scepsis108

Да, разбира се. Всеки елемент има символично значение. Ръцете са в различни мудри, такива като мудрата на медитативното равновесие, на преподаването, на отблъскването на пречките, на даването на убежище и т.н. Когато разглеждаш някоя тибетска тханка или склуптура, то трябва да знаеш, че нито едно нещо там не е нарисувано случайно. Ще дам пример с Бодхисатвата на съчувствието или Авалокитешвара. Украшенията, които носи символизират парамитите: короната с 5-те камъка (това са Петте Дхяна Буди и техните семейства) е медитацията, обиците – търпението, гривните – етичното поведение или дисциплина, трите огърлици – щедростта, коланчето – радостното усилие или ентусизма. Четирите ръце представят четирите неизмеримости (любяща доброта, състрадание, симпатизираща радост и равнопоставеност). Лотосовият цвят (в лявата ръка) изразява съвършената и неизменна чистота на Буда–природата, малата (в дясната ръка) представя бодхичита, а скъпоценният камък (в двете средни ръце) – пълното просветление. И т.н. Може много да се пише по въпроса, но подробностите са от значение само за някой, който е решил да прави садхана с тази или друга форма на Авалокитешвара. Но това е най-общо, колкото да си създадеш представа.

Би трябвало, но не знам, т.е. не съм съвсем наясно. Има няколко сутри, в които са описани 32-та главни и 80-те второстепенни признака или знака на телесната форма на Буда, такива като пропорции, цвят на очите (сини между другото) и т.н., но относно изражението му не се казва нищо. Но в изображения от типа на това, което си дала Буда е представен в състояние на медитация или това е т.нар. поза на Вайрочана от седем пункта. Инструкцията в тантрите по въпроса, който задаваш е: За да вкараш енергиите–ветрове (санскр. прана, тиб. лунг) на въздушния елемент в централния канал, то нека очите ти нито са широко отворени, нито затворени, а се взирай в точка пред върха на носа (под 45 градуса като въображаемата точката е на около 14 пръста пред върха на носа). За да вкараш енергиите–ветрове на огнения елемент в централния канал, дръж шията си леко извита като кука (брадичката е леко прибрана, което символизират трите трапчинки на шията на Буда). Езикът трябва да допира небцето, а за устните се казва, че те трябва да са в тяхното нормално, отпуснато състояние. Инак, примерно в Ария Триратна Анусмрити Нама Сутра или Сутра за припомняне на Трите Благородни Скъпоценности, се казва: "Корените на добродетелта в него са неизтощими. Всеобхватната му равнопоставеност го украсява. и заслугата му е неизмерима. Украсен е с физическите знаци на просветлението. Цветята на знаците са разцъфнали. Активността му е винаги правилна и подходяща, а външния му вид никога не причинява притеснение. На този, който се стреми изпълнен с преданост, той дава възможност да преживее истинска радост. И по-нататък: Речта му е съвършено чиста и гласът – приятен. Човек никога не може да се насити да го гледа. Тялото му е несравнимо." Не знам това отговаря на питането ти, но в момента друго не ми идва на ум... Разбира се, може да се каже, че усмивката на Буда символизира освобождението му от самсара или нещо в този дух. Или просто, че е обичал да се усмихва, а не да се мръщи, напр. Мога да попитам някой кхенпо дали има някаква по-специална причина.

Имам предвид следното, което не винаги отчитаме. Създаваме връзка, нагласа и отношение с всяка реакция и дума, която изричаме. Това се случва автоматично и оставя отпечатък или тенденция (в алая-виджняна или базовото съзнание) да постъпим по подобен начин отново.

Кьониг, има нещо странно в общуването ни, което още не съм обмислил. По някакъв начин, който все още не съм си изяснил напълно, ти ме караш да казвам неща, които инак не бих казал. Директни мнения, които не са съобразени и нагласени. Това, признавам, че леко ме смущава, понеже дори Рамус не ме е провокирал по подобен начин. А той е много добър в това отношение. Отсвири го просто. Има безбройни същества в самсара, които страдат по един или друг начин. Трябва ли да се "закачаш" за всяко по подобен начин? Ако не можеш да помогнеш, просто се дръпни и не се включвай в неговия филм.

Е, как кой? Ванко. Ванко си е професионален хейтър. И аз съм се подвеждал да му отговарям понякога, но ти си общува с него цяла нощ, ако съдя по постовете ви. Баси колко наивно. Подобен събеседник просто трябва да се отсвири и да не му се обръща никакво внимание. Инак, просто храним неговите обсесии.

Имал съм такъв дядо, който почина от рак. Разбирам за какво говориш. Защо с лошо? И цитираш Дуджом Ринпоче? Дори нямаш ясна представа кой е той, но го цитираш. Виж сега, Шунята, аз пиша разни неща от гледна точка на Ваджраяна, макар че не навлизам в детайли. Тези неща, които пиша не противоречат на Хинаяна и Махаяна, но се отнасят до много специфични методи, които са толкова лесни, че мнозинството няма да им повярват, и (едновременно с това) са толкова дълбоки, че мнозинството няма да ги разберат. Както е с Гуру–йога. Ако тези неща се представят на някой, чийто ум не е подготвен, то те ще са опасни и за него, и за този, който ги преподава. Като цяло будизмът наистина учи точно на това... Броят на съществата, скитащи в самсара е толкова неограничен, колкото техните възприятия, които се съдържат в петте агрегата или скандхи (тиб. pung po nga - pung po се превежда като съвкупност, а nga значи "пет"), които са форма, усещане, възприятие, нагласи и съзнание. Разбира се, от гледна точка на Ваджраяна, скандхите са просто петте Дхяна Буди. Но това не е подходящо да се обяснява тук. Всъщност е важно да помислим над следното – не само, че смъртта е сигурна и непредвидима, но тя не е и безболезнена. Много малко хора успяват да умрат в мир, дори и сред тези, които са практикували Дхарма и са постигнали известен контрол над ума си. Смъртта не е като да угасим свещ. Разговарял съм по тази тема с много различни хора. Някои от тях много образовани и интелигентни. Реакцията на повечето е еднаква – Няма смисъл да обмислям това сега. Когато му дойде времето, ще помисля и ще открия някакво решение. Или както дойде. Или то ще си стане от само себе си, какво да го мисля сега? По-добре е да се наслаждавам на живота, докато имам тази възможност... Безброй подобни безмислици съм чул от какви ли не хора. Наричам тези хора "безсмъртни". Те не вярват и не разбират, че ще умрат. Правят планове за десетилетия напред, а не осъзнават, че съществуването им е толкова крехко, колкото е едно водно мехурче, което може да се спука във всеки един момент. Буда Дхарма, обаче, започва именно от това просто осъзнаване или разбиране. Без него, т.е. без разбирането за непостоянството и смъртта, няма никаква солидна основа, която да ни мотивира да практикуваме.

Два прекрасни отговора, които потвърждават моето мнение, че когато няма пряко или директно възприятие на пустотата на феномените, то остават само думите и примерите от физиката. И с какво ви помага това, съвсем не знам. Според мен с нищо. Без значение е дали ще считате, че клончето съществува независимо или зависимо от съзнанието ви, то вие, както и аз, както и всеки от пишещите тук ще умре след не повече от няколко десетилетия, в най–добрия случай. Или още тази нощ... И последното, за което ще се сети в този момент е клончето, освен ако не е упражнявал осъзнаването си. Помислете малко по-сериозно за това. Когато умирате е както, когато заспивате – трябва да имате изграден навик да насочите ума си към Дхарма, към Трите Скъпоценности, към осъзнаването. Инак, просто ще преминете от един сън в друг. И няма гаранция, че ще е по-добър. Обратното е по-вероятно. И няма гаранция, че ще се срещнете пак с Дхарма, ако не сте създали причините за това в този си живот.

Хихихи. Шегувам се, разбира се. Да не се върза? Разбира се, както казва Банкей "И аз мога да правя чудеса. Когато ми се яде ям. Когато ми се пие пия. Когато ми се спи спя." Но не е ли очевидно защо го е казал? Понеже, ако подобно нещо се разбира по обичаен начин, то каква е разликата между Банкей и всеки друг? Банкей е казал това, понеже е искал да покаже, че обичайните сидхи, за които стана дума по-горе, не са цел на будистката практика и не са знак за реализация. Това е съвсем ясното значение на думите му в контекста на Дзен–традицията. Разбира се. Твоят дядо е водил живот в съответствие с това, което се нарича етична дисциплина, която е една от шестте парамити. Без шестата, която е мъдрост, етичното поведение и отношение не е парамита, но си остава нещо много ценно, което създава заслуга. Сам казваш: Твоят дядо, просто е бил един много добър човек. Пада ли клончето в гората, ако никой не го наблюдава? Toва са въпроси за начинаещи, Реджи. Затова по-горе дадох примера с минаването през стени. ОК. Наблюдаваното и наблюдателя са взаимозависими, но какво точно означава това за теб, мен или друг, който пише тук? Затова и разказах история от намтара на Гампопа, когато той е демонстрирал какво означава да няма разлика между наблюдател и наблюдавано явление, т.е. двете да имат един вкус. Другото са празни приказки или просто интелектуални подскоци, които се представят за осъзнаване на преподаденото от Буда. Но, ако се зачетеш в неговия намтар, ще откриеш, че е имало цял един месец, в който той е демонстрирал всякакви чудеса. Това е един от четирите основни будистки празника, които се отбелязват от всички будистки школи. И Буда не го е правил понеже е искал да се обожестви или да впечатли някого, а защото е трябвало да представи доказателство за думите си, че е Просветлен. Понеже, просто да кажеш, че всичко е илюзия е просто, но ако не можеш да го покажеш, то думите ти не просто олекват, а звучат неадекватно.

Сещай се... И двамата не можем да пишем за някои неща, открито.

Нищо лично, разбира се. Но какъв му е смисъла да плямпаш за квантовата реалност, да цититираш Дзен-учители, Нагарджуна и прочие, когато не можеш да минеш през стената? Всеки Буда би могъл, а на теб не ти се отдава. Но твърдиш, че си просветлен. Що бе, пиле шарено?

Всички сме в самсара. Буда е извън самсара. Всички гледаме своите си филми, които не са кой знае колко различни, понеже не само имаме карма да сме човешки същества, а имаме и карма да се срещнем виртуално в този форум. Значи, правете му сметка какво ще е когато се срещнем някога, когато имаме някаква реализация. Нека пофантазирам, за да разведря обстановката и да се отпуснем малко. Примерно, Кьониг ще е някакъв чуднват йогин, махасидха като Другпа Кюнгле, който не е цепил басма никому. Реджи ще е някакъв непостижим логик и пандит, втори Буда като Нагарджуна. Шунята ще е мирянин–практик, който е здраво стъпил на земята, но е постигнал автентично осъзнаване като Марпа, да речем. Аз ще съм... Не знам. Нямам идея. Но знам, че Рамус ще си е Рамус. Хора, забавлявайте се, щото самсара е просто цирк и да го приемаме лично не е смислено. Знам... Но незначителната подробност е, че Банкей е можел да прави тези неща, можел е да прави всякакви чудеса и затова не е гледал на тях като на чудеса. А ти не можеш. И аз не мога. Има почти същия цитат от Марпа, когато го питат защо спи с жени и пие алкохол. Колкото твоето осъзнаване има общо с това на Банкей, толкова и моето има с това на Марпа.

Да, разбира се. Всички или повечето от пишещите тук сме чели Капра, Толбот, Матио Рикар и други, които установяват паралел между Буда Дхарма и квантовата физика. Ясно е, че в квантовия свят частиците се проявяват като вълни и обратно: когато разглеждаме вълновите качества, то качествата на частиците не се възприемат, а когато изследваме феномена като частица, то не го възприемаме вълновите му функции. Макар едновремено да имаме частица и вълна, то те се изключват взаимно, когато ги наблюдаваме и това се нарича "комплементарност". Не съм физик и пиша наизуст по спомени от това, което ми е обяснявал Рене Штарцибхер, който е будист и работеше в HERA (DESY) – ускорител на частици в Хамбург, а в момента работи за ЦЕРН. Говорихме си няколко пъти... Доколкото помня, той казваше, че класическата физика постулира реалност, която е извънличностна и може да бъде възприемана еднакво от всеки наблюдател навсякъде и по всяко време. Наблюдателят не се "обожествява", както твърди Реджи, а напротив – той няма никакво значение, понеже обекта и наблюдателя са разделени и реалността е една и съща без значение дали някой я наблюдава или не. Сетивновъзприемаемата реалност, т.е. обичайния начин на възприятие, който имаме е точно този: една ябълка или чаша чай не изчезва, когато си затворим очите. Но когато иде реч за обекти, които са 100 и повече пъти по-малки, т.е. съществуването на които може да се установи само с апаратура, то всяко наблюдение им влияе и ги променя, понеже за измерването им е нужен наблюдател, който да установи връзка между прибора и обекта. Когато няма наблюдател, то не знаем нищо относно реалността. Всички тези открития за квантовата реалност лесно се екстраполират и за реалността, която възприемаме, но не съм забелязал много от нас да могат да преминават през стени.

Много е важно това да се разбира, понеже инак се изпада в крайностите на етернализма и нихилизма. Тук сякаш употребяваме тези думи с някакво негативно значение. Наричаме се нихилисти или етерналисти, за да посочим, че другия има погрешен възглед, а нашия е правилен и съответстващ на този на Буда. Малко детска работа се получава. Ще кажа как разбирам думите на Сараха (не знам що си мисля, че бяха на Тилопа – май така пишеше в "Скъпоценият орнамент" на Гампопа, но може и да са на Сараха, без значение). Това е много кратка формулировка на двете истини – релативната и крайната. Когато човек приеме, че всичко е солидно и присъщо съществуващо, той изпада в крайността на етернализма. Тогава, всичко, което се случва е абсолютно реално. Примерно, раждането, болестта, старостта, смъртта, печалбата, загубата и прочие. Когато, обаче, приеме, че всичко е просто илюзорно до степен да не съществува изобщо, то не се съобразява с причина и ефект, т.е. с карма. Това е, както казва Сараха, дори още по-глупаво, понеже така постъпва една крава или друго добиче. С други думи, формулирано по-прецизно, то крайната природа на явленията (пустотата) е неделима от тяхното зависимо възникване. Довърши цитата, де Реджи. Казал е – "Не вярвай дори на мен, а провери думите ми". Не е казал, че не бива да му се вярва, разбира се. Просто не е искал да има за ученици хора, които не могат да мислят сами, да бъдат критични и да го обожествяват.

Сетих се за една история, която може да бъде приета и като приказка, но има връзка с въпроса, който поставяте. Веднъж, Господарят на Дхарма (това означава две неща – едното е, че познава съвършено всички учения, които е дал Буда; второто е, че е господар на своето възприятие, понеже думичката "дхарма" означава и явление, проявление, феномен) казал на един от своите ученици: "Да смесиш проявленията и ума, означава това!". Произнасяйки тези думи, той свободно прекарал ръката си през една от колоните, които поддържали покрива на залата в манастира Дагла Гампо. Казва се, че демонстрацията или примера, който дал Гампопа са пример за достигането на най-висшия етап на третата от четирите йоги на Махамудра, която се нарича "един вкус". Това се описва като състояние, в което наблюдателят и наблюдаваното придобиват един вкус. Дуалните концепции като добро и зло, чисто и нечисто, удоволствие и болка, съществуване и несъществуване, приемане и отблъскване, надежда и страх и т.н. се придобиват един вкус и се осъзнават като пусти и нямащи солидна реалност. Като сън. И колкото и впечатляващо и фантастично да изглежда това, то все още не се разглежда като Просветление, понеже все още се запазва един вид наслаждение от разгръщащия се спектакъл. Но на следващия, последен етап, който се нарича не-медитация, според Махамудра систематиката, дори най-тънката и фина представа за наблюдател и наблюдаван обект се разтваря в пространството, което е лишено от концептуални представи. В Дзог Чен това се нарича изчерпване на проявленията, а в Махамудра – обединение с присъщото, което означава обединение на ума с присъщата му реалност. И кратката инструкция е следната: По време на еднонасочената медитация (шамата в контекста на Махамудра – 1-та от 4-те йоги на Махамудра) не се вкопчвай. По време на медитацията на прозрението (випасана – 2-та от 4-те йоги) не изпадай в крайности. Не се привързвай към състоянието на един вкус (3-та от 4-те йоги). Немедитацията (4-та от 4-те йоги) разрушава ограниченията на концептуалния ум. Е, те тва е бисер. Значи не бих казал, че ме е страх, а просто, че не ми се ще да пада, което е съвсем естествено. Понеже ще загинат много хора, а не само аз. Инак, това за книжния плъх, страхливеца и прочие просто демонстрира как проектираш някакви си твои представи и опасения за теб самия върху мен. Това е съвсем очевидно. Но не е особено интересно. Фактически, както обикновено се случва, когато коригирам някакво твое мнение или представа, които не съответстват на преподаваното в никоя будистка традиция, ти започваш да ме нападаш лично. Това е поведенчески модел. Не го ли забелязваш? Надявам се, че не общуваш по този начин и с твоите близки, приятели, колеги. Имено. Да си в Нирвана не означава ли да си ТУК и СЕГА? Или, според теб, Нирвана е някакъв друг свят? Нещо като подобрена версия на самсара? Шегувам се. Знам, че не си представяш нещата така. Виж, Шунята, наистина съм добронамерен. Просто, когато пишеш неща като това, че всички, които следвали тибетската традиция били фанатици и подобни, то трябва да отговоря, все пак. Някак шнатаво се получава, понеже ти хем четеш и цитираш Далай Лама, Атиша, Гампопа или Тилопа, хем критикуваш техните традиции. Има ли някаква логика в това, според теб?

Да, разбира се. Въпросът е как се интерпретира това, понеже може да се интерпретира различно от всеки, според неговите собствени наклонности, нагласи, убеждения и личната му кармична ситуация. Особено последната оказва силно влияние върху начина, по който интерпретираме събитията. Затова дай да опитаме да анализираме думите на Буда и да потърсим истинското им значение, доколкото ни е по силите. Първо, Буда казва, че трябва да вземем убежище в себе си. Какво ще рече това? Терминът "убежище" в контекста на Буда Дхарма конотира защита от страданието и причините за него. Казва ли Буда, че трябва да вземем убежище в нашето Его, в обичайното състояние на дуално възприятие, което е източник на самсаричното страдание? Очевидно не. Буда има предвид, че единственото истинско убежище или това, което традиционно се нарича "абсолютно убежище" е нашата Буда–природа, която присъства във всяко чувстващо същество, но която не познаваме. Следователно, това не означава, че трябва да вземем убежище в нашия егоизъм, смущаващи емоции, погрешни концепции и вредни навици. Нали така? Сега, проблемът е, че макар винаги да сме имали Буда–природа, то не я осъзнаваме. Не от вчера или онзи ден, а от безначално време. Защо е така? Защото, ако ползвам една метафора, то е като да видим лицето си без огледало. Необходимо е огледало, инак никога не бихме могли да научим как изглеждаме. Чисто технически. Това е ролята на Буда, както и на всеки автентичен учител. Второ, Буда казва, че трябва да вземем убежище в Дхарма. Какво означава това? Дхарма е пътя или учението, което е преподал Буда. Това учение е било предавано от неговите ученици в един жив поток. Дхарма има два аспекта – предаване на словата и предаване на осъзнаването. Нека допуснем, че първото е достатъчно, понеже кармичната ни ситуация в момента е такава, че не можем да установим контакт с учител. Решаваме да се учим от книгите, понеже това е по-добро от нищо. ОК. Но откъде да започнем? Изследваме нещата и установяваме, че в будизма има най-разнообразни традиции и школи. Тибетските не са подходящи, понеже изискват връзка с учител, който да ни даде посвещения, упълномощавания и устни инструкции. Може би, Дзен? В Дзен всичко звучи толкова семпло и просто. Когато спя – спя, когато ям – ям и т.н. Започваме да четем за Дзен и откриваме, че там хората правят Дзадзен в течение на години, отново под ръководството на учител. Изучават разни сутри и решават коани, които учителят им дава. И Дзен се оказва не съвсем за нас, ако става дума за сериозна, ежедневна практика, а не просто за четене на Дзен бисери като "Ако срещнеш Буда – убий Буда!" В този ред на мисли, разговарял съм с хора, които са практикували Дзен в манастир в Япония. Нещата изглеждат твърде различно от популярните представи... И така, какво ни остана? Тхеравада. Ранният будизъм, който е съхранен в сутрите от Пали–канона. Това вече е за нас. Май може и без учител да минем. Просто четем сутрите и изпълняваме инструкциите. Само че оказва се, че тези сутри са изключително много и разнообразни. Инструкциите за практика са не съвсем ясни. Можем ли просто да си изберем една сутра, в която Буда преподава за шамата, която използва за опора броенето на дишането и да практикуваме, според указаното там? Можем да опитаме, но с времето установяваме, че някои неща не се получават според описаното, че възникват проблеми, за които в сутрата не е споменато нищо и т.н. Тогава, отново започваме да търсим информация като четем други източници – Лам рим, Махамудра, Дзен, Нилс Бор и каквото друго ни попадне... –––––––––––––––––––––––– И докато постоянно зацикляме в тази кармична ситуация, времето отминава. А е просто, всъщност. Съвършено просто. Трябва да започнем от там, където сме. Да анализираме ситуацията, в която сме по един открит начин. Да не търсим извинения като "Родил съм се в БГ и затова не мога да се срещна с учител", "Нямам финансова възможност да пътувам", "Имам семейни и професионални отговорности и ще започна да практикувам сериозно по-натам, когато условията са по-благоприятни" и подобни. Това са глупости на търкалета или казано по друг начин, това са удобни извинения, за да не напуснем зоната на привидния комфорт и сигурност, която сме си създали. Защитеният си периметър от навици, условия, връзки. Но животът си е наш. Изборът си е наш. Буда няма отношение към него. Нито, който и да е друг. Никой друг, освен ние самите не може да избере нещо различно или както казва един приятел – Ако не ти допада това, което получаваш, промени това, което даваш. –––––––––––––––––––––––– Написах, всички тези неща, не за да критикувам, когото и да е, а за да насърча колебливите, евентуално.

Бе, не казва точно това. Това го казваш ти. Казва: "Хората в по-голямата си част, Каччаяна, са зависими от привързване, вкопчване и нагласа. И този, който не следва това привързване и вкопчване, тази зависимост на ума, тази наклонност и нагласа, този, който не се придържа или прилепва към възгледа: "Това е моят Аз" и който мисли: "страданието, което е възникващо, възниква; страданието, което е изчезващо, изчезва" е несмутим човек, свободен от съмнение. Следователно, неговото познание не е зависимо. Това, Каччаяна, е правилен възглед. "Всичко съществува" – това, Каччаяна, е едната крайност. "Нищо не съществува" – това Каччаяна е другата крайност. Без да навлиза, в която и да е крайност, Татхагата те учи на средния път."

Каква хипноза на фанатизма, когато това е традицията на индийските (забележи – не е измислена от тибетците) учители, които са преподавали Махамудра? Цитираш понякога от песните и инструкциите на Тилопа или Сараха, но пропускаш този факт. Само няколко примера ще дам. В сборника с Махамудра учения "Нийнгпо Кхордруг" има текст от Сараха, който се нарича "Ранг Джинлаб". В него Сараха пояснява, че Гуру–йога е есенцията на Махамудра. Както си чувал приемствеността е следната: Ваджрадхара, Сараха, Нагарджуна, Шаварипа, Майтрипа и Марпа, който е първия тибетец получил тези учения. В текста Сараха обяснява, че човек трябва да осъзнае просветлените качества на учителя (напр. изучавайки неговата биография и т.н.) и да използва възникналите от това осъзнаване откритост, радост и отдаденост, за да изследва директно природата на ума. Друг източник, това е текста "Гуру Нопика" (тиб. "Лама друбпе таб") от Тилопа, който се съдържа в "Съкровищницата с инструкции и способи за постигане на духовно съвършенство" (тиб. "Дам наг дзьо") на Джамгон Конгтрул Лодрьо Тхайе. В този текст Тилопа казва: "Покланям се пред Буда Ваджрадхара! За този, който иска да постигне в този живот състоянието на Буда Ваджрадхара, върховният път е пътя на автентичния учител. Върховният начин да се изрази уважение е да се изрази уважение към учителя. Дълбоката практика е медитацията върху учителя. Дълбоката самая е самаята с учителя. Дълбокото зависимо възникване е висшето зависимо възникване на учителя. Постигането на плода е постигането на учителя. Затова трябва знаем как осъзнато и умело да разчитаме на учителя (като опора на практиката ни – бел. моя)." Атиша, който също е индийец и ръководел най-големия будистки университет в Индия по онова време (12 в) казва: "Приятели, докато не постигнете Просветление, вие се нуждаете от учител. Затова следвайте истински духовен приятел (санскр. калиян митра, тиб. геве шенйен - от тук съкращението "геше" – бел. моя). Докато не сте осъзнали естественото състояние на ума, вие трябва да продължите да се учите. Затова следвайте неговите инструкции. Всяко постижение е резултат от благословията на учителя, затова винаги помнете неговата доброта." Дори само биографията на един Наропа да вземеш, то ще прочетеш следното. Наропа бил изключително образован пандит от Викрамашила, който познавал в детайли сутрите, шастрите и тантрите, но отишъл да учи при Тилопа, когато му било показано, че познава само словата, но не и тяхното истинско значение. Няма смисъл да продължавам, понеже тези неща са пределно ясни. Да така е. Затова аз не ги пропагандирам като единствен възможен път. Човек може да няма връзка с тези учения, а с Тхеравада или Дзен напр., макар че и при тях не виждам как може да напредне без учител. Просто пиша за това, с което се занимавам. Не пиша много за Дзен или Тхеравада, понеже нямам приемственост и жива връзка с тези учения, а не защото намирам, че имат по-малка стойност от тибетските. Инак, последните наистина са много обширни и съдържат неща, които не могат да бъдат открити другаде. Ето едно изображение, което дава някаква представа. Левият ствол представлява различните видове Гуру-йога (в случая като самостоятелен път) – външна, вътрешна, тайна и многа тайна. Следващият представя Пътя на метода или Шестте йоги. Следващият – Махамудра като кулминация на 4-те мудри (карма–мудра и т.н.; няма да навлизам в детайли, че много трябва да обяснявам), а последния вдясно представя Дзог чен. Но в основата на всеки от тези пътища е външното и вътрешното Ньондро. Външното са 4-те мисли, които създават отричане, а вътрешното са Вземане на убежище и разиване на бодхичита, придружени с прострации, медитация върху Ваджрасатва, Мандала даряване и Гуру–йога като тяхна кулминация. На практика, човек за първи път може да усети вкуса на Махамудра, когато започне да прави Гуру-йога. Не е задължително, но обикновено така се случва.

Фразата е ОК в определен контекс на осъзнаване. Инак е просто някакъв непонятен лозунг, както обясних по-нагоре в темата. Карай. Нека е весело.

Сега? В този точно ли момент? Според теб къде са? Според мен са ТУК и СЕГА. ОК, Шунята, не искам да спорим за глупости. И двамата се стремим да следваме Буда Дхарма, както можем и както я разбираме. И двамата допускаме грешки, което е съвсем нормално. Но няма никаква причина да спорим по агресивен начин. Можем, просто да обменяме мнения и да се насърчаваме взаимно. Така мисля. Поздрав с една песен, която харесвам и винаги слушам преди пътуване. А след седмица ще летя и дано да не ни падне самолетчето, че инцидентите зачестиха напоследък. Поздрав и релакс, и с много добри чувства към теб и твоето семейство. И да не ти пука какво пиша. Пиша каквото ми хрумне :

Буда и Нагарджуна са посветили безбройни свои съществувания на другите, когато са били бодхисатви, Шуня. Това се признава дори от Тхеравада. Причината, поради която някой, който се стреми към състоянието на шравака–архат или пратйекабуда не е, че смята пътя на бодхисатва за погрешен, понеже това е пътя, който е изминал Буда. Причината е, че изпитва съмнение в способността си да го измине. Нали изучаваш лам–рим? Или го четеш избирателно и оттук–там. Това го обясняват Атиша, Гампопа, Дзонгкапа и всички други. Не виждам защо трябва да го обяснявам подробно точно на теб. На друг, може би, но на теб?

Всъщност. Кап, повечето хора не умеят да общуват. Общуването, според мен, означава да се откриеш към другия, да излезеш от личната си зона на комфорт и да се научиш да си слушател и наблюдател. Това не е лесно, понеже естествената нагласа на повечето от нас е да утвърждаваме нашия собствен свят, представи и личност. Човек води безспирен, шизофреничен вътрешен диалог, за да избегне когнитивния дисонанс и после по инерция продължава да води този диалог и с другите. Всъщност това не е диалог, а монолог.

Ахам... Искаш да кажеш, че прозренията на Реджи са истинни? Тогава защо не станеш негов ученик, понеже той самия твърди, че е просветлен. Аз не ги прескачам "удобно", а съзнателно, понеже не искам да пиша провокативни постове. Но понеже питаш, то ще кажа, че позицията на Реджи определям като имперсонален нихилизъм , което съвсем не е Дхарма, според мен. Дай малко по-сериозно. Не се обиждам. Виж сега. Как да ти обясня, без да навляза в лични житейски детайли, които не им е мястото да споделям тук? Нищо не съм получил наготово. Това, че имам възможност да уча при тибетски учители, да пътувам до Индия и Непал, да получавам разни учения и посвещения. Всичко това никой не ми го е подарил, не ми го е дал просто така. Нито пари, нито условия, нито нищо. Дал съм всичко от себе си, което съм могъл, отказал съм се от всичко излишно. В сравнение с това, което е направил един Наропа, Марпа или Миларепа, ако си чел биографиите им, моето е едно нищо. Но чак пък "книжен плъх" да ме наричаш не е справедливо. Някак странно ми е да ме нарече така някой, който е избрал светския комфорт под една или друга форма. И ти без да се обиждаш, МОЛЯ!

Това е вариация на парадокса на лъжеца. Много прост парадокс или логически капан. Малко изясняване ще си позволя. Ако всички, които пишат в темата изказват лъжливи, неистинни твърдения, то и твоето твърдение, че "Всички които пишат по тази тема са най-обикновени лъжци" е неистинно и лъжливо. Ако, обаче, допуснем, че твърдението ти е истинно, то то означава, че ти ни лъжеш съзнателно. Понеже твоето твърдение е истинно, но не попада в категорията на всички останали неистинни твърдения. Да продължавам ли? Под тази тежка самохипноза са били Миларепа, Марпа, Гампопа, Наропа, Сакя Пандита, Дзонгкапа и който и да е друг осъществен практикуващ, и то не само от тибетската традиция. Под тази тежка самохипноза са били Махакашяпа и Ананда, примерно. Шунята, с целия ми респект към пътя, който си си избрал, то бъди малко по-скромен и не критикувай подход, който е преподаван от Буда, все пак. И бил доказан в течение на столетия от множество практикуващи като се започне от преките ученици на Буда Шакямуни. Или пък критикувай и бъди ироничен. Все тая ми е, да ти кажа.

Дано... Това е най-трудно. Трунгпа Ринпоче дава един такъв вариант на тонг–лен, когато пожелаваме: Нека цялото лицемерно отношение и неискренна практика на другите узрее в мен и се разтвори в мен. Нека целия ми искрен стремеж да практикувам Дхарма, колкото и мъничък, и незначителен да е, да узрее в другите... Не помня точните думи, но това е смисъла. Без искреност, цялата практика е безполезна. Честно да си призная, практиката ми е крайно лицемерна и повърхностна. През повечето време съм загрижен за себе си и не ми пука за другите. Не казвам това, за да се правя на интересен. Просто е така. Отчитам го.

Чакай малко сега. Дзен е Махаяна и няма как да го приравниш с Хинаяна и Тхеравада. Всички Дзен учения се основават на Махаяна сутрите, които говорят за двата вида бодхичита – релативната, която се изразява в стремежа да постигнем Просветление в името на всички други и крайната, която е познаването на пустотата. И се казва, че двете са неразделни. Това първо. И второ, "разочарованието от пустите представи и обекти" по същество е мотивацията в Хинаяна, която се нарича отричане от самсара. И това е втория тип мотивация, според лам–рим, както си чел в Атиша, Гампопа и Дзонгкапа. Не е ли така? Аз не знам защо понякога толкова се плашите от термини като доброжелателност, любяща доброта или състрадание? Мета (любящата доброта или желанието съществата да са щастливи и да имат причините за щастието) и каруна (желанието съществата да са свободни от страданието и причините за него) присъстват като основни нагласи и в Тхеравада. Просто се интерпретират малко по-различно. Предполагам, че думи като състрадание и любов звучат малко лигаво, неясно и подвеждащо, когато се разбират в общоприетото им значение, което е повлияно от интерпретацията им в религията, която доминира от векове по нашите земи. ОК, но в будизма тези понятия имат твърд различен смислов пълнеж. Просто нямаме адекватни термини на западните езици, с които да ги преведем.