Мечо Хубавеца

Не ми стига, искам още от живота и отдавна съм го постигнал. Макар че, ако трябва да съм честен, хората с малки претенции като теб, обикновено им е по-лесно. И да, радвай се на това, което имаш, но не се отказвай да получиш повече от живота...

Анди, тук си донякъде прав за детайла – мотокарите бяха българска разработка, а компютрите бяха директно копие на Apple и IBM, а не съветски лиценз. Това обаче не променя икономическия факт: те съществуваха благодарение на затворения пазар на СИВ с гарантирани от Москва квоти и без никаква конкуренция. В момента, в който границите се отвориха и излязохме на свободния пазар срещу истинското качество и цени на Запада и Азия, целият този "индустриален гигант" фалира за броени месеци. заплатите и данъците не са "суровина". В официалната методология на евростат и националната статистика, Брутната добавена стойност (БДС) е точно сумата от заплатите на работниците/инженерите, данъците върху производството и оперативната печалба, създадена на местна територия. Когато един глобален концерн построи завод за сензори у нас, той инвестира десетки милиони в оборудване, плаща милиони за заплати на български граждани. Днешната българска промишленост не разчита на политически квоти, а произвежда компоненти, които всеки ден издържат на най-бруталната конкуренция на световния пазар.

След нас 10 години чакане в повечето случаи или с много труд, плащане на майстори да се направи кооперацията и т.н. По онова време хората с две жилища бяха голяма рядкост, сега е пълно с такива. Има и хора с по 7,8 и повече апартамента... Не напразно Радев спомена да ни облага прогресивно... Идеализираш обществото, а не трябва. Обществото не е всичко. То създава предпоставка да живееш добре, но ако не живееш добре в това общество, за какво ти е? Иди се пресели другаде.

И 10% да са, малко ли е? А бяха повече. Направи си справка. И 4% да са, пак инфлацията е много по-голяма.

Ох, разбирам емоцията ти, но да изброяваш паметници, спортни титли и язовири в разговор за качеството на промишлената стока и икономическия дефицит е бягство от темата. Първо, никой не отрича гигантските строителни проекти – АЕЦ "Козлодуй", язовирите и инфраструктурата бяха построени с ресурсите на цялата държава и с труда на целия народ. Проблемът е, че същата тази държава, която построи АЕЦ, не можеше да осигури тоалетна хартия, дамски превръзки, сапун, детски обувки и банани за същия този народ. Второ, за храната – "чистата и вкусна" храна от соца се крепеше на масово пръскане с вече забранени и отровни пестициди (като ДДТ), а "износът за Запада" се правеше на безценка, докато за българския потребител в магазините имаше празни рафтове, опашки за портокали по Коледа и купонна система при всеки по-сериозен срив. Трето, за сградите и тротоарите – панелките бяха планирани с експлоатационен живот 50 години, а тротоарите от онова време се ронеха още на втората зима от нискокачествения цимент. Да се хвалиш с Мавзолея и Паметника на Съветската армия като доказателство за "икономически успех" е все едно да кажеш, че Египет е бил икономически рай, защото пирамидите още стоят. И последно – за спортните титли. Спортът тогава беше държавна пропагандна машина за задвижване на национално самочувствие, финансирана безумно на гърба на системния дефицит в здравеопазването и магазина. Никой не ти отрича младостта и спомените за вкуса на доматите. Но да обявяваш целия днешен свят за "едно голямо нищо", докато ползваш интернет, компютър и технологии, до които тогавашният гражданин нямаше абсолютно никакъв достъп, е най-малкото парадоксално.

2%....Само че сега е по-добре, защото лихвата е около 2,5-3%, а инфлацията е много по-голяма. :) Песента е хубава. Хареса ми! :)

Наемала го е държавата....с връзки. Ни съм чул, ни видял. Защото сме като Австрия и Португалия. Внасяме си...още нещо да питаш?

М.Николов, този въпрос изглежда като голям парадокс, но отговорът му е много прост и се състои от три конкретни факта: Първо, над половината от тези жилища бяха построени на село и в малките градове не от държавата, а от самите хора – с техния собствен извънреден труд през уикендите, с помощта на роднини, съседи, влачене на тухли и арматура на гръб. Българинът традиционно спестяваше от всичко и се лишаваше от нормален живот, за да вдигне къща. Държавата тук не му е "подарила" нищо, освен че му е продавала строителни материали с връзки и дефицит. Второ, panelните апартаменти в големите градове хората не ги получиха безплатно. Те ги изплащаха с десетилетия чрез удръжки от и без това ниските си държавни заплати, след като преди това са чакали 15-20 години по списъци на ЖСК. Трето и най-важно: след 1989 г. настъпи масовата приватизация на панелките. Държавата просто продаде панелните фондове на наемателите на ниски цени (често обезценени от инфлацията), за да се отърве от поддръжката им. Така че над 80% собственост е резултат от пословичното българско желание "да имаш собствен покрив" и личния труд на хората, а не защото социализмът раздаваше безплатни апартаменти наблизо и далеч. Ако държавата наистина решаваше жилищния проблем, хората нямаше да чакат по 20 години за двастаен в "Люлин" или "Меден рудник".

Ох, цитатът на Райко Петров е чудесен, но пренесено към икономиката, твоето сравнение страда от един основен дефект: бъркаш количественото бълване на бракувана продукция с реална икономическа стойност. През соца се произвеждаше "много" по обем – хиляди мотокари, които никой извън СИВ не искаше да купува, телевизори с кинескопи, които се разваляха през ден, и нискокачествени цигари за съветския пазар на изкуствено определени цени. Това не беше истинско производство, а държавно субсидирана социална заетост, която накрая доведе държавата до три фалита (дефолта) през 1960, 1972 и 1987 г.. Днес България произвежда и изнася в пъти повече като реална стойност и качество. Не сглобяваме с чук и длето, а правим: Автомобилна електроника и сензори (над 80% от автомобилите в Европа съдържат компоненти, произведени у нас). Оптика и военна промишленост с най-високи стандарти на НАТО.Индустриална роботика, компоненти за летателни апарати, фармацевтика и високотехнологична химия.Силова електроника и електрооборудване за най-големите световни концерни.Разликата е елементарна: тогава правехме "много" неща, които никой на свободния пазар не купуваше и които ни вкараха в дългове. Днес българските заводи произвеждат компоненти, без които световни гиганти не могат да сглобят своите крайни продукти. Винаги може повече съм го казал и аз Мечо и да си призная, сегашното ниво и мен не ме задоволява. Ако поискам и аз мога да критикувам и има за какво. Така че "вицът" не е днешната индустрия. Вицът беше да се хвалиш, че си гигант в мотокаростроенето, докато фалираш собствената си държава.

Щото имат предостатъчен внос. Само че през соца нямаше такъв внос и разчитахме на родно и съветско прозводство. Един форумен гений твърдеше, че ако соца беше останал, сме щели да станем като Япония...

Laplandetza, благодаря ти за тази откровеност! С този пост всъщност сам сложи точка на спора и потвърди абсолютно всичко, което пишем тук.Ти сам го каза: за да получиш право на частно „бахчаванство“, да изкупуват продукцията ти и да си решиш жилищния въпрос, е трябвало дядо ти да направи „две обаждания до София – директно до началник Генщаба и зам.-министър“. И сам добавяш, че за останалите хора без такива връзки тези въпроси са били „нерешими за поколения наред“. Ето това беше тогавашната система в една изречение: за 99% от хората – дефицит, чакане по списъци с десетилетия и нерешими проблеми. А за единиците с директен телефон до министри и генерали – специални разрешения, бързи пари и изплатени къщи за 6 години. Това не е доказателство, че тогава е било хубаво за народа. Това е класическото доказателство за една шуробаджанашка система, в която без протекция от самия връх на властта си никой, а с връзки си над закона и правилата.

Инж. lebel всъщност съвсем точно описва каква беше реалността: за да получиш жилище извън 10 до 20-годишното чакане, трябваше да си „приоритетен“ – АБПФК (Активен борец), с връзки, с протекции, многодетно семейство, партиен актив или луд късмет. Всички останали редови граждани, млади семейства и работници търкаха списъците по десетилетия и си броеха лихвоточките, които накрая държавата обезцени до нищо. Сам го казваш – партийният елит и връзкарите си уреждаха апартаментите приоритетно, а за „останалия народ“ жилището беше лукс и с голямо чакане. А колкото до историята на laplandetza за доматите – тя е най-доброто доказателство за фалита на тогавашната система. Първо, да изплатиш двуетажна къща за 3 семейства и да събереш за нова кола от частно „бахчаванство“ за 6 години означава само едно: държавната ти заплата не струваше нищо, а държавното земеделие беше толкова отчайващо и с такъв дефицит, че частната инициатива на един личен парцел правеше чудовищна печалба на черно или на пазара.Второ, за да продадеш „суперкачество за износ“, пак ти трябваше връзка с изкупвателните организации или ТКЗС-то, защото редовият гражданин нямаше право на пряк износ за чужбина.Трето, с парите за колата какво ставаше? Дори и да имаш парите в брой от доматите, за Волга или Лада пак се чакаше 10–15 години на списък в Мототехника. Получаваше се така, че автомобил на старо струваше повече от нов. После имаше период, когато задължаваха да си продаваш колата чрез Мототехника. Така че тази история не е доказателство колко беше хубаво, а как хората се спасяваха единично с частен труд през уикендите, за да компенсират пълния дефицит на държавната система.

Миусука, след толкова „знайни лафове“ така и не чухме един конкретен факт от теб – защо за колите, телевизорите и други дефицитни стоки се чакаше с години, защо биеха в милицията, защо не можеше да си купиш свободно валута на държавен курс, защо не можеше да пътуваш когато поискаш в чужбина и защо голяма част соц заводите фалираха? Когато аргументите приключат, остава само „знам ви вас“. Със здраве!

Аndiay, бъркаш шиенето на дрехи с платове на клиента (истинското ишлеме) с високотехнологичното производство. Добавената стойност в икономиката е разликата между цената на суровините и крайния продукт. Когато от силикон, пластмаса и мед направиш автомобилен сензор или лазер, добавената стойност се ражда и остава тук – под формата на високи заплати за български инженери, данъци в бюджета и договори за локалните подизпълнители. В България вече има десетки R&D центрове, където български специалисти проектират хардуер и софтуер, а не просто сглобяват по чужда скица. Ако имаше истинско „ишлеме“, то беше точно при соца – сглобявахме мотокари и компютри по съветски лиценз, с техни суровини и за техния пазар на административни цени. Днес чуждите инвестиции носят пазари и технологии, а заплатите и данъците от тях остават в България. Е, не всичко сега е цветя и рози, не го твърдя... Миусука, виц е, когато нямаш какво да кажеш по същество и затова пробваш с едноредовки. Фактите обаче не са виц: Булгартабак затвори, а заводите за автомобилна електроника, сензори и оптична техника в Пловдив, Ботевград, София и Смолян работят и изнасят за целия свят. Ако имаш някакъв реален факт срещу това – давай го. Ако не – смей се, смехът е полезен!

Миусука, това че днес не сглобяваме телевизори с японски кинескопи и не бълваме пушещи мотокари по съветски лиценз, не означава, че нямаме производство. Означава просто, че икономиката ни вече не се крепи на субсидирана от държавата неконкурентоспособна вехтория. Първо, днес България произвежда и изнася продукти с много по-висока добавена стойност. Знаеш ли, че над 80% от новите автомобили в Европа съдържат критични компоненти, произведени у нас – от електронни модули, сензори и фарове до кабелни инсталации и софтуер? У нито една европейска кола няма да намериш част от соц мотокар, но във всяко ново BMW, Audi или Mercedes има българска електроника. Второ, произвеждаме оптична техника, лазери, промишлена роботика, медицинско оборудване, компоненти за летателни апарати и спътници, както и висок клас велосипеди, с които България е сред водещите производители в Европа. Всичко това се продава на свободния световен пазар, защото е качествено и конкурентно, а не защото е наложено с директива от СИВ. Трето, защо спряха онези гигантски заводи? Защото произвеждаха стоки, които след отварянето на границите никой на свободния пазар не искаше да купува – нито поради качество, нито поради цена. Те съществуваха само благодарение на изкуствено затворения пазар на соц блока и евтините суровини от СССР. Когато този пазар се срина, заводите фалираха естествено. Няма как да се гордея с индустрия, която бълваше дефицитни стоки, за които собственият ѝ народ чакаше на опашка, а накрая доведе държавата до три фалита (дефолта). Днешната индустрия не прави цигари за руския пазар, а високотехнологични компоненти за целия свят – и това се случва без списъци, без купони и без валутен дефицит.

Иване, мислех си, че ме бива да отстоявам позициите си, но този път така ме финтира с броенето на думите в скобите, че просто няма какво повече да ти отговоря... Явно срещу такъв висш пилотаж в научния спор фактите и Английският език са безсилни. Със здраве!

Ехеее, виж ти, ако соцът беше продължил досега, какви ли телевизори щяха да се произвеждат у нас! Ама чакай – Беларус нали запази същия модел и е почти соц държава? Защо тогава оттам днес не бълват OLED телевизори и всякаква електроника за целия свят? 😀 Миусука, наистина ли мислиш, че производство на телевизори в България е започнало през 1984 година с „Велико Търново 84“? Първо, първият български телевизор „Опера“ се произвежда още през 1959 г. в завода „Ворошилов“. До 1987 г. България произвежда телевизори (Опера, Пирин, Средец, София, Търново) вече над 25 години! „Велико Търново 84“ не беше старт на индустрията, а поредният модел. Второ, Sony през 1960 г. правят първия в света изцяло транзисторен преносим телевизор – тоест те създават световна иновация. България през 1984 г. просто сглобяваше телевизор с вносни схеми и японски кинескоп Toshiba, защото собствената ни индустрия не можеше да направи такъв. Трето, да сравняваш пионерите на световната електроника Sony, които за 20 години завладяха целия свят, с режим, който след четвърт век производство на телевизори пак не можеше да осигури бройки за собствения си народ без списъци, е отчайващ опит за оправдание. Историята на българското телевизостроене не започва от 1984 г., но дефицитът явно за теб е ново явление. Въпросът ми е защо България като не може да произвежда такива телевизори, както и руги стоки вкл. автомобили, не ги внасяше за да могат да се купуват на българския пазар? Защо се продаваха само в корекомите? Защо не можеше да си купиш легално колкото искаш западна валута на държавния курс? Защо не можеше да отидеш да живееш в чужбина, ако поискаш? Ето ти отговорите. Липсата на валута и неконкурентоспособността. Българският лев тогава нямаше никакво реално покритие навън. За да внасяш от Запад (коли, кинескопи Toshiba, техника, дрехи), ти трябва твърда западна валута (долари, марки). А държавата нямаше откъде да я вземе, защото плановата икономика произвеждаше стоки, които Западът просто не искаше да купува. Защо Кореком? Точно за да прибира малкото долари и марки, останали у хората. Вместо да осигури западна валута за гражданите си на реална цена, режимът отваряше магазини със специален режим, където да продава вносни стоки на тези, които имат валута, за да запълва дупките в държавния си бюджет и да плаща лихвите по външните дългове. Защо не можеше да си купиш валута и да заминеш? Защото ако валутният курс беше свободен, изкуствената стойност на лева щеше да се срине за часове. А ако границите бяха отворени, хората щяха да заминат там, където икономиката работи и има свобода. Режимът държеше населението заключено зад телените огради, защото държавата щеше да остане без работна ръка за дни. П.П. Знам какво ще ми отговориш. Хората може да са били бедни, но имаше ред. Нямаше наркомани, нямаше такива големи престъпници като сега, а милицията пипаше (биеше) здраво и съдилищата съдиха бързо и ефективно. Държавата се грижеше за почти всичко, а и казарма имаше. Какво като имаше по няколко смъртни случаи на година? Колко са 3-4 до 5-6 починали войника при 150 000 армия? А сега младежта вилнее по барове и кръчми и се друса...

Иване, да построиш целия си аргумент върху това, че в едни скоби съм спестил думата biologically, докато в следващия си пост ти я цитирах пълно, е върхът на безизходицата. Всеки във форума вижда, че не можеш да отговориш на същественото: Думата plausible означава хипотеза/допускане, а не доказан факт. В статията ти няма нищо за „стотици случаи с рак на мястото на убождането“. Когато нямаш какво да кажеш за медицината и науката, почваш да броим думите в скобите. Продължавай да се радваш на емотиконките си, фактите си остават същите. Окончателно със здраве!

Мiusuka, сравнението ти с Япония е толкова далеч от реалността, че чак е смешно. Първо, през 1987 г. комунистическият режим беше на власт от над 40 години, а не от „първите 5-6 години“. По това време Япония вече заливаше целия свят със съвременна техника от Sony, Panasonic и Toshiba, докато в България хората се записваха в списъци и чакаха с месеци за един цветен телевизор с японски кинескоп. Да наречеш това „не може да се задоволи пазара за няколко години“ след 4 десетилетия планиране е пълно неразбиране на икономиката. Второ, дефицитът на коли, апартаменти, валута и елементарни стоки не беше, защото заводите „не сварваха“, а защото плановата икономика беше фалирала, неконкурентоспособна и изкуствено изолирана от нормалния свят. Всичко качествено се продаваше в Кореком за чужда валута, защото режимът имаше спешна нужда от долари, за да плаща лихвите по огромните си външни дългове. Трето, когато на икономическите въпроси за дефицита, милицията и липсата на свободи отговаряш с „малко са те били“, сам показваш какви са били основните „аргументи“ на онзи режим. Когато икономиката ти куца, а стоките ги няма, остава само палката. Днес всеки може свободно да си купи какъвто иска телевизор, кола или валута и да пътува където си поиска. Това, че тогава си чакал 10 години за Лада, не е било „национална гордост“, а икономическа мизерия.

Иване, наистина ли падна до нивото да се правиш, че не виждаш думата biologically в собствения си цитат? Върни се една страница назад и си прочети собствения си пост, в който лично ти цитира извода от статията: "The collective world-wide evidence from 2020–2025 underscores a biologically plausible connection..." Думата biologically на български се превежда именно като „биологично“. Да се правиш на разсеян за дума от твоя собствен цитат и да питаш защо е преведена, показва или че изобщо не четеш какво копираш, или че паниката ти вече е пълна. Колкото повече усукваш и се хващаш за отделни думи, толкова по-ясно става за всички във форума, че аргументи нямаш. Жив и здрав!

Преди 26 години си останах само със зяпането. 🤔

Не, хванах богата българка, по-богата от мене, всъщност тя ме хвана мене и не ме пуща вече 26 години...Никога не съм пилял парите...

Защо така ме подпитваш? Да не би да имаш дъщеря за женене? 😉 П.П. От 1992 г. се видях с пари...До тогава беше сиромашия, въпреки цветния телевизор Велико Търново...

Така ни учеха, парите развалят човека. Такива като мене обаче, решават да поемат развалянето върху себе си и се жертват заради останалите...

Може ханът да е оставил писмо в което да пише, че иска паметникът му да е на друго място...