Любомир Ико

Спорове се получават ако започне да ги "таковаш" - едното с другото. Защо ти е да правиш десекция на ирационалното чрез рационалното? Или обратното. Двете вървят ръка за ръка. (специален поздрав за by_chechi)

Суетата е танца върху надгробната плоча. Предполага се че този монолит е естествено формиран - отместване на тектонична плоча. Al Naslaa

Малко отдалеч, но има един феномен при мравките в който започват да се въртят в кръг. Тъй като са слепи и всяка следва другата по феромона който оставя. За съжаление тези кръгове са фатални - тъй като мравките попаднали вътре не могат просто да спрат и да го напуснат. И умират от изтощение.

Слушала ли си експериментална музика? Можеш ли да кажеш че едно парче е успешно а друго не? Ако хората се занимаваха с експериментална музика за да получават "успешни" резултати а не самата експериментална музика щяха да се спекат и да не могат да ударят и струна. Въпросите които задаваш са отделни от това което се случва - Ти се събуждаш, ти имаш нужди. После ще умреш даже. Днес косих тревата на двора - убих цяла една вселена с косата. Пък защо я косих? имах ли наистина нужда? А защо се събира есен шумата? Защо се садят на пролет картофите? Ми не зная. Ама хубаво време - слънце, песен от птици. И като вали сняг е хубаво. И дъжда е хубав и гръмотевиците. Зимата в еднометров сняг и в много гъста мъгла реших да си направя дълга разходка и се загубих. И въпроса - ако ей сега умра? Ако не разбереш смъртта и не я оцениш е някак без-контрастно останалото - за мен. Казват че единствения истински философски въпрос е "дали да се самоубиеш или не". Отговори си категорично и после "защо се събуждаш" ще звучи по-друг начин. А може и да не се събуждаш. Това е личен избор. Plot twist: А допускаш ли че ти си неосъзнат и че всичко с което толкова старателно рисуваш другите не си просто....ти? Коментарите от теб съдържат единствено тази приказка и информация. Кой какъв е в личен план. Оценка и печат. Как ли не ме нарече лично за тези два месеца - лигльо, некадърник, неосъзнат. А какви неща говориш на всички останали - прочетох толкова епитети и обиди - че са били от - до. Късмет "най-обикновен пич". Пък и слънцето не е и прашинка - толкова е голямо всичко това че и галактиката ни не е прашинка. А най-вероятно и видимата част от вселената ни едвам е някаква прашинка. Наистина ли си заслужава да си център на хелиоцентрична система...

Големия будист няма да разбере?....

Експериментирам.

Така е, тук спор няма. Инструмент е. Но не е единствения. Поне както аз виждам нещата. Не са и два, не са и три. Инструменти - бол.

Има един израз - "говори на ръката ми" Говори на ето този на ръката: Ти просто говориш за възможността да определяме нещата. Да им даваме име и да ги вкарваме в система. Това да сме ги впрегнали е просто илюзия че ги разбираме. Думите са да ни успокоят от ужаса на пълния хаос и неизвестните в живота. Всичко може да бъде "обяснено", на всякъде може да се проникне и да му бъде дадено "успокояващо име". Който се е занимавал с тия работи ще ти каже - това е "мацане, както падне" - крайно несъзнателно, транс, сън. Може да рисуваш цял ден - и на края нищо не си спомняш. Но естествено за хора като теб това веднага ще се превърне в техниката в която "мацаш, както ти падне".Какво описваш или себе си описваш? Сега има дълги трактати за Джаксън Полък - с какви движения, с какъв мотив, с каква техника си е служил. Но там където не могат да влязат е в същината на това което стои зад Джаксън Полък. Същото? Като кое е същото? Че може всичко да се вкара в рамка, да му се сложи панделка и вече да го отметнеш като усвоено и разбрано? Има и теория на музиката - но тя няма как да ти помогне ако нямаш едно нещо от вътре. Защо не се опиташ "нещото" да обясниш? Има толкова примери в музиката именно на тотални импровизатори. Подлежат естествено да ги вкараш и тях в теория + звука им. Но нищо няма да обясниш - освен себе си спрямо тях. Джими Хендрикс намерил укулеле на боклука с една струна - това е началото на историята му. Не знае и имената на нотите, не знае и никаква теория. Както и Бийтълс - пълно невежество за това в каква тоналност са, в какъв ритъм са. Ето ти един пълен импровизатор - с 0 музикално образование - всичко което прави е по слух и на момента - буквално просто пръстите си мърда свободно.

Пластовете които обясняваш -лични, социални - всичко се дезинтегрира с напредване на времето - въпроса е за какво време си говорим, и какво е началното състояние. Много хора ще "полудеят" (каквото и да означава това) - други ще се потопят в тишината спокойно. Но тъй като ти пиша - не съм перфектния пример - нито имам за цел. Винаги съм си мислил какво ще е да съм последния човек на Земята - Въпроса е до кога съществуваш - дали продължаваш да съществуваш ако няма никой който да отчете съществуването ти? В пълна изолираност може да забравиш че съществуваш и сам за себе си. Тогава просто си - но може и да не си. Като да те сънува нещо. Естествено в експериментът трябва да е правилния човек - не слагай общия план на човешката психика като правило за единичното.

За да ме разбереш трябва да застанеш в анфас неподвижно и да ме гледаш в очите месец докато те рисувам. На края ще си тих като овчица. Пък тогава може и да си ме разбрал - нали уж процеса е взаимен. Въпреки че мисля си на края повече себе си ще опознаеш отколкото каквато и част от мен.

С тебе от два поста и всичко отива към лични нападки. Късмет.

Eй това е един истински мъж. Давай, отдай се, одобрявам ако искаш мнението ми. Само това парадиране е досадно. Има и повече перспективи.

За любовта какво е нужно е много общо, тя не е един вид любов? Всеки носи някакъв потенциал за различен вид любов. Може да съвпаднат два вида странни за теб потенциали - и едва ли ще може да кажеш как се получават изобщо нещата хах. Едни ще се нуждаят от пространство, други не. Разбирам и двете версии, а могат и в една версия да се изпълнят. Това пък с нагоните примерно изобщо не го коментирам като любов. Но ето че някои това биха нарекли любов. Любовта идва от желанието да споделиш своята версия за любовта към някого. Да се довериш, отвориш / да бъдеш тотално искрен. Но ако си направиш експеримент и напълно се изолираш - просто всичко се дезинтегрира. В това което си ти - няма искренност, няма желания, няма проекции - просто всичко от тези концепции е изградено спрямо нещо във връзката между обществото<->теб. За това според мен любовта е най-красивата проекция - да бъдеш искрен - за това какъв искаш да бъдеш. За това хората които обичат се променят в повечето случаи за добро...което пък е напълно субективно - има и двойки обирджии, двойки убийци двойки алкохолици, дрогиращи се двойки и т.н. Но ако не се слеят двете проекции в един хармоничен образ... Ще има да си задаваме въпроса за смисъла по-силно от всякога. Хах ето един вид странна любов... Живея от година сам в планината, е от няколко месеца и интернет имам признавам. Изкарах зимата напълно отцепен. Не че съм свалил всички пластове, отдавна не ми е и цел. Просто всичко което виждам е че човек може да се преобрази в какви ли не проекции. В обществото може просто да облечеш някаква кожа и да щъкаш със съвсем чужди пластове от емоции, желания, свойства. Но ако останеш сам - ама напълно сам всичко се дезинтегрира. Просто едни очи и уши и уста и другите части.

Може.За мен е трудно да видя смисъла в баланса, а и където и да е било. Такова животно за мен не съществува. Има естествено някакъв въпрос, който даже е под въпрос колко е мой - и до колко е обществено сформиран. Ако започне да свалям пласт по пласт от това което ги прави тези въпроси в мен на края няма да остане нищо. Желания, влечения, чувства - повечето даже не са мои - а обществено изградени. Въпроса за "Смисъла" е за някакви идеалисти попаднали в не-перфектна среда. Цялата работа е патологична. Може да намериш "смисъла" в баланса, но ако не успееш да го постигнеш? Други си го намират да речем като играят игри, или се дрогират. Или като повярват и намерят любовта. Но тъй като всичко това може да се обърка на края пак се чудят. Май Искренно Вярващите в Бог си решават проблема. Защото времето в което другите се чудят те наричат изпитание на вярата.

Ако В Любовта е Спасението, то и източника на проблема е в Любовта. Пълното Сливане изисква пълноценна Отдаденост към другия каквато се случва рядко. Не разбирам концепции тип обичам всички/ свободна любов, сигурно и там има живот, не зная. Да забравиш въпроса за Смисъла трябва да живееш със сърце напълно чисто и искренно към друг, и да получаваш същото в замяна. Ако пък това бъде постигнато - но нарушено въпроса за Смисъла става истински наситен и по-силен от всякога.

Как така "да има само и единствено значение дали изпитваш чувства"? Не те разбирам.

1.Не се "предлагам". 2.Не казвам на никого че става или не става. Не очаквам в дискусия някой да ми казва "че не ставам" - просто защото имам друго мнение от неговото - нещо което ти си позволяваш. Не само че си позволяваш ами и се изтъкваш по най-бруталния детински начин - Вижтеее ооо медитацията ми е по-добра от твоята.. - Вижтеее ооо медитацията ми е правилна - всичко друго е "епитети" "епитети" Трудно е постоянно да криеш собствената си кула като сочиш наличието на кула в другите, много ясно че ще ти е "писнало". Но ако не си способен да извличаш позитивното и някакъв вид друга гледна точка и опит и да разбереш другите - така става. Не за това е дискусията - да си прав. Идеята на истински пълноценните дискусии е всички участници да не допускат че са прави или не - но това е само ако искаш да разшириш светогледа си. Но твоята дискусия се свежда до там: - Аз всичките ви зная, Аз съм най-прав, Аз медитирам по-добре, Скрийте се, Аз съм по. Може просто за да не си губиш времето, както сам казваш - писнало ти е, кво се занимаваш - просто копирай това и го поствай - със същата тежест и съдържание е както повечето неща които си ми писал.

Странното е как почти всичко което имаш да кажеш в темата е провокирано от желанието непременно да посочваш наличието на кули от "собствена самозабрава и неосъзнатост у другите" Тези детинските от типа на "ако ти се видиш от страни ще се засрамиш" са много евтини и единствено насочват към един нисък език на най-първични обиди и емоционални еякулации. Един добър събеседник няма да изтъква "кой е какъв е" като аргумент за правотата си. Пък да тръгнеш да тръбиш правотата си чрез преимуществото на личната си медитация - е най ненастроената и фалшива свирка която съм чувал. За мен всеки има кула от карти - някои по-малка, други по-голяма. Не това е важно. Помня с какво невежество реагира на текстовете от аскетическите търсения на Буда които споделих. Смъкваш езика пич, не ми се играе.

Не оцветявам медитацията с думи нито съм я описвал. Оцветявам чувствата си си спрямо най-битови човешки дейности - които за мен могат да бъдат медитативни. Медитацията има много проявления - и докато един dark retreat не може да се обвърже с думички като красиво, освобождаващо и еротично (но не е и изключено също) - репетативни физически дейности като бъркането на бетон - за мен могат. Ако следиш нещата които пиша от както влизам в темата - за мен медитацията е монета с две страни. Има шанс да изпиташ както позитивни чувства така и негативни чувства. Друг е въпроса изобщо има ли позитивни и негативни чувства, какво - с какво обвързваме - защо асоциираме оцветено нещата и винаги ли сме "прави" да го правим. И ако не сме "прави" какво да правим с човешката си природата - тъй като ако кажа - "не съм прав" обвързвам себе отново - просто по друг начин.

За мен именно това е. Да се насладиш на бъркането на бетон например - е медитация.

Физическия труд е красив и освобождаваш ако го приемеш с гордост и чест. След като съм се трудил с цялото си тяло се чувствам красив и пълноценен. Далеч по-освобождаващо е от медитация за мен. Единственото грозно е как се гледа на такъв труд и как заплащането често е крайно несправедливо и хората които си изкарват така прехраната са използвани. Това да строиш е крайно красиво в моя светоглед. Това да имаш нива и да си земеделец е еротика. И т.н.

Понякога най-много казваш ако нищо не казваш. Най-добрата еротика е тези на тишината и тайната. Да обелиш кората на дърво е еротика. Брането на билки е еротика. Коситбата е еротика. Чугунените печки са еротика. Бъркането на бетон е еротика. Да копаеш дупка в земята е еротика. Една вкусна гозба е еротика. Липсата на завършеност е така, но къде другаде освен в изкуството имаш най-голям шанс да я постигнеш все пак?

Естетическите модулации за тези теми са много, особено ако са застъпени с реални изживявания. Описанията не са целта нито средството. Те могат да бъдат темата. Ако наистина имаш картини това е по-важната половина. Но ако не пробваш изобщо да ги изкараш не зачитам че ги имаш хаха.. " - Можеш ли да свириш пиано - Е па мога и да мога, не съм пробвал." Но да кажеш че не можеш да рисуваш - в грешка си. Гледай ги децата кви невероятни художници са - виждал съм наистина впечатляващи начини да изобразят теми и мислите си, пък възрастните трябва да са направо машини за рисуване... Това което няма да успееш от раз е да пресъздадеш определена естетика. Трудно е и да се справиш с вихъра на пълното безсмислие, и с голямата неопределеност и нуждата от пълната ти отдаденост. Когато създаваш творчески неща най-сложното е да не си случаен. В рисуването това е особено дразнещо тъй като може да нарисуваш едно нещо по 100 начина и все няма да е нито правилно нито грешно. А се и води че една творба никога не е завършена - а изоставена - защото може до безкрай да я подобряваш и циклиш. Какви картини по-точно имаш там? Или са някакви еротически

Пътувал съм свободно през матрьошките - всички са с еднаква големина и всяка съдържа себе си. Само дето няма всички а има само една самотна която си играе на огледала със себе си и е малко жалко че е обречена да не успее да се види. Иска да се разтвори и да види В себе си, но вижда само себе си вътре. Иска ми се да не е една, може би и на нея това и се иска но това е спекулация. Гравитацията нищо не държи, просто страничен резултат от многото свои огледала в които трябва да се огледа. За междинното поле го закова, там са същностите, но не може да си В междинното поле, ако минеш никога няма да разбереш, то е само ключ на преобразуване и билета е еднопосочен. Не зная дали е възможно да се пренася информация от Междинни полета, а и да може - сигурно няма да разбереш. Иначе не зная дали ми е тясно или не, даже не зная дали съм триизмерен.