Котаракът в чизми

Например, в Порно-индустрията, също медитират (но не знаят, не си дават сметка, нямат тази съзнателност) - над това какъв филм да направят, какво се търси, какви са тенденциите, какви са подсъзнателните импулси, дълбоките желания и фантазии на хората, какво ги възбужда, какви актьори да играят, и пр... Въпросът е това до какво ги води! Да, ясно е, че ги води до някаква вид мъдрост, че развива някаква по вид мъдрост, но дали ги довежда до Абсолютната Мъдрост, това вече е почти невъзможно да се каже. Каквото и да е, като обект на размишление, то е част от персоналното ниво и персоналния път на човека, спрямо това му въпросно ниво, и при всички случаи, човека върви този свой Път на опитност, приближавайки онова ниво, в което съзнателно ще избере да се стреми към Абсолютната мъдрост.

Размишлението върху дадено нещо, е медитация. Медитацията, в това отношение, бива два вида - аналитична и съзерцателна. И двете части са едно, което се обобщава с „развиване на мъдрост“ („паня“), което развитие на мъдрост (включващо в себе си „правилния възглед“ и „правилното намерение“) е едно от трите неща, с които се обобщава Благородния Осмократен Път. От друга страна „бхавана“, което е медитация, която е част от това „развитие на мъдростта“, се разглежда още като „развиване на успокоение“, и/или на „съсредоточеност“ („шамата“) и „развиване на прозрение“ („випашана“), което е абсолютната мъдрост. Инак развиването на мъдростта се случва чрез три неща (според Палийския канон) - чрез размишление; - чрез обучение; - чрез медитация. Та, всеки който размишлява над това защо е жив и какъв е смисъла на живота, всеки който размишлява над учението, ако е получил такова, всеки такъв човек всъщност извършва медитация. Разбира се, в този смисъл, медитация са извършвали Платон, Нютон, Леонардо, Айнщайн и Тесла, както и например Бах. Всяко размишление над дадено нещо, е медитация. Колкото до възприятието за „аз“, от будистка гледна точка (но не само), то е поради невежеството, поради неведението. Възприятието за „аз“ е едно от възловите неща, от които се завихрят т.н. Нидани, или инак казано „Зависимия Произход“ (взаимо-зависим произход). Ниданите, традиционно, са 12 на брой.

Не си ли гледал едно време (1998) по една британска телевизия сериал за Мерлин и за Вещицата от Езерото? Тя съществуваше ли, след като всички и обърнаха гръб? https://www.kino-teatr.ru/kino/movie/hollywood/24033/foto/1353652/ Всъщност, в Будизма, основният проблем не е онова, към което изпитваме притегляне и ни привлича, и онова, към което изпитваме отблъскване и отвращение, а в самото възприятие за „аз“ и „ти“/“другите“. Пише го в ЧБИ.

опппсссс

Яко!

Имаш ли право* да си бос*??!

Едно време*, докато Бог бил в изначалното си състояние на Покой (друго състояние не съществувало), Той изведнъж се сепнал, задавайки си въпроса „Кой, по дяволите, Съм Аз?“; „Какво Съм?“; „Желая да Се Позная, да се вкуся*!“. Разбира се, Бог не е канибал, който Сам изяжда Себе Си, затова просто се Проявил в светове и форми, в множество „аз“. МинАло време*... и дошло СебеРазПознаването. Ето защо перничаните казват: „Я си знам, бее! Мене ми не требе жокер!“ Сега разбирате ли кой знае, знанието и узнаването!?!

В практиката си, стремящия се, знае само* „стъпка десен; стъпка ляв... стоя, стоя, стоя“. Знае Аятаните... пораждането, съществуването и угасването.

Деветте пътя Учения, дадени от Н.Св. Дилго Кхйенце Ринпоче на 24 февруари 1976 в Кагю Линг, Манчестър. Ученията са били преведени от Тулку Пема Уангял. Първият път е известен с името ‘шравакаяна’. Всяка яна включва възглед, медитация и действие. При възгледа на шраваките, индивидът се разглежда като пустота, но всички други явления се разглеждат като субстанциални същности. По тази причина присъщата пустота на всички явления не е осъзната. Тук основният обект на медитация са Четирите Благородни Истини, които са: - Това, че преживяваме страдание. - Това, че себичността е причината за страданието. - Това, че прекратяването на страданието се постига чрез изоставяне на себичността. - Това, че Пътят ни дава средства да постигнем тази цел. Действието при шраваката е да даде обетите на упасака, шраманера или бхикшу (мирянин, послушник, монах) и да поддържа дисциплината, която произтича от тези обети през целия си живот. Вторият път е известен с името ‘пратйекабудаяна’. Възгледът е същия, като този в първата яна. Тук, обаче, възгледът за несубстанциалността на ‘аза’ е напълно осъзнат чрез медитация върху пратитясамутпада (зависимото възникване). Пратйекабудата медитира и отпред-назад, и отзад-напред върху 12-те взаимозависими връзки: от неосъзнатостта до смъртта и обратно, по обратен ред. Чрез тази практика той развива до някаква степен шамата (спокойствие) и випашана (прозрение). Трябва да бъде открит учител, който да даде първоначалните учения; след това, обаче, нивото на пратйекабуда се постига чрез личното преживяване. Дейността при пратйекабудата е същата, като тази при шраваката. Третият път е известен като ‘пътя на бодхисатвата’. Мотивацията на бодхисатвата е различна от тази при първите две яни. Докато там човек беше загрижен за собственото си благо и за това да избяга от страданията на този свят, тук, при бодхисатваяна, загрижеността е насочена също и към страданията на другите. По време на медитацията, или преди медитацията, човек мисли за другите. Той се опитва да постигне премахването на страданията на всички чувстващи същества и никога не мисли само за себе си. При възгледа на предишните два пътя само личният аз беше разглеждан като пустота, така че пустотата на всички явления беше осъзната само частично. Целта на бодхисатваяна, обаче, е осъзнаването на пустата същност и на субекта, и на обекта, чрез медитация върху състраданието и шунята. Дейността на бодхисатвата е практиката на шестте съвършенства. Има два основни вида учения на Буда: сутра и тантра. Тантра е разделена на различни нива. Има два основни раздела: външна и вътрешна тантра. Външната тантра се състои от три различни категории тантра и тантрични практики. Първото тантрично ниво, или четвъртата яна, е известна с името ‘крияяна’. Преди да започне тази практика, човек трябва да е получил посвещенията (абишеки). Тук много важна роля играе гуруто, и всичко трябва да бъде получено от личния гуру. Упълномощаванията, които човек получава преди да започне криятантра медитация са две: упълномощаването на ‘вазата’ и теменното упълномощаване. Докато при медитациите на по-нисшите яни няма много визуализации, тук те са много. Практикуващият медитира върху определени форми на Буда и върху три различни божества: Авалокитешвара, Манджушри и Ваджрапани. Възгледът тук отново е осъзнаването на пустата същност на всички явления. Начинът по който медитираме върху божеството, обаче, се различава от този при по-висшите тантрични яни. В крияяна, божеството се разглежда като по-висше от самия практикуващ. Божеството може да бъде разглеждано като крал, а практикуващия да разглежда себе си като поданик, тъй като той трябва да получава заповеди и благословии от божеството. Чрез тази практика, практикуващият може да постигне осъзнаването в рамките на 16 живота. В крия тантра се набляга много на навиците, като начина на хранене. Например, трябва да се яде вегетарианска храна, без месо. Също така се поставя ударение върху спазването на чистота, къпане и често сменяне на дрехите. Това е дейността на крияяна. Второто ниво тантрична практика, или петата яна, е известна с името ‘упаяна’. За да се заеме с това, практикуващият трябва да получи пет различни упълномощавания. Също така отношението с което се разглежда божеството се различава от това на предишната крия тантра. Тук божеството се разглежда като брат, а не като крал. По-малко се набляга на навици като чистота и диета, въпреки че те могат да бъдат използвани като средства, подпомагащи практиката. Упаяна може да доведе до осъзнаване в рамките на шест живота. Третата тантрична практика, или шестата яна, е известна като ‘йогаяна. За да се заеме с това практикуващият трябва да получи горните пет упълномощавания, както и ваджрачаря упълномощаването. Тук божеството се разглежда като идентично с практикуващия. Възгледът на йогаяна е съюзът между пустотата и състраданието. Осъзнаването може да бъде постигнато в рамките на три живота. Първата вътрешна тантрична практика, или седмата яна, е известна като ‘махайога’. Тук трябва да се получат четири упълномощавания: ‘ваза’, ‘тайно’, ‘праджна-джнана’, и ‘абсолютното’. Чрез тази практика осъзнаването може да бъде постигнато в рамките на един живот. Втората вътрешна тантрична практика, или осмата яна, е известна като ‘ануйогаяна’. Както и в махайогаяна, тук има множество визуализации. Тук имаме двете основни категории Ваджраяна практика: етапа на развитие и етапа на завършване. Докато в махайогаяна беше наблягано на етапа на развитие, тук, в ануйогаяна, се набляга повече на етапа на завършване. В ануйогаяна практикуващият се съсредоточава върху второто и третото упълномощавания и свързаните с тях практики, като Шестте Йоги на Наропа. Чрез тази практика осъзнаването може да бъде постигнато в самия този живот. Деветата яна е известна като ‘атияна’, най-върховната яна. За да започне тази медитация човек трябва да получи върховното упълномощаване, известно като ‘упълномощаването на съзнанието’, което е прякото предаване на силата на осъзнатостта. Практикуващият трябва да развие двете различни практики, известни като тречо и тогял. В тогял ламата запознава практикуващия с неговата собствена същност и той незабавно получава осъзнаване. Методът на тогял е за онези, които са достигнали много висше ниво на разбиране или чрез практика през минали животи, или като са практикували тречо дълго време. Ако човек не е достигнал това ниво, той може да практикува тречо, и осъзнаването може да бъде постигнато в рамките на три до дванадесет години. Тази яна е много по-висша от другите яни и затова е известна като изначалното и най-висше учение на Будата.

Четири са основните позиции, които са посочени (махасатипатана сутра) за медитативната практика (самата-бхавана / випассана-бхавана) - легнал; - седнал; - правостоящ; - в движение. Сами по себе си, тези четири позиции, могат и са обект на практика, а в същото време, пребивавайки в тях, човек може да съблюдава и да разбира: - дишането (анапана-сати); - 32-те нечистотии на тялото; - 4-те елемента (земя, вода, огън и въздух) - 9-те фази на разпад на мъртвото тяло; --- - усещанията/възприятията (ведана); --- - ума (читта); - умствените обекти (дхарми)

"Атиша Дипанкара, един от най-великите будистки учени в Индия, казва нещата по страхотен начин: “Осем неща правят човека слаб.” Той е имал предвид “Осемте светски дхарми”, или осемте капана, в които падаме: Желание за похвала Нежелание за критика Желание за печалба Нежелание за загуба Желание за щастие Нежелание за нещастие Желание за слава Нежелание за лоша репутация Те са доста важни. Трябва да ги запаметим, така че от време на време да можем да проверяваме дали не падаме в един от тези капани или дори във всичките." Дзонгсар Кхйенце Ринпоче

"Може да кажем: “О, всичко е пустота! Аз мога да правя каквото си искам.” И така ние пренебрегваме и нарушаваме законите на карма, поемането на отговорност за действията си. Ние губим “елегантността” си и в тази игра обезкуражаваме и другите. Негово Cветейшество Далай Лама често говори за това падение, при което не се разбира пустотата. Правилното разбиране на пустотата ни кара да виждаме как нещата са взаимозависими и как ние носим отговорност за своя свят. Можете да прочетете милион страници на тази тема. Само Нагарджуна е написал пет различни коментара, които основно се занимават с това, а съществуват и коментарите на неговите последователи. Има безброй учения за установяване на този възглед. В Махаяна храмовете и манастирите хората пеят “Сърдечната сутра на Праджняпарамита” – това също е учение за третия печат." Дзонгсар Кхйенце Ринпоче, из "Четирите Печата на Дхарма"

Ако човек успее да преодолее препятствията, които му пречат да практикува, то той ще може да насочи и задържи вниманието в една посока. Това е първото медитативно постижение - насочването и задържането на вниманието в една посока. Практиката в Будизма е в три главни направления - развиване на добродетелност; развиване на нравственост; развиване на мъдрост. Развиването на мъдрост става чрез медитация. Медитацията е в два аспекта - самата/шамата и випасана. Сиреч "привеждане в покой" (самата/шамата) и "особено прозрение" (випасана). Та за първо медитативно постижение в Будизма се счита, ако практикуващия, откъснал се, преодолял препятствията, успее да насочи и задържи вниманието си в една посока.

"Човешкото съществуване е уникално с това, че в него има точно толкова страдание, колкото да ни накара да поискаме да се освободим от страданието, и в същото време не толкова много, че да можем да практикуваме." Петте препятствия, които могат да бъдат пречки за практикуващия*, според Палийския Канон (пал.: "ниварана"): - желание за сетивни наслади; - недоброжелателност; - леност и апатия; - безпокойство и съжаление; - скептични съмнения. В МН 128 може да се видят/прочетат още няколко такива препятствия.

Трите коренни/основни умствени замърсявания/тъмнини - жажда/желание/копнеж/страст; злоба/агресия/гняв/ад/омраза; невежество/неведение/слепота. Жаждата, желанията... Хората се отдаваме на желанията си и се опитваме да ги осъществим, поради заблудата, че тяхната реализация ще ни доведе до трайно щастие. Затова ние не вникваме в природата на желанията и в същността на този, който желае. Но то е процес, който лично наричам "несъзнателна Тантра" - опитвайки този, или онзи плод от осъществено желание, ние сами, чрез преживяванито ("опитваме на вкус"), разбираме дали това е търсеното от нас, трайно Щастие. Например, ми се яде шоколадов сладолед докато се излежавам на плажа на Бахамите. Изглежда ми, че бих бил щастлив, ако това се случи. Копнея за него, защото си мисля, че то ще ми донесе трайно Щастие. И преследвам това желание в целта си да го реализирам. Или пък, че ако отида в еди коя си гора или планина, или на театър, или на фестивал, или... ще съм щастлив... Или ако съм с този, или онзи, или ако ми се случи това, или онова... Но трайно ли е щастието, което получаваме от реализациите на желанията, и щастие ли е? Не. Нито едно щастие от тези, които "постигаме" не е трайно и тази нетрайност подбужда един непрекъснат процес на желание, на пожелаване. То е като постоянен незаситен глад. Постеянен процес на глад и опит да заситим глада. Въртележка, Самсара. Мислим си, че ако правим това, или онова, ако сме някъде, тук или там, или с някого, ако ни се случи някакво преживяване, то въпросната реализация ще насити неудовлетвореността в нас... Не, няма. И ние постоянно опитваме това или онова и вкусваме от въпросните плодове от реализациите на желанията, сиреч от щастията*, за да видим, че не е това, че не е достатъчно. Но виждаме, само ако сме будни, ако не сме наркомани, които не осмислят! На най-интелигентните от нас, дори не им е необходима реализация на някое жерание, за да знаят, че това няма да е щастието, което търсят. Те вече са минали отвъд въпроса "Какво искам?" и са стигнали до въпроса "Защо го искам?", до "Кой го иска?"/"Кой съм аз?". Затова се казва, че на такива будни хора им е достатъчно само "намек". Другите трябва действително да пребивават в тази несъзнателна Тантра, наречена "живот", която просто е феномен на съществуване, изпълнен с "преследване и плячка", а съществуването не е Живота, който копнеем. И всимко това от гредна точка на получаването, на егоизма и на егоистичното съзнание. А всички знаем, че най-щастливи сме когато сме влюбени, когато в нас е дошла Любовта и когато тя е споделена, което споделяне не е задължително условие за Щастието. Защото ако Любовта не е споделена, имаме условие да разберем същността на нуждата, на желанието и на този, който ги генерира. Същото условие имаме когато желанието (което и да е то) не е осъществено, когато остане нереализирано и когато това ни накара да страдаме. Затова често ни се случва неудовлетвореност от нереализация на желаното, за да имаме условието. И защото страданието се крие в желанието - в досега с нежеланото и в загубата, и липсата на реализация на желаното; както и в "аз"-а, в идеята за "аз" ("его"), общо причинени от самото Неведението. Неведението и желанието са основните кармични причини. Явно много преследване на много желания трябва да преживее човек (което е несъзнателна, от самия човек, Тантра), за да започне да си задава въпроса за същността на желанието "Защо (го) искам?", а след това и "Кой съм аз?". Много пъти трябва да опита плода, за да заключи "Не е това!", "Не е това, което търся.", "Не ме насища!" И когато човек достигне до заключението, че нито едно осъществено желание не му носи абсолютната удовлетвореност и свобода от желанията (а само в удовлетвореността желанията изчезват), за него се казва, че е "пуснал корени". Такъв човек не ходи никъде и не бяга по желанията си, като по морков. Няма нужда до ходи някъде, в опит да насити неудовлетвореността си. Няма нужда да прави нещо, или да получава нещо, или да бъде с някого, за да насите неудовлетворенастта си. Такъв човек е осъзнал, че тези неща няма да го доведат и не го давеждат до трайното Щастие. Затова той "пуска корени", установява се твърдо на едно място и започва да разгрежда природата на желанието и природата на самия себе си.

12 Аятани https://en.wikipedia.org/wiki/Āyatana 12 Аятани https://en.wikipedia.org/wiki/Āyatana

5-те Скандхи в Будизма са: - "руппа", тяло/форма/материя (имаме тяло) - "ведана", сетивност (тялото разполага със сетивност, със сетивен апарат) - "санджня", възприятие (имаме органи на възприятие, чрез които възприема информацията от сетивните органи и които могат да обработят тази информация) - "санскара", оформления/памет (това е всичко, което вече е обработвано и складирано, натрупано) - "виджняна", съзнание/съзнателност (потенцията да се самосъзнаваме и да сме съзнателни/съзнаващи). Има различни видове тела/форми, които имат различна сетивност, а има и различни по вид форми на възприятие, от там и разни оформления, различен по вид светоглед и различно по вид съзнание. Едва ли мравката има същата сетивност като човека, едва ли възприема света по същия начин и едва ли има същото съзнание. Магарето, кучето, котката, медузата, или речния рак... Тоест нивото на съзнание е взаимозависимо с тялото, формата, със сетивния апарат. Ние имаме шанса да се родим като хора и да имаме по-широко* съзнание от това на останалите видове на Земята. В Будизмът, една от предварителните практики "Ньондро", първата от четирите класически - медитация/размишление над скъпоценното човешко прераждане. Много е важно правилно да оценяваме тази възможност и правилно да я ползваме! Скандхата на съзнанието ("виджняна-скандха") на свой ред се дели на шест, а шестата и част има два допълнителни аспекта. - съзнание свързано със сетивния апарат и възприятията чрез обонянието (носа); - съзнание свързано със сетивния апарат и възприятията чрез вкуса (език/небце); - ... чрез зрението (очите); - ... чрез осезанието (сетивните неврони); - ... чрез слуха (ушите); - съзнание свързано със самия ум: а. с мисленето базиращо се на база външен свят, външна информация и външни явления/ситуации; б. с мисленето базиращо се на вътрешно себеосъзнаване ("клища-манас"), с "аз"-а, с идеята за аз, за индивидуалнаст и всички завъртащи се "врити"/умствени въртележки на тази база, на база невежеството. Помрачено от невежество (авидя) съзнание, т.е. самата ни обусловеност. в. "съзнание склад" ("алая-виджняна"), в което са всички отпечатъци, натрупани през всички прераждания, всичката ни опитност. Ето какво казва един познат за "съзнанието склад" ("алая-виджняна"): "Всички физически, вербални или ментални действия оставят следи или отпечатъци (карма биджа - буквално "кармични семена") в т. нар. 8-мо съзнание - съкровищница (алая-виджняна), които "узряват", т. е. проявяват се като външни и вътрешни преживявания и ситуации при подходящи условия. Нещо като "каквото посееш, това ще пожънеш". Преживяванията са обратни по посока и еднакви по сила на първоначалните, които са ги причинили. Това се случва автоматично и е неизбежно. Възможно е актуализиране на тези следи чрез: (1) спонтано припомняне (често при деца до 3-4 г), (2) регресивна хипноза (малко могат да я правят успешно, т.е. мога да гарантирам за двама - една американка в САЩ и един лама, който е понастоящем в Мексико) и (3) припомняне в резултат на интензивна медитативна практика в ретриит." Scepsis

В Будизмът се говори за "Зависим Произход", или взаимо-зависим произход, който е от 12 аспекта, наречени "нидани". Първият Нидан е именно Неведението/Слепотата, а втория - Самскарата: Първият нидан е неведението (1) - авидя, за който се казва че е: погрешно възприятие на феномените - считаме, че обусловените, преходни явления могат да ни удовлетворят или да ни доведат до трайно щастие; - приемаме непостоянното за постоянно; - вярваме в присъщото съществуване или неизменната същност. Това (ядрото на индивидуалното съзнание) съществува в първия нидан - неведението. Там е идеята и отъждествяването с аз-а. Вторият нидан е самскарата (2). Самскарата са всички онези „записки“ (семена) на впечатления и неосъществени желания, привързаности/зависимости, подтикващи към действие и проявление, както и към преинкарнация. Третият нидан е съзнанието (3) - виджняна. Тъй като вече имаме част от съзнанието в първите два нидана, тук става „запълването“ с останалите му части. То ест неведението и санскарата оформят: - 5 сетивни съзнания - менталното/вътрешно сетиво В четвъртият нидан се запълват останалите от 5-те скандхи, оформяйки се пълното нама-рупа (4). Съзнанието и Санскара вече ги има. Те предизвикват явлението на останалите скандхи: - саджня - ведана - руппа После това се явяват/стават възможни (за опознаване и допир) шестте сфери на познание – петата нидана (5) – саятана. Това, което може да се види, чуе, помирише, осезава, вкуси и обмисли. След това е Кантактът със самите сфери на познание, чрез сетивността – шестата нидана (6) – спарша. После се появява възможността да се направи оценяване на добро и зло, приятно, неприятно – седмата нидана (7) - ведана. Осмата нидана ( е желанието към приятното и отблъскване на неприятното – тришна. Деветата нидана (9) е привързването към приятното – упадана, при което става опит да се задържи приятното. Всичко по-горе гарантира съществуването в Сансара, както с раждането в ниските сфери – десетата нидана (10) – бхава. В същото време човек остарява – единадесетата нидана (11) - джара. И умира – дванадесетата нидана (12) – марана. Та как човек да се Освободи от Самсара? Като прекрати причината И - Неведението, като прогледне за Реалността. Първите три Печата на и в Будизма са характеристики на Самсара, като третия Печат е предпоставящ Нирвана на Покоя: 1. Всичко е болезнено. 2. Всичко е непостоянно. 3. Всичко е пусто* (от една страна се казва, че нищо от "дхармите"/явленията няма, не притежава своя собствена трайна същност, че всичко е взаимо-зависимо, че природата на всичко, че дълбоката/истинската същност на всичко е пустотата*). А в Четирите Благородни Истини, Буда разяснява четири неща - 1. страданието (като същност); 2. причината за страданието; 3. прекратяването на страданието; 4. пътя за прекратяване на страданието. Под "причина за страданието", в ЧБИ, Буда, на първо четене посочва за причина желанието (самскарата/васаната), но ако по-дълбоко се вникне, се разбира, че причината е Неведението. "Изобщо обусловеното състояние на ума е страдание. Това е съпоставимо с болест, която следва да бъде разбрана." Желанието е станало основен проблем за решаване в много школи, били те Хиндуистки, Будистки, Даоистки, или Аврамически..., като това е причина и за много кастрация, за много потискане в практикуващите, поради неразбиране. Причина е и за много крайности, включително в аскетизма. Желанието е само следствие. Основният и коренен враг - това е самата ни слепота, която слепота оформя едно изкривено наше възприятие за Реалността. Заключих, че изход от Самсара е възможен единствено, ако се прекрати слепотата, т.е. когато се появи истинското възприятие на истинската Реалност. Тогава Самсара спира да бъде. Може би се превръща* в нещо друго?! Придобива ново Лице?! Повечето практикуващи желаят (!) изход от Самсара, заради болката, която Самсара им носи, поради страданието, което преживяват в Нея, без да си дават сметка, че страданието не го носи Самсара, а то е функция от тяхното собствено Неведение и от кармичните семена (самскари/васани); че не преживяват страданието в Самсара, а вътре в себе си. Други пък искат да се отърват по груб начин от себе си, мислейки си, че така ще успеят да избягат, да се спасят. Изходът от Самсара е невъзможен по този начин. Но ако човек погледне с ясен поглед/ум дхармите/явленията, включително "идеята за "аз"", "желанията" и въобще всички Агрегати (Скандхи) и всички зловредни емоции (Клеши), ще види тяхната непостоянност, че те, всяка една от тях (мисъл, чувство или форма) има начало, пиков момент, и край, като в същото време, всички заедно са във взаимо-зависимост, зависят една от друга, една на друга са причина за пораждане. И тъй, човек легнал, седнал, прав, или в движение, може и бива да наблюдава явленията (дхармите), било то вътрешни, или външни* и бива да съзира тяхното непостоянство - как възникват, как стигат своя максимум и как угасват. Това наблюдение е предпоставящо прозрението за Онова, което е "отвъд тях", което е Основна Същност, което е след угасването на едното явление, преди пораждането на другото/следващото. Пространството между* дхармите, е и тяхна Същностна Природа. От Нея те Изгряват, се пораждат. Може да се каже, че Тя е вечната Утроба, Вечната Майка, или Вечния Отец, Бащата на Битието на Творението. Така човек прозрял тази непостоянност и Пустота, разбиращ ясно втория и третия Печат, може да преживее* онова, което е "Ниродха" или прекратяване на Самсара, разтваряйки се, ставайки Едно с Пустотата, или с т.н. Брахман. Разпознавайки тази Пустота (която е излъчваща, раждаща всичко), вътре в себе си, като собствена Същност, това е разпознаване на Атман. А виждайки, че не съществува нищо друго освен Атман - това е Брахман, или Нирвикалпа Самадхи (ниродха самапати). Ето какъв е Пътя към прекратяване на Самсара, като този Път, в ЧБИ е описан като правилно отношение и поведение към ред неща, което ако се спазва, е доста спомагащо. Всичко, което обусловеното съзнание преживява, без значение в кое Бардо, без значение в коя Лока, в коя сфера, било то в божествените сфери, или в сферите на животните, или на ада, се характеризира с две неща - навлизане и пребиваване. А кой навлиза и пребивава където и да е? "Аз". Идеята за "аз"+ кармичните семена (самскара/васана) = Самсара = Неведение/Слепота. Но да се постигне* Нирбиджа Самадхи/Нирвикалпа Самадхи, то е само и просто Етап, макар и един от възловите. Цел, на първо време, може да е изхода от Самсара, което, като цел, ако е цел, е малко погрешно. Всички практикуващи, които имат това за цел в себе си, са малко в погрешна постановка, поради стремежа за бягство от Самсара, от страданието, от болката. Те неистово желаят прекратяване на себе си (Ниродха Самапати), Угасване/Нирвана, но от гледна точка на Махаяна и Ваджраяна Будизма, това е недостатъчно и това постижение се счита за несъвършено. То е постигано* от т.н. Архати. За тях се казва, че след като Угаснат в Нирвана на Покоя, биват извеждани от Нея чрез Будите и биват въвеждани в Пътя на Бодхисатвите. А това е много интересен Път, свързан с постигане* на посоченото в Четвъртия Печат - Нирвана, Абсолютната, е отвъд крайностите, отвъд Покоя и Пребиваването.

Всеки със своите субективни/обусловени възгледи за това къде е (в какво се състои) щастието... Да, опитваме проверявайки!

В Палийският канон, Буда описва 32 сфери (локи) на съществуване (в самата Самсара). В някоя от тези сфери, съществото* навлиза и пребивава, според своята обусловеност, респективно според нагласите и копнежите си (желания), поради своето персонално неведение. В Тибетският Будизъм, тези 32 локи са обобщени в 6 - божествени, на полубожествата, човешки, на животните, на гладните духове най-нисшите - адски. Всички те са част от Самсара, свързани с идеята за "аз" (усещането за отделност, за персоналност, за индивидуалност) и с желанието на този "аз", а всичко това продукт на неведението, слепотата. Цялата Самсара е продукт на неведението. Идеята за "аз" и навлизането и пребиваването, са възлови неща и в описанието на Осемте медитативни постижения (джхани). За да се прекрати Самсара, сиреч неведението, Буда посочва Четирите Благородни Истини, в които се описва и правилното практикуване. Част от това правилно практикуване е и правилната медитация (правилно практикуване на "самадхи"/"шамата"), а постиженията в медитацията са именно тези 8 джхани (от гледна точка на Пал. Канон). Медитацията (бхавана) е едно от трите неща, които се считат за натрупване на Заслуга. Другите две са развиване на добродетелност (особено развиването на щедрост) и развиване на нравственост. Медитацията не е само развиване на съсредоточеност/спокойствие, на шамата/самадхи, а е и развиване на мъдрост, на прозрение - випасана. Независимо от това кой от 40 обекта ще избере човек за своята практика, целта е на се постигне тези шамата/самата и випасана. Именно това постижение* прекратява неведението/Самсара сиреч се случва встъпване в Нирвана (Нирвана на Покоя).

"- Враговете край нямат. - Враговете ти произлизат от твоя ум. Всичко е въпрос на това, да се научиш, как да контролираш ума си." ... "- Какво те тревожи тези дни? Какво е то? Кажи ми! - Не зная какво да правя... Толкова съм измъчен. Отмъщението не решава никакъв проблем. Само създава нови. Има ли някакъв друг начин? - Вчера моят благодетел умря. Не можах да го спася... Иронично е, че аз, Юнгтон Троджйел, който може... да убие хиляди, не мога да направя нищо, за да спася дори един човек от смъртта. - Всеки умира, нали? - Когато смъртта пристигне, само деянията ти от този живот те съпътстват. Бъдещето ти ще израсте от твоето минало, така, както цветето Удумбара израства от своето семе. - В такъв случай бъдещето за майка ми и мен няма да е нищо друго освен страдание. Ако можех да поема дяла на майка си във всичко това, бих го направил. - Не можеш да смениш своята карма, както сменяш кон. Не е толкова лесно. Но има начин да помогнеш на майка си. - Какъв е този начин? - Следвайки Пътя на Просветлените ще ти бъде дадено, да достигнеш до мястото отвъд всички страдания. Това е начинът да помогнеш истински на майка си и на всички живи същества. - Скъпи Учителю (Ринпоче), можеш ли да ме научиш на този Път? - Този стар глупак може само да ти каже, при кого да отидеш. (Този стар глупак може да ти каже само от къде започва Пътя.)"

За практиката е нужно много малко материално удобство, но е необходимо много воля, много решимост, много отдаденост, много вяра... Не е задължително в зала, или в "Център", или... по клин, по потник, на специално шалте/постелка... https://vidya613.wordpress.com/2017/03/23/практика-созерцания-мертвого-тела-в-б/

Освен 32-та белега за/на Буда, още с първото медитативно постижение, се появяват белези, че практиката е правилна. Човек не може даже да седне да практикува, ако не успее да преодолее т.н. Пет Препятствия. Без преодоляване на Петте Препятствия човек не може до насочи и да задържи вниманието/концентрацията си в една посока, без да се разсейва. При второто медитативно постижение, това насочване и задържане на вниманието в една посока, е вече без усилие. Тоест човек не се напъва, не са впряга. Става с абсолютна лекота, като естество. Ето това са два белега за постижение и белези, че практиката е правилна и успешна.

"Завършващи Думи Който, монаси, практикува тези четири основи на осъзнатостта по този начин само седем години, Несъмнено може да очаква един от двата плода: или Арахантство в същия тази живот, или ако има някакъв остатък от прилепяне, Не-възвръщане. Но да оставим седемте години – който практикува тези четири основи на осъзнатостта по този начин само шест години, той несъмнено ще спечели един от двата резултата: Или директно познание (Арахантство) в същия този живот, или ако са останали следи от прилепяне, състояние на Не-Възвръщенец. Но да оставим шестте години, о, монаси... пет години... Но да оставим петте години, о, монаси... четири години... Но да оставим четирите години, о, монаси... три години... Но да оставим трите години, о, монаси... две години... Но да оставим двете години, о, монаси... една година... Но да оставим едната година, о, монаси... седем месеца... Но да оставим седемте месеца, о, монаси – този който практикува тези четири основи на осъзнатостта по този начин само шест месеца, той несъмнено ще придобие един от двата резултата: Или директно познание (Арахантство) в същия този живот, или ако са останали следи от прилепяне, Състояние на Не-Възвръщенец. Но да оставим шестте месеца, о, монаси... пет месеца... Но да оставим петте месеца, о, монаси... четири месеца... Но да оставим четирите месеца, о, монаси... три месеца... Но да оставим трите месеца, о, монаси... два месеца... Но да оставим двата месеца, о, монаси... един месец... Но да оставим единия месец, о, монаси... половин месец... Но да оставим половиния месец, о, монаси – който практикува тези четири основи на осъзнатостта по този начин седем дни, ще придобие един от двата резултата: Или директно познание (Арахантство), или ако са останали следи от прилепяне, състояние на Не-Възвръщенец. Казано е: „Монаси, това е единственият начин – и пряк път за пречистване на съществата, за преодоляване на тъгата и воплите, за изчезването на физическата и менталната болка, за достигането на Благородния път, за осъществяването на Нибана, и той е Четирите Основи на Осъзнатостта. По тази причина това беше казано.” Това беше казано от Благословения. Монасите с радост одобриха словото на Благословения. Великата проповед за Основите на Осъзнатостта е завършена." Буда, из "Махасатипатана сутра"

Четирите неизмеримости: - Нека всички същества имат щастие и причините за щастие. - Нека всички същества бъдат свободни от страдание и причините за страдание. - Нека всички същества преживяват щастие, което е напълно свободно от страдание. - Нека всички същества останат във велика равнопоставеност, която е без привързаност и отблъскване. "Четирите брахма-вихари (приблизително се превежда като "състояние на божествен престой", защото се счита, че водят до прераждане в Брахма-лока): - любяща доброта (майтри), - състрадание (каруна), - емпатична/съпричастна радост (мудита) - липса на пристрастност (упекша). В Махаяна-будизма това са качества необходими на един бодхисатва, за да доведе до освобождение всички същества и затова се наричат и "апрамана", т.е. неизмеримости."