shefkata

Щастлива съм. Нали... Не ми личи, че чак до изгрева съм плакала за него. Щастлива съм напълно. Отстрани. Не искай по-дълбоко да се вглеждаш. Ще видиш много тъжни дъждове. Безмълвни листопади. И безлуния. Тежки мъгли. Разкъсано небе. Една любов. Ужасно нецелуната. Ще видиш валсът на онази Самота, заместила една непожелана Обич. Ще видиш как, притихнали,кървят онези думи, страшно невъзможните. И как от тях разцъфва Тишина. Червена и боляща. И красива. Не гледай в мен. Щастлива съм сама. Да бъда негова... не ми отива. автор: Caribiana

Аз не мога да бъда добра към онези, които ме газят, сякаш тъпчат английска трева. Не целувам нозе. И не лазя. И избухвам, когато за стръв ми подхвърлят любезно корички. Не прехапвам езика до кръв, а изстрелвам отровни стрелички. Добродетели нямам в запас - завещах ги на бяла акула. Господ дал ми в излишък и глас. Толерантност към грубите - нула! Без причина не вдигам глава и осéла си в кал не зарязвам. А при нужда - куршуми-слова три пълнителя мигом изпразвам. И пословичен имам инат - не оставям започнато дело. Непристъпен не е моят свят, ако гледаш в очите ми смело. Аз на паднал подавам ръка и с гърди пред приятел заставам. Да ловя за рогата бика ми е навик. Косите изправям. А дали ви харесва така? Избор ваш е. Такава оставам. автор: Мая Попова

Искам да кажа, че аз съм най-богатият човек на света и да пожелая същото богатство на всички

Не ме оставяй в тъмното сама. Пораснах, знам, но още се страхувам от сенките по моята стена, които вятърът свиреп рисува. Не си отивай! Моята ръка във своята вземи. И не ме пускай, додето над очите ми сънят като воал тъй ласкаво се спусне. Не ме оставяй! Стой до сутринта! Когато се събудя, теб да видя. Да се усмихна мило на света, а след това те пускам... да си идеш... автор: Ив

Ако някой ден реша,че не те обичам вече,ако тръгна си от теб,ако кажа ти, че пречиш,ако с думи те раня и надеждите ти взема, ако искам да съм с друг, ако бъда зла, надменна, ако мисля си че ти, с нищо мен не си заслужил, ако пратя ти мъгла и тайфуни да те брулят, ако някой ден така - без причина те напусна.. Ти не вярвай във това, и не казвай, че е късно. Завържи ме във прегръдка, със целувка прикови ме, укроти ме с капка нежност, накажи ме с твой'то име. Нищо, че очите ми с мълнии ще те пронизват, нищо, че светът край нас мълчешком ще се изнизва.Разреши ми пак за миг в твойте длани да изгрея. Знам, че много ще боли, докато докрай изтлея.. Знам... Но знам, че ти, ако истински обичаш, ще успееш да спасиш, туй, в което се заричаш. Ала ако някой ден, Ти си тръгнеш без причина.. Аз ще мога ли така? Или просто ще загина.. автор: caribiana

Превърнала съм се в едно очакване. В летящ на горе водопад. В сълза, притихнала под клепките. Във жар.В мастило...и във хлад. Измислила съм си, че ще те има. И че ще бъдеш пролетният ми копнеж. И топлият ми огън във камината, смехът в очите ми, искряща свещ. Усещам устните ти всяка вечер- горящо-плахи...галещият дъх... В косите ми заравяш нежността си и правиш ме единствена в света. Превърнала съм се в едно очакване. На Теб. На Твоите очи. На дланите ти. И на обичта ти. И знам, че ще се сбъднеш някога... Нали? автор: Сaribiana

Била съм често много тъжна песен. Била съм често лански сняг на пролет. Била съм често и горчива есен. Но честно и докрай говорих. Била съм често не съвсем безгрешна. Била съм често, на ръба, светица. Била съм често и лъжа гореща. Но честно и докрай обичах. Но честно и докрай се вричах на всеки дявол, преоблечен в ангел. След много юди с много вяра тичах. До края. Затова не съжалявам. автор: Мария Лалева

Вече не ми се бърза за никъде. Бързах достатъчно. Да се родя, да обичам... И пропуснах толкова много мигове – ей така – в непрекъснато тичане... И прескочих толкова много вечности. ... Почти безкрайни са били, вероятно. Цялата ми необятна човечност – сега си я искам обратно. Вече не ми се бърза за никъде. Бавно пристъпвам. Оглеждам се. Толкова много забързаност... Стига ми. Слизам на гара „Надежда”... За какво беше цялото тичане? Никой не може да хване времето... Време има за всичко. И за обичане. Всъщност, най-вече за него... автор: irini

И ето, тези няколко секунди,в които с тебе просто си мълчимсъздават чудо. Най-човешко чудоза две сърца и четири очи.Тогава се завръщам при душата си. При теб се връщам. В нашия си свят. Когато си наблизо, чудесата се случват лесно. И не се броят. автор: caribiana

МИНАВАЩА Минавам... Като времето минавам. Със него мост към нищото плетем. За малко спирам, после продължавам. Следите - вятър ще ги измете. От допира ми не остават рани, които после дълго да болят, а само светли мигове, застлани със обич, топлина и нежен цвят. На длан във рими си поднасях дните, във нощите си често палех свещ - зад редовете някъде съм скрита, в сълзица можеш да ме побереш. Минавам... Птица бяла в утрин синя - с крила докосвам всеки изгрев нов. След мен остава спомен за пустиня - но всяка песъчинка е любов! автор: Kadife

скорост

За всички другарчета нейде из тоз форум...

Искам хората по света да са здрави и щастливи !

за мотор

Повикаха ме, да ми търсят сметка, някъде отгоре ангелът дойде... И поиска касова бележка за неплатените ми грехове. А как да кажа, че изхарчих всичко?!... Преди си плащах, а сега крада... На мен душа не ми остана, ако имах - непременно щях да си платя... Дяволът предложи ми оферта, отново ще приема и сме квит... Нов живот назаем, със заверка, че няма да го върна пак разбит... автор: Десислава Танева

Той така ме обича, вече няма и капка съмнение, идиотски различна... Боже , дай му върховно търпение - аз съм трън във петата, щом се вмъкна веднъж , няма спиране - ще му взема душата, ще дълбая до кръв ... до умиране ! Няма друга такава - с орисия за лошо наричана, самодивска жарава, невъзможна почти за обичане. Ала той ме обича - с всички мои безумства и полети. Всяка нощ го изрича... Боже , нека е истина , моля те !... автор: Ники Комедвенска

В пъпка на роза Тоя дребен халосник, Късметът, от години ме пържи на клада - ту ме праща на черния петък във деветата дупка на ада, ту ми дава очи на богиня и света във краката ми срива... Докога ! Вече толкоз години все от пусто във празно преливам. Ех, веднъж да го погна с метлата и да удрям, доде отмалея, да му смъкна до кокал душата... Нека види какво е без нея ! И се стягат юмручни ръцете - стига вече притворство и поза ! Де си, мой нескопосан Късмете ?! ...А пък той спи във пъпка на роза... автор : Ники Комедвенска

хубаво детство

ТВОЯ Докосваш ли ме ? Или си измислям онази непрогледна тишина, в която пръстите ти бавно ме разлистват и устните ти нежно ме четат... Написана съм твоя , много твоя от стръмното на мъжкия ти пулс по гладката изящност на завоите и мекото на женския ми вкус... Прочиташ ме...задъхано...на срички... до най-дълбокото на сладките ми тайни. И аз настръхвам , цялата обичане. Шептя те . Искам те . И ти се давам. Нали е обич... Нека да е тиха... Обичам те безмълвно. Със очи. Обичаш ме контурно. С щрихове. Такава обич само се мълчи. автор: Сaribiana

Април Разлиствам се. Разцъфвам. Несериозна съм. И адски нереална съм. Почти. Събличам и последната си сложност, а ти с целувки днес ме облечи... Косите си разпускам. Самодивски са. Така е през Април. И ми харесва. Зелена съм. И розова. Измислям се. Откривай се във птичите ми песни... В ръцете ти – събуждам се, заспивам... Във изгреви и залези живея. И някак си мечтите ми се сливат със стихове, които ще изпея, докрая, до последния си час. Но още съм Април. Сега започвам. Разлиствам се. Разцъфвам. И съм аз. Сериозно нереална. И безсрочна. автор : Мира Дойчинова-irini

В тая тема до края на юли, няма да влизам

"… И ще стигнеш до такава граница, която, ако не прекрачиш - ще бъдеш нещастен, а ако прекрачиш - може би ще бъдеш още по-нещастен… " - Достоевски "- Признай си го, трудно ти е да държиш сърцето и ума си разделени. Предполагам, че би трябвало да свикна и да бъда сама. Не на света, а тук, вътре. В сърцето си !" "Стъкленият меч" "- Веднъж ти казах да скриеш сърцето си. Трябваше да ме послушаш - това бяха последните му думи към мен. Ще ми се съветът да не беше толкова добър..." "Стъкленият меч"