shefkata

"- Таралеж в гащите е красивата и умна жена, приятелю... Цял живот съм бягал от такива. - Грешиш ! Таралеж в сърцето са. Бог ни праща жените по размера на сърцето, а ние ги мерим по гащите си. На това, Михаиле, му се вика тъжна ирония..." Мария Лалева, "Живот в скалите" .

Абе, къде е батко Алгороввв, теб диря

Не съм от тук, за мъничко минавам. Поспрях за ден във твоя свят. Донесох ти от моите вълшебства и няколко парченца красота. Приших на джоба ти усмивка от лалета и в дланите ти нежност посадих. Не съм от тук обаче. И ще тръгвам. А ти ми обещай да си щастлив. Ако понякога ти стане страшно тъжно за мен, момичето незнайно откъде, не гледай сред звездите да ме зърнеш. ... Забравих се във твоето сърце. автор; caribiana

Трагедия: 17-годишен загина при катастрофа 17-годишно момче е загинало при инцидент в село Селановци. Трагедията се разиграла в понеделник към 22.50 ч. Лек автомобил „Мерцедес“, управляван от В.В., жител на селото, блъска спрелият в дясно на платното мотопед, върху който седял 17-годишният К.П. Момчето е загинало на място. От полицията са категорични, че тийнейджърът е спрял по правилата и вината за инцидента е на шофьора на автомобила. При тестът с дрегер уредът отчел 1.68 промила алкохол в издишания въздух на В.В. За случая е уведомена и прокуратурата. Образувано е досъдебно производство. източник : http://m.konkurent.bg/news/53643

Посока „Щастие” По дяволите стръмния живот. За по напряко карам през небето. Летя от монолог във монолог. Отглеждам си торнадо във сърцето. Отглеждам си и няколко мечти- едни такива уж недостижими, за всеки случай им приших криле, понеже ме е страх, че ще загинат, защото тук – на Долната земя, човеците отдавна не мечтаят. За тях е адски скучна любовта, когато безусловно я отдаваш. И честността е скучна, също и смехът, и вярата в човешкото, в доброто. По дяволите пътят към върха, когато щастието е в обратната посока. автор : Innocence

Във нощите, в които не заспивам и искам дълго да те галя с устни, небето става приказно красиво. И мъртвите звезди възкръсват. Усещаш ме. Безмълвно ме желаеш. Прошепваш ме на сън. И аз съм твоя. Навън нощта е тиха. Като тайна. А вятърът – солен. И неспокоен. Красиво е. Красиво е до болка… До стон. До вик. До бездихание. Превръщам себе си в прозрачен облак от обич. От копнежи. От сияния. Такива нощи много ми отиват. Оставам само по мечти и лудост. Тръпчива съм на вкус. И те опивам като бутилка лунна светлина. И нищо друго… автор : Caribiana

От чисто любопитство бих ви запитала, а на всички плодове, зеленчуци и безмесни хранителни продукти, знаете ли произхода ? Аз лично, не вярвам на етикетите в магазините. И не виждам разлика между месни и безмесни продукти.

"Обърнете внимание на хората, след срещата с които, нещо светло и щастливо се установява в душата ви. И ги пазете!" - Ошо

Нямам време за вашите клюки, за сплетни и интриги излишни. От живота си вземам поуки и от своите грешки предишни. Нямам време да слушам хората, колко съм вятърничева и себична, как въобще не познавам умората и дори съм била неприлична. Че вървя по широките пътища, само боса и с коса разпиляна, че тормозя мъжките сънища, все щастлива и вечно засмяна. Нямам време за глупости, разберате, да ви слушам - въобще не умея. Останете със здраве и ми простете, бързам...Имам живот да живея !

Любима грешка Падам си по лошите мъже. По тези дето гледат отвисоко. А животът им по-тънък от въже заплетен е от възли. Без посоки. Падам си по силните мъже. По тези дето вятър спират с поглед. А ръцете им... Най-нежните ръце прегръщат ме. И цялата ме стоплят. Падам си по непокорните мъже. По тези дето яхнали мотора не може даже буря да ги спре. И света е техен. Даже и простора. Падам си по лошите мъже. Това е явно грешка на съдбата. Падам си по тях. А после ставам по-силна и от себе си самата. автор: Галя Кутулева

От два дни в къщи ям салата измишльотина, но комбинацията страшно много ми хареса. Елда, филе от риба тон, песто и лимонов сок. Снощи добавих и домати. Ако има експериментатори, може да опитат

"Колкото и да беше опитен в любовната игра, Бил дори не подозираше, че жената, към която така отчаяно се стреми, за нищо на света не би натоварила съзнанието си с тежестта на едно евтино хотелско приключение.” - Силвия Кристъл

За всеки, който си я хареса от сърце

"Малко мъже умеят да виждат отвъд извивките на тялото." Силвия Кристъл "Сезонът на лунатиците"

ОГЛЕДАЛОТО В ТВОИТЕ ОЧИ ме обича и все ме показва с години по-млада. Пак съм си същото онова момиче, което раздава любов без пощада. Още е лудо и слънчево – приказно, с боси крака и рошава грива. То само за твоето сладко „обичам те!“ и до другия край на земята отива. Изплита към тебе от слънчева прежда златни пътеки, за очите невидими. В скалите дълбае с упоритост и нежност най-свидните букви на твоето име. В съня ти долита, целува те с вятъра. И в стъпките твои по пясъка тича. Където да идеш, то все те достига това безпощадно и ТВОЕ момиче. автор : Златина Великова

ЗАКОН: ВСИЧКО СЕ ВРЪЩА Дали обичаш и прегръщаш, дали обиждаш и отнемаш - доброто винаги се връща, а злото също - умножено. Човек си носи мъчно кръста, без своя Бог да го открие - с треперещи от ужас пръсти, единствено от болка вие. И няма лек, и няма биле за хора, дето не раздават. любов. След време просят милост, а само ада получават. Дали обичаш и прегръщаш, дали обиждаш и отнемаш - доброто винаги се връща, а злото също - умножено. Бори Слав

Днес съм тиха. Пиша тишина. Днес от думи вече ми нагарча. Днес безкрайно дълго ще мълча. Прецъфтях. Като глухарче. Днес ме няма. Нищо, че съм тук. Тук съм, а съм толкова далече... В мен умира празен всеки звук. Днес от приказки съм разсъблечена. Просто имам нужда да мълча. Някога ми трябва да съм тиха. Да потъна в свойта тишина и да дишам. Просто дишам... автор: caribiana

Безверие Кога изгубих своята усмивка и почна да горчи от тишината? Кога реших, че всичко е преструвка, а приказки се пишат за децата? Защо съм изморена от безверие, а всъщност искам много да повярвам. На теб, на устните ти, на ръцете ти, дори на смешните ти колебания, с които ме изгубваш лековерно, а после ме намираш бездиханна... Във нощите, които са ми черни, а свършват със усмивката ти ранна. Във чаша вино. И навярно във съдбата, която не събира безпричинно. Защо тогава пия със тъгата, а всичко ми се струва просто... сиво? автор : Мариета Караджова