shefkata

Не ми пораснаха крила. Но понякога съм птица. Честичко насън летя. Харесва ми да съм различна. След захарни мечти не тичам. Зная точното си място. Умея силно да обичам. Със живота съм наясно. Горда съм поне за трима. А пък гордостта е грях. Честолюбива съм. Ранимо. Никой не намразих. Не можах! От стореното до сега не се отричам. Миналото бих повторила отново. Никога не съм била мушица. Непонятна ми е всяка злоба. Искам хората да се обичат. Вярвам във това...и се подхлъзвам. И понеже съм умница сто поуки на ухото връзвам... Продължавам със усмивка да раздавам добрини. Без дори да ги поискат. Въпреки, че ще боли... автор : Калинка Милева

Женски стихотворение Познаваш ли ме гола и без маска?! Със белези от скалпел по корема. Със рана от лъжлива сива ласка. Разплакана, крещяща и сломена от минувачи, клели се във вярност, от сто шамара, шибнати с усмивка, от думи, произнесени нахалост, от злост до черно. Тъжно некрасива. Разрошена от нежности на заем, помилвана до синьо от убиец. Познаваш ли ме?! Питам, за да зная защо и ти след ден ще си отидеш. автор : Мария Лалева

Дълг към душата Бих искала да бъда непозната, безименна за този грешен свят, да не дължа услуга и отплата, и всички чужди нужди да заспят, да бъде като сън - за миг поне, да чувам само своите копнежи, и вятърът далеч да отнесе на хората безумните брътвежи. Да бъде само моя тишината и изгревът да бъде само мой, и никой да не съди и пресмята, какво съм дала, и на кой... Бих искала да бъда непозната, да не дължа усмивки и сълзи, защото всъщност само на душата човек наистина дължи... aвтор: Яна Вълчева

Дъждовница Събирам се от твоите очи, в които ме разпръсна влюбен вятъра. Парченцата блестят като звезди, а устните ми слагат отпечатък върху извивките на твоето небе. Валя те нежно, много, много нежно. Щастлив като целунато дете под капките ми се топиш копнежно. Докосвам те по мократа коса с дъждовно-разпиляните си мисли и чувствам в себе си онази пълнота, която рози във душата ми разлиства. Прегръщам те с ръцете на дъга и дълго по лицето ти се стичам, а ти превърнал ме отново във жена събираш ме в едно: Обичам те! автор: Innocence

Замотах се с час поне, но и от мен добро утро !

На мен това ми се случи за първи пат с Мемоарите на една гейша. Но факт. Филма ми хареса много повече от книгата. В момента чета това. Бях любопитна просто, защото някъде срещнах съпоставка между Керуак - Буковски и техните изразни средства. И да, съгласна съм с мнението, че Керуак "пасти да яде пред Буковски, за наричане на нещата с истинските им имена"

Руслан Мъйнов

Във гънките на Времето, където най-беззащитните си дни съм скрила... Във тихите дъбрави на сърцето, където пазя цялата си сила... Във твоите ръце, в които падам като сълза - горчива, и презряла... В онези сънища, в които страдам, че от парчетата не ставам цяла... Във залези, които тъй приличат на моята тъга по необята... Във нощите, в които те обичах... В горещите пътеки на Земята - навсякъде по мъничка искрица от цветната си лудост ще оставя... А после... ще си спомня, че съм Птица! След мене - шепа пръст. И шепа слава... автор : Гълъбина Митева

почистване на грим И преди да пускате теми, моля проверявайте за вече съществуващи такива. Благодаря !

Хора - море. Човеци, няма. Питаш: Къде са? Получаваш измама. Тече мисъл. Акъл, няма. Питаш за смисъл. Мълчат поне двама. Знаещи - дал Бог. Можещи, няма. Живота бил строг и белята голяма. Навалица - бол. Човеци, няма. Затова царя е гол в поредната драма !

Потомка Наследих този поглед от баба. В него много мъже са се давили. Като буре с барут ми е нрава. Да не ме доближават предатели! Със завета на мама израснах - да не свеждам глава пред неправдата. Аз не плача. Аз ставам опасна даже там на дръвника, под брадвата. На безстрашни жени съм потомка! Вместо кръв - имам огън във вените. Не рискувай с такава девойка, ако още си слаб във победите. Че сърцето ми търси героя, а отхвърля без милост страхливците! Зарад мен би ли влязъл във боя без защита, без сабя, без ризница? Би ли стискал ръката ми здраво в болест, в бедност и в дни непоискани? Знай, над мойто сърце има право само истински мъж. Само истински! автор : Васка Мадарова

Лесно се паля. Бързо изстивам. Малко се кая. Много проклинам. Леко залитам. Тежко не падам. Чуждо НЕ взимам. Свое НЕ давам. Трудно се спирам. Лесно нахъсвам. Рядко умирам. Често възкръсвам ! Не знам кой е автора и не мога да го цитирам, но страшно много ми харесва.

Няколко въпроса... Защо не ме ядосаш, на инат, ей тъй - да видиш колко ще устискам? Защо не сринеш целия ми свят, Защо не ме изпратиш и сега по дяволите пак? Не ти ли стиска? О, много ли боли една жена (да, точно тази, дето най я искаш) да гледа друг със същите очи, с които вчера гледала е тебе? Горчи ли ти? Е, нека ти горчи! Надявам се, не вярваш, че ми дреме... Васка Мадарова

Животът е несигурен и кратък. Животът е без право на повтаряне - едно въже усукано от пясък, катерене, пропадане, измаряне. Животът е съдба, която пази усмивките, пресекли светофара. Животът е трева, която газим. За някого е влак, за друг е гара. Животът е рисунка по паважа. Животът е снежинка посред лято. За някого животът е доказване. За друг… той просто е театър. Животът е пулсиране на вяра. Животът е пресичане на линии. Животът е последно преговаряне, измерва се със мигове отминали... Валентин Йорданов

Прости на гладния откраднатия хляб… На болните – безсънните си нощи… Прощавай на глупака завистта и на мъдреца – трудните въпроси… На своите приятели прости натрупаните грешки и мълчания… На враговете злостните стрели прости – и бързо излекувай раните… Прости на времето, което отминава, откраднатите мигове на щастие… (Откраднатата вяра не прощавай… Върни си я – и дай на сиромасите…). Накрая сам на себе си прости по пътя разпилените любови… И ако можеш, просто продължи с отворено сърце да търсиш новата… Намериш ли я – ще ти е простено безумството, че късно си я срещнал… И чист ще си отидеш някой ден от този свят – и праведен, и грешен… автор : Весела Димова

напред

Самодостатъчност Не ми е важно хорско мнение какво да правя с дните си! Не искам чуждо разрешение да сбъдвам ли мечтите си! От мислещи за моето добро дошло ми е до гуша... Съветите какво, къде, защо, отдавна спрях да слушам. Не ми е нужен принц да осъзная, че имам всичко, за да съм принцеса! Кое е щастие сама ще разпозная - сърцето знае най-добре адреса! Не ми е скучно насаме със себе си - тревожните ми мисли не почиват. Заети са със сложни ребуси, умът не спи, въпросите извират... А отговорите намирам си сама. Понякога са грешни, но са мои! Единствено така ще израста! Да бъда себе си избрах за роля! Автор: Tanya Bataklieva

Тенкюююю

Забравената в мен си няма име. Не се е врекла в Дявола, ни в Бога. По устните ѝ пари младо вино, а в зѐниците спи вековен огън. Под ноктите на мрака е родена, от лунен сърп, настръхнал и безсънен. Прощава. Но не моли на колѐне. Понякога прегръща таласъми. Откърмиха я северните хали. Косите ѝ са диви коренища. Мнозина разпиляха се нахалост - целувките ѝ нивга не насищат. Закърпила е дните си с коприва. А в нощите танцува с единаци. Най-своя е, когато си отива... Най-хубава – когато се разплаче. Забравих я от страх да не попия душата ѝ, вселенска и бездомна. Но цяла съм единствено в ония солени дни, когато си я спомням. Пепа Лулова

Последна събота на март и щъркелите долетяха. Моторите застанали на старт, двигателите им запяха. Прекрасна песен, сбъдната мечта най-нежното усещане в ръцете и чувството за свобода, изпълнило завинаги сърцето. Моторен шум, най-правилният тон, едно шосе, адреналин в кръвта. Мотор и моторист в синхрон, най-хубавата гледка на света !

Искам още мъничко помощ от тази тема