shefkata

Да бъде чисто! Аз нямам нужда от ръка, която да се прави че ме гали. Или от лицемерните слова на клоуни, мятащи кинжали. Не искам чужда светлина, нито изпросена надежда. И риза чужда не желая. Ще нося собствената си одежда. Презирам фалш и суета - без угризения ги заклеймявам във лицето. Каквото дойде - истинско да бъде! Да бъде чисто - от сърцето! автор : Детелина Стефанова

По всичките ми сетива те пише… А този навик, да съм все без теб, тежи по клепките ми на разсъмване. По тялото ми плъзва плах копнеж в ръцете ти внезапно да се сбъдна. Да съблека страха си и с очи да кажа колко много си ми нужен. А устните ти просто да мълчат, до лудост влюбени в това събуждане. Но този навик , да съм все без теб… А всъщност страшно искам да те има. Ще нарисуваш ли със пръсти върху мен потрепващите нишки на незримото? автор: caribiana

Принцесата е страшно уморена. От грахови зърна. И от обувки. Не и достигат сили. Нито време да чака принца със вълшебната целувка. И как да я събуди, като тя не спи изобщо. Вече сто години. По цели нощи вярва в чудеса. И вечно губи вярата си на разсъмване. Принцесата е уморена. До сълзи. Светът я плаши. Струва ѝ се лош. Сега тя просто иска да заспи. Не я будете. Лека нощ. автор: Caribiana

Честит рожден ден, батко Бъди здрав, преди всичко. Късмет във всяко едно начинание и много обич ти пожелавам. Наздраве

Залък живот Ето ме. Дойдох ви на крака. Взимайте в ръцете си по камък. Аз ще съм с изправена глава, дъвчейки смъртта си като залък, който има вкус на топъл хляб (същия от детските години), който се поделя само с брат, плакал с теб и пял, за да ти мине. Залък с вкус на вино и тамян - спомени от къщата на баба. (Трябва по сърце да си голям даже на бесилото си. Трябва!) Залък с вкус на първата любов, първата сълза по мойте устни... Боже, за какво ми е живот, щом смъртта била такава вкусна?! Камъните, моля! Кой е пръв? Вече съм така нетърпелива! Вие - да лежите в мойта кръв, аз - да полетя нагоре. Жива! автор: Васка Мадарова

Думите са камъни, когато... Обикнах те - такъв, какъвто беше. Не бях егоистична за промяна. И ти мълчеше. Винаги мълчеше. А аз споделях нужното за двама. Не е било достатъчно навярно, но ти не ме осъждай на погибел, когато във живота ми стократно премина... ала само като зрител. Но ти не смей сега да се намесваш във битката, която беше моя и с погледа сърдит да ме упрекваш за цялата ти слаба мъжка воля. И, моля те - когато цяла вечност зад кули от мълчание се криеш - не ме учи със Думи на човечност! Защото си на път да ме убиеш... Че думите са камъни, когато не знаеш как със тях да си послужиш! И хвърляш ли, играейки на сляпо - на сто процента някой ще улучиш. автор: Васка Мадарова

Прегръдка ... А когато мигът ме отнеме, и сред хиляди тихи тревоги не остане частица от време, във което изцяло да мога да се скрия от всичко, от всички, да забравя крещящи проблеми, да се сетя, че всъщност обичам, и любов от света да си взема, да изтичам след вятъра, боса, да си хвана звезда за опашката, да задавам болящи въпроси, и да кажа наум: „Няма страшно”, да живея наистина в приказка, да вървя само в своите стъпки... Точно в този миг, толкова истински имам нужда от твойта прегръдка. автор : Мира Дойчинова - irini

Не слагам захар в думите. Горчат. Не хленча за откритите си рани. И щом се озова на кръстопът, най-трудния маршрут ще хвана. ИГРАЯ СЕБЕ СИ. НАЙ-ТРУДНАТА ИГРА. Без грим и без наизустен сценарий. От своята така добра съдба получих най-жестоките шамари. Понякога изнемощявам в своя път. Понякога се уморявам в тиха вечер. Не слагам захар в думите. Горчат. Как лесно би било с едно пакетче. Но как да те излъжа, да сладни? Лъжата ще ми тръгне по петите. Знай, истината често ни горчи, но всъщност е единствен подсладител. автор : Мартин Спасов

Това...Побутвам тази книга по рафтовете на библиотеките вече повече от година. И сега от веднъж, те това ще чета. Определено се намирам в странен период.

Любов от старите ленти Да не си ме отпращал тогава! Днес е късно за жалки победи. Аз съм тази, която остава само в жълтите прашни портрети. Аз съм филмът от старите ленти, повреден точно в главния кадър. Всички наши любими моменти днес са сцени от блудкав театър. Като стара раздрънкана плоча се въртят изхабените думи. Как кажи, мили мой, да прескоча този ров изкопан помежду ни? Как да върна обратно стрелките на любов, за която е късно? Като камък тежи във гърдите мисълта, че веднъж ме отблъсна. А обидата няма забрава. Няма хапче, което лекува... Да не си ме отпращал тогава. Днес молбата ти нищо не струва. Васка Мадарова

Единственият начин да те имам... Дали съм ти по силите? Не знам... Аз даже и на себе си съм трудна. Живея някъде на края на света в едно забравено от всички пълнолуние. Събуждам изгревите. Някъде към пет. И после ги разхождам над морето. От мидички направих си сърце. (Понякога намирам перли в него.) Понякога се влюбвам. Все във тебе. И ставам истинска. Досущ като момиче. И даже мъничко съм по-вълшебна. Обаче си мълча, че те обичам. Защото ме е страх, че ще се счупиш от любовта, натрупана във мене. А аз така не искам да те губя! И си мълча накрая на вселената... автор: caribiana

Всичко, което си имам от теб е една недовършена песен. Много сълзи - Океанът по две. И безкрайна пустиня в сърцето ми. Имам и болки - различни по цвят, по размери, по сила, по думи. Имам вселена... от самота. И излишна любов. И безумие. Имам безсъния. И страхове. Недоверия. Липси. Неистини. Дал си ми толкова много, че нищо вече не искам. Caribiana

Ранена вълчица Вой към сивото, нощно небе... Тишината на глътки изпита. Нараненото, диво сърце по следите на болката скита. Огън жълт във очите гори. Свещи гаснат в мъглата от сълзи. Тя е силна, но...много боли и ще вие - самотна и бърза. В най - потайния кът на нощта, ще притвори очи изтерзани. Всяка силна вълчица сама ближе в тъмното своите рани и се влачи по росни треви, дива ярост кръвта подлудява. Във плътта и пулсира, крещи болка в много висока октава. Този звук стига звездната вис, Господ горе за миг се втрещява и животното - жив антихрист в този миг даже Той съжалява. Вой към сивото, нощно небе. Тишината на глътки изпита. Ще ти мине, нещастно сърце, но за него ти вече не питай! Автор Gentiana (Геолина Стефанова)

“Аз имам сили само да си тръгна…” Аз имам сили само да си тръгна. Но нямам сили да остана. Не знам в какво съм се превърнала… Дали е рано? Не е рано. Напротив, малко закъснявам. Изпуснах си сърцето някъде. Забравих как се стига гарата със най-отдалечаващите влакове. Не мога, бързам, няма да се връщам. Това сърце…не ми се търси. И без това не съм си същата. Задръж го и не ми го връщай. Не ме изпращай, мога и сама. Не помниш ли, ти ме научи. Затваряй тая смотана врата. И много бързо искам да заключиш. Защото знам ли…глупавото ми сърце ще вземе да ме дръпне да остана. Но аз не мога. Вече не. Обичам те. Изчезвам. Друго няма. Автор: Caribiana

Подарявам сърцето си! Спешно! Разпокъсано, есенно, тъжно... Нека вземе го първия срещнат! На мен повече не ми е нужно! Подарявам и нея също - любовта, оцеляла на дъното. Нека никога не се завръща! Нека да се стопи във тъмното! Обявявам на търг и мечтите ми - ще са нечии, срещу замяна – вече да не вали от очите ми, и у мен капка чувство да няма! Да забрави душата ми всички дето с мръсни ръце я бесеха и разкъсваха я на срички, докато не намрази себе си... Подарявам живота си! Писна ми този, който дотук изживях! Всяка своя лъжа, всички истини, всеки свой добродетел и грях... Подарявам без право на връщане всички спомени, пеещи нощем..... всяко свое проклето „Обичам те” всеки поглед... и още... ................и още.... Докато не остана празна. Докато нямам пулс и рима. Щом престана да самонаказвам белотата ми, че... я има. И сърцето ми ще е изстинало. После ще се родя, ще тичам... Но сега подарявам миналото! За да мога пак да (се) обичам! автор : Павлина Соколова

Апокалиптично Нагледах се на глупави мъже. Наслушах се на празните им думи. Опъвах им спасително въже, отвръщаха с предателски куршуми. На рамото им днес една лежи, а утре вече в другата се влюбват. Дотегна ми от хитрост и лъжи. Уж мамят мен, а себе си погубват. До смърт ме отегчиха с наглостта от роля в роля вечно да прескачат, загърбили срама и съвестта. Постъпките им пет пари не значат. Накичени със женска суета, забравили какво е мъжка дума - такива са мъжете ни сега. А истинските май ги тръшна чума. И нито кост, и нито вест от тях... Изчезнаха в безкрайната вселена. И аз умирам, вътрешно, от страх, че мястото им трябва да заема. Васка Мадарова

Тази тема е вълшебна, Карлсонке, благодаря. Получено Сега искам просто всичко да е наред...

Такъв мъж... "Как го хвана! Този мъж е прекрасен! Не изглежда такъв романтик! Късметлийка! Обясни ми по-ясно, издай ми някой свой трик!" Не ме питай! Не е моя собственост. Такъв мъж не се притежава! Той е създаден да бъде свободен. Ако можеш, му се наслаждавай, докато още те кани на срещи и показва привързаност, някаква... И докато те люби горещо... А ти се правиш, че силно му вярваш. Такива добре ги познавам. От една планета сме с него. Той привлича, краде, обещава! Дава много, но много и взема... Говори малко, така е устроен, но очите му казват ти всичко! Когато лъже, е привидно спокоен... И само наум те обича. Но е влюбен единствено в себе си! Страхлив е! И ако, без да е искал, се влюби и в теб. Огледай се! Той отдавна ще си е отишъл! Автор petka-spagetka (Петя Ходжева)

"В живота няма такова нещо като рано или късно...Всичко се случва точно когато трябва." - Елиф Шафак

Кой ще те стопли... Ако аз те обичам, а ти си студен като камък със мене, ще залостя зад девет врати туй сърце. И когато след време ти пристъпиш към първия праг, там, отпред ще стои самотата - твой единствен приятел и враг. Ще те спре. Ще ти вземе душата. Ще се скиташ немил и недраг между всички заключени порти. А над теб най-жестокият сняг ще се сипе... И кой ще те стопли, щом вратите са стража пред мен, а ключът е ръждясал самичък... Не извръщай глава отегчен днес, когато до смърт те обичам. Любовта си отива за миг щом човек се държи арогантно. Нито жал, нито плач, нито вик няма как да я върнат обратно. Васка Мадарова

Не ми пораснаха крила. Но понякога съм птица. Честичко насън летя. Харесва ми да съм различна. След захарни мечти не тичам. Зная точното си място. Умея силно да обичам. Със живота съм наясно. Горда съм поне за трима. А пък гордостта е грях. Честолюбива съм. Ранимо. Никой не намразих. Не можах! От стореното до сега не се отричам. Миналото бих повторила отново. Никога не съм била мушица. Непонятна ми е всяка злоба. Искам хората да се обичат. Вярвам във това...и се подхлъзвам. И понеже съм умница сто поуки на ухото връзвам... Продължавам със усмивка да раздавам добрини. Без дори да ги поискат. Въпреки, че ще боли автор: Калинка Милева

Трудно е да заплачем, ясно, за да говорим, празно, за да останем, малко, за да се борим, тихо, за да е болка, шумно, за да е честно. Колкото - толкова. Необичането е лесно. автор: Мария Лалева