shefkata

Не знам, какво точно трябва да значи 'Мисли, преди да седнеш зад волана', защото ми звучи някак си смешно. Аз имам книжка от 2008 г., но не обичам да сядам зад волана. Не се чувствам сигурна, не се чувствам удобно и просто не го правя. Но се чудя друго. Като си се качил зад волана на някакво скъпо превозно средство, колко точно смяташ, че си помислил ?! Мнението ми е принципно и много моля никой да не се обижда, от това, което казвам. Ясно ми е, че има много изключения. Примера ще дам само с неделното си пътуване. След Севлиево полицаите ни отбиха, защото на пътя беше станала зверска катастрофа. 4 загинали, един от които е 4 месечно бебе Това си е трагедия, от където и да го погледне човек. Но шейсет и нещо годишния водач на някакъв джип е решил, че е по бърз от останалите и е навлязъл в насрещното Докато ние заобикаляхме въпросната катастрофа, един джип и един мерцрдес се разминаха на косъм с нас, поради същата причина. Ние бяхме в платното си. Те бяха тези, които знаят възможностите на скъпите си машини. Думите 'на косъм', не ги оправдават по абсолютно никакъв начин. Секундата беше важна. Другите шофьори явно бяха съобразителни, да ги пуснат да се разминем. Срещу нас имаше колона от поне 30 мпс-та. Още се питам, за каква мисъл точно, иде реч ?! Моля ви, внимавайте на пътя. Живота на всички ни е ценен !

Уважаеми дами, форума е място в което се пишат мнения. Постването на някакви линкове, копирани от някъде си, без абсолютно никакво ваше мнение по въпроса, право постовете ви излишни и дълбоко не съдържателни. 2.8 Не са желателни безсъдържателните мнения ("Хахахахахахаха", "Жестоко е!", "Много яко", "Харесва ми!", емотиконки и т.н.) и теми. Нека подобни мнения бъдат придружавани с обосновка.

...и хич да не ти пука

С дланите нагоре се живее и с дланите нагоре се умира, човек се ражда не да тлее, а света във дланите си да побира. Пари, богатства, власт и слава, без нищо от това сме се родили, нима във сетния ни час тогава, те ще ни дарят със сили ?! Без нищо сме дошли на този свят и нищо няма да си вземем, но можем да го украсим във цвят, можем да дадем, не да отнемем. С дланите нагоре се живее и с дланите нагоре се умира. Ако човек това не го умее, то от живота нищо не разбира !

Прости им, Боже, злобата на хората, прости им, че са озверели. Навярно всичко идва от умарата и сигурно са вече ослепели. Прости им, че не виждат свойте грешки, а в чуждия живот се ровят. Нали това са навици човешки – хора по мужду си да се тровят ! Прости им, Боже, че са глухи, за чуждия товар и изнемога, за обвивките им празни, кухи. Прости им ти, защото аз не мога !

Никакво Кое осмисля деня на следващия ?

Юни През Юни крия всички небеса във пазвата на топлите си нощи. Валя внезапно. Тичам през дъжда. Не искам повече. И мога още. Измислям най-вълшебните неща, а истинските – мене ме сънуват. Единствено през Юни е така – прегръщам и безпаметно целувам… Светът е обич. Как да ти го кажа? Щом цялата в ръцете ти изчезвам… Мигът е тук. И сам ще си покаже, че времето дори ще спре от нежност, че всички дъждове ще извалят, а в локвите на тихите порои оглежда се светът. Вълшебен свят! Във който аз съм Юни. И съм твоя. автор: Мира Дойчинова - irini

По твоята логика, никой няма право да каже на когото и да било, какво и как да прави. Харесвам логиката ти Лек и хубав да ти е деня !

Има хора, които във всяко нещо виждат обида, както и такива / по примера под вашия пост /, които във всяко нещо откриват дискриминация и провокация. "Разни хора, разни идеали !" е написал един голям български писател. Та кои сме ние, че да му противоречим ?! Познавам хора, които цял живот са били вегетарианци и такива, които са станали в последствие, без да са прочели дори ред от "Библията- глава Левит" и които не се вълнуват от нейното съдържание. Вегетарианец ?! Религиозен ?! Невярващи ?! Това са етикети, които не аз поставям на хората. Моето незнание е едно, твоето невежество друго, опитите ти за търсене на теле под вола, съвсем трето. Успех в намирането !

Във някоя друга вселена… Не искам никой повече да ме обича. От много обичи приличам на решето. От днес нататък искам безразличие. … И да боли, ще преболява леко. От днес нататък искам самотата си. Не я населвайте с измислени любови. Не искам никой да пробутва чудесата си. Аз помня ябълката. И отровата. Така че, сбогом. Беше ми приятно. Театърът на чувствата ви е прекрасен. (Възпитана съм просто… не е вярно…) И все пак знам, че няма да намразя. А просто тихичко ще си отида. Къде – не питайте. И аз не зная. А който трябва някога да ме обикне, ще ме намери. И ще се познаем. автор: Caribiana

"— Поганец няма да стана — тихо и упорито повтори момчето. — Три бащини заръки имам до тебе и искам да се закълнеш, че ще ги изпълниш. Не те ли хванат турците, ще ги забравиш. Ала никой не знае божите пътища. И тъй, слушай! Ако те хванат турците, когато те поведат на излизане от долината, ще минете по Сюлейманаговия камен мост. Първата ми заръка е, като минете по моста, вързан-невързан, да се хвърлиш в бързея. Водата ще те отвлече. Може да те удави, може да те изхвърли жив, ала никой не ще те намери, ни жив, ни трупа ти, защото по брега на реката няма път. Запомни ли? — Запомних, татко — рече Мирчо. А Манол помълча, преди да каже втората си заръка: — Втората ми заръка е, ако не можеш да се хвърлиш от моста, щом стигнете Милото господи, спри се и се обърни назад. Все едно че искаш да видиш за последен път Елинденя. Обърни се така, че гърдите ти да бъдат към каменните кръстове. Аз ще съм скрит в гробищата и ще те устреля право в сърцето. Да стоиш и да не мърдаш. ................ — Третата ми заръка е, ако не се хвърлиш от моста и ако не те убия горе на Милото господи, щом се стесни пътят при Девицата, да скочиш в пропастта. Там хората могат да вървят само един след друг. Ако смогнеш, дръпни някой след себе си. Водата може да те влече и да те извлече жив. Ръката ми може да трепне и да не те улуча в сърцето. Ала от пропастта жив няма да излезеш. Там се хвърлила някога една девойка, затова на скалата й викат Девицата. Щом е можала да се хвърли жена, какво остава за тебе? Това са те, трите ми бащини заръки. Чу ли ги, татьовото? — Чух, тате — отвърна момчето. — А сега, закълни се — рече Манол. — Закълни се върху костите на майка си и върху този нож." "— Един чан да се пропука, един да не е настроен на гласа си, и цялата песен ще изтече в земята. А разбрах, че не говореше само за чановете." "И Манол разбра що значат тия думи и що искат турците в село. Притегли момчето до себе си и само рече: — Не децата ни искат да правят еничари, а всички нас искат да направят еничари. Да видим сега, сине, дали бащата ще има сили да стори това, което искаше от сина си." "Слушай, Маноле кехая. Поисках ти най-скъпото, да те заболи. Защото за голямо село трябва голяма жертва." "И ще ти кажа защо ми е двойно мъчно, че купувам от тебе Петгласец с тия чанове..... Тая планина бащите ми са я купили с мечовете си, а пък аз я купувам с чанове."

Искам си настроението...

Чакай да се справя с тази и после ще видим, до къде чак ми е пораснала работата Благодаря !

Охх, захванах и аз нещо, дето знам, че не ми е по силите, ама....От сутринта до работата и само до втори опис, ревах само два пъти. Чак сега вече ще ме вземат за малоумна в градския транспорт.

Намират се тук там, Дуслинея, намират се

Кимче, нали знаеш, че Дон Кихот прегърнал здраво чашата, във кръчмата спореше със неверници, които го закачаха от масите, че днес дори в музея, няма мелници... И не се затваряй в тази черупка, защото на вън има и слънце и птици и живото е твърде хубав, за да го пуснем, просто така да минава покрай нас....освен всичко останало !

В съботното утро, за работещи и почиващи, темата за размисъл днес е "Ние, коректив на останалите" Колко пъти онзи ден, вчера, вече и днес казахте на някого, че той не е прав ? Колко пъти укорихте някого, поправихте го или се опитахте да му разясните, как точно стоят нещата / защото вие знаете / ? Оказва се, че в днешно време е най-лесно да си коректив на останалите и да подреждаш нещата по своя собствен начин. Естествено, че от своя гледна точка ти се прав - но, въпросът е, колко гледни точки още, има срещу теб...Този въпрос никога, никой не си го задава. Най-лесно е да кажеш на някого, че не е прав, защото ти си - седейки в собствената си камбанария, мерейки със собствения си аршин и носейки собствените си обувки. Защо пък веднъж поне не се опитаме да обуем чужди обувки и да минем по чуждия път, за да видим, колко е лесно ?! В днешно време спокойно можем да обясняваме на някого, какъв е той и какъв не е. Колко е прав и колко не е. Колко е умен и колко не е. Колко е грамотен или кадърен и колко не е. Но много рядко ще му кажем "Дай да обуя твоите обувки !" и да вървим заедно напред. Редно е да се научим, че каквото посеем, това ще пожънем !!! Не можем да обидим някого и да очакваме как той ще ни се усмихва отсреща. Не можем да нараняваме някого и да очакваме, че той ще стои кротко срещу нас. Не можем да унижаваме някого и да смятаме, че той само ще мига на парцали. Не можем да бъдем коректив на някого и да очакваме, че той ще мълчи като риба. Редно е да се научим вече, че според това как почукаме, така и ще ни отговорят !

Искам тази тема, наистина да беше вълшебна...

Благодаря !

Кръвта от раната не спира, ножа във гърба боде, душата за пореден път умира, душата на излъгано дете. Обидата във гърлото прелива умората на плещите тежи, предателството ме залива, с огромни, огнени вълни. Не спря да ми горчи в устата. Заслужавам си го, може би ?! Жаравата запалена в краката и всички хорски, зли очи ! Кръвта от раната ме дави, ножа във гърба боли Забравихме човешкте си нрави, забравихме човешкото – уви !

Воистина воскресе !

Днес е разпети петък. Ден, който може да те наведе на размисли. Върху какво може да мисли човек ли ? Да речем, върху саможертвата ! Знаем ли истинското значение на тази дума и колко пъти сме правили саможертва в живота си ? За кого ? И струвало ли си е ? А трябва ли да правим сметка въобще - 'дали си е струвало' ? Когато стигнем до тази тънка сметка, саможертвата се обезсмисля. Ако някога, някъде е съществувал един човек, който е бил прикован на кръста, заради греховете човешки, какво ли си е мисли той в онзи момент ? Дали е приемал, че жертва себе си, заради останалите или просто е вярвал в това, което прави ?! Аз лично си мисля, че саможертвата идва от сърцето. Тя не е нещо, което се прави, защото трябва. Тя е усещане. Тя е вяра. Тя е душа и сърце, обединени в една обща кауза. Тя е онази истина, която всеки носи вътре в себе си. Онова, в което всеки от нас вярва. Тя е правия път на всеки един от нас или поне за онези, които решат да поемат по него !

само да имах....мнение де