shefkata

Аз честичко мълча и много нося... Наивна ли изглеждам? Може би. Съвсем не те тормозя със въпроси. Спокойна съм. Бих казала - почти... Избягвам трайно всякакви скандали, преглъщам думи - за да има мир! Емоциите кротко са заспали. Усмихваш се, но - не, не ги буди! Че другата ми същност е стихия! (Признавам ти - от нея ме е страх...) В душата ми сто демона се крият - дано не се изправиш срещу тях! Да, честичко мълча и много нося... Наивна ти изглеждам, може би. Но се пази - когато се ядосам, не би могъл и Бог да те спаси!... Мариела Челебиева

"...А онзи, що чупи нещо, за да види какво е, напуска пътеката на мъдростта." Гандалф Сивия "Властелина на пръстените"

ВМЕСТО АВТОБИОГРАФИЯ Не съм вода ненапита - сега съм пенлива река и ми е тясно коритото, в което отколе тека. Не съм срамежливото пламъче на скромен, домашен уют - искрите така се разпалиха, че в буйни огньове горят. Не съм ароматното цвете - украса за мъжки ревер. Показвам си остро бодлите. Внимавай преди да береш божури от моите устни, иглики от мойте очи! Когато във Рая те пусна, яж ябълки и си мълчи! Елица ВИДЕНОВА

Колко пъти ти казах - живея високо. Всеки облак е мой. И всяка звезда. Нямам време изгубено. И нямам посоки. Нямам глупави мисли... Имам крила ! Имам табун от коне - еднорози. Имам измислици. Цял гардероб ! Имам пясъчни замъци. И изгреви в розово. И съм Слънце опалващо... И съм летен потоп... Колко пъти ти казах...Душа - любопитница как да вържа на тази Земя ? Все ме дърпа нагоре...Викат ме птиците. Нямам време за губене. Имам крила ! caribiana

Върколаци, чудовища...супер. Буреносен фронт и Безумна луна откриван аз, явно това са двете преведени книжки. Турям ги в списъка. Благодаря.

На изпроводяк С ръце, треперещи от старостта и от вълнение, че пак си тръгвам подава баба китчица цветя, сълзи в очите бърше тихомълком. Сполай ти, чеде, че намина и тази зима да ме видиш. На, носи ги тез цветя, дано миришат и в чужбина. Дано ти пазят топличко в сърцето, когато си ми болно, уморено. Дано ти носят спомена, където в ръцете мои спеше притаено. Дано са на късмет кокичетата, бабо - отвръщам, а сърцето ме боли. Защото осъзнавам, че едва ли догодина ще се видим с теб, нали? Ръце целувам ти, ръце на чернозема. Орали, плели, бърсали сълзи. Деца отгледали. Деца съдбата взема, ала за внуче, казва баба - най-боли. Остани със здраве, мила бабо, остани на пътя с чакащи очи. Дано децата твои да се върнат при таз земя, която ги роди. Тогава ще запеят калдъръмите. Кокичета ще цъфнат и през май. Тогава бабо, в твоята градина цветя ще има. И мене ще ме има, знай. /galia.k/

Съболезнования

шушуланка

Господарю мой, Пише ти една глупава жена. Писала ли ти е някога глупава жена? Името ми? Нека оставим имената настрана. Рания или Зейнеб Хинд или Хафа Най-глупавото нещо, което носим, Господарю мой – са имената. Господарю мой: Страхувам се да споделя мислите си с теб. Страхувам се – че ако го направя - небесата ще се запалят, защото твоят Изток, мой скъпи Господарю, конфискува сините букви, конфискува мечтите от ковчежетата за бижута на жените, практикува потискане на чувствата на жените, Използва ножове… И брадви… Вместо думи за жените. Посича пролетта и страстите, и черните плитки. И твоят Изток, скъпи Господарю, извайва своята изящна корона от черепите на жени. Не ме кори, Господарю, ако написаното от мен е неправилно, защото аз пиша, а от другата страна на вратата ми има изваден меч, а отвън се чува воят на вятъра и на кучетата. Господарю Мой! Антар ал Абис е зад вратата ми! Той ще ме заколи, ако види писмото ми. Ще отсече главата ми, ако ме чуе да говоря за моето мъчение. Ще отсече главата ми, ако види колко прозрачни за дрехите ми. Защото твоят Изток, мой скъпи Господарю, обгражда жените с копия. И твоят Изток, мой скъпи Господарю, издига мъжете и ги прави Пророци, а жените погребва в прахта. Не се гневи от мен! Мой скъпи господарю, от тези мои думи, не се гневи. Ако сега си позволявам да изрека задушаваното с векове. Ако си позволявам да отворя съзнанието си. Ако избягам… от стените на харема. Ако се разбунтувам срещу смъртта си… Срещу гроба си и срещу корените си… Срещу тази гигантска кланица… Не се гневи, мой скъпи Господарю, когато ти разкривам чувствата си, защото мъжът от Изтока не се интересува от поезията на чувствата. Мъжът от Изтока – прости ми грубостта – не разбира жените, освен в постелята. Прости ми, Господарю мой – ако съм обидила кралството на Мъжете, защото в голямата литература – литературата на мъжете - любовта винаги е отредена на мъжете… А секса се продава като наркотик. Безумна измислица е свободата на жените в нашите страни, защото няма друга свобода освен свободата на мъжете. Господарю мой, Наречи ме както искаш. За мен няма значение: Плиткоумна… Глупава… Луда … Ограничена. За мен това е без значение… Защото жената, която описва своите мисли с логиката на Мъжете е наричана глупава жена, А не ти ли казах в самото начало, че аз съм една глупава жена? автор: Ваня Кирицова из ,,Писма от тигана''

затривана

Здравей Пише ти една умна жена. Писала ли ти е някога умна жена? Името ти? Нека оставим имената настрана. Любим или съпруг, приятел или непознат- това е, което има значение. Не се страхувам да споделя мислите си с теб. Но и не вярвам- че ако го направя- те ще стигнат до теб, и твоя свят. А твоя свят-твоят Запад,... е обезценил думите, опитомил е мечтите, и пет пари не дава за чуствата и мислите на жените. Докато плащаме със секс за любовта, забравяме да живеем в телата си. Когато консумираме секс без любов,обезлюдяваме душите си. Жените от рекламите, от клишетата, и от кутийте за еднократна употреба- не говорят за чуства. А аз искам да говоря- за свободата си, защото свободата ми е изградена върху разбитите парчета на семейстото ми. Не приемай думите ми като обвинение. Аз самата неискам да виждам в теб мъжете, -които ме изоставиха, -които ме излъгаха, -които ме предадоха. Аз пиша, но не знам дали стената, която лежи между нас има отворена врата. И ако има дали ще я намеря. Незнам защо са нужни на твоя свят стени,които да рзделят мъжете и жените. Има райска градина, вярваш ли ми? Тя е тук и сега. Само трябва да я населим. Не се дразни от мен. От това,че съм умна. Не бих се преструвала на глупава, за да ти се харесам. Не се страхувай от мен. От това,че съм силна. Не бих се преструвала на слаба, за да ти се харесам. Истинските неща нямат нужда от маски, а само от голотата си. ДО ТЕБ В ЛЕГЛОТО АЗ СЪМ ЖЕНА! И нима не бяхме изгонени от райската градина заради това? Помогни ми! Искам да спра! Искам да спра да живея в подножието на стените на страха, погребана в зидовете на миналото, балансираща върху погранични линий, с барутни погреби от неизживяна любов. Искам да те изживея. До последната клетка на тялото ти. До най-дълбоките бездни в душата ти. Искам да се излекувам от генерализацийте. Да ослепея от падаща звезда и когато възвърна зрението си, да видя Първо Теб, и само теб! И ти ще бъдеш моят свят. Ще те населя с косите си,със смеха си със смеха си, с топлината на тялото си, с парфюмите,дантеленото бельо, обувките на висок ток и с поезията си. И аз ще бъда твоя свят, макар да съм толкова малка, че се побирам в ръцете ти... Наречи ме любима,съпруга, приятелка,непозната... Само това има значение. Не имената. Няма значение дали ме разбираш. Умната жена, която говори на своя собствен език, не очаква да бъде разбрана от мъжката логика. А не ти ли казах в началото, че аз съм ЕДНА УМНА ЖЕНА? автор: Ваня Кирицова из ,,Писма от тигана''

"...съветът е опасен дар, дори между мъдреци, а и с него и без него, нещата могат да тръгнат зле." Гилдор, "Властелина на пръстените"

Благодаря ти,че те има в живота ми,в сърцето и душата. Че любовта ти е неповторима, че ти прогони самотата. Благодаря за всеки миг вълшебен, за всяка малка радост споделена, защото правиш пътя ми...неземен, защото ти си моята вселена. И колкото и трудно с мен да става, и колкото и пътят да завива, щом си до мен,ще победя накрая.. Благодаря ти обич,че те има! Ана-Мария Сапунджиева

Ни нам. Никога не съм се интересувала. Какво вечеря ?

( ;

Връзва ли се вятър на каишка ? Връзва се, от зла жена. На живота златната му нишка, стиска тя във своята ръка. Вятър в клетка не живее, бавно гасне, губи сила. Вещицата хубавее, неговата мощ изпила. Вятър връзва се с магия ала вещицата ще изгуби... Със сетен дъх природната стихия, себе си и нея ще погуби !

Много пъти. От лактата ми беше любимо. Следващия ходил ли е на уроци по пияно, цигулка или нещо подобно ?

Аз съм онази, която за всички вечно се прави на луда. Но ако нямате нищо против, днес ще съм някоя друга! Аз съм онази, която през сълзи ви се усмихва насила. Но ако нямате нищо против, днес и човек бих убила! Аз съм онази, която без жал хвърля любов на боклука. Но извинявай, днес и на мен за тебе въобще не ми пука! Аз съм онази, която за всички обиди е винаги глуха. Днес ако някой си отвори устата накриво пред мен - да го духа! Аз съм онази, която без всичко може да мине за вас. Днес ще ви светна, че мога и друго. Мога да мина без ВАС! Аз съм онази, чието търпение винаги е безгранично. Днес ако нямате нищо против, просто ми писна от всичко! Аз съм, която за всички и винаги бях полезно оръдие. Днес съм онази, която крещи и ще раздам правосъдие! Днес съм на въпреки. Днеска съм НЕ! Нека съм зла, тази вечер поне! Бях мила даденост. Днеска съм страх! Днес съм това, дето вечно търпях! Ксения Соболева

Опитвам се да ги игнорирам. Кога за последно яде детски шарени бонбони ?

Някой ме викаше по име на сън и беше толкова реалистично, та като се събудих, се зачудих спя, сънувам или вече съм будна.

Онази нишка... Умея да се губя в себе си. Умея. Строя от мислите си тъжни лабиринти. А страховете ми са зли зелени змейове, които ме причакват зад ъглите. Побягвам. Да бягаш в себе си от себе си... е трудно. Препъвам се в неотговорени въпроси. Не знам дали сънувам, или будна пристъпвам по жарава. И съм боса. И няма изход. Няма. Няма. Няма. Стените просто стават огледални. Където беше краят, е начало. А някъде началото е краят. И аз изчезвам в себе си. Изчезвам. Защото не познавам Ариадна. --- Понякога във себе си съм бездна, в която просто искам да пропадна. (Но винаги съм твоя. Ти го знаеш. Дори когато никъде ме няма, една искра от мене много тайно се сгушва в теб. За да остана.) caribiana

Не ми отива болката в очите. Но страшно ми отива радостта! Избрала съм си пътя на мечтите, не другия - на страх и суета. Обичам да закичвам със усмивки дори и най-намръщения ден. Раздавам любовта си без почивка. Тя в двойни дози връща се при мен. И капка не пестя от добротата (на нея се крепи и днес светът). И в грозното откривам красотата. И в трудности намирам лесен път. За мене няма четири сезона. Изобщо не признавам студ и сняг! В сърцето си съм скрила животворна и вечна пролет. Само чака знак да почне да разпръсква пеперуди и сладък минзухарен аромат. Такива като мен изглеждат луди във този ослепял от злоба свят. Васка Мадарова

ЧИСТА ПОРОДА Аз съм жена, не от онези наивните - знам си цената. Ничия болка не искам. Просто се случвам. Има ме, просто ме има, има ме в нощите, има ме в дните. И в мислите. Топли са само очите ми (всъщност и дланите). Някак по навик раздавам парчета мечти. Само защото съм себе си паля желания. И съм красива, когато наистина силно боли. Чиста порода съм. Истинска, жива... И гола. Само душата си нося навсякъде с мен, с нея докосвам така, както с пръсти не мога, всичко останало просто не трае и ден. Аз съм такава - непримирима... и търсеща. Нежност, която когато прелива, влудява. Винаги тръгвам по неутъпкани вятърни пътища. Истински трудна за обич. И за забравяне. Яна Вълчева

цъфнала въртележка

А аз, че не ми се става