shefkata

За лятото програмата е ясна: светът, и аз, и много тишина. И мигове, граничещи със щастие, в които си изписвам любовта... И ти си там – глухарче и тревичка, калинка, вятър, облак и дъга. И всичко си ми, знаеш ли. Обичам те. Ужасно ми личи. Като сълза... Това съм аз. Съвсем обикновена. Облечена във юли. Без преструвки. И вярвам, че за всичко имам време. Нощта е дълга. Колкото целувка... Програмата е много ясна вече: глухарче, нежност, лято и любов. Така се прави безметежна вечност. А после се превръща във Живот. /Мира Дойчинова/

бацил

Обикнах те - такъв, какъвто беше. Не бях егоистична за промяна. И ти мълчеше. Винаги мълчеше. А аз споделях нужното за двама. Не е било достатъчно навярно, но ти не ме осъждай на погибел, когато във живота ми стократно премина... ала само като зрител. Но ти не смей сега да се намесваш във битката, която беше моя и с погледа сърдит да ме упрекваш за цялата ти слаба мъжка воля. И, моля те - когато цяла вечност зад тонове мълчане се укриваш - не ме учи със Думи на човечност ! По този начин бавно ме убиваш... Че думите са камъни, когато не знаеш как със тях да си послужиш ! И хвърляш ли, играейки на сляпо - на сто процента някой ще улучиш. Автор: Васка Мадарова

Не от любов, а с любов ще препия. Нека ме дави жесток махмурлук, като животно ранено да вия - тя, любовта, е без цвят и без звук. Само ухае. А благите пръски дето полепнат - поникват цветя. От аромата им нежен възкръсва пламък на нова любовна игра. Допир на чувства. Конвулсно потръпват двете разголени наши мечти. Те от наслада в една се превръщат, белег между им съвсем не личи. Не от любов, а с любов ще препия, без притеснения, без капчица свян. Няма по-силна от тази магия - с пръст да те сочат: „С любов е пиян!” /Валентин Йoрданов/

крушка, без опашка

Ден за връщане на надеждата Тази сутрин напълних до горе с усмивки двата джоба на моя износен елек. Ще раздавам от тях, през деня, без почивка. Ще напомням какво е да бъдеш човек. На съседите, скрити в зори, зад пердето. На хазяйката, с поглед навъсен и ням. На шофьора в тролей, сбръчкал вежди задето бачка пак без пари. Даже две ще му дам! На сърдитата лелка в кварталната лавка. На пияния, с рамо подпрял тротоар. На всезнайкото, който скандира ''Оставка!''. Как добре ще им дойде такъв хубав дар. На самотната дама, разхождаща куче. На дежурния днес полицай във града. На крещящата баба след палаво внуче. На девойка, изгубила вяра в света. Боже, толкова хора без своя усмивка! Аз раздавам, но вече не смогвам сама. За да върнем надеждата, в свят на интрига, аз Ви моля, включете се всички. Сега! Автор : Васка Мадарова

мноУУ фуклива е станала, начи

Аз съм красива, бодлива, горчива и… всякаква. Шарена черга и хукнали пътища. Често съм дива гора или кисела ябълка. Има значение кой ме прегръща. Вещица ставам, едва се удържам понякога тъмна магия да хвърля в лицата ви. После утихвам и скривам в очите си вятъра… Има значение кой ме очаква. Мога да вдигна земята с ръцете си ласкави, мога да дращя, да хапя, да скитам, мога да моля за помощ онези приятели, със които съм всичко написано. /Сашка Александрова/

трън

Не бил за мен - греховен и потаен. Жените бройкал - пиел ги на екс, горчали му - а погледът нехаен не спирал върху нищо с интерес. Препускал през живота с мръсна газ. Безскрупулен, перверзен - ураганен, след него - шумотевица и мраз, след него всеки вопъл бил удавен. Признавам си - и мен ме достраша, но точно след секунда се намерих. Огледа се във погледа ми плах и право във сърцето ме простреля. И право във сърцето ме рани. Небето ми въобще не беше синьо, продъни се - започна да вали, най - лошият късмет сега ме има. Добрите хора лесно се обичат, крещеше моят ум - и коленичи, сърцето се изправи и пред всички удари смело: - Въпреки! Обичам! Маргало

горд собственик на бройлер

За принцеса навярно съм слаба И какво да ти кажа, магьоснико, явно тъй е редът на нещата: оцелявам, вълшебно докосната, точно в трийсет и осем квадрата. Всяка вечер вися над огнището - вярно, газов котлон, ама огън. Къкри бобец, а аз съм изприщена все от приказно-сладки тревоги. В полунощ ще ми звънне по жицата, не по-малко от час ще се вайка мойта мила свекърва - царицата и на принца прекрасната майка. Точно в седем излизам от тиквата да забъркам закуски, кафета... Следва здраво юнашко надвикване с мойте две мързеливи джуджета. Но се питам къде е уловката - пак е приказка, дето се вика: Пепеляшка си пробва пантофката, аз нахлузвам на босо терлика. И ти казвам, магьснико, писна ми! За принцеса изглежда съм слаба. Затова си поръчвам отписване - превърни ме отново във жаба! Ники Комедвенска

Затишия... Ще преболи и тази тишина. И после ще се слее с моята. След първата изплакана сълза ще дойде неочаквано спокойствие. Ще ме прегърнат нежни цветове. Тогава ще се случа пеперуда. Без памет за човешкото сърце. Без чувството, че някой ме е губил. Ще отболи и тази тишина... И ще забравя как ме е боляла. Прекрасно е, че всичко има край. По-тъжно е, че има и начало. Caribiana

Отивам да им правя закуска на тия двамата

шЕ барам пък

Ще му отмъкна........пилето гостенин на камерите

Ще си сложа парашута и ще скачам за работа, щото явно сме спали на покрива

като песъчинка в пустиня

ПОЕТИТЕ УМИРАТ САМИ След полетите смели на душата, дръзнала да мери ръст с високото; след търсене на смисъл в тишината - газене на чувствата в дълбокото; след извисяване на битието от низостта на земната ни тленност в открехнатите двери на сърцето, където любовта е безпределност; след напипване на пулса ускорен на времето, побрало в себе вечност, сам поетът си отива някой ден - затънал...изоставен в безнадеждност. Поетите в постелите умират - самотни, тъжни, често неразбрани... И Господ нажален си ги прибира, а по сърцето му ...остават рани. Лили Чолакова

синоптик

букетче

Защото съм ЖЕНА Такава съм, защото съм жена – променлива, влудяващо различна. Понякога съм ангелски добра, понякога на демон заприличвам. Недей да ме упрекваш, че безчет любовни думи мога да повтарям, а после, по-студена и от лед, с мълчание от студ да те изгарям. Че може днес от гняв да се взривя и в мене да изригнат сто вулкана, а утре - кротка, мила и добра – да легна аз до мъжкото ти рамо. И зарад мен горкото ти сърце без милост и без жал да е сломено, а след това, с наивност на дете, да плача за врабче с крило ранено. Не ще ме разбереш, не ме вини! И други преди теб не са успели. През вековете колко ли жени духа си буен в мойта кръв са влели! И в лабиринтите на моята душа, когато безвъзвратно се изгубиш, недей, не ме упреквай за това! Ти сам във мен поиска да се влюбиш! Автор - Мария Вергова

Само нощем сънувам разпятия. И на тях си надявам молитвите. Сто резервни рога за рогатия, а за Господ си пазя усмивките. Сам-сама изковавам си кръстове, сам-сама и венци си изплитам. Денем зидам надежди и мостове, по които минавам излитайки. Да ме съди света на големите, хора дето си лягат с молитви. Аз съм малкия миг на разделите, дето хич не харесва отбивки. И какво да се правя - обичам се. Като първа любов се обичам. Избършете сълзите си - стичат се... Аз съм просто щастливо момиче! Николина Милева

Още един малък ангел си отиде на небето, дано почива в мир !

Ъъъъ...мои са си ! Благодаря !