shefkata

И двете, дядо Попе и двете

Този свят не по женски калъп е направен, но на нашите женски ръце лежи. Всеки ден го кроиме и прекрояваме - уж, по-малко да ни тежи. Вече нямаме право да бъдем слаби - мъжки момичета сме, а не жени. Сред насъщните грижи за децата и хляба вече никой отдавна не ни сваля звезди. И нагърбили двеста задачи не лесни, зад зъбите си стискаме своя женски протест, а мъжете в трамвая се крият зад вестници, зад списания "Наш дом" и "Жената днес". На земята отдавна сме стъпили здраво - на ръце не ни носят, не целуват ръка. Даже своите рицари не веднъж утешаваме върху крехките си, уж, рамене. И си пъдим сълзите, и се правим на силни, но не знаем дали не грешим, че зад мъжки професии все се мъчим да скрием своите женски слаби души. Маргарита Петкова

Пътя ми препречи силно рамо, в един проливен летен дъжд. Застигна ме проклятие голямо със името на хубав мъж. В очите му небето бе побрало безкрайната си синева, а на лицето му усмивка беше дало със най-красивата дъга. Сега сънят ми ще ухае на мокро лято и на цветове, макар и никога да не призная, за бушуващите в мене ветрове, които вечно ще ми връщат спомена за онзи хубав мъж и слънчевия ден ще преобръщат, в безкраен летен дъжд !

Дойдох си. И след мене заваля. Отприщиха се всичките потопи. Не се научих кротко да боля и да приемам Бога за утопия. Мъжете ми превиваха глави под кръста на тъй страшното „Обичам!”. Така и не научиха (уви...), че няма второ кацане на птиче. И криеха безсмъртния си страх в удобната качулка на палача. Пред никого така и не посмях от слабост, тъй по женски, да заплача. А исках да ме свият в две ръце - щастлива по библейски... Като глина... Сълзата ми, по-тежка от перце, да бъде първородната причина за мъжкия вулкан от тишина, изригнал във въздишка от гърдите. Не се научих даже на вина за чашите горчиви. И изпити. Дойдох си. И оставих им потоп. От кръста спретнах кораб - толкоз мога. Научих ги на любовта до гроб. На повече ще ги научи Богът. dar4e_to (Дарина Дечева)

Особено Променям се с годините. Нормално е. На кротост и търпение залагам. Вратата не отварям на нахалници. Не влизам в спорове. Не ми приляга. Променям се. Но не, че остарявам. И не, че нещо много ми тежи. Напротив, Пепеляшка си оставам, особено във твоите очи... Годините към мен са милостиви, тъй както милостива бях към тях. Раздавам време. Много съм щастлива, че точно като себе си живях: една и съща – вечната променлива, превърнала мечтите си в съдба... Бях лудост до небето ти навремето. Сега съм радост, вяра, тишина... Променям се. Нали е неизбежно. И казват, че това е мъдростта. Уроците си уча само с нежност. И после ги разказвам на света... За глупости въобще не съжалявам. А грешките са минали по ред. Променям се. И по-красива ставам! Особено, огледам ли се в теб. irini

късметлийка

Искам днес деня да се развие по мое му

Миришеш на самотен мъж. Това веднага забелязах. Прииска ми се изведнъж да ти го кажа... Но не казах. Коняк и вино. Сто на сто да се напием ще си струва. А иначе не би могло... Със самотата ти флиртувам. Флиртува с мен и с теб мигът. Духът на виното пленява. А може би за сетен път към любовта ни приближава. Нима и вечната любов не е пиянство най-накрая? Реката с името Живот умее да ни приласкае, а после да ни завлече в дълбокия си вир, където между незнайни брегове ще давим пътя към морето... Приличаш на различен мъж. След две-три чаши май успявам да ти го кажа неведнъж... Тъй трезва истината става. Нели Господинова

Простете ми, Госпожо Злоба Госпожо Злоба, пак сте неспокойна. От други чух, че много Ви тежи. Тормозело Ви... ( Точно ли се изразявам? ) наличието на щастливци със мечти. Кошмари имала сте в безконечните си нощи и плачела сте странно - без сълзи. Юмруци свивала сте във леглото ... от отчаяние и от безпомощност. Нали? Да. Чух, че вдигала сте кръвно и постоянно нещо Ви боляло, когато някой Ви отблъснел - не Ви допускал в силното си тяло. Разбирам... Тежък е за Вас товара, наречен Жажда за живот. И как се изживява радост чужда?! Недай си, Боже, има ли любов! Сега, без бой си го признавам... За първи път Ви срещнах в ранното си детство. И днес известията Ваши получавам. Уроци са ми. Те са ми наследство. Простете за невежеството ми, Госпожо Злоба. Не зная как да Ви помогна. Със мен сте сбъркали адреса. Търсете си душа удобна! Детелина Стефанова

Недей, сега вече съм сигурна...Това трябва да се чете готово, в смисъл, като излезе и третата книга и на купаж. Не съм особено очарована от тази част. Дано третата си струва, щото в тази нищо не се случи. Утре захапвам...

На Него Той не се привързва за ден - аз не храня напразни надежди, свободата облича пред мен и е хубав във тези одежди. Той не сплита във римите стихове и мелодии с тях не нарича, гледа нежно - но много студен, всеки ден любовта ми отрича. И живота без мен начертал в ранна сутрин по мъжки обяздва, той е много първичен и прям, затова го обичам - и вярвам, че ще дойде в живота ми ден, след ужасно студената зима, моят рицар ще застане пред мен, осъзнал изведнъж че ме има. И тогава светът по - красив, като вик в този миг ще възкръсне и реки от любов ще текат, ще се любят с вълните си нощем. И тогава след много лета, ветровете завързал в компаси стиснал здраво във длан обичта, на колене ще каже: - Една си! Маргало

Амбър ? А М Б Ъ Р, къде е ?

Грях Грехът ми е един - не съгреших Но ще ме съди, който е безгрешен. Щом щастието ще е грях, реших, че няма в дрипи той да е предрешен. Че той ще бъде мойта красота и истина. Възмездие. Награда. Прозрение, разсякло лудостта - кой лъже, че греховния ще страда? Щом ти си Бога, сигурно ме мразиш - продадена за щастие душа. Не искам от греха да ме опазиш, а моля се - дано да съгреша. Наталия Станчева

ПРИТЧА ЗА ДЪЩЕРЯТА Младо семейство решило да прекара ден в усамотение и да не отваря вратата никому. Рано сутринта потропали родителите на мъжа. Не им отворили. По-късно потропали родителите на жената. Първоначално не отворили и на тях, ножената не издържала и се разплакала. Мъжът пък не устоял на сълзите и и отворили вратата. В годините им се родили няколко момчета и накрая една дъщеря. По случай раждането на момиченцето бащата устроил голям празник. Попитали го: - Но защо? Ти не постъпи така при раждането на нито един от синовете си. - Че как няма да празнувам?! - отвърнал той. - Роди се тази, която ще ми отвори вратата!

Той хвана чашата с кафе, отпи внимателно - полека, потърка двете си ръце и си призна на ум успеха. В леглото беше - точно Тя, във вариация - Мадона, възбуждаща - с вулгарен чар, във неговият ад - икона. Светът без Бог - в това легло приготвил беше му разпятие. Любовница - за през нощта, любима - за проклятие. Реален миг. Без капка свян. Димящ из стаята с цигара се приближи до нея ням и коленичи пред олтара. Маргало

Батко го мяркам тук, там сред навалицата, ОБАЧЕ кака къде е ? Спряла е и "Добро утро" да казва

Опасна за живота Внимание, опасна за живота! - ще лепна на челото. Да се знае. Преди и някой друг, по-оборотен, да се излъже да ме пожелае. Пък после да се скубе по косите, в бетонена стена глава да блъска, задето ме е гледал във очите, уверен, че съм глупавата гъска, а той - нормално - хитрата лисица, която ще ме хване във капана... Игричките обаче са лъжица за умните мъже! А стават драма за тези, дето нямат и представа кога да спрат да бъдат тарикати. И много често тъй се получава, че котката от мишката си пати. И много често краят е трагичен за хищника. Защото става жертва. И много често някой заобичва баш този, пред когото слага летва. Затуй от днес - с табелка на челото. Поне един наивник да предпазя. И не за друго... Затова, защото не искам себе си, след мен, да мрази. Автор: Васка Мадарова

ЛЮБОВНИЦИ Любовниците знаят да мълчат. Не пускат неудобни есемеси. Отдадено целуват всеки път. Отдават се. При спуснати завеси. Любовниците знаят най-добре какво е все по тъмно да обичат. Не се опитвай да ги разбереш – на твоята съпруга не приличат. Любовниците – другите жени, които са научени да чакат любимия сред четири стени, са свикнали с прегръдките на мрака. Любовниците – винаги на пост! Не ги сравнявай никога със друга… Помни: Друг някой може да е гост във тъмното - при твоята съпруга… Добромир Банев

Воистина Воскресе !

Лудост Целувам те така непредпазливо на булеварда в слънчевия ден. Жените те поглеждат завистливо, мъжете завистливо гледат мен. Как искат да са дръзки, а не могат - за тях това е нерешим проблем. И ти ми казваш тихо и с тревога, че вече полудяваме съвсем. Сега е пълна с пъстри пеперуди нахалната ми, рошава глава. И ако с теб наистина сме луди каква прекрасна лудост е това. Божидар Томов

нЕма...

Ааааааааа, искам да си лягам вече. Лека нощ !

Искам си чудото !

Искам времето да спре и да ме изслуша ! Имам какво да му кажа ! Искам си чудото ! Искам го, пък...