shefkata

Е аватар, като аватар :D

Тя стъпва тихо по лъчите на слънцето. Тя минава през залеза, спрял над града. Тя отключва вратата на облака. Тя се спуска обратно с дъжда. Тя потича със капките сребърни. Тя се плъзга по листата заспали. Тя целува на струйки ръцете ти. Тя със устни лицето ти гали . Тя попива в пръстта и във мислите ти. Тя носи тръпчив аромат на бадеми. Тя не знае коя е. Но в огледалото Тя безумно прилича на мене... Caribiana

красив е

много е весел

....своето чудо....

Не му ходи, ма това си е мое мнение деее

Обикновена съм. Като солта и хляба. Не знам дали със мен ще се заситиш. Не знам дори дали ти трябвам. Не знам дори дали да те попитам. Не знам дали ще можеш да обикнеш (не днес, а някога, по принцип...) обърканите дири на мечтите ми, в които вярвам и не вярвам в Принца. Не зная колко много ти отнемам... Не знам достатъчно ли давам. Знам само, че съм толкова обикновена, като деня навън. Като солта и хляба. Caribiana

И трите липсват осезаемо във форума. Първата ми се чини, че ще трябва да се завирам по комините да я вадя Втората обеща включване в най-скоро време...и това беше вчера. Третата се е не наработила в последните 2 години, та сега наваксва с писане - доколкото аз съм информирана

МноУУУ ми е приятно да се запознаем, ваше височество

Току що научих, че прошка се дава само когато прекрачиш гнева си. Разбрах, че сълзите не носят забрава, че бягаш, когато докоснеш страха си… Току що научих, че тихата ласка изгаря по-силно от огън разпален, че връщаш се там, където си чакан, че който те съди – не те заслужава… Току що научих, че полета може да бъде отсечен със думи-плесници, че не омразата трябва да те тревожи, а плахия вопъл на тъжни зеници… Току що научих, че Рая вълшебен би се побрал и в една малка стая - стига да знаеш, че там си потребен, че там си обичан – стига да знаеш... автор: Мариана Трандева

Току що научих, че прошка се дава само когато прекрачиш гнева си. Разбрах, че сълзите не носят забрава, че бягаш, когато докоснеш страха си… Току що научих, че тихата ласка изгаря по-силно от огън разпален, че връщаш се там, където си чакан, че който те съди – не те заслужава… Току що научих, че полета може да бъде отсечен със думи-плесници, че не омразата трябва да те тревожи, а плахия вопъл на тъжни зеници… Току що научих, че Рая вълшебен би се побрал и в една малка стая - стига да знаеш, че там си потребен, че там си обичан – стига да знаеш... автор : Мариана Трандева

ПРЕДИЗВИКАНО ОБЯСНЕНИЕ Не знам дали го обичам повече, отколкото ти го обичаш, но в моите пръсти е скрито разковничето на безумното тайно обричане. Моите думи за него са живата, от друг вода ненапита. При мен той идва, от теб си отива. Все мен жадуват очите му. Ти си му покрива, аз съм небето му, мамещо със необятност. Ти си огнището, аз съм сърцето му. Ти си дълга, аз съм щастието му. Ти си родила и гледаш децата му, аз – на моминство обречената. Ти над живота му имаш правата, аз – правото на вечност. © Маргарита ПЕТКОВА

Tи не може да искаш таквиз ми ти работи Щото аз па искам така...

Що бе...преЦтаяш ли си да пльоснеш в сухия фонтан и да излезеш мокра от там. То си е направо вървеж по вода.

Пак че не си се пльоснала в сухия фонтан хахаха

Малкия Динозавър да беше наминал и към мен с една чинийка...

Ако утре няма да ни има, щяхме ли да бъдем лоши? Ако утре няма да ни има, ще загърбим ли разкоша? Ако утре няма да ни има, щяхме ли войни да водим? Ако утре няма да ни има, с брони щяхме ли да ходим? Ако утре няма да ни има, ще крещим ли на децата? Ако утре няма да ни има, ще рушим ли красотата? Ако утре няма да ни има, ще клечим ли за отплата? Ако утре няма да ни има, ще ценим ли свободата? Ако утре няма да ни има, ще си шитнем ли мечтите? Ако утре няма да ни има, ще си крием ли душите? Ако утре няма да ни има, време щяхме ли да губим? Ако утре няма да ни има, ще кълнем или ще любим? Ако утре няма да ни има, не ще врат въпроси вътре? Ако днес не отговорим, няма да ни има утре ! автор : Мадлен Алгафари

Нежна сила Прието е, че силен е мъжът. Природата така го е създала. Веднъж ли в неспокойния ни път на мъжкото ми рамо си ридала, обидена от злостни, груби хора. Ти плахата, ти слабата, разбра ли, че винаги си ми била опора ? Останал със тревогите си сам, напред и крачка нямаше да сторя без ласката на крехката ти длан. Кой на кого е всъщност бил закрила ? Не зная. А защо ми е да знам ? Благодаря за нежната ти сила ! Христо Маринчев

Сърцето е единственото място за белези от рани и мечти. На него вярват ли поне отчасти, то може и ранено да тупти. То може с нетърпение да чака измамата на хубави очи и в зимната ирония на мрака с целувка съвестта да заличи. То може да се радва на лъжата, в кръвта си истината да гаси. И да остане цял живот приятел на нежна длан и спуснати коси… Евстати Бурнаски

Аз поисках и дъжд заваля. Не ме гледай с укор в очите! Запомни! Аз обичам дъжда, той единствен измива следите. Той единствен разпъжда със звън всички, които го мразят и оставя на стража от вън чисти локви от калта да ни пазят. Той единствен събужда цветя и разнася навред аромата, той единствен рисува дъга и извиква в миг тишината. Аз поисках и дъжд заваля. Не ме гледай със укор в очите! Запомни! Аз обичам дъжда. Той единствен скрива сълзите! Не знам кой е автора...

Вече искам само да спре...Само това.

Дами, честит рожден ден и на тричките

Веднъж един богаташ решил вместо да изхвърли чантата с боклук в контейнера да я хвърли в краката на намиращия се наблизо мръсен просяк... Беднякът се усмихнал и си тръгнал доволен с плика пълен с боклуци ! Спрял се до една локва, изхвърлил всичко от торбата , поизмил я и я напълнил с цветя , които растели наблизо... Върнал се при богаташа и му подал торбата в ръцете ! Богатият гледал изумено и едва едва заеквайки продумал: - Защо ми даваш прекрасни цветя, след като аз ти дадох само боклуци?!... Беднякът простичко отвърнал:.. Защото всеки човек дава онова, което носи в своето сърце...