shefkata

Една история за двама При тях се случва лесно любовта, понеже те умеят да обичат. Той - не пораснал мъж. А тя - жена и малко повече - момиче. Той сутрин ú рисува сто слънца по синята завивка на небето. Тя слага мляко, обич и душа и прави аромата на кафето му. И после той ú композира дъжд и ляга като вятър във косите ú. А тя бродира макове и ръж по дългия следобед на мечтите му. Надвечер той утихва, уморен, във ласкавата топлина на дланите ú. А тя превръща залеза в море и устните ú стапят тишината му. Когато стане нощ, той я целува и я отвежда някъде отвъд звездите. А тя сияе, негова, във тъмното и след това заспива до гърдите му... Caribiana

НЯМАЛО ЛЕСНО ОБИЧАНЕ... В мене никой не се влюбва наистина. Или бягат, или стават обсебени. Заживявам набързо в сърцата им. Някак кратко.Сезонно. И временно. Или пък, се вторачват в очите ми, сякаш аз съм единствено чудо. И се мъчат да вържат крилете ми, че летели били...пеперудени... Аз не искам такова обичане. Искам истинско. Като дишане леко. Като чая във зимните утрини. Като цвете край горска пътека. Искам лесно и просто обичане. Без условия и без да ранява. Любовта , казват, трудна била... Всъщност, май, ние трудна я правим. caribiana

ОБИЧАЙ МЕ Обичай ме... и аз ще те обичам и не е нужно повече, нали... със погледи дъха ти ще отвличам, целуван дъжд в съня ти ще вали... Обичай ме... и аз ще те обичам в усмивката на залез споделен, светът ще стане толкова различен, луната щом прегърне теб и мен ... Обичай ме... и аз ще те обичам, за да открием истина една - животът ни е в мислите себичен, и иска да открадне любовта... Затуй... обичай ме - докато дишаш, а аз ще те обичам цял живот... и нека после някой да напише на кръста ни: погребана любов... Михаил Цветански (Огнян Пожаров)

Ако отново някога се срещнем Ако отново някога се срещнем, запълвайки свободното си време, и ей така, решим да пийнем нещо, разчитайки, че миналото дреме... Ако при нас се върне някой спомен, ако докосна твоята ръка, ако сълза неволно се отрони, ако нахално се натрапи любовта... Ако очите ми с очите ти се срещнат и прочетеш желание във тях - накарай да повярвам, че е грешка! Избягай! Покажи, че те е страх!... Срути небето ми! Върни ме на земята! Убий ме с безразличие! За Бога, заклевам те във всичко, всичко свято! Стори го ти! Защото... аз не мога! Мариела Челебиева

Писмо до Герда Прости ми, мила Герда! Нищо лично! Раних те - знам, когато взех ти Кай. Ти вярваш, че безкрайно го обичаш, че той е твоя ад и твоя рай, а аз го оковах сред ледовете. Откъснах го от теб. Сред вечен студ, не твоите очи, висулки светят. Сърцето ми е леден изумруд, но знаеш ли, аз също съм мечтала любов да срещна. Ледният палат да се стопи, замайващото бяло да се покрие с летен дъжд и цвят. Прости ми! Затова ти го откраднах. Не исках твоя Кай да вледеня, а с обич като жарко, юлско пладне, той да стопи на зимата съня. Да размрази зловещата магия, която в своя власт ме окова... Но Кай не беше огън и стихия - предаде се без мисъл за борба. А ти го търсиш, искаш го и плачеш - за теб е първа обич и мечта... Поредният разглезен неудачник, изплашил се от ледена стена. Ти мразиш ме, проклинаш ме навярно - илюзията детска ти разбих, но, може би, ще бъдеш благодарна, че неговата същност ти спестих. Защото много бързо се пораства, а ти си умна, имаш и кураж. В наивната си приказка прекрасна ще разпознаеш някой ден мираж. Така че, спри да тичаш след химери, не страдай, а лети - свободна птица... А Кай, ако случайно те намери, избягай. Подпис: Снежната кралица. автор: CAMODIVА

В очите ми се стеле тежко, непрогледно абаносова мъгла... Веднъж избяга ли ти чувството човешко, на срам, тъга и самота, дори с поправените грешки, в душата ти заселва се студа !

Не ме искай. Само минавам. Ураганно... причинявам щети. След мен е потоп и удавяне. Не тръгвай. Аз нямам следи. Не ме чакай. Идвам неканена. Като хала, раздухвам огньове. Няма начин да бъда забравена. Не строя - разрушавам мостове. Не ме викай. Още съм вятърна. Шумоляща и дива в листата. От бури за теб съм изпратена. Гръмотевици нося в Душата. Не ме пипай. Ставам на лава. Изригвам... Разцепвам земята. Отломки от чувства стопявам. Да ти парят, събрани в ръката. Е.Стоянова

Разделение Във мен живеят точно три жени и не отстъпва никоя на йота. Едната шепне тихичко: "Падни! ...Покорните са най-добре в живота." А втората, настръхнала за бой, плете въже от тънките ми вени и драска нощем хищният й вой: "Жените не застават на колéне!" И третата... ах! в този свят суров така умело сваля всяка броня и ме разлиства с толкова любов, че и насън не ще да я прогоня... Обичам си ги! И не ме е яд душата ми да ползват за постеля. Но някой хубав ден на Оня свят се чудя Господ как ще ги разделя... Ники Комедвенска

Тринайсет ще ми бъде на късмет! Знам, новото е време за промяна. Посоката показва все напред, където споменът за минало го няма, а пътят ми светлее необятен... Тринайсет е. И себе си ще следвам. Щом бъдещето чука на вратата, тогава всеки миг ще е вълшебен!... Тогава всеки ден ще бъде обич, а нощите – подписани с магия. Дванайсет мина, и научих много. В тринайсет до безкрай ще се открия!... И всичките ми болки ще замлъкнат. Тъгата вече няма капка власт. Надежда светла тихо се промъква, и цяла в щастие ще се превърна аз. irini

Безгрешни хора няма на земята, има само мислещи така... Такива с доброта в душата живеещи по странни правила. Аз грешна съм, и нищо не променя да искам прошка с наведена глава. Не мога грешките си да отменям или да се осъждам за това ... Аз грешна съм към себе си отдавна живях за другите по всички правила със добрина ,разбиране...но главно забравях ,че ме има на света. Аз грешна съм ,в сърцето си затворих любов и нежност,планове ,мечти. Дълбоко скрих ги,за да ги отворя, когато ... другото се нареди. Аз грешна съм и пред любими хора за бързането ,нервността дори... Все времето не стигаше ,умората, задачи много имах ,трудни дни. Аз грешна съм ,че не намерих време за себе си и своя свят стаен... не спрях за миг ,от всичко да си взема и да го пазя за ... очакван ден. Безгрешни хора няма ,за да съдят нас грешните ,открили в бързината- назад да тръгнем ,пак така ще бъде, така сме се родили на Земята . Автор: stela50

Моят живот Ти знаеш ли, че днес ми е различно? Различно и от вчера, и от утре, и ей така - без никакви причини - разбирам, че живота ми си струва. Разбирам, че си струва да се вдигна когато във калта ме е натикал, когато и надеждата не стига, и всяко нещо губи своя смисъл. Разбирам, че със цялата му болка ме кара винаги да се усмихвам. И знаеш ли защо? Защото мога. Защото се научих да съм силна. Дори със всеки дъх да го заплащам цената му остава неплатена. И не това, че падам, ми е важно, а важното е просто да живея. Стани

На последната снимка всичко се вижда Ние пък сме гадни традиционалисти у нас. Руска салата и снежанка, трябва да има - и то, домашно приготвени Масата на клиентите !

Не сме бе. Аз не съм

Порочна Порочна съм (облизвам ги с език). Един след друг в гърдите ми се сгушват. С очите ги разголвам... но напук след всяка голота при мен се връщат. Страстта им обладавам - като вик, изтръгнат от пропуканите устни. Нашепвам им в ухото стих след стих, целувам бавно... галя с нежни пръсти. Порочна съм (а те са като псета). Побъркват се, очите си премрежват. Не виждат как в зависимост ме следват, един след друг се блъскат и пререждат. Пресъхват бързо (а били река). Във мислите съвсем са недозрели. Разказват си коя каква била, а всъщност много малко са видели... Порочна съм (не ставам за обичане) Когато съм сама, съм всъщност с много. Със тяло уморено... от събличане, звънецът иззвъни ли, казвам... Сбогом! Незабравима / Кремена Стоева /

Той не бе измислен Той не бе измислен... Не, не бе... Намерих го, когато не очаквах – мъж, отдавна минал трийсетте, с прежулено сърце от вятъра... С ръце като разпалено огнище и поглед, раждащ бурен дъжд, Той... той не ми предложи нищо, а просто ми показа, че е... мъж, наподобяващ малко Дон Кихот - странно луд, но пък романтичен. Затова ще го науча на Живот, а мене той ще учи на Обичане. Сияна Георгиева

Липсва му коледния дух

Не си измислен. Зная, че те има. Все още със душата ми се сливаш... Далечен си. Студено ми е. Зима е. А толкова приличам на щастлива... Защо ли? И за мен е непонятно. Така не свикнах с твоите причини... Във приказките няма път „Обратно”. И краят е вълшебен... И ще мине... Понякога се случваш в мойте сънища. („Понякога” граничи с „Много често”) Така превръщам миналото в бъдеще. Преструвам се, че адски ми е лесно... Не си измислен. Зная, че те има. (Дано е вярно. На това разчитам...) Щастлива съм. Какво като е зима. Светът е свят, защото те обичам. irini

Тази година свърших много неща. Време е да измия ръцете си прашни. Бях невъзможна. И много добра. Бях и смела – почти до безстрашие. Даже на много неща заприличах, докато към себе си се завръщах. Обичана бях до безкрай. И обичах. Много приятели напрегръщах. Толкова пъти задържах дъха си – ей така, за да хвана мига. Всички щастливи спомени скътах – за да ги имам във вечността… Колко ли думи раздадох без страх – а къде ще отидат – не зная. Пътища дълги с любов извървях, просто така - да мечтая… През тази година всякаква бях. Време е да прегърна душата си. Доволна съм много.Обичах. Летях. И оттук продължавам нататък... А Новата година - тя да му мисли. Още толкова много неща ще направи. За нея тепърва от утре ще пиша. Както се казва – живот и здраве… irini

Аз не пестя от своята обич, от усмивките там в душата. От доброто в сърцето стаено и от своята вяра. До край се раздавам. Не питай защо... Не питай дали ме предават. Аз нося пламък вълшебен в мен и той, и той ме спасява. И виждам в очите на хората, една още жива надежда. Не питай от къде иде умората, тя просто е плесен... Аз не пестя от своята обич, аз до край се раздавам. Аз живея днес и оставям след себе си, тихи следи от любов във Безкрая, за да ме има, когато ме няма... Десислава Наумова

На Божичен.

Честит рожден ден, красива

Искам я....

Искам някъде теб да те има... Във една заснежена гора, в малка къща с горяща камина и с прозорче със ледни цветя. Да ни свети единствено огънят... А в ъглите, в стаения здрач, да затулим излишните спомени, скрили в себе си всеки наш плач. Да се влюбя във тебе безпаметно, не от виното, просто така... И да зная, че даже след зимата, ти ще пазиш за мен любовта. А в камината огънят пръска малки, жълти, искрящи звезди. Открадни си от моите устни... потопи се във мойте очи... Искам някъде теб да те има... Та дори и през триста морета. В една зима... Някъде там... И дълбоко, дълбоко в сърцето ми. Caribiana

гладна котка, хоро не играе