Премини към съдържанието
Форумът в приложение

По-лесно сърфиране. Научи повече.

Kaldata.com - Форуми

Приложение на форума на цял екран с push известия, значки и други.

За да инсталирате това приложение на iOS и iPadOS
  1. Докоснете Иконата за споделяне в Safari
  2. Превъртете менюто и докоснете Добавяне към началния екран.
  3. Докоснете Добавяне в горния десен ъгъл.
За да инсталирате това приложение на Android
  1. Докоснете менюто с 3 точки (⋮) в горния десен ъгъл на браузъра.
  2. Докоснете Добавяне към началния екран или Инсталиране на приложение.
  3. Потвърдете, като докоснете Инсталиране.

shefkata

Модератор
  • Регистрация

  • Последно онлайн

Всичко публикувано от shefkata

  1. А така...айде мойте хора
  2. Като гъба. Никна там, дето ме не сеят
  3. Това е втора част. В нея действието се развива в миналото приз 16-век. Първата част си е в нашенско време. И доколкото съм в час, трябва да има и трета част, която ще излезе нам си кога...и изобщо нямам на идея, в кои времена ще се движи Няма толкова секс, като в "Едикоя си любов" и е по класическо от "Здрач" определено. Движи се между Англия и Франция, споменават се исторически места, личности и тинтири минтири...А, да - и пият вино и на закуска, честна дума. Абе, хубава е книжката, ама аз бях позабравила първата час, че я рових и нея една вечер, да си призная под секрет. И докато излезе третата, ще забравя съвсем за какво иде реч
  4. Мииииии... Само на средата съм още Чета само в градския транспорт, все пак
  5. Лудите, лудите! Тях да ги има, дето морето заквасват, дето си сеят звезди посред зима и във света им е тясно. Дето на вятъра мислите чуват и го обяздват без стреме. Дето със вълците нощем танцуват в свое несбъднато време. Лудите, дето на нас не приличат, сякаш от дъжд са родени и не залягат, когато изричат истини с гняв посолени. Лудите, лудите! Те да са живи! Да преобръщат земята и да ни парят като коприва, шом си заровим главата. Искам я тази-свещената лудост, в мойте очи да потъне, да ме докосне, да ме събуди, да ме изпие до дъно. И ако пак ме намериш случайно и посреднощ се събудиш, да ми прошепнеш най-сладката тайна: "Господи, колко си луда!" Ники Комедвенска
  6. shefkata отговори в добавена от algor тема в Празни приказки и забава
    Не давам да правиш такива лошави работи с мотора и ти обещавам, ако го мерна, оня лудия, да го наритам в посока тебе
  7. че държа в ръцете си страшно много неща, а всъщност нямам нищо...
  8. От тук насетне... Достатъчно те чаках! Стига вече. От тук насетне нямаш и минута за думите, които не изрече, От тук насетне аз ще бъда глуха. Дори и във ухото ми да викаш. Да пееш. Да се правиш на палячо. Във Бог да се кълнеш, че ме обичаш - за мене няма нищичко да значи! Ще сложа между двама ни стената, която ти градеше със години. Изобщо не разчитай на сълзата. Спести си и баналното ''Прости ми!''. Не съм от камък. Ето, че се счупих след всичките ти удари под кръста. Раздадох се, а нищо не получих. Но няма да си мръдна вече пръста. От тук насетне ти си просто никой, дори за мен света да преобърнеш... Не можеш ли без мене, мили? Свиквай! Защото няма начин да ме върнеш. автор: Васка Мадарова
  9. Дай му жега на тоя живот, ...настъпи му до дупка педала! С тоя вял половин оборот как изобщо до днес си живяла?! ... Или в кроткия брачен чертог, всяка сутрин когато се будиш, още вярваш - добричкият Бог ти разписва молбата за чудо? А на тъмно, додето заспиш и те свива инфарктно отляво, апокрифни молитви редиш за горещите ласки на дявол. И преглъщаш горчивите дни като супа от стара коприва, а сърцето се чуди дали не сънуваш, че още си жива. А животът съвсем не е рай, само постна вечеря на свещи. Затова настъпи го докрай! Дай му жега! Да стане горещо. Даже миг да ти бъде добре, своя дявол додето целуваш, някой ден тъй и тъй ще се мре, но животът поне да си струва. Ники Комедвенска
  10. Дали съм луда? По-добре не питай. Не си летял през мойте небеса. И не посмя така да ме обичаш. И не посмя, за Бога, не посмя. Боли от никненето на крилете, но аз отдавна всичко преболях и чудесата нижат по ръцете ми последния и луд, и сладък грях. Не беше нужна храброст или смелост. Не исках да си моят Дон Кихот. Онази вчерашната Дулсинея е днес с един различен нов живот. И тя е луда. По-добре не питай. И тихичко безмълвна отлетя. Намери си и луд да я обича. Нормален като тебе... не посмя. Николина Милева
  11. shefkata публикува блог публикация в Дневник
  12. shefkata отговори в добавена от WhiteHart тема в Празни приказки и забава
    И аз в моето
  13. Жената се преражда непрестанно, във всеки миг – по-истинска и силна. Тя всяка трудност ще подпре със рамо, а болката ти – ще изпрати в миналото... Сълзите ти ще бъдат нейно бреме, с тревогите ти нощем ще заспива. Жената притежава всяко време, и щом го раздаде е най-щастлива... Тя пише свойта обич многократно, и тъй я продължава до безкрая. Изгубиш ли я – искаш я обратно. Намериш ли я – разгадал си Рая... Жената е Живот. И го създава. И тихо като дъх ще съществува. Тя носи във сърцето незабрава, а в устните ти – смисъл да целуваш... Светът се срива затова в краката и – в небето си с любов да го въздигне. А тя върви на пръсти през душата ти, и стига и едно – да я обикнеш. irini
  14. Най-трудно е да бъдеш мъж, нали!? Не се съмнявам колко ти е мъчно да лъжеш две, понякога и три, във името на святата си длъжност! Гори те треска, цяла нощ не спиш от тежки мисли, пламнали в главата. Как следващия път да устоиш пред този нечовешки ад - жената? Дилемата - да бъдеш или не покорен? Или властващ и себичен? - навярно е разкъсала на две и чувството, че можеш да обичаш. Звездите ли да сваляш този път, небето ли направо да раздаваш? Навярно се стоварва цял светът на плещите ти! А не заслужаваш... О, трудно е да бъдеш мъж, нали! (добре, че Бог от туй ме е опазил) След толкова преструвки и лъжи навярно кой си - вече си забравил! Васка Мадарова
  15. shefkata коментира на shefkata блог публикация в Дневник
    Еййй, еднабуква може да е, ама трябва да омажа нещо Благодаря, Кам !
  16. shefkata коментира на shefkata блог публикация в Дневник
    Това е щото ти е запушен носа, мишле
  17. shefkata публикува блог публикация в Дневник
    Не съм Троянската Елена, на Клеопатра също не приличам, а ти се влюби точно в мене, не в някое добро момиче. Дори не съм Мария Магдалена, не се разкайвам и сълзи не роня, а ти се влюби точно в мене... И как сега да те прогоня ? Ти имаш нужда от кралица, добра и умна, дявал да те вземе... Достойната за теб ще е светица ! Защо се влюби точно в мене ?
  18. Демек, вие двамата се оправихте вече и не трябва дави шамаря, нали
  19. Грешен отговор
  20. Себеусещане Понякога сама съм си тълпа...И съм си шумна чак до изнемога.А дълго ваяната тишинав очите ми взривява облаци.Тогава търся други светове,в които се опитвам да намеряоткъснатите си крилеи по-щастливото си вчера.И няма кой да укротинатрупаните ми мълчания,отритнатите ми мечтии гневното ми отчаяние...Понякога сама съм си тълпа.Сама със себе си се разминавам.И няма как да премълча,че ми се иска да не се познавам. caribiana
  21. Ти не вярваш, че има любов. И... не ми говорú за обичане. Не ме питай как и защо се научих да те отричам. Пътят беше остър и тънък. Баналното острие на бръснача. Вървях, обичах те и се спъвах. Учех се да не плача. Когато учителят е добър, уроците са ми лесни. Зная ги вече и насън. Зная ги просто чудесно. Сега искаш да науча обратното? Не, сметката не излиза. Забравила съм те безвъзвратно. До последното копче на ризата. Caribiana
  22. И грешна съм, навярно, и коварна съм. Светците не живеят в този свят. На чужди правила изневерявала и дръзнала да имам мир богат. Различното петно съм сред тълпата, не съм дърво от общия пейзаж. За някои съм странна непозната, но ... може би, за други съм мираж. Пристрастна съм - човешки неизбежности, илюзия е мойта добрина, говоря с остри думи и небрежна съм, изпитвам рядко чувство за вина. Измамница съм - дяволско творение, гневя се, за подлец не чувствам жал. Да, зная - губя пътя към спасение, но как да се опазиш чист сред кал? А в промисъла мъдър на Вселената, прашинка съм, незнаен стрък трева... Осъждайте ме. Аз съм просто себе си и на земята вярна дъщеря. Вики Горанова
  23. Единствен той не беше обещавал ръце, в които тихо да заспя. Не беше ме целувал на раздяла и никога до мен не помълча. Единствен той не каза, че съм тази, в която вижда двете си деца. Не беше ми се клел, че ще ме пази във всеки сън. До края на света. Единствен той не си отиде истински от нощите на тежка самота. Не се побраха в белите ми листове единствен той... и после любовта. автор : Руска Назърова

Разглеждащи това в момента 0

  • Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

Профил

Навигация

Търсене

Търсене

Конфигуриране на push известия в браузъра

Chrome (Android)
  1. Докоснете иконата на катинар до адресната лента.
  2. Докоснете Разрешения → Известия.
  3. Променете предпочитанията си.
Chrome (Desktop)
  1. Кликнете върху иконата на катинар в адресната лента.
  2. Изберете Настройки на сайта.
  3. Намерете Известия и коригирайте предпочитанията си.