shefkata

Приличам ти на йероглиф. И се опитваш да ме разчетеш. Самата аз не се разбирам, та ти ли ще ме разбереш? ... Написана съм закодирано и никой няма ключ към кода. Загадка? Не, не съм. Писмо съм. Ала не ме чети, за Бога! Какво ще търсиш скрито в редовете ми? Послание за обич, може би? Недей...инато е сърцето ми. И влюбва се, когато си реши. caribiana

На среща Недей да ме каниш на среща във някакъв скъп ресторант. Не искам вечеря на свещи. Не искам стени и таван, които във нас да се взират с мъртвешки, студени очи... Не искай от мен да избирам вина, екзотични храни. Душата жадува простора! Затуй ме хвани за ръка, да идем далече от хора, от врява, от глъч. От страха, обсебил човека до кости, превърнал във фалш любовта... Нещата са толкова прости когато отхвърлиш света, налагащ съвременна обич, изискващ да бъдеш робот... Хвани ми ръката и боси да скочим във онзи живот, където все още разцъфват дърветата в люляков цвят. Където блажено потръпват тревите. И ставаш богат с небето, с гората, с реките. С вековния роден Балкан. Щом питаш за среща - води ме! Но, моля те, нека е там. Васка Мадарова

Мой си е, сине, и тежкият кръст да те науча на доблест. Да те извая от дух. От душа и от пръст, за да си Богу и себе - достоен. В едно те заклевам. В едно. И сега. Жена не разплаквай, която обича. Мъжът не оставя сълзи зад гърба. Мъжът е достоен. Дори необичащ. Мерзавецът бяга, но ти остани. Бъди по-голям от страха и вината. Глупакът мълчи, ала ти говори. Така че след теб светлина да остава. Така че след теб да пониква трева. Така че след теб някой друг да обичат. Дори необичащ, целувай ръка. Че всяко сърце е от Бог. И е живо. Мария Лалева

ПРЕД БУРЯ ВИНАГИ Е НАЙ-ТИХО Обърках ли те достатъчно? Нека! Взе ме за утъпкана пътека и си помисли, че без много усилия ще те отведа право на върха... Не ме познаваш! По-студена съм от планинско езеро. Сърцето ми е почти ледено, а сезоните в мен се менят за секунди. Всички пътеки, които знам са тесни и стръмни, посипани с омагьосани камъчета. Прободат ли обиграната ти душата, с теб е свършено - ще осъмнеш влюбен. Идва лош час! Тръгвай! Тази тишина не е покана... Нощта ме предразполага да съм безпощадна... даже когато се усмихвам... Пред буря винаги е най-тихо... Aвтор: Катерина Кайтазова

Когато спра да те обичам Аз вече си платих и то със лихви това, че дръзнах да те заобичам. Приготвяй си най-свидните молитви, защото днес навлизаш в нова притча, в която пак си главният участник, но ролите са малко разменени. Щастливите сега ще са нещастни. Раняващи - ще бъдат наранени. Земята ще разтворя ако трябва, но ти ще разбереш какво е пропаст, която, като хала, в миг те грабва, която предизвиква в тебе колапс. Ще бъда лоша, много лоша даже (каквато и сама не се познавам). Омразата ми просто ще те смаже. Ще молиш. Ще повтаряш - съжалявам. Но аз ще бъда зла и безпощадна, свирепа като ято лешояди. Ще няма кой, ще няма кой тогава от този страшен ад да те избави! И всичко щеше точно тъй да стане, аз бих ти отмъстила, не отричам... да можех, ах, да можех, моя рано, поне за ден да спра да те обичам... Васка Мадарова

Видяло се е, че ще го целувам и на лягане и на ставане и преди работа

Сега ли да тЪ целувам или утре

Ще и извадя слушалчиците от ушите и ще и кажа, че отивам да правя кафе

Ако знаех Ако знаех, че утре ще свърши света всички песни в душата си щях да изпея, всяка болка, обида и грях да простя... Малко повечко може би щях да се смея... Ако знаех, че утре ще свърши света премълчаните истини щях да разкажа, вместо стихове аз за Любов да редя всяко чувство потискано щях да покажа. Ако знаех, че утре ще свърши света бих събрала накуп всички стари предмети, и кибритена клечка ще хвърля над тях за да греят, там Слънцето дето не свети... Ако знаех, че утре ще свърши света щях да бъда безумна, обичаща, смела..! И за ден на душата ми ще позволя да навакса това, дето съм и отнела... Ще отворя сърцето си за Любовта като Феникс, възкръснал от пепел - красива! Ако знаех, че утре ще свърши света аз ще имам цял ден... за да бъда щастлива! Павлина Соколова

Най-страшната жена Най-страшната жена, която може да съществува още на света, да люби, да не люби, да тревожи, да бъде всякаква и всичко - туй е Тя! Да бъде римата на всички рими и ритъмът на всички времена. Но ще спестя конкретното й име, защото тя е всички. И една. Навремето, когато я обикнах и името й преблагослових, огромна като свят тя в мен проникна и стана името на всеки стих. На любовта с любов не ми отвърна. Та любовта ми стана нелюбов, а името в омраза се превърна. И го изрекох пак. Със сквернослов. И я намразих! С толкова омраза, че с името й кръстих всяко зло. Но и във злото името опазих, макар с проклятие, макар в тегло. Накрая изличих я. И тогава приживе я превърнах в мъртва тлен. Осъдих я жестоко на забрава. Завинаги. Отвсякъде. Съвсем. ... Години оттогава. Тъй огромна забравата помежду нас лежи. И остаряхме. Двама. Тих погром ни разсипа. Но се сепвам: щом я помня, то май че огънят е още жив? /Дамян Дамянов/

Приятел на чичко Джони, чичко Джим и чичко Джак

откачалка пък

шишарка

АЗ СЪМ БЕДНО МОМИЧЕ СЪС БОГАТО СЪРЦЕ... Автор: Свилена Димитрова Аз съм бедно момиче с богато сърце, нямам бюст силиконов и куп тоалети. Често бисери блесват на моето лице и златно съкровище в душата ми свети. Аз съм бедно момиче от малък квартал, но не искам палати с мерцедеси отпред. Мен ми стига това, дето Бог ми е дал, щом съм жива и здрава, значи имам късмет. Аз съм бедно момиче със слънчев талант и слънчеви рими редя под небето. Всеки стих е за мен блестящ диамант, който слагам при моето богатство в сърцето. Аз съм бедно момиче, не живея в разкош, нямам нужда от толкова вещи излишни. Със усмивка заспивам под звездният кош и се будя със слънце и цъфнали вишни. Аз съм бедно момиче и имам мечти, ала не, не мечтая за почест и слава. За обич мечтая и до мен да си ”ти”, тя за мен е най-важна и сили ми дава. Аз съм бедно момиче с богато сърце, нямам бюст силиконов и куп тоалети. Често бисери блесват на моето лице и златно съкровище в душата ми свети...

Ти и аз Ти си кафето ми, аз съм ти чашата. Аз съм покривката, ти си ми масата. Ти си пързалката, аз съм ти зимата. Аз съм планетата, ти си ми климата. Ти си камината, аз съм ти пламъкът. Аз съм идалгото, ти си ми замъкът. Ти си залогът ми, аз съм ти жребият. Аз съм прическата, ти си ми гребенът. Ти си цигулката, аз съм ти струните. Аз съм поемата, ти си ми думите. Ти си морето ми, аз съм вълните ти. Аз съм мечтателят, ти си мечтите ми. Ти си ми тялото, аз съм душата ти. Аз съм животът ти, ти си съдбата ми.. Бистра Александрова

Дъхът ми парещо горещ, косите ми от огън изтъкани, в нозете ми горяща пещ, ръцете ми във пламъка втъкани *** Излъгана за кой ли път, опитвам се за се изправя. Предателството, ножа във гърбът, дали ще мога да забравя ?! Поредната горчива чаша, поднесена ми от съдбата. Целта е този път да се уплаша, да коленича, да склоня главата. И Бога ми, почти успя ! На силите ми, вижда се предела, предпочитам просто да заспя, не мога да съм вечно смела. Но вътрешния глас във мен крещи : Родена си за лидер, за кралица, във вените ти огъня гори, природата ти е на феникс птица ! *** Дъхът ми парещо горещ, а аз се чувствам някак нова, в нозете ми горяща пещ... Изправих се - за битка съм готова !

Смирих се – пораснах, помъдрях… Назад оставих всякакво съмнение коя… защо съм… бях или не бях на Бог или на Дявола творение…?! Изстрадала, разбрала що е грях не искам вече да горя в желания, които ме държат във вечен страх виновност, мъки, колебания… Смирих се – прогледнах, проумях… Разбрах, че чак сега съм жива. Превърнах се във вяра… Вече бях пречистена и истински щастлива! Смирено чакам всеки божи ден - да видя слънцето, небето и тревата… Безценното го нося вътре в мен – усещам на Живота красотата…! Даниела Ганчева

КАЖИ МИ Кажи ми, скитнико, откри ли своя път? Накара ли зората да танцува?... Или и днес не те прие светът. И пак си сам. И пак нощта рисува в очите ти най- смелите мечти… А ти отпиваш тъжна глътка вино, която като вчера ти горчи, защото обичта ти те подмина. Във шепата си криеш две сълзи и търсиш лек във виното пенливо. А там, отляво, огънят гори. Едно сърце, до лудост в теб е живо и ти нашепва: „Вятърът лети, върви към хоризонта и я искай!” Щом тази обич още те боли, навярно утре пак ще има изгрев… И пак ще има смисъл да си жив, какво, че днес тъгата ти е пристан… Отпий на екс, а после потърси жената, завладяла всички мисли. Кажи ми, скитнико, откри ли любовта? Налей ми, тази нощ ще пия с тебе. А виното даде ли ти криле, знам, пътят пак ще бъде твоя жребий… Автор: Йорданка Господинова

Нещо взе, че ми кипна под веждата и сега ще затръшна вратата, ще си метна на рамо надеждата и ще взема да хвана гората. Нека всички си хапят езиците и протестно да клатят главата, във фонтан ще си хвърля жълтиците, а пък после - ще хвана гората. Който ще да ми мие чиниите и полива във къщи цветята, колелото ще яхна, ще видите - още днеска! И хващам гората. Да завъдят молци и хлебарки панталонът, сакото, полата... Аз коприва ще ям с манатарки, само нека да хвана гората. Не ми трябва ни грим, ни прическа, ето - пуснах си вече косата. Статус "Дим да ме няма", от днеска! Който пита за мен - съм в гората! Автор Avis (Многоточка Музова )

В домашната селска кухня вчера, сготвихме това : На фона на това : Селска му работа

Любимото ми време? Да вали! Да няма повод, в който съм - без Тебе! Вали ли - се завръщаш. Точно Ти, задъхан, мокър - носещ ми Безвремие! От този миг вали ли - не вали, се случва всичко. Аз и Ти - Земята, светът до горе - пълен със мечти, дъждът е просто - шепичка в ръката ми. Любимото ми време? Всъщност: "Ти" На мене ми е все едно, защото вали - или изгряват сто дъги; Обичам те! Обичам те! И толкоз! Маргало

Честит и красив празник! "Ако отново се родя след вечност време, ще бъда непременно по-красива, ще знам да пазя въглените живи, да сея и да жъна... по-щастливо. Ако отново се родя... ще знам езика, изписан в стръковете на тревите, кодиран полет в цъфналите клони... Ще го разчитам в семе и във корен. Ако отново се родя... ще съм Мария. Пророците ще са отдавна отживели. И ще зачена не един Христос. При боговете душата ми ще се познае с тебе." не зная кой е автора