Честит празник!
Идвайте да ви чукам... с моя боряк!

Редактирано 5 май 201313 г. от Fifa (преглед на промените)

Нямаш шанс

ПП: ВОИСТИНА ВОСКРЕСЕ! Живи и здрави...

Редактирано 8 април 200719 г. от zorito (преглед на промените)

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК

Воистина Воскресе ЧЕСТИТ празник на всички

Воистина воскресе! Вчера в "чукането" отпаднах на полуфинал, бях много разочарован и се напих по този случай

Честито и от мен

Во истина възкресе !!!!!

Воистина воскресе!

Вчера в "чукането" отпаднах на полуфинал, бях много разочарован и се напих по този случай

Както се казва "Не губи кураж - иде нов тираж" Догодина ...

Воистина возкресе! Охооооооо, той ако требе да чека догодина ще забрави как става "чукането"

Воистина возкресе!

Охооооооо, той ако требе да чека догодина ще забрави как става "чукането"

Воистина, воистина!

То това не се забравя, като карането на колело и чукането е

Воистина возкресе!

Охооооооо, той ако требе да чека догодина ще забрави как става "чукането"

Спокич, то това е като карането на колело - не се забравя

Бах, Дедсмърф, как ме отвя, че и на всичкото отгоре ми взе и репликата

Редактирано 8 април 200719 г. от zorito (преглед на промените)

Во Истина Воскресе!

воистина воскресе

Честит празник на всички!

Воистина воскресе и да се начукате здраво(че да има повече яйца за салатата)

Воистина возкресе! и от мен Васело изкарване на празника на всички!

Воистина воскресе!

Великден или Възкресение Христово е най-големият празник за православните християни. Католиците тачат обаче повече Рождество Христово. В евангелските текстове често се споменава, че приживе Иисус Христос нееднократно предсказва разпъването си на кръста и Възкресението си след три дни. И, когато на третия ден след погребението му Мария Магдалена отива с други жени в гробницата, за да намаже тялото на Иисус с благовонни масла, каквато е била древноюдейската традиция, намира гробницата празна. Възкресението е повод за грандиозни тържества в целия християнски свят. Събитията, свързани с Христовото възкресение, са станали в дните около еврейския празник Пасха. Затова от самото начало честването на Великден е свързано с еврейската Пасха. Тъй като поради връзката му с лунния календар Пасхата е подвижен празник, съответно и Великден променя датата си. Едно древно правило определя Великден да не се празнува заедно с Пасхата на евреите, а в неделните дни около нея, винаги след деня на пролетното равноденствие. Още от времето на Първия вселенски събор през 325 г. има пожелание Великден да се чества в един ден от всички християни. Тогава е определен принципът, според който Великден се отбелязва в неделята след първото пълнолуние след пролетното равноденствие. Защо се разминават празниците на католици и православни? Православната църква определя датата за празнуване на Великден според Юлианския календар, а Католическата църква – според Грегорианския. Протестантите пък честват Великден според местната традиция – на Запад с католиците, на Изток с православните. Юлианският календар е по-неточен и изостава с тринадесет дни спрямо астрономическото време. На Запад започват изчисленията за празника от 21 март – деня на действителното пролетно равноденствие, за Юлианския календар този ден е тринадесет дни по-късно. Когато пълнолунието след астрономическия ден на пролетното равноденствие се падне след 4 април, на Изток и Запад честват Великден на една дата, но ако пълнолунието се случи между 21 март и 4 април, на Запад празнуват Великден много по-рано от православната църква. Понякога тази разлика достига цял месец. Друга причина за различните дати е и обстоятелството, че на Запад празнуват Великден дори ако неделята след пълнолунието на пролетното равноденствие съвпадне с еврейската Пасха, докато в този случай на Изток определят за дата на празника следващия неделен ден. Каприз на календара, заради който всички християни по света ще честват Великден тази седмица, възроди интереса към опитите да се намери обща дата за честване на християнския празник всяка година, съобщиха от Световния съвет на църквите. Проблемът за установяване на обща дата за честване на Великден занимава църковните лидери от десетилетия. През 1975 г. Римокатолическата църква предложи датата да не се мести из петседмичния период, а да бъде фиксирана на "неделята след втората събота на април". Тази идея обаче беше изоставена. През 1997 г. на среща в Алепо, Сирия, представители на всички църкви се съгласиха, че датата трябва да бъде определяна на базата на първоначалния принцип, като се използва точна астрономична информация за определяне на датата на пролетното равноденствие. През следващите 20 години датите за честване на Великден съвпадат още шест пъти. Какво повеляват стародавните български традиции? Приготовленията за празника протичат през цялата предходна седмица. Великденските яйца се боядисват обикновено на Велики Четвъртък или в събота. С първото, боядисано в червено яйце, бабата чертае кръст по челата на децата, за да са здрави и румени през годината. Това яйце се слага пред домашната икона, в сандъка с момински чеиз или се заравя в средата на нивата, за да я пази от градушка. На Велики Четвъртък се подновява квасът и се замесва тестото за великденските хлябове. Те носят най-разнообразни названия из България: великденски кравай, богова пита, кошара, харман, квасник, яйченик, плетеница или кукла. Обикновено се украсяват с нечетен брой червени или бели яйца и усукано около тях тесто. Жените приготвят и по-малки великденски хлебчета с по едно червено яйце в средата, които се дават на първия гостенин, на кумовете, на девера и на роднини. Великден се празнува в продължение на три дни. Сутринта в неделя всички отиват на черква за тържествената литургия и се връщат със запалени свещи вкъщи, като се поздравяват с Христос Возкресе. Младоженците през този ден гостуват на своите кумове, родители и на девера. Те носят великденски хлябове и кошница с червени яйца. Посрещат ги с богато подредени трапези. Какво символизират шарените яйца? От древни времена много култури асоциират яйцето с вселената. Персите например вярвали, че Земята се е излюпила от гигантско яйце. През 4-и век консумирането на яйца по време на постите е забранено. През пролетта обаче кокошките снасят най-много. Тогава хората започнали да варят яйцата, за да ги запазят по-дълго. Много народи виждали в яйцето символ на прераждането през пролетта. Яйцата са били боядисвани, декорирани и рисувани от римляни, гали, перси и китайци. След възникването на християнството яйцето започва да се възприема като символ на раждането на човека от природата. В Германия зелени яйца са се консумирали в четвъртъка преди Великден. В Гърция първоначално яйцата са боядисвани само в червено. В православния свят яйцата се използват като специално Великденско поздравление. Хората се чукат с яйца и се поздравяват с фразата Христос Возкресе. В католическия свят шарените яйца се крият от децата, които трябвало да ги намерят по Великден, което пък дало началото на лова за великденски яйца. Във втория ден на Великден според западноевропейска традиция се търкалят яйца. Децата във Великобритания и Германия играят игра, търкаляйки яйца едно срещу друго или по хълм. Яйцето, което остане най-дълго здраво, побеждава, а собственикът му според вярванията ще бъде здрав цяла година. От 1878 г. децата във Вашингтон са поканени да търкалят яйца на моравата пред Белия дом. Яйцето на Фаберже е най-известното яйце сред декорираните. През 1883 г. руският цар наредил на Петер Фаберже да изработи специално яйце за жена му и той създал яйце, инкрустирано със скъпоценни камъни. Откъде се появи Великденският заек? През последните десетина години по родните магазини изобилстват шоколадови, керамични, захарни и плюшени фигурки на зайци като неизменен атрибут на Великденския празник. Мнозина се питат защо около шарените яйца по-често се рисува заек, отколкото например, кокошка с пилета. Традицията на Великденския заек е от езически времена. Хората са принасяли зайци в жертва на саксонската богиня на пролетта Еостре (от нейното име носи названието си на английски католическият празник Истър, Великден.). По това време се е правел ритуален лов на зайци. Сега той е все още част от Великденския празник, но никой не го възприема като свещенодействие. За първи път Великденският заек се споменава в немска приказка от 15-и век. Там се разказва за заек, който криел в градината шарени яйца от децата. В американския фолклор Великденският заек е привнесен през 17-и в. от немски заселници в Пенсилвания. Децата там вярвали, че ако бъдат послушни, Великденският заек ще им остави гнездо с шарени яйца. От 18-и в. в Германия започнали да произвеждат фигурки на великденски зайци от захар или шоколад. Защо се яде агнешко месо? Агнето е изключително важен символ на Великден в Централна и Източна Европа. То представя Иисус и се свързва с неговата смърт, тъй като е принесено в жертва в деня на Възкресението. Християнската традиция представя Иисус като божи агнец. В много домове традицията повелява да се яде агнешко на първия ден след 40-дневния пост. Защо се обличат нови дрехи? Това е традиция на Великден при повечето християни. Новите дрехи са символ на възраждането на новия живот през пролетта и на Възкресението. Защо в декорацията на дома присъства кошница с лакомства? По католическа традиция кошница, пълна с хляб, сирене, шунка и други храни за Великденския обяд са се оставяли по време на утринната Великденска меса в църквата, за да се осветят. Тази традиция се е развила до сувенирни кошници, пълни с шоколадови яйца, бонбони, играчки и фигурки на зайци.

Автор: Петя Маркова

Христос Воскресе!

Во Истина Воскресе! Весели,слънчеви и усмихнати празници,приятели

Во истина Воскресе. Честит празник на всички.

Воистина Воскресе!

Бъдете здрави като => червените яйца

Бъдете силни като => неугасващия огън от владиката

Бъдете винаги усмихнати и се радвайте на живота => като вкусните и сладки козуначета...

Редактирано 8 април 200719 г. от B-boy[StyLe] (преглед на промените)

Христос Воскресе!

Ето две думи, които съдържат великата тайна на живота. Нека с възторг ги произнасяме и приветствието, което отправяме с тях, да въплощава могъществото на нашата вяра във възкресението и в бъдещия вечен живот, който няма да има край.

Покланяйки се на възкръсналия Господ Иисус, ние имаме един върховен дълг: да умрем за суетния живот и да заживеем за победителя на смъртта — Христа, защото наистина Той е пълнота и сила на живота, за какъвто Бог създаде, призна и благослови човека.

Весели празници!