спешно ми трябва есе "компютърът е моя приятел"

някой ако може да ми погне да каже,есето ми трябва за понеделник )))

Мерси много

Здравейте. Много ще съм ви благодарна ако ми помогнете. Аз съм 8 клас и скоро взехме стихотворението "Песен за човека" на Никола Въпцаров. Трябва ми спешно за понеделник есе на тема: "Да си човек е предимство". Може да не е свързано със стихотворението, но много ви моля ако намерите нещо го пратете на [email protected] . Предварително ви благодаря

хора спешно ми трябва есе за Левски. няма значение какво е заглавието.e-mail [email protected]

Редактирано 24 февруари 200719 г. от pipi_dylgutu_4urap4iii (преглед на промените)

Трябва ми есе на някои от двете теми-"Може ли стълбата да бъде преодоляна по някакъв друг начин?" или "Бихте ли изкачили стълбата на тази цена?" трябва да е непряко свързано с "Приказка за сълбата" на Смирненски. Трябва ми за понеделник такаче моля пишете!!!

някой има ли есе на тема''Европейци сме ний, ама все недотам.'' Става въпрос за ''Бай Ганьо'' спешно е

някой има ли есе на тема''Европейци сме ний, ама все недотам.'' Става въпрос за ''Бай Ганьо'' спешно е

Погледни тук и тук

Здравейте всички, много ви моля може ли някой да ми помогне? Търся есе на тема "Улицата"! Предварително благодаря на всички!

Трябва ми есе на някои от двете теми-"Може ли стълбата да бъде преодоляна по някакъв друг начин?" или "Бихте ли изкачили стълбата на тази цена?" трябва да е непряко свързано с "Приказка за сълбата" на Смирненски. Трябва ми за понеделник такаче моля пишете!!!

Много спешно ми трябва есе, свързано със стихотворението на Иван Вазов- '' Моите песни'' .

Спешно ми трябва тема за есе на тема-В миналото се ражда бъдещето! Много ще се радвам,ако успеете да ми помогнете!

банков мерси мн

Редактирано 27 февруари 200719 г. от arti (преглед на промените)

На някой да му се намира есе на тема "Какви са днес стълбите на изкушението" във връзка с "Приказка за стълбата" на Христо Смирненски? Моля ви ако имате да ми дадете, защото е за утре, а още нищо не съм писала...

хора помогнете трябва ми есе на тема "най-българският връх" или "шипка-нашата национална гордост" . предварително благодаря!!!!

Трябва ми есе на тема "Човек се подмладява , когато душата му е свободна " ...предварително благодаря

Редактирано 27 февруари 200719 г. от arti (преглед на промените)

Трябва ми есе на тема "Човек се подмладява , когато душата му е свободна " ...предварително благодаря

Теза : Човек се подмладява знаейки ,че някой го обича .Той осъзнава ,че не е безразличен на света .Душата му е свободна и ще остане свободна докато любовта бъде взаимна и човек няма да остарее. Обичта е тази, която може да се запази жива през годините, човешката душа не умира, нито пък губи жизнеността си. Няма нищо по - силно от любовта и щастието и те успяват да вдъхнат живот на всеки един човек - било то млад или стар...

Изложение:

Има хора, които успяват да вкусят от насладите на живота. Хора, които не просто съществуват, а живеят. Вместо да стават роби на общочовешките норми и правила, те търсят своя собствен път, своето собствено щастие, било то и непонятно за другите. В търсене на любовта, в търсене на радостта, човек преминава през множество трудности и разочарования. Душата му отслабва след всеки удар, който съдбата му нанася. Заради мечтите си обаче, си струва да се борим. Заради сладкия вкус на щастието и обичта, си струва да страдаш. Струва си да бъдеш неразбран и осъждан от другите, защото макар и неправилен според другите, твоя избор е правилен, защото сърцето ти го е направило! Сърцето единствено има право да избира кое е грешно и кое - не. Заради този, който обичаш, си струва да рискуваш...

Така е и в произведението на Емилиян Станев - "Крадецът на праскови". Авторът разкрива живота на една жена, която не знае какво значи да обичаш. Въпреки, че има мъж до себе си, тя няма любим. Въпкреки, че споделя дните си с някого, тя не споделя сърцето си с него...Лицето й е красиво, но безизразно, душата й е млада, но състарен е ликът й, защото животът й е празен...Тя не е усещала нежност, нито страст. Не обич, а задължения я свързват с мъжа й. А душата й крещи! А сърцето й плаче. Защото всеки един от нас има нужда да обича. Всеки изпитва потребност от човек, с когото да преоткрие за пореден път себе си, от човек, който да успява да върне усмивката ни, да успява да върне вярата в живота ни, дори когато трудностите са много...Елисавета обаче не познава такъв човек...Не и в лицето на съпруга си. И докато дните минават, сърцето й вехне...Заключила е младостта и жаждата си за обич, някъде дълбоко в душата си. В очакване на чудо...И чудото идва. Крадецът на праскови всъщност й прави най - големия дар. Той й разкрива колко чуден е плодът на любовта. И душата възкръсва, и жаждата за живот се пробужда и мъката умира...Любовта на Елисавета и пленника е греховна, но красива. Тя дава на тази жена всичко, което е желала. Тя успява да възвърне радостта в дните й и блясъка в очите й. Подмладява я. Няма по - ефективно лекарство за самотата от обичта, няма по - красив човек от този, който е влюбен. Животът на Елисавета коренно се променя, сякаш младостта й се връща, сякаш желанието й да е щастлива, отново я жегва. Въпреки, че мами съпруга си, тя е вярна на себе си. Избирайки любовта пред задълженията, тя успява да докаже на душата си, че е млада, че е свободна...

Животът е пълен с избори, различни пътища, по които можем да тръгнем, животът е пълен с хора, които могат да ни помогнат по пътя ни...Не трябва да се спираме на едно място и да отхвърляме възможностите, които ни се дават. Това, което трябва да направим, е, да се радваме на чудните плодове на любовта и да й позволим да ни направи безсмъртни. Само тя има властта да дари младост на сърцата ни. Само тя може да изтрие следите от сълзите и миналите ни разочарования.

Заключение:

Свободата е най-важна за един човек.Оковите на душата тежат повече от всичката болка на света.Човек не трябва да спира да се бори срещу поробването на мечтите му.Ние имаме право да сме щастливи.Ние имаме право да обичаме.Имаме право да сме вечно млади.Животът е пред нас,само ние можем да го направим вълнуващ.Нека да захвърлим веднъж за винаги предрасъдъците,страховете си.Звездите са далеко,но можем да ги сграбчим,ако полетим...

източник: http://bgteen.net/f/viewtopic.php?p=995700...04c36afec1b5c94

хора помогнете трябва ми есе на тема "най-българският връх" или "шипка-нашата национална гордост" . предварително благодаря!!!!

хахахх гледай какъв източник намерих “От Шипка най-добре се вижда в бъдещето на нашата нация” - слово на президента Георги Първанов по повод 125-та годишнина от боевете на връх Шипка

24-08-2002 11:00 |

Връх Шипка

Не един и два са вековните старопланински върхове, които съдбовно са вплетени в българската история. Но сред тях Шипка се откроява със своето особено значение. Защото ивменно тук преди 125 години 7 800 български опълченци, руски, украински, белоруски, румънски и финландски воини сътвориха един подвиг, за който е трудно да се намери подходящо сравнение в световната история.

Някои се опитват да намерят аналога в защитата на Термопилите. Другите виждат в това място, осеяно с паметници на признателност, нещо сродно с френския Вердюн. За нас, българите, Шипка има своето трайно, своето запазено, своето вечно място в националното ни самосъзнание. Поради много различни причини.

Достатъчно е да се върнем в онази славна за българската история година, когато в продължение на близо половин година тук се завързваха възлите на нашите национално-освободителни борби. Достатъчно е да се върнем към върховните августовски боеве, в които тези възли бяха разсечени с героизма и самоотвержеността на българските опълченци и на руската осовободителна армия. Тук, на Шипка, беше спечелена войната, беше решен нейният изход. Тук, на Шипка, беше изкована българската свобода. Защото нашите предци с гърдите си и с цената на живота си спряха многобройната армия на Сюлейман паша и така превърнаха Шипка във Върха-победител.

Но Шипка не е просто горд спомен за славни бойни подвизи и победи. Шипка наистина е символът на българската признателност към чуждата саможертва. Затова в ден като днешния поднасяме своите цветя и венци на многобройните паметници на руски, украински, белоруски, финландски, румънски воини, не представителите на другите нации, които приеха българската кауза като своя.

Като сля кръвта на българските опълченци и на руските воини, Шипка съгради един от най-здравите, най-солидните мостове на вековната близост между нашите два народа. Тъкмо заради това никога споменът за Шипченската епопея няма да бъде изтрит от българската история, от народната памет.

Но Шипка блести със своята стойност, уважаеми госпожи и господа, и заради това, че своя съществен принос в тази победа дадоха и българските опълченци. Не само защото показаха храброст и неустрашимост, които накараха английски кореспондент да възкликне, че българите могат да се бият като лъвове. Но и за това, че след близо петвековно робство беше спечелена първата голяма победа на българите заедно с техните съюзници. Което беше ясен, категоричен и неумолим знак за волята, за готовността, за способността на българите да живеят самостоятелен държавен живот.

Шипка сложи началото на българската държавност. Шипка преоткри мястото на българите на европейската политическа карта. И днес, на този висок връх, ние си даваме сметка, че присъствието ни пред костницата на признателност ни задължава. Задължава ни да разберем добре, че Шипка не е просто върхът, от който се вижда най-добре в минналото. Шипка е върхът, от който се вижда най-далече в бъдещето на нашата нация.

Тук ние си даваме сметка, че всеки от нас има своя проход, през който може да бъде завладян, но има и своя връх. Подвигът на шипченските млади дружини е не само добър пример за родолюбие, но и блестящ урок за това как трябва да защитаваме светите, значимите неща, своите идеали.

Изкачвайки за пореден път Шипченския връх, ние се опитваме да отделим значимото от незначимото, от делничното, от личното. И ако трябва да отговорим на посланията, ако трябва да бъдем верни на идеите на шипченските герои, това означава с общи усилия, забравяйки партийни, групови и лични страсти, да градим една държава, която да е способна и да защити границите на Република България, и да дава сигурност на всеки български гражданин.

Сега, когато търсим опорите на новия морал, на морала на новото време, няма нищо по-естествено от това да се върнем към критериите, които ни завещаха шипченските герои. Това е българският морал.

Нека си дадем ясна сметка, че по пътя на ускорената интеграция на България в Европа трябва да вървим с достойнството, завещано ни от шипченските герои, от хилядите възрожденски революционери, които първи осъзнаха, че националната кауза струва повече от собствения живот. Трябва да влезем в Европа със своето национално самочувствие, със своето национално достойнство, със своята защитена национална идентичност.

Да живее България!

Редактирано 27 февруари 200719 г. от arti (преглед на промените)

Трябва ми есе, което да е на една тема от следните три- "Който е безгрешен, нека пръв хвърли камък върху й", "Любовта като универсален принцип на християнството" и "Не да наруша, а да изпълня". Моля ви ако някой може да ми помогне да пусне есе с едно от тези заглавия!

Редактирано 27 февруари 200719 г. от kefish_meee (преглед на промените)

Моля помогнете.търся спешно есета на някои от следните теме.

какво мога да сътворя за шест дни

моята обетована земя

всеки има своята пустиня

сърдечно благодаря

Може би това прекрасно нещо ще ти даде насоки за "Всеки има своята пустиня":

Автор Весела Караманова със съкращения от моя страна, източник

Моят избор е пустинята на човеците – при земното и земните. Там, където момичетата си мислят: „в днешно време, когато не вярвам на никого и за 30 сребърника мога да се предам сама”*... Там, където семействата си говорят не повече от 20 минути на ден, където общуват с sms-и, e-mail-и, бележки. Там, където всичко бива осребрявано. Там, където от училище всяка година отпадат над 23 000 деца и възрастните отчитат това просто като средностатистически данни, където 30 000 са изоставените от родителите си момичета и момчета, а годишно изоставят още по 3000 малки – от бебета до 3 годишни. Зверовете са рядкост, но озверяването – ежедневие. Приех привкуса за „постоянно утринно участие в прогреса, Възпявам битките. Но съм наясно, че трябва да си се родил слепец, за да възпяваш битки”*. И продължавам битките – от кухнята, на компютъра и обратно.

Очевидно всеки прави своя избор с надеждата за невъзможното щастие, интуитивно следвайки мисълта на св. Иван Рилски „Горко на самичкия, защото ако падне, няма кой да го вдигне”. Всеки е избрал своята пустиня и доброволно й се е обрекъл. С надежда да я оживи. Св. Иван Рилски е избрал Рилската пустиня, хралупата на любим дъб, пещерата високо в планината. Избрал е да се освободи от материалното, да раздаде наследството от родителите си и да живее без да среща човешко лице, сред зверовете, които за дългите години на неговото отшелничество неизменно били добри с него.

Къде е Силата?

Там, където не срещаш човешко лице или там, където хората се срещат, но нямат очи и сърце да се видят? Там, където градиш манастир и Вяра в хората, или там, където крепиш малкото останало добро и се опитваш да го опазиш, нахраниш, и да му помогнеш да израсте заедно с децата?

Кое е по-значимо? Да се научиш да избягваш препятствията или да ги преодоляваш?

Да издържаш на бури, студ и пек, на самота и на взаимност само с дивите зверове? Или да переш до мазоли, да поправяш домашни, да налагаш с компрес изгарящо от температура телце, да работиш, да готвиш, да танцуваш, да пееш, да обичаш, да прощаваш? По-леко ли е да отидеш далеко от изкушенията или да останеш в житейската пустиня – в центъра на светските съблазни, на тяхното разточителство и господство?

Къде е истината?

Навсякъде.

Важно е човек да следва своя път. Така в напрежение и лишения, водиш борба с природните стихии или с човешката корист и собствените си съмнения и изкушения, и успяваш, защото не те мъчат и не те отслабват нито сребролюбие, нито завист. Без значение дали си в Рилската или в житейската пустиня. Тогава се случват и Чудесата – без да си бил никога пленник на очакванията.

Хора,моля ви помогнете!трябва ми за 6.03.2007 есе на тема :Ако не ценим това,което имаме,значи не го заслужаваме.

много ви се моля.мислих,мислих,но нищо не можах да измисля.а ако не го предам...познайте какво ще следва...

ТРЯБВА МИ СПЕШНО ЕСЕ НА ТЕМА

КАКВО МОГА ДА СЪТВОРЯ ЗА ШЕСТ ДНИ

ЕСЕТО ТРЯБВА ДА Е ВЪРХУ БИБЛИЯТА

Трябват ми идеи за есе на тема:"Светът на текста" може да бъде от гледна точка на читателя или писателя. Всякакви извадки, които са по темата ще ми сваршат работа.

Много ще ви бъда благодарна,ако ми помогнете!Спешно ми трябва есе(за Неделя) на тема - В миналото се ражда бъдещето!Благодаря предварително!

Редактирано 2 март 200719 г. от Gerinceto_2007 (преглед на промените)

Трябва ми есе на тема : Лесно ли е да си осмокласник в началото на XXI век ?

Благодаря !!! Предварително !!!

Имам две теми - "Съвременният човек страда от отслабнване на личността" и "Прогресът - мечти и опасности". Мислех че имам и идеи за написването им, но...

Благодаря предварително!

Здравейте хора аз съм нова тука но мн спешно ми трябва есе на тема РАЗЛИЧАВА ЛИ СЕ ДЕТСКОТО СТРАДАНИЕ ВЧЕРА И ДНЕС!?

моля ви като намерите нещу пратете ми го на e mailla [email protected]

Редактирано 4 март 200719 г. от arti
Забранено е писането на латиница в този форум. (преглед на промените)