Добър ден на всички.Трябва ми за утре съчинение разсъждение в/у Дервишово семе на тема : Човекът в "Дервишово семе" на кръстопътя между дълга към рода и дълга към сърцето. Може ли някой да ми даде линк или да напише само доказателствената част?Знам че прозвучава нагло,но все пак тук е мястото да си помагаме.А пък и аз не чакам на готово ... в момента търся.Ако някой може да ми помогне ще съм му благодарен,а пък ако е от Пазарджик ще го черпя 1 бира

Редактирано 24 октомври 200619 г. от LGPzz (преглед на промените)

моля ви само за една стегната теза на тема "Любовта срещу оковите на родовия свят" за утре ми е моля виииииииииииии

трябва ми спешно тема за "Характеристика на Рамадан"

Трябва ми отговор на литературен въпрос " Защо всички герои в разказа са жертви ? " Благодаря предварително.Мисля че не е поствана такава тема или поне аз не можах да я намеря.

Долу вляво на страницата има един бутон "Търсене в тема", а преди това пише "Въведете ключова дума", въвеждате "към сърцето" или "жертви" или "любовта" и ви се показват всички съвпадения, ако толкова ви мързи да четете няколкото страници, поне откъм заглавия.

Човекът в "Дервишово семе" на кръстопътя между дълга към рода и дълга към сърцето.

Темата Дългът към рода и дългът към сърцето е обсъждана. Просто потърси!

стегната теза на тема "Любовта срещу оковите на родовия свят"

Можеш да ползваш 4-та и 8-ма тема от коментар 15 за помощ.

отговор на литературен въпрос " Защо всички герои в разказа са жертви ? " Благодаря предварително.Мисля че не е поствана такава тема или поне аз не можах да я намеря.

В началото на поста си казах как се търси. Опитай пак сега!

трябва ми спешно тема за "Характеристика на Рамадан"

Виж коментар 9.

Следващи мнения на хора, които имат повече от един пост и питат за теми, които вече са обсъждани тук, ще бъдат изтривани без уведомление.

Здравейте спешно ми трябва план за интерпративно съчинение на тема "Конфликтът в разказа Дервишово семе" ако някой може да ми даде !!!!!

Здравейте спешно ми трябва план за интерпративно съчинение на тема "Конфликтът в разказа Дервишово семе" ако някой може да ми даде !!!!!

Е трябва да черпиш

Доста е подробен, можеш да орежеш тук-там, ако трябва да вие по-кратък планът. Можеш и да махнеш разделението на микротези чак, защото не знам дали сте го учили така. Просто планът да има увод, теза, доказателствена част и извод.

"Конфликтът в разказа Дервишово семе"

УВОД: Основният конфликт на времето, в което Хайтов твори и оттам и на разказа е конфликтът между родовите повели и позивът на сърцето. Чoвек трябва да зачита родовите ценности, защото родът е неговата предистория, причината да се появи на бял свят. Но понякога моралът на рода е толкова тежък и суров, че може да преобърне целия живот на един човек. В разказа "Дервишово семе" писателят поставя на изпитание родовите ценности и ценностите на любовта чрез грубата раздяла. Описва зараждането на любовта, раздялата с любимата и омразата породена от това, изплува и още един конфликт - този между любовта и омразата.

ТЕЗА:

М1-Родът е предисторията на човека, миналото му, затова той трябва да направи усилие достойно да го продължи.

М2-Въпреки, че човек е подвластен на традициите и повелите на родовия свят, той има своя гледна точка, свои амбиции и понякога му е много трудно да ги жертва,за да остане предан на рода.

М3-Много често между човека и рода възниква конфликт, породен от това, че родът повелява едно, а сърцето на човека-друго.

ДОКАЗАТЕЛСТВЕНА ЧАСТ:

М1-Родът е предисторията на човека, миналото му, затова той трябва да направи усилие достойно да го продължи.

РАЗСЪЖДЕНИЯ:

1.Ранен и принудителен брак

2.Задълженията на младите

3.Повелите на рода ДОКАЗАТЕЛСТВА:

1.”…дядо впря очите си в мене да ме жени”, ”Петре,тази зима ще те женим”

2.”Ще правиш,ще струваш,кръв да има утре на сабахлем”, ”Ти за семе ще ми трябваш…” ”Нейно задължение бе,когато и да пристигнат гости, да ги поздрави,да им сложи каквото Бог дал,да им налее вино…”

3.”Ако не бяха порастнали децата ми,ако не бяха се оженили и народили свои,нямаше и да зная колко са години минали.”

ИЗВОД1: Още с идването си на този свят, човек получава задължението да спазва традициите и повелите на рода, но понякога те са толкова трудни за изпълнение, че преобръщат целия му живот.

ПРЕХОДНО ИЗРЕЧЕНИЕ: Човек е длъжен да изпълни това, което повелява рода, но той има и собствени чувства, които определят разбирането му за живота, често различни от родовите повели.

М2-Въпреки, че човек е подвластен на традициите и повелите на родовия свят, той има своя гледна точка,свои амбиции и понякога му е много трудно да ги жертва,за да остане предан на рода.

РАЗСЪЖДЕНИЯ:

1.Решенията на родителите за живота на децата им

2.Омагьосаният кръг,в който попада човек стечение на обстоятелствата ДОКАЗАТЕЛСТВА:

1.”Годиха ме,жениха ме-това беше всичкото питане: ”Вапцани ли потури искаш или сури?, ”Ако бе по-интелигентен,сигурно щеше да заяви,че се чувства като осъден на смърт,когото водят към лобното място.”, ”Това бе едно улеснение от страна на родителите, защото в противен случай имаше опасност двамата младоженци да не се познаят в деня на сватбата…”

2.”Аз не мога да спра. Спра ли,Силвина трябва да сече.” ”Чакам Руфат да си отиде,да се оженя за Силвина, ала тоя кърджалия не си отива”, ”Така баща ми най-после се озова при майка ми. Този момент,може да се смята за съдбоносен не толкова за него,колкото за мен.”

ИЗВОД 2: Човек трябва да има повече смелост и да не се страхува да се опълчи срещу съдбата си,за да бъде щастлив.

ПРЕХОДНО ИЗРЕЧЕНИЕ: За да бъде щастлив,човек тябва да се опълчи срещу повелите на рода и да не се страхува от сблъсъка с тях.

М3-Много често между човека и рода възниква конфликт, защото родът повелява едно, а сърцето на човека-друго.

РАЗСЪЖДЕНИЯ:

1.Постъпките на родителите, които след това са съдбоносни за децата

2.Младите са сгодени, почти омъжени, а дори не знаят за кого ДОКАЗАТЕЛСТВА:

1.”За такива работи тогава не питаха дето се женеха, ами старите си го правеха сами.”, ”За вас има снаха в Могиларово!Тя ще е и никоя друга.”

2.”Даулите бият, казаните с месото врат, пък аз още не зная коя ще ми дойде за невеста”, ”…през целия път до Могиларово се опитваше да мисли за майка ми.Но колкото и да се мъчеше да си я представи, виждаше само едно бяло седефено копче,което бе видял вместо нея при първото си посещение.”

ИЗВОД: Много рядко човек набира смелост да се опълчи срещу несправедливостите на съдбата, но така губи един много важен шанс в живота си, шанса да бъде щастлив.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Още с идването си на този свят, човек получава задължението да спазва традициите и повелите на рода, но понякога те са толкова трудни за изпълнение, че превръщат живота в мъчение. Двамата герои намират сили да опазят родовите ценности, любовта им също се запазва нежна, красива и чиста, но животът им е безкрайна мъка, разкъсвани между повелите на рода и сърцето. Много рядко човек набира смелост да се опълчи срещу несправедливостите на съдбата, но така губи един много важен шанс в живота си, шанса да бъде щастлив.

Това важи и за план по долната тема само без добавките от мен:

"Родовите повели и ценности"

УВОД: Чoвек трябва да зачита повелите и ценностите, които му повелява родът, защото родът е неговата предистория, причината да се появи на бял свят. Но понякога традициите на рода са толкова тежки и сурови,че могат да преобърнат целия живот на един човек.

останалото е съвсем същото като в плана по-горе

ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Още с идването си на този свят, човек получава задължението да спазва традициите и повелите на рода, но понякога те са толкова трудни за изпълнение, че преобръщат целия му живот.Човек трябва да има повече смелост и да не се страхува да се опълчи срещу съдбата си, за да бъде щастлив. Много рядко човек набира смелост да се опълчи срещу несправедливостите на съдбата, но така губи един много важен шанс в живота си, шанса да бъде щастлив.

ох.. аз имам тема върху "Драматичният възел в разказа "Дервишово семе"" , но трябва да бъде ЕСЕ.. и това малко ме затруднява. Написала съм всичко, имам и план.. но мисля, че съм я написала като съчинение разсъждение !!! Ако можете да ми предложите нещо, ще съм ви много благодарна!

Редактирано 25 октомври 200619 г. от thudner (преглед на промените)

много ти благодаря ARTI СуПер си

ох.. аз имам тема върху "Драматичният възел в разказа "Дервишово семе"" , но трябва да бъде ЕСЕ.. и това малко ме затруднява

Защитеното право на лично щастие в разказа ”Дервишово семе”

(Есе)

Това е на първата страница и може да ти свърши чудесна работа, доста се набляга на драматичния възел, можеш да вземеш и някои разсъждения от темата за Драматичния възел, която също е на първа страница.

В отговор на това съобщение от корн фенка:

"Здравейте всички!!!Прочетох почти всички теми,но не успях да намера по въпроса: основния проблем в разказа"Дервишово семе".Може би някъде съм я пропуснала не знам,но моля да ми покажете къде има за тази тема или да драснете нещо малко!!МЕРСИ!!"

На твоя въпрос може да отговори и 4 и 5 и 6-та тема от първата страница, нищо че заглавието не съответства, проблемът в разказа идва от противопоставянето на любовта и рода, така че която тема си избереш от трите, все ще пасне.

П.П. Използвала си неправилно бутона Докладвай, с него се докладват нарушения. За искане на помощ се поства съобщение в темата с бутона "нов отговор" долу вдясно. Провери защо не можеш да получаваш ЛС - не си активирала услугата.

Здравейте! Спешно ми трябва ЛИС върху ,,Любовта-проява на свободния човешки избор,, по Дервишово семе! Помогнете моля!!! Ред. от арти

Здравейте! Спешно ми трябва ЛИС върху ,,Любовта-проява на свободния човешки избор,, по Дервишово семе! Помогнете моля!!!

4. Любовта и изпитанията на сърцето в разказа "Дервишово семе"- път към раждането на личността (ЛИС) - изтегли

5. Човекът и родът в разказа "Дервишово семе" (ЛИС) - изтегли

7. Първата любов - кръстопътно начало на човешкия живот (ЛИС) - изтегли

9.Любовта - изпитание за индивида в родовия свят (ЕСЕ) - олимпиада по български език и литература - училищен кръг - изтегли

Прочети всички теми, избери коя е най-подходящата и я дообагати с размишления от есето, номер 9. Можеш да намериш на първа страница в тази тема, описано е как и откъде да ги свалиш.

Сайта, който открих, е просто невероятно пълно и изчерпателно помагало по БЕЛ, линкът води точно към темите за 8 клас и там ще намериш тема със заглавие:

"ТРАДИЦИИТЕ НА РОДА И ЦЕНАТА НА ТЯХНОТО СЪХРАНЯВАНЕ", но се припокрива напълно с "Дългът към рода и дългът към сърцето в Хайтовия разказ "ДервишОво семе"

http://www.myschoolbel.hit.bg/Temi%20po%20...%208%20klas.htm

Темата е в rar формат, чуквате на "изтегли" с десния бутон на мишката, избирате Save Link As и после разархивирате. Сайтът е истинско богатство.

За "Дервишово семе" там има следните теми:

1. Активизиране на диалогичната позиция при четене на разказа "Дервишово семе" от Николай Хайтов (Румяна Симеонова) - виж

2. "Диви разкази" в българската литературна критика (Владимир Янев) - виж

3. "Дервишово семе" - за ритуалните смисли на човешкото битие (Антония Велкова - Гайдарчева) - виж

4. Любовта и изпитанията на сърцето в разказа "Дервишово семе"- път към раждането на личността (ЛИС) - изтегли

5. Човекът и родът в разказа "Дервишово семе" (ЛИС) - изтегли

6. Неразплетимият възел на две човешки съдби в разказа "Дервишово семе" на Николай Хайтов (ЛИС) - изтегли

7. Първата любов - кръстопътно начало на човешкия живот (ЛИС) - изтегли

8. Традициите на рода и цената на тяхното съхраняване в разказа на Хайтов "Дервишово семе" (ЛИС) - изтегли

9.Любовта - изпитание за индивида в родовия свят (ЕСЕ) - олимпиада по български език и литература - училищен кръг - изтегли

мноо благодаря! не разбрах точно, но ще се опитам!

Хора трябва ми спешно ЛИС на тема " Дългът и отговорността спроред разказа "Дервишово семе" "

(ПЛЗ трябва ми до 2-3 часа МАКС)

Хора трябва ми спешно ЛИС на тема " Дългът и отговорността спроред разказа "Дервишово семе" "

(ПЛЗ трябва ми до 2-3 часа МАКС)

"Дългът и отговорността според разказа "Дервишово семе"

Ето:

Родът, родовите ценности, тяхното отстояване и съхраняване са основни мотиви в разказа „Дервишово семе” от Николай Хайтов. Авторът ни потапя в един свят на патриархална строгост и йерархичност, които определят нравите и подредеността на битието. В хода на непринуден разказ размисъл главният герой Рамадан на разказа Дервишово семе представя сложните конфликти на битието, които могат да заплетат или разплетат възела на живота. Раздвоен между детския идеал, в който всичко е наужким, и необходимостта да създава нещо истинско, главният герой е воден към разбирането, че истинските неща имат корени в нашите блянове, но отстояването им изисква съхраненото ни духовно зрение и знанието за сложността и непредвидимостта на развитието на „фабулата” тук и сега. Творбата утвърждава уважението към живота и чувството за отговорност като висши неотменими ценности.

Рамадан, Силвина, старият Дервиш показват драматизма на едно общество, противоречията в един свят, където личността е подчинена изцяло на общността, но в същото време търси своята индивидуалност и си задава сложните, трудно разрешими въпроси на съществуванието. Тяхната съдба е силно драматична, защото през целия си живот се оказват раздвоени и разкъсвани между патри¬архалните норми на живот и повелята на сър¬цата си, неспособни да извървят пътя докрай и да вземат еднозначно решение.

Скромно, естествено и открито се представя битът на обикновено семейство в едно родопско село. Родовите закони направляват живота на поколения мъже и жени много преди появата на Рамадан. Макар и неписани,тези закони са строги.Всеки член на семейството добре знае своето място, задължения и права. Нарушаването им се наказва с отхвърляне на индивида от общността, в която живее. Старият дядо е упълномощен да взема всички важни решения както за себе си, така и за другите . Отговорността му за прехраната на семейството го тласка към важната крачка да задоми още непорасналия си внук, но да осигури още една работна ръка в семейството. Рамадан приема послушно ролята на жених, като не осъзнава докрай тежката задача, с която се нагърбва. Момчето ще бъде оженено за девойка,която не познава, а фамилията има само един въпрос към бъдещия младоженец – ”вапцани” или ”сури” да са потурите за сватбата. Дотук традиционното послушание, дългът към рода е основна характеристика на момчето.

Но героят на Хайтов е поставен пред труден избор от първия миг на своя семеен живот. Той страстно се влюбва в усмихнатото момиче с бяло лице и тежки ресници на име Силвина. Заиграва се като дете със своята съпруга. Радва се на нейния смях , на косите, на миглите й и с нетърпение брои часовете до срещите им вечер. Любовта прави героя истински щастлив. Но преди да се нарадва на съпругата си , тя му е отнета. Съседът му Руфат е откупил подобно на стока, красивата Силвина от нейните братя. Дивите сурови родови повели вземат надмощие над чувствата на героите. Така и в на момчето се сблъскват любовта и омразата. Една сграда разделя Рамадан от неговата любима и чувствата в него бушуват – ту любовта към Силвина надделява , ту омразата към Руфат.

Омразата , както любовта, могат да преобразят човека, Като че ли силата на тази злоба помага на героя да не се прекърши да оцелее. Помага и семейството. Дядото отдалечава момчето от извора на болката, злобата и огорчението. Изпраща го далеч от Силвина, докато помъдрее и ”душата му поомекне” . Героят се връща след време с нова жена , поникнали мустаци и овладяна ярост. Нито за миг Рамадан не е забравил своята Силвина , но чувствата му към Руфат са по-различни. Младият мъж възпитава у себе си най-трудното качество –да въздържа гнева си и да бъде смирен,за да не усилва страданието на Силвина. Помага и житейския му опит. Сега мъжът има отговорности към своето собствено семейство и никой не би му простил , ако не ги спази. Постепенно герот разбира ,че не би могъл да сподели живота си със Силвина , но би могъл да облекчи нейното страдание. Така Рамадан ходи в гората за дърва (вместо Силвина) ,за да стопли с тях смъртния си враг Руфат. Това трудно житейско решение – готовност да жертваш желанията си , мечтите си в името на радостта и щастието да виждаш любимия човек. Същевременно това решение разкрива помъдряването и и духовното израстване на Рамадан.

Бунтът му към всичко, което пречи на щастието му, се изразява в усамотяването в плевнята, откъдето всеки ден наблюдава Силвина - смисъла на живота му, но дългът му и отговорността към собственото му семейство са перкалено силни, за да прескочи границите на този вид бунт.

Рамадан и Силвина не постигат личното си щастие. Оказва се, че то е невъзможно в свят, подвластен на строгите родови закони, свят, в който всеки изпълнява предопределената му роля. И двамата са частица от този свят и не са в състояние да се опълчат срещу реда в него. Те заплащат принадлежността си към общността с цената на личното си щастие. И двамата таят в душите си любовта и тя им помага да оцелеят в ежедневието, лишено от радост, но тяхна същност става търпението. Те не могат да осъществят любовта си, защото дългът и родовата воля са против нея. Рамадан с мъка наблюдава страданието на Силвина през годините: „... очите й не можеше да видя, но главата й висеше все като прекършена...” И Силвина я крепи единствено надеждата: „очите й често се извъртаха, мене търсеха да видят”.

Героите дотолкова са подчинени на родовите повели и носят патриархалния морал като своя същност, че Рамадан е принуден да се грижи за най-големия си враг, Руфат, в края на дните му. Той трябва да надмогне озлоблението, мъката, обидата за пропиления си без щастие живот, да наблюдава догарящия живот на Руфат и отново търпеливо да чака, да се надява, че някога ще осъществи щастието си. Разбитият личен живот е цената, която заплащат героите за принадлежността си към патриархалната общност. Парадоксално е, че трябва да се грижи за най-омразния си човек, но това е част от родовото чувство за дълг, формирано от този морал.

Героят от „Дервишово семе” не е способен да скъса нишката на родовата традиция. Но дълбокият му размисъл за личната съдба, за извървения път и безгласно поставените въпроси за смисъла на битието, за правилността на решенията и примирението със съдбата са вече знак, че личността търси своя самостоятелен път извън нормите на рода, че се е родило съмнение в изконността на родовите повели, а човекът има право на щастие или най-малкото - сам да прави своя избор. В изповедта на Рамадан се усеща разколебаването във вечността и правилността на родовите канони, защото спазването им не му е донесло щастие или удовлетворение от живота.

Трагизмът на героя е в неговото постоянно лутане между ценностите на рода и личността, между отговорността идълга и любовта. Оказва се, че това, което е добро за общността, е зло за личността. Духовното страдание, което става същност на Рамадан през годините, го отдалечава от рода и го прави индивидуална личност. Той постига мъдростта и смирението с времето, но остават въпросите, които мъчат и разпъват душата му. С идеята за неразрешимостта на сложната житейска ситуация започва и завършва разказът: „Тоя възел, да ти кажа, много отдалече се забърза.” Възелът на съдбата събира в едно представите за добро и зло, за дълг и щастие, за любов и омраза. Родовият свят е прост и еднозначен, строго подреден и неизменен, но светът на личността е изтъкан от противоречия и съмнения. Разколебаната вяра на човека в правилността на родовата традиция ражда конфликт в душата на Рамадан, който го мъчи до края: „На това кръстопътче тъпча и не виждам наъде да хвана.” Вечното дирене поражда страданието, неувереността и усещането за пропилян живот. Героят е достигнал несъзнателно до главното - за пълнотата на човешкото съществуване е важно постигането на личното щастие и съхраняването на любовта.

В разказа „Дервишово семе”, както и в целия цикъл „Диви разкази”, Николай Хайтов поставя непреходните теми за драматичното търсене на правилния път в живота, за обвързаността между лична съдба и родова традиция, за силата на любовта и съхраняване на духовните ценности. В света на патриархалната нравственост е неосъществимо индивидуалното щастие, но в съзнанието на читателя остава завинаги картината на един далечен свят на силни личности, в който съществуват в едно нравствена чистота, романтика, духовна сила и извисеност, чувство за дълг, любов и омраза.

Мерси Много АРТИ РУЛЗ

"Родожият свят и светът на любовта в разказа на Николай Хайтов "Дервшово семе"

някои да знае нещо по вапроса плс спе6но е

"Родовият свят и светът на любовта в разказа на Николай Хайтов "Дервшово семе"

някои да знае нещо по вапроса плс спе6но е

Коментар 48 и 66, първата е тема с описание на света на любовта и по-малко на рода, а 66 ще дообогати света на рода.

Успех!

можете ли да ми дадете тема върхъ "противоречия в света на рамадан"

Можете ли да ми дадете тема върху "Противоречия в света на Рамадан"

Може да се използва това:

"Многозначни са посланията на сборника “Диви разкази” на Николай Хайтов. Книгата ни връща към привидно отдалечени светове , в които се оглежда човешката ни същност.

Разказът “Дервишово семе” поставя сериозни въпроси, свързани с ценностите на рода и формирането на етичния свят на индивида. Противоречието между законите на рода и утвържадаването на личността пораждат драмата на творбата. Изгубеният в законите на родовото общество Рамадан се превръща в личност ,когато открива човечността у себе си . Личността като ценност е находката на разказа, а пробуждането й е представено като роцес на цивилизоване . Оказва се , че човекът се ражда не само с физическата си поява на този свят , а и с осъзнаването на действителните стойности в живота.

Връщането на героя към света на спомени е мъчително. Иповедната форма е свързана със себепреценката,тя е навлизане в интимния , сакрален , свят на индивида и поражда съпричастност у читателя.

Най-голямата ценност за родовия свят, а и въобще в човешкото общество е животът. Осигуряването, възпроизвеждането и опазването на живота са нравствените начала, които управляват съществуването на общността и нейните членове.

Продължаването на рода е основното призвание на индивида в разаза. Героят разказвач живее “със стар бубайка и с баба”. Останал е като единствен представител на Асен-Дервишовия род и трябва да продължи го продължи и съхрани. Старейшината взема решение да ожени ненавършилия четиринадесет години Рамадан. За такова важно и съдбонвно събитие не се иска мнението на младия човек. Той е лишен от правото на лична позиция, от възможност на изповяда чувствата си. Бъдещето му е в ръцете на стария дядо. Ушитите “вапцани потури с капаци и гайтани” показват, че вече е част от родовото общество, но светът на неговата индивидуалност е нарушен.

Едва в края на сватбения ден Рамадан разбира коя е неговата съпруга. Притеснението да не наруши родовите традиции е заменено с възторд , изненада възхищение: ...”видех момиче като пеперудка, бяло като мляко, със замиглени очета, ей такива!”

Двамата млади са житейски неопитни. Душевните трепети пред непознатото се заменят с естествената потребност- играта , в която постепенно се заражда любовта им. Рамадан и Силвина бавно вървят към своето съзряване . Обичта им е светла, изгряваща , красива. Тя преобразява живота иим и света около тях. Силвина със своята младост, пъргавост и хубост променя дома , променя и живота на Рамадан. Очите му се отварят за красотата,която придава нов смисъл на съществуването му.

Но братята на Силвина я вземат насила, защото могат още веднъж да я продадат (“разбрали.че си е още мома”). Отнемането на невестата е кръвна обида , която изисква отмъщение. И това е първото решение на Рамадан. Неговия дядо e на друго мнение, внукът трябва да продължи Дервишовия род, а в търсенето на кръвно отмъщение, той може да загине. Законите на малката затворена общност отново се намесват в съкровения човешки свят. Младияр герой няма право на лична разплата , преди да е изпълнил родовия си дълг. Той отново е лишен от позиция, отново друг дърпа конците на живота му.

Когато братята на Силвина я разменят “за два пърча”, вярата на героя в родовите ценности е разколе*ана. Авторът показва как грубите и примитивни представи за стойностното в живота влизат в противоречие с чувтстата на героя . Той преосмисля родовите традиции, моралните си задължения , учи се на смиреност и търпение. Но душата му е прекършена ... също и красотата на Силвина, на която е посегнал Руфат – дивито инстинктивното надделява над преклонението пред хубостта. А омразата към съперника събужда у Рамадан тъмното начало, злото и той продължава да мечтае за отмъщение. Отговорността за спасяането и продължаването на рода надделява у героя. Оженен повторно, Рамадан е вече готов за това и според биологичните закони:.. “смъглиха се по лицето ми и мустаци и брада”.

Асен Дервишов, дядото умира на третия ден след раждането на внучето. Числото три символизира естествената природа на връзката между раждането, живота и смъртта, вечния кръговрат на природата, Кръгът около Рамадан се затваря: ( “... а на моите ръце остави детето,жената и Руфатя”). Трудностите в новия живот , който води героят , му помагат да израсне духовно. Омразата отстъпва все повече на заден план Надделява любовта,която твори добро. Желанието на Рамадан да убие смъртния враг е заменено с грижи към болния Руфат. Но тези грижи са плод не на човеколюбие (той продължава да го мрази) , а на оби1та му към Силвина, силното желание да й помогне в трудностите. Тя облагородява съществуването му. Крепи го мечтата да се върне към щастето и красотата на първата си любов.

С разказа за освобождаването на индивида от ролите,които му предписва родовата общност, светтъ на Рамадан в “Дервишово семе” внушава идеята, че човешката индивидуалност се ражда именно тогава , когато започне да мери доброто и злото според вътрешното си разбиране . Човекът се ражда с преодоляването на примитивното у себе си, с преоткриването на стойностите , които осмислят живота му."

Виж и теми 4 и 5 от коментар 15 в темата.

Моля жи адски много да ми помогнете!!!!!!!! Трябва ми ЛИС на тема "Всяка вечер с лед да заспива и да се събужд със слана" Може ли възмездието да изкпи страданието и греха. Това е.Разчитам на помощтта Ви!!! Благодаря предварително!!1

Моля жи адски много да ми помогнете!!!!!!!!

Трябва ми ЛИС на тема "Всяка вечер с лед да заспива и да се събужда със слама" Може ли възмездието да изкупи страданието и греха.

Това е.Разчитам на помощтта Ви!!!

Благодаря предварително!!1

Заповядай, понапънах се малко и ето това се получи:

Със своя разказ, "Дервишово семе", Хайтов по много естествен и непринуден начин ни показва и доказва, какво е любов, страдание, грях и омраза. Той сякаш води читателя за ръка по пътя на размисъла за ценностите в краткия ни живот, убеждавайки го с прости думички в истинността и дълбочината им и значението им за всички нас. Толкова простичко ни разкрива какво е дълг, обич, чест, безкористност, благородство, омраза, гняв, ярост, безсилие. Все първични емоции и чувства, както и самият пример за тях - живота на един от многото обикновени хорица.

В разказа се противопоставят гледните точки на Рамадан и Силвина, натоварени с ценности, и Руфат, изпразнен от такива. Първите са символ на страданието през целия разказ, а Руфат е символ на греха.

Скромно, естествено и открито се представя битът на обикновено семейство в едно родопско село. Родовите закони направляват живота на поколения мъже и жени много преди появата на главния герой, юношата Рамадан. Макар и неписани, тези закони са строги. Всеки член на семейството добре знае своето място ,задължения и права. Рамадан приема послушно ролята на жених , като не осъзнава докрай тежката задача, с която се нагърбва . Момчето ще бъде оженено за девойка – Силвина, която не познава. Независимо дали първата брачна нощ е физически изконсумирана или не, духовният брак между Силвина и Рамадан е сключен. Може би до края на земните им дни, въпреки всички превратности, поднесени от съдбата. Любовта е посетила двамата млади, тя механично "навива" сърцата им и като изведнъж ги дръпнат между тях остава зейнала рана. Преобразява се не само техният, но и животът на старите. Всекидневните битови действия на младата жена се разчитат като ритуални свещенодействия от влюбения мъж: "Шеташе, метеше, старата ни къща бе огряла като слънце. Засмели се бяха и гредите й..."

След отвличането на Силвина, момчето усеща непоносима празнота в душата си: "като се върнахме вечерта вкъщи, заварихме празна, тъмна къща, без невеста". Силвинините братя я продават на Руфат „пиеше ракия, зъбеше се и продаваше салтанати”, братята Реджеп и Юмер са „лакоми хора, чобани, мряха пък за чанове и пръчове и се спазариха с Руфатя”. Поставен е акцент върху животинското, потребителското, лакомията. Духовният недоимък се компенсира с използване на сила. Руфат е касапин. Силата му е способността да убива, да разчленява. Сакатият човек „неизбежно ще потърси чудовищна утеха в това да осакатява околните”, защото не е по силите му да гради живота, затова се опитва да го унищожава. Героят разказвач предава видяното през „пенджерчето”: „...виждаше се как сядат на софрата... Как я вдигат... Как си постелват за лягане, как си лягат... Как си разпасва пояса Руфат... и... очите й не можеше да видя, но главата й висеше все като прекършена... Тоя я хващаше за главата, подпираше брадата й с палци и като диво я закалваше...”. Бруталността на сцената е преживяна болезнено. Никое възмездие не би изкупило това страдание. След този момент, Рамадановият живот се дели на две: на щастливия, кратък, но прекрасен живот със Силвина и на нещастен-обхващащ повече от четиридесет години, през който тя е женена за отвлеклия я Руфат, а обичта му го принуждава да наблюдава подобни сцени от семейния живот на любимата си и на най-големия си враг.

Съседът Руфат е безверникът, останал недосегнат от свещеното, от любовта. Не случайно реакциите му, деянията му отвеждат към дивото, хтоничното, бездуховното. Ако Рамадан е героят, който съзидава любовта, Руфат е апокалиптичният човек, варваринът, насилникът, разрушителят: "Пиеше ракия, зъбеше се и продаваше салтанати", "Около месец и нещо Силвина никому не се показа, оня гад я беше дъвчил, бузите й беше сдъвчил като тесто....", "Той я хващаше за главата, подпираше брадата й с палци и като диво я захапваше".

Цялата тази агресия на насилието разтърсва все още девствената, но посветена в любовното тайнство душа на Рамадан. Тогава злото обладава героя: "... когато жалбата ти дойде много, само злото те подпира и спасява... Злото дето щеше да направя на Руфатя... И денем, и нощем аз си мислех как с брадва ще го насека или с нож ще го наръгам в корема... Ръцете се напрягаха, зъбите ми скърцаха, докато най-сетне сламата в чучелото се подпали, треска ме затресе и се разболях".

Насилието изважда извън равновесие, то ражда мъка, страдания, разяжда като проказа. Злото и яростта погубват сърцето и душата на човека. Така насилието на Руфат ражда отмъстителните пориви на Рамадан.

Руфат е символът на черното, на тъмното, на демонското начало в душата на човека. Непрестанно двуборстват "Руфат" и "Силвана", агресията, озлоблението и благородството, любовта. Но ето че и разрушителният Руфат е възмезден, превръща се в ясна жертва: "... взеха му касапницата и това го още смачка... Резна го тая чивия в гръбнака и го тръшна на легло". Болестотворящият Руфат сам е сполетян от болестта. До края на дните си той е обречен да бъде немощен. На желанието на Рамадан да подържи Силвина в своите ръце пред очите на немощния Руфат, смирената със съдбата си жертва, отвръща:. "Стига ни - вика, - че сме тука. Ако той беше звяр, не ставай и ти!" Така или иначе във финала на разказа любовният триъгълник се затваря. В него са се "утаили" човешките страсти и радости, човешките "робства" и "свободи", човешкият протест и човешкото примирение. И понеже цялото човешко съществуване е серия от изпитания, от повтаряния опит за "смъртта" и "възкресението", "светлината" и "мрака", гелоите продължават да тъпчат по своя съдбовен, свише предопределен кръстопът. Ако през главата на "дивия" Рамадан минават помислите за убийство, ритуализираният и опитомен от любовта Рамадан - за врага си се грижи като за собствен брат.

Човещината, добротворчеството, родени от любовта, тържествуват във финала на моноизповедта, Рамадан и Силвина надмогват личната си драма и се отварят за света на благородството, т.е. страданието им помага да израстнат. Накрая Рамадан е прероден от любовта - практически той се превръща в слуга на най-върлия си враг в земното битие, и то заради нея – Силвина. А въобще не става дума за настъпила трансформация в душата на Руфат. За него космосът и на най-ближните остава инертен, ням, непрозрачен. Той не разбира свещения език на човешката жертвеност, добротворство, любов. Неговото възмездие не изкупва греха му, но грехът му донася духовно извисяване на Силвина и Рамадан, а дори и накрая той си остава греховен и черен, а освен това животът му едно нещастие - „всяка вечер с лед да заспива и да се събужда със слама”.

П.П. Следващият път се постарай повече при изписването на заглавието на темата

aaaaaaaa, страшна си арти, голямо благодарско!!!!!!! Това за заглавието на темата го обърках от бързане

Хора много спешно ми трябва тема по разказът на Николай Хайтов-"Дервишево семе"-Една съдбовна любов "

много ви се моля темата ми е за утре, а аз съм първа смяна .

help me

Здравейте!Трябва ми план тезис на една от двете теми "Исповедта в Дервишово семе"или"Любовта и дългът към семейството"