Абе хора ще може ли да ми кажете плана с пълна теза на някоя от темите(Любв и омраза,раздрвоенният живот в 'Дервишово семе',Дългът към рода и дългът към сърцето)

Предварително благодаря!!

Заповядай!

Любовта и омразата, раздвоеният живот

план

1.Увод: В разказа на Николай Хайтов любовта и омразата- две контрастни чувства- се явяват причина за раздвоеността на света на героите.

2. Теза:

1.Микротеза: Чистата любов между Рамадан и Силвина, станала възможна благодарение на родовите традиции.

2.Микротеза: Омразата- чувство породено от загубата на любовта.

3.Микротеза: Раздвоеността е в кръстопътчето на Рамадановата душа.

4.Микротеза: Съдбата на Рамадан и Силвина е физическа близост и духовна отдалеченост- няма надежда за любовта им.

Ето и пълна теза:

Разказът ”Дервишово семе” ни запознава с раздвоения свят на едно българско семейство - от едната страна стои родът, а от другата - едно момче, което с течение на времето осъзнава що е любов и що е омраза. През цялото това време старейшината на рода - Асан Дервишов, върви срещу малкото си внуче Рамадан. Дядото има една цел и не се съобразява с желанията на детето, за да я изпълни. Светът в ”Дервишово семе” е раздвоен, защото там се срещат двете най-силни и полярни чувства - любовта и омразата. Те се преплитат в много здрав неразплетим ”възел”, от който трудно се излиза.

3. Доказателствена част:

1.Микротеза: Чистата любов между Рамадан и Силвина, станала възможна благодарение на родовите традиции.

Разсъждения

1. Любовта плод на родовите традиции

Доказателства

”...даулите бият, казаните с месото врат, пък аз още не зная коя ще ми дойде за невеста”

”...дядо впря очите си в мене да ме жени.”; ”...докато сме се смели и играли, то, сърцето се навивало, навивало и когато изведнаж го дръпнаха да се развие, отскубнаха ми го заедно с корена.”

1. Извод: Родовите ценности пораждат и гняв и красива любов.

Преходно изречение: Щастливият живот на съпрузите е прекъснат от жестоката намеса на братята на Силвина.

2.Микротеза: Омразата- чувство породено от загубата на любовта.

Разсъждения

Рамадан изгубва любовта си и мисли само за отмъщение.

Доказателтва

”а като се върнахме вечерта вкъщи- заварихме празна, тъмна къща, без невеста”

”триста пъти съм го трепал и съживявал”; ”хиляди пъти го клах и драх.”; ”можеш да ме жениш, да ме закопаваш и да правиш с мене каквото си щеш, но Руфатя няма да закачаш. Аз ще се разправям с Руфатя.” ; ”Нека да се точи! Зло да набира.”

2. Извод: Загубата на любовта води до страдание и омраза.

Преходно изречение: Рамадан привидно се примирява с участта си и приема да се ожени отново.

3.Микротеза: раздвоеността е в кръстопътчето на Рамадановата душа.

Разсъждения

Рамадан стои на кръстопътя на живота си - любовта или родът. В следстивие на това в него бушуват едновременно силно желание за мъст и неизчерпаема любов.

Доказателтва

”На това кръстопътче тъпча и не виждам накъде да хвана.”

”Нема да го душа, нито да го давя... но опре ли да я свърша, видя ли очите на Силвина впрени в мене- отпущам му края и хващам пътя за гората...”

3. Извод: Рамадан е на кръстопът. От една страна е болният Руфат. Рамадан иска да отмъсти за нещастието си и да го убие, но от другата страна е Силвина, която не би могла да живее щастливо с убиец.

Преходно изречение: Животът на Рамадан е един ад. Той е близо до Силвина и иска да я прегърне и целуне, но не може- той трябва да слугува на Руфат, когото иска да убие.

4.Микротеза: Съдбата на Рамадан и Силвина е физическа близост и духовна отдалеченост- няма надежда за любовта им.

Разсъждения

Авторът не довършва разказа, оставя въображението на читателя да работи...

Доказателтва

”На това кръстопътче тъпча и не виждам накъде да хвана... че оня кърджалия е затракал вече зъбите и чака.”

4.Извод: Краят на разказа за всеки читател ще е различен защото всеки сам ще изгради представата си за по- нататъшния живот на героите.

4. Заключение: Благодарение на родовите традиции Рамадан и Силвина се срещат и се влюбват, но те загубват своята любов, а това поражда гняв и омраза в Рамадановата душа. След години Рамадан още неможе да го превъзмогне и стои на кръстопът между дългогодишното си желание за отмъщение и своята любима Силвина. Краят на разказа и съдбите на героите ще са различни според този, кйто го чете, защото авторът ги оставя на въображението на читателя.

Мерси arti но имах предвид друго "Любов и омраза" "Раздвоеният живот в "Дервишово семе" Така те са све теми.Много ти благодаря все пак,но ако може да ми дадеш план с пълна теза

хахахаха ти ме уби, имах 5 готови теми само за любовта и омразата и защото ми се стори, че като няма главна буква, раздвоеността трябва да се включи също, се чудих за коя раздвоеност става въпрос и специално прменях готовата тема, а накрая се оказа, че вие не си правите труда и да изписвате като хората заглавията - ужасссс.

Това е Любовта и омразата, неразплетим възел

1.Увод: В разказа на Николай Хайтов любовта и омразата- две контрастни чувства- се явяват неразплетим възел на две човешки съдби.

2. Теза:

1.Микротеза: Чистата любов между Рамадан и Силвина, станала възможна благодарение на родовите традиции.

2.Микротеза: Омразата- чувство породено от загубата на любовта.

3.Микротеза: Неразплетимият възел е кръстопътчето на Рамадановата душа.

4.Микротеза: Съдбата на Рамадан и Силвина е физическа близост и духовна отдалеченост- няма надежда за любовта им.

3. Доказателствена част:

1.Микротеза: Чистата любов между Рамадан и Силвина, станала възможна благодарение на родовите традиции.

Разсъждения Доказателства

1. Любовтаплод на родовите традиции “...даулите бият, казаните с месото врат, пък аз още не зная коя ще ми дойде за невеста”

“...дядо впря очите си в мене да ме жени.”; “...докато сме се смели и играли, то, сърцето се навивало, навивало и когато изведнаж го дръпнаха да се развие, отскубнаха ми го заедно с корена.”

1. Извод: Родовите ценности пораждат и гняв и красива любов.

Преходно изречение: Щастливият живот на съпрузите е прекъснат от жестоката намеса на братята на Силвина.

2.Микротеза: Омразата- чувство породено от загубата на любовта.

Разсъждения Доказателтва

Рамадан изгубва любовта си и мисли само за отмъщение. “а като се върнахме вечерта вкъщи- заварихме празна, тъмна къща, без невеста”

“триста пъти съм го трепал и съживявал”; “хиляди пъти го клах и драх.”; “можеш да ме жениш, да ме закопаваш и да правиш с мене каквото си щеш, но Руфатя няма да закачаш. Аз ще се разправям с Руфатя.” ; “Нека да се точи! Зло да набира.”

2. Извод: Загубата на любовта води до страдание и омраза.

Преходно изречение: Рамадан привидно се примирява с участта си и приема да се ожени отново.

3.Микротеза: Неразплетимият възел е кръстопътчето на Рамадановата душа.

Разсъждения Доказателства

Рамадан стои на кръстопътря на живота си. “На това кръстопътче тъпча и не виждам накъде да хвана.”

“Нема да го душа, нито да го давя... но опре ли да я свърша, видя ли очите на Силвина впрени в мене- отпущам му края и хващам пътя за гората...”

3. Извод: Рамадан е на кръстопът. От една страна е болният Руфат. Рамадан иска да отмъсти за нещастието си и да го убие, но от другата страна е Силвина, която не би могла да живее щастливо с убиец.

Преходно изречение: Животът на Рамадан е един ад. Той е близо до Силвина и иска да я прегърне и целуне, но не може- той трябва да слугува на Руфат, когото иска да убие.

4.Микротеза: Съдбата на Рамадан и Силвина е физическа близост и духовна отдалеченост- няма надежда за любовта им.

Разсъждения Доказателства

Авторът не довършва разказа, оставя въображението на читателя да работи... “На това кръстопътче тъпча и не виждам накъде да хвана... че оня кърджалия е затракал вече зъбите и чака.”

4.Извод: Краят на разказа за всеки читател ще е различен защото всеки сам ще изгради представата си за по- нататъшния живот на героите.

4. Заключение: Благодарение на родовите традиции Рамадан и Силвина се срещат и се влюбват, но те загубват своята любов, а това поражда гняв и омраза в Рамадановата душа. След години Рамадан още неможе да го превъзмогне и стои на кръстопът между дългогодишното си желание за мъст и своята любима Силвина. Краят на разказа и съдбите на героите ще са различни според този, кйто го чете, защото авторът ги оставя на въображението на читателя.

Ето още един вариант

Любовта и омразата - неразплетимият възел на две човешки съдби

(план за литературноинтерпретативно съчинение)

I)Увод:

Патриархалните родови закони имат своите нравствени опори в почитта към родителите, съвестта, достойнството и честта. Всичко това е подчинено на святото задължение да се продължи родът във времето.

II)Теза:

М1: Главният герой е принуден от традициите на поколения, живели преди него, да се примири с родовия избор на житейския си път. Той е низ от смирено овладяване на противоречиви настроения и чувства.

М2: Любов, омраза и отмъщение бушуват едновременно в душата му. Най-голямата болка, с която трябва да се примири е отнемането на Силвина от неговите обятия.

III)Доказателствена част:

1. М1: Главният герой е принуден от традициите на поколения, живели преди него, да се примири с родовия избор на житейския си път. Той е низ от смирено овладяване на противоречиви настроения и чувства.

Разсъждения:

1.Взаимната любов между Рамадан и Силвина

2.Дервиш-монах

3.Постъпките на дядото и желанието му за спазвне на родовите закони

Доказателства:

1. “Докато се развивахме със Силвина и повивахме, докато сме се смяли и играли, то сърцето се навивало, навивало и когато изведнъж го дръпнаха да се развие, отскубнаха ми го заедно с корена.”; “Все да си е нощем, а пък аз все да си лежа до нея, или пък да й раздухвам миглите.”; “Тука, в сърцето, сто пиявици като че се бяха впили...че може Силвинините братя наистина за чеиза да бяха идвали.”; “...видех момиче като пеперудка, бяло като мляко, със замиглени очета, ей такива!”; “...но очите й...мене търсеха да видят.”

2. “Жена, деца и цяла камара внуци ще прекрача и при нея ще отида.”

3. “Вапцани ли искаш или сури?”; “Ще правиш, ще струваш, кръв да има утре на сабахлем!”; “Ти за семе ще ми трябваш, няма да мърдаш! Тука искам на Асан Дервишов внук да писне...”.

Извод:

Любовта между Рамадан и Силвина е взаимна, но родовите закони я правят невъзможна.

Пр.изречение:

Героят не може да приеме факта, че любовта му е обречена и затова живее с мисълта за отмъщение.

2. М2: Любов, омраза и отмъщение бушуват едновременно в душата му. Най-голямата болка, с която трябва да се примири е отнемането на Силвина от неговите обятия.

Разсъждения:

1.Омразата и желанието за отмъщение към Руфатя пречи на духовното му пречистване.

Доказателства:

1. “Триста пъти съм го трепал и съживявал.Главата ми гореше.Хиляди пъти го клах и драх.”; “Аз ще се разправям с Руфатя!”; “Много пъти съм решавал да го свърша...”; “...да прегърна Силвина пред очите на Руфатя....”.

Извод:

Омразата, която изпитва Рамадан, затруднява духовното му усъвършенстване. По този начин лирическият герой превръща живота си в един неразплетим възел.

IV)Заключение:

Любовта на Рамадан към Силвина нравствено пречиства душата му и той преодолява злото в себе си. Любовното чувство го прави силен и вътрешно свободен да погледне отстрани страшния “възел” на съдбата си. Рамадан е открил в нравственото милосърдие истината за човешката природа, застанала на кръстопътя на родовия закон и любовта.

Изготвила: Александра 8а клас

А да съжалявам по погрешка и двете теми ми вършат работа и много съм ти задължена,но ми трябва само на "Любов и омраза" това е цялата тема а не и добавено още нещо само това е "Раздвоеният живот в "Дервишово семе" "Дългът към рода и дългът към сърцето" "Изповедта като начин да се построи разказ" Само на една от тези теми Много те моля arti много ми трябва спешно.МОЛЯ

А да съжалявам по погрешка и двете теми ми вършат работа и много съм ти задължена,но ми трябва само на "Любов и омраза" това е цялата тема а не и добавено още нещо само това е

"Раздвоеният живот в "Дервишово семе"

"Дългът към рода и дългът към сърцето"

"Изповедта като начин да се построи разказ"

Само на една от тези теми

Много те моля arti много ми трябва спешно.МОЛЯ

В коментар 103 има тезисен план на тема напълно съответстваща на "Дългът към рода и дългът към сърцето", пълна теза към въпросния план може да бъде това, но все пак виж дали съвпада напълно по точките на микротезите :

"Темата за рода и разколебаното родово съз¬нание се открива в съдбата на главните герои - Рамадан и Силвина. Подвластни на времето и на обстоятелствата, те са принудени да се подчиняват на родовите закони. Но чули зова на сърцата си, те съхраняват любовта си, коя¬то ги прави личности. Тяхната съдба е силно драматична, защото през целия си живот се оказват раздвоени и разкъсвани между патри¬архалните норми на живот и повелята на сър¬цата си, неспособни да извървят пътя докрай и да вземат еднозначно решение. Житейската им участ отразява двузначността на налагащите се изводи - съхраняването на традицията во¬ди до потискане на личността и потъпкване на личното щастие."

А в ЛС-то ти написах, че това, че към Любовта и омразата има прибавено за възела въобще не прави плана неподходящ за теб. Просто си намери и пълна теза, имаше някъде в тази тема и развито ЛИС, откъдето можеш да вземеш пълна теза.

В отговор на това ЛС

"здрвеите! моляви да ми помогнете трябвами интерпретативно съчинение на тема

"Отношението между любовта и дълга към семейството в Дервишево семе"

Разказът “Дервишово семе” на Николай Хайтов въвежда в българската литература проблеми, които се срещат и до днес в живота на българина. Днес няма такива герои като Рамадан или Силвина и тези проблеми често се отминават без да бъдат забелязвани.

Разказът “Дервишово семе” ни запознава със света на едно българско семейство - от едната страна стои родът, а от другата - едно момче, което с течение на времето осъзнава що е любов и що е омраза. През цялото това време старейшината на рода - Асан Дервишов, върви срещу малкото си внуче Рамадан. Дядото има една цел и не се съобразява с желанията на детето, за да я изпълни. Драматично е отношението между любовта и дълга, защото те се преплитат в много здрав неразплетим “възел”, от който трудно се излиза, възел, който поражда омраза.

Асан Дервишов представлява дервишовия род в Николай Хайтовия разказ “Дервишово семе”. Повелите и ценностите на този род са единствено и само продължаването му на всяка цена. Дядото не се интересува от нищо друго освен от това да има наследници. Той пренебрегва мнението и на единствения си внук, върви против него - “дядо впря очите си в мене да ме жени. Мене не попита.” ; “Ти за семе ще ми трябваш...Тук искам на Асан дервишов внук да писне...” ; “Пази, вика, Дервишовото семе, инак главата ти отсичам!” ; “На сутринта дядо доведе ходжата и ме заклеха: ...Внуче да оставя деду и тогава главата си да кърша...” ; “...треска ме затресе и се раболях. Тогава дядо се уплаши. Не за мене, а за Дервишовото семе.”. Всички тези цитати показват незачитането на човека от рода, единствената мисъл, единственото желание на дядото : “Хайде - вика - да те женим...”

Човекът - Рамадан обаче също има свое мнение. Ракурсът му се променя във връзка с обстоятелствата. Преди да го оженят Рамадан не е съгласен с това, но няма думата : “Годиха ме, женеха мене - това беше всичкото питане : Вапцани ли потури искам или сури?” - от думите му блика нежелание, чувството на неприязън. Въпреки нението му дядо Асан Дервишов оженва младия Рамадан със Силвина. Момчето започва да осъзнава що е любов.

Любовта се поражда най - напред с красотата на момичето : “Имаше едни коси... Вземеше ли да се реше, аз заставах да я гледам. Глдах я, гледах, докато ме сепнеше дядо”. Любовта между двамата става прекалено силна: “сърцето се навивало, навивало и когато изведнъж го дръпнаха да се развие, отскубнаха ми го заедно с корена”, след като отвличат Силвина, все едно откъсват сърцео на Рамадан.

Подтисканата любов и сдържаността в името на семейството, на рода поражда омраза, която започва да изпълва душата на младия човек- “Какво ми стана не мога да ти кажа... ловя ножа...”. Все едно Силвинините братя са решили да го измъчват - “първата губерка ми забиха като се върна Силвина в село.” Омразата започва да прелива, започва да извира от Рамадан. Той твърдо е решил да отмъсти на Руфат за това, което е извършил. Толкова силно иска отмъщението и Силвина, че накрая омразата в него се възпламенява и Рамадан се поболява : “Прав ли. Крив ли беше дядо - няма да го съдя, ала за злото беше прав “ когато жалбата ти дойде много, само злото те подпира и спасява. Чучело видял ли си натъпкано със слама? Няма вътре нищо! Няма сърце, няма кокал, държи се само на едната слама. Мойта слама беше злото! И то ме на краката задържа. Злото дето щеше да направя на Руфатя... Ръцете се напрягаха, зъбите ми скърцаха, докато най - сетне сламата в чучелото се подпали, треска ме затресе и се разболях.” Омразата докарва Рамадан до много тежко състояние, но тя до края върви редом, ръка за ръка с любовта. Двете най - близки и най - далечни чувства сега са заедно : “Грешна душа имам, агов, да ти кажа, и ми се поиска да прегърна Силвина пред очите на Руфатя, да я погледа в моите ръце, както съм я гледал в неговите цял живот.” Рамадан докрай държи омразата в себе си и докрай обича Силвина.

Дядото и внукът през цялото време вървят един срещу друг. Те имат силна, несломима воля. Отначало дядото се налага над Рамадан : “...върза ме дядо за дирека...” , “Ти за семе ще ми трябваш, няма да мърдаш!” По - късно обаче Рамадан се осъзнава и тръгва срещу дядо си : “Хайде - вика - да те женим, че ръката ме сърби да разплача майчицата на Руфатя! - Може да ме жениш - казах на дяда - да ме закопаваш и да правиш с мене каквото си щеш , но Руфатя няма да закачаш! Аз ще се разправям с Руфатя! Накарах го клетва да ми даде ...” Дядото умира и Рамадан успява да се събере със Силвина, но не по начина, по който иска - той трябва да се грижи за най - големия си враг - Руфат.

Отношението между дълга към семейството и любовта е показано като драматичен, неразплетим възел в душата на един от героите в разказа “Дервишово семе” от Николай Хайтов. Показани са силна любов, също така и омраза, породена от строгите родови повели, родови ценности и проблемите в живота и взаимоотношенията между род, човек и семейство.

автор: Мартин Манев от 8.а (с някои промени)

Трябва ми спешно интерпретативно съчинение на тема "Изповедта като начин да се построи разказ" -"Дервишово семе"

ЦИТАТ(emilia_ @ 15.11.2006г. в 16:50)

спешно ми трябва инерпретативно съчинение на тема Основния конфликт в дервишово семе

има вече отговор!!!Разгледай отговорите! е се пак http://download.pomagalo.com/7585/

Редактирано 15 ноември 200619 г. от Rock^Girl (преглед на промените)

Трябва ми спешно интерпретативно съчинение на тема "Изповедта като начин да се построи разказ" -"Дервишово семе"

ЦИТАТ(emilia_ @ 15.11.2006г. в 16:50)

спешно ми трябва инерпретативно съчинение на тема Основния конфликт в дервишово семе

има вече отговор!!!Разгледай отговорите! е се пак http://download.pomagalo.com/7585/

Съжлявам, Rock^Girl, но единственият отговор по въпроса с изповедта е в коментар 45, трябва работа по тази тема и от твоя страна

Съжлявам, Rock^Girl, но единственият отговор по въпроса с изповедта е в коментар 45, трябва работа по тази тема и от твоя страна

tnx все пак!!!

Помощ!Трябва ми литературноинтерпретативно съчинение върху темата "Любовта, причина за трансформацията на примитива в морално-извисен индивид" върху разказа Дервисхево семе!Моля ви,помогнете ми!Спешно е!

Помощ!Трябва ми литературноинтерпретативно съчинение върху темата "Любовта, причина за трансформацията на примитива в морално-извисен индивид" върху разказа Дервисхево семе!Моля ви,помогнете ми!Спешно е!

Тази тема 4. Любовта и изпитанията на сърцето в разказа "Дервишово семе"- път към раждането на личността (ЛИС) в коментар 15 някак си си я пропуснал, хайде следавщият път търси и мисли, а после задай въпроса си.

вие тука ме спасихте бе хора много ви благодаря

много ще сам ви благодарна ако някои ми каже от каде мога да намеря :доброто и злото в Дервишево семе"

много ще сам ви благодарна ако някои ми каже от каде мога да намеря :доброто и злото в Дервишево семе"

Разкъзът се казва " ДервишОво семе"!!!!

Уффф ето най-сетне, слях и доизкусурих няколко теми и се получи това:

"Доброто и злото в Дервишово семе"

Със сборника си "Диви Разкази", заел трайно място в българската класическа литература. В разказа си "Дервишово семе" Хайтов разгръща най-често обсъжданата тема-темата на любовта. Но тук, той я поставя в контекста на родовите традиции и родовия морал, тук той поставя на изпитание и нейните и родовите ценности. Една от причините за уникалността на разказа е неповторимия герой – Рамадан. В хода на непринуден разказ той представя сложните конфликти на битието, които могат да заплетат или разплетат възела на живота.

С разказа за освобождаването на индивида от ролите,които му предписва родовата общност, ”Дервишово семе” внушава идеята, че човешката индивидуалност се ражда именно тогава, когато започне да мери доброто и злото според вътрешното си разбиране. Човекът се ражда с преодоляването на примитивното, злото у себе си, с преоткриването на доброто, което осмисля живота му. Чрез избора на своите ге­рои - Силвина и Рамадан, преминали през мимолетното щастие на любовта, изпита­нията и ада на душите си, Хайтов показва доброто, показва превръщането им в добри и пълноценни личности, докато при Руфат няма никакво израстване, той си остава въплъщение на злото.

Възелът на Рамадановия живот се заплита още с раждането му. Без майка и баща, неговата участ е да живее със старите си баба и дядо. В типично патриархалния каноничен стил на семейните взаимоотношения дядото на осиротелия Рамаданчо решава да го задоми, защото "нямаше кой къщната работа да върши". Юношата е лишен от личностен избор, друг (родът, традицията, племенният кодекс) гради идентичността му, предопределя съдбата му. Интимните желания, съкровените пориви на личността не са от значение. Макар все още да не осъзнават това, Рамадан и Силвина се възпротивяват на строгите съпружески задължения. Но все пак, още тогава, между тях се заражда любов, въпреки че тя е по-скоро подобна на любов между братче и сестриче. Независимо дали първата брачна нощ е физически изконсумирана или не, духовният брак между Силвина и Рамадан е сключен. Може би до края на земните им дни, въпреки всички превратности, поднесени от съдбата. Любовта е посетила двамата млади, тя механично "навива" сърцата им и като изведнъж ги дръпнат между тях остава зейнала рана. Преобразява се не само техният, но и животът на старите. Всекидневните битови действия на младата жена се разчитат като ритуални свещенодействия от влюбения мъж: "Шеташе, метеше, старата ни къща бе огряла като слънце. Засмели се бяха и гредите й - накичени от Силвина с разни цветове и билки, а пък джамчето на одаята плакнеше.... бършеше три пъти на ден и в него утрин се оглеждаше и косата си разресваше...." Доброто, щастието царят в къщата.

След отвличането на Силвина от Руфат, момчето усеща непоносима празнота в душата си: "като се върнахме вечерта вкъщи, заварихме празна, тъмна къща, без невеста". Младежът Рамадан за първи път се сблъсква с човешката профанация на любовта, със злото в лицето на Силвинините братя и на съседа Руфат. Руфат е безверникът, останал недосегнат от свещеното. Не случайно реакциите му, деянията му отвеждат към дивото, хаотичното, бездуховното. Ако Рамадан е героят, който съзидава любовта и доброто, Руфат е апокалиптичният човек, варваринът, насилникът, разрушителят, злият: "Пиеше ракия, зъбеше се и продаваше салтанати", "Около месец и нещо Силвина никому не се показа, оня гад я беше дъвчил, бузите й беше сдъвчил като тесто....", "Той я хващаше за главата, подпираше брадата й с палци и като диво я захапваше". Цялата тази агресия на насилието разтърсва все още девствената, но посветена в любовното тайнство душа на Рамадан. Тогава последва трансформация - злото обладава героя: "... когато жалбата ти дойде много, само злото те подпира и спасява... Злото дето щеше да направя на Руфатя... И денем, и нощем аз си мислех как с брадва ще го насека или с нож ще го наръгам в корема... Ръцете се напрягаха, зъбите ми скърцаха, докато най-сетне сламата в чучелото се подпали, треска ме затресе и се разболях". Насилието изважда извън равновесие, то ражда мъка, страдания, разяжда като проказа. Насилието и яростта погубват сърцето и душата на човека. Така злото на Руфат ражда отмъстителните пориви на Рамадан. След насилственото отнемане на Силвина настъпва период на крайно объркване, появяват се "зверовете" и "демоните" в съзнанието на героя. В периода на криза влюбеният жених Рамадан се превръща в сламеното ожесточено "чучело". Настъпила е тотална катастрофа и потоп в духа му.

Старият дервиш прави всичко възможно за съхранението на рода и жени Рамадан отново, така Дервишовото семе се съхранява. Дядото умира, а осветената любов между Рамадан и Силвина възкръсва с нова сила. Но тя не е рожба на страстта и нагона. След житейските изпитания и ритуални проверки двамата смирено се търсят един друг - търсят лицата и очите си: "Дупка си пробих в плевнята и започнах да я гледам." Доброто в душите им започва да тържествува отново.

Руфат е символът на черното, на тъмното, на демонското начало в душата на човека. Непрестанно двуборстват "Руфат" и "Силвана", агресията, озлоблението и благородството, любовта. Но ето че и разрушителният Руфат е възмезден: "... взеха му касапницата и това го още смачка... Резна го тая чивия в гръбнака и го тръшна на легло". Болестотворящият Руфат сам е сполетян от болестта. До края на дните си той е обречен да бъде немощен. На желанието на Рамадан да подържи Силвина в своите ръце пред очите на немощния Руфат, смирената със съдбата си жертва, отвръща:. "Стига ни - вика, - че сме тука. Ако той беше звяр, не ставай и ти!" Така или иначе във финала на разказа любовният триъгълник се затваря. В него са се "утаили" човешките страсти и радости, човешките "робства" и "свободи", човешкият протест и човешкото примирение.

В "Дервишово семе" се противопоставят гледните точки на Рамадан и Силвина, натоварени с ценности, и Руфат, изпразнен от такива. Рамадан е прероден от любовта - практически той се превръща в слуга на най-върлия си враг в земното битие, и то заради нея - Силвина. Човещината, доброто, родени от любовта, тържествуват във финала на моноизповедта, Рамадан надмогва личната си драма и се отваря за света на благородството. Докато за Руфат космосът и на най-ближните остава инертен, ням, непрозрачен. Той не разбира свещения език на човешката жертвеност, добротворство, любов. Остава си един нещастен, зъл човек. Чрез изобразените в разказа преходи, е показан човекът, който води своите битки, учи се да разпознава доброто от злото, правдата от кривдата, демоничното от божественото.

HELPpPpPpPp PLS PLS PLS PLS PLS

trqbva mi literaturnointerpretivno sy4inenie na tema : "Lyubovta i izpitaniqta na divoto mislena" , "Dervi6ovo seme " na Nikolaj Hajtov PLS PLS PLS

predvaritelno BLAGODARQ !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Помощ!Трябва ми литературноинтерпретативно съчинение върху темата Драматичният възел в разказа "Дервишово семе" на Николай Хайтов ПЛС ПЛС трябвя ми спешноооооо много ви се моля трябвя ми сега спешноооооооооо

ПРЕДВАРИТЕЛНО ВИ БЛАГОДАРЯ

Редактирано 19 ноември 200619 г. от mesest (преглед на промените)

HELP Трябва ми ЛИС на тема "Между юношеството и зрелостта"

Ред. от арти: Кирилицата е задължителна в този форум, следващият път мнението ти, ако пак е на латиница, ще бъде директно изтрито!

http://www.myschoolbel.hit.bg/Temi%20po%20...%208%20klas.htm тук има почти всичко !

HELP Трябва ми ЛИС на тема "Между юношеството и зрелостта"

Ред. от арти: Кирилицата е задължителна в този форум, следващият път мнението ти, ако пак е на латиница, ще бъде директно изтрито!

Това ще ти свърши работа:

"Между юношеството и зрелостта"

„Дервишово семе“ е разказ-изповед за възела в живота на главния героя Рамадан. Сюжетът наподобява сюжета на приказка - наличие на нарушен ред, на беда: героят, юноша в началот, трябва да премине ред изпитания, за да постигне своята зрялост, да преодолее лишението и да получи ръката на любимата си.

„Бях тогава на четиринадесет ненавършени години...” Разказът започва с точно посочване на възраст - времето на съзряването. 14 години са драматичната възраст между детството и зрелостта, когато юношите търсят своето Аз. Безграничното им любопитство към себе си и света е съпроводено от лутане, обърканост, неустановеност на собствените ценности. Критичната възраст е съпроводена от стабилни периоди, сривове, връщания или опити да се прескочи много напред. Гребенът на вълната е рискът на първата любов - „Краят на една епоха, който връхлита и изпепелява юношата...” В периода на съзряването особено болезнено се възприема разминаването между духовните копнежи и реалността. В „Дервишово семе” са е показано отношението външен контрол - вътрешни импулси; любовта с нейните драматични перипетии и множествените й форми на проявление; сексуалността и еротичното в психичните и в социокултурните им измерения; осъзнаването на характерните и скритите особености на мъжкото и женското поведение, стремежи; необходимостта от взаимно допълване, позволяващо на индивида да открие хармоничните измерения на целостта. Разказът центрира вниманието върху драмата на човека, преживяващ живота си на кръстопът, търсещ решение как да съвмести несъвместимото. Този въпрос е често задаван от юношите. Съпреживяването на аналогична, драматична ситуация е предпоставка за събуждане на интереса към текста. Изповедта, отвореността на финала са особености на структурата и на текста, изразяващи човешките вътрешни противоречия. Идентифицирайки се с героя или в ролята си на събеседник, читателят е поставен в ролята на съпреживяващ и търсещ отговор заедно с героите. Началото и каят на разказа са начало и край на изповедта на героя: „Тоя възел, да ти кажа, много отдалече се завърза”; „На това кръстопътче тъпча и не виждам накъде да хвана. Ако ти можеш да ми кажеш - кажи, ако ли не - помагай да качим дървата на магарето и да вървя, че оня кърджалия е затракал вече зъбите и чака”. Това дава представа за неспирния поток на живота, който ни носи, и усещането, че това не е нашата воля. Патриархалното родово мислене узаконява живота като висша ценност. Липсата на потомство се приема за нарушаване на законите, управляващи живота. Внукът защитава „своето индивидуално право”, „правото на своето сърце”, но в границите на установения ред.

Рамадан и Силвина са жертви на патриархалната традиция. Преждевременната сватба насилствено скъсява детско-юношеското им усещане за света и ги натоварва с непосилната задача да изпълнят родовите повели за продължаване на Дервишовото семе. Насилието и грубостта в този момент от сватбения обреден ансамбъл е известен от фолклорната традиция. Нека припомним накратко по-важните аспекти и евфемистичните процедури на описанията в научната литература. “Свеждане на младоженците” се нарича моментът, в който младите ще бъдат въведени най-често не в одая, предназначена за изпълнение на първия брачен акт, а в хамбара или “друга стопанска сграда”. Според обичая мъжете изпълняват “еротичен” танц известен като “Как се сади тос пипер”. Доказателството за невинността на девойката е окървавената риза. Ако тя е налице, се преминава към “благата ракия” и продължаването на сватбения обред. Ако девойката е “нечестна”, следват тежки наказания за рода на момичето, а самото то бива изгонено или над него се извършват очистителни ритуални действия.

Изповедността на аз-изказа в разказа изразяват преживяванията нежно и съкровено. В разказа е описано неусетно омагьосващото сближаване на две неподготвени за тайнството души. Младите в Хайтовия разказ трябва да преминат границата на принудата, а самите те са жертви на патриархалната традиция.

Липсата на зрелост в първата брачна нощ и насилието на преждевременната сватба, предизвикана от суровия патриархален обичай, подбуждат Рамадан и Силвина да реагират наивно. Те все пак притежават жизнена сила и юношеско любопитство, за да надмогнат принудата и да открият себе си като други, като индивидуалности със свой чар и темперамент.

Дотук с юношеството в творбата. След отвличането на Силвина, и двамата порастват и навлизат в етапа на зрелостта. Рамадан усеща непоносима празнота в душата си: "като се върнахме вечерта вкъщи, заварихме празна, тъмна къща, без невеста". Младежът Рамадан за първи път се сблъсква с човешката профанация на свещеното, на любовта. След този момент, Рамадановия живот се дели на две: на щастливия, кратък, но прекрасен живот със Силвина и на нещастен-обхващащ повече от четиридесет години, през който тя е женена за Руфат.. Болезнената, като болест, обич го принуждава да наблюдава сцени от семейния живот на любимата си и на най-големия си враг.

След житейските изпитания и ритуални проверки двамата смирено се търсят един друг - търсят лицата и очите си: "Дупка си пробих в плевнята и започнах да я гледам." И понеже животът не позволява Рамадан и Силвина да са заедно, те се събират духовно.

Руфат е символът на черното, на тъмното, на демонското начало в душата на човека, на вечната злост и незрялост. Непрестанно двуборстват "Руфат" и "Силвана", агресията, озлоблението и благородството, любовта. Но ето че и разрушителният Руфат е възмезден: "... взеха му касапницата и това го още смачка... Резна го тая чивия в гръбнака и го тръшна на легло". До края на дните си той е обречен да бъде немощен. На желанието на Рамадан да подържи Силвина в своите ръце пред очите на немощния Руфат, смирената със съдбата си жертва, отвръща:. "Стига ни - вика, - че сме тука. Ако той беше звяр, не ставай и ти!"

На финала на разказа Силвина и Рамадан са напълно съзрели и извисени. В тях са се "утаили" човешките страсти и радости, човешките "робства" и "свободи", човешкият протест и човешкото примирение.

здравейте трябва ми за утре литературноинтерпретативно съчинение на тема Конфликтът между закона на рода и закона на любовта в "Дервишово семе" ако някой мойе да ми помогне благодарности ..моля ви доста ми е спешно ) благодаря предварително )

Иэвиняваите че ви эанимавам,но много спешно ми трябва едно ЛИС!

Моля ве да ми намерите Лис на тема: Героите на раэкаэа "Дервишово семе"-жертви на дълга и любовта

Трябва ми до утре сутринта!ПЛС!

Предварително ви благодаря!

здравейте трябва ми за утре литературноинтерпретативно съчинение на тема Конфликтът между закона на рода и закона на любовта в "Дервишово семе" ако някой мойе да ми помогне благодарности ..моля ви доста ми е спешно ) благодаря предварително )

Душевното страдание е най-изпепеля¬ващата и самоунищожителна болка, ко¬ято разяжда човека отвътре, променя погледа му към света, нещата и хората, изправяйки го пред дилемата да избира между доброто и злото при своята реакция към тях. Неслучайно повечето творци, оставили име в ли¬тературата, разнищват чо¬вешката душа именно 6 миго¬вете на страдание, когато чо¬век е раздвоен и е длъжен да направи своя избор за по-на¬татъшния си път. Универсал¬ната валидност на това със¬тояние на духа обаче се изживява различно от героите на отделните автори в зависи¬мост от тяхното светоусе¬щане, духовна нагласа, манта¬литет и ценностна система. Ако в моменти на върховно изпитание и на страдание болезнено-чувствителните и гравитиращи към крайности¬те герои на Достоевски изби¬рат самоунищожението, то в българската литература при героите на Йордан Йов¬ков например, страданието пречиства, извисява и нравс¬твено преражда човека. Николай Хайтов избира друг ъгъл на полезрение към стра¬данието - като към предизвикателст¬во, което пробужда неподозирана сила у човека. Героите му от „Диви разкази” преодоляват мъката си с достойнство, с гордост и с непогрешим усет за вечни¬те закони в природата и в човешкия жи¬вот. Техният житейски кръстопът неведнъж е белязан от безизходицата 6 да¬ден момент, но способността им стоически да носят своя кръст им помага дори в раздвоението между прошката и възмездието да остават нравствено монолитни личности.

Дано ти свърши някаква работа...!Ако нещо не ти допада просто леко го скъси

Мн ви ммоля някой да ми намери ЛИС на онаэи темичка

Много ви благодаря !!!!!!!!!!!!!!!! и ако нямате нещо против да ми помогнете за ЛИС на тема ЛЮБОВТА И ИЗПИТАНИЯТА НА ДИВОТО МИСЛЕНЕ предварително БЛАГОДАРЯ !!!!!!

много ви моля хора трябва ми есе на тема "основният конфликт в разказа Дервишово семе"

Иэвиняваите че ви эанимавам,но много спешно ми трябва едно ЛИС!

Моля ве да ми намерите Лис на тема: Героите на раэкаэа "Дервишово семе"-жертви на дълга и любовта

Трябва ми до утре сутринта!ПЛС!

От 20:46 до 22:43 въобще не ти хрумна да пуснеш едно търсене в темата ли или дори да я изчетеш цялата, за да видиш дали няма нещо същото или близко до твоята тема??!! Виж коментар 12.

Много ви благодаря !!!!!!!!!!!!!!!! и ако нямате нещо против да ми помогнете за ЛИС на тема ЛЮБОВТА И ИЗПИТАНИЯТА НА ДИВОТО МИСЛЕНЕ предварително БЛАГОДАРЯ !!!!!!

Предишната тема изгубих 1 час да ти я направя така, че да съответства на нестандартното заглавие, за втората вече само ще ти дам указания и ще изгубиш ти своите 2-3 часа, за да си я напишеш - коментар 99, втората тема за надмогването на дивото, погледни и коментар 15, тази тема си изтегли от въпросиня сайт, който съм дала "Любовта и изпитанията на сърцето в разказа "Дервишово семе"- път към раждането на личността (ЛИС)" и вземи наблягането на дивото от първата тема и обогати втората, като махнеш фразите, където се споменава раждането на личността.

Трябва ми есе на тема дългът към рода и дългът към сърцето pls помогнете ми ПРЕДВАРИТЕЛНО БЛАГОДАРЯ!!!!