Арти благодаря ти много Всъщност аз вече направих класното-днес и вчера не съм успяла да прочета поста ти и все пак много ти благодаря - супер си. С дадените теми тук долу-горе се оправих - лошото беше че на класното се падна за"Преди да се родя" и аз писах върху "Дервишево семе" (ще ми намали оценката с цяла единица ) , но какво да се прави. Поне малко ме успокоява факта , че не само аз писах не по възложената ни тема, а почти целия клас

Трябва ми Защитеното право за лично щастия в разказа Дервишово семе трябва да е ЛИС В понеделник имам класна

Трябва ми Защитеното право за лично щастие в разказа Дервишово семе

трябва да е ЛИС

В понеделник имам класна

Коментар 5 – има есе на тема „Защитеното право на лично щастие в разказа ”Дервишово семе”, комбинирай с ЛИС - 18. Правото на любов лишава Рамадан от правото на щастие, от коментар 15 - и двете са на първа страница.

За Родовия свят и неговите повели изтрих въпроса, защото има много теми, съответстващи на това заглавие:

Коментар 95, Суровите повели на родовия свят в “Дервишово семе” , коментар 65, "Дългът и отговорността според разказа "Дервишово семе" и коментар 57, "Родовите повели и ценности" – план. Изобилие от пасващи теми, просто човек трябва да търси.

Мерси Арти ей ся ще сядам да уча

хора! ако някой там може да ми помогне ще му бъда много благодарен г-жата ни ни каза едни теми, а сега ни дава савсем различни "Аз в един свят без граници" "Светът на нашите родители - близък или далечен" "Светът на родовите традиций - светиня или бреме" няма значение дали ще е есе или лис О! И забравих да кажа че класната ще е утре малко много късно пиша ама г-жата си промени мнението в последният момент

хора! ако някой там може да ми помогне ще му бъда много благодарен

г-жата ни ни каза едни теми, а сега ни дава савсем различни

"Аз в един свят без граници"

"Светът на нашите родители - близък или далечен"

"Светът на родовите традиций - светиня или бреме"

няма значение дали ще е есе или лис

О! И забравих да кажа че класната ще е утре

малко много късно пиша ама г-жата си промени мнението в последният момент

Няма да ги получиш готови, няма ги в нет-а. Виж коментар 40 тук за тази тема "Светът на родовите традиций - светиня или бреме", предполгам, че най-добре ще е да се опираш на двете произведения, така че там онези анализи са много добре, трябва да пипнеш само тезата и извода, за да го приведеш в съотвествие или да използваш идеите за твое есе. За Светът на нашите родители - както ти казах вече веднъж, темата е много лична и е по-добре да напишеш едно есе като идтъкнеш, че почти винаги между поколенията има огромна пропаст между световете, така че в повечето случаи както и в двете произведения - светът на родителите е далечен от този на техните деца, дай пример със себе си, изтъкни въпросите, по които с родителите си не можеш да постигнеш съгласие, за да покажеш разликата.

"Аз - в един свят без граници" - тук също препоръчвам есе да напишеш - спри се на това, че прекалената строгост на родителите и техните граници на постъпките ни понякога ни дразни, но всъщност това е част от възпитанието ни, от формирането ни като личности, не мисля, че е добре да израстне човек всъщност в свят без граници, защото това ще означава да няма и морални граници, няма да има добро възпитание без граници, ако сте учили за Николчо, можеш да вмъкнеш гадния пример с неговото възпитание, и да кажеш че в Преди да се родя и Дервишово границите са прекалени, така че всичко трябва да е с норма.

Успех!

Много ми трябват следните есета: "Един мъж дето си няма брада да прежули една женска буза не е никакъв мъж"-"Дервишово семе" "На това кръстопътче тъпча,тъпча и не зная накъде да хвана"-"Дервишово семе" "Времето безпощадно променя всичко,променя традициите..или наи-малко ги осъвременява" "Ние сме истински щастливи за разлика от един гардероб или една крава например,когато ни оценяват скъпо,и май че с това измерваме щастието си" Любопитството щеше да се окаже по-трайно,по-гъвкаво от всички други чъвства и да ме води напред" Последните 3 цитата са от "Преди да се родя" Имам класно в четвъртък и не ми увира мозъка какво ще правя.Моля ви ,по която и темада намерите нещо ще ми е мн от полза

Спешно ми трябва за утре темата "Човекът и звярът" (борбата между доброто и злото) по разказа "Дервишово семе"

Предварително благодаря!

edit: MasterRalf имай в предвид :

2.1 Писането на български език с кирилица е задължително. Теми и съобщения написани на латиница или само с главни букви се изтриват без предупреждение. Форумът е снабден с опция „Режим на клавиатурата“, която е налична под всеки прозорец за ново съобщение или нова тема във форума.

Редактирано 8 януари 200719 г. от MasterRalf (преглед на промените)

Ами аз 1вите 3 теми си ги написах ама за останалите 2 моля за помощ,защото не знам как ще ги напиша

Здравейте , трябва ми ЛИС на тази тема "Суровите повели на родовия свят и устойчивостта на родовите ценности в разказа "Дервишо семе " , моля ви спешно ми е за утре , четох доста неща тук , но не видях тема като моята , моля ви помощ

Сигурен ли си че всичко разгледа? Я виж това

Редактирано 25 септември 200718 г. от samon (преглед на промените)

здравейте!няякой може ли да ми даде съчинение-разсъждение или някаква част от него на тема ''Любовта и жертвата в Дервишово семе''?моля ви помогнете ми за понеделник ми е който знае нещо да пише!ама незнам точно за коя жертва става дума ..моля те ппомогнете

здравейте!няякой може ли да ми даде съчинение-разсъждение или някаква част от него на тема ''Любовта и жертвата в Дервишово семе''?моля ви помогнете ми за понеделник ми е който знае нещо да пише!ама незнам точно за коя жертва става дума ..моля те ппомогнете

Мисля, че това ще ти помогне да разбереш кои са жертвите. Разгледай внимателно темата и ще можеш да си напишеш съченението

Защо всички герои в "Дервишово семе" са жертви

Със сборника си "Диви Разкази", заел трайно място в българската класическа литература. В разказа си "Дервишово семе" Хайтов разгръща най-често обсъжданата тема-темата на любовта. Но тук, той я поставя в контекста на родовите традиции и родовия морал, тук той поставя на изпитание и нейните и родовите ценности. Една от причините за уникалността на разказа е неповторимия герой – Рамадан. В хода на непринуден разказ той представя сложните конфликти на битието, които могат да заплетат или разплетат възела на живота, могат да те превърнат в жертва и да те въздигнат от пепелта.

Възелът на Рамадановия живот се заплита още с раждането му. Без майка и баща, неговата участ е да живее със старите си баба и дядо. Липсващите звена на Дервишовите поражда един от първия проблем в Хайтовия разказ-ранната сватба. В типично патриархалния каноничен стил на семейните взаимоотношения дядото на осиротелия Рамаданчо решава да го задоми, защото "нямаше кой къщната работа да върши". Юношата е лишен от личностен избор, друг (родът, традицията, племенният кодекс) гради като че ли идентичността му, предопределя съдбата муа. Интимните желания, съкровените пориви на личността не са от значение. Господства волята на рода.

Традициите повеляват, децата да се превърнат във възрастни още през първата брачна нощ, но как едно дете може да се справи със задълженията на един мъж?! Макар все още да не осъзнават това, Рамадан и Силвина се възпротивяват на строгите съпружески задължения. Но все пак, още тогава, между тях се заражда любов, въпреки че тя е по-скоро подобна на любов между братче и сестриче. Независимо дали първата брачна нощ е физически изконсумирана или не, духовният брак между Силвина и Рамадан е сключен. Може би до края на земните им дни, въпреки всички превратности, поднесени от съдбата. Любовта е посетила двамата млади, тя механично "навива" сърцата им и като изведнъж ги дръпнат между тях остава зейнала рана. Преобразява се не само техният, но и животът на старите. Всекидневните битови действия на младата жена се разчитат като ритуални свещенодействия от влюбения мъж: "Шеташе, метеше, старата ни къща бе огряла като слънце. Засмели се бяха и гредите й - накичени от Силвина с разни цветове и билки, а пък джамчето на одаята плакнеше.... бършеше три пъти на ден и в него утрин се оглеждаше и косата си разресваше...."

След отвличането на Силвина, момчето усеща непоносима празнота в душата си: "като се върнахме вечерта вкъщи, заварихме празна, тъмна къща, без невеста". Младежът Рамадан за първи път се сблъсква с човешката профанация на свещеното, на любовта. След този момент, Рамадановия живот се дели на две: на щастливия, кратък, но прекрасен живот със Силвина и на нещастен-обхващащ повече от четиридесет години, през който тя е женена за Руфат.. Болезнената, като болест, обич го принуждава да наблюдава сцени от семейния живот на любимата си и на най-големия си враг.

Съседът Руфат също е жертва, макар и не така директно показана. Той е безверникът, останал недосегнат от свещеното. Не случайно реакциите му, деянията му отвеждат към дивото, хтоничното, бездуховното. Ако Рамадан е героят, който съзидава любовта, Руфат е апокалиптичният човек, варваринът, насилникът, разрушителят: "Пиеше ракия, зъбеше се и продаваше салтанати", "Около месец и нещо Силвина никому не се показа, оня гад я беше дъвчил, бузите й беше сдъвчил като тесто....", "Той я хващаше за главата, подпираше брадата й с палци и като диво я захапваше".

Цялата тази агресия на насилието разтърсва все още девствената, но посветена в любовното тайнство душа на Рамадан. Тогава злото обладава героя: "... когато жалбата ти дойде много, само злото те подпира и спасява... Злото дето щеше да направя на Руфатя... И денем, и нощем аз си мислех как с брадва ще го насека или с нож ще го наръгам в корема... Ръцете се напрягаха, зъбите ми скърцаха, докато най-сетне сламата в чучелото се подпали, треска ме затресе и се разболях".

Насилието изважда извън равновесие, то ражда мъка, страдания, разяжда като проказа. Злото и яростта погубват сърцето и душата на човека. Така насилието на Руфат ражда отмъстителните пориви на Рамадан. Нарушена е интимната и семейна хармония. Изгубен е покоят на душата. След насилственото отнемане на Силвина настъпва период на крайно объркване, появяват се "зверовете" и "демоните" в съзнанието на героя.

В периода на криза влюбеният жених Рамадан се превръща в сламеното ожесточено "чучело". Настъпила е тотална катастрофа и потоп в духа му.Уплашеният за Дервишовото семе дядо повежда внука си в Триград при дебелото Айше. Градската жрица на магико-религиозните практики с билки, горчилаци и мазила отново прекарва младежа през ритуалите на посвещението.

При дебелото Айше Рамадан добива познание от друг порядък. Той вече е готов да стане баща. И още там, в Триград, той се жени. Тоя път обаче "нямаше игра: и ризата беше изработена, и всичко стана, както си трябва, и дете ми се роди не на деветия, а още на седмия месец!" Многозначителна е тази реплика. Може би го няма чудодейството на първия ритуален преход, няма я магията на любовта. Защото Рамадан церемониално се е причастил завинаги при първата женитба. В косите и миглите на Силвина той е оставил сърцето си.

И все пак Дервишовото семе се съхранява. Когато се ражда правнучето, на третия ден Рамадановият дядо умира. За архаичния човек тайнството на периодичното възстановяване е обосновало целия му живота, всичките му действия са били посветени на това.

След смъртта на стария Дервиш осветената любов между Рамадан и Силвина възкръсва с нова сила. Но тя не е рожба на страстта и нагона. След житейските изпитания и ритуални проверки двамата смирено се търсят един друг - търсят лицата и очите си: "Дупка си пробих в плевнята и започнах да я гледам." И понеже животът не позволява Рамадан и Силвина да са заедно, те се събират духовно: "И се понесе тъй животът ден след ден, година след година. Ако не бяха пораснали децата ми... нямаше и да зная колко са години минали".

Руфат е символът на черното, на тъмното, на демонското начало в душата на човека. Непрестанно двуборстват "Руфат" и "Силвана", агресията, озлоблението и благородството, любовта. Но ето че и разрушителният Руфат е възмезден, превръща се в ясна жертва: "... взеха му касапницата и това го още смачка... Резна го тая чивия в гръбнака и го тръшна на легло". Болестотворящият Руфат сам е сполетян от болестта. До края на дните си той е обречен да бъде немощен. На желанието на Рамадан да подържи Силвина в своите ръце пред очите на немощния Руфат, смирената със съдбата си жертва, отвръща:. "Стига ни - вика, - че сме тука. Ако той беше звяр, не ставай и ти!" Така или иначе във финала на разказа любовният триъгълник се затваря. В него са се "утаили" човешките страсти и радости, човешките "робства" и "свободи", човешкият протест и човешкото примирение.

В "Дервишово семе" се противопоставят гледните точки на Рамадан и Силвина, натоварени с ценности, и Руфат, изпразнен от такива. Първите са жертви през цялото повествование, но накрая Рамадан наистина е прероден от любовта - практически той се превръща в слуга на най-върлия си враг в земното битие, и то заради нея - Силвина. Човещината, добротворчеството, родени от любовта, тържествуват във финала на моноизповедта, Рамадан надмогва личната си драма и се отваря за света на благородството. А въобще не става дума за настъпила трансформация в душата на Руфат. За него космосът и на най-ближните остава инертен, ням, непрозрачен. Той не разбира свещения език на човешката жертвеност, добротворство, любов. Превръща се в жертва.

Редактирано 28 септември 200718 г. от samon (преглед на промените)

Мерси!! Помогна ми,разбрах за кои са жертвите! И пак мерси

Здравейте спешно ми трябва творческа история на разказа на Николай Хайтов - "Дервишово семе" Благодаря предварително

Спешно ми трябва есе на тема: " Любов и Омраза в разказа дервишово семе

Ако може до довечера ще съм ви много благодарен!

Защитеното право на лично щастие в разказа ”Дервишово семе”

(Есе)

Десислава Терзийска - daina

”На този кръстопът тъпча и не виждам де да хвана”. Финалните изречения в разказа на Николай Хайтов метафорично представят суровата дилема, пред която може да бъде изправен човекът . В хода на непринуден разказ размисъл главният герой Рамадан представя сложните конфликти на битието , които могат да заплетат или разплетат възела на живота. Текстът представя силни човешки преживявания: трепетите на първата лщбов,страстната омраза,отчаянието и готовността за убийство, през които героят преминава , за да стигне до оная житейска мъдрост , която ще го превърне в истински благороден човек.

Чрез ”аз”-повествованието авторът навлиза директно в темата за противоречията между старото и новото мислене в едно родово общество . Рамадан не прави обстойни разкрития за своето минало , нито за традиционната добродетелност на патриархалното възпитание. Скромно, естествено и открито се представя битът на обикновено семейство в едно родопско село. Родовите закони направляват живота на поколения мъже и жени много преди появата на Рамадан . Макар и неписани,тези закони са строги.Всеки член на семейството добре знае своето място ,задължения и права.Нарушаването им се наказва с отхвърляне на индивида от общността, в която живее. Старият дядо е упълномощен да взема всички важни решения както за себе си , така и за другите . Отговорността му за прехраната на семейството го тласка към важната крачка да задоми още непорасналия си внук, но да осигури още една работна ръка в семейството. Рамадан приема послушно ролята на жених , като не осъзнава докрай тежката задача, с която се нагърбва . Момчето ще бъде оженено за девойка,която не познава , а фамилията има само един въпрос към бъдещия младоженец – ”вапцани” или ”сури” да са потурите за сватбата . Дотук традиционното послушание е основна характеристика на момчето.

Героят на Хайтов е поставен пред труден избор от първия миг на своя семеен живот .Той страстно се влюбва в усмихнатото момиче с бяло лице и тежки ресници на име Силвина. Заиграва се като дете със своята съпруга . Радва се на нейния смях , на косите , на миглите й и с нетърпение брои часовете до срещите им вечер. Любовта прави героя истински щастлив. Но преди да се нарадва на съпругата си , тя му е отнета. Съседът му Руфат е откупил подобно на стока , красивата Силвина от нейните братя . Дивите сурови родови повели вземат надмощие над чувствата на героите. Така и в на момчето се сблъскват любовта и омразара. Една сграда разделя Рамадан от неговата любима и чувствата в него бушуват – ту любовта към Силвина надделява , ту омразата към Руфат. Може ли човек с толкова малък житейски опит да защити правото си на лично щастие ? Представени са два типа мислене : на търсещия себе си дух (Рамадан) и този на първичния притежател(Руфат). Унижението и оскърблението, на които е подложен Рамадан , го карат да мечтае за отмъщение. Само една искра е нужна , за да възпламени чувствата и да тласне младежа към престъпление.

Омразата , както любовта, могат да преобразят човека, Като че ли силата на тази злоба помага на героя да не се прекърши да оцелее. Помага и семейството. Дядото отдалечава момчето от извора на болката ,злобата и огорчението . Изпраща го далеч от Силвина , докато помъдрее и ”душата му поомекне” . Героят се връща след време с нова жена , поникнали мустаци и овладяна ярост. Но дали така лесно може да бъде заличена една истинска любов ? Нито за миг Рамадан не е забравил своята Силвина , но чувствата му към Руфат са по-различни. Младият мъж възпитава у себе си най-трудното качество –да въздържа гнева си и да бъде смирен,за да не усилва страданието на Силвина. Нейните думи :”Ако той беше звяр,не ставай и ти!” помагат на Рамадан да възпира надигащата се злоба и чувство за отмъщение. Помага и житейския му опит. Сега мъжът има отговорности към своето собствено семейство и никой не би му простил , ако не ги спази. Постепенно герот разбира ,че не би могъл да сподели живота си със Силвина , но би могъл да облекчи нейното страдание. Така Рамадан ходи в гората за дърва (вместо Силвина) ,за да стопли с тях смъртния си враг Руфат. Това трудно житейско решение – готовност да жертваш желанията си , мечтите си в името на радостта и щастието да виждаш любимия човек. Същевременно това решение разкрива помъдряването и и духовното израстване на Рамадан.

Конфликът между героите е решен на твърде висока цена – една неизживяна , невъзможна любов , която обаче не спира да управлява живота и на двамата герои. Любов , която нищо и никой не може да изгаси , независимо от трудността на ситуацията . Подложена на изпитания тя устоява и се запазва , като съхранява човешкото . Преодолявайки примитивното, първичното у себе си , Рамадан успява да се превърне в мъж . Той се изгражда и става смела и благородна личност , достатъчно силна да надживее омразата и да се примири със положението в името на по възвишени ценности. Но най висша от тях остава любовта.

Това си е ОЛВ-то от едно време, сегашното ЛИС

Драмата на Рамадан и Силвина-изпитание на родовия морал и морала на личността

Автор: sherry

Със сборника си "Диви Разкази", заел трайно място в българската класическа литература, Николай Хайтов се откроява в литературата ни като оригинален писател, заселил с безсмъртни художествени образи, интересния географски район- Родопи. В своя среда и извън нея, героите му пазят родопската си автентичност, но изграждайки ги, авторът ги приобщава като мислене, нравственост и душевност и към националното, и към човешкото. В разказа си "Дервишово семе"(станал безспорен хит в литературата ни) Хайтов разгръща най-често обсъжданата тема-темата на любовта. Но тук, той я поставя в контекста на родовите традиции и родовия морал, тук той поставя на изпитание и нейните и родовите ценности. Една от причините за уникалността на разказа е неповторимия герой - Рамадан и неразплетения житейски възел в душата му, както и неподправения и неподчинен на граматичните норми родопски диалект. Главният герой(който всъщност е разказвач)се саморазкрива чрез интимна изповед без назован събеседник. Това прави Хайтовия разказ заангажиращ за всеки читател. Погледът на главния герой е насочен предимно към душата му и към действията в нея(зараждането на любовта и омразата, конфликтът между тях…). Постепенно героят се изявява като човек с ярък характер и с голяма вътрешна сила. Авторът, обаче, не го е избрал безгрешен, без зли помисли, като светец или "ангел безгрешен". Той го е описал такъв, какъвто е, за да постигне по-голямо емоционално въздействие върху читателя. Началото на разказа започва с: "тоя възел, да ти кажа, много отдалеч се заплита". Възелът се заплита съвсем класически- майката и бащата на героя са мъртви и дядото вижда последна надежда за продължаването на рода във внука си. Възелът на Рамадановия живот се заплита още с раждането му. Без майка и баща, неговата участ е да живее със старите си баба и дядо. Липсващите звена на Дервишовите поражда един от първия проблем в Хайтовия разказ-ранната сватба. Традициите повеляват, децата да се превърнат във възрастни още през първата брачна нощ, но как едно дете може да се справи със задълженията на един мъж?! Макар все още да не осъзнават това, Рамадан и Силвина се възпротивяват на строгите съпружески задължения. Но все пак, още тогава, между тях се заражда любов, въпреки че тя е по-скоро подобна на любов между братче и сестриче. Но тя механично "навива" сърцата им и като изведнъж ги дръпнат между тях остава зейнала рана. След отвличането на Силвина, момчето усеща непоносима празнота в душата си: "като се върнахме вечерта вкъщи, заварихме празна, тъмна къща, без невеста". След този момент, Рамадановия живот се дели на две: на щастлив - краткият, но прекрасен живот със Силвина и на нещастен - обхващащ повече от четиридесет години, през който тя е женена за Руфат, но и в единия и в другия случай, спътник остава любовта. Болезнената, като болест, обич го принуждава да наблюдава сцени от семейния живот на любимата си и на най-големия си враг. Но това го подхранва, защото това му дава възможност да вижда Силвина, колкото и далеч да етя. Единственото му удоволствие, от парещата го любовна мъка, е мъките на любимата му, повяхналото й щастие, което говори, че любовта й към главния горой продължава да гори. Въпреки това, минутите прекарани зад комина, вперил поглед в прозорчето на Руфатови, са изтощителни и мъчителни, поради безсилието му да си я върне Героят на Николай Хайтов е намерил за себе си и друга форма за поддържане на вътрешно равновесие- желанието му за мъст към виновника за неговото нещастие Руфат("триста пъти съм го трепал и съживявал") Първата причина за отлагането на изпълнението на присъдата, която сам Рамадан е произнесъл над съседа си, е чувството за бащина отговорност. Друга причина е затворът. Той не се страхува толкова от от това място, колкото го притеснява това, че "в затворя няма дупчица да има към Силвина", а това той не би понесъл. Животът му се променя коренно, когато Руфат се разболява и остава напълно безпомощен в ръцете на жена си. Тогава Рамадан вместо да си отмъсти, той започва да се грижи за най-големия си враг като за свое дете, а това се дължи само и единствено на голямата му любов към Силвина. Авторът оставя "възела" неразплетен, защото тук не е най-важно дали двамата главни герои ще заживеят щастливо като мъж и жена. Важно е, че и двамата намират морални сили да опазят неопетнено своето щастие, каквото е било някога, когато се е "навивала" нежната им чиста и красива любов. Това е осъществена развръзка на душевно равнище в сферата на хуманизма.

Любовта и омразата в разказа "Дервишово семе" на Хайтов - есе

изт.: http://lod-server.org/portal/readarticle.php?article_id=40

Любовта и омразата са двете страни на монетата наречена - живот. Никоя от тях не би могла да съществува само за себе си, а винаги преплитайки се в едно неделимо цяло, което съпътства и води човека през дългия път на неговото съществуване.

Със своя разказ, "Дервишово семе", Хайтов разкрива силата на тези чувства и по много естествен и непринуден начин ни показва и доказва, какво е любов, обич и омраза. Той сякаш води читателя за ръка по пътя на размисъла за ценностите в краткия ни живот, убеждавайки го с прости думички в истинността и дълбочината им и значението им за всички нас. Толкова простичко ни разкрива какво е дълг, обич, чест, безкористност, благородство, омраза, гняв, ярост, безсилие. Все първични емоции и чувства, както и самият пример за тях - живота на един от многото обикновени хорица.

Любовта може да окрили човека, както се случва и със самия Рамадан, едно обикновено селско момче, за което гръмките фрази и думи не съществуват, а се заключават в усещанията за любов. Докоснал се до щастието, той започва да възприема света по нов начин и да вижда красота навсякъде около себе си: ,, старата ни къща бе огряла като слънце, засмели се бяха и гредите й - накичени от Силвина с разни цветове и билки......Имаше едни коси, ей оттук ако ги видиш - руси! Ако се поместиш малко - видят ти се червеникави, като че греят. Още като се поместиш - жълто злато като живо заиграваше по тях!"

Колкото и неочаквана да е пристигнала за него, толкова силна става тя и не спира да идва, през целия му живот. И всичко вече е друго, по - живо, по - красиво, по - търпимо. Любовта му расте с такава сила, че прераства в омраза дори и към слънцето, без което не би бил възможен животът: " Спряло се онова лятно слънце мързеливо.......идва ми да подскоча и да го брулна с кривака. И да го заровя в земята повече да не излиза". Рамадан е ненаситен за ласките и близостта, които до този момент са били само една свенлива мечта за него, един невъзможен свят. Това е истинската любов, чиста като сълза.

Но както често се случва в живота щастието винаги е последвано от нещастие, което те удря с нечувана сила и те оставя като вкаменен и ти вече не се усещаш и не мислиш, защото си празен и тъжен, отчаян. Отнемат му най - любимото, най - скъпото нещо в живота и то заради "два пърча с големи чанове". Цена твърде низка и недостойна за един човек. Но както казват древните: "Човек си избира боговете според интереса си".

Така изведнъж детето у него си отива и идва големият мъж, който е готов да отмъсти за любимата, да я спаси и върне при себе си. У него се поражда мъст, озлобление към този, който се е осмелил да стъпче любовта му, което нараства за да се прероди в дива ярост........, но и в една обуздана, все пак, злоба. Възпира го желанието на дядото - продължение на рода. Да не се загуби семето.

Дали това е най - важното - живот на всяка цена? Важно или не Рамадан се примирява с участта си, както и често се случва в живота. Но в душата му вече са посяти семената на омразата:" Тука, в сърцето сто пиявици като че се бяха впили". Всичко, което изживява от тук насетне го пробожда до смърт. Но лесно се мре, трудно се живее. Макар, че сърцето му е празно и тъжно, разума у него крещи:"Бори се, отмъсти..". Жаждата за мъст става неговият "двигател".

Но живее ли само със злоба и омраза? Та нали ако се остави на тъмната си страна, тя ще го изпепели и заличи. Той проявява здрав разум или страх, кой знае, и затова не успява да намери сили в себе си да действа по единствения начин в такъв случай - отмъщение на всяка цена. Той осъзнава в себе си , че ще загуби и най - малката надежда, да бъде до своята любима: "В затвора нама дупчица да има към Силвина." И след всички разгорели се у него размисли и страсти той се оставя на течението да го носи, да го блъска с надеждата един ден да го изхвърли на брега, където може би ще го завари неговата мила Силвина. Но сега той се носи по "реката на живота" сред буря от чувства разкъсващи сърцето му.

В битието често се стига и до парадокси и обрати, за които нито сме мечтали, нито сме си мислели, че са възможни.

В такъв един парадокс попада и Рамадан. Той се вплита в него доброволно, само за да бъде оправдано близо до своето цвете - Силвина. Отново се променя човекът у него и пак заради пустата любов. Казват, че с времето любовта остарява и се уморява, но при него не е така - тя расте през цялото време, всеки ден, всеки час.

Парадоксът идва от факта, че Рамадан проявява състрадание не само към Силвина, но и към самия носител на всички негови мъки - Руфатя, към онзи, който цял живот му е горил душата. Сега той вижда, колко безпомощен и слаб е всеки и най - вече се радва и наслаждава на факта, че Руфатя няма да може да се наслаждава и да мачка неговата Силвина.

Сега, когато мъжът й е безпомощен и болен, смъртта му би била лесна, спира го единствено молбата на любимата му, да не се превръща в злодей, заради човек, с който не си струва да си цапаш ръцете. И той пак е силен и пак заради нея. Проявява за пореден път благоразумие и характер на благороден човек, помага на заклетия си враг, без да се превръща в слаб и безволев роб на чувства.

Рамадан става различен от себе си, израства изправен пред сложна дилема, от която няма решение, от което да не загуби. Затова идва и примирението, а след него и всичко останало......

В крайна сметка любовта е нещото, за което си струва и си е струвало да живееш, независимо дали е споделена, кратка или каквато и да е .

И да не забравяме, че смисълът на живота идва и с това, за което другите ти казват: "Благодаря".

Есето си го бива ама малко ми прилича на съчинение разсъждение! ..... Много ми хареса.... "Колко ли ще ми поставят като оценка?!....

ПЛС помогнете. За 8.10.2007г (понеделник) триабва да направиа есе.Казаха ни само туи ''Моите радости в делниците и празниците'' друго неми казаха.Кайете как даго по4на туи есе щот до сега несам правил есе.мерси предварително

ПЛС помогнете. За 8.10.2007г (понеделник) триабва да направиа есе.Казаха ни само туи ''Моите радости в делниците и празниците'' друго неми казаха.Кайете как даго по4на туи есе щот до сега несам правил есе.мерси предварително

Трябва ли да се опира на произведението на Хайтов или не?

Трябва ми план за Дервишово семе от Николай Хайтов.Пллссс хелп.

Трябва ми план за Дервишово семе от Николай Хайтов.Пллссс хелп.

Любовта и омразата-неразплетимият възел на две човешки съдби - план

I Увод

Разказът ”Дервишово семе” от Николай Хайтов е поглед към миналото и към патриархалните ценности.Творбата поставя в центъра на повествованието силата и устойчивостта на родовата традиция и отстояването на личността в нея.В родовия свят личните чувства са без значение,но именно те заплитат съдбите на главните герои в неразплетим възел.

II Теза:

1.МТ1:Любовта е най-красивото и свято чувство,което управлява света,и именно тя свързва главните герои.

2.МТ2:Но наред с нея в душата на Рамадан се поражда и омраза към неговия заклет враг Руфат.

3.МТ3:Тези две противоречиви чувства превръщат живота на главните герои в неразплетим възел.

4.МТ4:Поради това техните съдби са обречени на нещастие.

III Доказателствена част:

МТ1:Любовта е най-красивото и свято чувство,което управлява света,и именно тя свързва главните герои Рамадан и Силвина.

1.Рамадан и Силвина се обичат взаимно.

”Докато се развивахме със Силвина и повивахме,докато сме се смяли...”;”....аз заставах да я гледам...”; ”Имах си една закачка,речи го игра,като се събудя сутрин,миглите й да раздухвам..”; ”Бях й се врекъл на Силвина ....”; ”...но очите й често се извъртаха,мене търсеха...”.

2.Дервиш-монах.

.”Жена,деца и цела камара внуци ще прекрача и при нея ще отида,..”

3.За дядото не са важни чувствата,а продължението на рода.

”Вапцани ли искаш или сури?”; ”Ще правиш,ще струваш...”; ”-Нямаме невеста.”; ”-Хайде-вика-да те женим,..”

Извод1:Въпреки всички препятствия и забраните на родовия свят,любовта на Рамадан и Силвина се запазва искрена и чиста.

Пр.изр:Именно заради тези силни чувства възникат злобата и ненавистта ,изпитвани към Руфат.

МТ2:Но наред с нея в душата на Рамадан се поражда и омраза към неговия заклет враг Руфат.

1.Омразата на Рамадан към Руфат.

”...аз си мислех как с брадва ще го насека или с нож ще го наръгам.’; ”...но Руфатя няма да закачам”; ”...защо не му отворя адовата порта..”;

2.Омразата на дядото.

”Да изчукам Руфатовите като въшки с чифтето.”; ”...че ме сърби ръката да разплача майчицата на Руфатя!”;

3.Отмъщението.

”...и ми се поиска да прегърна Силвина.”;

Извод2:Омразата,породена в сърцето на Рамадан ,проваля живота му.

Пр.изр:Омразата понякога води до заплитане на неразплетим възел.

МТ3:Тези две противорвчиви чувства превръщат живота на главните герои в неразплетим възел.

1.Възел-като смислова рамка на текста.

”Тоя възел,да ти кажа,много отдалече се завърза.”; ”На това кръстопътче тъпча и не виждам накъде да хвана.”;

Извод3:Завързването на неразплетимия възел е последица от обърканите чувства,които изпитват героите.

Пр.изр:Когато възелът се заплита още повече,щастливата съдба на Рамадан и Силвина е невъзможна.

МТ4:Поради това техните съдби са обречени.

1.Съдбата на Рамадан.

”...и там,в Триград още се ожених.”; ”Бода си очите,трепя си ръцете да сеча,..”;

2.Съдбата на Силвина.

”...и я дали на Руфатя за два пръча...;”...и Силвина започна да излиза,и тя с дете..”; ”..инак всичко ляга на Силвина...”;

3.Съдбата и на двамата-невъзможно е да са щастливи заедно.

”Чакам Руфат да си отиде,да се оженя за Силвина ...”; ”Искам под една черга да легна с нея....”;

Извод4:Обречени на страдания ,Рамадан и Силвина имат нещастна съдба и никога няма да могат да са щастливи заедно.

IV Заключение

Въпреки всички препятствия и забраните на родовия свят,любовта на Рамадан и Силвина се запазва искрена и чиста.Омразата,породена в сърцето на Рамадан,проваля живота му.Завързването на неразплетимия възел е последица от обърканите чувства,които изпитват героите.Обречени на страдания,Рамадан и Силвина имат нещастна съдба и никога няма да могат да са щастливи заедно.

ИЛИЯНА АНДРЕЕВА от 8.а клас

Искам да се обърна към всички търсещи, ПЪРВО пускайте търсене (долу вляво е полето и бутонът за търсене, над 3 символа трябва да е думата, може и цели фрази) и разглеждайте внимателно резултатите, и тогава публикувайте запитването си!

Редактирано 5 октомври 200718 г. от arti (преглед на промените)

Разгледах темата обширно!Имаше доста информация,но на мен ми трябва нещо по специално! Тема:Любовта в разказа "Дервишово

семе''Аз написах увод!но ми трябва една малка теза и 2 аргумента!Само това ми трябва!но няма и да откажа и на примерен увод !Мерси

за вниманието!

Разгледах темата обширно!Имаше доста информация,но на мен ми трябва нещо по специално! Тема:Любовта в разказа "Дервишово

семе''Аз написах увод!но ми трябва една малка теза и 2 аргумента!Само това ми трябва!но няма и да откажа и на примерен увод !Мерси

за вниманието!

Можеш да използваш точно пост 220 над твоя за любовта, махаш аргументите за омразата, има още поне 5 помощни теми в тези 15 страници.

трябва ми съчинение разсъждение на тема- драмата на раздоението между дълга и любовта в разказа"дервишово семе".предварително благодаря :huh:

Ако някой знае нещо по темата "Защо Николай Хайтов е озаглавил разказа си Дервишово семе" - съчинение разсъждение

да пише моля спешно ми трябва

Редактирано 15 октомври 200718 г. от lussi (преглед на промените)

трябва ми много спешно съчинение разсъждение на тема: Облагородяващата и всепобеждаващата сила на любовта според разказа Дервишово семе ! мн 10х предварително