много спешно ми трябва за утре есе на тема "Неразплетимия възел на три човешки съдби".Благодаря предварително!

Трябва ми ЛИС на тема Основния конфликт в разказа Дервишово семе

Редактирано 21 ноември 200718 г. от ducvolpe (преглед на промените)

eriya много ти благодаря

Много Ви моля, трябва ми за идващия понеделник съчинение разсъждение: "Образът на Рамадан-изразител на нравствено етичните ценности на общността" Благодаря предварително,можете и д апишете ЛС или на е-майл [email protected]

Трябва ми спешно разсъждение върху въпросите "Защо волята на Силвина е новото изпитание за Рамадан" и "Успява ли родовият човек да предолее примитивното у себе си" Благодаря предварително

Здравейте!Бих се радвала, ако ми помогнете с кратък план, на тема : дълга към сърцето и рода ! Ако темата се повтаря - съжелявам, но аз досега не открих нищо по въпроса !

Ей здравейте много спешно ми трябва план за Дервишово семе върху който ще разсъждавам

Героите на разказа "Дервишово семе" - между любовта и омразата - плс треа ми интерпретативно съчинение за понеделник skype - eblioto_m

здравейте спешно ми трябва тема "Какава е дилемата пред Рамаданр има ли тя решение и как вие виждате изхода"

плссс трябва ми есе на тема "На това кръстопътче тъпча и не виждам на къде да хвана..." плссссссссс(не бих отказал и план)

Здравейте на всички! Искам мн мн мн да благодаря на "ARTI", не съм питала нищо, но намерих отговорите, които ми трябваха в нейни коментари и мн мн ми помогнаха благодаря много!

Имам нужда от ЛИС по тема: Любовта-път към себепознание и себепостигане в света на дивото-Дервишово Семе Н.Хайтов ! Ако може да ми дадете идея по която да поразсъждавам или направо линк (защото никъде не намерих нещо полезно) с който ще ми бъде още по лесно ! МОЛЯ ДА МИ ПОМОГНЕТЕ !

моляви кажете ми синонимно заглавие на един чожек на 'кръстопътче'-то на живота

arti,мн ти благодаря!!Съжалявам че попитах отново за кръстопътчето на Памадан , но я видях на 6 стр.МН,мн,мн ти благодаря!!!!!

Мн спешно ми трябва теза(само теза)на въпроса:Противоречията между ценностите на патриархалния свят и стремежите на индивида се оказват изначална причина за много препятствия,които героите трябва да преодолеят ако имат сили. Благодаря предваретелно.

Спешно ми трябва интерпретативно съчинение на тема - Ролята на смирението в живота на героите от разказа "Дервишово семе" МОЛЯ ВИ ,ЗА ДНЕС МИ ТРЯБВА!!!Най-късно утре ,моля ви за днес да е готово.Предварително благодаря и се извинявам ,че съобщавам толкова късно

Редактирано 25 ноември 200718 г. от miromirq (преглед на промените)

Ако някой има някви идеи по въпроса (Ролята на смирението в живота на героите от разказа "Дервишово семе") да каже.Може и да са просто линкове към някъде.Мерси предварително!

Трябва да пиша есе на тема "Защото да си влюбен, значи да се откажеш от силите си..." върху "Дервишово семе"! Темата не ми говори много какво трябва да пиша. Бихте ли могли да ми дадете някакви насоки за това, което трябва да пиша? Спешно е PLS PLS PLS PLS Благодаря предварително.

Редактирано 26 ноември 200718 г. от bib4eto656 (преглед на промените)

Арти, много мерси за темата по въпроса за любовта и омразата и също така много мерси за шестицата по БГ. Много съм ти благодарен, още веднъж мерси.

Редактирано 28 ноември 200718 г. от marisa (преглед на промените)

трябва ми спешно кратък преразказ на дервишoво семе моля помогнете

Редактирано 26 ноември 200718 г. от miteto9107 (преглед на промените)

Здравейте може ли да ви помоля за ЛИС на тема - ЛЮБОВТА И ИЗПИТАНИЯТА НА „ДИВОТО МИСЛЕНЕ” мерси предварително!!!

трябва ми адски спешно съчинение разсъжддение на тема : На какъв кръстопът се намира Рамадан? Каква посока би трябвало да избере? Какъв е неговият избор? че направо се поболях и напълно съм се предала ПП: За утре е

трябва ми адски спешно съчинение разсъжддение на тема : На какъв кръстопът се намира Рамадан? Каква посока би трябвало да избере? Какъв е неговият избор? че направо се поболях и напълно съм се

предала

ПП: За утре е

Това трябва да ти помогне:

НИКОЛАЙ ХАЙТОВ - „ДЕРВИШОВО СЕМЕ”

ЕДНА ДУША НА КРЪСТОПЪТ

Душевното страдание е най-изпепеляващата и самоунищожителна болка, която разяжда човека отвътре, променя погледа му към света, нещата и хората, изправяйки го пред дилемата да избира между доброто и злото при своята реакция към тях. Неслучайно повечето творци, оставили име в литературата, разнищват човешката душа именно 6 миговете на страдание, когато човек е раздвоен и е длъжен да направи своя избор за по-нататъшния си път. Универсалната валидност на това състояние на духа обаче се изживява различно от героите на отделните автори в зависимост от тяхното светоусещане, духовна нагласа, манталитет и ценностна система. Ако в моменти на върховно изпитание и на страдание болезнено-чувствителните и гравитиращи към крайностите герои на Достоевски избират самоунищожението, то в българската литература при героите на Йордан Йовков например, страданието пречиства, извисява и нравствено преражда човека. Николай Хайтов избира друг ъгъл на полезрение към страданието - като към предизвикателство, което пробужда неподозирана сила у човека. Героите му от „Диви разкази” преодоляват мъката си с достойнство, с гордост и с непогрешим усет за вечните закони в природата и в човешкия живот. Техният житейски кръстопът неведнъж е белязан от безизходицата 6 даден момент, но способността им стоически да носят своя кръст им помага дори в раздвоението между прошката и възмездието да остават нравствено монолитни личности.

Финалната сентенция на разказа „Дервишово семе”: „На това крьстопътче тъпча сега и не виждам накъде да хвана”, съдържа целия трагизъм в живота на главния герой Рамадан. Той плаща висока цена на родовата традиция и на усилията да запази човешката си индивидуалност. Не само в края на разказа, когато е принуден да избира дали да отмъсти на човека, погаврил се с любовта му, или да остане Верен на същата тази любов, но и в целия разказ Рамадан най-често е на кръстопът. Душата му е разпъвана на кръст още по време на неизживяното докрай юношество, когато в ролята си на преждевременно станал съпруг избира влюбването и нежността пред насилието над крехката Силвина. Драматичното противоборство у него се развихря с опасна сила, след като не успява да опази любимото момиче от чуждото насилие. Заставен от дядо си под клетва да отложи отмъщението си с години, той си налага с нечовешко усилие да изпълни дълга си към семейно-родовите закони и да продължи рода. Дълъг път извървява Рамадан до последния кръстопът, пред който го изправя неговата трагична любов и на който той -добрият и високо нравствен човек- ще остане вероятно дотогава, докато съдбата се разпореди.

Рамадан е типичен Хайтов герой, който в твърде ранна възраст и в много сгъстен интервал от време трябва да понесе силата на първата си любов и изключително жестоката раздяла с нея и с надеждата си за щастие. В истинския смисъл на думата той и Силвина са жертви на родовия морал, изрично защитаващ преди всичко интересите на общността, а не чувствата на отделната личност. Онова, което за семейно-родовата общност е безсилие на невъзмъжалото момче да изпълни съпружеските си обязаности, от чисто човешка гледна точка и особено от позициите на съвременния читател, е всъщност отрицание на грубата сила и отказ от насилие над момичето, в което се влюбва за цял живот. Още при този пръв кръстопът в живота си юношата Рамадан проявява своята чувствителност и доброта, разминаващи се рязко с общоприетото и осветено от родовия морал консуматорско отношение спрямо жената. За него Силвина не е вещ, не е средство за продължение на рода и за запазване на толкова таченото от дядо му „дервишово семе”, а любимата девойка, излязла сякаш от приказките и от мечтите му. Колкото по-възторжено, чисто и светло е любовното чувство между двамата съпрузи-полудеца, толкова по-поругаваща и убийствена е продажбата на Силвина от по-големите й братя и последвалото й отвличане. Страданието и потресът от раздялата превръщат Рамадан в мъж, и то безкрайно озлобен и нещастен, доста по-рано от естественото му физическо възмъжаване.

При първия си кръстопът в живота - между любовта и примитивното консуматорско отношение към жената - Рамадан избира нестандартния за средата си път и скъпо заплаща за това. Той отказва да препотвърди безусловно традиционните повели на семейно-родовата общност, и не само в душата си, но и с цялото си същество въстава срещу тях. Докато дядото е загрижен единствено за продължението на рода, Рамадан отстоява и изстрадва правото си на любов, на личностно предпочитание и на свободата, ако не веднага, то поне в бъдеще да се разпорежда сам със себе си и със своите чувства. Той временно тръгва по отъпкания от предците си път, временно се подчинява на изискванията на родовия морал и на волята на дядо си да запази и да пренесе през времето с потомците си „дервишовото семе”. Жертвата е пренесена, повторната женитба без любов е осъществена, новият наследник на рода се появява на бял свят, а в предсмъртния си час дядото му връща свободата да отмъсти на Руфат за кражбата на Силвина.

Освобождението от дадената клетва и възстановеното равновесие в рода оставят обаче Рамадан сам с нещастието му, с озлоблението и с нечовешкото страдание да гледа в съседния двор тържеството на съперника си и трагедията на любимата жена. Вторият кръстопът в живота на Рамадан е още по-болезнен и по-продължителен от първия, защото е изцяло под сянката на злото и жаждата за отмъщение. Рамадан изживява тайно и мъчително своята драма, когато ден и нощ наблюдава през пробитата от него в плевнята дупка бурното съпружество на Руфат и Силвина и когато злото все повече изпълва душата му. В горестната си изповед пред разказвача, героят сам се сравнява с „чучело, пълно със слама”, само че неговата слама е злото, което единствено го държи на крака, кара го да яде, пие, оре и работи подобно на другите, но душата му в това време се разтерзава. Може би в това образно сравнение Хайтов перифразира мисълта на Балзак, че „страданието е железният прът, който скулпторите поставят в глинената маса, и че то я поддържа, то е силата.” Във всеки случай, „сламата-зло”, изпълваща и измъчваща Рамадан, не го довежда до престъплението и не го опустошава в нравствено отношение. Родовите ценности за семеен дълг, приличие и морал, поне докато децата му са още малки - го спират пред решителната крачка. Оказва се че дори когато героят ги проблематизира, оспорва или подлага на преоценка, той пак не ги отхвърля, защото те са дълбоко вкоренени у него.

Животът обаче постепенно променя ситуацията и в развитието на действието в разказа Рамадан стига до третия, пак драматичен, но в същото време и парадоксален кръстопът. Той е искрено убеден, че трябва да отмъсти на насилника, който навремето му е отнел любимата жена и му е погубил живота. Рамадан е в пълното си право да се разплати най-после с него, защото така му диктуват и поруганата незабравена през годините любов, и нещастната съдба на измъчваната от съпруга си Силвина, и вроденото му чувство за справедливост. Отмъщението се превръща в единствен негов нравствен императив и се препокрива освен това и с представите на родовата среда за чест и дълг, които не се афишират открито, но се подразбират. Съдбата обаче решава друго- престъпникът Руфат тежко заболява и остава напълно безпомощен на ръцете на Силвина. От любов, милост и състрадание към нея Рамадан започва отново да отлага отмъщението си и самоотвержено й помага да се грижи за съпруга си. Любовта му към Силвина се оказва по-силният нравствен императиви надделява над жаждата за отмъщение. Той не може да отмъсти на насилника, защото повече от всичко държи на някогашната си любима, която през всичките тези години е била и е останала смисълът на живота му.

Когато душата е на кръстопът - особено на кръстопът като този, пред който застава Рамадан в навечерието на старостта, човек проявява своя истински морален облик. Любовта не би имала такава решаваща и притегателна сила за героя на Хайтов, ако този герой не е високо нравствена и благородна личност, подчиняваща се на висшия етичен закон да прави добро, а не зло, дори на врага си. Всъщност не е ли най-голямото възмездие за стореното някога зло да пренебрегнеш и да изоставиш възможността за отмъщение? Руфат е по своему наказан, защото е изпаднал до положението да дължи своето съществуване на грижите и милосърдието на човека, на когото цял живот се е надсмивал и когото е наранявал. В странната си мисия на болногледач на Руфат, Рамадан неведнъж се доближава до съдбоносния кръстопът на отлаганото и незабравеното отмъщение, в който то си оставало-ясната наглед посока. Тогава му се приисква да възтържествува над повалилия се от болестта насилник или поне да му демонстрира любовта си към Силвина, но тя го спира. Силвина се оказва достойна за благородството и вътрешната сила на човека, когото тя също не престава да обича през изминалите страшни за тях години. Думите й: „Ако той беше звяр, не ставай и ти!", скрепяват още повече любовта и единомислието, които ги свързват. В устата на Силвина и в поведението на Рамадан повествователят сякаш потвърждава известната мисъл на Марк Аврелий: „Истинският начин да отмъстиш на врага си е да не приличаш на него.”

Героят на Хайтов завършва своята пълна с отчаяние изповед със съзнанието за безизходицата, в която е изпаднал, но от изминатия до този момент път става пределно ясно, че Рамадан не ще кривне към злото. Нравственият му избор вече е сторен и той няма да се размине с любовта, добротата и опрощението в тяхно име. В „Дервишово семе”, както й във всички останали разкази от сборника „Диви разкази”, трагизмът и величието на необикновените в своята духовна чистота герои ги приближават към идеала за човечност и дори ги митологизират, но това не буди съпротивата на запленения от тях читател.

HI mn spe6no ama mnogo spe6no mi triabvat niakolko su4inenia!!!!!!!!!!

1 izpovedta kato na4in da se postroi razkaz

2 osnovnia konflikt v razkaza "dervi6ovo seme"

3 razdvoenia sviat v "dervi6ovo

MMOOOOLLLLLIIIIIAAAAAAAAAA

V P ROTIVEN SLU4AI 6TE ME OBIAT!!!!

Първо ПИШИ НА КИРИЛИЦА

Второ ИЗПОЛЗВАЙ ТЪРСАЧКАТА в темата!!! Най-долу!!!

Конфликтът между дълга към рода и дълга към сърцето в разказа ”Дервишово семе” тва е основния конфликт

Творбата на Николай Хайтов ”Дервишово семе” е една въвеждаща творба в българската литература,в която се сблъскват законите на рода и тези на любовта.

Основният конфликт в разказа ”Дервишово семе” е сблъсъкът между законите на рода и тези на любовта,защото любовта няма отношение към устоите на рода.

В началото на творбата основният въпрос е този за запазване и продължаване на рода.Рамадан е длъжен да ”посее дервишово семе” въпреки,че още не е готов за тази важна стъпка.Водено от чувството за дълг,момчето спазва съветите на рода си, ”Друго питане не ме попита.Годиха ме,жениха ме-това беше всичкото питане”.От този факт,че Рамадан все още не е готов да продалжи рода си,се поражда конфликтът.Той се оженва без дори да познава жена си,но такъв е законът на рода и неговото спазване е много важно.Конфликтът в творбата нараства,когато Силвина и Рамадан се опознават и обикват.Между тях се пораждат отношения,различни от тези,които изисква закона за рода.В разказа любовта няма никакво значение,важно е единствено продължението на рода.Нарушаването на родовия закон дава пълното право на братята на Силвина да я продадат на Руфат.Това действие не противоречи на закона за рода.В този случай чувствата на момичето нямат никакво значение.Дядото е в своето право,той оженва внука си повторно,защото въпреки обстоятелствата родът трябва да бъде продължен.Рамадан се жени и създава деца,но любовта му към Силвина не угасва.Той всяка вечер я гледа и се наслаждава на красотата й,като в същото време омразата му към Руфат нараства.Въпреки трите причини за отмъшение:нарушаването на брачната връзка,нарушаването на любовта и застрашаването живота на рода,Рамадан е спрян от чувството си за отговорност към семейството.Фактът,че внукът години наред отлага отмъщението,не означава че той е престанал да мрази Руфат.

В разказа се разкрива голямата любов на Рамадан към Силвина.Въпреки,че той мрази Руфат,помага на своята любима да носи дърва.Тези негови действия са признак за една искрена любов.Той върши всичко това не за да спаси цивота на Руфат,а за да помогне на Силвина,защото всичката тежест пада върху нейните рамене.”Мисля си понякога:мъчи се той,мъчим се и ние,защо не му отворя адовата порта,на която втора година вече хлопа?” , ”...,но опре ли да я свърша,видя ли очите на Силвина,вперени в мене-отпущам му края и хващам пътя за гората сухи дърва за Руфатя да бера ... ”.

Конфликтът в разказа не се разплита,защото любовта на Рамадан е по-силна от омразата му към Руфат.А героят разбира,чe неможе да гради щастието си върху нещастието на другите и воден от тези мисли,любовта към Силвина остава неосъществена в реалността.

РАЗДВОЕНИЯТ СВЯТ В „ДЕРВИШОВО СЕМЕ” ОТ НИКОЛАЙ ХАЙТОВ

Николай Хайтов е един от най-известните съвременни български писатели. Неговите произведения са познати по целия свят.Особено място в творчеството му заема книгата ”Диви разкази”. В нея важен разказ е ”Дервишово семе”.Писателят описва раздвоения свят на героя Рамадан.

Родовите ценности са общоприети и трябва да се следват от младите. Но човекът започва да се отделя от рода, да има собствени мисли, цели и стремежи. Конфликтът между повелите на рода и мислите на човека довежда до раздвоение на света на Рамадан – той трябва да избира дали да следва повелите на рода, или да живее един щастлив живот със своята любима.

Още в началото на разказа се разкрива една родова ценност – нуждата от продължаване на рода. Това е най-важната повеля на рода. Съдбата на Рамадан е да остане без родители и той се явява единствен продължител на рода. Затова героят е толкова важен и дядото решава да го ожени, като подтик дава една външна причина –”на баба дясната й ръка се вдърви, та нямаше кой къщната работа да върши и дядо впря очите си в мене да ме жени”. Но момчето е едва четиринайсетгодишно и все още не разбира нуждата от продължаване на рода. Но то няма избор. Заслепен от желанието си да остави наследник, дядото не се интересува от това, че може да провали живота на своя внук. Единственият въпрос, който му задава, е за цвета на потурити му :”Вапцани ли искаш или сури?” Той го задължава да изпълни дълга си: ”Ще правиш, ще струваш, кръв да има утре сабахлем!” Дядото не разбира, че внукът му не може да прозре повелите на рода, защото още е малък. С решението за ранната женитба на Рамадан старецът се опитва да изпълни своя дълг.

Когато открадват снаха му, изплашен Рамадан да не се нарани, той заповядва на съпругата си: ”Давай въже!” Дядото не се притеснява толкова за внука си, колкото за продължаването на рода. Тази ценност е най-важна за него. Той я поставя дори пред отмъщението за кражбата на момичето: ”Да изчукам Руфатовите като въшки с чифтето.И ще го направя.Ала не сега. Ще оженя Рамадана, ще почакам внук да дойде и тогава ще разплача майчицата на Руфата!”

Воден отново от желанието Рамадан да има дете, той казва: ”Хайде да те женим.” Повторната женитба има за цел да остави наследник на Дервишовия род, въпреки че Рамадан не може да се влюби отново и няма да е щастлив с новата си жена.

Рамадан си има собствено мнение за продължението на рода. Но няма право на избор, задължен е да следва родовите повели и да се подчинява на законите, въпреки че така няма да може да изживее един пълноценен живот. В сватбената нощ героят се заиграва с първата си жена: ”...хвана ме за пояса и взе да ме тегли, да ме развива и повива като пумпал.” Но невинната детска игра прераства в истински чувства, в любов, която остава за цял живот: ”то, сърцето, се навивало, навивало и когато изведнъж го дръпнаха да се развие, отскубнаха ми го заедно с корена.” Героят е наранен, отнето му е най-скъпото, най-ценното в живота – първата любов. Отсега нататък той трябва да се бори със самия себе си, за да реши дали да последва родовите повели, или да избере живота-мъчение. Той не може да преодолее загубата, търси начин да види своята любима и го намира: ”...стъмнеше ли се – качвах се на покрива на нашата къща и като се тулех зад комина, гледах в пенджерчето на Руфатови.”

Отнемането на най-ценното в живота му поражда у Рамадан едно ново чувство – омразата: ” И денем, и нощем аз си мислех как с брадва ще го насека или с нож ще го наръгам в корема, за да не умре веднага, да се мъчи. Как червата му ще влача по земята, ще ги тъпча с краката и с нокти ще ги късам... Триста пъти съм го трепал и съживявал.” Той толкова много обича Силвина, че е готов за нея дори да убива. Дори когато се жени повторно, не я забравя, а продължава да мисли само за нея:” Дупка си пробих в плевнята и започнах да я гледам.”Любовта му е толкова силна, че не умира дори след почти четиридесет години и Рамадан запазва своето най-ценно и го съхранява, въпреки че не може да изпълни най-голямото си желание – да бъде със Силвина, своята първа любов.

Стремежът на дядото към изпълнение на родовите повели и желанието на Рамадан за щастлив живот довеждат до сблъсък между рода и човека.Това пък води до раздвояване на света на героя – той едновременно се старае да изпълни родовите повели, но иска да бъде със своята любов Силвина. Рамадан не може да отстрани Руфат, защото ”в затвора няма дупчица” към Силвина. Воден от желанието да помага на своята любима, той слугува на врага си:”...бода си очите,трепя си ръцете да сеча, а сетне, като заспят горските, влача ги през дерето у дома и снагата си троша за тоя, дето ми е горил душицата! Грея и топля тоя, дето четиресет години ме е държал ту в огън, ту в лед!” Неговата любов е толкова голяма, че е готов да пренебрегне омразата.И конфликтът идва точно от това. Героят не може да живее щастливо, а същевременно толкова много го иска. Първоначалната грешка на Асан Дервиш – да наложи на внука си родовите повели – довежда до превръщане на живота на Рамадан в същински ад.

Родът повелява младото поколение да остави наследник.Човекът желае един щастлив и пълноценен живот. Животът на героя Рамадан в разказа ”Дервишово семе” е раздвоен – малкото момче не разбира нуждата от продължаване на рода като висша ценност на рода, а когато вече го проумява, е твърде късно – животът му се е превърнал в ад. Той живее със своята нова жена, но продължава да мисли за Силвина, единственият човек , когото обича.

Редактирано 29 ноември 200718 г. от samon (преглед на промените)

Трябва ми Любов и омраза в разказа на Николай Хайтов „Дервишово семе” до 11 часа..Ако някой може

ЕДИТ : Пратих си смс в помагало....И го дръпнах от там..Но ми е чудно при кой отиват тея пари като треа да отиат на автора.....

Любов и омраза в разказа на Н.Хайтов „Дервишово семе”

ЕСЕ

Любовта е свещено право на всеки човек.Да обичаш и да бъдеш обичан-това е смисълът и красотата на живота.В днешно време любовта има силата да сближава хората и да топли техните души в този жесток свят.В света на героите от „Дервишово семе” доминират редът и отношенията между хората в един род.Любовта и омразата са двете полюсни чувства,които мотивират техния живот.

Още пещерните рисунки на първобитните хора разкриват двете основни чувства,определящи тяхното ежедневие.Под влияние на любовта обаче човек разбира,че е възможен и друг свят,в който неговите желания да са най-важни.Любовта става синоним на правото му да живее по свой начин и да прави всичко по свой собствен избор.Естествено заедно с това красиво чувство да върви и омразата.

Разказът на Хайтов е пример за мястото на любовта и омразата не само в рода,но и в обществото.Много често,както е и това произведение,младоженците не се познават.За любов не може и да става дума.Но никой не казва,че след като това стане,пламъкът на това чувство не може да лумне изведнъж,съвсем неочаквано.така се случва с Рамадан и Силвина,но след егоистичното държание на братята на момичето,Рамадан е изправен пред вратите на ада.Толкова много омраза се събира в неговото сърце заради си към Силвина.Рамадан преминава през ада на човешките изживявания и от невинно 14-годишно момче,се превръща в зрелия мъж,надживял омразата.Любовта е вълшебство,което му вдъхва сили да изживее сложната промяна.

Житейската драма,в която главни герой са любовта и омразата изгражда характерите на Силвина,Рамадан и Руфат-любовният триъгълник,в който третият е излишен.Любовта се превръща в изпитание за Рамадан и Силвина,ь пътят към осъществяването й е мисълта за престъпление.Една любов никога неможе да запази своятя красота и сила,ако е минала през злодеяние,а престъплението и злодеянието са предизвикани от омраза.Това осъзнава ньй-напред Силвина.Авторът ни показва духовното й развитие.То личи в опрощението й,в грижата й за Руфат.При нея няма ожесточение или злоба и тя не изпитва омраза към никой.Тя копнее да изпита чувството,за което всеки копнее,наречено любов.Основополагаща е тази между мъжът и жената,от която се ражда човекът,а лично за мен най-силна е майчината обшч,защото тя е изградена от много чувства,едно от които е любовта към нейния партньор.В такива случай омразата е напълно изключена и непотребна.

Ако Рамадан е емблема за почтеност,то Руфат е символ на най-дребнавите човешки изисквания.Силвина има образ на обичана жена,независимо,че тази обич й носи много нещастия,защото е съчетана с омразата.

Невъзможната любов е изпитание на главните герои от разказа на Николай Хайтов „Дервишово семе”.От една страна е тяхната красива,вечна обич,която не угасва в продължение на години,а от друга-законите на родовата общност и наказаниятя,налагани от нея.В нашето съзнание, като символ на любовта и омразата са тези,същите герои на Хайтов.

Редактирано 29 ноември 200718 г. от kektoaz (преглед на промените)

много ви моля трябва ми ЛИС върху цитата "Ако не бяха пораснали децата ми ако не бяха се оженили и народили свои нямаше да знае колко години са минали"