Малко помощ за 8 клас-"Дервишово семе"-http://www.myschoolbel.info/Temi_LITER_8klas.html#1

ама на мен ми тряя за Конфликтът между закона на любовта и закона на рода ;(

ПОМОООЩ! Спешно ми трябва "Човекът и родът в разказа Дервишово семе" по възможност да не е от http://www.myschoolbel.info !!

Трябва ми 1 тема по Литература по възможност за Понеделник Щастието е в пътя на сърцето, Рамадане Благодаря на отзовалите се

Трябва ми съчинение на тема "Изпитанията на родовите ценности в разказа Дервишово семе" .. Моля да ми намерита такова съчинение защото ми е за класна и е спешно !

Трябва ми Есе на тема "Силата на любовта - универсална човешка ценност " плС ако някои може да ми помогнЕ ..БЛагодаря предварително !

мн спешно ми трябва Изповедта като начин да се построи разказ дервишово семе плс треа ми напражен ако може

Някой да помогне за моито ЛИС ?

Трябва ми ЛИС на тема : Конфликтът "природа - цивилизация" в разказа "Дервишово семе" от Н.Хайтов ! Много FAST ми трябва ! ПЛС ! Много ще съм благодарен !

трябвами съчинение разсъждение на дервишево семе на тема ''препядствията през една съдбовна любов''

моля ви се помогнете ми спешно ми трябва есе на една от двете теми : има ли безизходни ситуации -това е темета отзад на учебника цлед дервишово семе аз и моите родители -а това е темата отзад на учебника след преди да се родя есето ми трябва за утре незнам как се прави моля помогнете ми

Трябва ми ЛИС на тема : Традициите на рода и цената на тяхното съхраняване според "Дервишово семе"! СПЕШНО Е!

zdraveite trqbvat mi nqkolko temi za kalsna rabota "dervi6ovo seme"sblysykyt mejdu zakonitq na rodoviq moral i svobodniq izbor na lubov . preobyrnatiq patriahalen kosmos v "predi da se rodq"

Спешно ми трябва есе на тема - Дългът към рода и дългът към сърцето - Дервишево семе

Трябват ми съчинения разсъждения върху следните теми : " Суровите повели на водовия свят в разказа " Дервишово семе" " и "Вечният кръстопът на човешката душа в разказът "Дервишово семе " " . Мерси предварително.

Трябва ми ЛИС на тема:Картините на света в „Дервишово семе” от Николай Хайтов и в „преди да се родя”

от Ивайло Петров.Много ми е спешно ,дано някой да ми помогне, моля ви!!!! ;(

Трябват ми съчинения разсъждения върху следните теми : " Суровите повели на водовия свят в разказа " Дервишово семе" " и "Вечният кръстопът на човешката душа в разказът "Дервишово семе " " . Мерси предварително.

НИКОЛАЙ ХАЙТОВ - „ДЕРВИШОВО СЕМЕ”

ЕДНА ДУША НА КРЪСТОПЪТ

Душевното страдание е най-изпепеля¬ващата и самоунищожителна болка, ко¬ято разяжда човека отвътре, променя погледа му към света, нещата и хората, изправяйки го пред дилемата да избира между доброто и злото при своята реакция към тях. Неслучайно повечето творци, оставили име в ли¬тературата, разнищват чо¬вешката душа именно 6 миго¬вете на страдание, когато чо¬век е раздвоен и е длъжен да направи своя избор за по-на¬татъшния си път. Универсал¬ната валидност на това със¬тояние на духа обаче се изживява различно от героите на отделните автори в зависи¬мост от тяхното светоусе¬щане, духовна нагласа, манта¬литет и ценностна система. Ако в моменти на върховно изпитание и на страдание болезнено-чувствителните и гравитиращи към крайности¬те герои на Достоевски изби¬рат самоунищожението, то в българската литература при героите на Йордан Йов¬ков например, страданието пречиства, извисява и нравс¬твено преражда човека. Николай Хайтов избира друг ъгъл на полезрение към стра¬данието - като към предизвикателст¬во, което пробужда неподозирана сила у човека. Героите му от „Диви разкази” преодоляват мъката си с достойнство, с гордост и с непогрешим усет за вечни¬те закони в природата и в човешкия жи¬вот. Техният житейски кръстопът неведнъж е белязан от безизходицата 6 да¬ден момент, но способността им стоически да носят своя кръст им помага дори в раздвоението между прошката и възмездието да остават нравствено монолитни личности.

Финалната сентенция на разказа „Дервишово семе”: „На това крьстопътче тъпча сега и не виждам накъде да хвана”, съдържа целия трагизъм в живота на глав¬ния герой Рамадан. Той плаща висока це¬на на родовата традиция и на усилията да запази човешката си индивидуалност. Не само в края на разказа, когато е при¬нуден да избира дали да отмъсти на чо¬века, погаврил се с любовта му, или да остане Верен на същата тази любов, но и в целия разказ Рамадан най-често е на кръстопът. Душата му е разпъвана на кръст още по време на неизживяното докрай юношество, когато в ролята си на преждевременно станал съпруг изби¬ра влюбването и нежността пред наси¬лието над крехката Силвина. Драматич¬ното противоборство у него се развих¬ря с опасна сила, след като не успява да опази любимото момиче от чуждото насилие. Заставен от дядо си под клетва да отложи отмъще¬нието си с години, той си на¬лага с нечовешко усилие да из¬пълни дълга си към семейно-родовите закони и да продължи рода. Дълъг път извървява Рамадан до последния кръсто¬път, пред който го изправя неговата трагична любов и на който той -добрият и ви¬соко нравствен човек- ще ос¬тане вероятно дотогава, до¬като съдбата се разпореди.

Рамадан е типичен Хайтов герой, който в твърде ранна възраст и в много сгъстен ин¬тервал от време трябва да понесе силата на първата си любов и изключително жес¬токата раздяла с нея и с надеждата си за щастие. В ис¬тинския смисъл на думата той и Силвина са жертви на родовия морал, изрично защи¬таващ преди всичко интересите на об¬щността, а не чувствата на отделна¬та личност. Онова, което за семейно-родовата общност е безсилие на невъзмъжалото момче да изпълни съпружеските си обязаности, от чисто човешка гледна точка и особено от позициите на съвременния читател, е всъщност отрицание на грубата сила и отказ от насилие над момичето, в което се влюб¬ва за цял живот. Още при този пръв кръстопът в живота си юношата Рамадан проявява своята чувствителност и доброта, разминаващи се рязко с общо¬приетото и осветено от родовия мо¬рал консуматорско отношение спрямо жената. За него Силвина не е вещ, не е средство за продължение на рода и за за¬пазване на толкова таченото от дядо му „дервишово семе”, а любимата девой¬ка, излязла сякаш от приказките и от мечтите му. Колкото по-възторжено, чисто и светло е любовното чувство между двамата съпрузи-полудеца, тол¬кова по-поругаваща и убийствена е про¬дажбата на Силвина от по-големите й братя и последвалото й отвличане. Страданието и потресът от раздяла¬та превръщат Рамадан в мъж, и то без¬крайно озлобен и нещастен, доста по-рано от естественото му физическо възмъжаване.

При първия си кръстопът в живота - между любовта и примитивното кон¬суматорско отношение към жената - Ра¬мадан избира нестандартния за среда¬та си път и скъпо заплаща за това. Той отказва да препотвърди безусловно традиционните повели на семейно-родовата общност, и не само в душата си, но и с цялото си същество въстава срещу тях. Докато дядото е загрижен единствено за продължението на рода, Рамадан отстоява и изстрадва право¬то си на любов, на личностно предпочи¬тание и на свободата, ако не веднага, то поне в бъдеще да се разпорежда сам със себе си и със своите чувства. Той временно тръгва по отъпкания от предци¬те си път, временно се подчинява на изис¬кванията на родовия морал и на волята на дядо си да запази и да пренесе през вре¬мето с потомците си „дервишовото се¬ме”. Жертвата е пренесена, повторна¬та женитба без любов е осъществена, новият наследник на рода се появява на бял свят, а в предсмъртния си час дядо¬то му връща свободата да отмъсти на Руфат за кражбата на Силвина.

Освобождението от дадената клет¬ва и възстановеното равновесие в рода оставят обаче Рамадан сам с нещасти¬ето му, с озлоблението и с нечовешко¬то страдание да гледа в съседния двор тържеството на съперника си и траге¬дията на любимата жена. Вторият кръс¬топът в живота на Рамадан е още по-болезнен и по-продължителен от първия, защото е изцяло под сянката на злото и жаждата за отмъщение. Рамадан изживява тайно и мъчително своята драма, когато ден и нощ наблюдава през проби¬тата от него в плевнята дупка бурно¬то съпружество на Руфат и Силвина и когато злото все повече изпълва душа¬та му. В горестната си изповед пред раз¬казвача, героят сам се сравнява с „чучело, пълно със слама”, само че неговата слама е злото, което единствено го държи на крака, кара го да яде, пие, оре и работи подобно на другите, но душата му в то¬ва време се разтерзава. Може би в това образно сравнение Хайтов перифразира мисълта на Балзак, че „страданието е же¬лезният прът, който скулпторите поста¬вят в глинената маса, и че то я поддържа, то е силата.” Във всеки случай, „сламата-зло”, изпълваща и измъчваща Рамадан, не го довежда до престъплението и не го опустошава в нравствено отноше¬ние. Родовите ценности за семеен дълг, приличие и морал, поне докато децата му са още малки - го спират пред реши¬телната крачка. Оказва се че дори кога¬то героят ги проблематизира, оспорва или подлага на преоценка, той пак не ги отхвърля, защото те са дълбоко вкоре¬нени у него.

Животът обаче постепенно променя ситуацията и в развитието на дейст¬вието в разказа Рамадан стига до тре¬тия, пак драматичен, но в същото вре¬ме и парадоксален кръстопът. Той е ис¬крено убеден, че трябва да отмъсти на насилника, който навремето му е от¬нел любимата жена и му е погубил жи¬вота. Рамадан е в пълното си право да се разплати най-после с него, защото така му диктуват и поруганата незабравена през годините любов, и нещас¬тната съдба на измъчваната от съпру¬га си Силвина, и вроденото му чувство за справедливост. Отмъщението се превръща в единствен негов нравствен императив и се препокрива освен това и с представите на родовата среда за чест и дълг, които не се афишират от¬крито, но се подразбират. Съдбата оба¬че решава друго- престъпникът Руфат тежко заболява и остава напълно без¬помощен на ръцете на Силвина. От лю¬бов, милост и състрадание към нея Ра¬мадан започва отново да отлага отмъ¬щението си и самоотвержено й помага да се грижи за съпруга си. Любовта му към Силвина се оказва по-силният нрав¬ствен императиви надделява над жаж¬дата за отмъщение. Той не може да от¬мъсти на насилника, защото повече от всичко държи на някогашната си любима, която през всичките тези години е била и е останала смисълът на живота му.

Когато душата е на кръстопът - осо¬бено на кръстопът като този, пред кой¬то застава Рамадан в навечерието на старостта, човек проявява своя истин¬ски морален облик. Любовта не би има¬ла такава решаваща и притегателна си¬ла за героя на Хайтов, ако този герой не е високо нравствена и благородна лич¬ност, подчиняваща се на висшия ети¬чен закон да прави добро, а не зло, дори на врага си. Всъщност не е ли най-голя¬мото възмездие за стореното някога зло да пренебрегнеш и да изоставиш възможността за отмъщение? Руфат е по своему наказан, защото е изпаднал до положението да дължи своето същес¬твуване на грижите и милосърдието на човека, на когото цял живот се е надс¬мивал и когото е наранявал. В странна¬та си мисия на болногледач на Руфат, Рамадан неведнъж се доближава до съд¬боносния кръстопът на отлаганото и незабравеното отмъщение, в който то си оставало-ясната наглед посока. То¬гава му се приисква да възтържествува над повалилия се от болестта насилник или поне да му демонстрира любов¬та си към Силвина, но тя го спира. Сил¬вина се оказва достойна за благородст¬вото и вътрешната сила на човека, ко¬гото тя също не престава да обича през изминалите страшни за тях години. Ду¬мите й: „Ако той беше звяр, не ставай и ти!", скрепяват още повече любовта и единомислието, които ги свързват. В устата на Силвина и в поведението на Рамадан повествователят сякаш потвърждава известната мисъл на Марк Аврелий: „Истинският начин да отмъстиш на врага си е да не приличаш на него.”

Героят на Хайтов завършва своята пълна с отчаяние изповед със съзнание¬то за безизходицата, в която е изпад¬нал, но от изминатия до този момент път става пределно ясно, че Рамадан не ще кривне към злото. Нравственият му избор вече е сторен и той няма да се раз¬мине с любовта, добротата и опроще¬нието в тяхно име. В „Дервишово семе”, както й във всички останали разка¬зи от сборника „Диви разкази”, трагиз¬мът и величието на необикновените в своята духовна чистота герои ги приближават към идеала за човечност и дори ги митологизират, но това не буди съп¬ротивата на запленения от тях чита¬тел.

eto dano pomogne

Редактирано 4 януари 200818 г. от bufuy (преглед на промените)

Трябва ми съчинение-разсъждение на тема "Дервишово семе - послание за любовта и милосърдието".Благодаря ви предварително!

Редактирано 5 януари 200818 г. от kateto_bgm (преглед на промените)

hi na vsi4ki...trqbva mi ese po temata''S lubov se prevazmogva i nai silnata bolka'' plssss

хора,здр,трябва ми ЛИС на тема "Пейзажът като част от родовото пространство в елегията "Скрити вопли"",благодаря предварително

моля помогнете спешно трябва ми есе на тема : Дългът към рода и дългът към сърцето много ще съм Ви благодарен

Здравейте трябва ми план за Дервишово семе моля ви спешно е ето скайпа ми paco_fena който намаери да ми го прати моля ви

Редактирано 28 септември 200817 г. от brainiac1990 (преглед на промените)

трябва ми образа на дядото много ви моля ....... спешно е

Трябва ми есе на тема ,,Един ден без човешка реч'' ,,Диалог със себе си'' ,,Моменти в които съм се чуствал везрастен'' или ,,Черногледство'' Едно от тези 4 есета ми трябва Спешно е!!! Моля ви помогнете.... Спешно е!!!

Редактирано 10 октомври 200817 г. от Evilzz1 (преглед на промените)

Трябва ми есе на тема ,,Един ден без човешка реч'' ,,Диалог със себе си'' ,,Моменти в които съм се чуствал везрастен'' или ,,Черногледство'' Едно от тези 4 есета ми трябва Спешно е!!! Моля ви помогнете.... Спешно е!!!

Пешоо,Пешо ако искаш аз мога да ти дам ама треа да си платиш,нали знаеш информацията струва пари