помощ имам спешна нужда от съчинение разсъждение на тема човекът между отмъщението и любовта дервишово семе спешно е плс

помощ имам спешна нужда от съчинение разсъждение на тема Човекът между отмъщението и любовта в Дервишово семе

спешно е плс

Използвай тази тема като вместо "дивото" пишеш "желанието за отмъщение" чудесно ще се получи:

В разказа ”Дервишово семе” писателят Николай Хайтов ни запознава с вълнуващата съдба на двете човешки души – Рамаданчо и Силвина. Тяхната обич, която изпитват един към друг и изпитанията, на които е поставена тя ги отвеждат към духовното извисяване на човека, към раждане на личността.

Рамаданчо и Силвина се превръщат в личности чрез своята любов и нежеланието да спазват родовите повели. Те надмогват „дивото”, не се поддават на нещастието и яростта, не са прояждени от тях, запазват благородството си и дори израстват по пътя си - път към тяхната съдба, изпълнена с любов, омраза и раздяла.

Пътищата на Рамаданчо и Силвина се пресичат, когато те са още на читиринайсет години. Старите ги оженват без да ги питат, както е според повелите на рода: ”За такива работи тогава не питаха дето се женеха, ами старите си го правеха сами.” Но въпреки законите на рода, според които любовта между младите не е важна, Рамаданчо и Силвина се обикват. Това е първата крачка на тяхното духовно извисяване към щастието. Пътят на влюбените обаче е осеян и с много трудности. Братята на Силвина и Руфат ги разделят.

Душата на Рамадан страда и се изпълва с омраза, способна да го разруши и изпепе­ли. Мрак витае в дълбините на сърцето му, пагубните сили на злото го обсебват: „Какво ли стана, не мога да ти кажа, ала дядо, като ме видя, че ловя ножа, хвана ме... На сутринта дядо доведе ходжата и ме заклеха: да се не бия, да се не давя в реката. Да се не карам и сбивам... Внуче да оставя деду и тогава глава­та да си кърша...”

Любовта е страдание за Рамадан. Той коп­нее за светли мигове, търси Силвина, гледайки „в пенджерчето на Руфатови”, но виж­да само как „главата й висеше все като пре­кършена...” Студената му обезверена душа не може да приеме унижението на любимата. Животът му е лишен от смисъл. Сила да продължи да живее му дава единствено настанилото се там непобедимо зло: „...ко­гато жалбата ти дойде много, само злото те подпира и спасява. Чучело видял ли си, натъп­кано със слама? Няма вътре нищо! Няма сърце, няма кокал, държи се само на едната слама. Мойта слама беше злото!" Злото го обсеб­ва, отдалечава го от истинския любещ Ра­мадан. За него сякаш няма спасение. Той живее с мисълта, че ще отмъсти. Злото му е „ все в акъла” през деня и през нощта: „ Триста пъти съм го трепал и съживявал. Главата ми гореше. Хиляди пъти го клах и драх. Ръцете се напрягаха, зъбите ми скърцаха, докато най-сетне сламата в чучелото се подпали, трес­ка ме затресе и се разболях." Огънят на злото погубва, омърсява душата му. Освен Сил­вина, той не е в състояние да обича друга жена. Първото любовно чувство го обсеб­ва, но не го отклонява от родовия дълг.

Любовта му към Силвина е преобразява­ща сила, изправена срещу злото и отмъщението в душата му. Рамадан открива отно­во човешкото у себе си, осъзнава, че не би могъл да стори зло и да посегне на Руфат, защото в затвора няма дупчица да има към Силвина: „Ако я видя - смъкна и отрова, и умора, ако не я видя - цяла нощ скърцам със зъбите на Руфатя- дера го, душа го, тровя го и насита на душата не намирам. ” За него е достатъчен този миг на мечтана „среща" с любимата жена, за да оцелее.

Щастието е останало далечно и непости­жимо, животът е подчинен на дълга пред ро­да, радостните мигове са скрити и неулови­ми. Рамадан живее с мисълта за Силвина. Любовта, преминала през неутешимото страда­ние, е изпълнила героите с мъдрост. Всеки живее със своята мъка, усещайки своята бол­ка, без да може да избяга от нещастието на другия. Силвина е съхранила своята любов, направлявана от универсалните човешки ценности. Рамадан е загърбил злото, окрилен от силата на първата обич. Като истински отго­ворен човек е направил своя избор да върви по пътя на милосърдието и опрощаващата Любов към съгрешилия Руфат.

Николай Хайтов чрез избора на своите ге­рои - Силвина и Рамадан, преминали през мимолетното щастие на любовта, изпита­нията и ада на душите си, потвърждава ис­тината, че човек може да се превърне в пъл­ноценна личност, като спазва основните принципи на общочовешкия морал, като превъзмогне "дивото" у себе си.

мн благодаря arti амам нужда и от темата "трудностите са за това за да се преодоляват" 9глава от повеста "преди да се родя" на Ивайло Петров благодаря предварително

Спешно ми трябва ЛИС на Тема Любовта и изпитанията на "дивото мислене" ПЛС

ТРИАБВА МИ МНОГО СПЕ6НО ЛИТЕРАТУРНО ЕСЕ С МОТО "КОГАТО ЖАЛБАТА ТИ ДОЙДЕ МНОГО САМО ЗЛОТО ТИ ПОДПИРА И СПАСЯВА" В/У ДЕРВИШОВО СЕМЕ!!!!МОЛИА ВИ СЕ ПОМАГАЙТЕ!!!!!МНОГО Е СПЕШНО!!!ПРЕДВАРИТЕЛНО БЛАГОДАРЯ

мн благодаря arti

амам нужда и от темата "трудностите са за това за да се преодоляват" 9глава от повеста "преди да се родя" на Ивайло Петров благодаря предварително

виж това дали ще тОсновен сюжет на бъл¬гарската литература след Освобождение¬то е разпадането на родовия космос, на патриархалния селски бит. Пропукват се стените на затворените семейно-родови пространства и в тях постепенно навлизат новите градски порядки, коренно раз¬личните градски обичаи и нрави. Селото се погражданява. Повестта „Гераците” на Елин Пелин винаги се сочи като претворя¬ване на този преломен исторически момент от живота на българското село. От Елин Пе¬лин до Йордан Радичков и Ивайло Петров и до по-младите „селски” автори, различни¬те страни на това погражданяване са обект на драматични, иронични, пародийни ху¬дожествени изображения.

В повестите „Преди да се родя” и „След това” Ивайло Петров разказва за родите¬лите си, за своето детство, за роднините и близките си. Най-често авторите, когато си припомнят детските години, възкресяват спомените си с носталгия и топли чувства, а Ивайло Петров - напротив, разказва с горчива ирония и самоирония, с дистан¬циран хумор към най-близките си и към самия себе си, тъй като и той е част от тогавашното селско семейство. Пише с неве¬роятна духовна дистанция за свидни и до¬ри святи неща като „роден дом", „бащин дом", „родна стряха", „детство", „родина", „идилична любов"... Става дума за понятия, за които винаги говорим с вълнение, с топ¬лота и трепет и не си позволяваме да ги съдим критично. Ивайло Петров обратно: става все по-духовит, находчив, изобрета¬телен в изобличенията си, когато предста¬вя своите диви, необразовани и нецивилизовани герои! На какво се дължи тази него¬ва странна позиция към собственото му ми¬нало? В никакъв случай тя не се дължи на чувството му за превъзходство, нито на над¬менност на съвременен градски човек и интелектуалец, който се срамува от родите¬лите и рода си. Неговата позиция на иро¬низиращ и пародиращ е обусловена от убедеността му за вредата, която нанасят днес в нашия живот изостаналостта и кон¬серватизмът на миналото.

Повестта „Преди да се родя” представя пространствените измерения на действието от нова гледна точка. Тя преобръща посоката на вре¬мето и всичко става различно. Авторът е „свидетел” на събития още „преди да се роди”, рисуващи родната Добруджа в далечни, непознати времена. Познатият ни опоетизиран Йовков патриархален космос - носител на човешките ценнос¬ти, тук вече е разколебан. Ироничният художествен свят на Ивайло Петров ясно откроява тъжния смях на три поколения, като всяко от тях „оглежда” лика си в кривите огледала на времето на оста¬налите две.

Иронията на автора към преобърнатата картина на родовото време естествено въвежда пародията в художественото повес¬твование. Реките започват да текат в об¬ратна посока, дядовците и бащите се държат като деца, а небето на родовия Космос е сякаш под краката им. Несъзнателно, макар и дълбоко убедени в добрите си намере¬ния, стъпкват духовните стойности на традицията, а когато решат да вдигнат поглед нагоре, откриват ниския свод на зем¬ните си страсти. Изглеждат смешни в иро¬ничния хаос на времето и безкрайно тъжни в своята неосъзната безпомощност. Родовият Космос смалява „мащаба” си. Става тесен и млък от дистанцията на пародираното интелектуално превъзходст¬во на по-новото, „модерно” време, оказало се неочаквано на първо място в обърканата хро¬нология на наследственото родово време.

В парадоксалната си автобиография Ивайло Петров изгражда чрез смешно¬то иронична представа за света. Осми¬вайки го, той се дистанцира от него и налага своя естетически идеал. Чрез иро¬ничния, но тъжен смях на разказвача са отречени невежеството, примитивността, грубостта. Иронията на автора към преобърнатата картина на родовото вре¬ме въвежда в художественото повество¬вание пародията, която иронизира тра¬дицията. Хората се проявяват като хитри, глу¬пави, пресметливи. Проблемът за женит¬бата и продължението на рода е проб¬лем на старейшината или на главата на семейството, а не на момъка. „Баба и дя¬до решиха да се сдобият с още две ра¬ботни ръце", споделя героят и той е длъ¬жен да се подчини на тяхната воля. За тях женитбата е сделка и не е свързана с любовта, с дълбоките и трайни чувства. Да продължат рода, да народят деца е дълг на младите хора към пат¬риархалните традиции. Но новоро¬дените, въплъщение на изпълнения дълг, са практическа необходимост, полезна работна ръка. А това снижава традиционните ценности. Примитивно е мис¬ленето на пъдаря Доко, изразено в об¬ръщението му към бъдещата майка: „ Те¬зи дни ще имаш момче, значи! Ще има кой да ви пасе добитъка."

Според правилата на тогавашната етикеция, откупът, зестрата, пазарлъците решават съдбата на младоженците: „Бъ¬дещите съпрузи трябваше да се срещнат поне веднъж преди сватбата и непремен¬но да се харесат, тъй като бракът им би¬ваше предварително решен от техните родители.” Увлечени от своята алчност, сватовниците и сватбарите се озовават в комична ситуация — открадването по погрешка на майката, която с радост би останала в богатата къща: „Майка ми пог¬ледна през прозореца към широкия двор, напъстрен с кръстчета от кокоши крака, и тихо заплака за този двор, за голямата къ¬ща, за градината и за цялото село, в кое¬то можеше да живее отсега нататък.”

В патриархалното общество се отделя особено внимание на ритуалите за до¬казване на честта и достойнството и на младите, и на старите от рода. Приятел¬ството и любовта не са движеща сила за съхранението на родовите ценности. Ня¬мат значение душевните терзания. Съм¬ненията, колебанията на тези, които започват нов живот, не вълнуват никого.

Личността в това общество се стреми да се изяви и да се докаже, но за осъ¬ществяване на себеизявата на героя са необходими освен желание, воля, твър¬дост и упоритост. Синът (героят — раз¬казвач) не следва примера на своя ба¬ща, останал верен на патриархалните за¬кони. Той се устремява към новия, мо¬дерен свят. Представителят на следва¬щото поколение се отделя от идилично-то родно село. Градът ще го приюти, а там патриархалните нрави са безвъзврат¬но загубени. В съвременните градски ус¬ловия човекът с променен поглед към света ще търси нов хоризонт за личностния си АЗ.

Разказвачът в повестта представя сце¬ни и картини, образи, като изразява ироничното си отношение към тях. Пох¬ватите на ироничното, които писателят използва, са най-разнообразни. Главни¬ят е постоянното смесване на образи и представи от двата свята. Отнасяйки се към миналото с насмешка, той изпитва до известна степен и носталгия заради безвъзвратно загубените родови ценнос¬ти. В новия си пристан героят не се чув¬ства сигурен и защитен от бурите на жи¬вота.

Иронията на автора се задълбочава. Тя прониква във всеки детайл от изобразе¬ния художествен свят. Езикът е наситен с иронични обрати. Просторечие съжи¬телства с абстрактни названия и поня¬тия от различни нива на словесното об¬щуване. Ироничният поглед на Ивайло Петров разкрива истината за чуждия му, див съвременен свят: „Разбира се, вре¬мето безпощадно променя всичко, проме¬ня традициите, колкото и да се стараем да ги съхраним, или най-малкото ги осъвре¬менява. Сега например... Никой не краде вече моми посред бял ден, тази работа се смята за варварщина, каквато си е, пък и момите не чакат да ги крадат, сами оти¬ват, при когото си искат... И кражбите от частни лица се смятат за... предраз¬съдък. Крадат от държавата..., служат си с всевъзможни бумаги и много умело се изп¬лъзват от съдебните власти...”

Ивайло Петров не бърза да обвинява и да отхвърля миналото: „Не, не бива да избързвам с предварителни заключения.” Едва ли самият той е убеден в превъз¬ходството на новия начин на живот. Авторът провокира критично отношение към действителността. Крайните изводи са прибързани.

Иронията често се преплита с ностал¬гичен копнеж, за да бъдат определени онези далечни времена като „диви и чудесни”. Мечтае да се завърне в света на чистите детски образи, на светлите по¬риви: „Върнете ми моето детство, вър¬нете ми го още от първия ден с малката къщичка землянка, с бълхите и страшни¬те пъдари, с тъмните нощи, пълни с кара-конджули и конекрадци!”. Разказвачът не би могъл да се чувства щастлив сред ди¬вата власт на съвременната агресия.

Светът на Ивайло Петров в „Преди да се родя” е ироничният свят на разколеба¬ните ценности. Авторът усеща „чуждо” времето на своя реален съвременен живот. Ироничният пог¬лед Към „ставащото” го дистанцира и той се озовава „далеч” във времето - преди „раждането” на съвременния модерен свят. „Да¬леч” от „своето” време, но съвсем близо до вече „билото”, преживяно от предците, ро¬дово време. То му е скъпо и близко, макар и да навлиза в неговото пространство с „модер¬ния” ироничен поглед на своя съвременник. Героят разказвач извървява дълъг път към себе си и преосмисля дълбоко истината за правото на избор на личността. Родът е началото, духов¬ният корен на човека, но личността е та¬зи, която трябва да избере как да живее в мир със себе си и със света.

и свърши работа:

Добри хорица,моля ви да ми помогнете защото тази седмица имам класна по БЕЛ и не мога да си намеря темата ако може да намерите "Сюжетният конфликт между човека и звяра в разказа ''Дервишово семе'' от Н. Хайтов " мн ще съм ви благодарна

аз искам да питам само...къде мога да си намера в интернет самото произведние "Дервишово семе", защото г-на по БЕЛ не дава да си носим учебниците на класното...плс мнооого е спешно...търсих го..амам нещо не го намерих! Моля ви ако някой знае да ми каже щото класното ми е във вторник...

незнам дали ще намериш такъв сайт така че по довре хубаво си прочети произведението.

успех!!!

Трябват ми само 2 тези тези на тези 2 теми:`Дългът към рода и дългът към любовта в разказа `Дервишово семе``Родовият свят в разказа `Дервишово семе`Моля,трябват ми за утре

Трябва ми за утре съчинения-разсъждения на тези две теми-"Рамадан и Руфат в границите на доброто и злото" и "Руфат и Силвина-звярът и жертвата" Моля ви помогнете ми ,много ми е спешно!!!Мерси предварително!

Редактирано 3 декември 200619 г. от radeto (преглед на промените)

РАЗДВОЕНИЯТ СВЯТ В „ДЕРВИШОВО СЕМЕ” ОТ НИКОЛАЙ ХАЙТОВ Съчинение Николай Хайтов е един от най-известните съвременни български писатели. Неговите произведения са познати по целия свят.Особено място в творчеството му заема книгата “Диви разкази”. В нея важен разказ е “Дервишово семе”.Писателят описва раздвоения свят на героя Рамадан. Родовите ценности са общоприети и трябва да се следват от младите. Но човекът започва да се отделя от рода, да има собствени мисли, цели и стремежи. Конфликтът между повелите на рода и мислите на човека довежда до раздвоение на света на Рамадан – той трябва да избира дали да следва повелите на рода, или да живее един щастлив живот със своята любима. Още в началото на разказа се разкрива една родова ценност – нуждата от продължаване на рода. Това е най-важната повеля на рода. Съдбата на Рамадан е да остане без родители и той се явява единствен продължител на рода. Затова героят е толкова важен и дядото решава да го ожени, като подтик дава една външна причина –“на баба дясната й ръка се вдърви, та нямаше кой къщната работа да върши и дядо впря очите си в мене да ме жени”. Но момчето е едва четиринайсетгодишно и все още не разбира нуждата от продължаване на рода. Но то няма избор. Заслепен от желанието си да остави наследник, дядото не се интересува от това, че може да провали живота на своя внук. Единственият въпрос, който му задава, е за цвета на потурити му :”Вапцани ли искаш или сури?” Той го задължава да изпълни дълга си: ”Ще правиш, ще струваш, кръв да има утре сабахлем!” Дядото не разбира, че внукът му не може да прозре повелите на рода, защото още е малък. С решението за ранната женитба на Рамадан старецът се опитва да изпълни своя дълг. Когато открадват снаха му, изплашен Рамадан да не се нарани, той заповядва на съпругата си: ”Давай въже!” Дядото не се притеснява толкова за внука си, колкото за продължаването на рода. Тази ценност е най-важна за него. Той я поставя дори пред отмъщението за кражбата на момичето: ”Да изчукам Руфатовите като въшки с чифтето.И ще го направя.Ала не сега. Ще оженя Рамадана, ще почакам внук да дойде и тогава ще разплача майчицата на Руфата!” Воден отново от желанието Рамадан да има дете, той казва: ”Хайде да те женим.” Повторната женитба има за цел да остави наследник на Дервишовия род, въпреки че Рамадан не може да се влюби отново и няма да е щастлив с новата си жена. Рамадан си има собствено мнение за продължението на рода. Но няма право на избор, задължен е да следва родовите повели и да се подчинява на законите, въпреки че така няма да може да изживее един пълноценен живот. В сватбената нощ героят се заиграва с първата си жена: ”...хвана ме за пояса и взе да ме тегли, да ме развива и повива като пумпал.” Но невинната детска игра прераства в истински чувства, в любов, която остава за цял живот: ”то, сърцето, се навивало, навивало и когато изведнъж го дръпнаха да се развие, отскубнаха ми го заедно с корена.” Героят е наранен, отнето му е най-скъпото, най-ценното в живота – първата любов. Отсега нататък той трябва да се бори със самия себе си, за да реши дали да последва родовите повели, или да избере живота-мъчение. Той не може да преодолее загубата, търси начин да види своята любима и го намира: ”...стъмнеше ли се – качвах се на покрива на нашата къща и като се тулех зад комина, гледах в пенджерчето на Руфатови.” Отнемането на най-ценното в живота му поражда у Рамадан едно ново чувство – омразата: ” И денем, и нощем аз си мислех как с брадва ще го насека или с нож ще го наръгам в корема, за да не умре веднага, да се мъчи. Как червата му ще влача по земята, ще ги тъпча с краката и с нокти ще ги късам... Триста пъти съм го трепал и съживявал.” Той толкова много обича Силвина, че е готов за нея дори да убива. Дори когато се жени повторно, не я забравя, а продължава да мисли само за нея:” Дупка си пробих в плевнята и започнах да я гледам.”Любовта му е толкова силна, че не умира дори след почти четиридесет години и Рамадан запазва своето най-ценно и го съхранява, въпреки че не може да изпълни най-голямото си желание – да бъде със Силвина, своята първа любов. Стремежът на дядото към изпълнение на родовите повели и желанието на Рамадан за щастлив живот довеждат до сблъсък между рода и човека.Това пък води до раздвояване на света на героя – той едновременно се старае да изпълни родовите повели, но иска да бъде със своята любов Силвина. Рамадан не може да отстрани Руфат, защото “в затвора няма дупчица” към Силвина. Воден от желанието да помага на своята любима, той слугува на врага си:”...бода си очите,трепя си ръцете да сеча, а сетне, като заспят горските, влача ги през дерето у дома и снагата си троша за тоя, дето ми е горил душицата! Грея и топля тоя, дето четиресет години ме е държал ту в огън, ту в лед!” Неговата любов е толкова голяма, че е готов да пренебрегне омразата.И конфликтът идва точно от това. Героят не може да живее щастливо, а същевременно толкова много го иска. Първоначалната грешка на Асан Дервиш – да наложи на внука си родовите повели – довежда до превръщане на живота на Рамадан в същински ад. Родът повелява младото поколение да остави наследник.Човекът желае един щастлив и пълноценен живот. Животът на героя Рамадан в разказа “Дервишово семе” е раздвоен – малкото момче не разбира нуждата от продължаване на рода като висша ценност на рода, а когато вече го проумява, е твърде късно – животът му се е превърнал в ад. Той живее със своята нова жена, но продължава да мисли за Силвина, единственият човек , когото обича. Заповядай sara

Спешно ми трябва ЛИС на Тема Любовта и изпитанията на "дивото мислене" ПЛС

Вече имаше такъв въпрос в темата и отговорът ми беше следният:

Любовта и изпитанията на "дивото мислене"

В коментар 98 има една тема "Надмогване на дивото и раждане на личността според разказа "Дервишово семе" според мен чудесно ще пасне и на твоето заглавие, защото за любовта се говори достатъчно.

Тема 6 -Любовта и изпитанията на сърцето в разказа "Дервишово семе"- път към раждането на личността (ЛИС), която се намира на този сайт, също отговаря на въпроса ти:

http://www.myschoolbel.hit.bg/Temi%20po%20...%208%20klas.htm

Темата е в rar формат, чуквате на "изтегли" с десния бутон на мишката, избирате Save Link As и после разархивирате.

Добри хорица,моля ви да ми помогнете защото тази седмица имам класна по БЕЛ и не мога да си намеря темата ако може да намерите "Сюжетният конфликт между човека и звяра в разказа ''Дервишово семе'' от Н. Хайтов " мн ще съм ви благодарна

Ако приемем, че това е конфликтът между Рамдан и Руфат, то тогава това ще ти свърши работа:

"Съдба - тя събира и разделя две деца, които знаят защо са заедно, но все още не са изживяли детството си. Те продължават да си играят, но в същото време оставят за другите и особено за себе си илюзията, че живеят като мъж и жена. Този разказ доказва, че Съдбата може да бъде тъжна или щастлива, всичко е въпрос на избор - сполучлив ли ще е той, или нещастен.

Основният конфликт в разказа "Дервишово семе" е между отношенията на Рамадан и Руфат. Писателят Николай Хайтов ги разделя между една красива девойка. Конфликтът продължава много години и се оказва, че в него няма да има победител и победен.

Конфликтът между Рамадан и Руфат започва от неумолимите закони на рода. Не може инстинският син на Родопа планина да не им се подчинява. Те са подредили живота на Рамадан, защото тяхната воля е по-силна от волята на отделния човек. Законите на рода са ясни, но неопредилими са са законите на любовта. Рамадан и Силвина са по детски чисти и невинни в чувствата си. Безпомощни са те пред злото, въплътено в грубата себичност на Руфат и в примитивната алчност на Силвините братя. Те всъщност съсъпват една малка, светла вселена. Разрушават хармонията в живота на Рамадан и Силвина и предопределят трагедията в тяхната съдба. Злото сякаш е победило доброто и завладява душата на Рамадан. Защото честта му е обругана и чувството за справедливост изисква възмездие, мъст за насилието: "Око за око, зъб за зъб". Празно и пусто е в ограбената му душа. Вместо светлото опиянение сега черната злоба е обсебила чувствата и мислите му. Невероятно силен е контрастът в душевните състояния: "... когато жалбата ти дойде много; само злото те подпира и спасява."

Знайно е, че когато злото се всели в човека, помислите стават страшни и нечовешки жестоки: "И денем, и нощем аз си мислех как с брадва ще го насека или с нож ще го наръгам в корема, за да не умре веднага...Триста пъти съм го трепал и съживявал. Главата ми гореше. Хиляди пъти го клах и драх." На път е душата си да погуби с тия помисли Рамадан, защото звярът се е събудил и иска мъчителна и бавна смърт на друг звяр. Руфат сякаш съзнателно засилва тия страховити намерения: "Около месец и нещо Силвина никому се не показа, че оня я беше дъвчил, ... , та не смееше да се покаже",

И все не успява Рамадан да осъществи жестоките си намерения. Най-напред, защото дете му се родила. После чака да проходи и заякне. А докато проходи, и Силвина - "и тя с дете на ръце!" Нов живот е създаден, той не дава на помислите за смърт да станат действие. Оказва се, че не е съвсем угаснала оная свещена светлина - любовта. Но тя не е за създаване на семейство, а за да спаси човека от звяра в душата му.

Възмездие има, но то не е възмездие на жестокото лично отмъщение. Съдбата въздава на Руфат болест и отнемането на прехраната му.

Идва времето когато Рамадан може да бъде със своята любов. Не е необходимо вече да наднича през дупката в плевнята, за да се срещнат очите им. Но все пак Руфат пак стой между тях. За да не измъчва Силвина, Рамадан е слъжен да се грижи за Руфат, но той го прави и заради себе си. Не знае, че вече изпитва състрадание, че съчувства на наказания от съдбата Руфат. "

източник: http://209.85.135.104/search?q=cache:ZmI3Y...lient=firefox-a

Трябват ми само 2 тези тези на тези 2 теми:

`Дългът към рода и дългът към любовта в разказа `Дервишово семе``Родовият свят в разказа `Дервишово семе`Моля,трябват ми за утре

Дългът към рода и дългът към любовта в разказа `Дервишово семе`- теза

М1-Родът е предисторията на човека, миналото му, затова той трябва да направи усилие достойно да го продължи.

М2-Въпреки, че човек е подвластен на традициите и повелите на родовия свят, той има своя гледна точка, свои амбиции и понякога му е много трудно да ги жертва,за да остане предан на рода.

М3-Много често между човека и рода възниква конфликт, породен от това, че родът повелява едно, а сърцето на човека-друго.

или

Микротеза 1: Родовите традиции са поставени в основата на

битието на човека и човешките взаимоотношения.

Микротеза 2: Обичта на двамата герои не се приема като

необходимо условие за продължение на рода.

Микротеза 3: Дългът към рода влиза в спор със дълга към

сърцето. Те сплитат троен възел в душата на

главния герой – любов, отмъщение и отговорност

към семейството.

`Родовият свят в разказа `Дервишово семе` - теза

Рамадан, Силвина, старият Дервиш показват драматизма на едно общество, противоречията в един родов свят, където личността е подчинена изцяло на общността, но в същото време търси своята индивидуалност и си задава сложните, трудно разрешими въпроси на съществуванието. Заради повелите на рода двамата млади през целия си живот са разкъсвани между патриархалните норми на живот и повелята на сърцата си, неспособни да извървят пътя докрай и да вземат еднозначно решение.

или

1 Микротеза:

Родовият свят и неговите повели са съществували, съществуват и сега, но различията между двете епохи са огромни.

2 Микротеза:

По време на развитията на действията в двете произведения е имало много строги норми, порядки и правила на поведение в тогавашното общество.

3 Микротеза:

Мнението на младите хора не се е зачитало, те са били длъжни да слушат по-възрастните от рода, да се съобразяват с техните желания.

4 Микротеза:

Те са нямали право на глас, право на личен избор в живота, право да се чувстват свободни и пълноценни личности.

Трябва ми за утре съчинения-разсъждения на тези две теми-"Рамадан и Руфат в границите

на доброто и злото" и "Руфат и Силвина-звярът и жертвата"

Моля ви помогнете ми ,много ми е спешно!!!Мерси предварително!

Особени и специфични заглавия, няма точно такова нещо до момента, но можеш да използваш Тригълника между Руфат-Рамадан и Силвина на стр.7, Любов и раздяла в коментар 47, стр.4, Защо всички герои в "Дервишово семе" са жертви, коментар 12, стр.1.

Сега като се замислих, за Руфат и Рамадан можеш да използваш и темата в коментар 187 горе, точно за конфликта добро-зло Руфат-Рамадан става въпрос.

Виж и заглавията на темите в коментар 15, според мен от тези точно, може да се извади по нещо (там е обяснено как се тегли от този сайт):

12. Човекът между примирението и сблъсъка в "Дервишово семе" (ЛИС) - изтегли

13. Една душа на кръстопът в разказа "Дервишово семе" (ЛИС) - изтегли

15. Конфликтът между разума и чувствата в "Дервишово семе" (ЛИС) - изтегли

17. Съдбовните превратности в живота на героите в разказа "Дервишово семе" от Николай Хайтов (ЛИС) - изтегли

18. Правото на любов лишава Рамадан от правото на щастие (ЛИС) - изтегли

21. Трагичният възел на любовта и омразата разказа "Дервишово семе" от николай Хайтов (ЛИС) - изтегли

Определено това са материали, които да ти бъдат от полза, повече не мога да направя

хей арти плс кажи ми от каде то4но да си намеря ЛИС на тема "два вазможни погледа към ценностите на рода" плс плс плс трябва ми до 4ас плс плс плс

Промених малко тезата на една тема за Раздвоения свят и готово:

Разказът ”Дервишово семе” на Николай Хайтов въвежда в българската литература проблеми, които се срещат и до днес в живота на българина. Днес няма такива герои като Рамадан или Силвина и тези проблеми често се отминават без да бъдат забелязвани.

Разказът ”Дервишово семе” ни дава възможност да погледнем към ценностите на рода през очите едно българско семейство, през погледа на старото поколение и през погледа на младото. От едната страна стои родът, а от другата - едно момче, което с течение на времето осъзнава що е любов и що е омраза. През цялото това време старейшината на рода - Асан Дервишов, върви срещу малкото си внуче Рамадан. Дядото има една цел и не се съобразява с желанията на детето, за да я изпълни. Ценностите на рода, видяни от два различни ъгъла, като нещо добро и като нещо лошо, което пречи на индивида да бъде щастлив, да следва сърцето си. Така възникват и двете най-силни и полярни чувства - любовта и омразата. Те се преплитат в много здрав неразплетим ”възел”, от който трудно се излиза.

Асан Дервишов представлява дервишовия род в Николай Хайтовия разказ ”Дервишово семе”. Повелите и ценностите на този род са единствено и само продължаването му на всяка цена. Дядото не се интересува от нищо друго освен от това да има наследници. Той пренебрегва мнението и на единствения си внук, върви против него - ”дядо впря очите си в мене да ме жени. Мене не попита.” ; ”Ти за семе ще ми трябваш...Тук искам на Асан дервишов внук да писне...” ; ”Пази, вика, Дервишовото семе, инак главата ти отсичам!” ; ”На сутринта дядо доведе ходжата и ме заклеха: ...Внуче да оставя деду и тогава главата си да кърша...” ; ”...треска ме затресе и се раболях. Тогава дядо се уплаши. Не за мене, а за Дервишовото семе.”. Всички тези цитати показват незачитането на човека от рода, единствената мисъл, единственото желание на дядото : ”Хайде - вика - да те женим...”

Човекът - Рамадан обаче също има свое мнение. Ракурсът му се променя във връзка с обстоятелствата. Преди да го оженят Рамадан не е съгласен с това, но няма думата : ”Годиха ме, женеха мене - това беше всичкото питане : Вапцани ли потури искам или сури?” - от думите му блика нежелание, чувството на неприязън. Въпреки нението му дядо Асан Дервишов оженва младия Рамадан със Силвина. Момчето започва да осъзнава що е любов.

Любовта се поражда най - напред с красотата на момичето : ”Имаше едни коси... Вземеше ли да се реше, аз заставах да я гледам. Глдах я, гледах, докато ме сепнеше дядо”. Любовта между двамата става прекалено силна: ”сърцето се навивало, навивало и когато изведнъж го дръпнаха да се развие, отскубнаха ми го заедно с корена”, след като отвличат Силвина, все едно откъсват сърцео на Рамадан.

Омразата започва да изпълва душата на младия човек- ”Какво ми стана не мога да ти кажа... ловя ножа...”. Все едно Силвинините братя са решили да го измъчват - ”първата губерка ми забиха като се върна Силвина в село.” Омразата започва да прелива, започва да извира от Рамадан. Той твърдо е решил да отмъсти на Руфат за това, което е извършил. Толкова силно иска отмъщението и Силвина, че накрая омразата в него се възпламенява и Рамадан се поболява : ”Прав ли. Крив ли беше дядо - няма да го съдя, ала за злото беше прав ” когато жалбата ти дойде много, само злото те подпира и спасява. Чучело видял ли си натъпкано със слама? Няма вътре нищо! Няма сърце, няма кокал, държи се само на едната слама. Мойта слама беше злото! И то ме на краката задържа. Злото дето щеше да направя на Руфатя... Ръцете се напрягаха, зъбите ми скърцаха, докато най - сетне сламата в чучелото се подпали, треска ме затресе и се разболях.” Омразата докарва Рамадан до много тежко състояние, но тя до края върви редом, ръка за ръка с любовта. Двете най - близки и най - далечни чувства сега са заедно : ”Грешна душа имам, агов, да ти кажа, и ми се поиска да прегърна Силвина пред очите на Руфатя, да я погледа в моите ръце, както съм я гледал в неговите цял живот.” Рамадан докрай държи омразата в себе си и докрай обича Силвина.

Дядото и внукът през цялото време вървят един срещу друг. Те имат силна, несломима воля. Отначало дядото се налага над Рамадан : ”...върза ме дядо за дирека...” , ”Ти за семе ще ми трябваш, няма да мърдаш!” По - късно обаче Рамадан се осъзнава и тръгва срещу дядо си : ”Хайде - вика - да те женим, че ръката ме сърби да разплача майчицата на Руфатя! - Може да ме жениш - казах на дяда - да ме закопаваш и да правиш с мене каквото си щеш , но Руфатя няма да закачаш! Аз ще се разправям с Руфатя! Накарах го клетва да ми даде ...” Дядото умира и Рамадан успява да се събере със Силвина, но не по начина, по който иска - той трябва да се грижи за най - големия си враг - Руфат.

Раздвоеният свят в разказа ”Дервишово семе” от Николай Хайтов но показва колко силни са любовта и омразата и но навежда на мисълта за родовите повели, родовите ценности, проблемите в живота и взаимоотношенията между род, човек и семейство.

Арти толкова мн ти благодаря че чак нямаш представа!!!МЕРСИ!!

Моля ви трябва ми тема "Правото на любов лишава Руфат от правото на щастие"(Дервишово семе) моля пишете на mail [email protected] PLS за класното е Някакви предложения

Отне ми около 1 час да го наместя и оформя с подходящ увод и извод и да променя стила леко, използвах само текстовете дадени по-горе. Благодари ми като прочетеш разказа, ако не си го направила, става ли?

Защо всички герои в "Дервишово семе" са жертви

Със сборника си "Диви Разкази", заел трайно място в българската класическа литература. В разказа си "Дервишово семе" Хайтов разгръща най-често обсъжданата тема-темата на любовта. Но тук, той я поставя в контекста на родовите традиции и родовия морал, тук той поставя на изпитание и нейните и родовите ценности. Една от причините за уникалността на разказа е неповторимия герой – Рамадан. В хода на непринуден разказ той представя сложните конфликти на битието, които могат да заплетат или разплетат възела на живота, могат да те превърнат в жертва и да те въздигнат от пепелта.

Възелът на Рамадановия живот се заплита още с раждането му. Без майка и баща, неговата участ е да живее със старите си баба и дядо. Липсващите звена на Дервишовите поражда един от първия проблем в Хайтовия разказ-ранната сватба. В типично патриархалния каноничен стил на семейните взаимоотношения дядото на осиротелия Рамаданчо решава да го задоми, защото "нямаше кой къщната работа да върши". Юношата е лишен от личностен избор, друг (родът, традицията, племенният кодекс) гради като че ли идентичността му, предопределя съдбата муа. Интимните желания, съкровените пориви на личността не са от значение. Господства волята на рода.

Традициите повеляват, децата да се превърнат във възрастни още през първата брачна нощ, но как едно дете може да се справи със задълженията на един мъж?! Макар все още да не осъзнават това, Рамадан и Силвина се възпротивяват на строгите съпружески задължения. Но все пак, още тогава, между тях се заражда любов, въпреки че тя е по-скоро подобна на любов между братче и сестриче. Независимо дали първата брачна нощ е физически изконсумирана или не, духовният брак между Силвина и Рамадан е сключен. Може би до края на земните им дни, въпреки всички превратности, поднесени от съдбата. Любовта е посетила двамата млади, тя механично "навива" сърцата им и като изведнъж ги дръпнат между тях остава зейнала рана. Преобразява се не само техният, но и животът на старите. Всекидневните битови действия на младата жена се разчитат като ритуални свещенодействия от влюбения мъж: "Шеташе, метеше, старата ни къща бе огряла като слънце. Засмели се бяха и гредите й - накичени от Силвина с разни цветове и билки, а пък джамчето на одаята плакнеше.... бършеше три пъти на ден и в него утрин се оглеждаше и косата си разресваше...."

След отвличането на Силвина, момчето усеща непоносима празнота в душата си: "като се върнахме вечерта вкъщи, заварихме празна, тъмна къща, без невеста". Младежът Рамадан за първи път се сблъсква с човешката профанация на свещеното, на любовта. След този момент, Рамадановия живот се дели на две: на щастливия, кратък, но прекрасен живот със Силвина и на нещастен-обхващащ повече от четиридесет години, през който тя е женена за Руфат.. Болезнената, като болест, обич го принуждава да наблюдава сцени от семейния живот на любимата си и на най-големия си враг.

Съседът Руфат също е жертва, макар и не така директно показана. Той е безверникът, останал недосегнат от свещеното. Не случайно реакциите му, деянията му отвеждат към дивото, хтоничното, бездуховното. Ако Рамадан е героят, който съзидава любовта, Руфат е апокалиптичният човек, варваринът, насилникът, разрушителят: "Пиеше ракия, зъбеше се и продаваше салтанати", "Около месец и нещо Силвина никому не се показа, оня гад я беше дъвчил, бузите й беше сдъвчил като тесто....", "Той я хващаше за главата, подпираше брадата й с палци и като диво я захапваше".

Цялата тази агресия на насилието разтърсва все още девствената, но посветена в любовното тайнство душа на Рамадан. Тогава злото обладава героя: "... когато жалбата ти дойде много, само злото те подпира и спасява... Злото дето щеше да направя на Руфатя... И денем, и нощем аз си мислех как с брадва ще го насека или с нож ще го наръгам в корема... Ръцете се напрягаха, зъбите ми скърцаха, докато най-сетне сламата в чучелото се подпали, треска ме затресе и се разболях".

Насилието изважда извън равновесие, то ражда мъка, страдания, разяжда като проказа. Злото и яростта погубват сърцето и душата на човека. Така насилието на Руфат ражда отмъстителните пориви на Рамадан. Нарушена е интимната и семейна хармония. Изгубен е покоят на душата. След насилственото отнемане на Силвина настъпва период на крайно объркване, появяват се "зверовете" и "демоните" в съзнанието на героя.

В периода на криза влюбеният жених Рамадан се превръща в сламеното ожесточено "чучело". Настъпила е тотална катастрофа и потоп в духа му.Уплашеният за Дервишовото семе дядо повежда внука си в Триград при дебелото Айше. Градската жрица на магико-религиозните практики с билки, горчилаци и мазила отново прекарва младежа през ритуалите на посвещението.

При дебелото Айше Рамадан добива познание от друг порядък. Той вече е готов да стане баща. И още там, в Триград, той се жени. Тоя път обаче "нямаше игра: и ризата беше изработена, и всичко стана, както си трябва, и дете ми се роди не на деветия, а още на седмия месец!" Многозначителна е тази реплика. Може би го няма чудодейството на първия ритуален преход, няма я магията на любовта. Защото Рамадан церемониално се е причастил завинаги при първата женитба. В косите и миглите на Силвина той е оставил сърцето си.

И все пак Дервишовото семе се съхранява. Когато се ражда правнучето, на третия ден Рамадановият дядо умира. За архаичния човек тайнството на периодичното възстановяване е обосновало целия му живота, всичките му действия са били посветени на това.

След смъртта на стария Дервиш осветената любов между Рамадан и Силвина възкръсва с нова сила. Но тя не е рожба на страстта и нагона. След житейските изпитания и ритуални проверки двамата смирено се търсят един друг - търсят лицата и очите си: "Дупка си пробих в плевнята и започнах да я гледам." И понеже животът не позволява Рамадан и Силвина да са заедно, те се събират духовно: "И се понесе тъй животът ден след ден, година след година. Ако не бяха пораснали децата ми... нямаше и да зная колко са години минали".

Руфат е символът на черното, на тъмното, на демонското начало в душата на човека. Непрестанно двуборстват "Руфат" и "Силвана", агресията, озлоблението и благородството, любовта. Но ето че и разрушителният Руфат е възмезден, превръща се в ясна жертва: "... взеха му касапницата и това го още смачка... Резна го тая чивия в гръбнака и го тръшна на легло". Болестотворящият Руфат сам е сполетян от болестта. До края на дните си той е обречен да бъде немощен. На желанието на Рамадан да подържи Силвина в своите ръце пред очите на немощния Руфат, смирената със съдбата си жертва, отвръща:. "Стига ни - вика, - че сме тука. Ако той беше звяр, не ставай и ти!" Така или иначе във финала на разказа любовният триъгълник се затваря. В него са се "утаили" човешките страсти и радости, човешките "робства" и "свободи", човешкият протест и човешкото примирение.

В "Дервишово семе" се противопоставят гледните точки на Рамадан и Силвина, натоварени с ценности, и Руфат, изпразнен от такива. Първите са жертви през цялото повествование, но накрая Рамадан наистина е прероден от любовта - практически той се превръща в слуга на най-върлия си враг в земното битие, и то заради нея - Силвина. Човещината, добротворчеството, родени от любовта, тържествуват във финала на моноизповедта, Рамадан надмогва личната си драма и се отваря за света на благородството. А въобще не става дума за настъпила трансформация в душата на Руфат. За него космосът и на най-ближните остава инертен, ням, непрозрачен. Той не разбира свещения език на човешката жертвеност, добротворство, любов. Превръща се в жертва.

Да попитам това ЕСЕ ли е??? Поздрави!!!

А какво е профанация???

трабва ми темите ,,вечната битка между разума и чувствата"-есе върху,,дервишово семе" ,,любовта - свята и греховна" и ,,сила или слабост е да простиш" есета върху ,,дервишово семе"моля те моля те плс плс

хеи плс мн спешно ми трябва ЛИС на тема "Родовият морал и любовта като свободен човешки избор плс трябва ми за ътре за6тото ште имам класна плс плс плс помогнете плс плс плс

Трябва ми ЛИС на тема "драматичното съзряване на героя в дервишово семе от николай хайтов" или поне план !!! МОЛЯ ВИ !!! СПЕШНО Е !!!

Трябва ми ЛИС на тема "драматичното съзряване на героя в дервишово семе от николай хайтов" или поне план !!! МОЛЯ ВИ !!! СПЕШНО Е !!!

На тази тема може да отговори и 6. Любовта и изпитанията на сърцето в разказа "Дервишово семе"- път към раждането на личността (ЛИС) от коментар 15 на първа страница, както и темите за Рамадан. А да не говорим, че в почти всяка тема се споменава за съзряването на героя. Просто човек трябва да чете!

хеи плс мн спешно ми трябва ЛИС на тема "Родовият морал и любовта като свободен човешки избор плс трябва ми за ътре за6тото ште имам класна плс плс плс помогнете плс плс плс

Малко твои мисли в тезата и после която и да е тема да хванеш за рода и любовта ще ти свръши работа!!!

Да попитам това ЕСЕ ли е??? Поздрави!!!

А какво е профанация???

Не е есе, но лесно може да стане като се позачистят цитатите и натруфените мисли и се дообогати със собствени.

Профанация = невежество, опошляване, вулгаризация, изпростяване. Идва от профан, невеж човек (особено в дадена област), човек, на който му липсват познания.

трабва ми темите ,,вечната битка между разума и чувствата"-есе върху,,дервишово семе"

,,любовта - свята и греховна" и ,,сила или слабост е да простиш" есета върху ,,дервишово семе"моля те моля те плс плс

Есета има само две в темата, но може да ти помогнат поне малко, иначе можеш да потърсиш и съчинения за конкретните въпроси и с тях да си обогатиш мислите върху есето.

Здравейте Спешно ми трябват есета по темите: "Един мъж дето си няма брада ,за да прежули една женска буза, не е никакъв мъж"- Дервишево семе. "На това кръстопътче тъпча и не виждам на къде да хвана" - Дервишево семе МНого е спешно. Видях че тук има материали по моите теми , но не са есета , аз по принцип искам да попрочта някакви твърдения по темите , за да мога да имам представа в/у това което ще пиша. МОля ви , ако някой може да помогне ... много е спешно - имам класно. Благодаря предварително

Хора, много добро форумче сте направили и наистина доста материали използвах от тук, за което ви благодаря мн мн мн Сега ако може само някой да ми помогне за една теза... темата е "Един мъж, който си няма брада за да прежули една женска буза не е никакъв мъж" - Есе .... много ви моля някой, ако може да помогне да ми пише. Много е спешно утре имам класно 1 и 2 час и съм 1ва смяна

Здравейте

Спешно ми трябват есета по темите:

"Един мъж дето си няма брада ,за да прежули една женска буза, не е никакъв мъж"- Дервишево семе.

"На това кръстопътче тъпча и не виждам на къде да хвана" - Дервишево семе

МНого е спешно. Видях че тук има материали по моите теми , но не са есета , аз по принцип искам да попрочта някакви твърдения по темите , за да мога да имам представа в/у това което ще пиша. МОля ви , ако някой може да помогне ...

много е спешно - имам класно. Благодаря предварително

Така за втората тема има точно такова ЛИС, така че с малко твои мисли и махане на цитатите ще се получи, прочети и няколкото есета, които има по темата на първа страница и ако намериш още едно май имаше по нататък, просто за да добиеш представа. Ето тек пубикувам едно, защото не си спомням вече дали е пускано:

ЛЮБОВТА - ИЗПИТАНИЕ ЗА ИНДИВИДА В РОДОВИЯ СВЯТ

(ЕСЕ ВЪРХУ ИЗУЧАВАНО ПРОИЗВЕДЕНИЕ)

Родовата общност е изградена от хо¬ра, които имат кръвна връзка помежду си; те спазват нормите и нравствените традиции на рода. Човешкият избор е следствие от колективните родови цен¬ности. Личната свобода е ограничено родово право на индивида, но когато той носи бунтовнически и непримирим дух, се опитва да разшири „границите" на родовия свят. Любовта често пъти става фактор за преосмисляне на чо¬вешкия живот, за откъсване от битово примитивното и за търсене на други нравствени измерения налично щастие. Човекът в родовия свят прави своя интимен избор не само със сърцето си, но и с колективната представа за спо¬делено щастие. Любовта твърде често се приема според патриархалната нор¬ма на рода като дълг към опазване на родовите корени.

Елисавета Багряна в стихотворението „Потомка” създава образа на волната жена, която може сама да направлява съдбата си. Поетесата отрича привидна¬та човешка свобода на покорната, при¬мирена българка. Свободолюбивата жена слуша порива на сърцето си, тя има право на лична реализация и лю¬бов. Желанието за щастие е като на¬следено родово право за сърцето на лирическата героиня. Тя е водена от силата на чувството, което я прави сво¬бодна. Сама избира своята съдба. По този начин тя е поставила на изпитание ценностите на рода и е приела любов¬та като универсална ценност, неподвластна на родовите закони. Нейното откъсване от общността й дава свобо¬да и прекратява робското й съществу¬ване; робско - защото този, който е духовно ограничен и няма своя същ¬ност, действително попада под тежко иго. Любовта наистина може да отклю¬чи неограничени простори за личност¬та, да се противопостави на всичко ос¬танало и в своята стихия да постави под съмнение ценностите на родовата об¬щност като дълг към семейство, покорност и примирение. Тя е отклонение от повелите на рода и по този начин - пре¬пятствие за тях.

Любовта подтиква човек да се замис¬ли за своята роля в света, да възроптае срещу наложените правила. Този проблем интерпретира в разказа си „Дервишово семе” Николай Хайтов. Още невъзмъжалият Рамадан е прину¬ден да се ожени, без дори да знае коя ще бъде невестата му. Ражда се любов¬та като духовно и нравствено сливане между двамата герои. И тя предизвик¬ва истинското израстване на индивида в личност. Любовта дава сили на чове¬ка да продължава да живее, да се отър¬си от едностранчивата мисъл за физи¬ческо оцеляване. В такъв смисъл лю¬бовта влиза в конфликт с повелите на рода, според които възпроизвеждане¬то е единствената цел на индивида. Принизяването на човешката същност са¬мо до биологичната функция на инди¬вида е несъвместимо с красивото чувство между двамата герои. Именно любовта е силата, която освобождава личността от предразсъдъците, дава й право на щастие и живот извън грани¬ците на рода. Ето защо любовта е нрав¬ствено изпитание за индивида от родо¬вия свят; тя изисква нов начин на мис¬лене. Човекът открива необятните простори на духа и сам управлява съд¬бата си. Тогава той се изправя пред въп¬роса: дали отново робски да се подчи¬ни на старите традиции, или да избере своя път към бъдещето, към извисеното смислено съществуване.

Любовта на Рамадан към Силвина е предизвикателство към родовата общ¬ност. Тя не позволява на юношата да извърши грях (от нашата цивилизована гледна точка), убивайки Руфат. В сър¬цето на Рамадан се борят две сили -примитивната, която му подсказва да си отмъсти на Руфат, и извисената, ци¬вилизованата, която го подтиква да прости. Читателят усеща, че героят върви към пра¬вилната посока. Оказаната помощ на този, който го е мъчил четиридесет години, разкрива, че Рамадан е надраснал ограниченото мислене на своите предци. А причината за това един¬ствено е силната му обич към Силвина. Нейната мол¬ба: „Ако той беше звяр, не ставай и ти!”, го кара да потисне при¬митивните страсти на ненужно човешко отмъщение. Те са разрушителни за чо¬века, унизяват красивите интимни по¬риви на сърцето. Дали светлото чувство в душата на Рамадан ще му донесе и реално щастие в живота? На този въп¬рос текстът не дава отговор; мъжът стои на „това кръстопътче" и не вижда на¬къде да хване.

Но любовта може да постави и дру¬го препятствие пред родовия свят и неговата нравственост. Патриархал¬ната общност повелява жената да стои на най-ниското стъпало, тя няма пра¬ва и е длъжна да се подчинява. Но обичта на Рамадан стои над всичко. Физически слабата Силвина властва над душата на героя. Тя е формирала своята личност, въздейства и върху Рамадан чрез смиреността си. Любов¬та и страданията са я накарали да ос¬мисли универсалните ценности като разбирателство и обич. Святото и чис¬то чувство отваря пътя на просветле¬нието в душата й и разкрива истинска¬та цел на нейното съществуване. Хайтовата героиня доказва, че безро¬потното покорство пред нравствените ограничения на родовия свят е при¬чина за живот, основан на примитив¬ните идеи, за принизяване на човеш¬ката същност. За Силвина любовта е избор на щастие и право на свобода. Затова всеки трябва да се стреми към осмисляне на живота, тъй като човек се ражда именно когато открие своя¬та същност. А дали светът е готов за своето прераждане? Това ще докажем ние!

"Един мъж дето си няма брада ,за да прежули една женска буза, не е никакъв мъж"- Дервишево семе.

За тази тема - може да се опрете на някоя тема за Рамадан и израстването му като личност, на първа стр. има една тема за духовното израстване и няколоко теми само за Рамадан има по нататък. Облегнете се и на това - че тук брадата е метафора на съзряването на мъжа, на влюбването, на разочарованието, на овладяването на дивото, на смирението пред любовта, всичко това е свързано с покарването на брадата, преминаването от юношество към мъжество.

Арти много ти благодаря за тази тема за доброто и злото. Имах класно и ако не я бях намерил тази тема написана от теб незнам какво щях да правя. Големи благодарности.

Арти много ти благодаря за тази тема за доброто и злото. Имах класно и ако не я бях намерил тази тема написана от теб незнам какво щях да правя. Големи благодарности.

Моля Пожелавам ни повече потребители като теб, които сами да се ориентират в темите, да намират каквото им трябва и само да благодарят. Много пъти съм казвала, че при тема от 10 и повече страници и то основно с теми, няма как ако се зачетете тук-там да не можете да напишете, каквото ви трябва.

Моля Пожелавам ни повече потребители като теб, които сами да се ориентират в темите, да намират каквото им трябва и само да благодарят. Много пъти съм казвала, че при тема от 10 и повече страници и то основно с теми, няма как ако се зачетете тук-там да не можете да напишете, каквото ви трябва.

Ами да така е . Вие тука сте написали във форума ужасно много теми и ако човек наистина иска да си намери точната за него си може да съчетае от няколко. Но повечето просто искат да им се даде- вместо да си направят малкия труд да се поразровят. И добре че има такива хора като теб , които искат да помогнат и си правят труда да пишат и намират темите. Специално в моя случай тази тема ми помогна много - тоест аз я научих цялата и си я написах на класното. Незнам колко ще имам надявам се да е хубава оценка. Пак ти благодаря.

Чао