ДЕСЕТТЕ БИВОЛА

от Куо-ан (Какуан)

в преразказ

на Ньоген Сендзаки и Пол Репс

илюстрации

Томикичиро Токурики

Просветлението, към което е насочен Зен, заради което съществува, идва от само себе си. Както и съзнанието, него в един момент го няма, в следващия го има. Но човекът като физическо същество крачи през елемента време, дори когато крачи в съзнанието си, влачейки крака и собствената си истинна природа. Тъй че дори и в Зен трябва да бъдат правени компромиси за признаване последователността на стъпките на осъзнаване, които водят към вечния миг на просветление.

Ето за това е тази книга. През XII век китайският наставник Куо-ан (Какуан) нарисувал десет бивола, изхождайки от образите на по-ранни даоистки биволи, и написал към тях коментарите в проза и стихове, преведени тук. Неговият вариант на историята е бил чист Зен, проникващ по-дълбоко от по-ранни версии, които завършвали с нищото на осмата картина. Оттогава тя е неизменен източник на вдъхновение за изучаващите Зен, като през вековете са правени многобройни илюстрации на биволите на Куо-ан.

Възпроизведените тук илюстрации са съвременна интерпретация на темата от Томикичиро Токурики, изтъкнат майстор на гравюри върху дърво от Киото, потомък на стар художнически род и притежател на чайната "Дарума-до" (Дарума е японското произношение на Бодхидхарма - името на първия патриарх на Зен). Неговите илюстрации на историята са толкова вдъхновяващо прями и наситени с неподвластен на времето смисъл, колкото вероятно са били и оригиналните картини на Куо-ан.

Следва преработка на част от предговора на Ньоген Сендзаки и Пол Репс към първото издание на техния превод:

Биволът е вечният жизнен принцип, истината в действие. Десетте бивола представляват последователните стъпки към осъществяването на собствената природа.

Тази поредица от стъпки притежава и днес същата мощ, както по времето, когато Куо-ан (1100-1200) я развива върху основата на по-ранни творби и създава своите изображения на бивола. Тук в Америка, осем столетия по-късно, ние вършим подобна работа, за да поддържаме бивола жив и бодър. (Същото е направил Токурики в Киото).

Вникването в творческия принцип надхвърля рамките на всяко време и пространство. "Десетте бивола" са повече от поезия, повече от картини. Те са откровение за духовното разгръщане, което следва и всяка от библиите на човешкия опит. Нека читателят, подобно на китайския патриарх, успее да открие следите от стъпките на своята потенциална същност и - с остена на собствената си цел в ръка, с каната вино на собственото си истинно желание - заскита по пазарищата за да просветлява другите.

1. В търсене на бивола

По пасбищата на този свят разгръщам, разгръщам тревите, бивола да намеря. Следвайки безименни реки, залутан сред кръстосани пътеки из далечни планини, с последни сили, с дух изчерпан - бивола не мога да намеря.

Дочувам само песен на щурци в среднощната гора.

Коментар: Биволът никога не е бил загубван. Какъв е смисълът да се търси? Единствената причина да не мога да го открия е че съм се отдалечил от истинната си природа. В хаоса от усещания не забелязвам дори следите от стъпките му. Далеч от дома, съзирам множество кръстопътища, но кой е правилният път, не зная. Корист и страх, добро и зло ме давят.

2. Откриване на следите

По брега на реката, в сянката на дърветата, стъпки откривам!

Дори под тревите уханни следите му вече съзирам.

Дълбоко в планинската пустош те ясно се виждат.

Насочил поглед към небето, внезапно виждаш носът ти къде се е криел.

Коментар: Прозрял в смисъла на учението, съзирам следите на бивола. И научавам, че както има много съдове, направени от един и същ метал, така и безброят същества и вещи е сътворен от онова, което изгражда и мен. Но ако не различавам една вещ от друга, как бих могъл да отлича вярното от лъжливото? Макар и още далеч от вратата, все пак съм намерил вече пътя.

3. Съзиране на бивола

Славеи да пеят чувам.

Слънцето припича, лек ветрец повява, зеленеят по брега върбите.

Бивол няма как тук да се скрие!

Кой огромната глава, могъщите рога би нарисувал?

Коментар: Щом дочуеш гласа, усещаш откъде идва. Щом се слеят шестте сетива, преминал си вратата. И с влизането съзираш главата на бивола! Усещане за единство - като сол във водата, цветът в боята. И най-дребното нещо не е отделно от собствената ти природа.

4. Улавянето на бивола

След борба страхотна го улавям.

Волята и силите му са неизтощими.

Ту към плато отвъд облачни мъгли се мята, ту в непроницаемо ждрело се скрива.

Коментар: Дълго време е прекарал в гората, но днес е в ръцете ми! Прехласването пред красиви гледки ми пречи да го направлявам. Закопнял за по-сладка трева, пак се защурва настрани. Умът му още е опърничав и необуздан. Ако искам да го покоря, трябва да вдигна камшика.

5. Укротяването на бивола

Камшикът и въжето трябват още - инак пак по някой прашен път ще кривне.

Щом го овладееш, става по природа кротък.

После, без да го завързваш, подчинява се на господаря.

Коментар: Възниква една мисъл и друга я последва. Когато първата мисъл извира от просветлението, всички следващи мисли са верни. Човек прави всичко невярно поради заблуда. Заблудата не идва от обективност, тя се поражда от субективността. Дръж здраво въжето с халката в носа и не позволявай и едно съмнение да възникне.

6. Яхнал бивола, у дома се завръщаш

Възсядам бивола и полека към дома се завръщам.

Флейтата ми приглася на вечерта.

В такт пляскам и поддържам незатихващия ритъм.

Който тази мелодия чуе, подхваща и той песента.

Коментар: Тази схватка свърши; загубено и намерено са уравновесени. Пея песента на селските дървари и свиря мелодиите на малките деца. Яхнал бивола, разглеждам облаците над главата си. Напред вървя, без да ме е грижа кой ми вика да се спра.

7. Да минеш отвъд бивола

Пристигам в къщи, яхнал бивола.

Спокоен съм. И биволът е време да почине.

Утрото настъпва.

В щастлива безметежност пред сламената си колиба, забравям за камшика и въжето.

Коментар: Законът е един, не два. Биволът е само временен обект. Както заекът в клопката, както рибата в мрежата. Както златото в рудата, както луната иззад облаците. Една пътека чиста светлина пътува през безконечното време.

8. Отвъд бивола и себе си

Камшик, въже, самият ти и биволът - всичко се слива в едно.

Това небе е тъй безкрайно, че никое послание не може да го опетни.

Снежинка сред бушуващия огън?

Да - следа от стъпките на патриарсите.

Коментар: Посредствеността се е изпарила. Съзнанието е чисто от ограничения. Не търся никакво просветление. Нито пък оставам там, където няма просветление. Тъй като не съм ни тук, ни там, око не може да ме съзре. И сто птици да посипят пътя ми с цветя, възхвалата би била безсмислена.

9. Достигане източника на всичко

Премного стъпки за възвръщане към изначалния извор.

По-добре да се бях родил сляп и глух!

Ето ме в истинското ми жилище, без грижа за каквото и да е отвън - спокойно тече си реката, червени цветове цъфтят.

Коментар: Истината е ясна от самото начало. В равновесието на покоя, безмълвно наблюдавам как формите се образуват и разпадат. Непривързаният към формата не се нуждае от реформиране. Водата е изумрудена, планината е тъмносиня, и аз виждам онова, което се създава и онова, което се руши.

10. Сред света

Бос и разгърден, смесвам се с тълпата разнолика на света.

Дрехите ми - парцаливи, прашни;

аз самият - винаги щастлив.

Дълголетие чрез магически средства не търся.

Но ето - мъртвите дървета оживяват пред мен.

Коментар: И хиляда мъдреци не могат зад моята врата да надникнат. Красотата на градината ми е незрима. Защо по стъпките на патриарсите да трябва да вървиш? Към пазара тръгвам с бутилката за вино, връщам се, подпирайки се на тоягата. Пазарища и кръчми обикалям и с погледа си просветлявам всеки срещнат.

Пол Репс - "Плътта на Дзен, костите на Дзен"

Редактирано 18 март 200917 г. от WhiteHart (преглед на промените)

WhiteHart,много е добро това!

Как смяташ,до коя точка си стигнал в търсенето на бивола?И познаваш ли някой дето е стигнал до последния бивол?

Прекрасна притча1

Пак се убеждавам, че Пътят може да се опише по хиляди начини...

Нео, този, който върви по Пътя, може да се огледа само в очите на другите

WhiteHart,много е добро това!

Как смяташ,до коя точка си стигнал в търсенето на бивола?И познаваш ли някой дето е стигнал до последния бивол?

Иска ми се да смятам,че съм на номер 2

Коментарите към притчата са хубави, но отразява само едно ниво на тълкуване, а те са няколко.

На една по-ниско ниво , биволът е личността (егоистичен ум и желания). Първите три етапа са свързани с индивидуализацията, със засилването на позициите на нисшия аз, с усилването на индивидуалното самосъзнание, развитие на ума. В тези моменти душата още не е във пряка връзка с личността. Всъщност нещата се показват от гледна точка на душата, но съзнанието на човека е отъждествено с бивола. После следват етапи на овладяване на личността от страна на душата, борба с нея, нейното покоряването и използване за целите на душата устремена към завръщане у дома(посвещение)(върхът на планината). Другите три етапа са за посветените. Етапите могат да се свържат със съзвездията.

Коментарите към притчата са хубави, но отразява само едно ниво на тълкуване, а те са няколко.

На една по-ниско ниво , биволът е личността (егоистичен ум и желания). Първите три етапа са свързани с индивидуализацията, със засилването на позициите на нисшия аз, с усилването на индивидуалното самосъзнание, развитие на ума. В тези моменти душата още не е във пряка връзка с личността. Всъщност нещата се показват от гледна точка на душата, но съзнанието на човека е отъждествено с бивола. После следват етапи на овладяване на личността от страна на душата, борба с нея, нейното покоряването и използване за целите на душата устремена към завръщане у дома(посвещение)(върхът на планината). Другите три етапа са за посветените. Етапите могат да се свържат със съзвездията.

ми такива са притчите - всеки ги разбира и тълкува според нивото си...

и на всички дават по нещо - обикновено това, от което се нуждае

този, който върви по Пътя, може да се огледа само в очите на другите

Пътя е двупосочен за съжаление...

Пътя е двупосочен за съжаление...

И за радост - сиреч притежаваме свободна воля

В Тибетския будизъм пътят до просветлението минава през десет нива на Бодхисатва.

Първото е наречено - изключително радостно.

След достигане на първото ниво, пътя към познаването и преживяването на нещата каквито са става еднопосочен. Което не изключва свободната воля, разбира се.

Буда е състояние на ума. Пробуден ум. Сангдже на тибетски. „Санг” е пречистен като огледало без прах, което напълно отразява нещата, каквито са, и „дже” е напълно разтворен, като лотосов цвят – всички просветлени качества са напълно проявени, невежеството е напълно изчезнало.

При първото ниво на бодхисатва "огледалото" е достатъчно "почистено" така, че да не може да се "замърси" твърде много пак. То е станало "самопочистващо" се.

ПС

Мисля, че няма съответствие между Десетте бивола и десетте нива на бодхисатва. Има връзка, но няма съответствие.

Може би седмия или осмия бивол е Първо бодхисатва ниво. Но това е само предположение.

Така или иначе интелектуализирането не помага много.

Редактирано 20 март 200917 г. от Вало (преглед на промените)

Вало, въпреки огромното ми уважение към теб като будист не мога да възприема тибетския будизъм за "правилна посока". Имам една молба. Поясни тук за Санскрита - колко вида има (ако има), кой последен е можел да разбира скритото значение между буквите и символизма им - въобще инфото, което имаш за Санскрита. Вярвам, че не искам много.

Вало, въпреки огромното ми уважение към теб като будист не мога да възприема тибетския будизъм за "правилна посока". Имам една молба. Поясни тук за Санскрита - колко вида има (ако има), кой последен е можел да разбира скритото значение между буквите и символизма им - въобще инфото, което имаш за Санскрита. Вярвам, че не искам много.

Не мога да отговоря на този въпрос защото съм некомпетентен. Не знам санскрит. Почти нищо не знам за този език освен може би няколко думи.

Ще споделя една друга история:

ЛУНА

Тибетска нощ. В планината до пещерите стоят двама налджорпи*.

- Какво се усмихваш? – пита единия

- Ами ето, любувам се на Луната.

- На какво се любуваш?

- На Луната – йогинът показва Луната с пръст, но неговия събеседник дори не повдига глава.

- Каква Луна? – пита той.

- Ами ето я там – удивлява се първия – пред теб, жълта такава.

- Жълта?! О, мама му стара. Трябва да разкажа на някой. След половин час около налджорпите се събира тълпа.

- О, Гуру, разкажи ни за Луната – плахо моли делегат от тълпата.

- Какво има да се разказва? – разгорещява се налджорпата. – Повдигнете си главата и всички ще видите.

Един от тълпата, без да отделя предани очи от налждорпата, бързо надрасква в свитък: „Само трябва да се повдигне главата – и пред погледа ще се открие Луната, жълт кръг на фона на черното небе…”

- Ти защо записваш това? – предпазливо пита налджорпата.

- Някой трябва да съхрани учението за поколенията, ако не аз, кой тогава?

- Какво учение, мътните те взели?! ПРОСТО ПОВДИГНИ ГЛАВА!!!

- „Да се повдигне главата не сложно, а просто…” – отново започва да пише ново-пръкналия се тантрист, но налджопата му удря брадичката отдолу с юмрук и пред очите на писателя се мярва жълто петно.

- Какво беше това, Учителю???

- Луната.

- Боже, аз видях Луната. Аз видях Луната! Луната!!!

- Той видя Луната, - вълнува се тълпата и прави кръг около потъркващия брадичката си Луновидец. Налджорпата, междувременно маха с ръка и се оттегля, любувайки се на пълнолунието.

След две хиляди години, някой чете „лунната тантра” и тежко въздъхва: „Ех, - мисли той. - в онези времена Гуруто е бил до теб и е можел да те прасне по зъбите в подходящия момент. Някой сега казват, че една книга е достатъчна и че виждат със собствените си очи Луната всяка нощ, но на кого може да се вярва в наше време? А, може, и въобще всичко това да са просто приказки, ето какво ще ви кажа аз … ”

------

*Налджорпа – мисля че тук се ползва в смисъл на медитиращ практик

В Тибетския будизъм пътят до просветлението минава през десет нива на Бодхисатва.

Първото е наречено - изключително радостно.

След достигане на първото ниво, пътя към познаването и преживяването на нещата каквито са става еднопосочен. Което не изключва свободната воля, разбира се.

Буда е състояние на ума. Пробуден ум. Сангдже на тибетски. „Санг” е пречистен като огледало без прах, което напълно отразява нещата, каквито са, и „дже” е напълно разтворен, като лотосов цвят – всички просветлени качества са напълно проявени, невежеството е напълно изчезнало.

При първото ниво на бодхисатва "огледалото" е достатъчно "почистено" така, че да не може да се "замърси" твърде много пак. То е станало "самопочистващо" се.

ПС

Мисля, че няма съответствие между Десетте бивола и десетте нива на бодхисатва. Има връзка, но няма съответствие.

Може би седмия или осмия бивол е Първо бодхисатва ниво. Но това е само предположение.

Така или иначе интелектуализирането не помага много.

И състоянието на ума е важно, но най-важно е състоянието на душата-"АУМ"-а. Докато душата се асоциира с ума си, то за нея ще същестуват опастност от дуалността на рай и ад(РА и АР)

Когато душата е чиста ума автоматочно е чист. Обратно -ако ума е чист, но не вижда душата, то е в опасност, колкото и да се чисти и пази от емоционални замърсявания.

Редактирано 20 март 200917 г. от .... (преглед на промените)

И състоянието на ума е важно, но най-важно е състоянието на душата-"АУМ"-а. Докато душата се асоциира с ума си, то за нея ще същестуват опастност от дуалността на рай и ад(РА и АР)

Когато душата е чиста ума автоматочно е чист. Обратно -ако ума е чист, но не вижда душата, то е в опасност, колкото и да се чисти и пази от емоционални замърсявания.

Различните учения ползват различна терминология. В Будизма няма душа.

Това го пиша без идеята за спор или противопоставяне.

Различните учения са подходящи за различни хора, от смесването на ученията няма полза.

Според мен от голяма важност е толерантността. Способността да приемаме и уважаваме различни гледни точки.

Разбира не е необходимо да се проявява толерантност към нетолерантността.

Не би трябвало собственото ни развитие и щастие да е за сметка на страданията на други.

Различните учения ползват различна терминология. В Будизма няма душа.

Това го пиша без идеята за спор или противопоставяне.

Различните учения са подходящи за различни хора, от смесването на ученията няма полза.

Според мен от голяма важност е толерантността. Способността да приемаме и уважаваме различни гледни точки.

Разбира не е необходимо да се проявява толерантност към нетолерантността.

Не би трябвало собственото ни развитие и щастие да е за сметка на страданията на други.

....на мене ли го казваш това, този, който проповядва:

Философия без религия е умствена спекулация, но Религия без философия е фанатизъм.

Обсъждането на гледните точки е възможно не когато има религия, а когато няма фанатизъм. Но за да не изпадаме в състоянието на евреите,цкоито щом повдигнем темата за юдаизъма сме ставали "анти-семити".

...аз съм привърженик на ВЕДАическата философия, която е и религия и наука. Но преди всичко-философия.

И състоянието на ума е важно, но най-важно е състоянието на душата-"АУМ"-а. Докато душата се асоциира с ума си, то за нея ще същестуват опастност от дуалността на рай и ад(РА и АР)

Когато душата е чиста ума автоматочно е чист. Обратно -ако ума е чист, но не вижда душата, то е в опасност, колкото и да се чисти и пази от емоционални замърсявания.

Говориш наизуст. Под душа сигурно разбираш джива. Хубаво е това, което казваш, ама прескачаш няколко необходими етапа. Умът е средство за проявление на душата. Душата трябва да се прояви чрез него максимално, доколкото е възможно, да го развие и овладее до степен умът да се превърне в послушен неин инструмент, да почувства ограничението му и едва след това да го надхвърли. Не можеш да се дистанциараш от неразвития ум.

Колеги, темата е за биволи. :-)

Моля да се придържаме към нея.

Имам предложение раздела да се преименува на Празни приказки за Религия, Мистика, Езотерика.

Не мога да отговоря на този въпрос защото съм некомпетентен. Не знам санскрит. Почти нищо не знам за този език освен може би няколко думи.

Ще споделя една друга история:

ЛУНА

Тибетска нощ. В планината до пещерите стоят двама налджорпи*.

- Какво се усмихваш? – пита единия

- Ами ето, любувам се на Луната.

- На какво се любуваш?

- На Луната – йогинът показва Луната с пръст, но неговия събеседник дори не повдига глава.

- Каква Луна? – пита той.

- Ами ето я там – удивлява се първия – пред теб, жълта такава.

- Жълта?! О, мама му стара. Трябва да разкажа на някой. След половин час около налджорпите се събира тълпа.

- О, Гуру, разкажи ни за Луната – плахо моли делегат от тълпата.

- Какво има да се разказва? – разгорещява се налджорпата. – Повдигнете си главата и всички ще видите.

Един от тълпата, без да отделя предани очи от налждорпата, бързо надрасква в свитък: „Само трябва да се повдигне главата – и пред погледа ще се открие Луната, жълт кръг на фона на черното небе…”

- Ти защо записваш това? – предпазливо пита налджорпата.

- Някой трябва да съхрани учението за поколенията, ако не аз, кой тогава?

- Какво учение, мътните те взели?! ПРОСТО ПОВДИГНИ ГЛАВА!!!

- „Да се повдигне главата не сложно, а просто…” – отново започва да пише ново-пръкналия се тантрист, но налджопата му удря брадичката отдолу с юмрук и пред очите на писателя се мярва жълто петно.

- Какво беше това, Учителю???

- Луната.

- Боже, аз видях Луната. Аз видях Луната! Луната!!!

- Той видя Луната, - вълнува се тълпата и прави кръг около потъркващия брадичката си Луновидец. Налджорпата, междувременно маха с ръка и се оттегля, любувайки се на пълнолунието.

След две хиляди години, някой чете „лунната тантра” и тежко въздъхва: „Ех, - мисли той. - в онези времена Гуруто е бил до теб и е можел да те прасне по зъбите в подходящия момент. Някой сега казват, че една книга е достатъчна и че виждат със собствените си очи Луната всяка нощ, но на кого може да се вярва в наше време? А, може, и въобще всичко това да са просто приказки, ето какво ще ви кажа аз … ”

------

*Налджорпа – мисля че тук се ползва в смисъл на медитиращ практик

В една дзен обител живеел просветлен учител с учениците си. Винаги,когато медитирали, котката на учителя влизала, ходела напред-назад, и им пречела да се съсредоточат. Затова учителят наредил по време на медитация котката да се завързва. Минали години,котката умряла,после умрял и самият учител. Учениците купили нова котка и я завързвали по време на медитациите си. След време разни бележити мъдреци написали цели трактати за ролята на завързаната котка в правилната медитация...

Колеги, темата е за биволи. :-)

Моля да се придържаме към нея.

Имам предложение раздела да се преименува на Празни приказки за Религия, Мистика, Езотерика.

Ми мноо си скучен бе, бате!

...това е начинът за разговор в живото сега - с ирония, самоирония и сарказъм. Иначе никой не те слуша, нито чете. Както преди време чрез притчи, така и сега - с шега и на шега

Ми мноо си скучен бе, бате!

...това е начинът за разговор в живото сега - с ирония, самоирония и сарказъм. Иначе никой не те слуша, нито чете. Както преди време чрез притчи, така и сега - с шега и на шега

Ми верно си е. Това си е 10-я бивол.

Темата е много интересна...

Един от основните начини да се обучават учениците е бил чрез притчите...

Валентинус, съгласна! Притчата дава на всеки това, което му е нужно. Всеки вижда толкова, колкото може.

Темата за 10 бика е много интересна, но тя спокойно може да бъде тема за притчите в учението...

Притчата за 10 бика е много красива и всеки, който се е докоснал до учението, схваща много добре за какво става дума... Някой повече, друг по-малко... Аз се почувствах обогатена, когато я прочетох... Взех си моето от нея...

Красиво е разказана, говори на сърцето... Носи покой...

Заинтригува ме закачката за "оглеждането" ... Някъде Дънов разказва: "Аз съм огледало. Достигнал съм този етап. Хората идват и се оглеждат в мен. Всеки вижда в мен, което носи в себе си. Някой ми казва: Ти си много лош човек. Аз се съгласявам: да лош съм. Друг ми казва: ти си светец. Аз се съгласявам... Аз съм празен вече, аз съм това за всеки от вас, което се отразява в мен от него самия... Гледайки мен, виждате вашето отражение..."

Моето познание по моя път ми е достигнало, за да разбера думите така. В моя живот давах красота на различни хора по един и същи начин. Някои от тях ме наричаха ангел, други глупачка... Някои ме смятаха за силна и мъдра, щом мога да постъпвам така. Други изпитваха снизхождение и презрение към това, защото го намираха за слабост, смятаха, че съм наивна, те си мислеха, че ме контролират и могат да имат власт над мен... Най-страшният човек, който допуснах в личния си живот, и на когото дадох много повече, ме нарече дявола... Може би има мъдреци, достигнали до 10 бик, които имат силата да карат другите да виждат само Бога и божественото... В моя живот, аз стигнах до извода, че всеки вижда в постъпките ти това, което е самият той...

Вало, човек, който може да оцени хумора на притчата за Луната, която си описал, трябва да е минал етапа на четенето и да е постигнал нещо друго... Зарази ме със смях тази история, накара ме да се смея до болка в корема... Трябва да имаш доста неща, които да си видял сам, в сравнение с всички красиви думи, с които описваш будизма - с дълбокото знание които си личи, че имаш... Не е възможно да е по друг начин!

Заинтригува ме закачката за "оглеждането"

Закачка ли?

Истина е.

Един Мъдър ме съветваше: Не се оглеждай твърде дълго в очите на другия, за да не заприличаш на него.

Обаче това за завързаната котка е куул. Отивам да си купя котка.

Nel, и притчата за котката е готина. Просто другата ме зарази тотално...

Казваш : "закачка", не истина е!

Да, това е и моето мнение. Имах предвид "закачка", в смисъла, че някои там - в началото - имаха хаплива закачка по този въпрос...

А ти, явно, също си от хората, които правят това, за което четем. Започва да ми се оформя такава представа за теб...

Всичко добро!