Инчееее, ако знаеш колко време издирвах Obsession на руски, но напълно безуспешно. Направо ми се разтупка сърцето само докато чета постовете ти с преразказа на книгата, а не мога да си представя, ако я бях намерила да я чета, сигурно океани щяха да се леят ....Много тъжно започва третата книга, но защо се е озовала Мария в лудницата и кой я е бутнал там??? Мила, и аз ще се присъединя към молбата на останалите момичета, да ни пускаш тук още преразкази от книгата

Момичета някой чел ли е "Брачно предложение" на Фейдър , чудя се дали става?

Аууу, това ми е една от любимите книги от тази авторка, мила a те са само четири-пет парчета, не повече.

Редактирано 24 февруари 201016 г. от bobych (преглед на промените)

Мерси за отговора мила, значи ще се чете и то с удоволствие

Ох момичета, туак Трей е толкова различен, че направо човек може да се влюби в него. Сега продължавам. Трей седеше и слушаше Едуина която му мякаше на главата. Как е могъл да я остави, какво ще прави сега, с това бебе в утробата си. Как ще го роди без баща, как ще го гледа и разни такива. По начина по който реагира Трей, съдя, че детето не е негово, а ни никъде не е споменато, че той е бащата. Той й каза, че има много пари, и като се роди ще му намери бавачка и може да го изпрати някъде за да не й пречи. А тя настояваше, че още могат да се оженят. Тя ще му даде много пари ако се омъжи за нея. Щяла да намери и бавачка за Мария. Трей й каза, че не може да го купи. После тя почна да му опява, че той е мъж и има своите нужди, а болната Мария няма как да ги удовлетвори, почна да му се натиска, да го опипва и да се мъчи да ги съблазни, но той категорично я отблъсна и тръгна към стаята на Мария. През това време има само пряка реч. Мария вижда брат си Пол, много му се радва и му казва, че е мътва, но брат й казва, че не е и трябва да се бори. Че трябва да се събуди, но тя отказва да се върне на тъмното ужасно място. Пол й казва, че вече не е там, че е при някой който я обича, но тя е толкова изплашена и не иска да се събуди.

Трей я откри свита в един ъгъл. Нареди да заключат вратата като влезе в стаята и каквото и да се чува никой да не отключва. После отиде при Мария, почна да й говори миличко, приближаваше се бавно, а тя го гледаше с толкова страх, че сърцето му се свиваше. После посегна към нея и тя полудя, почна да се бори с него, да се опитва да му избяга, и се засили отново да скочи през прозореца. Тялото й беше вече във въздуха, когато Трей успя да я улови. Двамата се стовариха на земята, и той я притискаше с тялото си, и я молеше да не се бори, докато тя пищеше и го удряше. Влезе Едуини и почна да му крещи да излезе от стаята, че Мария била напълно луда, а той побесня, почна да я ругае и я изгони с крясъци. Накрая Мария се успокои, и той я отнесе до леглото, зави я и прекара цялата нощ на стола до нея. На сутринта, Едуина пак се дофмъкна, почна да му говори, че трябва да я зареже, че е луда и не е жената която е обичал, ама той не я слушаше. Трябваше да нахрани Мария, защото тя не се беше хранила от дни, и накара Едуина да прихване Мария през раменете, докато я нахрани, а Едуина гледаше толкова погнусена, че Трей си помисли, че досега не е удрял жена, но точно в този момент повече от всичко би искал да я удари. И тук имаш един много сладък абзац, затова ще ви го препиша:

Поднесох лъжицата към устните на Мария – Яж – Казах й нежно.

Нищо

Прокарах лъжицата леко между устните й – Моля те!

Нищо

Повдигнах лъжицата изсипвайки бульон въху езика й.

Той потече от устата й наолу по шията й.

Отново.

Нищо.

Отново, беше единствената ми мисъл. Ръката му трепна. Челото ми се покри с капки пот.

- Тя не иска – Каза Едуина

Отново.

- Трябва да ядеш, Мария. Моля те. Послушай ме.

- Тя не те чува.

- Трей е, сърчице мое (той все така й казва). Моля те. Заради мен.

- Тя не те чува.

- Моля те.

- За бога, скъпи, тя умира. Приеми го и я пусни да си отиде.

- Проклета да си! – изкещях аз в шокираното лице не Едуина, захвърлих с всичка сила порцелановата купа към стената, където тя се разби на парчета, и излязох от стаята.

После слезе долу и Едуина пак го нагачи, пак почна да му опява.

- Трей?

- По дяволите, защо не се разкараш от мен. Остави ме сам. В името на всичко свято, Едуина.........просто си върви в къщи.

- Съжалявам.

- Трябваше да я видиш, каква беше преди, Едуина. Беше толкова чиста и добра. Прекалено добра за мен. Толкова пълна с вяра и милосърдие. Като си помисля, че аз в известна степен см отговорен за случилото се с нея... Не мога да я загубя отново.

- Не говориш смислено, скъпи. Няма да можеш да й помогнеш докато си в това състояние. Имаш нужда от почивка.

- Ти беше права. Тя умира. Предала се е. Само ако можех да достигна до нея – но не зая как.

През това време, е своя измислен свят Мария пак говореше с брат си. Той й казаваше, че не може да продължава така, че трябва да се храни, да се събуди и да живее, а тя му каза, че само иска да умре и пак да е с него и майка им. Брат й я заплашваше, че ще си тръгне и никога няма да се върне, а тя го умоляваше да не я напуска пак, и че е много изплашена и не иска да се събужда, не иска да чува, да вижда и да чувства нищо, че иска само да умре.

Трей още беше с Едуина, когато дотича прислужницата, каза му, че Мария я няма, и че последна при нея е била Едуина. Трей побесна, хукна да търси Мария, като се закани по-късно да се разправя с Едуина. Часове наред я търсеше и се побъркваше от тревога. По ендо време осъзна, че сигурно е тръгнала към свелината и се насочи към залязващото слънце. Вървя дълго и тогава видя един мъж, който носеше отпуснатото тяло на Мария в ръцете си. Трей помисли в пърия момент, че е мъртва и се изплаши ужасно, но мъжа му каза, че просто спи. Видял я как припада. Трей му каза, че е господаря, и мъжа му подаде Мария, и му каза, че тя викала някакъв Пол. Трей му каза, че това е мъртия й брат, а после мъжа го заведе в дома си, защото имението на Трей беше много далече. Мъжа представи Трей на жена си, но тя не вярваше, а и изпитваше нескрита омраза към господаря, затова Трей каза, че работи за херцога. Оказа се, че са в едно миньорско селище. Жената взе Мария под крилото си, за да погрижи за нея. Трей й беше казал, че тя му е жена, и тя го разпитваше да не би да я е бил, че е в това състояние, но Трей категорично й каза, че никога не би посегнал на Мария. После жената му каза, че за да се възстанови Мария има нужда от женска помощ, и го накара да я остави при нея за известно време и да не идва да я вижда, защото Мария се плаши от него, и от мъжете като цяло.

Трей се прибра и имаше намерение да се разправи с Едуина, но тогава пристигнаха двама мъже изпратени от баба му, Той ги прати подяволите, и нито на тях, нито на Едуина каза къде се намира Мария. Бях минали два дни откакто не я беше виждал, и Трей се събуди през ноща, и единственото за което мислеше, е че иска да я види, да я докосне и да се убеди, че е добре. И тогава изведнъж осъзна, че не сам в леглото. Едуина се беше пльоснала при него. Почна да му припомня как са билли любовници, после се провика, че бебето рита и сложи ръцете му на корема си. След това се разрева, че била напълняла, че я боляли краката и гърдите, и че само ядяла и плачела. Пак почна да му се натиска и да го прелъстява, а той затвори за миг очи и си представи, че до него е Мария, завалата на всяко трето изречение той или си мечтае или си спомня как я люби. Ама се осъзна и я избута от себе си, и се махна от стаята.

Редактирано 24 февруари 201016 г. от Ralna (преглед на промените)

Инче, още много ли остава от книжката? Аз чаках с нетърпение да видя какво ще кажеш.....Благодаря!

Инче, още много ли остава от книжката? Аз чаках с нетърпение да видя какво ще кажеш.....Благодаря!

Мила до тук съм на 120-та, те са 371. Доста има. Страшно интересна е. Аз метнах и оче на края, който е страхотен. Иначе и аз нямам търпение да разбера как Мария се е озовала в Луницата. А тая Едуина дето все му се натиска на Трей, ми иде да я удуша. Утре от обед като я почна до вечерта ще съм я изяла, но през това време ще пускам по някое и друго преразказче, та й вие да й се порадвате.

Направо ако знаеш колко те обичам!!! Мерси, наистина много ми е интересно какво се случва нататък.......няма изгледи за превод, така че поне от части да знам за какво става дума......Целувки!

Дявол да го вземе!Казах аз ,че втората книжка може по да се хареса.Ама де да знам,че има трета-бях си решила край по мой

вкус и се бях примирила.А сега ни на испански,ни на английиски.Тъй че мило Инче,чети бързо и пишииии

Отгоре на всичко чак вечерта мога да видя какво си преразказала.Мъка,мъка!

Не е честно, утре излизам в отпуска и ще ходя до село и цяла седмица няма да имам достъп до интернет , а нямям търпение да разбера какво ще стане по-нататък....

Не е честно, утре излизам в отпуска и ще ходя до село и цяла седмица няма да имам достъп до интернет , а нямям търпение да разбера какво ще стане по-нататък....

Е бе мила, аз до тогава ще съм я изяла. Ще почета сега малко и веднага ще ви разкажа

Цяла седмица, Трей направо се побъркваше. Токлова искаше да види Мария, че не можеше да си намери място. Но Берта, която се грижеше за Мария, му беше казала да има търпение, и той се стараеше да издържи. Отделно двамата мъже изпратени от баба му, още бяха в дома му, и той се страхуваше, че ако отиде при Мария, може да го проследят и да издадат на баба му, къде е Мария. Трей, всяка секунда си мисли само за Мария, а от време на време играе карти, пие или си говори с двамата мъже изпратени от баба му. Едуина все се прави на болна и той вече се примири, че докато не роди няма да се отърве от нея. Най-много ме дразни, че тя спи в леглото му. Триста стаи, а тя спи с него. Трей описва как все трябва да я отблъсква, а когато е заспал, в просъница като почувства ръцете й около себе си, или тялото й до неговото, в първия момент мисли, че е Мария, но тогава го навестява ужасяващата мисъл, че може никога да не я почувства отново до себе си, че никога няма да се възстанови. Накрая една нощ не издържа и отиде да я види. Тя седеше пред огъня, облечена в синя рокля. Почна да я опсва колко е красива, и как му е липсвала през последните шест дни откакто не я е виждал. Че като я гледа така отдалеч от прозореца и ако не знаеше коя е би си помисли, че е здраво момиче потънало в мислите си. До него се появи Брета и той й каза, че Мария вече му се вижда по-добре. Но Берта му каза, че не е, и че не може още да я види. Каза му, че трябва да е търпелив, а той избухна, че не иска да чака. А тя му отвърна, че ще му се наложи, ако иска да има старата Мария, един ден до себе си. Каза му, че може да отнеме седмици, месеци, та дори и години. Той постоя още малко, погледа я през прозореца и после с нежелание си тръгна. Докато се връщаше заваля и той се приюти за малко при една възрастна съпружеска двойка. Жената му каза, че знае какво е да гледаш как любимият умира, как се предава, а ти не можеш да направиш нищо. И му разказа, че мъжа й умира. И че вече му е почти невъзможно да работи в мините. Трей се прибра и с радост установи, че хората на баба му си заминават. После дълго време мисли над това какво е постигнал в живота си, и взе решение, да работи в мините вместо възрастния умиращ мъж, и да им дава парите от заплатата си. Колкото мислеше толкова по-добра му се струваше идеята. Брат му Клейтън бе съградил всичко от нулата, докато той, никога не бе работил нито се бе потрудил за нещо през целият си живот. Затова започна работа в мината. След първия ден се върна мръсен и гроги, а Едуина почна да се възмущава, как можел да работи, та той бил херцог, тя щяла да му даде пари за да не работи. той й каза, че не й иска парите, а тя почна да го хока, че правил това за да нарани баба си, после че се самоунищожавал заради Мария, че нямало да изкупи греховете си, падайки толкова ниско. Той й тегли няколко проклятия и я нарита от леглото си. После след цели две седмици къртовски труд, от който се прибираше като пребит и слугата трябваше да муи помага да се съблича след работа и след много усилия да го събуди стринта, да го и облича, защото милия нямаше грам сили. Трей се описваше как ръцете му загрубели, заякнали, тялото му натрупало много мускулна маса, толкова че вече дрехите му отеснели в ръменете, ръцете и гърдите, а около кръста мъ станали малко по-широки. Хората които преди гледал от високо сега му станали приятели. Но най-голямото му удоволствие било когато давал заплатата си в ръцете на възрастната жена с умиращият съпруг.

Една нощ Трей се събуди, беше изплашен, нещо сякаш му нашепваше, че трябва да побърза, че Мария е в опсност. Тпй се облече бързо и хукна към къщата на Берта. Когато приближи, видя, че няма нищо. Всички спяха, нямаше никакви светлини. Тогава чу силен гръм, но небето беше чисто. Земята се разтресе и пропука, от недрата й започна да бълва пушек и огън, обхващайки мизерните къщички на минорите в пламъци. Трей осъзна, че мината намираща се под селището се е взивила. Хукна напред и видя Берта, да крещи и да моли някой да отиде в мината да спаси съпруга й, който е бил нощна смяна. Без да се замисли Трей хукна към къщата на Берта, която бе обхваната от пламъци, за да намери Мария. Изнесе я навън, и я отнесе на безопано място. После хукна към къщата на възрастната двойка. Тя цялата гореше, Между пламъците видя жената, да стои на леглото прегърнала мъртвия си съпруг и после всичко се срути, погребвайки и двамата. Покрусен Трей отнесе Мария в дома си. Повечето от мъжете с които се бе сприятелил бяха мъртви. Мария го гледаше изплашено, и не му даваше да се приближи до нея. Псоле след като се успокои Трей накара Едуина да му помогне и двамата я изкъпаха. Мария питаше за Берта и Едуина се направи, че тя е берта, като й говореше успокоително. Но после Мария попита за Сара. Трей не знаеше коя е Сара. Каза й,че не е там, тогава изведнъж без предупреждение Мария изскочи от ваната, грабна нищо неподозиращия Трей за косата и набута главата му във ваната, опитвайки се да го удави. Едуина изпищя, дръпна Мария от Трей, а Мария почна да крещи а Едуина да й даде Сара. Едуина каза, че Сара не е тук и Мария побесня. Почна да удря Едуина и да я влачи по земята. Трей се съвзе и я грабна, гушна я, успокои я и я отнесе да спи. На следващия ден отиде при берта и я попита коя е Сара. Берта му даде една кукла. Тя била на починалата й дъщеря, а сега е на Мария. Куклата се казвала Марта, но Мария я кръстила Сара.

Мария се събуди и се огледа наоколо. Всичко беше толкова по-различно от омразната й килия, че тя помисли, че пак сънува. Че по-добре да затвори очи и да не чува и вижда нищо. Там в нейни свят, ще вижда Пол и няма да има болка, няма да й повтарят, че е извършила престъпление по ужасно и от убийство, това обикновено момиче, от простолюдието да се влюби в мъж със синя кръв, и то не какъв да е, а херцог.

Трей се върна с куклата и я даде на Мария, тя си я гушна и заспа с нея, а после Трей я взе, сложи си я в скута и се отпусна на стола до леглото й. Унесе се в неспокоен сън и тогава си спомни думите на Берта, която го беше попита дали с Мария имат деца. В съненото му съзнание се мерна мисълта, да не би Мария да е родила дъщеря от него, която да е кръстила Сара, в следващия момент се чу писък, Мария скочи от леглото и му изкрещя "- Негодник! Върни ми я." Грабна куклата от ръцете му и го бутна назат катуравйки стола. Едуина довтаса и му помогна да стане, а Мария го гледаше злобно и му каза " - Жалък, безчестен злодей! Няма да ти позволя да ми я вземеш, чуваш ли? Няма да ти позволя да ми я вземеш отново" После гушна куклата залюля я и я целуна нежно по главата. "Тихо, тихо. Мама е тук, мила моя."

Ох направо заревах като го изчетох. И още рева.

Редактирано 25 февруари 201016 г. от Ralna (преглед на промените)

Остава ли още много?Не че ми омръзна ама ми се ще Мария да се пооправи милата.

Започнах "Всеки мой дъх" на Джудит Макнот. Стигнах до 90 стр. все в очакване нещо да се случи . Направо нямам нерви да я продължа, дайте малко сили , има ли нещо по-интересно нататък. Иначе главните са страхотни сладури, но много мудно...

Започнах "Всеки мой дъх" на Джудит Макнот. Стигнах до 90 стр. все в очакване нещо да се случи . Направо нямам нерви да я продължа, дайте малко сили , има ли нещо по-интересно нататък. Иначе главните са страхотни сладури, но много мудно...

Ако е от историческите не мож ти помогна и аз нещо не ги понасям.Пробвай нещо съвременно.На мен повече ми допадат те.

Момичета аз чета това:

— Затова ще съм благодарен на няколко съвета за това, как да спечеля благоразположението на девойката.

Антъни погледна зад себе си, после към Джеймс и накрая възкликна:

— Питаш нас?

Този път Джеймс се подсмихна и каза на брат си:

— Хайде, мили момко, кой ако не нас да пита за съвети от този род? И тя не е една от нашите, така че няма защо да възразяваме, защото не искаме повече Андерсън в семейството. Той дори може да се окаже добър съпруг. Уорън се оказа такъв, а кой човек с ума си би предвидил това?

Антъни сви рамене.

— Е, щом ти си в играта, старче, предполагам, че и аз мога да се включа — и каза на Бойд — Да започнем с основното, а? Давала ли ти е някога някакви знаци, че изобщо те харесва? Всичко, което съм виждал е, как тя бяга веднага щом те види.

— Много се изчервява в мое присъствие — отговори Бойд — Мислех, че това е сигурен знак при младите момичета, но вече не съм толкова сигурен.

Антъни се разсмя.

— Това изобщо не е знак. Може просто да я засрамваш с необузданата си похот. — Остави това настрана, пале и помогни на момчето — смъмри го Джеймс.

— Но то е очевидно, нали? — продължи Антъни — Ще трябва да я съблазни.

— Точно това си мислех и аз — съгласи се Джеймс.

— Това звучи…непочтено — отбеляза Бойд.

— Е, може да си свикнал с директен подход към жените, но наистина ли мислиш, че това ще свърши работа сега, когато имаш толкова вина за случилото се? — каза Антъни.

— Трябва да се завладееш чувствата й, скъпо момче. Да я хванеш неподготвена. — добави Джеймс.

Антъни подсвирна подигравателно.

— Точно в твой стил, старче. Аз предпочитам изискания чар. Досега винаги ми е вършил работа, знаеш.

— Не вярвам варварите да притежават такъв — добави Джеймс.

— Сега кой не е полезен? — отбеляза Антъни саркастично.

Джеймс въздъхна.

— Прав си. Навик, нали знаеш? — и после каза на Бойд — Съжалявам, янки.

Бойд се усмихна вяло.

— Свикнал съм.

— Да се върнем на подробностите тогава. — каза Джеймс — Щом се увериш, че тя има някакви чувства към теб, различни от желанието да те убие, тогава ще започнеш бавно да преодоляваш бариерите. И не забравяй, че тя е издигнала много бариери по отношение на теб. Така, че не прибързвай. Запомни, финес.

— И непрестанно търси вниманието й. — добави Антъни — Изумително е какво можеш да постигнеш с очите си. Знаеш, те са най-силното средство за въздействие. Един чувствен поглед може да каже много повече от безброй думи, които могат да се възприемат превратно.

— Но дръж очите си над водата, ако ме разбираш — допълни Джеймс — Жените не обичат да зяпаш гърдите им. Кой знае защо това ги обижда.

— И аз не проумявам защо е така, но той е напълно прав — добави Антъни.

Тъкмо когато Бойд започна да се замисля, дали да не си води бележки, Джеймс каза:

— Я ни покажи, момко.

— Какво?

— Какво си способен да кажеш на една жена с поглед. И запомни, трябва да е изтънчено.

Бойд се почувства крайно неудобно, но опита и двамата Малъри избухнаха в смях. Не спряха дълго време и той помисли, че му се подиграват. Понечи да се изправи и да излезе преди горещия му темперамент да надделее. Бе ги помолил за помощ, но трябваше да се досети.

Джеймс пръв се успокои и каза:

— Покажи му, как се прави, Тони.

— Той не е мой тип — отвърна Антъни, но това му докара един от непреклонните погледи на брат му, така че се поправи — Е, добре де.

Антъни изчака момент, за да се успокои и после Бойд изпита цялата тежест на това, на което дамите от Лондон бяха подложени, когато той ги набележеше. Лесно беше да се види, защо способностите на този Малори бяха легендарни в областта на прелъстяването. Чаровен дори не беше близко до това, да опише такъв поглед.

Вече уверен, че не го занасят, Бойд побърза да се оплаче.

— Но той има забележителни очи. Изобщо не се учудвам, че това върши работа при него.

— Така е — съгласи се Джеймс — Но това не означава, че другите сме за изхвърляне. Сега опитай пак, момко, и този път си представи, че госпожица Тайлър стои пред теб.

Това никак не беше трудно, при положение че Кейти не напускаше мислите на Бойд. Той извика образа й в съзнанието си, красивите и смарагдови очи, трапчинките, които напомняха усмивка, дори когато беше сериозна, кожата й, която изглеждаше, като копринена, пълните и изкусителни устни, дългата черна плитка, която той искаше да затъкне в своя колан, вместо в нейния, привлекателните и извивки….

— Мили Боже — каза Джеймс, разпръсквайки образа на Кейти от ума на Бойд — Забрави за това да я очароваш, докато не се справиш с похотта си. Дяволски лесно ще подпалиш кораба си, с погледи като този.

Нещо ми подсказва, че и на вас ще ви хареса.

Остава ли още много?Не че ми омръзна ама ми се ще Мария да се пооправи милата.

Ох, тежко тя пък като се оправил кел файдата:

Трей като полудял хукна към лудницата. Постоянно мислеше и премисляше, дали детето което е родила Мария е негово, или докато е била в лудницата не е била насилена и забременяла. Като стигна, хвна оправителя и почна да го разпитва за бебето, но той отричаше, че знае нещо. Трей го спука от бой, и му каза, че ако не му отговор ще го убие, все пак той е Дук, и няма да го вкарат в затвора. Тогава мъжа му каза, че бебето го е взела баба му. трей бесен отиде при баба си да й иска обяснение, а дъртата вещица му се хилосваше на среща. Полсе му разказа, как тя никога не е можела да има дете, а той и Клей, са синове на съпруга й и двамата са извънбрачни. Всичко е било лъжа, и дори хората които са смятали за свои родители, не са им били такива. Заплаши го, че ако се омъжи за Мария, ще разкаже на вискчи, че с Клей са копелета, и че той не е никакъв херцог. После Трей тръгна да се прибира. Беше се напил жестоко. Защото беше решил да не търси дъщеря си, за да запази живота на брат си, и да му спести униженията и т.н. Трябваше да избере между собствената си плът и кръв и жената която обича, и брат си, и семейството му. Той избра Клей. Върна се и Клей, заедно с Миракъл и малката им дъщеричка бяха дошли. Почнаха да го разпитват за детето, ама той нищо не каза. Мария седеше между Миракъл и Едуина и дундуркаше куклата в скута си. И в следващия момент Трей тотално изпляка. Грабна куклата и я зафучи в огъня. Но виждайки ужасеното лице на Мария, бръкна в огъня и я извади. Клей почна да му крещи, и Трей го удари, после напусна къщата. След много време се върна обратно. Клейтън го разпъваше на кръст, какъв човек е да не търси дъщеря си, обвиняваше го, а Трей само стискаше зъби. Тогава дойде Едуина и ги извика. Мария беше гушнала дъщерята на Клей (навпрочем те с Миракъл имат трима сина на 10, 9 и 7 години, а момиченцето е най-малко)и го наричаше Сара. Трей я повика и я убеди да се разходят за малко само двамата. Тя след много убеждения се съгласи. Той я заведе на мястото където се бяха любили за пръв път и почна да й припомня, как са се запознали, кака са се влюбили. Каза й, че той е бащата на Сара. Тя обаче не искаше да го приеме, но осъзна, че момиченцето в къщата не е дъщеря й. Затича се за да избяга от Трей, и тъй като беше зима, тя без да се осети хукна по заледената повърхност на едно езеро и пропадна в ледената вода. С много мъка Трей успя да я измъкне и двамата бяха премръзнали, като ги откри Клей. После Едуина повика Трей, каза му, че Мария го търсела, и когато се исправи срещу нея, тя си беше върнала паметта. Питаше го къде е детето й. Обвиняваше го и си спомняше как баба му я е изгонила, как й е казала, че Трей не я иска в къщата си, още по-малко с копелето в корема й. После я е тикнала в лудница, казвайки й, че Трей е наредил така. Той се опита да се защити, но тя не искаше да го чуе. Проклинаше го и милия се чувстваше така сякаш е разкъсала сърцето му на парченца. Беше съкрушен. След няколко дни, Едуина дойде при нея, почна да я й говори, че най-голямото й желание се сбъвало, била разбила сърцето на Трей, и той нямал желание да живее, а от падането в стидената вода, трети ден се бори с треската. Колкото и да се обеждаваше, че го мрази Мария отиде да се грижи за него. Когато беше извън опасност, тя почна да мисли над висчко преживяно, убеждаваше се, че го е спасила само за да разбере къде е дъщеря й, но всъщност още го обичаше. Тогава дойде Едуина. Мария й поглдна корема и й каза, че ще има момче. После я попита кога ще се роди детето и тя й каза, че през април. Мария й каза, че и Сара се е родила през април. Ни в клин ни в ръка й изтърси, че детето й е мъртво. Че след като родила и взели детето от нея, са го занесли на Трей и тя е била там. За него се грижили добре, но след няколко дни то умряло. Сега тя била бременна със сина на Трей, и той бил много щастлив, че ще имат бебе. Скоро щели да се женят и разни такива глупости. Мария беше съсипана. Тогава дойде един мъж, каза й, че баща й умира и иска да я види за последно. Тя реши, че няма какво да прави вече тук, и замина с мъжа. В родния си град се срещна с помощника на баща й, който преди години я ухажваше и я искаше за жена. Той й каза, че я е търсел, но баща й, му казал, че е мъртва. Тогава той се оженил за някаква жена, но сега е вдовец. Попита я дали обича още Трей, и тя му каза, че няма значение, защото сега той е с Едуина и чакат дете. Мъжа й каза, че иска да се ожени за нея, а после й сподели, че има дъщеря, която е кръстил Мария.

През това време, трей се свестяваше и търсеше Мария. Видя брат си с Миракъл и дъщеря им и ги изгони, не можеше да понесе, че заради тях се отказва от детето си, и от Мария. Почна да разпитва къде е тя, и Едуина му каза, че е заминала при баща си. После докато си говореха нещо, той се осъмни. Почна да си мисли как така баба му знаеше вискчо което става. Стисна Едуина за врата и я накара да признае всичко. Тя му разказа, как забременяла от един лорд, но той не искал да се жени. Тогава баба му, я намерила и й разказала всичко. Искала Трей да бъде женен преди да разбере, че Мария е жива. Но той никога нямало да се ожени за жена избрана му от нея, затова бабката сключила сделка с Едуина. Не нея и трябвало мъж, който да даде име на детето й, а на Трей му трябвали пари. Той едва се сдържа да не я убие и каза, че ще отиде да си върне Мария. Попита Едуина за детето и тя му каза, че било мъртво, но Трей подозира, че Едуина крие нещо от него, и смята да разбере какво е то.

Остават още 70 странички

Момичета аз чета това:

— Затова ще съм благодарен на няколко съвета за това, как да спечеля благоразположението на девойката.

Антъни погледна зад себе си, после към Джеймс и накрая възкликна:

— Питаш нас?

Този път Джеймс се подсмихна и каза на брат си:

— Хайде, мили момко, кой ако не нас да пита за съвети от този род? И тя не е една от нашите, така че няма защо да възразяваме, защото не искаме повече Андерсън в семейството. Той дори може да се окаже добър съпруг. Уорън се оказа такъв, а кой човек с ума си би предвидил това?

Антъни сви рамене.

— Е, щом ти си в играта, старче, предполагам, че и аз мога да се включа — и каза на Бойд — Да започнем с основното, а? Давала ли ти е някога някакви знаци, че изобщо те харесва? Всичко, което съм виждал е, как тя бяга веднага щом те види.

— Много се изчервява в мое присъствие — отговори Бойд — Мислех, че това е сигурен знак при младите момичета, но вече не съм толкова сигурен.

Антъни се разсмя.

— Това изобщо не е знак. Може просто да я засрамваш с необузданата си похот. — Остави това настрана, пале и помогни на момчето — смъмри го Джеймс.

— Но то е очевидно, нали? — продължи Антъни — Ще трябва да я съблазни.

— Точно това си мислех и аз — съгласи се Джеймс.

— Това звучи…непочтено — отбеляза Бойд.

— Е, може да си свикнал с директен подход към жените, но наистина ли мислиш, че това ще свърши работа сега, когато имаш толкова вина за случилото се? — каза Антъни.

— Трябва да се завладееш чувствата й, скъпо момче. Да я хванеш неподготвена. — добави Джеймс.

Антъни подсвирна подигравателно.

— Точно в твой стил, старче. Аз предпочитам изискания чар. Досега винаги ми е вършил работа, знаеш.

— Не вярвам варварите да притежават такъв — добави Джеймс.

— Сега кой не е полезен? — отбеляза Антъни саркастично.

Джеймс въздъхна.

— Прав си. Навик, нали знаеш? — и после каза на Бойд — Съжалявам, янки.

Бойд се усмихна вяло.

— Свикнал съм.

— Да се върнем на подробностите тогава. — каза Джеймс — Щом се увериш, че тя има някакви чувства към теб, различни от желанието да те убие, тогава ще започнеш бавно да преодоляваш бариерите. И не забравяй, че тя е издигнала много бариери по отношение на теб. Така, че не прибързвай. Запомни, финес.

— И непрестанно търси вниманието й. — добави Антъни — Изумително е какво можеш да постигнеш с очите си. Знаеш, те са най-силното средство за въздействие. Един чувствен поглед може да каже много повече от безброй думи, които могат да се възприемат превратно.

— Но дръж очите си над водата, ако ме разбираш — допълни Джеймс — Жените не обичат да зяпаш гърдите им. Кой знае защо това ги обижда.

— И аз не проумявам защо е така, но той е напълно прав — добави Антъни.

Тъкмо когато Бойд започна да се замисля, дали да не си води бележки, Джеймс каза:

— Я ни покажи, момко.

— Какво?

— Какво си способен да кажеш на една жена с поглед. И запомни, трябва да е изтънчено.

Бойд се почувства крайно неудобно, но опита и двамата Малъри избухнаха в смях. Не спряха дълго време и той помисли, че му се подиграват. Понечи да се изправи и да излезе преди горещия му темперамент да надделее. Бе ги помолил за помощ, но трябваше да се досети.

Джеймс пръв се успокои и каза:

— Покажи му, как се прави, Тони.

— Той не е мой тип — отвърна Антъни, но това му докара един от непреклонните погледи на брат му, така че се поправи — Е, добре де.

Антъни изчака момент, за да се успокои и после Бойд изпита цялата тежест на това, на което дамите от Лондон бяха подложени, когато той ги набележеше. Лесно беше да се види, защо способностите на този Малори бяха легендарни в областта на прелъстяването. Чаровен дори не беше близко до това, да опише такъв поглед.

Вече уверен, че не го занасят, Бойд побърза да се оплаче.

— Но той има забележителни очи. Изобщо не се учудвам, че това върши работа при него.

— Така е — съгласи се Джеймс — Но това не означава, че другите сме за изхвърляне. Сега опитай пак, момко, и този път си представи, че госпожица Тайлър стои пред теб.

Това никак не беше трудно, при положение че Кейти не напускаше мислите на Бойд. Той извика образа й в съзнанието си, красивите и смарагдови очи, трапчинките, които напомняха усмивка, дори когато беше сериозна, кожата й, която изглеждаше, като копринена, пълните и изкусителни устни, дългата черна плитка, която той искаше да затъкне в своя колан, вместо в нейния, привлекателните и извивки….

— Мили Боже — каза Джеймс, разпръсквайки образа на Кейти от ума на Бойд — Забрави за това да я очароваш, докато не се справиш с похотта си. Дяволски лесно ще подпалиш кораба си, с погледи като този.

Нещо ми подсказва, че и на вас ще ви хареса.

Иска ли питане

и аз се присъединявам към благодарностите за разказа на историята за Трей и Мария, много се кефа, че най-накрая ще науча края на този готина поредица

Започнах "Всеки мой дъх" на Джудит Макнот. Стигнах до 90 стр. все в очакване нещо да се случи . Направо нямам нерви да я продължа, дайте малко сили , има ли нещо по-интересно нататък. Иначе главните са страхотни сладури, но много мудно...

Ами.. действието все така си върви - в началота мудно, а към края претупано .За мен това е най-слабичката книга на Макнот, но пък се чете леко и към края има няколко забавни моменти (ще се посмееш) , тъй че смело към финала

Редактирано 25 февруари 201016 г. от n0na (преглед на промените)

Ако е от историческите не мож ти помогна и аз нещо не ги понасям.Пробвай нещо съвременно.На мен повече ми допадат те.

Пепи, баш от съвременните е. Де да беше от историческите....ехей...как щях да я изям на един дъх.

n0na, благодаря.Вдъхна ми малко кураж.

Редактирано 25 февруари 201016 г. от Слава (преглед на промените)

Ох свърших я. Да си кажа честно тя най-много ми хареса от "Чародей" и "Вярност"

Шест месеца по-късно.

Единствения слуга в дома на Трей го напусна. Преди да си тръгна, започна да го убеждава да отиде и да намери Мария. Да не се затваря сам в имението. Но Трей отказа. Каза му, че щом цели шест месеца не се е върнала при него, никога няма да се върне. И ако вече не се е омъжила за младия свещеник, скоро ще го направи. После погледна писмото в което Едуина му пише от Париж, че е родила син и си помисли за иронията, че тя, която никога не го е искала сега има живо и здраво дете, а Мария няма. С часове седя и се самосъжалява, а после реши да отиде. Хукна като луд, препуска цял ден и вечерта стигна до градчето и до дома на Мария. Там я видя да излиза хваната за ръка с викария, гушнала малкото му момиченце, и той реши, че не може да й отнеме това. Нямаше какво да й преложи, а сега тя бе щастлива.

През това време викария се мъчеше да убеди Мария да се ожени за него, че я чакал шест месеца, а тя не се решавала. Тя му каза, че не е готова и си тръгна, като си мислеше, защо ако трей я обичаше не идваше да я потърси. На мария й се причу песента която Трей бе написал за нея и хукна в тъмнината, молейки се да е дошъл да я вземе, а той точно преди броени секунди си беше тръгнал. Накрая разочарована тя отиде при викария и му каза, че ще се ожени за него.

Трей отиде при семейния адвокат за да ипотекира имението си и да купи срутилата се преди година мина. Още помнеше думите на покойния съпруг на Берта, че в тази мина има голяма златна жила, само трябва търпение за да се открие. Когато всичко беше готово, Трей отиде в Лондонския си дом. Там го навести Клей. Счепакаха се, защо Трей е купил мината. Клей искаше да му даде пари, но Трей отказваше да ги вземе. Накрая Клей се разбесня и каза на брат си, че му е писнало да страда заради него, тогава Трей побесня и му даде документите които беше получил от баба си, за това, че те не са й внуци. Ядосан Трей се върна в имението си. Тогава го навести адвоката му. Каза, че е крил исината много време но вече не може. Даде му документи удостоверяващи, че баща му, херцогът, и майка му, която е била слугиня, са били женени, и двамата с Клей са законнородени. Каза му и че дъщеричката му е жива. Трей отиде при жената която цял живот е мислел за своя баба, показа й документите и я й каза, че никога не иска да я вижда. После препусна към градчето в което живееше Мария. Отиде в дома на викария да я търси, но тамбеше само една прислужница и малкото момиченце. Още щом я видя Трей разбра, че това е дъщеричката му. Същите очи като неговите, същата коса, устните и нослето на Матия. Тогава слугинята му каза, че точно в този момент Мария се омъжва за викария. Трей грабна детето и хукна като луд към църквата. Точно в този момент отчето питаше дали има някой който е против този брак. Трей изкрещя, че е против и изтича до Мария. Застана пред нея, държащ в ръцете си дъщеря им и тя веднага забеляза очевидината прилика. Погледна към викария, който почна да хленчи и да обяснява, че баща й му казал, че е мъртва и му дал той и жена му да отгледат детето, а когато тя се завърнала не й казал истиата, защото знаел, че тя обича Трей, а не искал да ги загуби. А тя мила толкова пъти си е мислела, че дъщеричката й сигурно би приличала на детето на викария, но никога не си бе позволила да помисли, че може да е нейното дете. Тя се хвърли към Трей и го прегърна него и дъщеря им.

Година по-късно, Трей целият мръсен излиза от мината, а Клей го гледа намусено и му се кара, че работи наравно с работниците. После почна да му опява, че от мината не са намерили и грам злато вече цяла година. Тогава дотърча запъхтян слуга и каза, че Мария е започнала да ражда. Трей се метна на коня и препусна към дома. Засили се към къщата, но Миракъл се изпречи пред него и му каза, че няма да влезе в вътре, преди да се измие, че Мария се справя добре и като се роди бебето ще го извикат. В следващия по коридора се зададе Сара, викайки "Татко", и той клекна протягайки ръце да я прегърне, но момиченцето спря на метър отнего и му каза, че преди да се измие, няма да я гушка, защото бил мръсен. После се врътна и избяга някъе с братовчедка си, дъщерята на Клей. Клей тупна Трей по рамото и му каза, първо да пийне нещо силно а после да се мие. В крайна сметка обаче Трей не се изми. Настани се пред вратата на спалнята в която Мария раждаше, и стиснал малки букетче с клюмнали цветенца, седеше и слушаше виковете й. След няколко часа, викове от долния етаж привлякоха вниманието му и като той попита какво има, му казаха, че са намерили голяма златна жила в мината. В същия момент се появи Миракъл и му каза, че може да отиде да види Мария. С глупава усмивка той отиде пи нея и я попита дали е добре. Тя видя цветенцата и попита за нея ли са, а той сконфузино й ги подаде и й каза, че вече са мъртви. Мария ги взе, усмихна му се, помириса ги, и му каза, че не са мъртви, а само малко отпаднали, също като нея в момента. А после го попита иска ли да види синовете си. той се захили и щастливо я попита, син ли му е родила, а тя поклати глава и му каза, не син, а синове. Влезе Миракъл с по едно бебнце в ръка, а от очите на Трей потекоха сълзи. Каза й, че я обича и, че винаги ще обича само нея.

Край.

Надявам се и вие поне малко да сте й се насладили както аз

Мерси много Инче, добре че има такива като теб съпричастни към неграмотници като мен.

Беше толкова подробна, че все едно съм я чела. Успя да предадеш и чувствата и напрежението и изобщо всички емоции.

Крайно време е да се присъединиш към писането на романа

Момичета аз чета това:

— Затова ще съм благодарен на няколко съвета за това, как да спечеля благоразположението на девойката.

Антъни погледна зад себе си, после към Джеймс и накрая възкликна:

— Питаш нас?

Този път Джеймс се подсмихна и каза на брат си:

— Хайде, мили момко, кой ако не нас да пита за съвети от този род? И тя не е една от нашите, така че няма защо да възразяваме, защото не искаме повече Андерсън в семейството. Той дори може да се окаже добър съпруг. Уорън се оказа такъв, а кой човек с ума си би предвидил това?

Антъни сви рамене.

— Е, щом ти си в играта, старче, предполагам, че и аз мога да се включа — и каза на Бойд — Да започнем с основното, а? Давала ли ти е някога някакви знаци, че изобщо те харесва? Всичко, което съм виждал е, как тя бяга веднага щом те види.

— Много се изчервява в мое присъствие — отговори Бойд — Мислех, че това е сигурен знак при младите момичета, но вече не съм толкова сигурен.

Антъни се разсмя.

— Това изобщо не е знак. Може просто да я засрамваш с необузданата си похот. — Остави това настрана, пале и помогни на момчето — смъмри го Джеймс.

— Но то е очевидно, нали? — продължи Антъни — Ще трябва да я съблазни.

— Точно това си мислех и аз — съгласи се Джеймс.

— Това звучи…непочтено — отбеляза Бойд.

— Е, може да си свикнал с директен подход към жените, но наистина ли мислиш, че това ще свърши работа сега, когато имаш толкова вина за случилото се? — каза Антъни.

— Трябва да се завладееш чувствата й, скъпо момче. Да я хванеш неподготвена. — добави Джеймс.

Антъни подсвирна подигравателно.

— Точно в твой стил, старче. Аз предпочитам изискания чар. Досега винаги ми е вършил работа, знаеш.

— Не вярвам варварите да притежават такъв — добави Джеймс.

— Сега кой не е полезен? — отбеляза Антъни саркастично.

Джеймс въздъхна.

— Прав си. Навик, нали знаеш? — и после каза на Бойд — Съжалявам, янки.

Бойд се усмихна вяло.

— Свикнал съм.

— Да се върнем на подробностите тогава. — каза Джеймс — Щом се увериш, че тя има някакви чувства към теб, различни от желанието да те убие, тогава ще започнеш бавно да преодоляваш бариерите. И не забравяй, че тя е издигнала много бариери по отношение на теб. Така, че не прибързвай. Запомни, финес.

— И непрестанно търси вниманието й. — добави Антъни — Изумително е какво можеш да постигнеш с очите си. Знаеш, те са най-силното средство за въздействие. Един чувствен поглед може да каже много повече от безброй думи, които могат да се възприемат превратно.

— Но дръж очите си над водата, ако ме разбираш — допълни Джеймс — Жените не обичат да зяпаш гърдите им. Кой знае защо това ги обижда.

— И аз не проумявам защо е така, но той е напълно прав — добави Антъни.

Тъкмо когато Бойд започна да се замисля, дали да не си води бележки, Джеймс каза:

— Я ни покажи, момко.

— Какво?

— Какво си способен да кажеш на една жена с поглед. И запомни, трябва да е изтънчено.

Бойд се почувства крайно неудобно, но опита и двамата Малъри избухнаха в смях. Не спряха дълго време и той помисли, че му се подиграват. Понечи да се изправи и да излезе преди горещия му темперамент да надделее. Бе ги помолил за помощ, но трябваше да се досети.

Джеймс пръв се успокои и каза:

— Покажи му, как се прави, Тони.

— Той не е мой тип — отвърна Антъни, но това му докара един от непреклонните погледи на брат му, така че се поправи — Е, добре де.

Антъни изчака момент, за да се успокои и после Бойд изпита цялата тежест на това, на което дамите от Лондон бяха подложени, когато той ги набележеше. Лесно беше да се види, защо способностите на този Малори бяха легендарни в областта на прелъстяването. Чаровен дори не беше близко до това, да опише такъв поглед.

Вече уверен, че не го занасят, Бойд побърза да се оплаче.

— Но той има забележителни очи. Изобщо не се учудвам, че това върши работа при него.

— Така е — съгласи се Джеймс — Но това не означава, че другите сме за изхвърляне. Сега опитай пак, момко, и този път си представи, че госпожица Тайлър стои пред теб.

Това никак не беше трудно, при положение че Кейти не напускаше мислите на Бойд. Той извика образа й в съзнанието си, красивите и смарагдови очи, трапчинките, които напомняха усмивка, дори когато беше сериозна, кожата й, която изглеждаше, като копринена, пълните и изкусителни устни, дългата черна плитка, която той искаше да затъкне в своя колан, вместо в нейния, привлекателните и извивки….

— Мили Боже — каза Джеймс, разпръсквайки образа на Кейти от ума на Бойд — Забрави за това да я очароваш, докато не се справиш с похотта си. Дяволски лесно ще подпалиш кораба си, с погледи като този.

Нещо ми подсказва, че и на вас ще ви хареса.

Благодаря ти ,че го сподели с нас.

Няма защо момичета. Книжката беше много хубава. Сега почвам "Мой Капитане", за да довърша Катрин Сътклиф маратона

Инче огромно БЛАГОДАРЯ и от мен за разказа! Наистина дано я прочета някой ден!

Ине,благодаря ти,че ме направи съпричастна на тази трогателна история.Но мило,ти исксаше нещо лековато,а

попадна на разтърсваща история и ти хареса.Колко странно,понякога сами не знаем от какво имаме нужда. Спирам,

че маи избивам във философски отклонения.

Много тежка тая книга,хей.Направо нямам думи.Мерси за разказа,защото никога няма да се хвана с нея.Тежка си е.

Хаха благодарение на Съни, сега наистина имама нещо леко, бутам "Мой капитане" за по-късно и чета за Бойд Иначе Йори, и аз се надявам някой път и ти и останалите да я прочетете, че то преразказ, преразказ, колкото и да е детаилен, друго си е да го прочетеш лично, а и на аглийски кво съм разбрала, кво не, не бих отказала да я прочета отново на български книжовен език. И сега се досетих, че в книгата нямаше нито една любовна сцена, но сюжета така те грабва, че това хич не се и забелязва.