На мен идеята ми допада...хубаво е да се обръща повечко внимание и на второстепенните герои,така книжката ще бъде по-богата ...но естествено не трябва да се прекалява И аз не го харесвам тоя французин,ама пък не може всичко да е розово трябва да има и интрижка малко,драмичка,ревност

Това е идея, не ми е любимец, но пък съвсем го изключихме от картинката след побоя. А аз самата съм в лека творческа почивка, ех как звучи само. Че то от редактиране и т.н. малко се поизхабих, трябва да се заредя с вдъхновение.

Е чак да сме го изключили, то дефакто са минали десетина часа от побоя, оставете го, поне да му превържат раните, сигурна съм че в скоро време, ще го видим отново, докато се въстановява, как крои зли планове! Все пак той е основният ни злодей, не можем да го забравим!

kristi станало е много хубаво ,а това с чая е направо трепач

момичета напоследък работата ме притиска и чак вчера отделих време да прочета редактираното до момента. мога само да повторя думите си, че съм очарована от резултата. на редакторския екип едно голямо браво, но и аз и за секунда не съм се съмнявала в способностите на тихи и петето. с това не искам в никакъв случай да омаловажа труда на всички останали. просто за крайния успех е важно всички да работите в синхрон и някак си си мисля, че сте избрали правилните хора, които да обединят чудесните ви идеи и да се чете романа плавно и леко. дерзайте момичета.

Момичета написах нещо, но не можах да бъда сигурна а и не знам дали някой мисли да пише още за срещата затова първо я пускам тук и ви искам мнението:

На завръщане от имението Евърдън (Евърдън Менър??) и трите жени седяха в каретата потънали в собствените си мисли, по лицето на всяка от тях можеше да се види как като отминаващия през прозорците пъйзаж се редуват различни емоции показващи доста добре душевните им състояния в момента.

Лицето на Доминик светеше с пълно задоволство от прекарания ден и съвместно взетите решения с херцогиня Евърдън за настоящите сватби на децата им. Щеше да бъде прекрасно, велчествено, всички щяха да говорят за това събитие в продължение може би на години "сватбите на века" както я бяха нарекли шеговито по между си. Доминик се усмихна при тази мисъл и изведнъж застина когато се сети че не го е правила от доста време насам, не се бе усмихвала дори и на себе си откакто любимата и маман я бе изоставила! Когато се сети за нея усети как отново я облъхва онзи студен тъмен полъх на скръбта и унинието. Не, не можеше да се остави да я завладее отново, не точно сега когато дъщерите и имаха нужда от нея, красивите й дъщери - щяха да се омъжат сполучливо, макар и за женкари и красиви негодници като братята Брентън. Ех, та какво от това, та нали и тя самата се беше омъжила за прословут женкар, а каква любов, какво щастие бе получила в замяна и в какъв предан съпруг и любящ баща се беше превърнал той! Усмихна се сладко когато в съзнанието й изплува спомена за Дерек взел в ръце новородилия се Никълъс и акушерката бе съобщила за още едно бебе, беше я загледал с учуден поглед а после навеждайки се към нея, беше нашепнал с благоговение: "ти си много повече от колкото очаквах и ме даряваш с повече щастие отколкото заслужавам" и я беше целунал с такава пламенна страст че дори и при спомена му се изчерви. Ах Дерек... Откога не я беше целувал с жар, или я прегръщал? Не я ли обичаше вече? Кога и защо бяха изгубили любовта и желанието? За последен път я беше прегръщал или се бе опитвал да я прегърне след смъртта на майка й, тогава и се бе сторила като страстна прегръдка и в скръбта си се бе почувствала осквернена и го бе отблъснала, а не беше ли това просто една прегрътка от страна на любящия мъж опитваш се да утеши дълбоко скърбящата си съпруга? Обаче болката от загубата беше неутешима! А как би се почувствала тя ако мъжа й я бе отблъснал в същото положение? О Боже възможно ли е самата тя да е била повод за студенината в отношенията им през последните години, нима беше толкова вглъбена в себе си та не го беше усетила? Обичаше ли я той още или беше загубил интерес? Спомни си как го гледаха жените миналата нощ на бала у Евърдън - така както заслужаваше да се гледа красив мъж, така както тя не го беше гледала от 3 години насам - с желание! Руменина изби по страните и когато пред очите и изплува спомен за отминали страстни мигове. Искаше го, все още, а дали и той я искаше? Щеше да разбере това, още тази нощ!

Погледна към отсрещната седалка където седяха дъщерите й всяка потънала в собствените си мисли, учуди се когато видя физиономията на Лизи, защо ли се мръщеше така? Нали днес когато и каза за поканата на херцогинята се смееше, та даже беше паднала от смях? А какво и ставаше на Кати че се бе унесла така? Не бяха ли доволни, едната щеше да се жени за бъдещ херцог а другата за брат му които бяха красиви, умни, смели благородници, не беше ги виждала отдавна но си ги спомняше като младежи, а сега вече пораснали напълно подхождаха за красавици каквито са дъщерите й, а и знаеше че и Лизи и Кати ги харесват, беше видяла как се гледат; може би малко раздразнено но и с желание и интерес. Знаеше че Дерек и Кристофър са подсилили малко нещата ако го бяха оставили на децата то сигурно беше че имаше да чакат много. Макар че вече дебютиралата Лизи си имаше много ухажори, при това един от койито беше нещастният граф Монтбар, те все не можеше или не искаше да си избере някой и да се омъжи, хрумнало и бе щурата идея да отглежда расови коне в собствена конюшня и да участва в състезанията - ужас, къде се е видяло дама от обществото да развъжда коне?! Дано годеникът и не разбереше за това преди сватбата! А какво да се каже за Кати, малката беше луда по градини и цветя, добре че това беше по женствено занимание но пък за сметка на това тя напоследък бе започнала да се интересува от търговия! Пресвета Дево само като си помисли че я беше чула веднъж да разговаря с сестра си за това че искала да внася стоки от Франция, а после може би и от далечния изток, направо я pобиваха тръпки! От къде им хрумваха такива идеи за бога?! Не беше ли права да мисли че Дерек ги е разглезил много като им дава толкова свобода? Ами да, тази вечер непременно трябваше да говори за това с мъжа си, разбира се веднага след осъществяването на плана й. При мисълта за предстоящата нощ, се усмихна лукаво и усети как нещо в нея отново оживява, с грация присъща на французойка отметна буйната си все още руса коса и изправи рамене, готова за нов живот и ако трябва борба за втори шанс - наградата си заслужаваше усилията!

Моля ви кажете какво мислите, става ли?

П.С. Не можах да измисля други интереси и хобита за момичетата ако имате идеи моля ви да ги споделите

Супер се е получило...особено ми хареса първата част,където Доминик осъзнава ,че вината за отчуждението й с Дерек е именно в нея.Много добре си го предала.Харесва ми... самоче имам една забележка към теб и някои предложения като цяло за книгата В началото на тескта си написала "имението Евърдън" ,действието не се развива там,а в градската къща на Брентън...цитирам от предишната сцена на kristi_34 : "Когато в четири часа трите пристигнаха в градската къща на семейство Брентън изглеждаха лъчезарни и красиви." Относно хобитата на двете момичета...харесват ми,но бих предложила Елизабет просто да обича конете и животните като цяло,без обаче да ходи на състезания За Кати градината и цветята са перфектни ,но това с внасянето на стоки не ми се връзва малко ... Тя би могла да помага на баща си в работата около имотите и другите дела - това е моето предложение - млада,ерудирана и способна дама,която не се интересува само от коприна и дантела А за Елизабет бих предложила може би,че не се държи като типична благородничка,в смисъл да речем иска сама да си оправя стаята,обича да прекарва доста време в кухнята,грижи се за конете,говори свободно с цялата прислуга..ей такива неща ми се въртят...И последното ми предложение е свързано с Доминик и Дерек,не ми се ще толкова бързо да претупаме нещата около тях...3 години са се държали студено един към друг и едва са се поглеждали и хоп само за 1 нощ всичко се оправя,според мен трябва да им дадем малко време,трябва да разговарят,да се ухажват и любовта отново да пламне Като цяло това,което си написала ми допада страшно много и докато четях непекъснато се усмихвах Много си спомогнала за разкриването характерите на героите - на братята,на сестрите и особено на Доминик.Справяш се чудесно,успех по-нататък Ще те посъветвам само преди да го пуснеш официално да му хвърлиш пак едно око,тъй като в бързината се допускат неволно грешки,а ние не искаме да затрудняваме редакторките все пак

Момичета написах нещо, но не можах да бъда сигурна а и не знам дали някой мисли да пише още за срещата затова първо я пускам тук и ви искам мнението:

заслужаваше усилията!

Моля ви кажете какво мислите, става ли?

П.С. Не можах да измисля други интереси и хобита за момичетата ако имате идеи моля ви да ги споделите

много е хубаво,а защо се притесняваш за хобитата наистина мисля че им подхождат да си кажат и другите момичета мнението но според мен трябва да го напишеш

и това за състезанията е добро като в една книга на Сюзън Джонсън,е аз съм пристрастна разбира се,така и придава енергичност,не е някаква разглезена дама

Редактирано 14 август 200916 г. от lunichkata90 (преглед на промените)

Момичета написах нещо, но не можах да бъда сигурна а и не знам дали някой мисли да пише още за срещата затова първо я пускам тук и ви искам мнението

Моля ви кажете какво мислите, става ли?

П.С. Не можах да измисля други интереси и хобита за момичетата ако имате идеи моля ви да ги споделите

Моето мнение не се различава от това на Маги и Миа, хареса ми сцената, поздравления за добрата идея. Първата част е много добре написана, обръщаш внимание на Доминик и смея да кажа, че вече я виждам в много различна светлина, подобна на тази на Бриана, което много ми харесва! Но и аз като Миа мисля, че все още им е рано на графската двойка за сдобряване, не може с една страстна вечер да се заличат 3 години отчуждение. Нека не ги претупваме! Но това че Доминик вече почва лека по-лека да се озъзнава, много радва!

Идеята за хобитата също ми хареса, честно казано точно това очаквам от Елизабет да е максимално скандална, в рамките на позволеното разбира се, и си я представям като отлична ездачка, чак за състезания малко ме съмнява, но като нищо може да върти някаква дейност на хиподрума. Единствената ми забележка е, че втората част ми е малко хаотична и като че ли има нужда от още подробности, например защо не кажеш че Лизи е влюбена в конете още от преди да проходи и за "първото пони", ако драснеш някой ред, мисля че ще се получи интересно. Същото и за Катрин, защо се зарибила по градинарството и търговията...Това е съветът ми

Редактирано 14 август 200916 г. от hol_back_girl (преглед на промените)

Харесва ми продължението, но ми се искаше да не претупваме толкова набързо гостуването. Катрин и Девлин си размениха само две думи а и ще стане интересно ако някой опише продължението м/у Алекс и Бет след чая. И за хобито на Катрин-търговия ми се струва малко сложно. Все пак тя е само на 17 а и току що са се върнали от Франция. За конете идеята много ми хареса, още повече, че ще може да дразни Алекс, нали и на него са му страст. Но иначе е хубаво, че някой продължи да пише. Това е мнението ми

Хихи, да се изкажа и аз. Също много ми хареса, поздравления! Не ми беше хрумвало за хобитата на момичетата, много добра идея. Елизабет наистина е буйна и темпераментна и би й отивало да се занимава с коне. Няма да коментирам състезанията, на мен не ми пречат, честно казано. Виж за Катрин ще кажа една две думи. За градинарството ми харесва, но за търговията ще се съглася в Миа и Петя, наистина сякаш ще е по-подходящо ако помага на баща си в управлението на семейните имоти или нещо такова, като например да води някое от счетоводствата... А и тук ще се обърна към Петето с молба да разкаже за една от идеите си за сцена при посещението на сестрите у семейство Брентън. Мила, нали имаше нещо в предвид за Алекс и Бет, надявам се, че не си се отказала. Мисля, че е добър вариант за удължаване на сцената, както предложи kristi. Аз самата също си мислех, че няма да е лошо да се помисли за някоя интересна сцена и между Катрин и Девлин, макар че малко не ми идват идеи.

Сетих се за идея за Катрин и Девлин. Нали харесва цветя и градини. Ако има примерно зимна градина в къщата може да се измисли нещо. Или разходка в Хайд парк. Дано не бъркам ама май беше наблизо. Ще е супер да прочета продължението м/у Алекс и Бет, а и Петето пише толкова хубаво. В главата ми е пълно със идеи и диалози но другата седмица заминавам на почивка и няма да мога да се включа. Така че успех на всички писателки

Благодаря за коментарите, идеите и съветите ви момичета

Миа, права си за "имението Евърдън" грешката е моя, не внимавах а и май ми е останало в ума като Евърдън Като се замисля малко, права си и за Доминик и Дерек - наистина е станало малко претупано, мисля че когато се махне "Щеше да разбере това, още тази нощ!" и като последна фраза остане "Искаше го, все още, а дали и той я искаше?" ще се получи - нали?

А сега за хобитатааааа...

По начало искам да изясня нещо: Бет не участва в състезанията, има такава мечта (точно когато е говорела за нея с Кат ги е чула Доминик и се е разтревожила) но не е участвала - все още! Първата ми мисъл беше само да иска да отглежда свои собствени коне и да участва в тренирането им и после да ги включи в състезанията но после се сетих за темпераментния характер на Бет и ми се стори че тя би опитала и сама да се състезава (може би предрешена като мъж) разбира се ако и бъде разрешено - това го оставям на Алекс, той да се опита да я вразуми ако може

Кат обича цветя и градини, тя е нежна натура като майка си (аха, виж това може да се вмъкне и в романа - макар че по външност Кат да не прилича на майка си по характер да се е метнала на нея, докато Бет да й е одрала кожата но пък да е наследила буйния и непокорен нрав на баща си - как мислите?) първоначалната ми идея за Кат беше тя да помага на баща си в работата около имотите и другите дела, значи да има наклонност към семейния бизнес, да ги разбира тия "мъжки" неща но не знам как се получи така че когато пишех тази идея се превърна в търговия ще я поправя!

Пете, ще драсна нещо и за "първото пони" и ще загатна че влечението на Кат към цветята и градините варира от престоя им в Франция, научила е всичко за градините от лелята на майка й Никол

Kristi 34, точно за да не претупаме набързо гостуването и за да може ако някой има идеи да продължи сцената (а и да ви искам мнението) пуснах написаното първо тук

ПС Ще направя промените но се опасявам че ще отнеме малко време че през уикенда пак съм на колела (малка, двудневна екскурзийка) и може да нямам възможност да пиша, за това ако някой продължи с сцената у Брентънови и дойде ред на моето откъсче ви моля да я пуснете вместо мен - разбира се ако е възможно и ако нямате нищо против!

kiss kiss

Тихчо не съм забелязала твоя коментар, благодаря за хубавите слова и коментара ти мила, съгласна съм и аз че Катрин трябва да помага на баща си в управлението на семейните имоти а с това да води счетоводството ми легна на душата (само се чудя като счетоводителка по професия тази идея защо не ми хрумна на мен?! )

Ето и една малка идейка от мен за Катрин и Девлин, надявам се да ти хареса и да да я доразвиеш и аз да чета с удоволствие защо точно когато наште са там да не дойде някоя приятелка на Девлин и Катрин да поревнува малко и да го скастри с острия си език?

Редактирано 14 август 200916 г. от svetla11 (преглед на промените)

Дано да не съм те обидила с мнението си Светле, аз също първо написах откъса си тук и след доста корекции го преместих.На мен критиката ми действа градивно. Ти пишеш много хубаво и вникваш в характерите на героите.

Май станахме две пишещти счетоводителки а пък казват че сме били сухари, направо да не повярваш.

Току що ми хрумна и друга идея - може да се вмъкне и образа на Аделайда на гостито с чая, тя е способна да ги забърка едни...

Редактирано 14 август 200916 г. от kristi_34 (преглед на промените)

Хм, идеята за зимна градина ми хареса, но мисля, че не е подходяща за случая, тъй като говорим за градската къща на семейството. Ако ставаше дума за имението, щеше да е идеалния фон за задушевна среща между Кат и Девлин. Има време за интересни сцени и там.

Идеята да се появи някоя обожателка на Девлин ми привлече вниманието, а Аделайда може да се включи в интрига за Алекс и Бет, все пак Девлин не представлява интерес за нея. Накарахте ме да се замисля, ако позволите, ще си резервирам сцената за Девлин и Катрин. Не знам дали ще я измисля тази вечер, но ще се постарая. Ако нямате нищо против подобна уговорка, разбира се.

А иначе сме се събрали хора с разновидни интереси и професии. До сега никой не се е обадил, че е с опит в литературата... На мен дори ми е забавно да разбиваме клишетата, че счетоводителите били сухари или пък, че информатиците нямали писателски усет! А я вижте Петето, тя учи във ВИАС, събрали сме се страшен отбор, няма спор.

Хаха, вече и на рими взех да го карам.

Момичета,всичките ви идеи са страхотни... Извинявам се за това със състезанията,аз си помислих,че вече е участвала в такива,а то било съвсем друго Щом само си мечтае за това,съм твърдо "за",все пак е най-темпераментната ни героиня Пък по-нататък ще видим как ще я смирява Алекс с тези нейни желания Радвам се,че сме единодушни по отношение на Доминик и Дерек И на мен ми се ще да има още малко действие по време на следобедния чай Идеята с приятелка на Дев е много хитра С нетърпение ще чакам продължението Приятна и спокойна вечер на всички...

Кристи разбира се че не съм се обидила мила, та нали аз самата помолих за мнението ви освен това и при мен критиката е с градивно действие Най искренно ти благодаря за комплимента, а който го е казал това че счетоводителките сме били сухари, значи все още не се е запознал с нас (ех, ако и да не валим поне гърмим)

Тихи очаквам с нетърпение да напишеш сценка за Кат и Дев, обзалагам се че ще е нещо в тип "трепач" и ще си струва чакането

Права си че сме се събрали хора с разновидни интереси и професии, мисля че ни събра универсалният език на любовните романи, нали любовта не познава професии и не прави разлики, а там където се спънем с езика идват ни на помощ преводачките

Прости невежеството ми но би ли ми казала какво означава "ВИАС"

ПС няма да повярвате но едва сега открих линка към другите иконки и за това сега постът ми е пълен с тях

Редактирано 14 август 200916 г. от svetla11 (преглед на промените)

ВИАС всъщност е сегашното УАСГ ( Университет по Архитектура, Строителство и Геодезия ) Благодаря за оказаното доверие. Надявам се да измисля нещо наистина в стил "трепач" и да не ви разочаровам. Запретвам ръкави, пък ще видим какво ще се получи.

Уф, главата ми е пълен блокаж, имам някакви откъслечни идеи за диалог, ситуации, но като седна да пиша... нищо. По-добре ще е да не ме чакате. Който има вдъхновение, да пише, че моето го гони липсата явно.

Едит: Вече ме досрамя да пиша трето поредно мнение, затова редактирам на място. Все пак драснах една сцена, която... ъъъ... не мисля, че е много хубава. Все пак ще я пусна тук за някакъв коментар.

***

- Ще ме уморят! – Възкликна внезапно херцогиня Евърдън с измъчена въздишка.

Доминик се усмихна снизходително на притятелката си и също като нея погледна крадешком към притихналите им деца. През последните няколко минути бе настъпило смущаващо мълчание между бъдещите съпрузи. Двете дами не можеха да не забележат едва прикритото недоволство у всеки от тях. В същия този момент Елизабет разсеяно похапваше сладкиш като от време на време поглеждаше с неприязън към Алекс, който след злополучната сценка с чая, се бе изпънал с досада на едно канапе възможно по-далеч от годеницата си. Личеше си, че бъдещият херцог желае да е навсякъде другаде, но не и във въпросната гостна. От своя страна, брат му Девлин потропваше с пръсти по облегалката на фотьойла си и стоически изтърпяваше наложения му ангажимент. Единствено кратките погледи, които отправяше към Катрин оживяваха за момент лицето му, придавайки му странна смесица от раздразнение и интерес. Доминик насочи внимание към по-малката си дъщеря. Девойката бе изправила сковано гръб и даваше вид, че отпива безразлично от чая си, но майка й бе убедена, че под достолепието й се крие нещо друго, което подозрително й приличаше на нервна несигурност.

- Искаме прекалено много от тях, Бриана. – Отвърна накрая графинята, завършила критичния си оглед. – Все още са подвласни на гнева. Бунтуват се срещу наложеното им решение.

Херцогинята изсумтя недоволно, нещо, което обикновено избягваше да прави пред друг освен съпруга й. Но Бог й беше свидетел, че е прекалено пристеснена, за да преценява постъпките си в този момент. Беше доволна, че младите не им обръщат внимание.

- Ти си еталон за спокойствие, Доминик.

- Само си давам вид. – Овърна графинята – Всъщност когато чух за тази сватба, бях ужасена и убедена, че Дерек се е побъркал, но... – Нейно височество отново погледна крадешком двете двойки. – Трябва да призная, че съпрузите ни имат право. Между децата ни става нещо...

- И ако не бяха толкова твърдоглави, щяха да оценят усилията ни. – Довърши с усмивка херцогинята.

- Трябва им време да се опознаят.

Бриана въздъхна отново.

- Четири месеца ми се струват и малко и много едновременно. Страхувам се, че Алекс е наследил твърдоглавието ми, а Девлин е потаен като баща си.

Доминик погледна съчувствено приятелката си.

- И аз не бих могла да кажа, че дъщерите ми са пример за благовъзпитани дами. Дерек ги разглези ужасно.

- Глупости! – Възрази херцогинята. – Те са толкова очарователни...

Внезапна глъчка откъм коридора привлече вниманието на двете дами и смути тишината в стаята:

- Пусни ме да мина, проклет паун!

- Но, моля Ви!

Бриана понечи да стане, но синовете й вече бяха на крака. Алекс, видял своя шанс за спасение от досадното събиране, изпревари майка си с думите:

- Аз ще се погрижа, майко.

Едва направил няколко крачки, вратата се отвори с трясък и в гостната връхлетя висока красива жена, следвана по петите от пристеснения иконом.

- Простете, милейди, - заизвинява се слугата, обръщайки се към Бриана. – Но дамата не ми позволи дори да представя визитката й...

Въпросната лейди, с прелестни кестеняви къдрици и присвити сини очи, изгледа презрително иконома.

- Казах ти, че съм близка приятелка на Девлин! – Жената се обърна към младия мъж и се усмихна коварно. – Нали така, скъпи?

Всички погледи се насочиха към скования от изненада виконт Личфийлд. Алекс внезапно се засмя.

- Всъщност, отстъпвам ти честта, братко. Явно проблемът е в твоята компетенция.

- Алекс! – Лейди Бриана не можеше да повярва на случващото се. Тонът й беше леден, когато заговори на по-малкия си син. – Девлин, може би трябва да изпратиш, мис...

- Фоули. По-точно лейди Сюзън Фоули. – Отвърна красавицата високомерно. – Вдовица съм, милейди.

- Сюзън,... – предупредителната нотка в гласа на Девлин накара гостенката да трепне.

Младият мъж кипеше вътрешно. Само да останеха насаме и щеше да извие врата на досадната си любовница. Хвана жената за лакътя и я поведе към вратата въпреки очевидната й съпротива.

- Но, Девлин, трябва да поговорим...

- Момент! – Гласът на Катрин стресна всички присъстващи. Девойката се изправи грациозно и се приближи към малката сценка. – Струва ми се, че е редно да ни запознаеш, Девлин. – Усмихна се тя снисходително. – Все пак лейди Фоули ти е близка приятелка.

- Нямам време за игрички. – Скръцна със зъби младият мъж.

Сюзън изгледа Катрин пренебрежително.

- Нова обожателка ли, скъпи? – Попита тя подигравателно. – Мислех, че не харесваш толкова млади.

- Съветвам те да замълчиш, Сюзън. Това е...

- Катрин Нортфилд, бъдещата виконтеса Личфийлд. – Завърши ледено Кат, вперила поглед в Девлин.

Жената ахна.

- Значи е вярно!? – изписка и изгледа изпепеляващо мъжа до себе си. – Не мога да повярвам! Ти твърдеше, че никога няма да се ожениш.

Девлин въздъхна мъченически и без да пророни и дума извлече истеричната Сюзън от гостната.

- Пусни ме, по дяволите! – пищеше тя докато я водеше по коридора. – Имам право да знам какво става.

Личфийлд спря току пред входната врата, която икономът беше забравил отворена и изгледа любовницата си с презрение.

- Нямаш право на нищо, Сюзън. Още в началото ти казах, че не може да очакваш каквото и да било обвързване. Ако не престанеш с този цирк, ще съжаляваш, че не си ме послушала.

- Ти си копеле, Девлин, ще си платиш за това. – Изсъска жената, отскубна се от него и изхвърча през входната врата.

„По дяволите!” – изруга наум младият мъж, затръшна вратата след нея и остана загледан в дървената рамка няколко дълги минути, проклинайки късмета си.

Дочу прошумоляването на копринени поли и въздъхна.

- Не сега, майко.

Но тази, която проговори не беще лейди Бриана.

- Защо си й казал, че никога няма да се ожениш?

Девлин се обърна изненадан и застана лице в лице с годеницата си, която го гледаше изпитателно. За момент си помисли, че или е най-големият късметлия да я има или съдбата имаше намерение отново да го изиграе.

- Не мисля, че е твоя работа. – Отговори накрая.

Катрин усещаше, че я завладява унищожително униние. Дали не преувеличаваше способностите си, възможно ли бе Девлин някой ден да я обича? Вдигна упорито брадичка и се отказа от тези мисли.

- А аз мисля, че е. Все пак трябва да се подготвя за бъдещите нападки на любовниците ти. – Зарадва се, че гласът й прозвуча хладен и безразличен. Не трябваше той да разбере колко засегната се чувстваше от сцената, която се бе разиграла.

Девлин губеше търпение.

- Какво искаш от мен, Катрин? Никой от двама ни не е искал този годеж, или се лъжа?

- Не, разбира се. – Подърза да отрече младата жена.

Странно, но за момент отговорът й го разочарова. „Сигурно полудявам!”

- Би ли ме извинила пред майка ми? – Запита внезапно. – Имам нужда от свеж въздух. – Не дочака отговора й, а излезе, оставяйки годеницата си безмълвна насред антрето.

***

Редактирано 16 август 200916 г. от Lindsey (преглед на промените)

тихи,съжалявам че не успях по рано да ти кажа колко ми харесва написаното от теб,ако и другите са съгласни може да го прибавиш,

според мен чудесно се вписва като продължение на сцената с чая,само че според мен трябва да се добави нещо за връзка с предишната сцена с изливането на чая,че става луфт

дано не се обидиш от препоръките сценката ми харесва

вие момичета какво ще кажете,нещо сте в застой

Брей, момичета, два дни ме няма, а вие колки сте изписали! Браво на вас, страхотна дискусия сте спретнали. Мисля, че няма какво повече да се каже по сцената на Светлето и щом тя се върне от екскурзията си ще я донапише. На мен също ми се искаше сцената с гостуването да продължи, за това се радвам на идеята на Тихи. Тихчо сцената е супер, много ми хареса особено момента където Кат я отряза оная пачавра , а относно моята идея за сблъсък между Бет и Алекс - терена не е особено подходящ, мисля да изчакам някое гостуване в имението Евърдън, пък и да си призная мисля че няма нужда от друга сцена с Бет и Алекс на този етап, инцидента с чая ми се струва достатъчен, така че в извод, мисля че трябва да пускаш твоята сцена и преспокойно след теб да се вмъкне Светлето, вече с прибирането. А относно "луфта" който спомена Маги, предлагам ти да започнеш с това че Алекс се е върнал от стаята си вече преоблечен, гледайки лошо, и мислейки за съсипаните дрехи и ругаейки наум бъдещата херцогиня, описваш ситуацията между годениците и следва разговора между бъдещите роднини - Бриана и Доминик. П.С. Пак прочетох сцената, все повече ми харесва, браво Тихчо!

Ами какво да кажа,очарована съм както винаги... Това,което си написала Тихи адски радва много е хубаво... Предложението на Маги не е лошо,би могло да се добави едно изреченийце за да се спомене злощастното изливане на чая,но пък може и така да остане Нека кажат другите момичета,на мен и така ми хареса Още веднъж,браво

Много ви благодаря за добрите отзиви. Аз самата не бях много сигурна дали е хубава сцената и се радвам, че ви е харесала. С вашето одобрение, ще я постна в темата. Опитах се да измисля някое изречение, в което се споменава за случката с чая, но... нищо не можах да измисля така че да пасне. Не мисля, че ще е добре да е преди началото на разговора между Доминик и Бриана. Искаше ми се да го вплета в огледа на Доминик, но колкото и да го пишех все не се получаваше. Затова ще го постна така, а по-късно се надявам, че ще се сетя за подходящото изречение. Едит: Всъщност ми хрумна това: " В същия този момент Елизабет разсеяно похапваше сладкиш като от време на време поглеждаше с неприязън към Алекс, който след злополучната сценка с чая, се бе изпънал с досада на едно канапе възможно по-далеч от годеницата си. Личеше си, че бъдещият херцог желае да е навсякъде другаде, но не и във въпросната гостна. "

Редактирано 16 август 200916 г. от Lindsey (преглед на промените)

Тихи, имаш невероятен талант. Стилът ти е толкова гладък, а диалозите остроумни. Много, много ми хареса и наистина след тази сцена написаното от Светлето ще пасне добре.

Тихи, имаш невероятен талант. Стилът ти е толкова гладък, а диалозите остроумни. Много, много ми хареса и наистина след тази сцена написаното от Светлето ще пасне добре.

Карате ме да се червя само.

да така стана много добре ,нали и аз съм върла фенка на сладкишите направо ми легна на сърцето,браво Тихи