Много увлекателно пишеш,Тихи

Здравейте, завърнах се и с главоломна бързина и с наистина удоволствие (както и очаквах) прочетох и препрочетох написаното от Тихи...

Тихчо, сцената е ТРЕПАЧ! Браво мила

Толкова ме увлече че на едно място мисълта ми спонтанно продължи написаното от теб:

"Сюзън изгледа Катрин пренебрежително.

- Нова обожателка ли, скъпи? – Попита тя подигравателно. – Мислех, че не харесваш толкова млади.

- Съветвам те да замълчиш, Сюзън. Това е...

- Ами да, мъжете не харесват млади, те се женят за тях, Катрин Нортфилд, бъдещата виконтеса Личфийлд. – Завърши ледено Кат, вперила поглед в Девлин.

Жената ахна."

мисля че такава фраза би стъпкала пренебрежителното поведение на лейдито

А сега ако няма желаещи да продължат с гостуването да се опитам да редактирам моята сцена и да я включа

ПП наистина пасна с моята сценка; това с чая и намусеното отдалечаване на Алекс вместо да продължи схватката както би очаквала Бет, тази сцена с приятелката и заминаването на Дев оставяйки Кат насред антрето обясняват намръщенето изражение на Бет и унинието на Кат в каретата а и са добър предтекс за все още ненапълно заинтересованата мисъл на Доминик, усещаща, познаваща дъщерите си и израженията им но не разбираща състоянието им: "Защо... не бяха ли доволни..."

Мале как се разписах само, не знам какво ми става напоследък, май тази игра на писателство много ме увлече -не че имам талант- та не мога да се спра

Редактирано 18 август 200916 г. от svetla11 (преглед на промените)

дали това за женитбата можеш да го вклюиш май Тихи трябва да се изкаже,ммм на мен много ми хареса и е устроумно

Здравейте, завърнах се и с главоломна бързина и с наистина удоволствие (както и очаквах) прочетох и препрочетох написаното от Тихи...

Тихчо, сцената е ТРЕПАЧ! Браво мила

Толкова ме увлече че на едно място мисълта ми спонтанно продължи написаното от теб:

"Сюзън изгледа Катрин пренебрежително.

- Нова обожателка ли, скъпи? – Попита тя подигравателно. – Мислех, че не харесваш толкова млади.

- Съветвам те да замълчиш, Сюзън. Това е...

- Ами да, мъжете не харесват млади, те се женят за тях, Катрин Нортфилд, бъдещата виконтеса Личфийлд. – Завърши ледено Кат, вперила поглед в Девлин.

Жената ахна."

мисля че такава фраза би стъпкала пренебрежителното поведение на лейдито

А сега ако няма желаещи да продължат с гостуването да се опитам да редактирам моята сцена и да я включа

ПП наистина пасна с моята сценка; това с чая и намусеното отдалечаване на Алекс вместо да продължи схватката както би очаквала Бет, тази сцена с приятелката и заминаването на Дев оставяйки Кат насред антрето обясняват намръщенето изражение на Бет и унинието на Кат в каретата а и са добър предтекс за все още ненапълно заинтересованата мисъл на Доминик, усещаща, познаваща дъщерите си и израженията им но не разбираща състоянието им: "Защо... не бяха ли доволни..."

Мале как се разписах само, не знам какво ми става напоследък, май тази игра на писателство много ме увлече -не че имам талант- та не мога да се спра

Хахаха това много ме изкефи, "женят се за тях"

Давай мила, пускай твоята сцена, че вече се изприщих от нетърпение

Хахаха това много ме изкефи, "женят се за тях"

Давай мила, пускай твоята сцена, че вече се изприщих от нетърпение

Пуснах я - дано да съм съумяла да направя нужните поправки. С нетърпение чакам коментарите ви

А за малката добавка, трябва да помолим Тихи да я включи ако се хареса и на нея, все пак сцената е нейна!

Пуснах я - дано да съм съумяла да направя нужните поправки. С нетърпение чакам коментарите ви

Браво на теб! Страхотно е станало,направо перфектно,изпипала си всяка подробност много умело

Редактирано 18 август 200916 г. от The Duchess (преглед на промените)

Пуснах я - дано да съм съумяла да направя нужните поправки. С нетърпение чакам коментарите ви

А за малката добавка, трябва да помолим Тихи да я включи ако се хареса и на нея, все пак сцената е нейна!

Браво мила, много ми хареса написаното,мисля че поправките са добре и на място! Продължавай в същия дух

eй станало е върхът,браво на вас

Браво на теб! Страхотно е станало,направо перфектно,изпипала си всяка подробност много умело

Браво мила, много ми хареса написаното,мисля че поправките са добре и на място! Продължавай в същия дух

Ейй, без аплодисменти - моля изпращайте цветя

Благодаря ви много момичета за подкрепата и подстрекателството, радвам се че ви е харесало, но аплодисментите са за всички ни защото последнонаписаното е продукт на общи идеи и както го каза Маги: Браво на всички нас

А сега съм много любопитна кой и как ще продължи

Ейй, без аплодисменти - моля изпращайте цветя

Благодаря ви много момичета за подкрепата и подстрекателството, радвам се че ви е харесало, но аплодисментите са за всички ни защото последнонаписаното е продукт на общи идеи и както го каза Маги: Браво на всички нас

А сега съм много любопитна кой и как ще продължи

то наистина е трудно да се продължи

то наистина е трудно да се продължи

Аз имам идея за продължение, до няколко часа ще пусна каквото съм написала да го дискутираме

Неочакваното спокойствие, което обхвана Доминик я подтикна да наруши възцарилото се мълчание. Чувстваше се подмладена и изпълнена с енергия и не проумяваше намусените физиономии на младите дами, които седяха срещу нея.

- Момичета, искам да обсъдя един въпрос с вас - подхвана тя с въодушевен тон и докосна с пръст голямата зелена кутия поставена на седалката.

Елизабет извърна поглед от бързо сменящия се пейзаж и за пореден път този следобед изгледа скъпата си майка с безкрайна изненада. Доминик се усмихваше лъчезарно, както преди години когато се готвеше да им подари нещо. Кат също бе заинтригувана и се възползва от възможността да прекъсне мрачните си мисли, до една свързани с виконт Лийчфийлд. Но не успя да зададе въпроса, който я интересуваше, каретата постепенно намали хода си, пристигнаха у дома. Преди някой от лакеите да се притече на помощ, вратичката се отвори и се показа ухилената физиономия на Никълъс, който им помогна да слязат:

- И това, ако не са най-прекрасните дами в Лондон! - Възкликна той.

- Само в Лондон ли, миличък?! - запита Доминик с весел глас.

Никълъс погледна слисано майка си, а след това и сестрите си с укор сякаш питаше: "Какво сте й дали да пие?!"

- Знаеш какво имам предвид, майко - усмихна се той. - Е, къде скитате цял ден? Къщата беше празна без вас, и скъпият ми баща се опита да прекърши младият ми дух със скучно счетоводство.

- В градската къща на Брентън, на следобеден чай - отговори Доминик - Ники виждам че си се издокарал и мога само да гадая къде си се запътил, но те искам у дома за вечеря! - заповяда тя с усмивка, след което се обърна към каретата и измъкна голямата кутия. Запъти се към къщата и със смях каза през рамо:

- Момичета, чакам ви в моята стая! Не се бавете! - изчурулика тя.

Младите членове на семейство Нортфийлд я проследиха с невярващ поглед, сякаш чакаха да ги удари гръм. Никълъс се съвзе пръв:

- Какво, по дяволите, става тук? - запита той.

- Внимавай как се изразяваш, господинчо! - скастри го Катрин. - Но и аз бих се радвала да разбера. Мама се държи...както преди.

- Хайде, престанете и двамата! - възкликна Бет. - Звучите, сякаш става нещо лошо. Каквато и да е причината, трябва да се радваме... Хайде, Кат! Да вървим, нали не искаш да й развалим настроението, като я караме да чака. - с властен жест, на по-голяма сестра Елизабет дръпна Катрин към къщата. Кат помаха унило на Ники, а той самият се настани във вече празната карета, след като даде адреса на кочияша. Силно се надяваше малкият му "ангажимент" да не се проточи. Не искаше да угорчава майка си, като закъснява за семейната вечеря. Каретата затрополи бързо по павираните улици, а веселата физиономия на младият лорд, бе сменена от сериозно изражение, което не вещаеше нищо добро...

Бет почука плахо на вратата на семейната спалня на родителите си. След като получиха разрешение да влязат двете сестри се изправиха пред доста интригуваща гледка. Майка им бе скрита в огромния дрешник, през чиято врата от време на време излиташе по някоя дреха. От вътре се чуваше тихо тананикане. Когато откри каквото търсеше Доминик се завърна в стаята носейки розова кутия, подобна на зелената, която почиваше върху балдахиненото легло.

Доминик се отпусна върху леглото и потупа мястото до себе си:

- Хайде, елате, трябва ми мнението ви!

Бет и Катрин, седнаха от двете й страни и зачака с интерес какво има да им каже.

- Любопитна съм, какво мислите за сватбените рокли. - започна делово майка им. - Знам, че е прекалено рано, но...не мога да се въздържа. С Бриана го обсъдихме, и ще сме поласкани ако се съгласите, но ще проявим разбиране ако откажете, все пак са минали повече от двайсет години... - Доминик обхваната от радостно очакване, не осъзна че говори несвързано, и в момента дори Бет, усети че се притеснява за нея. Без да бърза майка й отвори розовата кутия и й я подаде. Любопитни двете сестри надникнаха вътре и ахнаха когато осъзнаха, какво лежи в ръцете им.

С доста тих глас, който намекваше за сълзи във виолетовите й очи, Доминик продължи:

- Това е моята сватбена рокля, Бет. Харесва ли ти?

Съвсем леко, сякаш се страхуваше, че може да навреди на плата, Бет докосна роклята. Когато усети, че е истинска, тя смело я извади от кутията и я притисна към себе си. Беше невероятна. Най-красивата рокля, която беше виждала. Тя погали с ръка, широките атлазени поли, продължи нагоре по обшития с нежна бяла дантела корсет и завърши с дългите сатенени ръкави. Сълзи се появиха и в нейните очи. Забравяки за всичките си терзания Бет се хвърли в прегръдката на Доминик:

- Прекрасна е мамо! - проплака тя.

- Искам да я носиш на сватбата, мила моя! -възкликна не по-малко развълнувана Доминик. -Знам, че кройката не е модерна, и този бял цвят е толкова, скучен, но за мен ще означава много...

- Не, идеална е! За мен ще бъде чест да я нося! - прекъсна я Бет.

Стаята потъна в неловко мълчание, първа се обади Кат, чиито очи също бяха насълзени, след трогателната сцена:

- Не е честно! - възкликна тя, уж сърдито. - Пак късмета на първородната...

Не можа да довърши, защото майка й подскочи уплашено и придърпа зелената кутия към себе си:

-Господи, съвсем забравих... С Бриана, решихме, че тази е по-подходяща за теб, тъй като двете си приличете по фигура. Лейди Брентън, искаше сама да ти я подари, но се притесняваше, да не би да й откажеш...

Този път Катрин, прекъсна майка си и с нетърпение отвори кутията. Вътре намери каквото очакваше - рокля, прекрасна като майчината. На дъното на кутията бе поставен прекрасен воал, изработен от най-финна дантела, а малката му диадема бе опсипана с три реда блестящи перли. Неспособна да издържи на изкушението Катрин го извади и помоли майка си за помощ, за да го сложи. Когато се погледна в огледалото, отново изпита предишното усещане, че брака й с Девлин, може да се окаже сполучлив.

- Аз...не мога да повярвам. Идеята ви е невероятна! Трябва веднага да напиша бележка до Лейди Бриана, с която да й благодаря. Това е жест, който никога няма да забравя.

Доминик, видимо си отдъхна. Притесняваше се от реакцията на Катрин, но както винаги малкото й момиче постъпваше благородно.

- Катрин, изглеждаш прекрасно! - въздъхна Елизабет. Нейната първоначална радост при вида на роклите, бе изместена от чувство за вина. Как щеше да се отрази коварният й план върху двете семейства. Като светкавица я прониза усещането, че предава доверито на майка си, която бе толкова щастлива само при мисълта, че дъщеря й ще носи пред олтара собствената й сватбена рокля. С натежало сърце Бет се зае да прибира роклята в розовата кутия. След като приключи с работата, отново благодари на майка си за жестта, и с извинението, че има нужда да подремне преди вечеря, тя напусна стаята. Но освен подтиснатост, вече усещаше и друго чувство... Изпусна кутията, когато първичен страх парализира крайниците й. Не можеше да го обясни, сякаш нещо застрашаваше живота й... Но тя си беше у дома, където беше сигурно и безопасно. Тогава защо...Изведнъж едно лице изникна в мислите й и страхът й се превърна в ужас.

- Ники... - простена тя и изпадна в безсъзнание.

Когато каретата намали ход бъдещият граф Нортфийлд, изпъна крайници нетърпеливо. Намираше се пред хотел със съмнително качество.

"Явно Монтбар, не страда от финансова независимост" - помислиси със задоволство той. С рязко движение вдигна елегантния бастун, който всъщност представляваше калъф за сабята му. След като провери остротата на оръжието Никълъс напусна прикритието на каретата и се отправи към мръсната дупка, в която се бе скрил Андре Монтбар.

Никълъс бе доволен от бързото развитие на нещата. Детективът, който бе наел рано сутринта, успя да открие французина за по-малко от четири часа. Сега беше време за разплата. Никой не можеше да обижда семейството и да му се размине безнаказано.

След кратък разговор с рецепциониста и раздялата с една гвинея, Никълъс научи номера на стаята, в която "почиваше" графа. С няколко скока, той взе стълбите до третия етаж където в левия коридор се намираше Монтбар. Никълъс направи отвратена физиономия при вида на заобикалящата го мръсотия. Стигайки до вратата, той се ослуша и когато не долови шум от разговор реши да действа. Изведнъж хладната му сдържаност бе заменена от силен гняв. Вдигна високо крак и ритна вратата, която изхвърча от пантите от силата на удара. Никълъс връхлетя като вихрушка в мръсната стая. Върху единственото легло Монтбар лежеше, в отпусната поза, но когато забеляза неочаквания си гост, върху лицето му се изписа гняв, примесен със страх. Притискайки се до стената Андре извика разярено:

- Какво си въобразяваш...

Без да се церемони Никълъс прекоси помещението, подпря се с коляно върху леглото и прихвана графа за реверите на ризата. Дръпна го към себе си и го изпепели с поглед.След това го оттласна силно от себе си и Андре строполи отново върху леглото. Изстена от болка, заради незаздравелите рани от снощния бой. Никълъс се изправи и с бързо движение извади сабята си и я насочи към гърдите на Монтбар:

- Ставай! - изкрещя той. Монтбар не изчака повторна покана. С тромаво движение се изправи, но тъй като не можеше да пази равновесие се подпря на стената.

Никълъс опря острия връх на рапирата в гърлото на графа и изсъска:

- Ако още веднъж, се приближиш до сестра ми, или до друг член на семейството ми... Кълна се... Дните ти на тази земя са преброени. Разбра ли ме?

- С кого си мислиш, че разговаряш? - запита Андре с високомерие. Но когато усети как острието се забива в плътта му, побърза да се съгласи и с мазен глас каза:

- Добре, добре, не е нужно да ме убиваш! Никоя жена, не заслужава смъртта ми! - произнесе той горделиво

- Мери си приказките, мръснико. И без това ме сърбят ръцете, да ти доразкрася физиономията! - Никълъс бе възвърнал самообладанието си, но усещаше че и при най-малката провокация от страна на Андре ще изгуби контрол и може да го довърши. Не за пръв път го предупреждаваше, но сега бе различно...

- Напусни страната Монтбар, или кълна се, ще имаш проблеми с властите. - с тази последна заплаха Ники се отправи към вратата, донякъде доволен, че не се стигна до кървава сцена.

Френския граф се разтресе от преживяното унижение. "Мръсно пале...Не знаеш с кого се захващаш...Ще си платят, всичките до един, цялата им проклета фамилия..." В крайна сметка болката надви злобата му. С тихи стенания той се настани в леглото, молейки се раните му да зараснат скоро...

Никълъс бързаше да напусне хотела. Чувстваше се умърсен след случката, почти изстича през коридора водещ към улицата. Когато застана на паважа и пое дълбоко дъх се убеди за пореден път че постъпва правилно. Отправи се към каретата, но с периферното си зрение забеляза малка група, в ляво от него. Трима съмнителни типове, завлякоха в страничната уличка млада жена. Единият вагабонтин я държеше през кръстта, а с другата си ръка бе запушил устата й. Момичето се дърпаше отчаяно, но нямаше никакъв шанс. Без да се замисля Ники се отправи бързо към уличката. Когато ги настигна, единият от напададелите просъска ядно:

- Марш от тука "ваша светлост", да не си намериш майстора.

Втория мъж застана в заплашителна поза, а третият, който държеше момичето остана с гръб към него. Ники се възползва от това и със светкавичен удар с лакът по главата на мъжа го свали в безсъзнание. Не загуби време да го проверява, издърпа сабята от калъфа и намушка първият който го доближи, същата съдба сполетя и последния нападател. Цялата битка трая не повече от минута. Никълъс се извърна към мъжа в безсъзнание и помогна на затиснатото момиче да се изправи. Жената се притисна с писък в него и започна да плаче истерично.

Ники се опитваше да я успокои, галеше я по косата, шепнеше утешителни думи в ухото й. Погълнат от заниманието си той не забеляза как изпадналият в безсъзнание мъж идва на себе си. Той бързо се отърси от шока, бръкна под палтото си и извади малък пистолет. Насочи го към застиналата двойка и се прицели, но инстинкта на Ники работеше безпогрешно, вдигна глава и успя в последната секунда да отмести момичето от себе си при вида на опастността. Непознатият стреля и без да проверява дали е улучил бързо се изправи на крака и хукна към изхода на улицата.

Неспособен да реагира Никълъс усети как куршума го прониза и изкара въздуха му. С последни сили се опита да остане в съзнание, но черна бездна го дърпаше дълбоко в лоното си. Осъзна, че лежи по гръб, а една нежна ръка милва лицето му. Чу мелодичен глас, изпълнени с отчаяние, който викаше за помощ...Искаше да й отговори, но усещаше че тялото му не го слуша. Погледна в лицето й, в дълбините на пълните със сълзи очи и в секундата преди да потъне в бездната разбра че е влюбен.

Това измислих момичета. Идеята ми беше да се съчетаят няколко неща едновременно, мисля че успях. Момичето, което се появява, какво да кажа за нея, мисля че тя наистина може да се окаже любовта на Ники, представям си я от бедно семейство, но с невероятна красота и доброта, а мъжете които я нападнаха са искали да я насилят. Ето как виждам нещата впоследствие: ще се появи кочияша и ще помогне на момичето и Ники, и тримата ще отидат в дома на Нортфийлд, където Ники ще бъде спасен от смъртта, а и семейството ще е подготвено, заради припадъка на Бет, ще има лекар и като си кажете мнението ако е добро го пускам при останалите сцени.

Редактирано 19 август 200916 г. от hol_back_girl (преглед на промените)

Уникално,разкошно,завладяващо...толкова пълно и майсторски изпипано,че нямам думи просто... Браво,Пете !

Редактирано 19 август 200916 г. от The Duchess (преглед на промените)

Уоооооууу Пете, вече нямам думи за да изразя възхищението си от вродения ти талант! Повече от супер е - типично в стил "Пете" : заковаващ вниманието екшън, остроумие, гладко преминаване на сцените и още питаш -пускай го веднага

Здравейте, завърнах се и с главоломна бързина и с наистина удоволствие (както и очаквах) прочетох и препрочетох написаното от Тихи...

Тихчо, сцената е ТРЕПАЧ! Браво мила

Толкова ме увлече че на едно място мисълта ми спонтанно продължи написаното от теб:

"Сюзън изгледа Катрин пренебрежително.

- Нова обожателка ли, скъпи? – Попита тя подигравателно. – Мислех, че не харесваш толкова млади.

- Съветвам те да замълчиш, Сюзън. Това е...

- Ами да, мъжете не харесват млади, те се женят за тях, Катрин Нортфилд, бъдещата виконтеса Личфийлд. – Завърши ледено Кат, вперила поглед в Девлин.

Жената ахна."

мисля че такава фраза би стъпкала пренебрежителното поведение на лейдито

А сега ако няма желаещи да продължат с гостуването да се опитам да редактирам моята сцена и да я включа

ПП наистина пасна с моята сценка; това с чая и намусеното отдалечаване на Алекс вместо да продължи схватката както би очаквала Бет, тази сцена с приятелката и заминаването на Дев оставяйки Кат насред антрето обясняват намръщенето изражение на Бет и унинието на Кат в каретата а и са добър предтекс за все още ненапълно заинтересованата мисъл на Доминик, усещаща, познаваща дъщерите си и израженията им но не разбираща състоянието им: "Защо... не бяха ли доволни..."

Мале как се разписах само, не знам какво ми става напоследък, май тази игра на писателство много ме увлече -не че имам талант- та не мога да се спра

Страшно се радвам, че ти е харесала сценката ми. А подълнението ти е супер интересно и много ми харесва! Единственото, което ме притеснява е, че Сюзън говори конкретно за Девлин, че не харесва млади, а Катрин отговаря за мъжете като цяло. Някак си се губи конкретиката в случая. Но идеята е страхотна и мисля да се възползвам от нея. Какво ще кажете, ако го напишем така:

" - Права сте, лейди Фоули, Девлин не ме харесва, просто се жени за мен. - Младата жена замълча за секунда, оставяйки тежката тишина да затвърди думите й. - Нека се представя, Катрин Нортфилд, бъдещата виконтеса Личфийлд. – Завърши ледено Кат, вперила поглед в Девлин. "

Колкото до сцената на Петето... хм, не ми останаха думи. Както винаги с лекота си вкарала страхотна интрига, мила, поздравления. Определено раздвижи нещата. Ти си знаеш, че много харесвам стила ти и динамиката, с която пишеш.

Здравейте! До сега не съм писала във форума,но често се ровя в него

Искам да ви поздравя за чудесната идея,а за романа нямам думи Нямам търпение да проследя как ще се развият събитията

страхотни сте!!!!

Редактирано 19 август 200916 г. от skorpoion4eto (преглед на промените)

Страшно се радвам, че ти е харесала сценката ми. А подълнението ти е супер интересно и много ми харесва! Единственото, което ме притеснява е, че Сюзън говори конкретно за Девлин, че не харесва млади, а Катрин отговаря за мъжете като цяло. Някак си се губи конкретиката в случая. Но идеята е страхотна и мисля да се възползвам от нея. Какво ще кажете, ако го напишем така:

" - Права сте, лейди Фоули, Девлин не ме харесва, просто се жени за мен. - Младата жена замълча за секунда, оставяйки тежката тишина да затвърди думите й. - Нека се представя, Катрин Нортфилд, бъдещата виконтеса Личфийлд. – Завърши ледено Кат, вперила поглед в Девлин. "

Миличка, тази фраза спонтанно изникна в съзнанието ми когато четях, изобщо не съм се замисляла за конкретиката (което пък е плюс за теб че се съобразяваш с детайлите и пипаш до тънкост) просто помислих че така Катрин поставя на място една нахълтала безсрамница като и връща за подценяването на "младите" с тази фраза която в широк смисъл значи: "мъжете може и да харесват за любовници безсрамниците като теб но се женят за млади, неопетнени девици каквато съм аз Катрин Нордфилд, за това и Дев се жени за мен и аз ставам бъдещата виконтеса Личфийлд" и по този начин дава първите признаци че няма да позволи на любовниците на Дев или самият той да я унижават (боже какъв дълъг подттекст съм скрила в една мъничка фраза ) мисълта ми беше такава но сценката си е твоя и е редно да го напишеш както на теб ти хареса и се връзва с сцената нали

Леле Пете направо ни срази.Казвам ти ти си родена за писател.Много хубави идеики даваш.Когато имам време и аз ще се включа , а това направо можеш да го побликуваш без да се съмняваш дали е добро.Тази сцена е направо страхотна. :)

мале,Пете много е хубаво и аз като останалите нямам думи,справила си се страхотно,а това,че Ники се влюбва преди да припадне...нямам думи,тъкмо си мислих,че ще трябва друга книга за него

Момичета много се радвам че ви хареса сценката, и ви благодаря за комплиментите, много сте мили Написаното има нужда от няколко подробности, че на няколко места претупах работата от зор да я пусна, ще се постарая до довечера да се поправя и ще я мятам при останалите сцени

Миличка, тази фраза спонтанно изникна в съзнанието ми когато четях, изобщо не съм се замисляла за конкретиката (което пък е плюс за теб че се съобразяваш с детайлите и пипаш до тънкост) просто помислих че така Катрин поставя на място една нахълтала безсрамница като и връща за подценяването на "младите" с тази фраза която в широк смисъл значи: "мъжете може и да харесват за любовници безсрамниците като теб но се женят за млади, неопетнени девици каквато съм аз Катрин Нордфилд, за това и Дев се жени за мен и аз ставам бъдещата виконтеса Личфийлд" и по този начин дава първите признаци че няма да позволи на любовниците на Дев или самият той да я унижават (боже какъв дълъг подттекст съм скрила в една мъничка фраза ) мисълта ми беше такава но сценката си е твоя и е редно да го напишеш както на теб ти хареса и се връзва с сцената нали

Не го мисли, аз още отначало разбрах подтекста Все пак сме се събрали тук любителки на жанра, сигурна съм, че и останалите са схванали мисълта ти от раз. Всъщност направо прегърнах идеята. А за детайлите съм си такава, в повечето случаи писането ми е спонтанно, но някак докато навързвам изреченията, през главата ми се натрупват малки детайли, въпросчета "Ами ако?"... Ама и аз го обясних хубаво... Та мисълта ми беше, че подтескта беше ясен и страшно ми хареса. Да разбирам ли, че на теб не ти допадна промяната на репликата?

Всъщност питам всички. Кажете мнение, кой вариант ви е на сърце, защо, ако има още предложения, готова съм да ги "чуя" (т.е. прочета )...

Да разбирам ли, че на теб не ти допадна промяната на репликата?

Всъщност питам всички. Кажете мнение, кой вариант ви е на сърце, защо, ако има още предложения, готова съм да ги "чуя" (т.е. прочета )...

Не че не ми хареса репликата но не знам защо " - Права сте, лейди Фоули, Девлин не ме харесва, просто се жени за мен." ми прозвуча като "Девлин не ме харесва но е принуден да се омъжи за мен" (което пък е истина) като че ли изказвайки се така Катрин изглежда неуверена в себе си а на мен май ми се иска тя да е малко по арогантна и с по остър език - оу не знам може пък само на мене да ми е прозвучало така, нека и другите момичета се изкажат пък може и да се чуят още по остри реплики

Не че не ми хареса репликата но не знам защо " - Права сте, лейди Фоули, Девлин не ме харесва, просто се жени за мен." ми прозвуча като "Девлин не ме харесва но е принуден да се омъжи за мен" (което пък е истина) като че ли изказвайки се така Катрин изглежда неуверена в себе си а на мен май ми се иска тя да е малко по арогантна и с по остър език - оу не знам може пък само на мене да ми е прозвучало така, нека и другите момичета се изкажат пък може и да се чуят още по остри реплики

Напушва ме на смях, защото едва сега се сетих как според мен ще е най-добре да се напише, за да се избегне това впечатление, което спомена. Защото наистина може да се изтълкува и по този начин.

Може би ако е така:

" Права сте, лейди Фоули, мъжете като Девлин не харесват прекалено младите жени, те се женят за тях. Нека се представя, Катрин Нортфилд, бъдещата виконтеса Личфийлд. – Завърши ледено Кат, вперила поглед в Девлин. "

Така звучи по-добре мисля. Но все пак да спра да дъвча и да изчакам мнения...

Напушва ме на смях, защото едва сега се сетих как според мен ще е най-добре да се напише, за да се избегне това впечатление, което спомена. Защото наистина може да се изтълкува и по този начин.

Може би ако е така:

" Права сте, лейди Фоули, мъжете като Девлин не харесват прекалено младите жени, те се женят за тях. Нека се представя, Катрин Нортфилд, бъдещата виконтеса Личфийлд. – Завърши ледено Кат, вперила поглед в Девлин. "

Така звучи по-добре мисля. Но все пак да спра да дъвча и да изчакам мнения...

Аз съм за този вариант

Момичета пуснах си сцената, но има известни корекции, така че ще ви помоля да я прочетете отново.

И една молба от моя милост, към следващия който ще пише, ако споменава "любовта" на Ники, много държа на името Даяна

Допълненията и корекциите, които си направила Пете, са много добри и правят историята още по-увлекателна.Браво! Успех на всички по-нататък.