Благодаря ви момичета, радвам се че ви хареса. Но както всички знаете понякога е трудно да допадне на всички, просто защото всеки има своя различна гледна точка и представа. За забележката на Петето - веднага ще коригирам разминаването, но чета написаното от теб на един дъх и понякога подробностите ми се размиват.

Сега да обясня за "момичето". Когато го написах някак си ми дойде отвътре. Според мен у всички благородници има известна доза арогантност, може би заради възпитанието. В моите представи, тя не е поканена като гост а за изясняване на нещата. Може би за да имат свидетел ако хванат третия престъпник или нещо такова. Освен това исках да изразя и недоволството на графа. Колкото и благороден да е, вътрешно едва ли не я обвинява за състоянието на сина си. А и след всичко което му се струпа, може да му простим малко по грубото отношение.

Можеше да я изхвърли посред нощ на улицата, повечето родители биха постъпили така. Нищо че няма вина.

Що се отнася до Моли мислех, че тя се ползва с известни привилегии, и се държи по свойски а и по мърлявият и окаян вид на Даяна и знаейки замястото на което са я нападнали предполага, че е от нейната класа.

Това е била гледната ми точка и пишейки съм се опитала да усетя чувствата им.

Но пък за това е и редакцията, не бих имала нищо против ако смятате, че трябва да го коригирате.

Сега като се замислих, за Моли, определено си права, тя като нищо може да си позволи по-свойско държание с Даяна. Забравила бях за разговора й с Бет, по-рано през деня, и малко голямата й уста

П.С. Лично мнение-сега стана екстра!

Редактирано 24 август 200916 г. от hol_back_girl (преглед на промените)

Пете и Кристи, страхотни сцени сте изработили, пълни с енергия и чувственост. Много ми хареса включването на Алекс и Девлин в сцената - доста отличен пример за характерите им: на място непоколебящи се, смели, оторитетни, на място пълни със състрадание и чувственност мъже (направо щях да се разплача с сцената когато Алекс остава сам с Бет) А Даяна направо ми грабна сърцето с това ангелско личице и огнени коси а и диалозите са супер завладяващи БРАВО и на двете ви

Здравейте всички,които пишете този изключително интересен роман.Сигорни ли сте,че сте само любителки авторки ?или сте професионални писателки,защото ми прилича сякаш чета някоя книга на известните авторки на любовните романи.Толква оргинален и завладяващ сюжет,геройте са като живи с толква много и силни емоции.Всичко което сте написали до тук ме завладя страшно много и чакам с нетърпение да прочета продължението на романа ви.Дори бих казала,че ако решите да го издадете за печат на някоя издателска къща,ще е страхотно.Мога да ви уверя,че ще си го купя непременно,защото днес се отказах да чета новата книга на Нора Робъртс,само зада прочета вашия суперски роман.Казвам го като човек,който от 15години чете и колекционира любовни романи,че вие сте много талантливи и добри в това което правите.Пожелавам ви все така хубаво да творите и чакам с нетърпение да допишете романа си. А сетихте ли се как ще се казва романа?

Здравейте всички,които пишете този изключително интересен роман.Сигорни ли сте,че сте само любителки авторки ?или сте професионални писателки,защото ми прилича сякаш чета някоя книга на известните авторки на любовните романи.Толква оргинален и завладяващ сюжет,геройте са като живи с толква много и силни емоции.Всичко което сте написали до тук ме завладя страшно много и чакам с нетърпение да прочета продължението на романа ви.Дори бих казала,че ако решите да го издадете за печат на някоя издателска къща,ще е страхотно.Мога да ви уверя,че ще си го купя непременно,защото днес се отказах да чета новата книга на Нора Робъртс,само зада прочета вашия суперски роман.Казвам го като човек,който от 15години чете и колекционира любовни романи,че вие сте много талантливи и добри в това което правите.Пожелавам ви все така хубаво да творите и чакам с нетърпение да допишете романа си.

А сетихте ли се как ще се казва романа?

решихме че в края ще се сложи заглавие като се развие сюжета

Момичета сцената ми е пусната. На две-три места има леки корекции. Успех с писането, дерзайте и спасявайте Ники . Нямам търпение да се върна и да се натъкна на много нови сцени. Спорна работа!

на мен ми харесва много,описала си Даяна като ангелче но ако тя толкова обича поверениците защо биха я изгонили само заради изцапаната униформа

Ами примерно защото господарката и е префърцунена и надута и се интересува единствено от себе си и и е все тая дали бавачката обича децата или не.Просто някой да ги махне от главата и. Или пък да и я удържи от и без това мизерната заплата. Според мен е нормално да се притеснява за униформата си и в какъв вид ще се яви на работа. Цялата тази кръв би предизвикала купища въпроси на които да не и се иска да отговаря защото те може да си променят мнението за нея. Или пък да се притеснява, че петната трудно ще се изперат а няма пари за друга униформа. Всички знаят, че кръвта трудно се изпира ако не се направи възможно най бързо, а по онова време едва ли са имали Персил или Вениш

Ами общо взето това съм имала предвид, според мен тя толкова държи на работата си, че не иска да я застраши по никакъв начин.

Иначе се радвам, че ти е харесало описанието на Даяна, малко рискувах с него защото обикновенно червенокоските са по темпераментни, но тя ще е нашето изключение. Ще бъде червенокосо ангелче.

П.П.Щом е харесало на всички и най вече на редакторките, ще го преместя за да продължи някой когото е споходила Музата. Дано да е по скоро, че взе да става много интересно. И най хубавото е, че не знаеш какво ще се случи.

Редактирано 25 август 200916 г. от kristi_34 (преглед на промените)

Момичета, не знам дали някой е извадил героите в романа, но ако не е ще предложа моя списък който ползвам. Надявам се да е пълен и най-вече точен. Използвала съм началният, като само съм го допълнила за улеснение. Ако забележите някаква неточност, веднага ще го коригирам. Място - Англия, Лондон Време - 19-ти век – 1823г Той - Александър, на 27 години, син на херцог, мургав с черна коса и сини очи Тя - Елизабет, на 19 години, с позлатена от слънцето кожа, буйна руса коса и синьо-зелени очи Семейства: Семейство на Александър: Баща - Кристофър Брентън, 2-ри херцог на Евърдън (англичанин), Майка – Бриана (шотландка) Брат – Девлин (24г.) виконт Личфийлд Аделайда Киплинг – (22г) далечна роднина, без родители, живеещо в дома на Брентън, гарванова коса, лешникови очи, влюбена в Александър Тристан Дейърброк, маркиз Аштън – най добрият приятел на Дивлин Аякс – коня на Алекс Челси – кобила на Девлин Хектор – кон падарък от Алекс за рожден ден на Девлин, не стана ясно дали е купен Томас – слуга в градската къща на Брентън Розалин – любовница на Алекс лейди Сюзън Фоули – вдовица, любовница на Девлин Г-н Маккиниън – Хиподрум Семейство на Елизабет: Баща- Дерек Нортфилд, 5-ти граф на Уоуфърд (англичанин), родом от Уелс Майка – Доминик (французойка) моминско има Брисо Брат-близнак – Никълъс (19г.) Сестра – Катрин (17г.) Градската им къща е в квартал Мейфеър /Лондон Граф Андре дьо Монтбар – познат на сем.Нортфилд от Париж, мрази Алекс, желае Бет, черна къдрава коса, черни очи Лора – приятелка на Бет, живее в Ямайка Уилис – коняр Уитби – иконом Деби Маккайл – камериерка на Катрин Моли – камериерка на Бет Питър – слуга у Нортфилд Барт – градинар Съншайн – кобила на Бет , купена след последното състезание в Уелс Д-р Филипс – семеен лекар Анри – известен шивач Даяна Мейсън – момиче спасено от Никълъс Нортфилд Къмингс – търговец при когото работи като бавачка Даяна Томас и Лили – деца на Къмингс Мег – братовчетка на Даяна, прислужница в дома на Къмингс Аристократични семейства споменати до сега : Лорд и Лейди Уинтроп Семейство Уиндзор Лорд и Лейди Стърлинг Мисис Холт семейство Барингтън маркиз Аштън Едуард и Шарлот Малори виконт Ръшфилд

Редактирано 25 август 200916 г. от kristi_34 (преглед на промените)

Този списък определено е доста изчерпателен и би могъл да помогне на всяка от нас за по-бърза ориентация .Макар че в началото на самата тема за романа има основни насоки,все пак мисля,че ще ни е от полза Благодаря Кристи! Имам предложение към теб - ако си съгласна можеш да добавиш и описанието на Девлин и Катрин,за да допълним още повече нещата

Редактирано 25 август 200916 г. от The Duchess (преглед на промените)

Искате ли да сложа този списък в началото на романа и евентуално от време на време да се актуализира?

Аз съм "ЗА"

Не е лоша идея.Аз ще се изгубя в имената със сигурност.Не помня хора....

И аз подкрепям идеята, браво, Кристи, спасяваш животи. Лично аз вече се бях обатачила тотално и все се канех да си спретна такъв актуализиран списък.

Списъка е обновен, подсещайте ме отвреме-навреме, когато се налага актуализация!

Съжалявам, но не успях да включа описанията на Катрин и Девлин защото току що се прибрах. Явно ще остане за следващата актуализация.

Момичета измислих нещо,дано да ви хареса,казвайте мнения и препоръки,критики също,ако нашите редакторки не са съгласни може да редактират

Събудиха я бързите стъпки по коридора и приглушените гласове на прислугата.Къде се намираше!?В първия момент мястото и се стори напълно непознато,но веднага след това изникнаха образите на нападащите я мъже,в гърлото и се надигна страх,от това,което щеше да последва...Бе сънувала кошмар,беше цялата в пот и завивките й се бяха увили около краката.Даяна се надигна и разтърси глава,не беше сънувала толкова реален сън от смъртта на баща си,тогава нощ след нощ го виждаше как умира...ох,сърцето й щеше да се пръсне от притеснение и страх,още не можеше да свикне с мисълта,че на косъм се е спасила от - дори не можеше да го изрече...ооо,Боже Никълъс,сигурно му се е случило нещо,докато е спала.Не трябваше да слуша лорд Дерек,трябваше да настоява да остане при него докато се събуди,ами ако...ако,нещо му се е случило докато тя спи,родителите му със сигурност не биха я извикали,нали не е от семейството,даже може би я обвиняваха за състоянието на сина си,ако не й се беше притекъл на помощ какво ли щеше да я сполети..трябваше да го види на всяка цена,отметна завивките и изтича навън,отваряйки вратата й се изпречи Моли,Даяна я видя в последния миг-умислена и притеснена- и двете се сблъскаха

-Майко мила,момиче,какво правиш,изкара ми акъла,така ли се излиза ?Аз съм жена на възраст,тц,тц тц - поклати глава Моли и "се хвана за сърцето".В днешно време младите все бързат,ето на госпожица Бет се събуди и веднага изтича при брат си,казавам и аз почивай си,тя не ме слуша.До одеве лейди стоеше до леглото й.Сърцето ми се късаше като я гледах,толкова бледа и притеснена,като след смъртта на майка й,мир на праха й,и тя за кого по напред да се притеснява за дъщеря си,за сина си ли,а и милорд Алекс го извикаха по спешност...Всъщност аз идвах да те събудя,малко рано е,но лорд Ники се събуди и помислих,че ще искаш да разбереш как е,при него е сега семейстовото му и лекаря.

-Значи се е събудил,това сигурно е добре,лекарят каза ли нещо.

-Не е добре,момиче,раната е много дълбока и кръв е загубил много,може инфекция да развие,нищо не е сигурно,ох, какво ни сполетя,милото ми момче,толкова е добър,пустата му смелост виж докъде го докара..хайде обличай се ето ти униформата и едно петно няма,още като станах ти я изгладих,но не се притеснявай,младият господар ще се оправи,лекарят е способен,а и той е силен мъж,хайде ,хайде не плачи де,че и аз ще се разплача - прегърна я Моли,и започна да я успокоява.

-Аз съм виновна,заради мен е толкова зле,ако не се бе спуснал да ме спасява... -ридания разтресоха деликатното й тяло,рядко плачеше,дори и като малка,беше имала щасливо детсво и прекрасен баща,който я обожаваше,беше щастлива и се чувсваше обичана,но сега не можа да спре.От толкова време беше сама и никой не я беше прегръщал и успокоявал,самичка носеше товара,не се оплакваше и продължаваше напред,но се чувсваше безкрайно самотна,ако не бяха нейните малки ангелчета,не знаеше как би оцеляла в този студен и враждебен свят,нямаше си никого,а сега тази напълно непозната жена я прегръщаше също като майка й и й напомняше за любовта,с която я обграждаха те.

- Стегни се момиче,не му е сега времето да плачем,трябва да сме силни и да се молим за младия господар - потупа я по гърба Моли и я пусна - и аз имам работа да върша,хайде облечи се и слез да хапнеш за закуска,приготвила съм чуден ябълков пай - рече Моли и побърза да излезе от стаята.

-Дано да се оправи,беше и спасил живота,ако му се случи нещо вината щеше да е само нейна,моля те, Господи, нека той се оправи, дай му сили... промълви Даяна и започна да се облича за работа в сумрачното и дъждовно утро.

Отдалече се чуваше тракането на съдовете в кухнята и уханието на току що изпечен пай-откога не съм хапвала нещо топло и вкусно-помисли си Даяна-като се върнеше от работа изморена след дългия ден,прекаран с децата,хапваше на бързо нещо сухо или ако имаше късмет студена яхния и си лягаше,нямаше време да готви,дори в свободния си ден работеше за да може да плаща наема си,а някога обожаваше да готви,години наред събираше рецепти,любими и бяха сладките неща и прекарваше цели часове в малката им кухня за да ги приготвя,най много се гордееше с "кралската" си торта с маслен крем,приготвяше я за всеки празник,но това бяха одавна минали неща,няма да се самосъжалява,всичко е минало и трябва да гледа напред - с тези мисли Даяна пристъпи в голямата и обширна кукня.

- Влизай,момиче,рече Моли и я придърпа за ръкава да седне на пейката до масата.- Не гледай така учудено,след малко ще дойдат и тяхна светлост херцозите Евъръдън и закуската трябва да е прилична.

- Прилична ли,та това ще стигне за половината кралски двор -засмя се Даяна,това беше първата й усмивка от месеци наред.

-Негова светлост е в близки отношения с краля,много пъти той се съветва с него и...ох и аз какви ги приказвам,тава са клюки между слугите - рече бързо Моли и донесе една голяма чиния с пай и други неща.- А сега яж трябвят ти сили,я се виж колко си слаба ще се прекършиш,трябват сили да се справиш с две палави дечица,аз ще отида да видя как е младия господар,дано е по добре. Ааа,забравих да ти кажа Джони отива с мисис Дори - икономката на покупки и ще те откарат до къщата,където работиш,после пак се върни тук,господарят нареди така и пази се!

Редактирано 28 август 200916 г. от lunichkata90 (преглед на промените)

Струва ми се кратичко, мила, няма да е лошо да кажеш какви идеи имаш за бъдещото развитие на действието. Иначе написаното е добро според мен, единствената ми забележка е за "не беше от ревливите". Мисълта ми е, че след като пишем исторически роман е добре да избягваме някои жаргонни изрази, някак не ми звучи в контекста на времето, в което се развива действието. А може и да съм малко капризна, да кажат и другите. Иначе накрая Даяна нарича Никълъс "Ники", което е малко рано като че ли. Вярно, че той я спаси от ужастна участ, но едва се познават, за да го нарича така фамилиарно, пък било то и в мислите си. Лично мнение.

Според мене е доста притупано и неясно.Иначе идеята е хубава може още малко да го развиеш като действие.И да загатнеш ( да помогнеш) какво ще стане после или да оставиш вариянт загатка за другите.

Сега и моето мнение. Според мен си започнала добре Маги, но съм съгласна с Тихи за това "Ники" от устата на Даяна, освен това ми направи впечатление, че Моли нарича Бет - г-ца, а Никълъс само Ники. Може да го замениш примерно с младия господар. Но мисля, че от бързане се е получило. И при мен се получава така. Толкова бързо ми тече мисълта, че не мога да смогна да пиша. Иска ми се да пипнеш тук-там последното изречение, защото ми си струва малко объркано, имам предвид, че ми се размива къде започва и свършва пряката реч иначе си е добре. Имам предвид следното изречение: "-Дано да се оправи,беше и спасил живота,ако му се случи нещо вината щеше да е само нейна,бъди силен Ники,заради мен... промълви Даяна и започна да се облича за работа в сумрачното и дъждовно утро."

Редактирано 27 август 200916 г. от kristi_34 (преглед на промените)

Маги,на мен ми харесва написаното от теб.Мисля обаче,че Тихи е права за това "Ники"- все пак те не се познават,дори не са си говорили и наистина е прекалено интимно,за човек,който не й никак близък...И това "бъди силен Ники,заради мен"...как така заради нея?Между тях все още няма абсолютно нищо.Другата ми забележка е за "Негово Височество",все пак Дерек е граф,а не монарх,към него трябва да се обръщат с "Милорд",а към Кристофър,тъй като е херцог с "Ваша Светлост".

Това е от мен Хубаво си го написала и това,че е кратичко според мен не пречи,но може би ако добавиш тук-там по някое изречение за по-голямо разяснение ще стане още по-добре Давам пример :

"...трябваше да настоява да остане при него докато се събуди,ами ако...Отметна завивките и изтича навън.

-Майко мила,момиче,какво правиш,изкара ми акъла,така ли се излиза ?..."

Някак много рязка ми се струва така представена сцената.Не знам...но така го усещам,нещо сякаш ми липсва.Тя отмята завивките и извендъж започва диалогът,без никакво описание на случващото се (аз поне си представям,че е щяло да стане сблъсък между камериерката и Даяна,затова и Моли реагира така).Това е моето мнение по въпроса Много ме радва финалът : "...промълви Даяна и започана да се облича в сумрачното утро." Обичам да е сумрачно Пък ако го направиш и дъждовно утрото ще съм много доволна

Редактирано 26 август 200916 г. от The Duchess (преглед на промените)

я го вижте сега,май е по добре,не знам,може да сменим иментаа ако не ви харесват или сцената в кухнята Събудиха я бързите стъпки по коридора и приглушените гласове на прислугата.Къде се намираше!?В първия момент мястото и се стори напълно непознато,но веднага след това изникнаха образите на нападащите я мъже,в гърлото и се надигна страх,от това,което щеше да последва...Бе сънувала кошмар,беше цялата в пот и завивките й се бяха увили около краката.Даяна се надигна и разтърси глава,не беше сънувала толкова реален сън от смъртта на баща си,тогава нощ след нощ го виждаше как умира...ох,сърцето й щеше да се пръсне от притеснение и страх,още не можеше да свикне с мисълта,че на косъм се е спасила от - дори не можеше да го изрече...ооо,Боже Никълъс,сигурно му се е случило нещо,докато е спала.Не трябваше да слуша лорд Дерек,трябваше да настоява да остане при него докато се събуди,ами ако...ако,нещо му се е случило докато тя спи,родителите му със сигурност не биха я извикали,нали не е от семейството,даже може би я обвиняваха за състоянието на сина си,ако не й се беше притекъл на помощ какво ли щеше да я сполети..трябваше да го види на всяка цена,отметна завивките и изтича навън,отваряйки вратата й се изпречи Моли,Даяна я видя в последния миг-умислена и притеснена- и двете се сблъскаха -Майко мила,момиче,какво правиш,изкара ми акъла,така ли се излиза ?Аз съм жена на възраст,тц,тц тц - поклати глава Моли и "се хвана за сърцето".В днешно време младите все бързат,ето на госпожица Бет се събуди и веднага изтича при брат си,казавам и аз почивай си,тя не ме слуша.До одеве лейди стоеше до леглото й.Сърцето ми се късаше като я гледах,толкова бледа и притеснена,като след смъртта на майка й,мир на праха й,и тя за кого по напред да се притеснява за дъщеря си,за сина си ли,а и милорд Алекс го извикаха по спешност...Всъщност аз идвах да те събудя,малко рано е,но лорд Ники се събуди и помислих,че ще искаш да разбереш как е,при него е сега семейстовото му и лекаря. -Значи се е събудил,това сигурно е добре,лекарят каза ли нещо. -Не е добре,момиче,раната е много дълбока и кръв е загубил много,може инфекция да развие,нищо не е сигурно,ох, какво ни сполетя,милото ми момче,толкова е добър,пустата му смелост виж докъде го докара..хайде обличай се ето ти униформата и едно петно няма,още като станах ти я изгладих,но не се притеснявай,младият господар ще се оправи,лекарят е способен,а и той е силен мъж,хайде ,хайде не плачи де,че и аз ще се разплача - прегърна я Моли,и започна да я успокоява. -Аз съм виновна,заради мен е толкова зле,ако не се бе спуснал да ме спасява... -ридания разтресоха деликатното й тяло,рядко плачеше,дори и като малка,беше имала щасливо детсво и прекрасни родители,който я обожаваха,беше щастлива и се чувсваше обичана,но сега не можа да спре.От толкова време беше сама и никой не я беше прегръщал и успокоявал,самичка носеше товара,не се оплакваше и продължаваше напред,но се чувсваше безкрайно самотна,ако не бяха нейните малки ангелчета,не знаеше как би оцеляла в този студен и враждебен свят,нямаше си никого,а сега тази напълно непозната жена я прегръщаше също като майка й и й напомняше за любовта,с която я обграждаха те. - Стегни се момиче,не му е сега времето да плачем,трябва да сме силни и да се молим за младия господар - потупа я по гърба Моли и я пусна - и аз имам работа да върша,хайде облечи се и слез да хапнеш за закуска,приготвила съм чуден ябълков пай,госпожица Бет го обожава,приготвих го специално за нея,но горкото момиче е толкова притеснено за брат си,че не му е до пай. - рече Моли и побърза да излезе от стаята. -Дано да се оправи,беше и спасил живота,ако му се случи нещо вината щеше да е само нейна,бъди силен Ники,заради мен... промълви Даяна и започна да се облича за работа в сумрачното и дъждовно утро. Отдалече се чуваше тракането на съдовете в кухнята и уханието на току що изпечен пай-откога не съм хапвала нещо топло и вкусно-помисли си Даяна-като се върнеше от работа изморена след дългия ден,прекаран с децата,хапваше на бързо нещо сухо или ако имаше късмет студена яхния и си лягаше,нямаше време да готви,дори в свободния си ден работеше за да може да плаща наема си/измислих го сега какво ще кажете/,а някога обожаваше да готви,от малка събираше рецепти,любими и бяха сладките неща и прекарваше цели часове в малката им кухня за да ги приготвя,най много се гордееше с "кралската" си торта с маслен крем,приготвяше я за всеки празник,но това бяха одавна минали неща,няма да се самосъжалява,всичко е минало и трябва да гледа напред - с тези мисли Даяна пристъпи в голямата и обширна кукня. - Влизай,момиче,рече Моли и я придърпа за ръкава да седне на пейката до масата.- Не гледай така учудено,след малко ще дойдат и тяхна светлост и закуската трябва да е прилична. - Прилична ли,та това ще стигне за половината кралски двор -засмя се Даяна,това беше първата й усмивка от месеци наред. -Негова светлост херцогът е в близки отношения с принц-регента,много пъти той се съветва с него и...ох и аз какви ги приказвам,тава са клюки между слугите - рече бързо Моли и донесе една голяма чиния с пай и други неща.- А сега яж трябвят ти сили,я се виж колко си слаба ще се прекършиш,трябват сили да се справиш с две палави дечица,аз ще отида да видя как е младия господар,дано е по добре. Ааа,забравих да ти кажа Джони отива с мисис Дори - икономката на покупки и ще те откарат до къщата,където работиш,после пак се върни тук,господарят нареди така и пази се!

Редактирано 28 август 200916 г. от lunichkata90 (преглед на промените)

Току що го прочетох Маги, със сутрешното си кафе и мисля че се е получило много по-добре. С добавеното накрая е получило по-завършен вид. Дано да не се обидиш, но имам няколко забележки - първо както Миа отбеляза, към Дерек не би следвало да се обръщат с "Ваша светлост" защото е само граф, а и нали скоро са се върнали от дълъг престой/мисля около три години/ във Франция, така че не е имал голяма възможност да съветва краля. По скоро виждам херцог Евърдън в тази роля. Другото беше за наема на Даяна. Според мен, бавачките по онова време са ги използвали по 24 часа. Трябвало е да са на разположение на децата денонощно, поне от това което съм чела. Но може и да греша. Според написаното преди това Даяна не познава никого освен братовчетка си и майка и и е от няколко месеца в града, така че доста трудно би си намерила подходяща работа и то само 1 ден седмично. Мисля, че когато описвах Даяна споменах, че майка и е починала когато е била много малка и не си я спомня, и се получава малко разминаване когато пишеш - "беше имала щасливо детсво и прекрасни родители,който я обожаваха,беше щастлива и се чувсваше обичана" И още едно последно - това дето Моли е направила пая, ми се стори някак странно защото тя е камериерка на Бет, която в този момент има голяма нужда от грижи. По скоро виждам Моли да се суети около Бет отколкото да навлиза в територията на готвачката. Освен ако това не е любимият пай на Бет, но може би трябва да се спомене. Все едно е направила изключение заради ситуацията. Всичко останало ми хареса. Според мен много добра идея, че Даяна обича да готви. Най- вероятно тя да го е правила за баща си докато са живели заедно. Съжалявам, че съм толкова критична но мисля че е по добре да сме искрени, така ще се поучим от грешките си и ще станем по-добри писателки. Пък и на редакторките ни ще е по лесно.

Редактирано 27 август 200916 г. от kristi_34 (преглед на промените)

Току що го прочетох Маги, със сутрешното си кафе и мисля че се е получило много по-добре. С добавеното накрая е получило по-завършен вид.

Дано да не се обидиш, но имам няколко забележки - първо както Миа отбеляза, към Дерек не би следвало да се обръщат с "Ваша светлост" защото е само граф, а и нали скоро са се върнали от дълъг престой/мисля около три години/ във Франция, така че не е имал голяма възможност да съветва краля. По скоро виждам херцог Евърдън в тази роля.

Другото беше за наема на Даяна. Според мен, бавачките по онова време са ги използвали по 24 часа. Трябвало е да са на разположение на децата денонощно, поне от това което съм чела. Но може и да греша. Според написаното преди това Даяна не познава никого освен братовчетка си и майка и и е от няколко месеца в града, така че доста трудно би си намерила подходяща работа и то само 1 ден седмично.

Мисля, че когато описвах Даяна споменах, че майка и е починала когато е била много малка и не си я спомня, и се получава малко разминаване когато пишеш - "беше имала щасливо детсво и прекрасни родители,който я обожаваха,беше щастлива и се чувсваше обичана"

И още едно последно - това дето Моли е направила пая, ми се стори някак странно защото тя е камериерка на Бет, която в този момент има голяма нужда от грижи. По скоро виждам Моли да се суети около Бет отколкото да навлиза в територията на готвачката. Освен ако това не е любимият пай на Бет, но може би трябва да се спомене. Все едно е направила изключение заради ситуацията.

Всичко останало ми хареса. Според мен много добра идея, че Даяна обича да готви. Най- вероятно тя да го е правила за баща си докато са живели заедно.

Съжалявам, че съм толкова критична но мисля че е по добре да сме искрени, така ще се поучим от грешките си и ще станем по-добри писателки. Пък и на редакторките ни ще е по лесно.

като казва ваша светлост има предивид херцога,затова се споменават клюките,сигурно се е получило двусмислие

Може и аз да съм се заблудила Маги, но така прочетено -"Не гледай така учудено,след малко ще дойдат и тяхна светлост и закуската трябва да е прилична" останах с впечатление, че пишеш за сем.Нортфилд. А и веднага след това - "-Негова светлост е в близки отношения с краля,много пъти той се съветва с него и...ох и аз какви ги приказвам,тава са клюки между слугите" , не става ясно за кого става въпрос. Това имах в предвид като го написах в забележката си.

Определено се е получило по-добре На мен това с готвенето много ми хареса,но може би ако вмъкнеш някъде,че от малко момиче се занимава с домакинските задължения,тъй като е загубила майка си много рано,ще е по-добре,защото иначе това "а някога обожаваше да готви,години наред събираше рецепти,любими и бяха сладките неща и прекарваше цели часове в малката им кухня за да ги приготвя" звучи все едно е на 100 години Все пак тя е на 18 .Поне на мен ми прозвуча малко неясно и мисля,че ако вмъкнеш една-две думи за разяснение ще стане

Редактирано 27 август 200916 г. от The Duchess (преглед на промените)

Между другото, Петето е уточнила възрастта на Даяна - "Вътре в каретата осемнайсет годишната Даяна Мейсън, усещаше че ще полудее от тревога"