В центъра на всяка форма, същност или явление се намира ядро, което е връзка, а и част от по-висша реалност /нека я наречем така за удобство/. Това ядро, този ядрен принцип важи и в микро и в макрокосмоса. Ядрото е трансмутатор на сили, енергии и субстанции между двете реалности - нещо като асансьор между световете . Обаче никой от тази природа не може да пристигне читав в друга, по-висша реалност, тъй като ще бъде трансмутиран - сиреч от наша гледна точка ще сублимира, изгори. Не е този начинът. Но определени сили, енергии и субстанции преминават и нагоре и надолу. Така се осъществява тяхната циркулация през целия седморен Универсум.

Един вид кръвоносната система на мега организма .

Точно така е - центърът е и вратата и това е универсален принцип. Неслучаен е древният призив Nosce te ipsum! - той показва именно вратата... Нали знаеш, например, че всяка една черна дупка, каквато е и центъра на нашата галактика, е вход към тунел, на чийто друг край се намира т.нар. бяла дупка и двете са свързани с т.нар. мост на Айнщайн-Розен, за който древните още са знаели - .

Някои предполагат, че квазарите са бели дупки или места, откъдето излиза всмуканата материя от черните дупки, след като е претърпяла кой знае какви пространствено-времеви трансформации.

Казваш - седморен Универсум. Една от хипотезите в астрофизиката е, че съществуват 11 измерения, като в 11-тото се намира Бог.

Човеците се различават по нивото си на духовно развитие, което се определя най-вече от това, колко измерения могат да поемат в себе си. Трудно е за човешкото съзнание да си представи 11-мерна реалност. А, всъщност, тя е навсякъде около нас и вратите са тук, само не ги виждат повечето.

Толкова е просто... Не е нужно да си наясно с квантовата физика, за да схванеш, че всички алтернативни светове са в еднаква степен вероятни. До момента, в който не избереш един от тях и не влезеш в илюзията за реалност. Илюзия, понеже си избрал само една от възможните проекции.

Една от вратите, през които влизаме е раждането – от утробата на майката в утробата на вселената – влизаме в човешкия свят, живеем и излизаме отново през врата-тунел, преживявайки почти същото - объркване, светлина в тунела, облекчение...

Та така... толкова много врати, толкова много светове едновременно...

И като избереш единия, всички останали не престават да съществуват.

Просто намираш вратата, влизаш, извършваш и пак през вратата излизаш.

Внимателно...

Това е нещо, което никой астрофизик не може да докаже. Могат да си градят каквито си искат хипотези, теории и предположение, но не могат да докажат подобно нещо.

Иначе, като цяло, идеята ми харесва.

Чувал ли си за Мичио Каку и т.нар. М-теория?

Бау!

Редактирано 22 август 200917 г. от Lucia_free (преглед на промените)

Eee това сравнение със зениците много ми хареса !!! Сега ще трябва да си прегледам за домашно и точните функции на частите на окото. Може да излезе, че оня гуру дето гостува в София яде слънчева светлина през зениците... Тази посока е интересна...

В Египет Атум твори с визията си. А хората в сънищата си (предсътвореното небитие според ег.) повтарят делото на Твореца - творят чрез визия и намерение.

Всъщност ето ти възможен митологичен образ на черните дупки - бездната Нун - предсътвореното Небитие.

Там ще се върнем - цялата светлина = всички живи съзнания. Но пък ако пространството Отвъд позволява на съзнанието да твори - ще е яко

Нун е онази светлина, която човешкото око не вижда и нарича тъмнина. Нун символизира несъзнаваното. Атум е проявената светлина на Аз-а - самосъзнанието - затова и първите думи, които изрича, след като се ражда са: Аз съществувам! - аналогичен изказ на Аз съм.

Сънищата - брод към несъзнаваното. Сънища насън, сънища наяве...

Египтяните са знаели важна истина за съня, древноегипетската дума за сънуване е етимологично свързана с дума, означаваща да бъдеш буден. А самото сънуване при тях се е записвало със символ, представляващ отворено око... Неслучайно пинеалисът - жлезата, регулираща съня, се смята за трето око - когато очите за външния свят се затворят, отваря се то...

Съзнанието, независимо колко е обширно, трябва винаги да остава по-малкият кръг в по-големия кръг на несъзнаваното, един остров, заобиколен от море. И също като морето несъзнаваното предлага едно безкрайно и постоянно възобновяващо се изобилие от живи същества, едно богатство, надхвърлящо нашите представи. Едно абсолютно "изчерпване" на несъзнаваното е невъзможно, защото неговите творчески сили постоянно произвеждат нови формации. - К.Г. Юнг

Чувал ли си за Мичио Каку и т.нар. М-теория?

Бау!

Точно защото не може да се докаже е теория. Ако тази теория бъде доказана, тя ще стане закон, обаче докато не е доказана си остава теория, т.е. предположение, хипотеза. Единствения критерии за верността на всяка теория е потвърждението на тази теория в експеримент. Това, че дадена теория не е доказана обаче не означава, че не е вярна. Ще ти дам и едно доказателство за това. През 1926 год, Дирак извежда уравнение, познато като уравнение на Дирак.От това уравнение следва, че всяка частица трябва да има и античастица. И това е само една теория - за съществуването на антиматерията. Теория, защото не е доказана. През 1932 година Карл Андерсън открива позитрона, и по този начин доказва съществуването на антиматерията, т.е. теорията за антиматерията се потвърждава в експеримент и вече не е теория, а нещо доказано.

Както вече казах, идеята ми харесва, но за сега си е само една идея, едно предположение.

Тематичен музикален поздрав

http://vbox7.com/play:71a19fd2

Озирис никога не възкръсва. Няма култ. Нито едно дете не е било кръстено на него. Той е Луната. Живее само докато Слънцето го огрява нощем. Луната - парче скала от Земята, но мъртва... Там, казват, отиват духовете на починалите нощем.

Слънцето е Богът, който възкръсва. Това е и основната характеристика на възкръсващите богове - те са соларни, а не "озирически".

Сет е унищожител на каквото му попадне. Типичен "наемен войник" Марс. Бунтът заради самия бунт.

Нека да започнем характеристиката на планетите-богове, както е подобава - първо със Слънцето.

Озирис, наричан от гърците още Осирис, а от египтяните Асар (какво красиво име!) възкръсва и това е митът, в който египтяните са вярвали най-силно - митът за възкресението и който след хиляди години намира своето продължение в християнската философия. Един ден баща му Ра (Слънцето) провижда, че богиня Нут (Небето) ще му роди син - негов наследник, който ще го измести от първоуправленчеството на Земята. Тогава Ра, подвластен на властолюбието и несигурността за позициите си като водещ бог, проклина Нут да не може да зачене в нито един ден от годината. Тя се обръща с наранено сърце към Тот - Богът на Мъдростта, с молба за помощ. Тот я убедеждава да не се притеснява и на свой ред предизвика Кеншу - Богът на Луната, да се надпреварват в игра на теглене. Кеншу приема предизвикателството и двамата започват състезанието. В тази игра за живот Тот е по-добрият и залогът продължавал за става все по-висок. По време на играта Кеншу изгубва цялата си светлина, от която Тот прави пет дни преди започването и завършването на годината - през тези дни проклятието на Ра няма сила. Нут ражда Озирис в първия от петте допълнителни дни. Още със самото си зачеване Озирис е боец. А залогът е животът му. Неговото съществуване е изпълнено с предателства - баща му го проклина още преди да се роди на несъществуване, брат му го убива, разсичайки го на 14 парчета. Но любовта е тази, която винаги го пази - в образите на жените - майка му - Нут и сестра му - вярната съпруга Изис, с помощта на които Озирис се ражда и възкръсва. Този мит иде да покаже, че раждането и възкресението се дължат единствено и само на Нейно Величество Любовта.

Съществува легенда, в която се разказва как Ра (Слънцето) под името Ауф е трябвало да премине през 12 порти в подземното царство, за да изгрее на следния ден отново като дневно светило на хоризонта. Това се случва именно чрез Озирис.

Слънцето има своя триипостазен явен, дневен аспект (изгрев-зенит-залез - съответно триименното хелиополско назоваване Хепри-Ра-Атум), но то притежава и своя скрит, нощен път, с който египтяните идентифицират Озирисовата задгробност. В тази скрита, нощна фаза на пътя на Бога-Слънце са и основанията на египетската мистерия, криеща тайнствената връзка между битие и небитие. Това е една от същностните характеристики на египетската соларност. В своята еволюция египетската религия постига цялостен спектър от аспекти на трансцеденталната идея, виждана чрез образа на соларните божества - тези на видимия свят и онзи от Отвъдния.

Озирис е Слънцето на задгробния свят и съответно Богът-съдия на Отвъдното. Житният клас (аналогично на житното зърно при Христос) е негов мистериален символ, така както е и символ на посвещението в елевзинските мистерии. И както Христа бива предаден от най-близки, за да слезе до най-големите дълбини на Ада и да отвори вратите му широко към пътя на Живота, така и Озирис бива безсърдечно прокълнат и низвергнат от баща, насечен жестоко и убит от брат, но продължава живота си в свят, който е невидим за човешките очи, а Духът му възкръсва в лицето на сина му Хор.

Всяка утрин, разкъсано от мъка, преминало през зъбите на тъмнината, лекувало рани, за които никой смъртен не знае нищо, Слънцето отново издига гордо красивата си глава над хоризонта и възкръсва, за да донесе на човеците светлината и топлината, и живота. Това е бунтът на Озирис - неговото съществуване въпреки мрака.

Редактирано 23 август 200917 г. от Lucia_free (преглед на промените)

Много добре казано. Бих допълнил още малко важни според мен детайли от "профила" на нощното пътуване на Ра и срещата му с Озирис.

Тъй като в египетските заупокойни книги пътуването на Слънцето между залеза и изгрева е описано като спускане през дванадесет или десет региона в Отвъдното и поради някой данни за едно странно "ефлукс, есенция, изтичане" на Озирис, което е описвано като "горящо слово, скрито в най-дълбокия мрак", бях склонен да мисля Озирис като земната кора, пласт, който обвива ядрото, което от своя страна нагрява земния океан - стимулира живота на материята отвътре-навън. Е ли ядрото едно вътрешно Слънце...

Наскоро обаче се замислих е ли е възможно Озирис да е чисто и просто Луната. Важно свидетелство за него от текстовете гласи че той "обкръжава Отвъдното - Дуат". Луната обкръжава Земята със своето движение. Тя, подобно на Озирис, живее=огряна от Слънцето през нощта. Тя е абсолютен труп - мумия, в каквато форма е изобразяван Озирис.

И тук идва най-главната мистерия - Слънце и Луна ...

Защо за някои езотерични общества тяхното сливане е гаранция за прераждането на живота на Земята.

Слънчевата природа на душата, която единствено оживява материалното тяло, произхождащо от земния океан е безспорна.

Каква тогава е ролята на Луната?! Тя, както знаем има огромно влияние върху земния океан. Но мисля си за друго - тя ПРЕПРАЩА към Земята слънчевата светлина=душите, когато Слънцето=Изворът е в Долната полусфера...

Просто(и) мисли

Точно защото не може да се докаже е теория. Ако тази теория бъде доказана, тя ще стане закон, обаче докато не е доказана си остава теория, т.е. предположение, хипотеза. Единствения критерии за верността на всяка теория е потвърждението на тази теория в експеримент. Това, че дадена теория не е доказана обаче не означава, че не е вярна. Ще ти дам и едно доказателство за това. През 1926 год, Дирак извежда уравнение, познато като уравнение на Дирак.От това уравнение следва, че всяка частица трябва да има и античастица. И това е само една теория - за съществуването на антиматерията. Теория, защото не е доказана. През 1932 година Карл Андерсън открива позитрона, и по този начин доказва съществуването на антиматерията, т.е. теорията за антиматерията се потвърждава в експеримент и вече не е теория, а нещо доказано.

Както вече казах, идеята ми харесва, но за сега си е само една идея, едно предположение.

Тео-рия не значи 'НЕДОКАЗАН' закон, а -Божий закон. Тео е смислово 'Бог', макар и навлязьл като 'Дио'-Дева. Има духовни, финоматериални(торсионни полета) и грубо-материални закони. Най-честите промени стават в грубо-материалните закони, тай като тези учени, които се занимават с тях се занимават с най-илюзорната страна на ДУХОВНИТЕ закони.

Последната съществена промяна на грубо материални закони бе от Нютонова към Квантова механика, което е опит да се стигнат финоматериалните закони.

Често тези учени, които се занимават САМО със законите на грубата материя, искат доказателства за закони, които са невазможни, тай като отиват отвъд тяхното поле на изследване- вакуума(акаша)..

Редактирано 24 август 200917 г. от Maat (преглед на промените)

Тео-рия не значи 'НЕДОКАЗАН' закон, а -Божий закон. Тео е смислово 'Бог', макар и навлязьл като 'Дио'-Дева. Има духовни, финоматериални(торсионни полета) и грубо-материални закони. Най-честите промени стават в грубо-материалните закони, тай като тези учени, които се занимават с тях се занимават с най-илюзорната страна на ДУХОВНИТЕ закони.

Последната съществена промяна на грубо материални закони бе от Нютонова към Квантова механика, което е опит да се стигнат финоматериалните закони.

Често тези учени, които се занимават САМО със законите на грубата материя, искат доказателства за закони, които са невазможни, тай като отиват отвъд тяхното поле на изследване- вакуума(акаша)..

Небивала Дрешка. Няма променящи се закони! Има регистрирани поредици от събития и закони дефинирани в определени параметри (материална грануларност, пространствен/времеви континуум, среда, граници etc.). Квантовите явления в момента се описват със спорадични набори от събитийни възможности, а не с дефинирани принципи! Именно тук предстои голямата промяна. Статистическите величини, показващи дискретни модели да бъдат описани с красиви и гладки интегро-диференциални уравнения! Това е и смисъла на всичките съвременни теории - енергийни, струнни, мембранни - да дадат монолитен модел или с други думи общовалиден закон. По своята същност, това е идея не много по-различна, от тази довела до търсенето на философския камък. Но, какво от това? Учените вече са осъзнали, че има реална възможност, да се добие злато от водород - и това става!

Небивала Дрешка. Няма променящи се закони! Има регистрирани поредици от събития и закони дефинирани в определени параметри (материална грануларност, пространствен/времеви континуум, среда, граници etc.). Квантовите явления в момента се описват със спорадични набори от събитийни възможности, а не с дефинирани принципи! Именно тук предстои голямата промяна. Статистическите величини, показващи дискретни модели да бъдат описани с красиви и гладки интегро-диференциални уравнения! Това е и смисъла на всичките съвременни теории - енергийни, струнни, мембранни - да дадат монолитен модел или с други думи общовалиден закон. По своята същност, това е идея не много по-различна, от тази довела до търсенето на философския камък. Но, какво от това? Учените вече са осъзнали, че има реална възможност, да се добие злато от водород - и това става!

говориш за мечтаната от Айнщайн, но неслучила се все още Теория на всичкото ли? Ами няма да се случи никога, ако човека бива така материален в мисленето си, игнорийки дори нещо толкова нематериално като самото мислене...

Много добре казано. Бих допълнил още малко важни според мен детайли от "профила" на нощното пътуване на Ра и срещата му с Озирис.

Тъй като в египетските заупокойни книги пътуването на Слънцето между залеза и изгрева е описано като спускане през дванадесет или десет региона в Отвъдното и поради някой данни за едно странно "ефлукс, есенция, изтичане" на Озирис, което е описвано като "горящо слово, скрито в най-дълбокия мрак", бях склонен да мисля Озирис като земната кора, пласт, който обвива ядрото, което от своя страна нагрява земния океан - стимулира живота на материята отвътре-навън. Е ли ядрото едно вътрешно Слънце...

Наскоро обаче се замислих е ли е възможно Озирис да е чисто и просто Луната. Важно свидетелство за него от текстовете гласи че той "обкръжава Отвъдното - Дуат". Луната обкръжава Земята със своето движение. Тя, подобно на Озирис, живее=огряна от Слънцето през нощта. Тя е абсолютен труп - мумия, в каквато форма е изобразяван Озирис.

И тук идва най-главната мистерия - Слънце и Луна ...

Защо за някои езотерични общества тяхното сливане е гаранция за прераждането на живота на Земята.

Слънчевата природа на душата, която единствено оживява материалното тяло, произхождащо от земния океан е безспорна.

Каква тогава е ролята на Луната?! Тя, както знаем има огромно влияние върху земния океан. Но мисля си за друго - тя ПРЕПРАЩА към Земята слънчевата светлина=душите, когато Слънцето=Изворът е в Долната полусфера...

Просто(и) мисли

Бих казала среднощни мисли... а също и красиви мисли...

Но! - Озирис не е Луната. По-скоро лунен аспект носи в себе си Изида. Друг аспект е този на Венера. Трети на Сириус.

Луната винаги е персонифицирана в митологиите в образа на жена.

Луната винаги е персонифицирана в митологиите в образа на жена.

Две традиции не се връзват с традиционното "полово" разпределение на Земята, Небето, Слънцето и Луната - Египет и крайният Север...

Египет има писана космология от 4то хил. пр. Хр., а Северът според всички култури е източник на мъдрост...

Та - в Египет - Земята е мъжко божество - Геб. Не е зле да се помисли защо. Това според мен е единстеният остатък от иначе разфасованата от европоцентризма и аврамовите религии световна мъдрост, която идва да покаже че животът на материята идва отдолу-нагоре. Геб обикновено е с еректирал фалос към небесната богиня Нут...

Друг "проблем" - Слънцето като мъжко божество. Най-добрият пример за обратното е Сол - северната Слънчева богиня, чиято колесница гонят вълците на тъмнината. Не бива да забравяме, че преди мъжкия Суря във Ведите за Слънцето се говори като за женско божество - Адити.

Слънчевата Сол пък си има грижи с Луната, която й е ... брат - Мани. Толкин доразработва северните данни за Слънцето като жена и Луната като мъж

При така създалото се противоречие, според мен няма никакъв проблем Слънцето е утроба на душите ни и ако приемем тази същност за приоритетна за нас, няма проблем Слънцето да е Майката. Често питам православните "Абе таз Богородица, много соларна иконография й се спретва ?!..."

Ако приемем, че сме предимно материя (което едва ли ще се случи, камо ли в тази дискусия то наистина Земята и по-точно земният океан, подгряван от огънятотвътре е утробата на телата ни.

Колкото до центъра като врата-връзка, мисля си за слънчевия сплит и любовта - че това ако не е мини-гравитация...

Колкото по-силна е гравитацията, толкова по-могъщ е Бог... Сатурн с тия камънаци дето ги е увъртел, бая съпротива се явявя на Слънцето... А за оная дупка в центъра на Галактиката - да не говорим... Дано се образоваме достатъчно преди прехода

Редактирано 25 август 200917 г. от jhwty42 (преглед на промените)

Луната винаги е персонифицирана в митологиите в образа на жена.

Две традиции не се връзват с традиционното "полово" разпределение на Земята, Небето, Слънцето и Луната - Египет и крайният Север...

Египет има писана космология от 4то хил. пр. Хр., а Северът според всички култури е източник на мъдрост...

Та - в Египет - Земята е мъжко божество - Геб. Не е зле да се помисли защо. Това според мен е единстеният остатък от иначе разфасованата от европоцентризма и аврамовите религии световна мъдрост, която идва да покаже че животът на материята идва отдолу-нагоре. Геб обикновено е с еректирал фалос към небесната богиня Нут...

Друг "проблем" - Слънцето като мъжко божество. Най-добрият пример за обратното е Сол - северната Слънчева богиня, чиято колесница гонят вълците на тъмнината. Не бива да забравяме, че преди мъжкия Суря във Ведите за Слънцето се говори като за женско божество - Адити.

Слънчевата Сол пък си има грижи с Луната, която й е ... брат - Мани. Толкин доразработва северните данни за Слънцето като жена и Луната като мъж

При така създалото се противоречие, според мен няма никакъв проблем Слънцето е утроба на душите ни и ако приемем тази същност за приоритетна за нас, няма проблем Слънцето да е Майката. Често питам православните "Абе таз Богородица, много соларна иконография й се спретва ?!..."

Ако приемем, че сме предимно материя (което едва ли ще се случи, камо ли в тази дискусия то наистина Земята и по-точно земният океан, подгряван от огънятотвътре е утробата на телата ни.

Колкото до центъра като врата-връзка, мисля си за слънчевия сплит и любовта - че това ако не е мини-гравитация...

Колкото по-силна е гравитацията, толкова по-могъщ е Бог... Сатурн с тия камънаци дето ги е увъртел, бая съпротива се явявя на Слънцето... А за оная дупка в центъра на Галактиката - да не говорим... Дано се образоваме достатъчно преди прехода

Вгледай се в Кришна, Вишну, Рама, Чайтаниа и ше видиш, че не изльчват особена мачовщина(мьжествениост като грубост). Дори нямат и муста и брадаци, но са мъжки принцип, все пак..

Египет е дериватна цивилизация на ВЕДАическата, тя се получава след като аватарьт Парашурама прогонва някои неблагочестиви кшатрии .

Северът- доста неща от т.нар. Севър днес е упаднал до нивото на Шива, след като е бил преди това Брахма и Вишну...

Редактирано 25 август 200917 г. от Maat (преглед на промените)

Луната винаги е персонифицирана в митологиите в образа на жена.

Две традиции не се връзват с традиционното "полово" разпределение на Земята, Небето, Слънцето и Луната - Египет и крайният Север...

Египет има писана космология от 4то хил. пр. Хр., а Северът според всички култури е източник на мъдрост...

Та - в Египет - Земята е мъжко божество - Геб. Не е зле да се помисли защо. Това според мен е единстеният остатък от иначе разфасованата от европоцентризма и аврамовите религии световна мъдрост, която идва да покаже че животът на материята идва отдолу-нагоре. Геб обикновено е с еректирал фалос към небесната богиня Нут...

Друг "проблем" - Слънцето като мъжко божество. Най-добрият пример за обратното е Сол - северната Слънчева богиня, чиято колесница гонят вълците на тъмнината. Не бива да забравяме, че преди мъжкия Суря във Ведите за Слънцето се говори като за женско божество - Адити.

Слънчевата Сол пък си има грижи с Луната, която й е ... брат - Мани. Толкин доразработва северните данни за Слънцето като жена и Луната като мъж

При така създалото се противоречие, според мен няма никакъв проблем Слънцето е утроба на душите ни и ако приемем тази същност за приоритетна за нас, няма проблем Слънцето да е Майката. Често питам православните "Абе таз Богородица, много соларна иконография й се спретва ?!..."

Ако приемем, че сме предимно материя (което едва ли ще се случи, камо ли в тази дискусия то наистина Земята и по-точно земният океан, подгряван от огънятотвътре е утробата на телата ни.

Колкото до центъра като врата-връзка, мисля си за слънчевия сплит и любовта - че това ако не е мини-гравитация...

Колкото по-силна е гравитацията, толкова по-могъщ е Бог... Сатурн с тия камънаци дето ги е увъртел, бая съпротива се явявя на Слънцето... А за оная дупка в центъра на Галактиката - да не говорим... Дано се образоваме достатъчно преди прехода

точно така

Поляризацията се обръща при смяната на ...ракурса

В еКзотериката духовният път е нагоре, в небесата /седмо небе и т. н/

В езотериката - надолу, към духовният център. Със смяната на посоката се сменя и поляризацията - нагоре/надолу, мъжко/женско, черно/бяло, умен/глупав, сиреч абдал ...

Така духовният център на планетарната система е вратата към трансцедента, а областта на квазизималиите в периферията - адът, където " а чадата на царството ще бъдат изхвърлени във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби." Мат. 8,12

Редактирано 25 август 200917 г. от valentinus (преглед на промените)

Абсолютно

Външната тъма ми напомня Тъмната материя... Онази, за която тук се каза невидимата Нун. Тя пробладава над Светлината в нашето измерение на Вселената. Изглежда в нея разни богове-гравитационни центрове ("намерението" на Кастанеда) завъртат хелий и водород и когато се стигне до ядрен синтез - ето ти нова Слънчева система - живот и съзнание.

Тъмната материя разбира се няма нищо общо с антиматерията. Черните дупки са прехода.

Луната винаги е персонифицирана в митологиите в образа на жена.

Две традиции не се връзват с традиционното "полово" разпределение на Земята, Небето, Слънцето и Луната - Египет и крайният Север...

Египет има писана космология от 4то хил. пр. Хр., а Северът според всички култури е източник на мъдрост...

Та - в Египет - Земята е мъжко божество - Геб. Не е зле да се помисли защо. Това според мен е единстеният остатък от иначе разфасованата от европоцентризма и аврамовите религии световна мъдрост, която идва да покаже че животът на материята идва отдолу-нагоре. Геб обикновено е с еректирал фалос към небесната богиня Нут...

Друг "проблем" - Слънцето като мъжко божество. Най-добрият пример за обратното е Сол - северната Слънчева богиня, чиято колесница гонят вълците на тъмнината. Не бива да забравяме, че преди мъжкия Суря във Ведите за Слънцето се говори като за женско божество - Адити.

Слънчевата Сол пък си има грижи с Луната, която й е ... брат - Мани. Толкин доразработва северните данни за Слънцето като жена и Луната като мъж

При така създалото се противоречие, според мен няма никакъв проблем Слънцето е утроба на душите ни и ако приемем тази същност за приоритетна за нас, няма проблем Слънцето да е Майката. Често питам православните "Абе таз Богородица, много соларна иконография й се спретва ?!..."

Ако приемем, че сме предимно материя (което едва ли ще се случи, камо ли в тази дискусия то наистина Земята и по-точно земният океан, подгряван от огънятотвътре е утробата на телата ни.

Колкото до центъра като врата-връзка, мисля си за слънчевия сплит и любовта - че това ако не е мини-гравитация...

Колкото по-силна е гравитацията, толкова по-могъщ е Бог... Сатурн с тия камънаци дето ги е увъртел, бая съпротива се явявя на Слънцето... А за оная дупка в центъра на Галактиката - да не говорим... Дано се образоваме достатъчно преди прехода

Прав си! Как можах да забравя митичния Цар Сома, олицетворяващ Луната, също и лунният бог Син на халдейците, покровителя на град Ур, наричан още Сина от семитите, за който те казват, че е бащата на Ищар. И как забравих и втория син на Брахма - Сома - богът на Луната, който пък, някъде срещнах, бил бащата на Кришна.

Озирис може да има и лунен аспект. А също и земен - та нали неговия истински баща е точно Геб - Земята и заради това е проклета майката Нун от Ра - понеже е приютила Геб в обятията си и така е заченала Озирис.

Шумеро-вавилонският аналог на мита, който някъде през 9-тото хилядолетие преди Христа е възприет и от халдейците, които се придвижват все по на север от долните течения на Тигър и Ефрат и попиват космологичните митове на шумерите, стои така:

Преди всичко е съществувала една единствена най-древна богиня, наречена Наму. Името, по-точно Намму, се записва с идеограма, която означава на арамейски диалект морска бездна или още океански дълбини. То много напомня египетската Нун, която някои превеждат като Небе, но по-правилно е да се нарича Бездна. Някои учения-течения я наричат още Прима Матер - Първичните Води. Според шумерите тази първоначална водно-небесна шир е можела да създава всички форми на живот. Тя ражда Небето и Земята - съответно обозначени с имената Ан и Ки. Те имат двама сина - Енлил - олицетворяващ Въздуха и Енки - Водата. Ето ти книга първа от петте Мойсееви, наречена Битие.

В Египет небето е в женски ипостас, а земната твърд - в мъжки, докато при шумерите е обратно. Интересна наистина е тази своеобразна полова божествена верзия. Защо ли е така?

Бащата на шумерската Инана (семитската Ищар) е Ану. А според семитската версия Ищар (Венера) има за баща точно Луната - бог Син (Нана). Много интересно преплитане се случва тук, което не съм си доизяснила напълно, но то пък обяснява култа на мюсюлманите към Луната - продължение на семитския култ към бога на Мъдростта - Син и също към Венера - неговата дъщеря. Самият бог Син е изобразяван с полумесец на главата.

Тъмната материя - несъзнаваното - в този мит е Намму. И ако Библията има претенциите да бъде свещена книга, би трябвало Битие да започне така - В началото Бездната (Хаосът, Нищото - гностиците го наричат още Дълбина и Тишина) създаде Небето и Земята.

... и т. н. ...

---

Жената като Слънчева богиня е също вярна констатация. Сол символизира светлината на Душата, а човешката психика е изградена от една малка част (подобно на видимата надводна част на айсберга) съзнание, чийто център се явява Аз-ът и много по-голяма част - подводната - несъзнавано. Несъзнаваното, особено личното такова, е мястото, където се образуват комплексите. Ето ти ги вълците в мита за Слънчевата северна богиня. Вълците могат да бъдат победени само от силно Слънце (един достатъчно самоосъзнат Аз), но могат и да помрачат сиянието му, изгризвайки го - Днес всеки знае, че хората "имат комплекси". Това, което не се знае добре и теоретично е много по-важно, е, че и комплексите могат да ни имат. - К. Г. Юнг

Я да видим нагледно нещо интересно относно женския аспект на Слънцето, което ми хрумна сега, благодарение на теб и твоята соларна интерпретация на Душата като Слънчево ядро:

яйцеклетка, заобиколена от ... неее, не са вълци, а просто сперматозоиди

които по-скоро наподобяват очеизвадно ... змии

А змията е повече хтоничен, отколкото соларен (в образа на огнедишащия Змей, например) символ. Ето ти го и Геб на египтяните. Хмм, започна да ми става все по-интересно в тази тема.

Благодаря ти!

Редактирано 25 август 200917 г. от Lucia_free (преглед на промените)

говориш за мечтаната от Айнщайн, но неслучила се все още Теория на всичкото ли? Ами няма да се случи никога, ако човека бива така материален в мисленето си, игнорийки дори нещо толкова нематериално като самото мислене...

За нея говоря. Красавицата! Права си, не трябва да се мисли битийно. За това математиката отдавна е доказала съществуването на N-мерните пространства, измислила е начин да ги описва и засега (уви) частично да решава проблеми свързани с това. За зла беда, човешкият мозък упорито отказва да възприеме повече от три...

!!! Тази картинка на яйцеклетката със сперматозоида си е чист микрокосмос, от който можем да си поразсъждаваме за макроявленията Много любопитна насока отново! Thanks !

Кат ги съзерцавам тез мъндзърки убавци се чудя - ако сравним обвивката на яйцеклетката със земната кора, откъде иде този змиевиден (!!!) сперматозоид ?! От слънчевата светлина или от вътрешното ядро ?! Ако съдим по мястото на появата му в мъжкото тяло - по-скоро от ядрото май.

Но къде в такъв случай е божествената слънчева душа. Кога и къде се намесва ?

Този сперматозоид зловещо ми напомня Пришълецът (от 1 до 4 Чак ми е нещо извънземен. От Тиамат или от някоя кометка. Ако живота на Земята е с извънслънчевосистемен произход, значи тея планети само ни спъват развитието. Дори не са наши богове

Следсмъртния пробив извън влиянието на планетите и Слънцето в такъв случай би бил задължителен. Както казваше дядо дон Хуан - да избягаме от поглъщане от Орела

!!! Тази картинка на яйцеклетката със сперматозоида си е чист микрокосмос, от който можем да си поразсъждаваме за макроявленията Много любопитна насока отново! Thanks !

Кат ги съзерцавам тез мъндзърки убавци се чудя - ако сравним обвивката на яйцеклетката със земната кора, откъде иде този змиевиден (!!!) сперматозоид ?! От слънчевата светлина или от вътрешното ядро ?! Ако съдим по мястото на появата му в мъжкото тяло - по-скоро от ядрото май.

Но къде в такъв случай е божествената слънчева душа. Кога и къде се намесва ?

Този сперматозоид зловещо ми напомня Пришълецът (от 1 до 4 Чак ми е нещо извънземен. От Тиамат или от някоя кометка. Ако живота на Земята е с извънслънчевосистемен произход, значи тея планети само ни спъват развитието. Дори не са наши богове

Следсмъртния пробив извън влиянието на планетите и Слънцето в такъв случай би бил задължителен. Както казваше дядо дон Хуан - да избягаме от поглъщане от Орела

Хайде да не разчитаме на следсмъртният пробив, защото и зад завесата на смъртта ще си останем такива, каквито сме си. Само че доста осакатени - без физическо, без част от етерното тяло. Само преживе можем да направим нещо за този пробив - тук и сега. И всяка секунда ни отдалечава от успеха...

За нея говоря. Красавицата! Права си, не трябва да се мисли битийно. За това математиката отдавна е доказала съществуването на N-мерните пространства, измислила е начин да ги описва и засега (уви) частично да решава проблеми свързани с това. За зла беда, човешкият мозък упорито отказва да възприеме повече от три...

Еее, най-накрая да имаме консенсус с теб по някой въпрос и да си дойдем на думата...

!!! Тази картинка на яйцеклетката със сперматозоида си е чист микрокосмос, от който можем да си поразсъждаваме за макроявленията Много любопитна насока отново! Thanks !

Правилно си ме С-хванал. Ами, насоката е благодарение на теб. :-)

Кат ги съзерцавам тез мъндзърки убавци се чудя - ако сравним обвивката на яйцеклетката със земната кора, откъде иде този змиевиден (!!!) сперматозоид ?! От слънчевата светлина или от вътрешното ядро ?! Ако съдим по мястото на появата му в мъжкото тяло - по-скоро от ядрото май.

Но къде в такъв случай е божествената слънчева душа. Кога и къде се намесва ?

Този сперматозоид зловещо ми напомня Пришълецът (от 1 до 4 Чак ми е нещо извънземен. От Тиамат или от някоя кометка. Ако живота на Земята е с извънслънчевосистемен произход, значи тея планети само ни спъват развитието. Дори не са наши богове

Този змиевиден мъндзърак :-) и той си има ядро, плазма и обвивка... и в него са преплетени нещата по същия начин, както в яйцето-клетка. Разликата е, че яйцеклетката е статична и по това наподобява слънцата, а сперматозоидите са подвижни, благодарение на опашката си и приличат на ... комети.

А това от къде иде - ами слънчевата светлина не се ли ражда и тя в ядрото на Слънцето... Разликата с планетите е само тази, че тя е раздава безвъзмездно, докато при планетите почти не се вижда, слаба е, не че я няма, но е толкова слаба, че е далеч от електричеството и е още в рамките на магнетизма. А истинската им разлика е, всъщност, в честотата на вибрациите им. Това са и нивата на духовност при човека...

Животът на Земята има дуален произход, според мен. И извънслънчевосистемен, както го наричаш, и планетарен. Но това е само животът на Земята. Извън нея и останалите планетни масиви, той е ... звезден. :-) При звездите ще се върнем, ти сам го каза. Но планетите не са спънки, те са само стъпала.

И тя си купува стълба към небето. - моля да ме извиниш за качеството на звука, но бих желала да видиш точно този клип - това е историята на Душата, преразказана брилянтно - за мен това парче е най-великото в историята на музиката изобщо. А Словото е нищо друго, освен ... Музика.

Следсмъртния пробив извън влиянието на планетите и Слънцето в такъв случай би бил задължителен. Както казваше дядо дон Хуан - да избягаме от поглъщане от Орела

А не може ли да се случи обратното - ние да не бягаме, а да го пресрещнем, за да го съ-вместим в себе си, като по този начин го възродим от пепелта и го издигнем на още по-високо - Орелът е и Феникс в някои митологии.

Следсмъртното е и предсмъртно. Каквото горе, това и долу, каквото вътре, това и отвън.

Каквото преди, това и след смъртта.

Животът се случва ... приживе.

Хубаво, много хубаво ! И това за Слънцата и кометите. И Цепелин ! И позитивното космическо пътуване на тази тема

Това е от мен - за локалното оттласкване на Предците:

http://vbox7.com/play:25110e65

Редактирано 26 август 200917 г. от jhwty42 (преглед на промените)

точно така

Поляризацията се обръща при смяната на ...ракурса

В еКзотериката духовният път е нагоре, в небесата /седмо небе и т. н/

В езотериката - надолу, към духовният център. Със смяната на посоката се сменя и поляризацията - нагоре/надолу, мъжко/женско, черно/бяло, умен/глупав, сиреч абдал ...

Така духовният център на планетарната система е вратата към трансцедента, а областта на квазизималиите в периферията - адът, където " а чадата на царството ще бъдат изхвърлени във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби." Мат. 8,12

да, Вале, в общи линии полярността изчезва(единство но и БОРБА на противополжностти), но ДУАЛИЗМА се запазва в Трансцедента(там където няма материя) с вечната ХАР-МОНИЯ.. "Материята" има чисто духовно значение в 'индивидуланата душа'. 'Индивидуалната душа'(джива-атма) има женски облик(пасивна в създаване на Блаженството). Блаженството в Трансцедента се създава от Свръх-душата, която задържа инд. душа посресство НЕПРЕКЪСНАТА нарастваща експанзия на блаженството. Това блаженство активира любовно служене у индивид. душа. За разлика от "насладата" в материята тука няма сетива. Но и погледнато чисто астрално- сладко обичат 3 архетипа Телец-Рак-Везни-еволюцията на инд. душа от гледна точка на женската природа.

Ключов момент за Трансцедентът има архетип Риби в съчетание с архетип Лъв. Сурая-Нараяна. Тука символиката е следната-едната Риби е "последната Черна дупка", в центъра на Галактиката -Вишну. Другата Риба е Кришна-трансцеденталната Риба от чифта, за която ваишнавите твърдят, че е "преди Вишну" дори... както виждаш пак има ДУАЛИЗЪМ!

Другият дуализъм е "Шива" с Козирог и Скорпион, съответно -низш и висш лунен култове.

Женската природа е интровертна, пасивна и езотерична, тъй като тя търси Богът в себе си-на безкрайно-малко ниво.. Мъжката природа е ексотровертна, активна и еКзотерична, тъй като търси Богът извън себе си- в безкрайно-големия обсег.

Разгледай последната ми публикация в блога. ...може и да те заинтригува, като Раче...

ПС: Пише се аптал... баат Дийнка знае много добре.....

Редактирано 26 август 200917 г. от Maat (преглед на промените)

Жената като Слънчева богиня е също вярна констатация. Сол символизира светлината на Душата, а човешката психика е изградена от една малка част (подобно на видимата надводна част на айсберга) съзнание, чийто център се явява Аз-ът и много по-голяма част - подводната - несъзнавано. Несъзнаваното, особено личното такова, е мястото, където се образуват комплексите. Ето ти ги вълците в мита за Слънчевата северна богиня. Вълците могат да бъдат победени само от силно Слънце (един достатъчно самоосъзнат Аз), но могат и да помрачат сиянието му, изгризвайки го - Днес всеки знае, че хората "имат комплекси". Това, което не се знае добре и теоретично е много по-важно, е, че и комплексите могат да ни имат. - К. Г. Юнг

Я да видим нагледно нещо интересно относно женския аспект на Слънцето, което ми хрумна сега, благодарение на теб и твоята соларна интерпретация на Душата като Слънчево ядро:

яйцеклетка, заобиколена от ... неее, не са вълци, а просто сперматозоиди

които по-скоро наподобяват очеизвадно ... змии

А змията е повече хтоничен, отколкото соларен (в образа на огнедишащия Змей, например) символ. Ето ти го и Геб на египтяните. Хмм, започна да ми става все по-интересно в тази тема.

Благодаря ти!

Жената е символизирана от Луната в АРЙАНСКИТЕ митологии, и като "Слънце" в дравидо-семитските, т.е.-реверсираните по знак. По простата причина, че Слънцето при извънкастовите и пустинните региони е ВРЕДНО, символ на вторично по приоритет.

Жената е ВИНАГИ свързана с ЛУНАТА не само поради ЦИКЛИЧНОСТТА. Но Слънцето също е "циклично" от материална гледна точка-"ЦИКЛИЧНОТО СЛЪНЦЕ" Е САТУРН.

Тази картинка е наистина е вярна, но това е огледалния образ на Големия взрив. Змиите(сперматозоидите) са "уловените слънца в материята". Пак Сатурн. Яйцеклетката е Черното Слънце, свързваща се с "едната риба" от чифта Вишну.

Просто си представи Големия взрив в огледалeн образ. Но най-важното е, че всичко това е за МАТЕРИАЛНИЯ свят.

Още по темата:

1, 2, 3, 4.

Редактирано 26 август 200917 г. от Maat (преглед на промените)

Еее, най-накрая да имаме консенсус с теб по някой въпрос и да си дойдем на думата...

За зла беда е така - засега (тримерното възприятие, а не консенсуса), но тепърва предстоят натрупвания...

Жената е символизирана от Луната в АРЙАНСКИТЕ митологии, и като "Слънце" в дравидо-семитските, т.е.-реверсираните по знак. По простата причина, че Слънцето при извънкастовите и пустинните региони е ВРЕДНО, символ на вторично по приоритет.

Хмм. Дадохме примери за женско соларно божество извън дравидо-семитските религии. Слънцето в най-пустинния регион - Египет е върховен бог.

Змиите(сперматозоидите) са "уловените слънца в материята".

Това звучи смислено. В самите тях светлината-генетичната информация има минимум две много силни обвивки. Кога и къде се случва "обримчването" с материя ?!...

Пак Сатурн.

Тук не разбирам - защо газов гигант да е властелин на материята. Земната кора не е ли източника на земната материя.

Яйцеклетката е Черното Слънце, свързваща се с "едната риба" от чифта Вишну.

Женската творческа субстанция - сатурн ? Това звучи "дискриминиращо" И какви са тези две риби ?

Жената е символизирана от Луната в АРЙАНСКИТЕ митологии, и като "Слънце" в дравидо-семитските, т.е.-реверсираните по знак. По простата причина, че Слънцето при извънкастовите и пустинните региони е ВРЕДНО, символ на вторично по приоритет.

Хмм. Дадохме примери за женско соларно божество извън дравидо-семитските религии. Слънцето в най-пустинния регион - Египет е върховен бог.

Змиите(сперматозоидите) са "уловените слънца в материята".

Това звучи смислено. В самите тях светлината-генетичната информация има минимум две много силни обвивки. Кога и къде се случва "обримчването" с материя ?!...

Пак Сатурн.

Тук не разбирам - защо газов гигант да е властелин на материята. Земната кора не е ли източника на земната материя.

Яйцеклетката е Черното Слънце, свързваща се с "едната риба" от чифта Вишну.

Женската творческа субстанция - сатурн ? Това звучи "дискриминиращо" И какви са тези две риби ?

По принцип, т.нар. "Черна дупка"(известно, като "Черното Слънце"-САТ Урна-та, което е в основата на Галактическото Слънце), но в неговата основа е Духовното Слънце на Кришна. Последователно се проявява в 8ми, 10ти и 12 домове, със съответстващите им Лунни архетипи- Скорпи, Козирог и Риби. Първите 2 са Шива, който управлява съответно низш и висш лунен култ(Скорпи и Кози) и Риби е Двойствен. Една от "Риби" е лунна-Централната черна дупка(Вишну), другата е Слънчевата е Трансцеденталната- Кришна.

Виж това клипче съм го правил спец. за първоначално разяснение:

Слънчевият култ се практикува от безкористна страст към Бога. За да стигне съзнанието до тази страст трябва да стъпи, като "трамплин" на висшия лунен култ, без да потъва и се връща.

Пак Сатурн.

Тук не разбирам - защо газов гигант да е властелин на материята. Земната кора не е ли източника на земната материя.

...защото газовете са в основата на огьня, водата... да не говорим за - Земята...