Хей, а новата книга? Кога ще я давате, аз съм подготвена психически да почна нещо ново

Извинявам се за забавянето, нямах възможност по-рано да вляза във форума, и така новата книга за четене е "Големият лош вълк" на Линда Джоунс

Следващия петък, книгата ще избира Тихи.

Надявам се да ви хареса, приятно четене на всички.

Редактирано 23 януари 201214 г. от Тор (преглед на промените)

Извинявам се за забавянето, нямах възможност по-рано да вляза във форума, и така новата книга за четене е "Големият лош вълк" на Линда Джоунс

Следващия петък, книгата ще избира Тихи.

Надявам се да ви хареса, приятно четене на всички.

Йори избора ти е перфектен, вече съм на средата на романа и мога да кажа че е фантастичен, отдавна не бях попадала на толкова силно четиво, почвайте я смело, няма да съжалявате, страхотна е!

Редактирано 23 януари 201214 г. от Тор (преглед на промените)

Извинявам се за забавянето, нямах възможност по-рано да вляза във форума, и така новата книга за четене е "Големият лош вълк" на Линда Джоунс

Следващия петък, книгата ще избира Тихи.

Надявам се да ви хареса, приятно четене на всички.

Мерси

Йори избора ти е перфектен, вече съм на средата на романа и мога да кажа че е фантастичен, отдавна не бях попадала на толкова силно четиво, почвайте я смело, няма да съжалявате, страхотна е!

Ахххххх ти голям лош вълк, не те ли е срам да почваш преди другите Аз я почвам веееееееееднага

Редактирано 23 януари 201214 г. от Тор (преглед на промените)

Книжката е приятна,без интриги и подобни.Струва ми се,че можеше да бъде по-добра.Честно казано я сравнявам със "Синьото острие" и затова очаквах повече.Едва ли пак ще я чета,обаче. Само дето си мисля,че съм чела нещо много подобно,особено в края на историята.

Изчетох книжлето и много ми хареса -забавно,но съмненията на героите,тяхната несигурност на моменти са предадени чудесно. Е,разбира се че сюжета напомня на други книги.Малко ме подразни в края главния като търси помощ в градчето-задължителната реч след която всички се юрват да помагат.Че тя и речта е като "под индиго" ,ама незнам от автора ли е,от преводача или.... А да не забравя ,някъде в началото главния "фиксираше" нашта,леле изтръпнах, ама се размина

Виждам, че коментарите са започнали за това ще се включа и аз. И така :Прочетох романа още във вторник и определено ми хареса. Може би няма да е в моя топ 10 или дори в топ 20, но ще си спомням за него с приятно чувство. Дори си признавам, че на моменти  ми се насълзиха очите. Явно ме е докоснал по някакъв начин. Това е една от любимите ми сюжетни линии – укротяването на грубият, безчувствен и самонадеян главен герой (обикновено с трудно детство) от доброто, невинно и искрено момиче. И въпреки, че историята е до болка позната и едва ли не вече клише, ми беше приятно да проследя как тя достигна до сърцето му,  бавно но сигурно – „хапка по хапка". Харесаха ми образите и на двамата, въпреки че на моменти той ме дразнеше с това дето постоянно я водеше в клуба си и я караше да носи ужасните рокли но накрая тя му се опълчи и му показа, че има достойнство а не е марионетката за която той мислеше че се е оженил. Но пък добре е обяснено защо той е станал такъв. Загубата на майка му, грубото отношение на баща му, онази случка когато са го замеряли с камъни след инцидента със съпругата му, самоубийството и, всички обвинения и отдръпването на приятелите му. Цялата тази вина и самота би озлобила всеки човек и би го напрала недоверчив. Стила ми се стори леко наивен и простоват но пък придаваше на романа оттенък на приказна история. На моменти долавях противоречия, той ту беше красив ту не. В крайна сметка така и не разбрах. Но това са дребни неща, които те издразват на момента без да влияят кой знае колко на историята. Хареса ми края, когато той я търсеше в гората и най-сетне дебелата му глава проумя, че тя е най-важното нещо в живота му и не е толкова трудно да кажеш на някого – „обичам те".

Редактирано 1 октомври 200916 г. от kristi_34 (преглед на промените)

Такам, хайде и аз да се включа. Книгата като я почнах и не я пуснах до самия край. На 125-та страница на мен толкова ми заприлича на "Венчило с дявола" на Джули Гарууд, че няма на къде повече. А мисля, и че Кристи, съзнателно или не също е докарала до подобно впечатление, защото това "хапка по хапка" беше точно то "Венчило с дявола. Както и да е. Главната е наивна, сладка, обича главния без граници и превземки, той е кисел, раздразнителен и дистнциран, но просто не може да си наложи да е далече от нея или да й причини болка. Без да се осъзнава се грижи за нея и я обгражда с любов, която само главната успява да забележи. Всички се страхуват от него, но не и тя, и това е едно от нещата които неодържимо го привличат в нея. На мен лично ми беше много мъчно за главния, как всички се отнасят ужасно с него Дори бабата на наща, като почна да го налага с бастуна ми стана на мен неприятно. Защото аз лично много харесах неговия персонаж. Е вярно, когато например караше главната да се облича с онези рокли и я мъкнеше в клуба си, ми идеше да му извия грацмула , да взема един тиган и да го млатя докато му дойде акъла , ама то повечето главни герои са така, тъй, че му е простено. Аз лично, на много места заподсмърчах, не успях да зарева, но малко ми оставаше. Моментите в които той я тъпчеше, а тя едва издържаше, бяха много тъжни, а авторката така ги беше пресъздала, че ме докоснаха. Особено когато главния тръгна да търси главната, а тя се загуби (още една прилика с "Венчило с дявола", главната няма грам ориентация) беше много хубава сцена. Хареса ми също и това с писмата, където главната беше започнала да му пише, че е бременна, но все не успяваше да довърши писмата, а иконома изпрати смачканите листове на главния, който само това и чакаше да се върне при нея. Отделно малко ме издразни това, че трябваше да търси помощ в селото То както се видя и само можеше да я намери, вярно, че се притисняваше и за нея и за бебето, ама според мен беше излишно да ходи да се моли на селяндурите, макар, че това си беше повратен момент, защото нали преди това не се решаваше на тази стъпка, и с това авторката искаше да докаже, че за нея е готов на всичко.

Ноооо като цяло, книгата ми хареса, бих я повторила и потретила

Редактирано 1 октомври 200916 г. от Ralna (преглед на промените)

Сякаш си ми продължила мислите Инче, сега като спомена наистина виждам някаква смътна, но подчертавам "смътна" прилика с "Венчило с дявола" и то най-вече заради стила. Просто Джули Гарууд ми е любимка и някак си не ми се иска да я сравнявам с Линда Джоунс. Но и на мен главния ми беше много симпатичен, почти през цялото време. И онези моменти с налагането с бастуна, писмата за бебето, замерянето с камъни правят романа отличим по някакъв начин. Честно казано след време пак бих го прочела.

Сякаш си ми продължила мислите Инче, сега като спомена наистина виждам някаква смътна, но подчертавам "смътна" прилика с "Венчило с дявола" и то най-вече заради стила. Просто Джули Гарууд ми е любимка и някак си не ми се иска да я сравнявам с Линда Джоунс. Но и на мен главния ми беше много симпатичен, почти през цялото време. И онези моменти с налагането с бастуна, писмата за бебето, замерянето с камъни правят романа отличим по някакъв начин. Честно казано след време пак бих го прочела.

О мила, и аз съм луд фен на Джулито. Просто "Венчило с дявола" ми е любимата, знам я на изуст, и веднага забелязах приликите. Като например това как Джейми вярваше безусловно на Алек, дори той да не беше сигурен, тя му вярваше и за двамата. Същото го видях и в "Големият лош вълк". Също това, как Алек имаше слава на чудовище, всички се страхуваха от него, от гева му, само с един поглед и всички падаха пронизани, а Джейми не й пукаше, тя си знаеше, че той никога няма да я нарани и не я интересуваше хорското мнение. И в тази книга, Улф беше страшилището, всички се ужасяваха от него, а само с един поглед Моли видя, че зад фасадата се крие едно огромно любящо сърце. Също и Алек и Улф бяха набедени, че са убили жените си, но нито Джейми нито Моли, дори за секунда не бяха повярвали, че това е истина. Също както споменах и Джейми и Моли, бяха супер дезориентирани. Което е още едно общо качество. Другото което ме кара да свържа двете книги е това, как и Алек и Улф, драпаха със зъби и нокти, да стоят по-далече от съпругите си, защото не искаха една жена да има влияние над тях, но така и не успяваха. Имаеш едни моменти, във "Венчило с дявола" където Джейми попита Алек, няма ли да я целуне за добро утро, а в "Големият лощ вък" Моли поиска от Улф прощална целувка, и двете героини трябваше да побутват съпрузите си, за толкова елементари неща. Ох много се заплеснах, но наистина, поне до момента в който Улф реши да вземе Моли със себе си в Ню Йорк, двете книги все едно са писани от един и същ автор.

Да, книжката не беше лоша, прочетох я за ден, което не ми е присъщо. Имам предвид, че на компа обикновено в най-добрия случай влача една книга поне 3-4 дена, просто не ми е много комфортно да си избождам очите с екрана, но вече се свиква, нали няма накъде. Друго си е да се излегнеш някъде на меки възглавнички, да вземеш в ръцете си истински роман и да се потопиш в историята. Тогава чета за ден някоя тухла от 400-500 страници без проблем и пак не ми омръзва. Но стига лирични отклонения. Хареса ми, че ставаше дума за приказка, кои са другите приказни романи, дано са повечко? Отначало Улф беше малко страшничък как все се спотайваше в сенките, следеше Моли с поглед и се чудеше как да я съблазни. Но тя нали беше съвсем наивна, но поне авторката не беше успяла да я направи досадно-праведна и лигава, Моли беше толкова сладка и ми хареса че не се страхуваше от Улф, разбираше го и си беше наумила да го превъзпита пък каквото ще да става. Гадно беше как цялото село се ужасяваше от него, а да, бойната баба също я биваше. А той беше толкова озлобен, беше се запънал като магаре на мост, до самия край не си призна какво чувства, един от най-мрачните, трудни и упорити главни герои, за които съм чела. Но се изненадах, че така и не се появи някой злодей, мислех си че някой от приятелите на Улф е съблазнил жена му и затова се е самоубила или нещо такова. Ами, друго сега не се сещам, а да, с нетърпение чакам да стане утре и да видя коя ще е следващата книга.

Съгласна съм с това, че има много съвпадения но това е често срещано явление в романите. Постоянно ми се случва като чета нещо да се запитам" това вече не съм ли го чела" или "прилича ми на някой друг роман". Сега като ги изброи така, наистина тук съвпаденията са доста в повече. Може и за това романа да ми е харесал, защото несъзнателно ми е напомнял за толкова любимият ми "Венчило с дявола". Но заради стила, който според мен е много различен не бих казала, че четейки двата романа бих решила че са от един и същи автор.

На мен пък Улф не ми се стори хич озлобен. Просто беше твърде наранен и самотен, издигнал бетонна стена около себе си, за да не бъде пак отхвърлен. Дори ако не се лъжа по едно време авторката, беше казала, че героя вижда как стените около него се рушат, но това не го плашеше, защото до себе си имаше Моли. Е не го пишеше с точно тези думи, но нещо такова беше. Докато я гледаше как спи сгушена до него в неговото легло. И същата нощ беше успял да заспи без да сънува кошмари. Иначе забравихд а кажа, че приказния елемент много ми допадна. Вярно че се различава от всичко което сме чели досега, но много бих искала да прочета "Принцесата и грахото зърно". Ако някой я има ще го боготвоя ако я качи.

Редактирано 1 октомври 200916 г. от Ralna (преглед на промените)

Дами, не че искам да ставам дребнава, но е добре да спазваме сроковете за коментар. До утре (Петък) трябваше да се говори по "Таен обет", а не "Големият лош вълк". Не че съм тръгнала да доразвивам идеите си за книжката на Сю Рич, но дори и да е имало някоя от нас, която е искала да се включи с коментар по книгата в последните два дни, едва ли е посмяла, след като дискусията се е изместила в друпа посока. Това ме навежда на мисълта, че няма да е лошо да се изготви нещо като таблица на клуба, в която да се пише от кога до кога се е чела съответната книга, заглавие, автор, кой я е предложил. Така ще сме наясно със сроковете и дори ще избегнем за в бъдеще дублажи на книги.

Ами сори, аз акто видях, че е почнало да с екоментира и аз реших. но доколкото аз разбрах, старата книга се коментира само 2-3 дни, после почва да се коментира новата.

Ами сори, аз акто видях, че е почнало да с екоментира и аз реших. но доколкото аз разбрах, старата книга се коментира само 2-3 дни, после почва да се коментира новата.

Не, коментира се цяла седмица, докато е четенето на новата книга. Написано е в първото мнение:

Всеки петък:

1. Започват дискусиите по четения до момента роман;

2. Поставя се ново заглавие;

3. Посочва се следващия предлагащ заглавие.

Не, коментира се цяла седмица, докато е четенето на новата книга. Написано е в първото мнение:

Всеки петък:

1. Започват дискусиите по четения до момента роман;

2. Поставя се ново заглавие;

3. Посочва се следващия предлагащ заглавие.

Добре, ей сега ще изстрия мненията ми.

П.С. Не ми дава да ги изстрия, ще помоля някой модератор.

Редактирано 1 октомври 200916 г. от Ralna (преглед на промените)

Добре, ей сега ще изстрия мненията ми.

П.С. Не ми дава да ги изстрия, ще помоля някой модератор.

Защо вършиш такива глупости сега, никой няма да си трие мнението. Казах го доброжелателно. Ако не е станало ясно. Няма смисъл да махаме дискусията, след като е започнала и се е изписало доста. Плюс това утре е Петък.

Защо вършиш такива глупости сега, никой няма да си трие мнението. Казах го доброжелателно. Ако не е станало ясно. Няма смисъл да махаме дискусията, след като е започнала и се е изписало доста. Плюс това утре е Петък.

Не просто не съм се усетила, че трябва дас е сложат утре. Ще кажа да ги махнат и утре пак ще пиша, за да може който иска да пише за "Таен обет" да си даде мнението на място.

Не просто не съм се усетила, че трябва дас е сложат утре. Ще кажа да ги махнат и утре пак ще пиша, за да може който иска да пише за "Таен обет" да си даде мнението на място.

В това няма логика, защото дори и ти да си махнеш мненията, на останалите ще си стоят и ще изглежда мешавица. А не може да се изтрият всички и после пак да се напишат, не всеки помни какво точно е публикувал, за да го възпроизведе отново и ще се скапе дискусията. Не съм казала, че нарочно го правите, един коментар води след себе си друг. Мисълта ми е, че за следващата седмица може да се съобразим със срока, защото иначе ще стане едно объркване коя книга кога се коментира. Не вземайте думите ми като караница, не това беше целта.

Редактирано 1 октомври 200916 г. от Lindsey (преглед на промените)

Много се извинявам и аз, ама като видях,че седем дни никой не написа и една думичка по "Таен обет" и че е започнало вече обсъждането на новия роман, не се въздаржах до утре. За напред ще спазвам правилата. Не знам защо останах с впечатление, че обсъждането трае само 2-3 дни и се почват дискусии по новия роман. Мерси Тихи, че ни припомни. Хубаво е да има някакъв ред. Аз лично след като се извиних и обещах да се поправя, няма да си трия коментариите защото ми се стори, че се получи хубав дебат, който надявам се да продължите. За съжаление не успях да прочета "Таен обет", нещо не можа да ме грабне и се отказах, но който има какво да каже по него едва ли би се въздържал само защото са почнали коментарите по следващата книга.

Редактирано 1 октомври 200916 г. от kristi_34 (преглед на промените)

Дами, не че искам да ставам дребнава, но е добре да спазваме сроковете за коментар. До утре (Петък) трябваше да се говори по "Таен обет", а не "Големият лош вълк". Не че съм тръгнала да доразвивам идеите си за книжката на Сю Рич, но дори и да е имало някоя от нас, която е искала да се включи с коментар по книгата в последните два дни, едва ли е посмяла, след като дискусията се е изместила в друпа посока.

Това ме навежда на мисълта, че няма да е лошо да се изготви нещо като таблица на клуба, в която да се пише от кога до кога се е чела съответната книга, заглавие, автор, кой я е предложил. Така ще сме наясно със сроковете и дори ще избегнем за в бъдеще дублажи на книги.

Извинявай, мила, така съм се объркала кога трябва да се коментира, че въобще не съм се усетила. Струваше ми се, че миналия петък с даването на "Големият лош вълк" като нова книга и тогава започва коментирането по нея. Наистина няма да е зле да има и таблица.

Аха,голяма обърквация.То малко кофти да четеш една книга,а да коментираш предишна,ама така сме си го намислили. Колкото до "Таен обит" нещо ми се е изплъзнал момента и чак сега чувам за нея.

Не ми се смейте, но от началото до края все очаквах някой да изяде бабата, но слава богу не се случи.

Вече е Петък и на мен се падна честта да посоча следващата книга за четене. След известно умуване, се спрях на "Полунощ в стаята на сенките" на Нора Робъртс. Сигурно няма да впечатля особено почитателките на Норчето, но моя милост не е чела ни една книга на авторката и стрелям на посоки.

Гането ще ме извини, че й иззех функциите и качих книгата в акаунт. Не се учудвайте, че е с по-малки размери от оригинала на peppinka. Това се дължи на факта, че сглобявах наново pdf-a, за да не се налага да се въртят страници. Стори ми се, че така ще е по-удобно, а и без това го бях направила за себе си.

Приятно четене!

П.П. За малко да забравя. Следващата, която ще предлага четиво в нашия малък клуб е... kristi_34.

Редактирано 23 януари 201214 г. от Тор (преглед на промените)

Тихи радвам се на избора ти, най-накрая ще си направя сефтето с Нора Робъртс. Сего по темата - "Големия лош вълк". Искам да поздравя Йори за страхотния избор, изобщо не съм очаквала книгата да ми хареса толкова много. А и как няма да ми хареса като в нея се събират всички възможни елементи, които по принцип ми доставят удоволствие в романите. Първо не толкова желания брак - като дочух марша на Менделсон още на 80 страница и ми идеше да заподскачам от кеф. Второ главните герои - това са моите любими типажи - "той" отритнат от обществото, намусен и сърдит на целия свят, а и светът го е адски страх от него и дълбоко под "студената маска" е скрито такова добро сърце, такава добра душа. Улф имаше и качества, въпреки че се опитваше сам да убеди себе си, че само пориците присъстват в ежедневието му - това че не се обясняваше на "съгражданите си" и не се нуждаеше от одобрението им, гордостта му, верността му към Моли (преди може и да е бил адски разпасан ама факт е че не й изневери) абе опитвам се сама себе си да навия, въпреки че не беше описан като такъв, ми изглеждаше адски благороден. Сега за Моли - страхотна, очарователна, обичлива, грижовна...толкова безрезервно се влюби в него, как вярваше в съществуването на неговата добра страна, как се бореше с предрасъдъците по негов адрес и го защитаваше пред приятелките си и семейството си. Според мен бяха страхотна двойка и мисля че се допълваха много добре. В сюжета имаше доста моменти които много ме разсмиваха - на първо място бойното бабе, после на сватбата, която си беше жива пародия, и след като прекара ноща в Ню Йорк при "приятелката си" сутринта Улф беснее до Моли и иска обяснение, тя си поръчва кифли за закуска и по време на въпросната нощ - когато Улф влезе със се вратата при приятеля си и Адел си мисли, че се е разбеснял заради нея - много се смях, има и други разбира се, ама сега да не разказвам наред. Понеже обожавам умалителните имена не мога да не спомена "червенокоске", много ми харесваше като се обръщаше към нея така, а той си го правеше доста често, чак ми беше непривично, когато й казваше по име. Сега за романтиката - имаше няколко много силни момента, които почти ме разреваха - втората нощ след сватабата им, когато Улф си поркаше и пушеше на канапенцето пред каминката, а наща с бойна крачка си му седна в краката, без да й пука че му нарушава спокойствието, гушна го и си говориха "лични работи" - много бяха сладинки (тука се трогнах от романтичното чувство"), друг момент - когато Моли чу романтичните излияния на Адел, толкоз ми дожаля за нея, и вече направо ревнах когато тя разбра за "проверката" на верността й...беше много наранена От предишните коментари, разбрах че книгата прилича на "Венчилото", изобщо не бях направила връзката, защото докато четях непрекъснато се сещах за два романа на Аманда Куик - "Скандал" и "Красавицата и звяра". Много ми хареса това, че нямаше криминален елемент и по-точно, че нямаше злодей, макар че все очаквах да се появи "ловецът", който да "спаси червенокоска от големия лош вълк"! И да се ожаля, докато я четях всички вкъщи ми се смяха с глас, заради заглавието на книжлето, било като име на порнофилм - бая шегички отнесох по темата! Стила на Линда Джоунс ми допадна, с удоволствие в бъдеще ще прочета и "Синьото острие". В обобщение за романа, адски много ми хареса, възнемерявам да го препрочитам, нямам никакви забележки, по десетобалната - абсолютно 10!