Ех, момичета, след всички асоциации на романа с "Венчило с дявола" на Джулито и "Скандал" и "Красавицата и звяра" на Аманда Куик, наистина ужасно много ме заинтригувахте Просто задължително трябва да прочета историята за лошия вълк

Редактирано 2 октомври 200916 г. от bobych (преглед на промените)

Снощи стоях до три да си дочета книжката - много ми хареса. Аз също очаквах да се появи лошия и да е свързан със смъртта на първата жена на Улф и много се изненадах, когато не дойде такъв. Това ме зарадва донякъде, защото не развали общата визия на книжката , която е чудесно описание на характерите, предрасъдаците, гардоста , силата и взаимоотношенията между хората. Хареса ми също, как авторката е смесила чертите на Вълка и Ловеца от приказката за Шапчицата, едновременно добър и лош. Главната си беше сладур от самото начало - много ми хареса как се бори с лошотията на главния " со кротце со благо". Нямаше ги типичните скандали за повечето романи, което ми достави огромно удоволствие от четенето. Какво повече до ви кажа, съгласна съм с всичко написано по-горе от Петя , а да Yory мерси мила за страхотния избор и че ме накара да я прочета като я предложи в клуба.

Големият лощ вълк се оказа вълче - хареса ми, съшо и аналогията с Червената шапчица, но нямаше действие. Единствено загадката около смърта на първата съпруга ме караше да продължавам да чета, образа на Вълчо и трансформацията му си беше добре, но Моли беше прекалено добра, прекалено идеална- дразнеше ме на моменти! Единствената спонтанна и готина сцена -момента в който той тръгва за Ню Йорк и спонтанно се връща за нея. Сега започвам с Нора- нищо не съм чела от нея, не знам защо, но я отбягвах - дано да ми хареса.

Вярно,като цяло хубава книжка,но има какво още да се желае-действие ли,що ли? Колкото до новата,трябва да кажа,че не е най-удачния вариант да се "запознаеш" с Нора.Лично на мен не ми е от любимите,но коментара ще оставя за петък.

Дойде време да обявя и следващата книга. Честно казано и аз умувах много, защото това което ми се иска да ви предложа го няма сканирано. Спрях се на нещо (според мен) класическо и това е - "Дамите на Мисалонги" на Колин Маккълоу. Много обичам тази книга и искренно се надявам и на вас да ви достави удоволствие.          п.п.Следващият петък книга ще предлага Инчето - Ralna

Редактирано 9 октомври 200916 г. от kristi_34 (преглед на промените)

Такам, за книгата на Нора, още не съм я дочела, но засега ми допада. Макар, че чесно казано все се хващам да я сравнявам с филма като я свърша ще пиша повече Кристи, поласкана съм, че си избрала мен да дам следващото заглавие. Много благодаря. А само да попитам, тази книга "Дамите на Мисалонги" на Колин Маккълоу има ли я сканирана?

Редактирано 9 октомври 200916 г. от Ralna (преглед на промените)

Такам, за книгата на Нора, още не съм я дочела, но засега ми допада. Макар, че чесно казано все се хващам да я сравнявам с филма като я свърша ще пиша повече

Кристи, поласкана съм, че си избрала мен да дам следващото заглавие. Много благодаря. А само да попитам, тази книга "Дамите на Мисалонги" на Колин Маккълоу има ли я сканирана?

Извинявам се, че не поясних но още не съм си изпила кафето и съм малко разсеяна. Има я и тук в Линковете към любовни романи и в Читанката. За зарибявка, можеш да прочетеш откъса ми в топ 10 от най-забевните моменти от любовните романи.

Редактирано 9 октомври 200916 г. от kristi_34 (преглед на промените)

Много обичам книгите на Нора Робъртс и за това когато попадна на някой по слаб неин роман веднага и прощавам. Е, тя музата е сложно нещо както сами се убедихте при писането на романа. Веднъж те навестява с гръм и трясък, друг път се чудиш какво да изсмучеш от пръстите си. Според мен това е един от по слабите романи на Нора и въпреки, че си има своите достойнства сравнен с някой от предишните и, и особено с великолепните и поредици – бледнее. Но на тези които сега започват да четат романите и, искрено им завиждам. Не се отказвайте, книгите и са страхотни.Иначе по този роман какво да кажа, признавам си поне три пъти го почвах и оставях докато го прочета. Малко в повече ми дойдоха призрачните истории. Но и той си има своите достойнства. Описанията на прекрасната природа, сякаш ме пренесе в неповторимата атмосфера на Луизиана. Главният както винаги в нейните романи е чудесен, през цялото време имах чувството че хлапакът в него все още не е изчезнал. Романтичен, кавалер, чувствителен и загадъчен. Освен това красив и богат . Какво повече му трябва на човек. Остава само и да го срещнеш. Имаше не един момент в който направо завидях на Лена. Нейният образ е по сложен, наранена както от родителите си, така и от първата си любов тя си е изградила една защитна стена и е станала предпазлива. Естествено това не спря Диклън. Беше интересно това с прераждането и дето Нора им размени местата, той беше преродената Абигейл а тя Люсиен. Най-много ми хареса момента в който Диклън видя за първи път Лена. Само Нора може да го напише така : „По късно когато можеше да мисли ясно, Диклън реши, че се е почувствал така, сякаш някой бе стоварил ковашки чук в гърдите му. Сърцето му не спря, а заби учестено. Кръвта му закипя. Всичко в него затанцува.Ето те! Най- после!Лудото биене на сърцето му заглуши силната музика и гласовете. Зрението му се фокусира върху нея, сякаш жената стоеше на сцена, осветена от прожектори.Не беше красива.Не и в класическия смисъл. Беше просто великолепна….”Ама само как борави с думите тая жена. Честно казано май съм съгласна с приятелят ми, че Нора ми е промила мозъка с идеализираните образи на главните герои.

За да не се повтарям с Кристи, каквото е казала за романа на Нора, това го мисля и аз. Не ми е най-любимата и запомняща се книжка на кака Нора, но я бива. Четох я преди векове, тоест когато Бард я издадоха и за съжаление вече съм я позабравила. Но страшно ми хареса, че при прераждането главните са си сменили половете, във всички други романи недай Боже мъжът да е преродена женка, сякаш е някакво табу... Докато тук е приятно разнообразие и е по-интересно, че авторката по този начин го е измислила.

Извинявам се, че не поясних но още не съм си изпила кафето. Има я и тук в Линковете и в Моята библиотека. За зарибявка, можеш да прочетеш откъса ми в топ 10 от най-забевните моменти от любовните романи.

Мила там линка нещо е увреден. Ако я имаш на компа ти би ли ми я пратила на пощата [email protected] или на скайпа: nikita1204

Пробвай пак и ако не стане, ще ти я пратя. На мен в Читанката ми се отваря без проблем. В Линкове към любовни романи видях само, че я има но не съм я теглила.

Редактирано 23 януари 201214 г. от Тор (преглед на промените)

Пробвай пак и ако не стане, ще ти я пратя. На мен в Читанката ми се отваря без проблем. В Линкове към любовни романи видях само, че я има но не съм я теглила.

А тот ук може ли да се свали или трябва от сайта да се чете?

Редактирано 23 януари 201214 г. от Тор (преглед на промените)

Може да се изтегли, но за по сигурно ти я пратих по пощата.

Може да се изтегли, но за по сигурно ти я пратих по пощата.

Ок, мерси миал супер си. Последен въпрос, че ще направя офтопик вече, исторически ли е или съвременен? Ако имаш да ми дадеш едно резюме ще е много хубаво. От откъса за най-забавните сцени видях, че главната е на към 36-37 години, тъй като каза на другата жена, че тя е с 3 години по-голяма. Та за какво се разказва. Тази Миси ли е главната, главния къв е, ако има главен де. И малко инфо няма да е лошо, да знам какво ще чета.

Ами аз бих го причислила към класически любовен роман. Не се подвеждай от възрастта на главните. Наистина Миси е по възрастна от колкото сме свикнали, но можеш спокойно да я приемаш и като 20 годишна, защото преди да срещне главния е живяла скучен и еднообразен живот в който единственото хубаво нещо което и се случва са любовните романи които тайно чете. Според мен, тази книга е за повратностите на живота. За това, че когато си мислиш, че нищо хубаво не може да ти се случи и любовта и надеждата за по добър живот едва ли не те цапват по носа. Романа е много свеж, забавен и различен. Именно за това го избрах. Но не ми се иска да се впущам в повече подробности защото ще излезе, че съм започнала да го коментирам предварително. Насочих те към откъса в топ 10, защото видях,че няма резюме към книгата. За да добиеш представа за стила.

Редактирано 9 октомври 200916 г. от kristi_34 (преглед на промените)

Като разбрах,че ще четем Нора много се израдвах,а като разбрах коя е книгата оклюмах.

Мисля,че незапознатите с книгите на Нора им е омръзнало да слушат за нея и сега очакват нещо голямо.Затова и си мисля,че това не е най-подходящата книга за целта.

От край време й се чудя на книгата, какво не й е в ред.Има всички шансове да стане номер 1,а усещаш,че нещо липсва.

Съгласна съм абсолютно с момичетата за недостатъците.Но все пак не е за изхвърляне-личи си и таланта,и опита на автора.

Всъщност като се замисля има много малко книги на Нора,които не харесвам,но няма книга която да мразя.Така,че ако не ви хареса тази,не се отказвайте.

От друга страна това си е въпрос на вкус и предполагам ,че на тези четящи исторически романи няма да им се понрави много.

Така мога още да си дрънкам,но само да кажа,че мен в книгата силно ме заинтригува Ню Орлиънс-явно има какво да се види и изживее.Дано имам възможност някой ден да го посетя.

P.S. Ето и идея за класация-Най-лошата (мразена)книга на...

Последните две книжки от клуба ги пропуснах,но за тази ще намеря време. Днес я започнах и още съм в началото, но ми изглежда интригуваща и нали си е на Нора,не се съмнявам, че мистиката и съвременоста са много итресено преплетени,лично на мен тази комбинация много ми харсева, а и Ню Орлианс е чудесна сцена за такава история,след всички истории за мистика и магии изписани за този град.

Ами аз бих го причислила към класически любовен роман. Не се подвеждай от възрастта на главните. Наистина Миси е по възрастна от колкото сме свикнали, но можеш спокойно да я приемаш и като 20 годишна, защото преди да срещне главния е живяла скучен и еднообразен живот в който единственото хубаво нещо което и се случва са любовните романи които тайно чете. Според мен, тази книга е за повратностите на живота. За това, че когато си мислиш, че нищо хубаво не може да ти се случи и любовта и надеждата за по добър живот едва ли не те цапват по носа. Романа е много свеж, забавен и различен. Именно за това го избрах. Но не ми се иска да се впущам в повече подробности защото ще излезе, че съм започнала да го коментирам предварително. Насочих те към откъса в топ 10, защото видях,че няма резюме към книгата. За да добиеш представа за стила.

Силно ме заинтригува този роман с анонса, който си направила, kristi По принцип романите на Колийн Маккълоу са малко тежички, в смисъл - сериозни и дълбоко вълнуващи,(но не и забавни). Пък и на корицата на БГ изданието най-отгоре са изтипосали "Една драматична история от авторката на Птиците умират сами" Не се съмнявам, че романа е великолепен, но това, което ме озадачава е: драматичен или забавен е той? Човек има моменти и ... моменти. Зависи на каква вълна съм, понякога предпочитам по-сериозна и тежка литература, друг път (и май по-честичко ) се хвърлям на по-забавните романи, които здраво ме разтоварват и разтрисат от смях.

Редактирано 23 януари 201214 г. от Тор (преглед на промените)

Боби, изобщо не се сърдя, напротив - поласкана съм. Според мен романа не е изобщо драматичен. Аз поне не видях никаква драма. Пишейки, че е свеж и забавен имам в предвид стила. Щом го започнете още от първите редове ще ви грабне стила на писателката. Написан е с едно неподправено чувство за хумор, което на мен лично много ми допада. Далеч съм от мисълта, че всички ще го харесат. Но дори и да са двама или трима тези които ще го оценят за мен ще е достатъчно. Когато открих този роман дълго време търсих нещо подобно от Колин Маккълоу но за съжаление нищо не намерих. Всичко писано от нея е твърде различно от тази книга. Все едно са две различни авторки. п.п. А дали наистина е забавен, ще кажете вие ако го прочетете. Надявам се да не е такъв само за мен и да ви достави истинско удоволствие.

Редактирано 10 октомври 200916 г. от kristi_34 (преглед на промените)

Боби, изобщо не се сърдя, напротив - поласкана съм.

Според мен романа не е изобщо драматичен. Аз поне не видях никаква драма. Пишейки, че е свеж и забавен имам в предвид стила. Щом го започнете още от първите редове ще ви грабне стила на писателката. Написан е с едно неподправено чувство за хумор, което на мен лично много ми допада.

Далеч съм от мисълта, че всички ще го харесат. Но дори и да са двама или трима тези които ще го оценят за мен ще е достатъчно.

Когато открих този роман дълго време търсих нещо подобно от Колин Маккълоу но за съжаление нищо не намерих. Всичко писано от нея е твърде различно от тази книга. Все едно са две различни авторки.

п.п. А дали наистина е забавен, ще кажете вие ако го прочетете. Надявам се да не е такъв само за мен и да ви достави истинско удоволствие.

Огромни благодарности, мила Точно такова нещо ми се чете в момента. Страшно ме зарадва. След като довърша "Амеран" (боря я от три дни и на моменти ахаааа да ме надвие и да я оставя,ама засега магарешкия ми инат води по точки ) и веднагически се хвърлям на "Дамите на Мисалонги".

Дами, аз съм нова в читателския клуб. Не зная от куде да си тегля романите. Бихте ли ми дали адресите. Благодаря предварително.

Дами, аз съм нова в читателския клуб. Не зная от куде да си тегля романите. Бихте ли ми дали адресите. Благодаря предварително.

http://www.kaldata.com/forums/index.php?showtopic=120720

Здравейте момичета. Днес е Петък, и тъй като Кристи ме избра миналата седмица, днес аз обявявам новото заглавие. За идната седмица ще четем "Страсти и Копнежи" на Каси Едуардс За следващият петък, книжката избира Боби (bobych). За таз седмичната книжка, ще драсн мнението си малко по-късно.

Редактирано 23 януари 201214 г. от Тор (преглед на промените)

Вече е петък и започвам с анализа : Ако трябва да асоциирам „Дамите на Мисалонги" с приказка, веднага се сещам за „грозното пате". Няма да се повтарям с обяснения колко ми харесва книгата защото аз я предложих и вече споменах, че много ме е впечатлила. Може романът да е кратък,  но според мен поставя много въпроси и най – вече доколко  е оправдана благородната лъжа. Мисля, че в този случай е оправдана, но аз лично не бих могла да живея с нея. Винаги съм харесвала жени, които са готови на всичко за да извоюват своето щастие и не се отказват от неуспехите по пътя си – може би защото аз не съм такава. За главния герой какво да кажа – според Миси е много красив и тайнствен,  две качества които привличат жените като с магнит. Може да  е груб и директен, но това е защото е искрен и прям. На пръв поглед гризли – но с меко и добро сърце.Миси ми е много симпатична героиня, особено след като се отърси от летаргията и се взе в ръце. Промяната и беше толкова драстична, че остави всички с отворени усти. Но какво ли не прави любовта…В романа има от всичко в умерени дози. И смях и тъга и брак почти насила, лоши герои – наказани накрая, безлична героиня превърнала се в дръзка красавица и всичко това поднесено с чувство за хумор бегло напомнящо ми, не знам защо за Джейн Остин. (най-вероятно, Боби ще каже, че греша ) . Според мен книгата е един нагледен пример как често подценяваните любовни романи могат да  повлияят положително и да се превърнат от едничкото ти забавление в случая  в нещо което да ти даде насока как да промениш живота си.Ако успеете да преодолеете няколкото странички описания за рода Хърлингфорд и града, нататък всичко се развива много бързо и неочаквано. Моля да ме извините за неподредените изречения в поста, но все още имам този проблем на компа на работа. Дори изречение на нов ред не ми позволява. Адски досадно е, но не знам как да се справя.

Редактирано 16 октомври 200916 г. от kristi_34 (преглед на промените)

Прочетох "Дамите на Мисалонги" с огромно удоволствие

Кристи, страхотен анализ, мила. Просто човек няма какво да добави. Романът е наистина увлекателен,лек за четене, а многото забавни моменти и прословутия тънък английски хумор го правят изключително свеж. Единственото, което ме разочарова малко, е неочаквания край. Така се бях наточила за това как точно и кога главния ще разбере лъжата за неличимата болест на главната. Бях изключително любопитна да разбера каква ще е реакцията на главния като изтече едната година от мнимата болест на Миси и как точно ще й се обясни в непреодолимата си любов към нея, че неочаквания край на книгата направо ме остави с увиснало чене от изумление Направо не можех да повярвам, че няма още - напразно трътлях с мишката надолу и още по-надолу във текстовия файл а дано да намеря продължение, но... Останалото явно авторката е оставила на въображението на читателя.

Романът лично мен ме впечатли и определено се радвам, че се докоснах до нещо по-различно от Колийн Маккълоу,благодарение на горещата препоръка на Кристи. Благодаря, мила