Прочетох Венчило с Варварина и сам толкова разочарована, че няма на къде повече имах толкова по-големи очаквания за книгата предвид това, че е пряко свързана с Венчило с Дявола историята беше добра идеята прекрасна но главните мале нямам думи Брена с нейната набожност красива жена без някакво самочивствие разеяна до без крайност постояно забравяше нещо след себе си почти беше описана като малечко палечко че даже и обувките от краката си губеше с това авторката беше прекалила тотално според мен . А любимия ми момент когато този образ Брена реши да позволи на доведения брат на Конър да спи с нея защото мащехата така и каза е не това ми дойде в повече за щастие и дойде акъла в главата и го уби без да иска разбира се човека сам се наръга на кинжала които тя държеше и после падна през прозореца . А и другото което ме почти отказа от книгата беше това че книгат е от 350 стр. първите 150 действието се развиваше супер бавно в гората когато той я отвлече по едно време се замислих само тук ли ще се развива действието нещо няма ли да се случи добре че беше Мишето (Gael) да ми каже , че нататък става интересно , че почти се бях отказала да я довършвам. Е не винаги всички книги на дадена авторка може да са хубави явно има и слаби нали все пак това е някакво продължение и се върнахме към любимите ни герои поне за малко.

А и другото което ме почти отказа от книгата беше това че книгат е от 350 стр. първите 150 действието се развиваше супер бавно в гората когато той я отвлече по едно време се замислих само тук ли ще се развива действието нещо няма ли да се случи

Не си единствена, с това усещане.Даже не мисля,че въобще стана интересно, момента с доведения брат беше повече от предсказуем.Единственото изненадващо беше простотията на главната,да вярва,че е редно да прави каквото й казва "майка му" и да слуша доведения,че да е доволен мъжа й ?!.

Надявах се,поне на забавни диалози, но освен намек в първите 10 страници,когато се срещнаха,оттам насетне-боза/рядка при това/ Загуба на време си беше.

А любимия ми момент когато този образ Брена реши да позволи на доведения брат на Конър да спи с нея защото мащехата така и каза е не това ми дойде в повече за щастие и дойде акъла в главата ...

Попринцип може да съм пристрастна, и всичко, но такова нещо въобще не е имало. Ако ти и някой друг е останал с подобно впечатление вината ще да е изцяло моя. Брена НИКОГА не е решила да позволи на Райън да спи с нея. Тя беше ужасена от самия факт, че й предлагат подобно нещо. Иначе всеки си има мнение. Аз лично страшно много харесвам книгата и винаги ще гласувам за нея с пълно 10.

Прочетох Бялото цвете на Джаки Рединг, мисля че това е единствената книга на авторката, която не бях чела на български или съм забравила, което е малко вероятно. Книгата е истинско бежу - просто е старшно добра - поне за мен. Винаги съм уважавала стила на Рединг, още повече че Изкушенията на съдбата ми е от любимите книги и очаквах нещо добро от Цветето, но то излезе направо страхотно.

Действието се развива и в Англия и в Шотландия, има замъци,балове, заровени съкровища, магии, скрити врагове и т.н. Главната героиня е спасена като новородено от бавачката си и е отгледана от нея като родна дъщеря. Главният става херцог след трагедия в семейството му при която загиват почти всички освен по-малкият му брат, а той самият губи зрението си и заминава за замъка си в Шотландия, за чието съществуване разбира чак след смъртта та баща си. Там в библиотеката на замъка се среща с главната, която търси картата на съкровището и тя става неговите очи, неговото сърце и неговото желание да продължи напред, да открие виновника за смъртта на близките си и да прогледне. Тя е дива като шотланските планини, изпълнена със сила и някак по-различна от жените които той познава, за нея неговият образ е всичко, за което е мечтала(влюбена е в портрета му) и не може да има защото е от друг свят и не се вписва в неговия. За да се допълни пейзажа се поевява и нийният братовчед, който е успял да погуби семейството и преди години и иска да погуби и нея............................стига съм ви преразказвала.

Оценка 1000, защото от няколко месеца, не бях чела толкова интересна книга с подобен сюжет.

Едни от най-любимите ми истории са тези на Тереза Медейрос. До сега никоя нейна книга, която съм прочела не ме е разочаровала... Същото се случи и с Шепотът на розите. Оо колко ми хареса и тази история...история за диви, непокорни, твърдоглави шотландци, които обичат с цялото си сърце и същество...

Накратко за романа, Сабрина и Морган са децата на два враждуващи клана - Камерън и Макдонъл. Кланове, които са водели ожесточени битки и кръвта и смъртта са били техни спътници. Но поради стечение на обстоятелствата Морган трябва да прекарва част от детството си в доброто и щастливо домакинство на Камерън... където едно малко момиченце му предлага своето приятелство и обич... но е отблъснато...

Години по-късно непредвидени събития ги събират в брак по неволя, в името на мира и прошката... Двамата не просто не се дадоха без бой, ами твърдоглавието им на моменти направо ме влуди...вие Камерън, вие Макдонъл... но Медейрос с майсторството си ме остави прикована и почти бездиханна.. ами сега какво ще стане? Не, че развръзката за мен беше непредвидима, точно обратното, очаквах точно какво ще стане. Просто интересното беше какво ще направят или кажат тези горди твърдоглавци...

А любовта им? А страстта им? Тя Медейрос ги умее тези работи   Просто на моменти моите крака чак се подкосяваха...

 

Романът е невероятно забавен и в същото време драматичен, изпълнен с доброта, но и със сарказъм, със страст и студенина... Страхотен е и го препоръчвам горещо...

О, звучи много добре, добавям е в километричния ми списък за четене.

Дами, бихте ли обяснили на мен, невежия, какво толкова може да ви привлича в мъже с полички (пардон килт)?

Дами, бихте ли обяснили на мен, невежия, какво толкова може да ви привлича в мъже с полички (пардон килт)?

 

Не мисля, че поличките (съответно килта) определят какъв е един мъж. Може да е облечен в килт и да е много по-мъжествен, от повечето /особено в наши дни не можеш да кажеш мъж ли е или жена и дали ТО самото знае какво е/

А темата е за любовните романи... там мъжете са с главно М. Без значение как са облечени /съблечени/ главните са НАЙ. Най-мъжествени, най-сексапилни, най- красиви...просто най. 

Романът, който лично аз по-горе съм коментирала е за точно такъв мъж..., който носи килта с гордост, както носи името си. А аз с удоволствие прочетох неговата история 

Не мисля, че поличките (съответно килта) определят какъв е един мъж. Може да е облечен в килт и да е много по-мъжествен, от повечето /особено в наши дни не можеш да кажеш мъж ли е или жена и дали ТО самото знае какво е/

А темата е за любовните романи... там мъжете са с главно М. Без значение как са облечени /съблечени/ главните са НАЙ. Най-мъжествени, най-сексапилни, най- красиви...просто най. 

Романът, който лично аз по-горе съм коментирала е за точно такъв мъж..., който носи килта с гордост, както носи името си. А аз с удоволствие прочетох неговата история 

Простете ми, но това, горното, не би ли трябвало да важи за всички любовни романи? Погледнато от съвсем прагматична гледна точка (продажби) за да предизвикат интереса на нежната (и много по-добра от нас) половина би следвало там мъжете да са описани именно така. Но все пак килт-а е (поне за мен) много странен атрибут и ми е също странно да се отъждествява с мъжественост...

Простете ми, но това, горното, не би ли трябвало да важи за всички любовни романи? Погледнато от съвсем прагматична гледна точка (продажби) за да предизвикат интереса на нежната (и много по-добра от нас) половина би следвало там мъжете да са описани именно така. Но все пак килт-а е (поне за мен) много странен атрибут и ми е също странно да се отъждествява с мъжественост...

Важи за 99% от любовните романи, такива са почти всички главни герои. Според мен, когато са набъркани шотландци се получава една идея по-добър сюжет, независимо дали са от женски или мъжки пол. Точно покрай любовните романи се зарибих на темата Шотландия и научих повече за историята, страната, езика и много други неща. Харесвам природата, замъците, обичаите им и ако имам възможност с удоволствие бих посетила Шотландия. "Смело сърце" е един от любимите ми филми, а "Outlander" се превърна в един от любимите ми сериали. Забелязала съм, че тази слабост към всичко шотландско е широко разпространена сред почитателките на жанра, като причина мога да посоча много неща - свободолюбивия им дух, ожесточеността с която се борят за свободата си, враждата с англичаните, която винаги става основа за много хубави истории и между другото в сравнение с англичаните наистина изпъкват като по-корави, по-истински, по-силни не само мъже, но и жени.

Относно поличките само да отбележа, че когато се носи бельо под нея е пола, когато не се носи е килт . Та като мъж, трудно бихте оценили достойнствата на един килт и чифт добре офомени прасци или колена, изложени на показ .  Като атрибут килта по никакъв начин не би оказал влияние върху мнението ми за нечия мъжественост, но мога да разбера позицията ви, защото по същата логика аз не намира нищо женствено в забулените жени, обаче култура, обичаи, за тях са си нещо нормално.

А темата е за любовните романи... там мъжете са с главно М. Без значение как са облечени /съблечени/ главните са НАЙ. Най-мъжествени, най-сексапилни, най- красиви...просто най. 

 

Простете ми, но това, горното, не би ли трябвало да важи за всички любовни романи? Погледнато от съвсем прагматична гледна точка (продажби) за да предизвикат интереса на нежната (и много по-добра от нас) половина би следвало там мъжете да са описани именно така. Но все пак килт-а е (поне за мен) много странен атрибут и ми е също странно да се отъждествява с мъжественост...

 

Имам предвид любовните романи като цяло. Мъжете или поне повечето /защото има изключения, които ти се иска да халосаш/ са самото съвършенство. А любовните романи, свързани с шотландците като частност, не са ощетени по никакъв начин от "странния атрибут", който носят. Даже напротив! Авторката е използвала всички възможни похвати да покаже гордостта на главния от това, което е...

За нас може и да е странно, но ние сме със съвсем различна култура, нрави и обичаи. С какво се отъждествява мъжествеността, красотата, правилното, грешното, естетичното...за различните народи по света? 

Разбрах ви, дами. Килт-а е само атрибут, използван в определен контекст да подсили черти на героя

И ако ми разрешите няколко дребни коментара

 

... да покаже гордостта на главния ..

 

... Точно покрай любовните романи се зарибих на темата Шотландия и научих повече за историята, страната, езика и много други неща. Харесвам природата, замъците, обичаите им и ако имам възможност с удоволствие бих посетила Шотландия. ....

Само да не се разочаровате от мъжката половина, както стана с мен преди години във Франция от французойките А и съм чувал че шотландците са големи любители на ракиите от ечемик, ръж, царевица и т.н

Разбрах ви, дами. Килт-а е само атрибут, използван в определен контекст да подсили черти на героя

И ако ми разрешите няколко дребни коментара

Я да ти ударя едно рамо. Има една особена верига кръчми в щатите. Имат много проектори с големи екрани и яко спорт, но имам подозрения, че не това привлича хората, нито неособено добрата им кухня (има бира ама). Нарича се Накривената поличка ("Tilted kilt"), вероятно заради конкретният атрибут от облеклото на персонала. Всъщност, само на мъжете са накривени. Странно обаче, погледите на хората рядко стигат по-надолу от кръста... Бих постнал снимка, ама може да не е правилно, има гугъл. Та там в зависимост от клиентите ви обслужва мъж или жена. Типичен прийом е да приклекнат до теб или да се наведат повечко за да те чуват по-добре. Тва щото е много шумно, да не си помислите друго. По много неизвестни причини, персоналът им е 10 към 1 в полза на жените. Изводи за разликите в ефекта на полите носени от двата пола си ги правете вие.

П.П. (ако жена ми си е направила регистрация и чете) Мило, аз там изобщо не ходя, ако се наложи не вдигам поглед от чинията. Колегите са ми разправяли само...

Редактирано 4 декември 201411 г. от flare (преглед на промените)

Само да не се разочаровате от мъжката половина, както стана с мен преди години във Франция от французойките А и съм чувал че шотландците са големи любители на ракиите от ечемик, ръж, царевица и т.н

Разбира се, рискът от разочарование винаги съществува Да, сигурно са любители на изброените ракии, обаче предвид отношението на българина към алкохол от всичко де що ферментира, трудно мога да бъда впечатлена негативно от няколко гаврътнати уискита... не и след като съм била свидетел на деликатното лочене на нечия дядова дюлова ракия от чаша с размерите на саксия за добре развит фикус .