За мен класацията трябва да се води от "Затворницата на дракона" - Джоана Линдзи с пълно 10! "Вълкът и гълъбицата" - Катлийн Удиуиз и "Арабският принц" - Вирджиния Хенли също са страхотни книги! Хубава е и "Войнствена любима" - Тамара Лий!

Не знам защо сте пропусна ли две много хубави книги с такава тематика! Това са " Завоевателят" - Бренда Джойс и "Дъщерята на огъня" - Хедър Греъм. " Завоевателят" е пръвата книга от серията "deWarenne Dynasty" според мен е по интересна от "Обещанието на розата" . За "Дъщерята на огъня" мога да споделя, че също ми хареса, добра е. Трябваше да включите и двете книги, който не ги е чел му ги препоръчвам горещо!

Мила, новите теми (сред които е и темата за рицарските романи) се създадоха и са в процес на непрекъснато дообогатяване и развитие от всички нас. Всеки, който иска може да предложи нови романи от съответната тематика за обсъждане, като е добре да се аргументира защо му е харесала или не книгата. Чела съм още доста, освен изброените до момента в темата, рицарски романи, но се въздържам от мнение, т.к. не си спомням почти нищо от тях, освен че са ме спечелили или разочаровили На прима виста се сещам за: "Постеля от рози" на Хедър Греъм,"Лилията и леопарда" на Сюзън Уигс, "Лъвът" на Кони Мейсън, "Годеницата на лъва" на Ирис Йохансен ... А пък "Богинята на любовта" на Лиза Джексън, да пукна, ако се сещам защо ми е харесала толкова много, че съм я чела няколко пъти Така че не се колебай да предлагаш още книги, както тук, така и в останалите теми. За съжаление, според новите правила на калдата не мога да редактирам първия пост и веднага да добавя новопредложените книги, но като се понатрупкат предложения, ще ги тръсна на Xesi (нашата модераторка - жива и здрава да ни е) да ги добави.

Между другото, мила, книгите, които си предложила, ще ги оценяваш ли? Т.к. видях оценка само за "Затворницата на дракона".

Редактирано 16 декември 200916 г. от bobych (преглед на промените)

" Завоевателят" - Бренда Джойс - 10! "Дъщерята на огъня" - Хедър Греъм - 10!   И двете книги много ми харесаха, четат се с удоволствие. В " Завоевателят" ми хареса това, че още от началота главния се влюбва в гланата въпреки неиния "дефект".  По онова време нещо, което е било различно се е смятало за зло. За това заради кревогледството си, момичето (главната) я смятат за вещица. Единствения човек, който я приема като обикновен човек, готов да и стане приятел се оказва, че трябва да се ожени са сестра й.   "Дъщерята на огъня " ми се стори по различна, защото проследява историята доста от по рано. Когато главната е на 5-6годинки се запознава с главния и започва да му прави най различни пакости, който го ядосват. И през цялото време си мислит, че се мразят, но накрая се оказва, че отдавна се обичат! Действието се развива в период от близо 20години и проследява няколко истории!  Що се отнася до : "Вълкът и гълъбицата" - Катлийн Удиуиз -9  "Арабският принц" - Вирджиния Хенли - 9 "Войнствена любима" - Тамара Лий - 9

ОООООоооо,"Дъщерята на огъня" пълна 10!И намен ми хареса това , че му правеше номерца от малка,то не бяха бодлите в леглото, то...,абе хубава книжка, ама съм малко пристрастна защото това е любимото ми историческо време,когато Уилям Копелето завладява дн.Англия.

Подсетихте ме за страхотни книги.Прави ми впечатление,че онези които най са ми легнали на сърце са издадени по-отдавна

1.Вълкът и гълъбицата-10,както някои каза,главния в началото голям чук.Но в сурово време,трябва да наложиш

волята и позициите си с всякакви средства Дамата наивна/понякога до глупост/,това също резултат от възпитание и предразсъдъците на

епохата Въпреки всичко успяха.

2.Светлина в мрака-15/жалко,че не може/ тежка книга.Има нежни моменти разбира се,но душевната сила на главната,така майсторски

показана.......страхотно Любимия ми момент е в края,когато краля искаше главния да го придружи/не помня точно къде/ и той отказа/?!/,

защото трябва да е при жена си,която е сляпа-Уф,така разказано е много постно,които не е чел книгата,да го направи няма да съжалява.

3.Златокосия великан-10 Много остроумен,жив диалог/все пак Джоана Линдзи/.Главната постигна много като използва единственото си

оръжие-интелекта.За разлика от повечето книги,не беше описана като неземна красавица/а това по онова време е особено голям коз/,нашичкия

пък истински благородник по възпитание,ако не и по кръв го оцени/момента когато отказа наследство да се върне в семейството му/,истински мъж

на времето си-всичко е отвоювал сам и т.н

Много се разписах ,време е да прочета някои от книгите,които споменавате,а аз съм пропусала или съм с бегли спомени

ПП. Гласуването,нали не е приключило,че на първа страница пише Крайната класация на десетте най-добри романа на рицарска тематика?!

Въпросната класация е взета от другата тема "Топ 10 - Любовни романи", където преди няколко седмици гласувахме. А тази тема има друга цел, надлежно обяснена в първия пост.

"Отмъстителят" - оценка 9, книгата е хубава, особено описанията за студа и беднотията са доста реалистични. Чудя се дали няма книга за приятеля на главния и лудата му сестра. Много ми допадна отношението на главния - опитваше се да се държи като рицар и да не закача главната и се грижеше за нея като за малко дете - строго и нежно.

За "Отмъстителят" аз гласувам с 10, макар, че в началото имаше един момент в който главния влачеше главната вързана отзад зад коня му, а на мен ми идеше да го удуша

"Рицарят на нейните мечти" - Лейъл Сейнт Джеймс - 10 ка много хубава книга, направо ме е яд, че книгата за по-голямата сестра Габриела не е преведена , а най-вероятно и за по-малката Елизабет. Авторката Лейл Сейнт Джеймс,за моя изненада се оказа ,че това е псевдоним на Линда Леъл Милър и е издала над 30 романа от които ние имаме само три, но да се върна на темата защо 10 - Много добър сюжет, имаше една сцена с вълци при която настръхнах, а и отношението с детето.......просто книгата наистина е много добра.

Ще се включа с коментар за "Лъвското сърце" на Кони Мейсън, чиято дискусия съм я изтървала. Като цяло хубава история, все пак доста ранинко ги ожениха главните (причината ще се направя че съм я забравила, то бива мъж да мисли с това в гащите си, ама тоя се оля )много се дрънкаха, и бяха такива инати Имам чувството, че историята им беше посветена на това кой ще вземе надмощие в кавгите, а не кой пръв ще си признае любовта!

Както казах приятна история, но заради уливането с интимните сцени и заради невероятните бойни умения на главната, която адски ме дразнеше с тях, оценката ми е 7.

И да предложа една друга книга за обсъждане - "Джудит" на Джуд Деверо. Какво да кажа - рядко ми се е случвало главен герой да ми е чак толкова противен, направо ми идеше

Като се изключят всичките изцепки на Гарет (как я удари в деня на сватбата, после как не й вярваше, че не е спала с онзи, който го отвлече) , тъпата му всеотдайност към Лилиан (ауу само като се сетя за тая гад ), смъртта на бебето им - историята беше добра. Ожениха главните набързо, брак по сметка, в началото хич не се разбираха и тамън се позагладят нещата, и вземе че стане някоя простотия...

Любим момент от книгата ми е по време на някакъв рицарски турнир, когато Гарет щеше да излиза да се бие и Джудит не знаеше за тогавашната традиция да се върже цветно шалче от дамата, но копието на избранника, аз да му носи късмет. И Джудит като го видя без шалче и хукна през коне, рицари за да му върже своето - беше много мило!

Общо взето книгата е сполучлива комбинация от лошото държание на главния и хубави моменти. Вярно е, че накрая Гарет много съжаляваше, ама не можа да ме трогне много. Оценката ми е 7, но малко завишавам, защото се изкефих като цяло на братята Аскот - сладури са.

Момичета искам да ви предложа една "нова" книга на рицарска тематика - Кръстоносеца това е една от любимите ми книги и е в моя личен топ 10, много си я харесвам, защото........

Първо историята , тръгва като на робин худ от един затвор в Дамаск, където нашия герой лежи окован и ранен . За да получи добър откуп за него управителя на града трябва да го опази жив поне дотам, че да си получи откупа, затова вика най-добрия лекар в града и неговата дъщеря лекарка да го лекуват. Оказва се че дъщерята е осиновена и е по-рождение англичанка и сестра на най-злия враг на рицаря. За нещастие откуп няма да има ,защото съобщението не достига до краля на Англия и нашия герой трябва да бъде убит ,но той се измъква от зандана и решава ,че главната ,за която мисли че е "робиня" трябва да бъде спасена от този "ад" в който живее и я отвлича и извежда извън града в една количка с трупове......това си прозвуча зловещо...... Когато нашата идва в съзнание и разбира, че главния е я отвлякал от дома и - уЖ за да и помагне изпадна в див гняв и започна малката война между двамата. Нашия герой решен да я замъкне в Англия и да я даде на брат и защото се е заклел да го направи, а тя решена да се върне обратно на всяка цена.....даже го упои в опитите да се измъкне.......е стегнаха до Англия и им се наложи даже да се оженят, за да не може брата на главната да я даде на някакъв старчок за жена , от тук дойде и брака по неволя.............. Главния герой е страхотен- авторката го е описала като мъж със силна воля и много нежност в сърцето..... с една дума мъж мечта............препоръчвам ви романа и естествено оценка 10

Gael , а по-голямата част от книгата в Ориента ли се развива или в Англия?

Gael , а по-голямата част от книгата в Ориента ли се развива или в Англия?

По-голямата част от романа се развива в Англия .

Да се разпиша и тук, коментарът ми ще е за "Брак за една година" на Вирджиния Хенли...книга която остави доста противоречиво мнение у мен...Накротко за сюжета - главния много пекан рицар, известен с успехите си на бойното поле и за заслугите му, му подариха една крепост, чиито управител беше адски многодетен, пък и неговите деца и те също. Главния много искаше да има дете и понеже имаше дългогодишна любовница, която все не забременяваше смяташе че има някакъв проблем - всъщност такъв нямаше, просто любовницата му бе правила сумати аборти, за да не й се развали фигурата. И главния разбра, че управителят му има още една неженена дъщеря и се поблазни от нея, и в крайна сметка сключиха с въпросната дъщеря - брак за една година, като ако през тази година тя му родеше дете, той наистина щеше да се ожени за нея, а ако ли не ще я върне на семейството й с някакво обещетение. Така главната от обикновена билкарка и лечителка стана господарка на крепостта. И като заживяха заедно главните не са имали кой знае какви проблеми, то и главния все пътуваше напред назад, не можеше да се порадва на жена си Тя забременя, роди му син, заобичаха се, всичко беше точно. Имаше някаква интрига с един келеш, който по време на една битка нападна главния в гръб и го рани много тежко, та едвам се спаси - общо взето беше пътник, но като го върнаха в замъка и главната се погрижи за него и оцеля.

Интересно си беше книжлето, без някакви брутални изцепки, но има две неща които адски ме подразниха:

1) историческите препратки - авторката се беше уляла, по принцип нямам нищо против - даже ми е интересно, но тук бяха написани суховато и безинтересно, сякаш четеш енциклопедия по история...

2) два много гнусни момента, които предизвикаха бунт в стомаха ми - първо съвсем в началото на книгата, главната се къпеше в някакво езеро и от гората се появи някакъв рис (името на главния беше такова в превод от английски - та трябва да се приема като поличба) и се излегна върху главната и почна да й ближе гърдите, пък на нея й стана кеф - иууууууууу е каква е тая зоофилия или каквото се казва там... и другото което направо ме разби докато беше смъртно ранен главния и главната го тъпчеше с какви ли не билки, но нищо не помагаше и откъде й хрумна гениалната мисъл да го накърми, защото имаше кърма заради бебето и той благодарение на кърмата оцеля - бога ми, авторката е можела да мине и без това!

Тъйй малко повечко се поспрях на тези два момента, и сега който не е чел книгата да не го откажа, просто мен ме впечатлиха доста отрицателно и аз не знам защо - но все пак става въпрос за 20 реда в книга 300 страници, така че се търпи. Ако трябва да съм изкренна след още някоя годинка може би ще я препрочета...оценката ми е 8.

Пете,днеска си се вдъхновила явно и си решила да ни припомниш доста романчета Брак за една година

обаче не ми е особено на сърце...Тази сцена в началото с риса,която описа,ми е толкова противна,че няма накъде...Много подробно си спомних за какво става въпрос и започна да ми се обръща обядът в корема...Това за кърмата съм го забравила явно или просто не съм го прочела,защото честно да си призная това е единствената книга,на която не ми издържаха нервите и прескачах страници...По принцип си изчитам всичко от-до,но тук не беше така...Героите не са ми любимци определено,може би единствено сестрата на Линкс беше сладурана,ако не се бъркам с някоя друга книга...Даже нейната любовна история ми хареса повече.Главната ми беше една прекалено свитичка,ама прекалено,дори не съм я запомнила кой знае колко...Като цяло книжката става за четене,има и много добри моменти,които те карат да я запомниш,но оценката ми е 6...Просто Хенли за мен е много противоречива авторка и досега определено никоя нейна книга не ме е оставяла без дъх,малко си е извратена на моменти честно казано.

Редактирано 21 март 201016 г. от The Duchess (преглед на промените)

Хайде още един коментар от мен, за "Войнствена любима" на Тамара Лий, която току що прочетох (определено оставам твърдо вярна на максимата, че когато човек има най-много за учене, тогава най-много му се чете ) Много, ама много ми хареса книжлето, просто съм очарована. Главната Лиз-Ан в началото толкоз да ме дразнеше - точно от най-противния тип героини, вечно размахващи мечове и запънали се като магаре на мост! А Рейналф - божкеее влюбих се - страхотен герой и като характер и като отношение, с памук й извади душата на главната

Накратко за сюжета - преди четири години главната е нападната от един зъл разбойник, който ранява много тежко брат й и нея почти я насилва, обаче тя с един удар успява да го нокаутира и да избяга. Но репутацията й е съсипана, всички мислят че разбойника я е изнасилил и годеника й Филип разваля годежа, а в последствие умира и баща й. Така Лиз-Ан мрази от дън душа разбойника Дарт - който й е разбил живота. И след четири години в замъка на братовчедка си вижда главния Рей, който е копие на разбойника, решава че той е виновника за всичките й нещастия и ... го отвлича. Така Рей се събужда в някакво мазе, окован и тормозен от жена. Направо побеснЕ, тука големи караници, големи свади - боеве, къде с мечове, къде с ками. В крайна сметка главния успя да се изплъзне от плен и то само за да се върне след една седмица в крепостта и да вземе в плен Лиз-Ан. И тука се почна същинско шоу - тя му бяга, той я гони. Ама главната - такава дивачка, аз ако бях да съм я пребила - пък главния не знам как сдържаше гнева си - все со кротце со благо и й влезе под кожата, докато тя се влюби в него. Имаше малко драма защото Лиз-Ан се терзаеше че се е влюбила в разбойника, отговорен за бедите на семейството й, но в последствие се разбра, че не е той. И така си играха на пленница и господар 100-тина страници, докато не се появи добрия крал и не ги ожени

И тука вече книгата стана огън - появи се брата на главната, превзе крепостта на Рей, после се разбраха, разкри се самоличността на Дарт и комбината му с Филип. И за финал перфектна сцена, в която злодеите си намериха майстора до един, а главните се обясниха в любов един на друг - сладури!

Имаше си от всичко книжлето - и смях и много мили моменти, а най-ми хареса как се промени Лиз-Ан, просто друг човек

Книгата е страхотна, и тук е момента да благодаря на Боби, ако не я беше така горещо хвалила, едва ли бих си я купила и още по-малко прочела...огромна грешка. Давам й перфектен 10!

Да се разпиша и тук, коментарът ми ще е за "Брак за една година" на Вирджиния Хенли...книга която остави доста противоречиво мнение у мен...Накротко за сюжета - главния много пекан рицар, известен с успехите си на бойното поле и за заслугите му, му подариха една крепост, чиито управител беше адски многодетен, пък и неговите деца и те също. Главния много искаше да има дете и понеже имаше дългогодишна любовница, която все не забременяваше смяташе че има някакъв проблем - всъщност такъв нямаше, просто любовницата му бе правила сумати аборти, за да не й се развали фигурата. И главния разбра, че управителят му има още една неженена дъщеря и се поблазни от нея, и в крайна сметка сключиха с въпросната дъщеря - брак за една година, като ако през тази година тя му родеше дете, той наистина щеше да се ожени за нея, а ако ли не ще я върне на семейството й с някакво обещетение. Така главната от обикновена билкарка и лечителка стана господарка на крепостта. И като заживяха заедно главните не са имали кой знае какви проблеми, то и главния все пътуваше напред назад, не можеше да се порадва на жена си Тя забременя, роди му син, заобичаха се, всичко беше точно. Имаше някаква интрига с един келеш, който по време на една битка нападна главния в гръб и го рани много тежко, та едвам се спаси - общо взето беше пътник, но като го върнаха в замъка и главната се погрижи за него и оцеля.

Интересно си беше книжлето, без някакви брутални изцепки, но има две неща които адски ме подразниха:

1) историческите препратки - авторката се беше уляла, по принцип нямам нищо против - даже ми е интересно, но тук бяха написани суховато и безинтересно, сякаш четеш енциклопедия по история...

2) два много гнусни момента, които предизвикаха бунт в стомаха ми - първо съвсем в началото на книгата, главната се къпеше в някакво езеро и от гората се появи някакъв рис (името на главния беше такова в превод от английски - та трябва да се приема като поличба) и се излегна върху главната и почна да й ближе гърдите, пък на нея й стана кеф - иууууууууу е каква е тая зоофилия или каквото се казва там... и другото което направо ме разби докато беше смъртно ранен главния и главната го тъпчеше с какви ли не билки, но нищо не помагаше и откъде й хрумна гениалната мисъл да го накърми, защото имаше кърма заради бебето и той благодарение на кърмата оцеля - бога ми, авторката е можела да мине и без това!

Тъйй малко повечко се поспрях на тези два момента, и сега който не е чел книгата да не го откажа, просто мен ме впечатлиха доста отрицателно и аз не знам защо - но все пак става въпрос за 20 реда в книга 300 страници, така че се търпи. Ако трябва да съм изкренна след още някоя годинка може би ще я препрочета...оценката ми е 8.

Хммм,странно но това с кърменето даже ме впечатлиГлавната беше достатъчно умна да го запази в тайна от другите,уж спецална овесена каша му правела,нещо такова.Много беше сладко главния като се обяснява,извинява на баща й,че и е предложил /като мина годината/,пък тя не го ще.От мен 9

Относно "Брак за една година" - имам хубави спомени за нея. Странно но тия два момента съм ги забравила или не съм им обърнала внимание. Оценка ми е 9

Ох, Пете, "Войнствена любима" е един от най-предпочитаните ми рицарски романи Толкова ми хареса, че реших - тази авторка си заслужва да се прочете още нещо нейно, но т.к. от Тамара Лий няма нищо друго издавано на БГ, пак се впуснах да тършувам из дебрите на пребогатите руски сайтове и разбира се открих Virgin Bride - втория роман от поредицата:Bride (Leigh). Първият в поредицата е прословутата "Войнствена любима".

Редактирано 15 януари 201214 г. от Тор (преглед на промените)

Ох, Пете, "Войнствена любима" е един от най-предпочитаните ми рицарски романи Толкова ми хареса, че реших - тази авторка си заслужва да се прочете още нещо нейно, но т.к. от Тамара Лий няма нищо друго издавано на БГ, пак се впуснах да тършувам из дебрите на пребогатите руски сайтове и разбира се открих Virgin Bride - втория роман от поредицата:Bride (Leigh). Първият в поредицата е прословутата "Войнствена любима".

Благодаря, Боби, като гледам името на главната - това да не е книжлето за Джилбърт и сестрата на Филип (между другото Джилбърт също адски много впечатли - страхотен герой!)

Редактирано 15 януари 201214 г. от Тор (преглед на промените)

Искам да ви напомня,за една книга на Хана Хауъл-"Красавицата и звяра",то на български е само тя де.

Главната много,много красива и същевременно умна и земна,страхотна комбинация.Той рицар до мозъка на костите си,

същевременно много раним.Обичаше я до полуда,но не вярваше че какъвто е обикновен и тя може да е влюбена в него.От това

произлязоха ситуации,чак да го хлопнеш,ама тя главната се оправи и без моята помощ.Иначе романа си имаше от всичко-

малко зорлян сватба,доволно количество лоши,извънбрачен син и интересен обрат. За мен си е 10.

Благодаря за линка Боби, като гледам името на главната - това да не е книжлето за Джилбърт и сестрата на Филип (между другото Джилбърт също адски много впечатли - страхотен герой!)

Книгата е точно за тях, Пете Аз все още не съм я чела, макар че отдавна й се мераклисвам. Но скоро ще мине на конвейра и тя

"Красавицата и звяра" на Хана Хауъл, я издирвах адски дълго време и накрая, когато я изнамерих, от прекалено голямото очакване ли, от неподходящо настроение ли, и аз незнам. Но първите 50-тина страници ми се висяха здраво скучновати, но.... после като набрах скорост и като се засилих я излапах наеднъч. По смътни спомени: чудесни главни герои,прекрасна любовна история без излишен драматизъм.... Оценка 10!

Редактирано 15 януари 201214 г. от Тор (преглед на промените)

Снощи приключих с "Рицарят на нейните мечти" на Лейъл Сейнт Джеймс и много ми хареса книжлето. Накратко за сюжета - главната Мег и сестра й Елизабет с която живеят в един манастир намират в лехата с тиквите ранения Грешам и решават да се погрижат за него. Когато се събуди главния се оказа без памет, не помнеше нищичко а между него и Мег веднага припламна искрата. Така сестрите се грижиха дни наред за болния, той се възстанови, спомни си името си и двамата с Мег тръгнаха за Корнуол, за да търсят изчезналата в дън земя сестра на Мег - Габриела. По пътя какви ли неща не им се случиха, определено нямаше скучни моменти, в крайна сметка попаднаха в двореца Уиндзор, където Грешам разбра че има син, от там заминаха за графството на главния, където Грешам и баща му се предобриха след дългогодишна вражда, Мег и Грешам се ожениха, а синът на Грешам - Кирън се промени много и от лигаво, мрънкащо лапе, стана страхотно момче.

Книгата ми беше супер интересна, до края се чудех каква тайна ще излезе от миналото на Грешам, каква съдба е сполетяла Габриела - Мег се притеснява за нея, пък тя върти любов с най-добрия приятел на Грешам, Чалстри. Има книга и за тях и мило и драго давам да я прочета...

Както казах беше супер наситена с действие, хареса ми че беше доста реалистично описана чумата, немотията и мизерията по онова време. Нещо което не ми допадна - имах чувството че през половината роман главната мислеше само за ядене или за къпане, но ще го преглътна. Имаше и доста забавни моменти, романтичните също бяха на ниво.

И нещо встрани от сюжета - корицата, която са праснали от Ирис е невероятна, но ако и с останалата част от книгата се бяха справили така добре цена нямаха да имат. Под хубавата корица, книжлето е трагедия (като лъскава ябълка, пълна с червеи) - отвратителен превод, пълен с грешки от всякакъв вид - доста благословии отнесоха редакторки и преводачи, изключително много ми беше затрудено четенето, защото непрекъснато се напрягах да разбера за какво става на въпрос. Добре, че съм им свикнала, та не ми се развали впечатлението от романа! Оценката ми е безапелационно десет - сюжета няма грешка

Сър Ройс Уестморланд, херцог Клеймор на Джудит Макнот от Кралството на мечтите ми влезе под кожата за отрицателно време. Обичам когато рицарят е представен по този начин. Все едно огорчението, самотата и надеждата за обич са били отличителни черти на рицарите от средновековието и ренесанса. Изключително очарователно, особено вътрешните борби на героите със самите себе си. Джени и Ройс направо ми стоплиха душата от мен една пухкава 9-ка.

Относно Вирджиния Хенли и Брак за една година - наистина момента с риса беше доста неточно предаден. Всъщност човек си оставаше с грешно впечатление. Според мен ставаше въпрос за сън, който главната сънува. А в този сън рисът като животно е персонификация на главния, който по прякор е Рисът. Вярно, че те още не се бяха срещали, но все пак.

Колкото до кърменето - кърмата е изключително хранителна и полезна в такива случай като лечебна и според мен идеята на тази част от сюжета трябва да предаде близостта в отношенията им и нейната отдаденост и любов към главния. Все пак никоя майка няма да позволи по такъв начин детето й да бъде лишавано от храната си, ако не обичаше безусловно и мъжа си (в случая). Моята оценка е 9

Редактирано 8 април 201016 г. от DeadSmurf (преглед на промените)

"Красавицата и звяра" ми една от любимите книги. Много ми харесват образите и на двамата. Той безстрашен воин и същевременно толкова уязвим, а тя такава сладурана. Хич не се впечатляваше от командорските му маниери и мании колко бил грозен и как никоя жена не може да го обича. От мен: 10+

Оххх, тамън дочетох "Лъвът" на Кони Мейсън и единствено любовта ми към книгите като цяло ме спира да не я запофича в боклука, да го залея с нафта и да драсна кибрита...Колкото и хубави мнения да съм чела за авторката, това е третата нейна книга която чета, и в първите две имаше неща, които не ми допаднаха, ама ги преглътнах. НО СЛЕД ТОВА ЧЕТИВО ДИРЕКТНО Я ПРАЩАМ В ЧЕРНИЯ СИ СПИСЪК!

Книгата започна супер обещаващо, главната Ариана е на 14 и е принудена да се ожени за нормандеца Лайън, венчаят се и той я праща в манастир докато порасне. Още от първата им среща започнаха титаничните сблъсъци, които си бяха наслада за четене... Така минаха пет години и главния се сети, че му трябва законен наследник и отиде да си прибира булчето, а Ариана през тези пет години поддържаше връзка (само си говореше) с предишния си годеник - Едрих, който й се кълнеше в любов, обясняваше и как с други саксонци правят планове да се опълчат на Уилям Завоевателя и как ще избягат двамцата в Шотландия, и там ще се оженят. По време на последната им среща ги хванаха и когато Лайън дойде да я прибере му съобщиха неприятната вест и той си помисли, че жена му му е изневерила и не му стана хич приятно. Закле се, че ако е обезчестена ще я върне в манастира да си плаща греховете доживот.

И върнаха се в крепостта на главната, там доста се караха и "обичаха"...беше интересно за четене, докато не се появи Едрих и не почна да убеждава Ариана, че трябва да му помогне и заедно да се отърват от Лайън по особено гениалния начин - с отрова. Ариана взе шишенцето, ама уж нямаше да го използва...да ама мъжа й я хвана в крачка и я заплаши, че ако не си признае ще я понатупа(блъфираше), обаче тя глупачката с глупачка му се върза и му сипа отровата във виното. Както и да е, имаше там една вещерка, която я издаде и Лайън не се отрови, но изгуби всякакво доверие в Ариана.

Тук е момента да кажа, че главния през цялото време се държеше учудващо добре, много ми допадна героя, за разлика от Ариана която се държеше просто безобразно, чак на мен ми идеше да й нашаря задника...

Всичко до тук добре, като изключим че през две страници се чифтосваха като животни и се губеше всякакъв смисъл от огромните им количества достойнство и гордост, на които уж беше доста наблегнато, но пак го преглътнах - типично е за авторката.

Дойде вест от крал Уилям, в която викаше верния си Лайън на някакъв съвет и трябваше да вземе и саксонската си съпруга в двора. И тук започна безумието. Появи се бившата любовница на Лайън - Забрина, която всячески се опитваше да поднови връзката си с него, но той твърдо й се дърпаше. И Ариана почна бясно да го ревнува, свари ги няколко пъти в нагласени ситуации, които според мен бяха направо жалки, толкова предсказуеми и тъпо нагласени, нищо ли по-оригинално не е могла да измисли авторката не знам.

И четях 80 страници как Ариана ту мрази Лайън, ту го обича...тамън е сигурна че й изневерява, той се появи, "пообичат се" и тя решава, че й верен...на следващия ред минава й някаква мисъл през главата и главния се превръща в най-големия й враг...толкова досадна, непостоянна, изнервяща главна героиня НЯМА!

Появи се Едрих в двора и я убеди да избяга с него в Шотландия. Тя се нави, надхитри Лайън и хукна към границата...чудесно...пътуваха няколко часа и реши, че обича главния и ще се връща...да ама Едрих не й разреши и стигнаха в Шотландия, там краля развали брака на Ариана и Лайън и започна подготовка за сватбата на Ариана и Едрих...

В същото време главния като разбра, че го е напуснала направо се побърка и разбира се хукна веднага за Шотландия, но коврана болест и един досаден пътник го забавиха и стигна, след анулирането на брака им от Шотландския крал.

И какво - краля започна да изнудва Лайън - или ще му се закълне във вярност, като по този начин ще предаде Уилям, който му е господар и крал или ще ожени Ариана за Едрих.

Това беше много кофти момент, Лайън първоначално отказа, но когато дойде време за церемонията, любовта му към главната надделя и той предаде честта си и городстта си и се закле, за да я запази своя съпруга...беше покъртително, защото направо се съсипа, намрази себе си, и към нея се държеше грубо...абе ужас и то само защото Ариана е такава тъпа гъска!

До тук издържах и четох, следващите 50 страници минах само диалога, от който разбра че Уилям дойде в Шотландия и като разбра за предателството на Лайън се отрече от него, пък Лайън севсем увеси нос... после имаше битка, в която Лайън доказа лоялността си към Уилям, върна си благоразположението му и се заобичаха с главната.

Като цяло нямаше ги изнасилванията, изневерите и побоищата между главните, които по принцип би трябвало да ме отвратят до такава степен, но цялостната хубава идея на сюжета се изгуби в креватни изпълнения и тъпизми от страна на Ариана. Сексуалните сцени бяха буквално през 2 листа и то поне да бяха написани добре, че за това да се хвана...Много съм разочарована от книгата, чак не мога да повярвам, че си изгубих половината ден с нея!

Да се повторя за Лайън, много ми допадна като персонаж, абсолютния благороден рицар..., но не случи на жена. Давам оценка 4 на романа и то само защото харесах главния!

Редактирано 23 май 201016 г. от hol_back_girl (преглед на промените)