Леле Пете направо ме уби! Наистина не уцелваш книгата.....трябваше да вземеш Чисто удоволствие или Отвъд хоризонта..... Моля те не заклеймявай авторката завинаги! :-))))

Леле Пете направо ме уби!

Наистина не уцелваш книгата.....трябваше да вземеш Чисто удоволствие или Отвъд хоризонта.....

Моля те не заклеймявай авторката завинаги! :-))))

Да не говорим, че и "Пламък", "Жената на разбойника" и "Черният рицар" са супер книжки. Обаче, верно на Петето не й върви на книги от Конито.

От класацията съм чела,мисля само Недокоснатата и Най-силната магия.За мен първата е по-добра.Струва ми се,че в Най-силната магия има повече действие,но Недокоснатата повече ми въздейства.Още от преди много години,когато я прочетох за пръв път си спомням тази книга като изпълнена с много силни чувства.Спомням си някъде из книгата този Дънкан,след като беше разбрал кой е и беше понамразил Амбър я караше да докосва някакви хора,за да разбере дали лъжат.И тя горката търпеше всичко.И когато я докосна нея и я заболя от омразата му...там беше много тъжно Искам да питам няма ли да има и някоя тема за Франция и французите в романите."Шантал любимата лъжкиня" и например втората книга от трилогията за Вихрения танцьор са едни от любимите ми книги.

Чела съм "Златокосият великан" - Джоана Линдзи и незнам защо но ми хареса повече отколкото първата книга за Шеринг Крос. Отмъстителят на Т.Медейрос вече съм я препрочела толкова пъти че знам всяа реплика,ако някой все още не я е прочел горещо му я препоръчвам

Леле Пете направо ме уби!

Наистина не уцелваш книгата.....трябваше да вземеш Чисто удоволствие или Отвъд хоризонта.....

Моля те не заклеймявай авторката завинаги! :-))))

Пете и аз се приесъдинявам към мнението на Йори и Тихи.Кони Мейсън е страхотна авторка и моя любимка."Женкарят и разбойничката" е страхотна нейна книга,както и трилогията "Дръзка любов","Дива любов" и "Смела любов",както и "Шейх".Това са любими мои книги,които ще намерят място в моите топ 100

Очаквах да защите бурно Конито, и да не си кривя душата със сигурност все някога пак ще прочета някоя нейна книга, като се има предвид, че ги имам почти всички...но май за тази година приключих с нея...

Очаквах да защите бурно Конито, и да не си кривя душата със сигурност все някога пак ще прочета някоя нейна книга, като се има предвид, че ги имам почти всички...но май за тази година приключих с нея...

Чак за годината, няма и средата даже!

Пете,примири се като мен.Не ти е на сърце Конито и тва е.Честно казано тази книга е една от приятните ѝ.Тъкмо бях почнала да мисля,че съм единствената дето не я харесва,та коментара ти ме върна към вяра,че съм наред.Може да пробваш с „Чисто удоволствие“ направо си е приятна в сравнение с другите.

На Конито най-много ми хареса Женкарят и разбойничката(1вата книга за женкарите) - чудна Според мен.Препоръчвам я , ако не си я чела А и черният рицар ми хареса също

Благодаря ви за препоръките момичета, все още ми е рано, но съм сигурна че ще дам шанс на авторката, когато дойде моментът отново ще се допитам Но от до тук изброените на няколко пъти тръгвах да чета "Чисто удоволствие", но преди да я подкарам винаги чета резюмето и там пише за някакъв призрак...видя ли го това и ми отиде желанието

Прочетох "Завоевание" на Деверо и както винаги авторката не ме разочерова.....................книгата е много добра като сюжет. Главната цял живот се е държала като момче, облечена като момче,биеща се като момче, а главният и изкара душицата с памук, за десерт бяха заклети врагове семействата. С една дума 10!

Прочетох "Завоевание" на Деверо и както винаги авторката не ме разочерова.....................книгата е много добра като сюжет. Главната цял живот се е държала като момче, облечена като момче,биеща се като момче, а главният и изкара душицата с памук, за десерт бяха заклети врагове семействата. С една дума 10!

Нали? И като се сетя, че първата не е преведена и направооооооооооооооооооооооо... ми избива пяна на устата.

Нали? И като се сетя, че първата не е преведена и направооооооооооооооооооооооо... ми избива пяна на устата.

Да много гадно от тяхна страна както обикновено - да преведат само едната книга. Което толкова ме е вбесило, че си мисля да пиша в темата за преводите с молба да преведем една две книги които са ми на сърце от много време, като втората на Медейрос за братчето вампир и някой други......

Не знам дали това е правилната тема, но да си тегля аз коментарче за "Проклетникът" на Джил Барнет. Много радва туй книжле, от началото до самия край е просто върхът. Имаше адски забавни моменти и оригинални сцени, направо съм се смяла с глас. Имам чувството, че от тази книжка ще излезе супер сладко анимационно филмче, сюжетът е много подходящ. От мен една огромна 10! Просто не очаквах така да се забавлявам, наистина романът е едно малко бижу, а героите са такива симпатяги, един от друг по-щури! Пускам ви едно цитатче, да се посмеете, мен лично ме разрева от смях...

"Устните им се докоснаха нежно. Неговите имаха вкус на прясно окосена трева и невъзможна надежда, ухаеха на слънчева светлина и на мъж."

Човекът явно си е попасъл малко преди да интимничи с главната...

"Устните им се докоснаха нежно. Неговите имаха вкус на прясно окосена трева и невъзможна надежда, ухаеха на слънчева светлина и на мъж."

Човекът явно си е попасъл малко преди да интимничи с главната...

Миа, ще го сложа при смешните цитати в блога

Редактирано 1 септември 201016 г. от ganinka (преглед на промените)

"Устните им се докоснаха нежно. Неговите имаха вкус на прясно окосена трева и невъзможна надежда, ухаеха на слънчева светлина и на мъж."

Човекът явно си е попасъл малко преди да интимничи с главната...

Мале, как съм го пропуснала това!

Копирам си коментара от предната тема, за да не го пиша на ново, че ме мързи.

Снощи допрочетох (най-сетне) "Дамата с меча" на Джослин Кели. Уф, не знам какво да кажа освен, че това беше страшно досадна и скучна книга. Дойде ми прекалено в повече частта когато Авиза се представяше като някакъв супергерой и спасяваше Кристиан. Аз ако бях на негово място щях да й покажа, къде й е мястото. Тя направо стана досадна - само акъли дава, биела се най-добре, била най-добрата във всичко. Накрая дори в секса. Ужас! Той пък Кристиан уж някакъв смел рицар, умен и горд, пък накрая излезе, че беше под чехъл. Блях, супер тъпо така. Вместо да й покаже, че за смелостта си има граници, той я следваше като кученце с оплезен език. Много досадно! Брат му Гай пък беше ужасно противен. Само мрънкаше като някакво бебе, постоянно се оплакваше, искаше всичко да става по неговата и да бъде в центъра на вниманието. Егати, простия и тъп мъж! Така ми допротивя от него, че просто нямам думи. Тези пък от манастира някакви суперагенти, тц-тц... най-добрите били. Пф, и накрая най-тъпото, че Кристиан не разбра на какво всъщност се базира абатството. И то защо? Защото бил заслепен от страст и не е изслушал Авиза. По-тъпо не можеше да бъде. Да нямаше уши за нищо и никой, а само за тялото й. Блях...

Общо взето ужасна книга, която ако някой смята да чете по-добре да прескочи, защото не си заслужава загубата на времето.

За да не дам прекалено ниска оценка, давам 4, макар че и това е много.

Прочетох "Завоевание" на Деверо и както винаги авторката не ме разочерова.....................книгата е много добра като сюжет. Главната цял живот се е държала като момче, облечена като момче,биеща се като момче, а главният и изкара душицата с памук, за десерт бяха заклети врагове семействата. С една дума 10!

Наистина Завоевание се оказа безкрайно приятна изненада! Едва я почнах, защото корицата не вдъхваше доверие. Даже някак ми приличаше на друг роман на Деверо, май се казваше Кралицата дева. Нелоша книга, но някак не е от запомнящите се. Докато тази беше сладурска отвсякъде- герои, интрига,шегички... Само финалът беше малко претупан, но бива. Джуд Деверо отново е на висота, ей, обичам я тази жена!

Напоследък все нещп ми върви на средновековни романи...аз не съм им голяма фенка,а и тези,които сега прочетох нещо не ме вдъхновяват. Предния,който прочетох забравих как се казваше Като пиле съм...после като се прибера ще погледна как беше,но май Ирис Йохансен беше авторката...може и да се бъркам. Главната се казваше Ровена-дъщеря на някакъв алкохолизиран барон,който е направо пародия на човек,и живее с братята си и 1-ния си братовче за който е сгодена.Общо взето всички са като олигофренчета Един рицар...леле забравих му името..май беше Гарет,я печели на зарове от баща и и я отвежда в замъка си.Има заплетена история.Главния е имал мащеха,я която бил влюбен и дошла с детето си като се омъжила за баща му.Когато баща му умрял,той я заварил с един от рицарите-бащата на главната.Оказва се ,че малкото дете е било Ровена.Та той иска да отмъсти на бащата на Ровена.Мащехата му е убита и всички го подозират.Всъщност убиецът е собствената му сестра,кояот после е занесла малката Ровена на баща и.Малко оплетено го обяснявам... Та взима той Ровена и решава,че ще я прави дама,но не се справя особено.Сестра му я учи да чете,но самата тя е като животно.Била е пренебрегвана от баща им и се опитва да имитира брат си-ходи с доспехи,бие се...издава звуци като животно и ходи мърлява...Казва се Марлис и двете с Ровена хемс е млатят постоянно,хем са приятелки. Ровена е като животинче..мисли само за храна и честно казано доста първобитна ми изглежда.Това мисля,че е нормално за средновековието,а и по-точно за бедните,но има доста абсурдни моменти с поведението на Ровена. Няма да я разказвам подробно,но и давам 7...историята е интересна,но аз съм лично предубедена към средновековните. Иначе сега чета "Завоевателят" на Бренда Джойс. Тук става въпрос за Сейдри-незаконна дъщеря на саксонски благородник.Братята и ..май се казваха Едуин и Мордрет се опълчват на крал Уилям Завоевателят и са гонени от неговите рицари.Те бягат от замъка и там се настанява Ролф Безмилостния,който трябва да се ожени за сесрата на братята.Това е Алис/законна дъщеря/,която мрази сестра си Сейдри и много иска да се омъжи за норманина,за да има власт. Та при първата среща м/у Сейдри и Ролф той се опитва да я изнасили,но го спират,за д аму кажат,че това била сестрата на Едуин и Мордрет и е неговата годеница.Тя го лъже ,че е тя.В последствие той разбира де... Тя го предава на няколко пъти и се свързва с братята си.От своя страна Алис не иска да има нищо общо с братята,затваря няколко пъти Сейдри.Женят се Ролф и Алис,но той много не и обръща внимание,чак във втората половина на книгата спи с нея и се разбира,че и харесва да изпитва болка Той жени Сейдри за един свой васал,за да я предпази от краля,а и от самия себе си.Но първата брачна нощ се възползва от правото си на господар и спи с нея-изнасилва я,след това малко по-нежно се отнася с нея.Сейдри сключва споразумение със съпруга си да не спят заедно. Накрая тя пак предаде Ролф,а той я затваря в една стая и се държи с нея ужасно...два ли не я насилва всеки път,а тя като най-голямата патка му се дава и постоянно му повтаря,че го обича.Забременя,но при една битка я освободиха и тя отиде да живее при някакъв приятел на братята си.В последствие Ролф си я взе и я помоли за прошка.Мъжът и го убиха при същата битка,а Алис -съпругата на Ролф беше заточена в един френски манастир,където по-късно се обеси.И така накрая Ролф и Сейдри се женят...няколко години по-късно,когато вече имат няколко деца. И тази не е лоша,но ми дойде в повече отношението на главния.Което пак повтарям е нормално-тогава жените са били стока,мъжете са били груби,не за познавали любовта и са изнасилвали наляво и надясно.Също прекалено ми дойдоха сексуалните сцени непрекъснатите описания на една анатомична част на главния Та тази и давам 6. Малко дълго стана...

Напоследък все нещп ми върви на средновековни романи...аз не съм им голяма фенка,а и тези,които сега прочетох нещо не ме вдъхновяват.

Предния,който прочетох забравих как се казваше Като пиле съм...после като се прибера ще погледна как беше,но май Ирис Йохансен беше авторката...може и да се бъркам.

Главната се казваше Ровена-дъщеря на някакъв алкохолизиран барон,който е направо пародия на човек,и живее с братята си и 1-ния си братовче за който е сгодена.Общо взето всички са като олигофренчета Един рицар...леле забравих му името..май беше Гарет,я печели на зарове от баща и и я отвежда в замъка си.Има заплетена история.Главния е имал мащеха,я която бил влюбен и дошла с детето си като се омъжила за баща му.Когато баща му умрял,той я заварил с един от рицарите-бащата на главната.Оказва се ,че малкото дете е било Ровена.Та той иска да отмъсти на бащата на Ровена.Мащехата му е убита и всички го подозират.Всъщност убиецът е собствената му сестра,кояот после е занесла малката Ровена на баща и.Малко оплетено го обяснявам...

Та взима той Ровена и решава,че ще я прави дама,но не се справя особено.Сестра му я учи да чете,но самата тя е като животно.Била е пренебрегвана от баща им и се опитва да имитира брат си-ходи с доспехи,бие се...издава звуци като животно и ходи мърлява...Казва се Марлис и двете с Ровена хемс е млатят постоянно,хем са приятелки.

Ровена е като животинче..мисли само за храна и честно казано доста първобитна ми изглежда.Това мисля,че е нормално за средновековието,а и по-точно за бедните,но има доста абсурдни моменти с поведението на Ровена.

Няма да я разказвам подробно,но и давам 7...историята е интересна,но аз съм лично предубедена към средновековните.

Това е "Отмъстителят" на Тереза Медейрос

Всъщност, мила, като не ти харесват романите за Средновековието що се тормозиш да ги четеш Нали в крайна сметка четем, за да се разтоварваме и да се насладим на приказните истории дето ни поднасят авторките Или поне при мен е така: тематиките, които не понасям направо ги избягвам като чумава. Както има и определени авторки дето още кат им видя името и изпадам направо в тих ужас, та скоропостижно гледам да я разкарам от полезрението си, че ме хваща охтиката

Въпросът е,че събирам сериите с историччески романи...купувам без да се интересувам за какво се разказва,важното е да събера номерациите И в един момент се затрупвам с книги,които не съм прочела веднаха след закупуването им.Сега съм в момент,когато съм решила да прочета всичко,което имам от тях и не съм чела,без значение дали ми харесва или не. И се ужасявам,че след като днес свърших Завоевателят вкъщи ме чака Среднощен бродник,който(о небеса...) е рицарски роман отново,което явно не е достатъчни,ми главната е някаква лечителка,с отвратителн мъж,който я бие непрекъснато,а главния е груб като животно...но няма пък,ще го прочета и това е. След което е чака една "Съни",за една на която и убиват съпруга,абортира детето и става детектив..каубои,разни глупости.А другия жанр,който не ми допада освен рицарския е каубойския,за дивия запад :ph34r: :ph34r:

Тъй като съм като покосена, с температура около 40 градуса (може да ме държи още от "Вампирът" ) и си стоя в къщи да вардя леглото, успях да се насладя максимално на една невероятна рицарска любовна история. Прочетох Войнствена любима на Тамара Лий. И мога да кажа, че ми се напълни душичката (за кой ли път)... Очарована съм!

Историята започва с това как главната - четиринадесетгодишната Лиз-Ан и брат й Джилбърт са нападнати от разбойници, брат й е общо взето на прага на смъртта, а тя е завлечена в гората, за да бъде изнасилена от мъж, чието лице се запечатва завинаги в образа й. Но той не успява да осъществи намеренията си, тя го халоса доста здраво и успява да избяга. Изминали са четири години, Джилбърт е оцелял, но никой от двама им не е същият... след инцидента той остава куц. А тя.. тя е скрила истинската си същност доста дълбоко..мъжкарана, която перфектно владее оръжията и носи мъжки дрехи...очевидно е намерила начин да се скрие от миналото. Но то я преследва и тя вижда същият този разбойник в дома на нейн братовчед и.. го отвлича и оковава в мазето на собственият си замък. И така се запознаваме с главния Рейналф Уордю. Но... той не знае коя е тя! Общо взето докато траеше действието в нейни владения, тя успя да го наръга в крака и да се дуелират, след което го пусна, защото просто не можа да го убие. Но след няколко дни той се завърна и я принуди да тръгне с него, като я накара да помисли, че е пленил брат й. И оттук нататък идва истинското приключение. Можете ли да си представите рицар, невероятно красив огромен рицар, който е нежен, мил и търпелив? Направо извади с памук душата на главната..въпреки, че тя го предизвикваше ежеминутно. Невероятен мъж и опърничава жена. Опърничава до момента, в който започна да го опознава и една по една бодлите на розата започнаха да падат. И тя започна да се влюбва в най-големият си враг (а той през цялото време не знае защо тя го мрази толкова много). Най-хубавото е как въпреки омразата, страха и мрачното минало тя започна да го вижда като съвсем друг човек и сърцето, започна да надвида над разума, а Рейналф със своето търпение, нежност и разбиране успя да стигне до сърцето й и от една войнствена мъжкарана, стана коренно различна личност... Като описвам трогателните моменти, това не означава, че на романа му липсват и моментите на луд хилеж... за мен такъв беше моментът, когато Лиз-Ан трябваше да направи избора си, кой да й стане съпруг:

— Е? — настоя кралят, когато мълчанието й се проточи.

Тя поклати глава.

— Аз… аз не мога — прошепна тихо. Макар да беше далеч от него, чу как Рейналф рязко си пое дъх.

Хенри се наведе заплашително към нея.

— Дадох ви право на избор, лейди Лиз-Ан. Предупреждавам ви, че не бива да ми противоречите повече. Или ще се омъжите за един от тези двама джентълмени, или ще станете монахиня. — Даде й време да осмисли думите му, а после я заплаши с пръст. — Хайде, решавайте бързо. Зает съм. Имам и други, по-належащи, дела.

Манастир? Монахиня? Тя отчаяно се вкопчи в тази възможност.

— Тогава предпочитам манастира — каза тя, вдигнала непокорно глава.

Хенри почервеня толкова силно, че границата между кожата и косата му стана почти невидима. Ясно осъзнала неговото недоволство, Лиз-Ан нервно потърси погледа на кралицата, но тя гледаше встрани. Хенри бавно възвърна естествения цвят на лицето си.

— Хм — промълви замислено той и погали брадата си с ръка, — тогава аз оттеглям предложението си за манастир.

Лиз-Ан направи несигурна крачка напред.

— Не можете да постъпите така!

— Какво? — Той се изправи ядосано. — Вие подлагате властта ми на съмнение? Мога да правя с вас каквото пожелая, в това число и да ви обезглавя зарази вашето нахалство.

Тя притихна.

— Простете, Ваше величество. Просто другата възможност не ми харесва.

Хенри обърна поглед към двамата мъже вдясно от платформата.

— Виждам двама достойни, мъже, на които можете да родите деца, лейди Лиз-Ан. Хайде, или сама ще изберете, или аз ще го направя вместо вас. И не мога да ви гарантирам, че ще бъдете доволна от избора ми.

Лиз-Ан разбра, че ще трябва да приключат с този въпрос. Пое си дълбоко дъх и отново огледа внимателно двамата мъже.

— И двамата са еднакво лоши — мърмореше си тя тихо, макар вече да знаеше кого ще избере.

— Казахте ли нещо? — попита кралят с едва сдържано раздразнение.

Тя поклати глава.

— Не, Ваше величество. Ей сега ще направя избора си. — Искаше да се увери, че двамата рицари ще бъдат толкова унизени, колкото и тя. Изправи рамене и се приближи до Рейналф. Постави ръцете си на хълбоците и се взря отблизо в лицето му. — Нещата се изплъзнаха от ръцете ти — прошепна тя тихо, така че само той да я чуе.

Той посрещна думите й привидно спокойно, но присви силно очи, за да й покаже, че това не му харесва. Тя отстъпи назад и плъзна поглед по мускулестото му тяло. А после бавно го обиколи, за да го види отвсякъде. Беше стиснала здраво устни и въобще се държеше така, както беше виждала Джилбърт да прави, когато избира нов кон за конюшните им. Смело докосна косата му, хвана един кичур и го разтри между пръстите си. После опипа ръката му.

— Хм — прошепна тя.

Сложила пръст на устни, отново го обиколи и, като последна обида, се наведе, за да опипа глезена му. Рейналф полагаше неимоверни усилия, за да остане неподвижен. Очите му обаче говореха. Казваха на Лиз-Ан, че може би ще съжалява за отношението си. Тя се усмихна леко. Поклати глава и застана пред Филип. Той наистина гледаше самоуверено. Отново й се усмихна. Тя му се усмихна в отговор, но ледено. Подложи Филип на същия оглед, на който беше подложила Рейналф. Той също стоеше неподвижно, но гневът му нарастваше с всяка секунда. Най-после, с ръце на хълбоци, тя обиколи Филип за последен път и застана пред него.

— Добър ли си в борбата? — попита го тя, но така, че всички да чуят."

Филип е един от злодеите на романа...невероятно жесток, безсърдечен и садистичен направо ми идваше да му резна зелката (изобщо не съм кръважадна ) Но в крайна сметка злодеите си получиха заслуженото. Мога да кажа, че Тамара Лий е описала страхотно интимните моменти, с такава нежност...даже температурата ми сигурно се повиши още, а и финала много ми хареса с изключение само на едно нещо, че той разкри част от историята на следващата книга от поредицата - за Джилбърт брата на главната, а тя е НЕПРЕВЕДЕНА

Романът от мен има неоспорима, тотална десятка и като за последно си позволявам мъничкото удоволствие да ви споделя един от многото трогателни моменти в този роман за финал (на и без това дългият ми коментар )

"Той все още се опитваше да изтегли меча си с лявата ръка. Лиз-Ан го прегърна здраво. Роклята й се напои с кръвта му Рейналф се опита да я отблъсне, но не успя да го направи с една ръка, а не искаше да оставя меча си.

— Махни се! — извика той. — Нямам нужда от женска закрила.

Тя бурно разтърси глава.

— Не искам да умреш заради мен, Рейналф.

Той погледна красивото й лице, което сега изразяваше единствено страх да не го загуби. Да, сега тя можеше да избяга от него, но май не искаше да го направи.

— Аз… те обичам — прошепна тя. — Не ме карай да ти обяснявам нищо. Просто те обичам и толкова.

— Лиз-Ан. — Джилбърт закова коня пред тях и скочи на земята с меч в ръка. — Махни се от него.

Рейналф погледна първо много високия мъж, който идваше към тях, а после жената, за която беше готов да рискува всичко.

— Сбъркал съм — каза той с дрезгав глас. — Ти заслужаваш да се умре за теб. — И хвана здраво дясното й рамо."

Е, кажете ми как да не се влюбиш в този роман и този рицар?

Редактирано 21 януари 201115 г. от BlackRose (преглед на промените)

Мила, страхотен коментар на книжката, само не разбрах този Рейналф Уордю, той ли е дето е искал да я изнасили?

Мила, страхотен коментар на книжката, само не разбрах този Рейналф Уордю, той ли е дето е искал да я изнасили?

Не съм Мими, но ще ти отговоря, не, не Рейналф я напада в началото на романа, нали е главния, те не правят такива работи (добре де в повечето случай )

И се присъединявам, страхотен коментар, каквато е и книгата. Жалко, че останалите от поредицата не ги е огряло да ги видим на български.

Аве и аз като Жането разбрах, че той я е нападнал. Тя да не би просто да го е сбъркала с нападателя си, щото иначе за какво го мрази? (Май най-добре вместо да питам много да я прочета, защото изглежда много приятна книжка, стига да мога да си открадна малко време)