момичета, някои може ли да ми каже защо не мога да редактирам темата... искаше ми се да сложа линкове под книжките ама нямам бутонче с "редакнирай", само "отговор" и "цитирай"

момичета, някои може ли да ми каже защо не мога да редактирам темата... искаше ми се да сложа линкове под книжките ама нямам бутонче с "редакнирай", само "отговор" и "цитирай"

да мила,темата ти вече е на 7 дни и затова не можеш нови правила има,вчера го разбрах от Тихи,добре,че ме светна и аз се чудих,сега и оценките не можем да коригираме,трябва да го опсъдим спешно,но досега никой не се обажда

момичета, някои може ли да ми каже защо не мога да редактирам темата... искаше ми се да сложа линкове под книжките ама нямам бутонче с "редакнирай", само "отговор" и "цитирай"

Според новата политика на форума, обикновения потребител няма права да трие постовете си и може да ги редактира само до 7 дни от създаването им. Ето защо ще се наложи да притесним Xesi, която от сега нататък ще обновява постовете в съответните теми (тъй като само тя, като модератор, има нужните права). На нас ни остава да приготвяме обновленията и да й ги пращаме по скайп.

Разбрахме за това едва снощи, така че е нормално, че не сме повдигали въпроса до момента.

П.П. Маги, писах ти по скайп, просто не си влязла, за да видиш.

Ясно, мерси за бързия отговор...

Хайде и аз да си кажа мнението

Лунна красавица-хареса ми,но заради самото начало 9,5

Робинята-изчетох я с голям интерес ,така че 10

Зимни огньове- направо я излапах на един дъх 10

Златната невяста-ооооооооо тотална 10

Мира ще прочета и ще се изкажа иза нея

За останалите не мога да реша,тъй като не си ги спомням ясно,

което пък е фактор,че не са ме грабнали много-много

И двете трилогии са страхотни, получават пълно 10!  Джоана и Хедър са се справили чудесно, няма и една скучна страница! 

За Викинг - Кони Мейсън и Лунна красавица- Хелън Митермайър също по 10. Само "Мира" ми се стори скучна трябва да призная, че я четох "през ред", за това няма да дам оценка за нея. Колкото до "Робинята" не съм я чела 

Робинята - по принцип харесвам всичко на Катрин Каултър и тази книжка определено не отстъпва....много е хубава и интересна! Обаче отдавна съм я чела и подробностите ми бягат....ще трябва да я припомням....от мен има 9!!!

За трилогията на Греъм 10-10-10, това е една от най-добрите трилогии, които съм чела изобщо, ако можех бих и дала 100000000000000. За трилогията на Джоана сьщо 10, добра е, има и забавни моменти, но не може да се сревнява с тази на Греам. За Робинята 10-ка, заради самата история доста е интересна , а за Викинг на Конито отново 10, малко примитивна ,но поне не беше скучна. Лунната красавица и Мира не съм ги чела ,за да си дам мнението.

Тези дни прочетох и "Робинята" на Катрин Каултър наистина е увлекателна давам и 10! Жалко, че ги няма и другите книги от поридицата.

На мен "Робинята" също ми харесва, но не ме грабна, затова от мен 9

Робинята на Викинга на Хедър Греъм - нищо ново или отличаващо се освен Мергуин. Иначе сладка и развлекателна. От мен 7

Робинята на Викинга на Хедър Греъм - нищо ново или отличаващо се освен Мергуин. Иначе сладка и развлекателна. От мен 7

Аууууу,как ти са събра в устата такава оценка

Честно казано мислех си по-скоро за 5 към 4, ама викам айде...

10 от мен за "Робинята"

Джоана Линдзи - Пленница на любовта

от мен една голяма и крещяща 10ка

Редактирано 19 април 201016 г. от DeadSmurf (преглед на промените)

Дочетох трилогията на Хедър и вече мога да дам оценка : и за трите 10! Въпреки, че "Златната невеста" и "Робинята на викинга" много си приличат като история - първа среща сблъсък между главните и след това брак по неволя, книгите са много грабващи. Фаворит ми е "Златната невеста", тяхната любов много ме развълнува, а като проследиш и щастието им в другите книги направо http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif. Може би затова ми стана много мъчно, когато Ард-Рий умря.

Докато четох "Господаря на вълците" постоянно имах deja vu, но нямам спомен да съм я чела. Мелизандра и Конар също много ми допаднаха.

Подхванала съм поредицата на Джоана Линдзи за Викингите, подхванала колко да съм я подхванала..прочетох първите две и съм преполовила третата. Джоана с всяка следваща книга ме омагьосва все повече, уникален талант има тая жена.

Относно поредицата... Честно казано ми беше малко странно от Regency роман да се върна сред малко по-суровите и кървави времена.

Зимни огньове, Сърца в пламъци и Отдай ми любов...невероятна поредица. За Отдай ми любов за сега мога да кажа само, че Селиг е невероятно красив мъж и чаровник, докато четях описанието му все едно виждах Антъни Малъри като викинг

По подробен коментар мога да плясна за първите две от поредицата... Зимни огньове е много хубав роман, невероятно въздействащ и много силен, но аз се бях размазала от кеф, докато четях Сърца в пламъци

Зимни огньове се разказва за родителите на главната от Сърца в пламъци и главния от Отдай ми любов. Брена е келтка, отгледана и възпитана като войн, тя е толкова инатеста, упорита, непримирима и не на последно място горда. Гордостта й не се сломява дори, когато тя става робиня на Гарик.. Наистина една силна жена, която оцелява в мразовитата и неблагоприятна за живеене Норвегия. За Гарик какво да кажа типичния образ на наранен мъж, или по-скоро мъж с наранено честолюбие, мрази жените, защото годеницата му е избягала с богат търговец. Много труден беше пътят им...докато се опознаят, да се обикнат...и въпреки, че се обичаха доверието се появи едва на края на романът. На мен това, което най ми хареса от целият роман е това, че Брена, когато наистина се влюби се бори със зъби и нокти за тази любов, пребори дори смъртта и недоверието на Гарик, за да бъдат заедно. Книжката е много хубава и си заслужава да бъде прочетена. Оценката ми е 10.

Много жалко, че няма по-висока оценка от десятка, защото Сърца в пламъци определено заслужават минимум 100. На мен тя ми хареса много повече отколкото Зимни огньове, може би заради образът на Кристен (дъщерята на Гарик и Брена). Тя също може да борави с оръжия, тя също при доста злополучни обстоятелства стана робиня на главния - саксонецът Ройс, но тя е по-мека, по-нежна, знае какво иска от самото начало. И направо пощурява главния. Харесвам романът повече и защото е по-забавен, смяла съм се от сърце...

Ръката му обгърна талията й и той я вдигна във въздуха. Отнесе я до леглото и като я обърна с гръб към себе си, я положи на скута си.

— Ройс, недей! — Не можеше да повярва, че той ще го направи. — Само илюстрирах мисълта си!

— Можеше да намериш по подходяща илюстрация, моме. И докато още ме боли пищялът, ще се погрижа задникът ти да сподели болката.

Тази вечер Кристен яде права. Но на устните й играеше потайна усмивка. Може и да я бяха напляскали, задето си е позволила твърде много, но пък не можеше да се оплаче от обезщетението, което нейният саксонец й бе предложил след това.

На следващата сутрин Ройс предложи на Кристен да я заведе на езда. Каква ирония! Да получи такова предложение точно когато не можеше да си седне на задника. Но тя отиде.

и цялата сцена след боя между Гарик и Ройс. Малко ми беше странно като описваха Кристен като гигантка, при положение, че е 175 см (аз съм 172) толкова ли са били ниски саксонците? Друго, което ми направи впечатление е, че тя не се притесняваше от робството (освен от оковите), не се притесняваше да работи и да казва винаги каквото си мисли, а и да поотупва праха от нахалниците. Много свеж и забавен роман, с невероятна главна героиня. Просто ако не сте го чели, прочетете го...СТРАХОТЕН Е!!!

Редактирано 28 октомври 201015 г. от BlackRose (преглед на промените)

Малко ми беше странно като описваха Кристен като гигантка, при положение, че е 175 см (аз съм 172) толкова ли са били ниски саксонците?

Та значи,разни изследвания показват,че съвременния човек надвишава предшествениците си от 15 век с приблизително 15см.Прави сметка с колко надскачаме ония от времето на Кирстен,а какво ли дребно чудо е била Брена?

Та значи,разни изследвания показват,че съвременния човек надвишава предшествениците си от 15 век с приблизително 15см.Прави сметка с колко надскачаме ония от времето на Кирстен,а какво ли дребно чудо е била Брена?

Хахха-ха това ми хареса - дребно чудо. За жена да ти кажа не е проблем да е миньонче, до такива жени някой мъже се чувстват много добре. А и днес има много момичета под 1.60, които са съвършени, но в омалени размери. Проблема е че мъжете са били ниски - добре че не ги описват подробно откъм височина, че щеше да ми е много трудно да си представя главният едновремено велик-мъжествен-храбър войн в 1.62 см. Тогава трябваше романа да е за самураи или монголи, а не за викнги.

Прочетох Отдай ми любов на Джоана Линдзи. За мен това е най-слабата книга в поредицата, а и лично за мен това е най-слабата нейна, която съм чела (още не съм ги прочела всичките преведени). Не знам защо, просто книжката ме разочарова - дали заради самото действие или заради факта, че чета една след друга три книжки за викинги и роби/робини и ми е дошло в повече не мога да кажа, но факт е, че точно в този момент не ми хареса. Любимката ми Кристен бе с изцяло нов образ нямащ нищо общо с преди - беше ужасно отмъстителна, доста злобничка абе истинска валкирия. Ройс също много ми падна в очите в тази книжка - биеше Кристен и май не беше на шега (знам, че времената на викингите са доста по-жестоки, но за мен това си е непростимо). А за Селиг и Ерика просто не са ми любимите герои: тя в пристъп на обида прояви ужасна жестокост - само за момент и обстоятелствата й попречиха да я осуети, но... някак си не мога да я оправдая напълно. А за главният не знам какво да кажа, определено нещо не ми достигна в образът му... Пак да кажа, че може нагласата ми да е такава и да не съм я чела в момент, в който бих я оценила както трябва, но оценката ми е 7.

Пак да кажа, че може нагласата ми да е такава и да не съм я чела в момент, в който бих я оценила както трябва, но оценката ми е 7.

Ами аз не ги четох една след друга,но пак не харесах "Отдай ми любов".И то толкова,че чак съм изхвърлила от съзнанието си какво е правил Ройс и как се е държала Кирстен.Даже 7 и е много,ама и аз и дадох толкоз.

Редактирано 7 ноември 201015 г. от Plqsak (преглед на промените)

"Робинята на викинга" - от трите книги, нейното начало най-ме изкефи, главната си мисли че Ерик ще я изнасилва, пък той изпадна в безсъзнание върху нея (заради прободната рана която тя му нанесе). Цялата първа среща ми беше толкова забавна, такава динамика, такъв екшън! И вече като ги и ожениха, нямаше по-доволна от мен. Главната малко ме издразни на моменти като само страдаше за изгубената си любов, ама й простих. Книгата стана още по-интересна, когато младоженците заминаха за бащиния дом на Ерик, там Олаф и Иърин, просто ми обраха точките, бяха страхотни. Отново имаше много смях, но и тъжни моменти, беше ми мъчно когато дядото на Ерик се спомина, пак много емоционална книга. В момента само ми бяга финала, как точноси признаха любовта, ще съм благодарна ако някой ме подсети. Оценка от мен - 10!

Аз се връщам мнооого назад, но понеже сега свръших точно тази книга и реших да пейстна сцената, за която си помолила /не знам дали не си си я припормнила межувременно /

"Точно сега, когато се нуждаеше отчаяно от него, когато го желаеше с цялата сила на тялото си, когато копнееше да го докосва с нежност; сега, когато се беше влюбила истински в него, той беше започнал да я мами. Желаеше прислужницата Джудит.

— Не смей да ме докосваш! — пошепна страхливо тя, защото сълзите ей сега щяха да рукнат и да пречупят гордостта й.

Ерик отново сграбчи китките й и се приведе над нея. Гърдите му се отъркаха в нейните и тя закопня за милувката му. Устните му се сведоха над нейните, гласът му прозвуча дрезгаво:

— А как ще се погрижиш за предната ми страна, като не ми позволяваш да те докосвам?

— Върви по дяволите!

Той заглуши протеста й с целувка. Отначало груба и страстна, после сладка и нежна. Принудата се превърна в прелъстяване. Сладостта на целувката пречупи волята й, отне дъха и стопли тялото й. Ерик се отдели от нея, погледна я и отново се наведе да я целуне. В момента, когато сълзите й закапаха, Рианон отвърна глава и прошепна:

— Моля те, недей!

— Рианон, аз знаех, че си ти.

Тя го изгледа с разширени от ужас очи.

— Как така?

— Защото усетих сладкия ти аромат. Ти винаги ухаеш на рози. Сигурно е от сапуна, който употребяваш. От теб се излъчва прекрасен аромат. Познавам го също така добре като цвета на косата ти и пламъка в очите ти. Познавам го, защото ме преследва от деня, в който те видях за пръв път. Той броди из сънищата ми и ми напомня за теб, когато сме разделени. Обгръща ме като разкошните ти коси и замайва главата ми, когато сме заедно. Никоя друга жена не ухае така.

— Но… Ерик, тя беше в стаята ти, докато ти се къпеше!

— Донесе ми чисти кърпи. Тя е просто присулжница, скъпа моя.

— Да, но ти… — Тя спря и пое дълбоко въздух. — Защо стоя толкова дълго далеч от мен?

— Не исках да ти досаждам. Не исках да смущавам съня на бебето.

— Вече мина много време от раждането!

— Рианон, ти ми каза, че си се измъчила много. Реших, че е най-добре да спя отделно, докато се възстановиш напълно. А после… Ами, ти не намекна нито веднъж, че желаеш да се върна.

Тя навлажни с език пресъхналите си устни и го погледна право в очите.

— Защото мислех, че не го искаш!

— Искаш ли да се върна при теб?

Рианон отново пое въздух, разкъсвана между страха и желанието да повярва на нежността в очите му.

— О, божичко! — прошепна тя. — Просто не мога да повярвам, че казвам тези думи на един викинг! Да, да… Да, искам да се върнеш! Аз те искам… Аз… — Тя млъкна отново, разтрепери се цялата, защото беше усетила всичко онова, от което беше лишена безкрайно дълго време — твърдите бедра, ударите на сърцето му, изгарящата топлина на тялото му, лицето му, силно и красиво, впечатляващо съединение на две култури. И очите му… безкрайно сини и така невероятно нежни. Събра цялата си смелост и зашепна: — Аз те искам, Ерик. От цялото си сърце. Обичам те!

Ерик потрепери силно и я погледна едновременно смаян, изненадан и изпълнен с любов, не по-малко силна от нейната. Очите й бяха пълни със сълзи и блестяха сребърни на светлината на огъня, обкръжени от гъстите черни мигли. Косата й беше обгърнала голите им тела и разгаряше пламъци по кожата му. Устните й имаха цвета на напъпили рози, лицето й пламтеше, а тялото й беше още по-красиво от спомена, който го беше изгарял през дългите самотни нощи. Гърдите й бяха тежки и пълни, розовите им връхчета сякаш го канеха да ги целуне. Тялото й се усещаше безкрайно меко и топло под неговото.

И беше казала, че го обича!

— Знаеш ли колко ме беше страх — заговори дрезгаво той. — Страхувах се, че съм изгубил и малкото, което притежавах от теб, когато загина Роуан. Можех да се боря с живия човек, но не и с призрака му. Реших, че той все още стои между нас, и чаках да… — Той млъкна и Рианон го погледна смутено, защото не можеше да разбере тревогата му. — Страхувах се да се влюбя в теб, Рианон. Любовта прави мъжа лесно раним. Тя може да се превърне в страшно оръжие. Борих се с чувствата си и не знаех кога ще загубя тази битка. Знаех само, че непременно ще я загубя. Вероятно съм бил обречен да я загубя още в самото начало, в деня, когато те видях на крепостната стена. Може би е станало в момента, когато те повалих на пода в стаята ти. Или когато видях как танцуваш и омайваш мъжете е красотата си. Може би е било само отчаяното желание да те имам, да станеш моя, а когато го постигнах, бях загубен завинаги. Не знам кога се случи. Но аз също те обичам, скъпа моя съпруго, обичам те е цялото си сърце, с целия си живот, с цялата си душа.

— Ерик! — пошепна щастливо Рианон и сълзите рукнаха като порой от очите й. Думите, толкова дълго сдържани, сега бликаха от устата й: — Аз те обичах много преди смъртта на Роуан. Все още изпитвах дълбоки чувства към него и смъртта му ме натъжи много, но обичах само теб. Не можех, не исках да проумея, че мога да те обичам, особено след като ти постоянно се разпореждаше с мен, командваше ме нахално и дръзко.

— Аз ли съм бил нахален?

— И то как! — засмя се Рианон и пошепна невярващо: — О, Ерик, дали всичко това е истина?

— Знам, че ти си моят живот и че те обичам повече от всичко на света! — пошепна в ухото й той, простена задавено, помилва с връхчетата на пръстите си бузата й и продължи: — Толкова пъти съм наблюдавал как кърмиш сина ни и съм копнял да бъда на неговото място."

Страшно ми хареса тази сцена

Аз за сега си припомних само първите две на Хедър Греъм. Златната невеста много ми хареса. Но Робинята на викинга не можа да ми подейства, както първата. Историите много си приличаха. Това ми отне част от тръпката при втората книга. Освен това Ерик беше доста груб на моменти...Беше му станало навик по едно време да дърпа Рианон за косата, като иска да я подчини. Но пък тяхното разкриване на чувствата беше много по-емоционално и страстно, отколкото в първата книга. Като прибавим и промяната у Ерик след раждането на сина им, нещата горе-долу се изравняват с първата книга.

Тези дни ще започна третата. Дано сюжета да е с нова идея...

А Синеокият варварин на Джона Линдзи, пак ли е за викинги?

Редактирано 13 ноември 201015 г. от veselina_s_p (преглед на промените)

Аз се връщам мнооого назад, но понеже сега свръших точно тази книга и реших да пейстна сцената, за която си помолила /не знам дали не си си я припормнила межувременно /

"Точно сега, когато се нуждаеше отчаяно от него, когато го желаеше с цялата сила на тялото си, когато копнееше да го докосва с нежност; сега, когато се беше влюбила истински в него, той беше започнал да я мами. Желаеше прислужницата Джудит.

— Не смей да ме докосваш! — пошепна страхливо тя, защото сълзите ей сега щяха да рукнат и да пречупят гордостта й.

Ерик отново сграбчи китките й и се приведе над нея. Гърдите му се отъркаха в нейните и тя закопня за милувката му. Устните му се сведоха над нейните, гласът му прозвуча дрезгаво:

— А как ще се погрижиш за предната ми страна, като не ми позволяваш да те докосвам?

— Върви по дяволите!

Той заглуши протеста й с целувка. Отначало груба и страстна, после сладка и нежна. Принудата се превърна в прелъстяване. Сладостта на целувката пречупи волята й, отне дъха и стопли тялото й. Ерик се отдели от нея, погледна я и отново се наведе да я целуне. В момента, когато сълзите й закапаха, Рианон отвърна глава и прошепна:

— Моля те, недей!

— Рианон, аз знаех, че си ти.

Тя го изгледа с разширени от ужас очи.

— Как така?

— Защото усетих сладкия ти аромат. Ти винаги ухаеш на рози. Сигурно е от сапуна, който употребяваш. От теб се излъчва прекрасен аромат. Познавам го също така добре като цвета на косата ти и пламъка в очите ти. Познавам го, защото ме преследва от деня, в който те видях за пръв път. Той броди из сънищата ми и ми напомня за теб, когато сме разделени. Обгръща ме като разкошните ти коси и замайва главата ми, когато сме заедно. Никоя друга жена не ухае така.

— Но… Ерик, тя беше в стаята ти, докато ти се къпеше!

— Донесе ми чисти кърпи. Тя е просто присулжница, скъпа моя.

— Да, но ти… — Тя спря и пое дълбоко въздух. — Защо стоя толкова дълго далеч от мен?

— Не исках да ти досаждам. Не исках да смущавам съня на бебето.

— Вече мина много време от раждането!

— Рианон, ти ми каза, че си се измъчила много. Реших, че е най-добре да спя отделно, докато се възстановиш напълно. А после… Ами, ти не намекна нито веднъж, че желаеш да се върна.

Тя навлажни с език пресъхналите си устни и го погледна право в очите.

— Защото мислех, че не го искаш!

— Искаш ли да се върна при теб?

Рианон отново пое въздух, разкъсвана между страха и желанието да повярва на нежността в очите му.

— О, божичко! — прошепна тя. — Просто не мога да повярвам, че казвам тези думи на един викинг! Да, да… Да, искам да се върнеш! Аз те искам… Аз… — Тя млъкна отново, разтрепери се цялата, защото беше усетила всичко онова, от което беше лишена безкрайно дълго време — твърдите бедра, ударите на сърцето му, изгарящата топлина на тялото му, лицето му, силно и красиво, впечатляващо съединение на две култури. И очите му… безкрайно сини и така невероятно нежни. Събра цялата си смелост и зашепна: — Аз те искам, Ерик. От цялото си сърце. Обичам те!

Ерик потрепери силно и я погледна едновременно смаян, изненадан и изпълнен с любов, не по-малко силна от нейната. Очите й бяха пълни със сълзи и блестяха сребърни на светлината на огъня, обкръжени от гъстите черни мигли. Косата й беше обгърнала голите им тела и разгаряше пламъци по кожата му. Устните й имаха цвета на напъпили рози, лицето й пламтеше, а тялото й беше още по-красиво от спомена, който го беше изгарял през дългите самотни нощи. Гърдите й бяха тежки и пълни, розовите им връхчета сякаш го канеха да ги целуне. Тялото й се усещаше безкрайно меко и топло под неговото.

И беше казала, че го обича!

— Знаеш ли колко ме беше страх — заговори дрезгаво той. — Страхувах се, че съм изгубил и малкото, което притежавах от теб, когато загина Роуан. Можех да се боря с живия човек, но не и с призрака му. Реших, че той все още стои между нас, и чаках да… — Той млъкна и Рианон го погледна смутено, защото не можеше да разбере тревогата му. — Страхувах се да се влюбя в теб, Рианон. Любовта прави мъжа лесно раним. Тя може да се превърне в страшно оръжие. Борих се с чувствата си и не знаех кога ще загубя тази битка. Знаех само, че непременно ще я загубя. Вероятно съм бил обречен да я загубя още в самото начало, в деня, когато те видях на крепостната стена. Може би е станало в момента, когато те повалих на пода в стаята ти. Или когато видях как танцуваш и омайваш мъжете е красотата си. Може би е било само отчаяното желание да те имам, да станеш моя, а когато го постигнах, бях загубен завинаги. Не знам кога се случи. Но аз също те обичам, скъпа моя съпруго, обичам те е цялото си сърце, с целия си живот, с цялата си душа.

— Ерик! — пошепна щастливо Рианон и сълзите рукнаха като порой от очите й. Думите, толкова дълго сдържани, сега бликаха от устата й: — Аз те обичах много преди смъртта на Роуан. Все още изпитвах дълбоки чувства към него и смъртта му ме натъжи много, но обичах само теб. Не можех, не исках да проумея, че мога да те обичам, особено след като ти постоянно се разпореждаше с мен, командваше ме нахално и дръзко.

— Аз ли съм бил нахален?

— И то как! — засмя се Рианон и пошепна невярващо: — О, Ерик, дали всичко това е истина?

— Знам, че ти си моят живот и че те обичам повече от всичко на света! — пошепна в ухото й той, простена задавено, помилва с връхчетата на пръстите си бузата й и продължи: — Толкова пъти съм наблюдавал как кърмиш сина ни и съм копнял да бъда на неговото място."

Аз за сега си припомних само първите две на Хедър Греъм. Златната невеста много ми хареса. Но Робинята на викинга не можа да ми подейства, както първата. Историите много си приличаха. Това ми отне част от тръпката при втората книга. Освен това Ерик беше доста груб на моменти...Беше му станало навик по едно време да дърпа Рианон за косата, като иска да я подчини. Но пък тяхното разкриване на чувствата беше много по-емоционално и страстно, отколкото в първата книга. Като прибавим и промяната у Ерик след раждането на сина им, нещата горе-долу се изравняват с първата книга.

Тези дни ще започна третата. Дано сюжета да е с нова идея...

А Синеокият варварин на Джона Линдзи, пак ли е за викинги?

Благодаря за припомнянето, толкова съм забравила книгата, че ако беше пуснала откъса в играта с цитатите, можеше и да не го позная!

Колкото за третата книга - "Господарят на вълците", там идеята е малко по-различна, но е написана страхотно, щом си харесала първите две и тази няма да те разочарова.

А "Синеокият варварин" на Джоана е доста далеч от викингското време, коментирали сме я, ама в коя тема ще те излъжа, действието се развива в далечното бъдеще стил "Междузвездни войни", лично мнение най-слабата книга на авторката, но има и доста хора, които я харесват

А "Синеокият варварин" на Джоана е доста далеч от викингското време, коментирали сме я, ама в коя тема ще те излъжа, действието се развива в далечното бъдеще стил "Междузвездни войни", лично мнение най-слабата книга на авторката, но има и доста хора, които я харесват

Аха, значи може б ще я пропусна за сега. Истории в бъдещето не ми харесват на хартия. Тях си ги оставям за киното

Прочетох "Мира" - книжката е лека и забавна. Главният за викинг е много нежен, чак на моменти не ми се връзваше в образа. Но за сметка на това много ми допадна, как авторката описва мислите и

чувствата на героите, за да може читетеля да вникне в действията им. Много се смях на един от второстепените персонажи - героиня на име Астрид(сестра на главният), тази жена беше олицетворение на някой триглава ламя, само се биеше , протестираше и когато се захласна по отчето, който беше като момченце да нея и се чудеше как да го награби......много забавен момент.

Главната за сметка на това беше нежна и чувствителна и до последно вярваше в главният и любовта им, което си беше сладурско. Имаше и лош герой, който понамирисваше и искаше гравната за жена.

заслужена Оценка 9.