-Какво правиш тук с дрехите на майка ми?

К... пребледня.Той й изглеждаше така разярен,сякаш всички дяволи

са се вселили в него.

-Аз...аз...-започна с мъка тя и едва намери сили да продължи:

-Баща ти ми разреши да взема оттук нещата,от които ще имам нужда.

-Ти си не само крадла,но и лъжкиня-разярено кресна той.-Няма още

един ден,откакто си пристигнала,а си позволяваш да разполагаш с

всичко,което ти хареса.

К... се задъхваше от обида,усети пареща болка в гърлото си,но все

пак успя да се защити:

-Не съм крадла.Нито пък лъжкиня.Ако не ми вярваш,попитай баща си.

Внезапно Д... я сграбчи грубо и я избута обратно в килера,като

затвори плътно вратата след себе си.

-Веднага свали тази ролкя-заповяда й той.-Дрехите на майка ми са

прекалено добри за такива като теб.

К... отвори уста,за да възрази,но смелостта й в миг я напусна,като

видя стиснатите му устни и студените му сиви очи.

-Първо излез навън,после ще се съблека-отвърна му и го погледна с

омраза.

-И преди съм те виждал,няма от какво да се притесняваш-нагло се

усмихна Д...-Пък и постната ти фигура съвсем не е по вкуса ми.

-Може би предпочиташ такива като Мег-не му остана длъжна тя.

Защо ли го каза?Почти веднага съжали,чудейки се и на тази своя импул-

сивност,която я накара да реагира.В края на краищата неговите пред-

почитания по отношение на жените ни най-малко не я интересуваха.

Като се усмихна пренебрежително Д...отвърна:

-Може и да си права.Мег поне не е убила човек.

-Защо ме ненавиждаш?-събра смелост и го попита К...-Ти дори не ми

даваш възможност да покажа каква съм всъщност.Не съм убила никого

нарочно.Не се чувствам виновна за смъртта на този човек.

В този миг му изглеждаше така безпомощна,така беззащитна,Д...

почти забрави за престъплението й.А дали е проститутка?Може би вече

кроеше планове за прелъстяването на баща му,а вероятно и на брат му.

Явно на него се падаше тежката задача да я разобличи,защото никой друг

в семейството не забелязваше пороците й,очите им бяха отворени само за

нейната младост и красота.Ами ако той самият греши?Дали пък да не й позволи

да демонстрира пороците си само върху него,за да може после да докаже на

останалите,че тя е точно такава,за каквато я бе смятал?Ако прояви интерес

към нея,вероятно набързо би се отказала от възрастния му баща и прекалено

младия му брат?А и без това се смяташе за единствения член на семейството,

способен да й се противопостави,ако тя се опита да го впримчи в прелъсти-

телните си мрежи.

К...с учудване наблюдаваше промяната в Д...-циничната извивка на устните

му бе заменена от усмивка.

-Аз не те мразя К...Напротив,смятам,че си доста...интригуваща,истинско

удоволствие е човек да те гледа.

Редактирано 26 юли 201015 г. от viks (преглед на промените)

-Какво правиш тук с дрехите на майка ми?

К... пребледня.Той й изглеждаше така разярен,сякаш всички дяволи

са се вселили в него.

-Аз...аз...-започна с мъка тя и едва намери сили да продължи:

-Баща ти ми разреши да взема оттук нещата,от които ще имам нужда.

-Ти си не само крадла,но и лъжкиня-разярено кресна той.-Няма още

един ден,откакто си пристигнала,а си позволяваш да разполагаш с

всичко,което ти хареса.

К... се задъхваше от обида,усети пареща болка в гърлото си,но все

пак успя да се защити:

-Не съм крадла.Нито пък лъжкиня.Ако не ми вярваш,попитай баща си.

Внезапно Д... я сграбчи грубо и я избута обратно в килера,като

затвори плътно вратата след себе си.

-Веднага свали тази ролкя-заповяда й той.-Дрехите на майка ми са

прекалено добри за такива като теб.

К... отвори уста,за да възрази,но смелостта й в миг я напусна,като

видя стиснатите му устни и студените му сиви очи.

-Първо излез навън,после ще се съблека-отвърна му и го погледна с

омраза.

-И преди съм те виждал,няма от какво да се притесняваш-нагло се

усмихна Д...-Пък и постната ти фигура съвсем не е по вкуса ми.

-Може би предпочиташ такива като Мег-не му остана длъжна тя.

Защо ли го каза?Почти веднага съжали,чудейки се и на тази своя импул-

сивност,която я накара да реагира.В края на краищата неговите пред-

почитания по отношение на жените ни най-малко не я интересуваха.

Като се усмихна пренебрежително Д...отвърна:

-Може и да си права.Мег поне не е убила човек.

-Защо ме ненавиждаш?-събра смелост и го попита К...-Ти дори не ми

даваш възможност да покажа каква съм всъщност.Не съм убила никого

нарочно.Не се чувствам виновна за смъртта на този човек.

В този миг му изглеждаше така безпомощна,така беззащитна,Д...

почти забрави за престъплението й.А дали е проститутка?Може би вече

кроеше планове за прелъстяването на баща му,а вероятно и на брат му.

Явно на него се падаше тежката задача да я разобличи,защото никой друг

в семейството не забелязваше пороците й,очите им бяха отворени само за

нейната младост и красота.Ами ако той самият греши?Дали пък да не й позволи

да демонстрира пороците си само върху него,за да може после да докаже на

останалите,че тя е точно такава,за каквато я бе смятал?Ако прояви интерес

към нея,вероятно набързо би се отказала от възрастния му баща и прекалено

младия му брат?А и без това се смяташе за единствения член на семейството,

способен да й се противопостави,ако тя се опита да го впримчи в прелъсти-

телните си мрежи.

К...с учудване наблюдаваше промяната в Д...-циничната извивка на устните

му бе заменена от усмивка.

-Аз не те мразя К...Напротив,смятам,че си доста...интригуваща,истинско

удоволствие е човек да те гледа.

"Дръзка любов" - Кони Мейсън. Хубава книжка

Точно тя е Аз имам книгата със заглавие "Съблазън" Няма съмнение,че е тя Ти си

Редактирано 26 юли 201015 г. от viks (преглед на промените)

Точно тя е Аз имам книгата със заглавие "Съблазън"

Няма съмнение,че е тя Ти си

Той се втурна след нея и миг по-късно я настигна. Главната се бореше, когато той обви ръце около нея и той видя, че очите й са се разширили от ужас.

— Няма да те нараня! Какво правиш? Къде по дяволите си мислиш, че отиваш?

Тя спря да се извива и застана абсолютно неподвижна. Огромните й виолетови очи го изгаряха. Главния се намръщи и я пусна.

— Виж — започна той, — съжалявам. Проклятие! Защо, по дяволите, винаги ти се извинявам?

Той видя жеста й, но въпреки това я остави да го зашлеви. Чувстваше, че си го заслужава и освен това силата й бе направо жалка. Плесницата само го запари — съвсем леко.

— По-добре ли ти е?

— Писна ми от езика ти — рече тя кратко.

Той се изправи изненадан.

— Затова ли ме удари?

— Да! Не мога да понасям ругатните ти! Аз…

Главния се засмя.

— Знаеш ли, от време на време ме изненадваш с някоя проява на смелост, Главна. Мислех, че ме удари заради целувката.

И двамата изведнъж станаха много мълчаливи и напрегнати и всеки се замисли над станалото.

— Не беше редно — прошепна Главната.

— Права си.

— Защо го направи?

Той се вгледа в нея, а после се намръщи.

— Ти го искаше.

Очите й се разшириха.

От исторически любовен роман е.

Пускам още едно цитатче, за да не задържам играта http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/sad.gif

Главния не се радваше от това, което се канеше да каже на Приятеля.

— Горката Главна — простена Приятеля. — Господи, само като я погледнеш и веднага разбираш колко е сладка и невинна. Направо умирам, като си помисля как това чудовище я е докосвало!

Главния мълчеше.

— Аз съм ти длъжник — рече тежко Приятеля, като вдигна поглед.

— Аз не се справих много добре със защитата й — рече Главния тихо и с равен тон.

— Глявен, ти си най-силният мъж, когото познавам. Никой нямаше да се справи по-добре.

— Аз я целунах, Приятел — рече Главния, почти небрежно. — Два пъти.

Приятеля го зяпна.

— И двата пъти стана случайно — каза Главния.

Приятеля изрева и скочи на крака. Сграбчи Главния за ризата и го вдигна от мястото му. Главния не се съпротивляваше.

— Стана… — започна той, но после Приятеля му заби един в челюстта.

Главния нямаше намерение да избегне удара, нито да се бие, но инстинктивно обърна лице, като видя приближаването на мощния юмрук. Избягна удара и си спести счупена челюст. Сега крошето само го прекатури заедно със стола и той се приземи по гръб на пода.

— Подъл мерзавец — изрева Приятеля, като ритна стола настрани, сякаш бе хартиен. Той протегна ръка, вдигна Главния и отново го фрасна, този път в корема. Главния изпъхтя, но въпреки това не се защити.

— Случайно — успя да довърши той, задъхан.

Бренда Джойс - Пътуване към рая?

Бренда Джойс - Пътуване към рая?

Дамм, точно тя е

Ти си на ред.

Исторически роман Той улови нежно брадичката й и вдигна лицето й към своето. Устните му намериха нейните. — Вие сте прекрасна жена, Главна. — Целувката му стана по-настойчива. Главната беше изненадана. Не се отврати от целувката на Рицаря, не я намери безсрамна, но и не се развълнува. — Прие я, без да усети огъня, който пламваше в тялото й при целувките на Главния. В следващия миг някой я сграбчи за рамото и я дръпна настрана. Тя политна към едно дърво и пред очите й притъмня. Когато се овладя и се огледа, Рицаря лежеше на земята и от устната му капеше кръв. Главния стоеше заплашително над падналия, готов повторно да се нахвърли върху съперника си. Главната се втурна да помогне на Рицаря. — Не го докосвай, Главен! Той я бутна настрана. — Как смеете да се доближавате до жена ми! Заслужавате да ви убия! — изфуча вбесено той. Рицаря се изправи и ръката му се стрелна към меча. В погледа му имаше омраза. Главната се хвърли между двамата мъже. — Защо искаш да се биеш за мен, след като заяви, че повече не ме искаш? — попита гневно тя. Погледът на Главния потъмня още повече. — Какви ги говориш? Ти поиска развод, не аз! — Ти ми даде достатъчно основания за тази стъпка! — отговори злобно тя. — През целия ни брак се караше с мен и ме ругаеше, докато аз бях готова да ти дам любовта си. — Ти никога не ми предложи любов — отговори с болка той и лицето му се отпусна. Главната го погледна втренчено. — Главен, откакто съм омъжена за теб, не правя нищо друго. Опитвам се да ти бъда добра съпруга. А ти искаше само нея и мислеше само за нея! — Тя сведе глава, за да скрие сълзите си. Главния направи крачка към нея, но спря и отново се обърна към Рицаря с горящ от омраза поглед. Главната усети напрежението между двамата и побърза да се намеси. — Ако му сториш нещо, ще съжаляваш! — проговори предупредително тя. Главния смръщи чело, после изведнъж се усмихна. — А аз бях повярвал, че моята Главната е изчезнала — промълви меко той. — Сега се оказва, че тя просто е играла друга роля. Рицарят се закашля, за да скрие смеха си. Главната изпъна рамене и се обърна да си върви. Не понасяше мъжете да й се надсмиват. Главния я проследи с поглед, не знаейки към кого да се обърне. Искаше да получи удовлетворение от Рицаря, но много повече искаше да прегърне жена си. Направи второто. Рицарят видя как съперникът му се втурна към жена си и я заключи в обятията си и въздъхна завистливо. Остави двамата сами и се запъти бавно към двореца. — Ако не престанеш да се съпротивляваш, ще те отнеса да онова дърво и ще те кача на най-високия клон, за да молиш за милост! — заплаши Главния. При тази ужасна представа Главната утихна. Главния я притисна до себе си и се отпусна на затоплената земя. — Е, така е по-добре — промърмори той. — А сега ме изслушай. Нямам намерение да ставам за посмешище на краля и на целия двор заради теб! — Все пак се позабавлява добре, нали! — изфуча сърдито тя. — Сигурна ли си? А ти? На теб хареса ли ти? Главната поклати глава. — Не. Но вината не беше моя.

Редактирано 27 юли 201015 г. от BlackRose (преглед на промените)

"Джудит" - Джуд Деверо

Точно в целта. Давай, мила, ти си

Точно в целта. Давай, мила, ти си

Отново исторически цитат :

Думите, които никога не бе мислил, че ще изрече, не бяха толкова сложни, в края на краищата.

— Ще се оженим.

Тя го изненада, като поклати глава.

— Не, докато не ме помолиш, няма да се оженим.

— Главна!

— Благодари на бога, че няма да те карам да паднеш на колене за това — добави тя неумолимо. — Е?

— Ще се омъжиш ли за мен?

Тя рязко пое дъх. Чу го най-после, но още нямаше да го остави на мира.

— Какво друго?

— Не знам как го направи, но ти завладя сърцето ми, ума ми, боя се, че дори и душата ми. — И беше абсолютно вярно. Видя го в очите му и в главозамайващо красивата усмивка, с която я дари, преди да добави нежно, почти благоговейно: — Обичам те, Главна. Всъщност, не мисля, че бих могъл да понеса още един ден без теб.

Тонът й се смекчи, когато тялото й се сгуши до неговото и ръцете му я обгърнаха, за да я притиснат още по-близо.

— Толкова ли беше трудно?

— Господи, да. — въздъхна той, но всъщност не беше така, съвсем не беше.

— Ще стане по-лесно, обещавам ти.

Той вече не се съмняваше в това. Но като знаеше колко мъки й бе причинил, затаи тревожно дъх, преди да попита:

— Какъв е отговорът ти?

Главната беше твърде щастлива и изпълнена с любов, за да го измъчва повече.

— Знаеш го от месеци, твърдоглавецо. Просто не беше готов да го чуеш.

Облекчението на Главния се изля във весел смях, в стягане на прегръдката и накрая — в целувка, която трябваше да я изпепели цяла. Така и стана.

Това бе лесно."Твоята магия"-Джоана Линдзии любимите Малъри

Редактирано 27 юли 201015 г. от margc (преглед на промените)

Това бе лесно."Твоята магия"-Джоана Линдзии любимите Малъри

Точно така, любимите Малъри

Ти си на ред.

Ето и следващия (исторически)цитат През това време ГЛАВНАТА гледаше само мъжа, изправен срещу нея. Виждаше го за пръв път след шест години и се учудваше, че открива по-различен човек от подлия и безскрупулен тип, когото бе запомнила. Това безусловно бе същият ГЛАВЕН, с когото се бе запознала в Ню Орлиънс, но все пак не беше той. Бе нормално с течение на годините някои подробности да се изтрият от паметта й. Беше го виждала всичко на всичко три или четири пъти. Толкова вода бе изтекла оттогава… Самата ГЛАВНА се бе променила много, защо пък времето да пощади него? Този мъж бе ГЛАВНИЯ — с две думи — истинска отрепка! Внезапно тя атакува. Лицето й бе дори по-презрително от думите. — Господине, явно пристигам точно навреме, за да ви попреча да осъществите гнусния си план. Не можех да си представя, че сте такова нищожество! И без да си поеме дъх, тя се обърна към Мелинда, която наблюдаваше сцената, зяпнала от изненада. — Госпожице, съжалявам за огорчението, което ви причинявам, но вие не можете да се омъжите за този човек. Един ден ще ми благодарите, че съм провалила замислите му. ГЛАВНИЯ вътрешно й ръкопляскаше. Той прие всичко като умела постановка и искрено се възхити от артистичния й талант. Къде ли я бе открил Гейлорд? Щеше да прекрати този невероятен фарс, когато пожелаеше, но засега любопитството и смешната страна на ситуацията го подтикнаха да отложи намесата си. Думите на ГЛАВНАТА предизвикаха глух шепот в залата. Гостите се извърнаха към ГЛАВНИЯ, като очакваха реакцията му. Той обаче стоеше спокоен, очите му блестяха иронично и единственото затруднение, което изпитваше, беше да сдържа смеха си. Мелинда прекъсна мълчанието. Тя се обърна към Гейлорд и изрече със сподавен от гняв глас. — Как можа?… Провали моята прекрасна вечер. Мразя те, чуваш ли! Ненавиждам те! ГЛАВНАТА бе смаяна. Защо Мелинда се сърдеше на Гейлорд? Може би не бе разбрала нищо? Несъмнено трябваше да й разкаже за коварството на ГЛАВНИЯ. — Не е справедливо да се гневите на господин Истън, госпожице — сериозно каза Леони. — Той действаше само във ваш интерес. Не можете да се омъжите за господин ГЛАВЕН. Той е мой… — Я да мълчите! — прекъсна я Мелинда. — Първо не сте поканена, Гейлорд Истън също. Излезте незабавно и двамата. Чувате ли ме? Махайте се веднага! — Мелинда, изслушай я! — замоли Гейлорд. — Тя ще направи изключително важно разкритие. — Чуй я! — Не искам! — кресна Мелинда, тропна с крак и още по-силно стисна ръката на Морган. — Ще се омъжа за господин ГЛАВЕН и нищо не може да ми попречи. Гейлорд се извърна, отчаян от нейната упоритост. Изведнъж изгуби контрол над себе си и кресна. — Тъпачка такава! Не можеш да се омъжиш за него… Той е вече женен! И това е жена му!

Шърли Бъзби — Сърце за продан?.. заради изпуснатите имена

Ето и следващия (исторически)цитат

През това време ГЛАВНАТА гледаше само мъжа, изправен срещу нея. Виждаше го за пръв път след шест години и се учудваше, че открива по-различен човек от подлия и безскрупулен тип, когото бе запомнила. Това безусловно бе същият ГЛАВЕН, с когото се бе запознала в Ню Орлиънс, но все пак не беше той. Бе нормално с течение на годините някои подробности да се изтрият от паметта й. Беше го виждала всичко на всичко три или четири пъти. Толкова вода бе изтекла оттогава… Самата ГЛАВНА се бе променила много, защо пък времето да пощади него? Този мъж бе ГЛАВНИЯ — с две думи — истинска отрепка!

Внезапно тя атакува. Лицето й бе дори по-презрително от думите.

— Господине, явно пристигам точно навреме, за да ви попреча да осъществите гнусния си план. Не можех да си представя, че сте такова нищожество!

И без да си поеме дъх, тя се обърна към Мелинда, която наблюдаваше сцената, зяпнала от изненада.

— Госпожице, съжалявам за огорчението, което ви причинявам, но вие не можете да се омъжите за този човек. Един ден ще ми благодарите, че съм провалила замислите му.

ГЛАВНИЯ вътрешно й ръкопляскаше. Той прие всичко като умела постановка и искрено се възхити от артистичния й талант. Къде ли я бе открил Гейлорд? Щеше да прекрати този невероятен фарс, когато пожелаеше, но засега любопитството и смешната страна на ситуацията го подтикнаха да отложи намесата си.

Думите на ГЛАВНАТА предизвикаха глух шепот в залата. Гостите се извърнаха към ГЛАВНИЯ, като очакваха реакцията му. Той обаче стоеше спокоен, очите му блестяха иронично и единственото затруднение, което изпитваше, беше да сдържа смеха си.

Мелинда прекъсна мълчанието. Тя се обърна към Гейлорд и изрече със сподавен от гняв глас.

— Как можа?… Провали моята прекрасна вечер. Мразя те, чуваш ли! Ненавиждам те!

ГЛАВНАТА бе смаяна. Защо Мелинда се сърдеше на Гейлорд? Може би не бе разбрала нищо? Несъмнено трябваше да й разкаже за коварството на ГЛАВНИЯ.

— Не е справедливо да се гневите на господин Истън, госпожице — сериозно каза Леони. — Той действаше само във ваш интерес. Не можете да се омъжите за господин ГЛАВЕН. Той е мой…

— Я да мълчите! — прекъсна я Мелинда. — Първо не сте поканена, Гейлорд Истън също. Излезте незабавно и двамата. Чувате ли ме? Махайте се веднага!

— Мелинда, изслушай я! — замоли Гейлорд. — Тя ще направи изключително важно разкритие. — Чуй я!

— Не искам! — кресна Мелинда, тропна с крак и още по-силно стисна ръката на Морган. — Ще се омъжа за господин ГЛАВЕН и нищо не може да ми попречи.

Гейлорд се извърна, отчаян от нейната упоритост. Изведнъж изгуби контрол над себе си и кресна.

— Тъпачка такава! Не можеш да се омъжиш за него… Той е вече женен! И това е жена му!

Оле уникален цитат май не съм я чела, познавайте я да я започвам

Шърли Бъзби — Сърце за продан?.. заради изпуснатите имена

Точно така.Ти си на ход

Отново исторически цитат ******** беше оставил веднъж КОРАБА да ги настигне умишлено. Но това се беше превърнало в размяна на крясъци, което бе вбесило ########, защото не можеше да стигне до янкито, за да го пребие отново. За щастие, Главната, която сега бе на борда на ДРУГИЯ КОРАБ, не се бе появила на палубата да го чуе. Жените бяха склонни да проявяват съчувствие, виждайки, обезобразеното лице на някой, когото познаваха. А Главния определено бе обезобразен и вероятно се бе надявал на това когато му крещеше да спре, за да може да говори с нея. Главната не видя състоянието му, когато се върна на палубата на КОРАБА със слугите и багажа си, готова да смени корабите, защото Главния вече беше отнесен в каютата си, изпаднал в безсъзнание. — Е? — ******** сръга брат си. — Предпочитам да изчакам, докато не изглеждам вече като панда — измърмори ########. ********* се подсмихна. — Той ти насини само едното око, не двете. Но бих казал, че се справи доста добре. Изненадан съм. Не мисля, че и ти си го очаквал, нали? — Никога не съм го срещал на ринга. От това което чух от него, се е надявал на покана. Иска ми се да го беше споменал преди днес. Бих предпочел да знам предварително, че този бой ще продължи толкова дяволски дълго. — Аз пък не съм изненадан, като се замисля. — каза ********* — Палето прекара повече време да се възхищава на боксьорските ми умения в Родното място на главния, отколкото да се опитва да ме смаже от бой с братята си. Но те всички бяха доста добри с юмруците, тези янки. Третият най-лош бой в живота ми всъщност. — Те са били петима, а ти сам. Напълно разбираемо, старче. %%%%%%% не са никак дребни мъже. А другите два боя? — Ти и по-големите, разбира се — припомни ******** на #########

Някоя от книгите на Джоана Линдзи...ох ама коя?ЪЪ,"Твоята магия"...

Редактирано 27 юли 201015 г. от viks (преглед на промените)

Сигурно е някоя от последните 3 за Малъри, ама аз още не съм ги прочела...

Редактирано 27 юли 201015 г. от geri_113 (преглед на промените)

Прави сте, вярно е, че е Джоана, но не е Твоята магия.

"Покорителят"

От любимите Малъри е, но не е Покорителят

Редактирано 27 юли 201015 г. от BlackRose (преглед на промените)

Прелъстяването

Прелъстяването

Давай, Йори, ти си.

Редактирано 28 юли 201015 г. от BlackRose (преглед на промените)