Аха, "Девицата и звярът" http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif Давай, Пете, смело напред

Аха, "Девицата и звярът" http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif Давай, Пете, смело напред

Ох, най-накрая, късмета съвсем ме напусна тези дни отново нещо историческо:

"- Главна... - поде той с нетърпелив тон.

Тя си пое дълбоко дъх и избъбри:

- Не искам да се омъжвам, сър. Никога не съм искала да се омъжвам. Няма да се омъжа.

Това като че ли накара маркиза да замълчи. Той се намръщи още повече. Прокара ръка през ниско остриганата си тъмнокестенява коса от върха на челото чак до тила. Този жест бе болезнено познат на Главната. Правеше го всеки път, когато бе замислен дълбоко, когато забелязваше някоя подробност или обмисляше план за действие. А напоследък това винаги караше коленете й да омекват.

Главния се обърна и се приближи до масивния махагонов шкаф. Наля си вино от сребърната гарафа в една метална чаша, отпи замислено и се обърна към Главната.

- Нека се опитам да разбера. Не искаш да се омъжиш за мене лично или мисълта за брака по принцип не ти харесва?

Гласът му бе изгубил язвителната си нотка и в него се четеше просто любопитство.

Ако смятах, че има дори най-малък шанс да ми обърнеш толкова внимание, колкото обръщаш на конете си, или да ме намираш толкова интересна, колкото политиката или тази проклета война, вероятно бих се омъжила за тебе, без да питам, помисли огорчена Главната. Всичките й измислени мнения за безбройните неизгоди на брака за една интелигентна или независима жена щяха да се изпарят веднага, стига само маркизът да бе показал поне мъничко интерес към нея като човек, вместо като към някакво удобство.

Тя изрече с безразличен тон:

- Не се интересувам от брак с когото и да било, лорд Главен. Не виждам предимствата от него...поне за себе си.

Това беше толкова необикновено и смешно изказване, че Главния се засмя..."

Редактирано 29 юли 201015 г. от hol_back_girl (преглед на промените)

Джейн Фийдър - Неочакваната годеница?

Джейн Фийдър - Неочакваната годеница?

Мдаа, дори не можах да те затрудня. (много любима ми е книгата между другото)

Мдаа, дори не можах да те затрудня. (много любима ми е книгата между другото)

Тя ми е любимата от поредицата

Цитатът отново е исторически

Шумът от превъртането на ключ в ключалката накара Главния да се обърне, но се разочарова, щом видя, че това е пазачът, който му носеше дневната дажба.

— Овнешко, милорд — каза боязливо той.

— По дяволите! — прогърмя гласът на Главния в малкото помещение.

— И аз не обичам много овнешко, милорд, ама… — рече пазачът, в същия момент осъзнавайки, че не храната е причината за гнева на графа. След като остави подноса, той го погледна със страхопочитание. Затворен или не, Главния беше опасен човек и голям герой за всеки истински мъж. — Искате ли нещо друго, милорд?

— Новини! — процеди лордът с такова свирепо изражение, че стражът отстъпи машинално назад. Граф Главния винаги искаше новини и пазачът беше особено доволен, че тази вечер е подочул някои слухове. Вълкът обаче надали щеше да се зарадва, когато ги чуеше.

— Носят се разни слухове, милорд. Слухове, ама такива, на които може да се вярва, подочути от люде, дет’ знаят…

— Какви слухове?

— Говори се, че снощи брат ви бил извикан при краля.

— Брат ми е в Лондон?

Пазачът кимна утвърдително.

— Дойде вчера. Искаше незабавно да ви види. Заплаши, че ще подложи на обсада кулата, ако не му позволят.

— Къде е той сега?

Стражът се почеса по темето.

— Един етаж над вас и през няколко стаи на запад — тъй подочух. Под охрана.

Редактирано 29 юли 201015 г. от BlackRose (преглед на промените)

"Кралството на мечтите" - Джудит Макнот

"Кралството на мечтите" - Джудит Макнот

Пак си ти, Пете

Пак си ти, Пете

Нещо много лесно:

"****** подхвърли:

— И ето идеален момент да минеш на въпроса, ####, преди да съм умрял от старост.

#### стрелна брат си със студен поглед.

— Ти не си поканен, така че защо не отидеш да си легнеш?

— Не мога, мили момко. Това, по което си влачиш краката е пода на моята спалня — #### леко се изчерви при това напомняне, но ***** не беше приключил — Главна, това което брат ми…

Това беше. #### прелетя разстоянието помежду им и блъсна ****** назад с такава сила, че и двамата паднаха на земята от другата страна на бюрото.

Главната скочи на крака и невярващо попита:

— Вие двамата луди ли сте?

Главата на ****** се показа първа, докато се изправяше.

— Определено не — той подаде ръка на брат си, за да стане.

— Извинявай, Главна! — каза ####, докато заобикаляше бюрото, прекарвайки ръка през косата си, за да я оправи — За съжаление това е нещо обичайно за нашето семейство.

— Имаш предвид между нас, нали скъпо момче? — добави ****** с втренчен поглед — Никога няма да свариш старците да се удрят насам-натам, така че не я плаши, като подмяташ, че всички са като теб и мен.

— Така е — съгласи се #### смутено — ****** и аз сме просто по-енергични. Наречи го братско съревнование, ако искаш.

Все още леко разтърсена от техния “прилив на енергия”, Главна каза:

— Тъй — като аз самата нямам братя и сестри, страхувам се, че ми е малко трудно да го приема."

Прелъстяването - Джоана Линдзиииииии?

Прелъстяването - Джоана Линдзиииииии?

Точно тя

Отново исторически и любим роман — Кой си ти, по дяволите? — попита ядосан Главния. — Аз задавам въпросите, обезчестителю на невинни жени, най-черен от всички дяволи! Това започваше да прилича на повторение на проповеде на **********. Главния бе мислил, че дяволът се смята за най-черен, но когато огледа мъжа на вратата по-внимателно, той вече не му се стори дявол. Просто беше грозен. — О, #########, за бога — промълви Главната, докато се опитваше да прикрие голотата си, — я престани да се държиш като глупак. Със Главния сме женени. Да не мислиш, че щях да бъда едно легло с него, ако не бяхме? — Да не искаш да кажеш, че тази торба кокали е мъжът, за когото баща ти е искал да се омъжиш? — попита Главния. — Да. Това е ######## #######. — ####### #######! — повтори Главния и името едва не го задави. — Да. Името му е ужасно дори за самия него, затова те моля да не го правиш на въпрос. ##########, този мъж — тя посочи към Главния — е съпругът ми, Главния Главния Главния . — Просто Главния. — ######## предпочита официалните обръщения. — Тогава нека да се разкара от спалнята ми, докато не се облечем. Обзалагам се, че той никога не е нахълтвал при майка ти и баща ти в такъв момент. На Главната й беше трудно да повярва, че родителите й някога бяха изпитвали онова, което току-що се беше случило с нея. — Не си мисли, че ще се спасиш от наказанието за това, че си насилил тази нещастна, невинна жена, като ругаеш и богохулстваш — заяви гръмогласно #########. — Адът зее пред краката ти и ти ще бъдеш погълнат от него. Ти ще… — А ти ще получиш куршум в главата, ако бъда принуден да стана от това легло.

Блеки не съм си взимала хапчето за помнене таз вечер дай жокерче моли че си ми забила свредел у мозъчето.

Блеки не съм си взимала хапчето за помнене таз вечер дай жокерче моли че си ми забила свредел у мозъчето.

Нали си мой човек... ето още един мноооогоо издайнически цитат

Главния можеше да устои само на красотата й. Беше в състояние да преживее изгаряща физическа страст. Бе смятал, че ще бъде в състояние да не обръща внимание на нейния чар и доброта. Но причината за падението му беше проклетата й невинност. Достатъчно му беше само да я погледне в блестящите очи и той започваше да се чувства като удавник.

Проклети да бъдат всички жени с имена на цветя! Какво толкова особено имаше в тях, че мъжете от семейство ******** не можеха да ги забравят? Това щеше да го научи да не съжалява братята си за слабостта им. Той се бе хвалил, че може да остане неуязвим за чара на всяка жена. Главния беше оцелял след цяла дузина добре подготвени женски кампании. Но когато момиченцето от Вирджиния се беше появило в заведение му, той беше паднал в клопката й като последния глупак.

Главния трябваше да се увери, че Главната ще остане при ####. Това беше единственият начин, по който можеше да наруши магията, която беше хвърлила върху него. Това беше също и единственият начин да овладее желанието си. Ако се бе изкушавал преди, то сега, когато пред света Главната му беше законна съпруга, изкушението беше двойно по-голямо.

Не можеше да каже на Главната истинската причина, поради която я беше изпратил в пансиона на Бела. Не можеше да я каже на никого. Как можеше да обясни, че не вярваше, че ще успее да не докосне на съпругата си? Всички очакваха от тях да спят заедно. Това беше единственото нещо, за което повечето младоженци мислеха в продължение на първите няколко месеца.

Ако изпреваря боби ша е цяло чудо ама това си е батко лей с лилето и непоправимия серсем Зак дето още на осем каза че ша става картоиграч. Верно съм затрила одеве гинкобилобата да не позная пастора и зак магарето

Сънчооо, ти май се шегувкаш с мен, а

Аз съм една "голяма бяла птица", чакам играта да продължи без да съм потвърдила... Ама мислех, че не е нужно Давай, Сънчо, ти си...

Казва се голяма бяла водоплаваща дето не е лебед и води ятото. От опит знам, че всички го можем. Така това беше бъзик. Цитата също ще е бъзик щото ще го отгатнете за секунди, но сигурна съм ще усмихне нощта и утре деня ви. Главният, четвърти дук на тътъръ и притежател на множество други, по-малки титли, в настоящия момент полагаше черен физически труд. Той трупаше слама в обора, при това с усърдие, но същевременно и с някаква разсеяност, която му пречеше да усети, че по ръцете му избиват мазоли и че фината му ленена риза е подгизнала от пот. Беше се заел с тази работа, за да не тръгне да разбива някоя от стените с голи юмруци — желание, което бе изпитал в резултат на последната си среща с Главната и на изумителните й разкрития. Напразно. Събирането на слама не му помагаше да се отърси от спомена за тази среща. Тъкмо обратното — усилията, които полагаше, сякаш още повече разпалваха яростта му. Значи щяла да се омъжи за него, така ли? Само през трупа му! Що за дързост! Що за безочие! Да си науми подобно нещо без дори да го е виждала. Другите жени, които се бяха домогвали до титлата му — той отдавна бе престанал да ги брои — поне бяха искали и самия него също толкова, ако не и повече. Трябваше вече да е свикнал с това, но не беше, по дяволите. А и случаят с Главната бе уникален. На нея изобщо не й пукаше дали е пройдоха или светец. Тя не се интересуваше от човека, а единствено от проклетата титла. Божичко, дори си го беше признала, при това без да й мигне окото, без капчица свян. Винаги я бе смятал за разглезена, своенравна, избухлива. Но не и за користолюбива. Само като си помислеше какво би станало, ако не беше глупостта на Приятеля, ако не се бе наложило да потъне в нелегалност… Не си спомняше да е приемал покана за бал в Хампшър, но той и без това имаше навика да приема всевъзможни покани, за които впоследствие забравяше напълно и се налагаше секретарят му непрекъснато да му напомня къде трябва да отиде. В такъв случай, ако си беше у дома — където трябваше да си бъде, вместо да се прави на идиот по настояване на дукесата, — вероятно щеше да отиде на въпросния хампшърски бал, щеше да срещне там Главната при коренно различни обстоятелства и може би, само може би, щеше да се остави да бъде запленен от тази нейна умопомрачителна усмивка, без ни най-малко да подозира, че подлата малка авантюристка предварително е намислила да се омъжи за него заради титлата му. Тази мисъл го смрази — и разяри. Как му се искаше да се появи на проклетия бал и да й даде да се разбере; да се държи като безсърдечен грубиян, като безпътен негодник, като първокласен мерзавец; да я накара да се подмокри от ужас. Но щом Главната знаеше, че е поканен в Хампшър, явно всички очакваха появата му на бала, включително Приятеля. И макар че след като Главния очевидно се бе покрил, Приятеля едва ли би се надявал да го срещне на такава публична забава, все пак сигурно нямаше да пропусне да провери. Щеше да цъфне на бала със заредени пистолети. Главия знаеше, че все още е твърде рано да смята, че приятелят му се е вразумил. Не беше минало достатъчно време. Но колко време щеше да бъде достатъчно? Два месеца, според Дукесата?. — Дотогава госпожичката ще се е отчаяла, ако наистина е бременна — беше казала тя. — И ще бъде принудена да каже името на истинския баща или да приеме да се омъжи за някого, когото брат й ще се погрижи да й намери. Не мога да си представя как сестрата на Приятеля на главния ще се съгласи на това, като знам каква е своенравна и суетна, но Приятеля няма да отстъпи. Той не би оставил нещата така само защото ти си изчезнал. Ще трябва да я омъжи. И тогава ще ти остане само единият от двата проблема. Първият проблем бе как да избегне брака с лукавата сестра на Приятеля. Вторият, който щеше да остане неразрешен дори ако всичко се развиеше според плановете на Дукесата, беше как да избегне опасността да бъде направен на решето от най-добрия си приятел. Но два месеца тих селски живот бяха прекалено дълго време. Главния се надяваше на Приятеля да му дойде акълът в главата по-рано и да си припомни, че той даже не харесваше проклетата му сестра и че и през ум не би му минало да я съблазнява, още по-малко — да й прави дете, както твърдеше тя. Каква ирония, осъзна внезапно Главния. Беше дошъл тук, за да избегне брака с една коварна млада госпожичка, а се бе натъкнал на друга. Първата си служеше с лъжи, за да го закара до олтара; втората щеше да си послужи с умопомрачителната си усмивка… Дали? Наистина, как ли възнамеряваше да го плени? Докъде бе готова да стигне, за да получи него и неговата конюшня? Неговата конюшня, за бога! Това бе най-вбесяващото и най-оскърбителното от всичко. Беше го избрала, защото харесвала неговата конюшня. О, и да не забравяме, че той, Главния Главен, нямало да бъде поканен на сватбата. Хм, дяволски много му се искаше да види как ли ще мине без него. — Мога ли да попитам каква е целта на това, което вършите? Главния се обърна. На вратата на един от оборите се беше облегнал секретаря му и безстрастно наблюдаваше сътвореното от него. Едва сега Главния се огледа наоколо. Беше разпилял слама навсякъде — по конете, във водата, върху себе си. Но той вдигна вежда възможно най-високомерно и направи усилие да превъзмогне болката в дланите си, която най-после бе усетил. — Всичко, което върша, има своята цел, господин секретар. Просто тази в момента ми убягва.

"Мъжът на моите мечти" - Джоана Линдзи

Редактирано 29 юли 201015 г. от geri_113 (преглед на промените)

Явно ша е само нощно смеене, но изненадващо за мен взе че падна след три секунди. Ти си слънце.

Явно ша е само нощно смеене, но изненадващо за мен взе че падна след три секунди. Ти си слънце.

Мерси за хубавият цитат! Наистина усмихна ноща ми

Главната задърпа ръката му, но тя се връщаше отново и отново към гърдите й. Разбра, че всяка съпротива е напразна.

— Ще се разкрещя — обеща Главната.

— С което ще привлечете заинтригувана публика.

Беше забравила, че не са сами. С кавгата щяха да привлекат вниманието на другите мъже. Ръката му продължаваше да шари.

— Вървете по дяволите — каза Главната. — Добре, ще седна както вие пожелахте.

— Мъдро решение, принцесо.

Не свали ръка от гърдите й, докато тя се обръщаше, за да се озове отново в скута му. Погледна го, безкрайно разочарована и ядосана, че не можа да спечели дори тази незначителна битка.

— Да съм да казвала, че сте изчадие адово Главен?

— О, да.

— А че сте копеле?

— И това.

— Знаете, че ви презирам.

— Неизбежно беше.

Тя замълча и се загледа в пътя, по който яздеха, твърдо решила повече да не го поглежда. Последната му реплика още звучеше в главата й. Целия следобед се опитваше да разбере: наистина ли беше неизбежно? Тя самата не беше съвсем сигурна. Но откъде идваше неговата увереност?

Исторически е.

Мхм, това ми е доста познато, ала не знам може да съм чела нещо подобно. В пърият момент си помислих за "Мъжът на моите мечти", но мисля, че не е тя, а това ми е ужасно познато.

Тайната принцеса - Джоана Линдзи?

Тайната принцеса - Джоана Линдзи?

Леле, наистина ли е този цитат? Ужас, направо не мога да повярвам, че не познах. С парцалите да се изям дето тая принцеса и така не беше предпочетената от мен книга от поредицата. Прочетох я, много е хубава, но "Ти ми принадлежиш" ми е слабостта. ;д

Тайната принцеса - Джоана Линдзи?

Точно така! Давай, мила, ти си на ред

Исторически роман Главната имаше чувството, че всичко се движи, когато пристигна на втория етаж. Момичетата скачаха, крещяха и се държаха една за друга. Някои от тях изглеждаха, сякаш всеки момент ще припаднат. Бяха облечени, но повечето по нощници, с боси крака, с разпилени по раменете дълги коси, несресани. Впрочем те всички си прекарваха много добре. — Какво е това, което чувам… — Той е тук, вътре! — изкрещя ********, като посочи към банята и в същото време подскачаше нагоре-надолу като гумена топка. — Аз го видях, той няма никакви дрехи върху себе си. Когато ######### се присъедини от другата й страна, ******** отново започна да крещи. Подстриганата й руса коса подскачаше докато тя си въртеше главата насам-натам. — Какво, по дяволите, ви става? — чу се плътен мъжки глас. Момичетата замръзнаха на място и крясъците им спряха на минутата. Главната се обърна и видя, че стои на по-малко от шест инча разстояние от Главния. Беше гол от кръста нагоре. Почувства се, сякаш някой я е ударил в стомаха. Почти не можеше да диша. Не можеше да се движи. Главния беше толкова близо, че можеше да усети мъжката му миризма, защото той беше тренирал дълго време и потта, която покриваше тялото му, сега под светлината правеше кожата му да блести. Пулсът му туптеше във вените на врата. Главната почти усещаше топлината, която се излъчваше от тялото му. Можеше да прочете колко руси косъма се намират в центъра на гръдния му кош. Беше сигурна, че ще припадне.