И аз я харесвам http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/laugh.gif

Ето и моя цитат- исторически Много е лесно...

Главната потръпна от погнуса, като погледна собствената си слепната и мръсна дреха. Тя копнееше да се изкъпе, да почувства мекото блаженство на едно чисто легло. Главният я наблюдаваше със съчувствие и разбиране. Но изведнъж осъзна пълната с очакване тишина, която се бе възцарила долу в кръчмата. Той пристъпи към Главната.

— Изпискайте! — заповяда той.

Главната вдигна вежди в недоумение.

— Трябва да изпищите! Силно!

Главната само го гледаше.

Почти нежно той постави ръка на прозрачния плат, който покриваше гърдите й. След това с рязко дръпване разкъса дрехите й от горе до долу. Разголена напълно, тя застана пред погледа му, в който просветна топлина.

Сега най-после с пронизителен писък, който накара огледалата да затреперят, тя даде израз на целия си натрупан гняв, страх и отчаяние. Тя пое въздух и издаде едно не по-малко сърцераздирателно ехо на първия писък. Но този път Главният й запуши устата с ръка и прекъсна представлението. В тежката тишина, която последва, най-после долу от кръчмата проехтя буря от груби смехове и подмятания, за това веселие пиратите бяха чакали близо цял час.

Главният обви Главната в прегръдките си и докато голите й гърди се притискаха към кожения му елек, тя долови сподавения му смях.

— Сега тия типове ще има за какво да говорят поне един час — ухили се той.

Но писъците бяха възвърнали духа на Главната. Тя сърдито се откъсна от ръцете му.

— Свалете си лапите от мене! — изсъска тя, скочи от другата страна на леглото, за да постави някаква преграда помежду им. — Наистина ли няма сила на тоя свят, която да ме освободи най-после от вас? Няма ли да се види краят на вашата досадна настойчивост?

В очите на Главният проблесна недоумение. Но бързо сарказмът му взе отново връх.

— Поне вие няма защо да се упреквате за това! Бог е свидетел, че направихте всичко, което е по силите на един човек, за да ме изхвърлите от своя живот. За ваше нещастие храбрият Питни си го каза направо. Ето как стана, че сега съм тук и трябва да продължавам да играя вашите игри. Заради вас убих човек, но благодарна ли сте ми за това? Не, по дяволите! Нямаше да се разтревожите, ако видехте със забит нож мен вместо него, точно нямаше да се налага да се опасявате, че пиратите могат да ви проснат по гръб…

— Вие сте сатана! — изхлипа тя. — Адско изчадие, пуснато на земята, за да ме измъчва!

— Ох, не, Главна! Аз съм само човек от плът и кръв, с наранено сърце, който два пъти изпита отровното жило на вашите лъжи и измами! Аз съм само вашият съпруг по волята божия, от който се опитвате за втори път да се отървете. И то не по пътя на закона, а като искате да изцапате ръцете си с моята кръв!

Прилича ми на "Интриги" на Хедър Греъм. За съжаление не съм чела книгата, така че това е само предположение.

Прилича ми на "Интриги" на Хедър Греъм. За съжаление не съм чела книгата, така че това е само предположение.

Не е тя.

Мисля, че е Шана.

Мисля, че е Шана.

Точно тя е Знаех си,че няма да ви затрудни

Исторически цитат А той я беше наблюдавал, усетил бе необузданите спазми и знаеше, прекрасно знаеше какво върши с нея, знаеше как я владее, знаеше как точно се чувства тя… Целуна я отново, после се изправи на лакти. — Най-сетне сърцето ти започва да бие нормално. Тя погледна брадичката му, но почувства топлината му върху гърдите си, върху сърцето си. Ей сега ще й се подиграе, помисли си, ще разтръби победата си над нея, ще я потъпче и ще обяви господството си. Тя потръпна в очакване. Но той нежно отметна косите от челото й, коси, овлажнени от безумието на страстта й, и много бавно и пресипнало изрече: — Обичам те, Главна. Никога не съм смятал, че такова нещо съществува, но очевидно го има. Обичам те и ще те обичам, додето ритна петалата и ида на оня свят, но дори и да се зарея във вечността, пак ще те обичам. И ще продължавам да те докарвам до страст, додето най-сетне приемеш любовта ми и ме допуснеш в сърцето си така, както в тялото си. И тъй като дори самата аз смятам, че цитатът е много постен и труден пускам един твърде издаен Устата на Главния се разтегли в усмивка и той каза: — Здрасти, Главна. Закара ли Коня в конюшнята? Нахрани ли я? Няма ли да се запознаеш с приятелката ми ***? Ела да те запозная. Тъкмо си говорехме за ##########, за пътуването ми и… — Мошеник нещастен! Още една ли?! Колко жени имаш? И всичките ли са такива млади и красиви? Но това е греховно! Би трябвало да те обесят, да те застрелят и да те изкормят! Аз самата бих… Гласът й пресекна и тя пребледня. Поклати глава и косите й, вече напълно освободени, рукнаха по раменете и гърба й. — О, не! — недоверчиво Промълви тя. — Това не го казах аз, нали? Вдигна отново полите си и побягна към градините с гръцките статуи. Може пък и да й харесат голите статуи, помисли си Главния, загледан след нея. Беше ли ги виждала вече? Трябваше да я попита. Представи си, че я люби под някое ужасяващо мраморно изображение на Зевс, прелъстяващ някой лебед. После се обърна към ***, която учудено и недоверчиво гледаше подир тичащата Софи, и рече: — Това е моята съпруга, Главната. Много е ревнива. Стой по-далеч от нея. — Твоята какво…

Редактирано 31 август 201015 г. от BlackRose (преглед на промените)

Исторически цитат

А той я беше наблюдавал, усетил бе необузданите спазми и знаеше, прекрасно знаеше какво върши с нея, знаеше как я владее, знаеше как точно се чувства тя… Целуна я отново, после се изправи на лакти.

— Най-сетне сърцето ти започва да бие нормално.

Тя погледна брадичката му, но почувства топлината му върху гърдите си, върху сърцето си. Ей сега ще й се подиграе, помисли си, ще разтръби победата си над нея, ще я потъпче и ще обяви господството си. Тя потръпна в очакване.

Но той нежно отметна косите от челото й, коси, овлажнени от безумието на страстта й, и много бавно и пресипнало изрече:

— Обичам те, Главна. Никога не съм смятал, че такова нещо съществува, но очевидно го има. Обичам те и ще те обичам, додето ритна петалата и ида на оня свят, но дори и да се зарея във вечността, пак ще те обичам. И ще продължавам да те докарвам до страст, додето най-сетне приемеш любовта ми и ме допуснеш в сърцето си така, както в тялото си.

И тъй като дори самата аз смятам, че цитатът е много постен и труден пускам един твърде издаен

Устата на Главния се разтегли в усмивка и той каза:

— Здрасти, Главна. Закара ли Коня в конюшнята? Нахрани ли я? Няма ли да се запознаеш с приятелката ми ***? Ела да те запозная. Тъкмо си говорехме за ##########, за пътуването ми и…

— Мошеник нещастен! Още една ли?! Колко жени имаш? И всичките ли са такива млади и красиви? Но това е греховно! Би трябвало да те обесят, да те застрелят и да те изкормят! Аз самата бих…

Гласът й пресекна и тя пребледня. Поклати глава и косите й, вече напълно освободени, рукнаха по раменете и гърба й.

— О, не! — недоверчиво Промълви тя. — Това не го казах аз, нали?

Вдигна отново полите си и побягна към градините с гръцките статуи. Може пък и да й харесат голите статуи, помисли си Главния, загледан след нея. Беше ли ги виждала вече? Трябваше да я попита. Представи си, че я люби под някое ужасяващо мраморно изображение на Зевс, прелъстяващ някой лебед.

После се обърна към ***, която учудено и недоверчиво гледаше подир тичащата Софи, и рече:

— Това е моята съпруга, Главната. Много е ревнива. Стой по-далеч от нея.

— Твоята какво…

Аааа,тва не е ли на А.Куик? И да е,не знам коя е книгата,а ми е тооолкова познато.

Аааа,тва не е ли на А.Куик? И да е,не знам коя е книгата,а ми е тооолкова познато.

Не, Гале, не е Амандичка

Непознатата от Ямайка, Катрин Каултър http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

Редактирано 31 август 201015 г. от bobych (преглед на промените)

Непознатата от Ямайка, Катрин Каултър http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

Давай, Бобчо, ти си мила

Пак историческо

Бързо пришпори коня си, за да не би да го спрат отново. Значи тя е излъгала? Баща му е бил прав. Както си мислеше първоначално, слуховете не бяха нейно дело. Нима Главната се бе обявила за техен автор, защото е знаела, че това ще му подейства като плесница?

Главния изгаряше от нетърпение да научи истината. Той прекоси улицата до края, после се върна обратно за нова обиколка. Когато отново приближи местопроизшествието, което бе привлякло още по-голям брой зяпачи, най-накрая реши, че Главната може би е сред тълпата любопитни да видят какво се е случило. Дръпна коня си встрани, за да не пречи на движението, и се зае да я търси.

Не видя Главната, но бързо съзря Приятелката, която стоеше в центъра на множеството и плачеше. Главния първо се намръщи, а после го обзе вцепеняващ ужас. Присъствието на Приятелката бе прекалено голямо съвпадение. Скочи от коня си и си проправи път през тълпата. Там зърна русата глава, която търсеше — окървавена на земята.

— Какво си направила? — изкрещя той на Приятелката. — Под каретата ли я блъсна?

— Тя се опита да ме спаси — прошепна момичето, което очевидно беше в шок.

Главния не я чу. Вече бе коленичил до Главната. Боеше се да я докосне. Изглеждаше като птица с прекършени криле. Дишането й бе едва доловимо. Конска подкова, вероятно с разхлабен пирон, беше разкъсала палтото и роклята й. Платът беше напоен с кръв. Главния не можеше да прецени дали по тялото й има много наранявания. Едно беше сигурно: каретата не просто я беше блъснала, тя бе стъпкана от конете. Палтото й беше изцапано с кални отпечатъци от подкови.

Конете се намираха само на няколко метра. Те все още бяха като полудели, ритаха и се съпротивляваха на човека — вероятно кочияша — който стоеше пред тях с разперени ръце и се мъчеше да ги удържи.

— Не я пипай, господине — обади се някой зад гърба на Главния. — Всеки момент ще пристигне помощ.

— Някой отиде да доведе лекар.

— Видях как става. И двете момичета тичаха по улицата пред препускащата карета. Късмет е, че не отнесе и двете.

— И аз видях. Такава красавица. Истински ангел — очите си не можах да откъсна от нея! И после изчезна под конете. Да ги застрелят, мене ако питат. На плашлив кон не може да се има доверие.

— Жалко! Такова хубаво момиче!

Гласовете долитаха от всички страни и отекваха като грохот в ушите на Главния. Те не му говореха, просто отбелязваха на какво са станали свидетели.

Главния не можеше да я остави да лежи там. Просто не можеше. Някой се опита да го спре.

— Тя ми е жена! — изръмжа той и го оставиха на мира. Той не знаеше, че сълзи мокрят бузите му. Не знаеше, че прилича на безумец.

— Божичко, Главна, да не си посмяла да умираш! — повтаряше той като заклинание, молейки се тя да го чуе някак си.

Чаровникът който................ Джоана ???

Чаровникът който................ Джоана ???

Абсолютно точhttp://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif Давай напред

Абсолютно точhttp://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif Давай напред

Я оцелих . Исторически и много лесен цитат от една страхотна книга.

Главната с усилие задържа доволната си усмивка, като видя, че Главният не откъсва очи от нея.

— Милорд, — каза на Х............, едър и възрастен господин, многогодишен неин обожател, — кой е онзи господин, който така нахално ме гледа?

— Защо? Това е графа на Главният — отговори Х............ — Лорд Главният. Мислех, че вече се познавате, след като скоро ще сключи брак със сестра ви.

Главната поклати глава и се усмихна.

— Не, негова милост и аз се движим в различни кръгове. Кажете ми, наистина ли е толкова груб, колкото изглежда?

Х........... се разсмя.

— Желаете ли да ви го представя и лично да си създадете мнение?

— Благодаря, но смятам сама да се представя. — И без да дочака отговора, насочи коня си към Главният. Докато се приближаваше, в стомаха ѝ се появи някакво странно усещане. Погледна го в лицето и го позна на мига. — Боже мой! — каза и спря коня си пред него. — Това сте вие.

Получи поглед, по-остър и от меч.

— Празненството на кораба — измърмори той. — Вие скочихте през борда.

— А вие ме гледахте с неодобрение. — Главната му се усмихна. — Проявих се като глупачка — призна искрено. — Бях малко замаяна. Макар че за вас едва ли е основателна причина.

— Какво искате? — От гласа му я полазиха тръпки по гърба. Нисък, глух, звучеше като ръмжане.

— Какво искам? — тихо се засмя. — Право в целта, а? Директността е едно от качествата, които ценя у мъжете.

— Нямаше да ме доближите, ако не искахте нещо.

— Имате право. Знаете ли коя съм, милорд?

— Не.

— Госпожица Главна. Сестрата на годеницата ви.

И тогава ти дойде, Лайза Клейпас http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

И тогава ти дойде, Лайза Клейпас http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

Точно попадение http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif . Ти си слънце.

Следващо историческо

Главния насочи вниманието си към жена си, която седеше на масата срещу него. Главната бе обещание за живот и за надежда. Защото в нея го привличаше нещо повече от несъмнената красота на тялото й; привличаше го красотата на душата й, силата на нейната цел, верността й към близките й и към нейния крал. Тя бе всичко, за което той никога не бе знаел, че копнее, и всичко, което се съмняваше, че би могъл да притежава.

Чувствайки главата си силно натежала, Главния реши, че е най-добре да си тръгне, колкото и да му се искаше да остане. Този миг бе прекалено ценен, за да го прахоса. Той се изправи на крака и стаята мигновено потъмня.

— Главния! — извика Главната и се хвърли към него. Ръцете й го прегърнаха, за да не падне. — Нека ви помогна — настоя тя и го поведе към леглото.

— Не — възпротиви се той, — мога да ходя. — Мразеше да се чувства безпомощен пред нея, сякаш бе инвалид. Премига. Ръката му я обгърна, за да се опре на нея, лявата му длан допря за миг гърдите й. Какво ставаше? Едва ли бе толкова уморен. Виното? Невъзможно. Главата му винаги бе носила на пиене. А освен това бе изпил само една чаша, както и Главната. Усети дебелия дюшек под тялото си.

— В… моята стая — успя да каже той. Гласът му отслабваше все повече и повече.

— Успокойте се, милорд. — Гласът на Главната достигаше до него от някаква огромна далечина. — Трябва да си починете. — Тя го побутна нежно по гърдите, за да се отпусне назад, върху дебелите възглавници. Около главата му се носеше аромат на рози; бе загубил битката да остане буден.

Главната изчака няколко минути, наблюдавайки дълбокото, спокойно дишане на съпруга си, после се наведе и докосна рамото му.

— Главния — повика го тя. Той не отговори и тя разбра, че е заспал дълбоко. Дясната страна на лицето му почиваше върху възглавницата. „Прилича на ангел!“ — помисли си тя и се наведе, за да свали обувките от краката му. Гъстите златисти мигли на лявото му око докосваха страната му.

Докато преместваше тялото му, Главната забеляза нещо, което бе пропуснала да види по-рано. На дясното му коляно имаше белези. Костите бяха заздравели, макар и не така, както преди. С връхчетата на пръстите си тя леко го докосна. Очите й се върнаха върху лицето му, спокойно в съня. „О, любов моя, да можех да облекча болката ти!“

Стана, извади шалчетата от куфара и ги отнесе при леглото.

Върна се при масата, за да довърши вечерята си. Усмихна се, вземайки си от подноса голямо парче от крехкото бяло пилешко месо. Взе сребърната солница и го посоли. Навярно щяха да изминат няколко часа преди Главния да се събуди и тя щеше да има нужда от цялата си енергия за битката, която все още предстоеше.

"Девицата и звяра" Вероника Хол

Ма защо днес все ма изпреварваааат

Аз веднъж да знам книгите

Редактирано 2 септември 201015 г. от plqsak (преглед на промените)

"Девицата и звяра" Вероника Хол

Точно в целта http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif Давай, Юле

И така с известно закъснение един исторически цитат: Когато вратата на каретата се отвори и Сестрата изскочи навън, Главният не се помръдна. Гледаше втренчено зад нея. Накрая Главната се появи с наведена глава и сведени рамене. Изглеждаше победена и това го ядоса още повече. — Виждам, че се върна — каза той, студен като риба на лед. — Да — каза Главната, без да го погледне. — Не бих искала да е така, но, изглежда, не мога да се сравня даже и с най-младия От Семейството. Тя се опитваше да държи куфара си и това го ядоса още повече. Все още се възстановяваше от болестта си и въпреки това се беше опитала да го напусне пак — и носейки сама онзи проклет куфар! — Семейство ........... са способни в по-голямата си част. — Мога ли да си тръгна сега, господарю? — Говорейки, тя повдигна главата си и го погледна решително в лицето. — Искам да замина. Може ли да получа височайшето разрешение на ваша светлост? — Не. — Главният пристъпи към пея и издърпа куфара от пръстите й. — Ела сега. Тя не помръдна. Той съзнаваше, че всички слуги на Семейството бяха внимателни наблюдатели на проклетата мелодрама, на която бяха свидетели, тя предлагаше богат материал за клюки през настъпващите зимни нощи. Той се приближи до нея и каза много спокойно: — Уморен съм до смърт от твоето неблагоразумие. Действаш, без да мислиш, дръзка си и няма да търпя това повече. Ще дойдеш веднага с мен и, за Бога, спри да се държиш, като че ли ще те набия! Тя изправи раменете си и влезе с него в салона. Свекърва й стоеше там, готова да избълва огън срещу нея. Главната се отдръпна назад. Не искаше това. Погледна другия млад мъж и видя, че е ..........., най-малкият брат, който беше влюбен в глупачката с две имена и без гърди. Сестрата не се виждаше никъде, но Главната знаеше, че тя наблюдава. Никой от Семейството не би отминал такова обещаващо зрелище. Главният се обърна, когато тя спря. — Какво има сега? — Кога ще ме отведеш при баща ми? — Какво, по дяволите, означава това? — Ти знаеш много добре, че не искаш да остана тук. Заминах просто за да ти спестя ценното време и да спестя на себе си още унижения в твоите ръце. Ако ме оставиш да замина, никога няма да ме видиш отново. Тя спря за момент и горчивина се промъкна в гласа й: — Предполагам, че искаш да ме отведеш обратно, нали? Ще ти достави ли удоволствие и по-нататък да ме унижаваш? Да кажеш на баща ми, че съм твърде несъвършена и че искаш всичките си пари обратно. — По-тихо говори, по дяволите! — Защо? Майка ти ме иска тук почти толкова, колкото би приветствала чумата! Думите ми трябва да я зарадват. — Млъкни! — Няма да млъкна! Не те признавам за мой съпруг. Няма да ти се подчинявам вече. — Ти си в моята къща! Аз съм господарят тук, никой друг. Ще правиш точно това, което ти казвам, и край! Нима да търпя твоите глупости, госпожо. И Главната, която имаше кротки маниери и спокоен, вежлив темперамент, полетя към съпруга си и го удари в гърдите с юмруци. Остави я да го удари, защото замръзна от шок и изненада. Лицето и гореше, очите й бяха разширени. Той много нежно обхвана китките й и постави ръцете й до тялото. — Стига толкова, Главна, стига. Сега ти и аз трябва да поговорим. — Не! — каза тя. Главният вярваше в разума и спокойствието. Беше свикнал да е господар в къщата си. Не беше деспот, нито злобен дивак. Но думата му беше закон и само неговото мнение имаше значение. А тази проклета жена смееше да се изправи срещу него. Това беше вбесяващо и непоносимо. Не знаеше какво да прави. В армията всеки непокорен войник просто щеше да бъде отстранен, нашибан с камшик или затворен в карцера. Но какво можеше да направи едни мъж, на когото жена му показваше непослушание пред всички слуги, майка му, брат му и сестра му? — Не! — повтори тя. — Остави я да си замине — каза графинята на ............. — Тя иска да си замине, Главен, остави я. Той й хвърли поглед, какъвто никога не беше получавала от него. — Майко, бих предпочел да мълчиш. Майка му пое дълбоко въздух. Главният се обърна към жена си: — Ако не дойдеш с мен веднага, ще те грабна на рамо и ще те отнеса. Като заплаха това беше определено и точно. Въпреки това Главната не мислеше, че той ще предложи още сцени за удоволствие на слугите. Не, беше твърде горд, за да направи толкова непристойно нещо. Ти се обърна и пристъпи към входната врата — решително, с вдигната глава. В този момент Сестрата изпищя; неземен звук, който накара всички да се обърнат към нея, включително и Главната. Тя скачаше, крещейки до прегракване. — По дяволите, Сестра — извика Главният — Стой мирно! — Плъх, Главен, огромен, ужасен, космат плъх! Погледни там! Точно до Главната! О, Господи, не мога да повярвам, той иска да се покатери по полата й. Главната грабна полите си и изтича в съседната стая, която беше Златният салон. Затръшна вратата, спря в средата на стаята и прецени, че не е имало никакъв гризач, че Сестрата отново я е измамила. Ау, това много излезе, нищо, колкото повече, толкова повече, както казал Мечо Пух.

Редактирано 3 септември 201015 г. от julie81 (преглед на промените)

Невестата от Шербрук, Катрин Каултър http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

Невестата от Шербрук, Катрин Каултър http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

Точно така. Давай, Боби.

Поредно историческо

Долу в салона завари Главната да приготвя закуската. Изминалите дни му дадоха възможност да я види сега сякаш за пръв път с непредубеден поглед.

Главната наистина бе представително създание, което дори и в невзрачните си дрехи можеше да засенчи много жени в пищно облекло. Прихванатата с панделка коса падаше в цялата си дължина по раменете й. Водопадът от гъсти медни коси напомняше „Раждането на Венера“ от Ботичели, която бе видял във Флоренция.

— Радвам се да видя, че сте последвали съвета ми и помагате — закачи я той. — Бях сигурен, че ще можете, стига да пожелаете.

Главната се извърна и го изгледа гневно с искрящи очи. Тя гореше от желание да му каже как се бе трепала, за да направи тази руина поне малко обитаема.

— Господарят на замъка днес ще ни удостои ли с присъствието си? — отвърна тя саркастично. — Да не би да се успахте, милорд? Слънцето изгря преди доста време.

— Преди не повече от час — отвърна Главния весело.

— Да приемем. А тук закуската очаква вашия изнежен стомах. — Тя пристъпи към казанчето, сипа в една дълбока чиния малко овесена каша и я тръсна пред него. — Да ви е сладко!

— Изключително сте мила, девойко — отвърна той с лек поклон — действително красива гледка. Честна дума, ако дамите в двореца видеха вашия тоалет, нямаше да оставят на мира шивачите си, външността ви гали окото.

— Дрехите ми са доказателство за щедростта на благородния господин — отвърна тя хапливо.

Главния не й обърна внимание и опита кашата, за да се отдръпне мигновено с изкривени от погнуса устия.

— Наистина ви липсва всякакъв талант за готвене. Може би щипка сол ще направи тази помия по-поносима.

— Разбира се, господине, — Главната взе купата и отиде с нея до печката, направи нещо с гръб към него, а после отново я постави пред него. — Това отговаря ли на вашия вкус?

До носа на Главния достигна аромата на женската й плът, когато тя се наведе напред и роклята й му предостави кратка, но прелъстителна гледка. Той усети как кръвта му кипна.

Главната се изправи и забеляза с почуда, че погледът му следи движенията й, сякаш не може да се откъсне от гърдите й. Тя се изчерви от гняв и попита язвително:

— Да не търсите заместница на Братовчедката, милорд?

— Момиче, това за вас би било непостижима цел, така че не поставяйте на изпитание суетата си — отвърна той презрително и поднесе лъжицата с овесена каша към устните си.

— Солта достатъчно ли е? — попита сладко Главната. Втренчил сърдито поглед в нея, Главния стана, взе купичката и изхвърли съдържанието в огъня, където то просъска при допира с една главня. Главния си сипа втора порция от канчето, посоли я малко и се върна, на стола си.

Главната се зае сега с печката, после посегна за метлата, за да измете пода, отначало бавно, после все по-бързо и енергично, така че се вдигнаха облаци прах и маркизът се разкашля. Той яростно удари по масата.

— Престани, вещице такава!

Главната се подчини и го наказа с презрителен поглед през рамо.

— Работата ви пречи, така ли, милорд?

Кашляйки, Главния се опита да разсее облаците прахоляк. После посочи с пръст другия край на масата.

— Сядай, женище такова.

— Вещица? Женище? На мен ли говорите?

— А на кого? — Главния я погледна и поклати глава. — Предупредих Приятеля, но той не щеше да ме чуе.

— Приятеля? — Любопитството й се разбуди.

— Да. Приятеля. Попита ме дали може да ви ухажва.

— Ах, така ли? — Тонът й бе станал осезаемо по-рязък. — И вие разрешихте ли му?

— Той ще пристигне днес по обяд.

Сега Главната стана и удари с длан по масата.

— Колко любезно от ваша страна да му дадете разрешение за това, лорд Главен!

— Дадох му добър съвет. Не е в моя власт да кажа нито да, нито не. Препоръчах му да пита лично вас. Честно казано, предупредих го и го посъветвах да ви се представи в пълно бойно снаряжение, ако иска да се измъкне читав.

— Ах, вие… — В очите й просветна, докато тя свиваше устни. — Как смеете да сводничите с един от вашите съучастници? Ооох!

Със стиснати юмруци тя се обърна и тръгна нагоре, защото не можеше да понася повече ироничното му хилене. Спряла на първото стъпало, тя извика:

— Бихте ли изпратили Слугите с няколко кофи вода при мен? Много вода! Искам да изпробвам медната вана в стаята си.

"Сълзи от злато"?

"Сълзи от злато"?

Аха. Давай смело напред