Уау! Това се казва бърза реакция.

Точно тя е. Давай напред!

Бърза съм, защото това е една от най-любимите ми книги и веднага я познах! Следващото историчиска цитатче:

— Не.

Остана изненадан от резкия й тон и се притесни, когато видя как обви ръце около себе си, сякаш се опитваше да се защити от нещо. Изведнъж усети, че се отдръпва от него, сякаш потъва в бурно море от лични чувства.

Кученцето излая, като че ли искаше да им напомни за късния час.

— Трябва да се прибирам, Главен — изрече Главната със съжаление. Тонът й бе безрадостен и примирен. Главния можеше да се закълне, че в момента, когато погледна към дома си, в нея се прокрадна страх.

Той се вгледа внимателно в лицето й.

— Съгласен съм. Сигурен съм, че баща ти вече е полудял от тревога по теб!

Изящното й лице сякаш се покри с було на безкрайна тъга и Главния внезапно изпита желание да го вдигне.

— Какво би си пожелала, за да запомниш завинаги този рожден ден? — чу се да пита той. — Има ли нещо специално, което искаш?

Тя погледна строго изсечените му черти, гъстата черна коса, която вятърът бе отметнал от загорялото му лице, и топлите лешникови очи, които нежно се взираха в нея.

Имаше само едно нещо, което желаеше, една непостижима мечта, за която копнееше сърцето й. Отговорът й долетя като тих полъх на вятъра. Главния остана като замаян, загледан след нея, докато, прегърнала новия си любимец, тя изчезваше в мрака на нощта.

— Искам да ме чакаш да порасна.

Бърза съм, защото това е една от най-любимите ми книги и веднага я познах! Следващото историчиска цитатче:

— Не.

Остана изненадан от резкия й тон и се притесни, когато видя как обви ръце около себе си, сякаш се опитваше да се защити от нещо. Изведнъж усети, че се отдръпва от него, сякаш потъва в бурно море от лични чувства.

Кученцето излая, като че ли искаше да им напомни за късния час.

— Трябва да се прибирам, Главен — изрече Главната със съжаление. Тонът й бе безрадостен и примирен. Главния можеше да се закълне, че в момента, когато погледна към дома си, в нея се прокрадна страх.

Той се вгледа внимателно в лицето й.

— Съгласен съм. Сигурен съм, че баща ти вече е полудял от тревога по теб!

Изящното й лице сякаш се покри с було на безкрайна тъга и Главния внезапно изпита желание да го вдигне.

— Какво би си пожелала, за да запомниш завинаги този рожден ден? — чу се да пита той. — Има ли нещо специално, което искаш?

Тя погледна строго изсечените му черти, гъстата черна коса, която вятърът бе отметнал от загорялото му лице, и топлите лешникови очи, които нежно се взираха в нея.

Имаше само едно нещо, което желаеше, една непостижима мечта, за която копнееше сърцето й. Отговорът й долетя като тих полъх на вятъра. Главния остана като замаян, загледан след нея, докато, прегърнала новия си любимец, тя изчезваше в мрака на нощта.

— Искам да ме чакаш да порасна.

Замъкът на мечтите-А.Кейн.Това чудо го редактирах хи-хи

Редактирано 12 септември 201015 г. от plqsak (преглед на промените)

Точно тя е. Давай сега ти :-))))

Точно тя е. Давай сега ти :-))))

И, разбира се от исторически роман, лесничко е:

Тя заби невиждащи очи във вратата, затръшнала се зад него. Знаеше, че парализиращото вцепенение, което я бе обзело, бе само тънка преграда пред океана от болка. Сега той никога нямаше дай повярва, че го обича. Каква ирония на съдбата, в мига, в който бе осъзнала любовта си, тя завинаги бе разрушила възможността някога да я сподели със съпруга си.

— Съпругът ви изглежда не споделя възгледа ви, че бракът ви е по взаимна изгода — сепна я сухият глас на херцога. Напълно бе забравила за присъствието на ХЕРЦОГА.

ГЛАВНА вдигна поглед. Изгаряше от срам, задето го бе направила свидетел на подобна сцена.

— Съжалявам — прошепна младата жена.

— Какво игра играете? Съпругът ви не ми прилича на човек, който би се оставил да го манипулират с ревност. Той е в състояние да ви напусне или да ви извие врата, но никога не би участвал в нечисти любовни игри. — Очите му бяха твърди като кремък.

ГЛАВНА с усилие овладя обърканите си чувства и едва намери сили да заговори. ХЕРЦОГЪТ заслужаваше да бъде откровена с него.

— Не играех игра. Аз… просто се опитвах да разбера какво се крие в сърцето ми. Само че сега, когато знам какво изпитвам към ГЛАВНИЯ, вече е твърде късно.

Лицето му омекна при вида на неподправеното й страдание.

— Започвам да подозирам, че под изисканата ви и хладнокръвна външност се крие романтично сърце. Ако това е истина, последвайте съпруга си и се хвърлете в краката му, молейки го за прошка. Все още сте в състояние да си го върнете, поне този път. Един мъж може да прости на една жена, когато наистина я обича. Само не му позволявайте да ви завари отново в прегръдките на друг. Съмнявам се, че би ви простил за втори път.

Коварната Марго Мери Джо Пътни имаше и друго заглавие книгата но не се сещам Другото заглавие би трябвало да е Падналите ангели

Редактирано 12 септември 201015 г. от Sianaa (преглед на промените)

Коварната Марго Мери Джо Пътни имаше и друго заглавие книгата но не се сещам

Другото заглавие би трябвало да е Падналите ангели

Ъъ,позна авторката,но не книгата.

"Заложница на съдбата"?

"Заложница на съдбата"?

Те така!

Те така!

Моят исторически цитат:

"Главната продължаваше да се мята и да стене, а завивките й бяха паднали на земята.

В следния миг Главната отново изстена. Опита се да каже нещо, но Главният не можа да различи думите. Положи ръка върху нейната. Мърморейки нещо неразбираемо, Главната веднага я отблъсна.

— Главна, добре ли си? Тя не отговори.

— Аз съм, Главният. Кажи ми какво има.

И пак никакъв отговор. Главният не знаеше какво да прави. Никога не се бе занимавал с болна жена. Би повикал някого, ако знаеше към кого да се обърне.

Сега тя лежеше тихо. Главният щеше да се върне по пътя, откъдето бе дошъл, и да си легне, но се отпусна и седна до нея. Въпреки клетвите му никога да не се жени, никога да не се доверява на жена, особено на красива, градска жена, не можеше да отрече привличането, което бе възникнало между тях от първия миг, когато се срещнаха.

Сега можеше да седи близо до нея, да я гледа, може би дори да я докосне, без да се страхува, че тя ще се намръщи или ще го отблъсне с израз на страх и отвращение. Може би дори би могъл да си обясни какво бе това у нея, което го караше да се чувства толкова объркан.

Баща му веднъж му бе казал, че ще разбере, когато срещне подходящата жена. Казал му бе, че ще се чувства така, сякаш се познават цял живот, въпреки че ще се срещнат за пръв път.

Не такова беше положението с него и Главната. Двамата гледаха на всичко от напълно противоположен ъгъл. Не се доверяваха един на друг — вероятно защото бяха толкова различни.

Главният си казваше да стои далеч от нея, но изпитваше желание да стои с часове до нея, да й говори, да я докосва. Беше я целунал, беше я държал в прегръдките си и след това не беше в състояние да мисли за нищо друго. Тя го бе омагьосала и той не можеше да направи нищо, за да го предотврати.

Главният протегна ръка да я докосне. Знаеше, че не бива, но не можеше да се удържи. Никога не бе предполагал, че една жена може да бъде толкова мека и да мирише толкова хубаво като Главната. Това не бе мирис на парфюм. Беше простичка, чиста миризма, като утринен бриз, наситен с дъха на пролетни цветя.

Но именно миловидността й го омагьоса. Пред целия си живот трябваше да бъде силен, за да оцелее в тази негостоприемна земя, да бъде още по-здрав и силен, за да преживее войната, трябваше да бъде достатъчно безчувствен към болката, когато губеше скъпи за него хора. Малко по малко, животът му бе отнел милостта и миловидността на едновремешното момче. След това се появи Главната, нейната мекота бе пълна противоположност на неговата твърдост и грубост.

Главният докосна бузата й и ефектът върху тялото му бе незабавен. Всичко, което изпитваш към нея, се трансформира в едно нажежено до бяло желание. Страст. Искаше я толкова много, чувстваше, че всеки момент може да избухне. Отдръпна бързо ръка, страхуваше се, че ако не го направи, няма да има сили да спре.

Главната бръсна леко страната си с ръка, като че ли се опитваше да прогони досадна муха. Главният се усмихна. Дори в съня си тя настояваше да се държи на разстояние от нея. Това бе другото нещо у нея, на което той се възхищаваше. Тя живееше по свои собствени стандарти, които не нарушаваше нито заради него, нито заради някой друг. Ако тя имаше представа, какво си мисли той в момента, щеше без колебание да го изхвърли през прозореца."

Ще пробвам със Сватбен хазарт на Кейт Лоугън

Ще пробвам със Сватбен хазарт на Кейт Лоугън

Съжалявам, но не

Жокер?

Жокер?

Още един цитат:

"Главният се приближи още повече. Прекалено близо.

— Подценяваш се, Главна.

Внезапно нощта престана да бъде толкова студена. Кръвта кипна във вените й. Коленете й се разтрепериха.

— Не, не се подценявам. Неомъжените жени без семейства не могат да си позволят такова нещо.

— Ако питаш мен, ти си имаш семейство, много голямо при това.

Главната се зачуди дали той включва и себе си в това семейство Отказа да мисли за това. Щеше да я накара да си въобрази куп невъзможни неща.

— Тези момчета зависят от мен, защото нямат никакъв друг избор. Веднъж след като се установят някъде и започнат живота си сами, ще забравят за мен.

— Зависи.

— От какво?

— Не съм сигурен. Не мога да кажа, че те разбирам.

Всъщност той бе заинтересуван. Главната се запита дали той се интересуваше от нея, защото я намираше дребна, но привлекателна, или защото никога не бе срещал човек като нея и се надяваше в бъдеще да може да избегне такива срещи.

— Това не е трудно. Аз не съм по-различна от останалите.

Той се приближи толкова много, че почти я докосваше.

— Ти не приличаш на никоя жена, която съм срещал досега.

— Това не би трябвало… да те изненадва Ти… не може да си срещал тук… много жени.

Главният беше толкова близо, че Главната чувстваше как мислите й се объркват. Той беше толкова близо, че тя трябваше да вдигне глава, за да го погледне в очите.

— Достатъчно.

След това, за нейна изненада и ужас, той я хвана за раменете, наведе се и я целуна. Въпреки че Главната нямаше опит, разбра, че това не бе страстна целувка. Главният просто я питаше и опознаваше с устни, като че ли и на него му бе трудно да повярва, че това се случва.

Точно така се чувстваше и тя. Не беше възможно просто да стои тук и да позволява на един мъж да я целува, мъж, с когото бе спорила само минута преди това. Дори и една глупава жена не би целувала мъж, когото не харесва. И въпреки това нямаше сили да се отдръпне. Дори по-лошо, осъзна, че му отговаря. Обичаше да бъде целувана и, изглежда, нямаше нищо против, че Главният е този, който я целува."

джейк

джейк

Точно, ти си на ход

Главният беше разпънал сгъваем стол до леглото й и седеше с ръце, подпрени на коленете. Той не сваляше очи от нея. Дишането й беше толкова слабо и неравномерно, че само леко раздвижваше завивките над гърдите. Това го плашеше. Не знаеше дали трябва да се безпокои, че тя не показва признаци на идване в съзнание или да се радва проспива най-лошото. Клепачите й потрепваха от на време, сякаш сънуваше лош сън. И оставаше далече все така неподвижно, безшумно, отпуснато. Той стана от стола, отпъждайки мисълта за смърт. Постави мазолестата си ръка на челото й и си каза, че определено е по-студена от последния път, когато я проверил. Кога си беше тръгнал докторът? Не 6еше забелязал, нито се интересуваше. Единственото, което сега имаше значение, беше да запази живота на Главната. В единия ъгъл на стаята забеляза купчина окървавени чаршафи, които беше сменил след операцията. От гледката му стана зле. Това беше кръвта на Главната. Той ги събра, пренесе ги през тъмната къща и ги изхвърли през задната врата. Щеше да ги изпере по-късно. Като се облече и сложи шапката си, той отиде конюшнята да обърне внимание на пренебрегнатия кон. — Хей, момче, да не мислиш, че съм те забрави Главния го освободи от тежкото седло, разтри го грижливо и му даде заслужена порция овес. Тук, в тишината на конюшнята, под тъжните звуци на дъжда, мисълта за тежестта на положението връхлетя Главния като огромна вълна. Той я беше видял на хоризонта да се приближава заплашително, но не искаше гледа. Сега тя го изпълни. Главната можеше да умре. Той впи пръсти в тялото на коня и опря главата си върху него. — Не, не — простена той — тя не може да умре. Не както Брата. Не както татко. Тежки сълзи се затъркаляха по бузите му. Загубата на Главната би го съсипала, не защото я беше обичал като дете, нито защото беше дъщеря на най-скъпите му приятели. Той не искаше да я загуби, защото тогава би помръкнала светлината на живота му

Горещо утро, Сандра Браун

правилно ти си

Отново историческо

Главната се сепна и се събуди. Седна и една от фустите, с която бе покрита, се свлече. Изчерви се, защото единствено Главния би могъл да го стори. Беше я наблюдавал, докато спи. Какъв срам!

— Добро утро, хубавице.

Тя рязко си пое дъх и го погледна, като притискаше одеялото към гърдите си.

— Главния?

— Не ти ли се вярва? — подсмихна се той.

— Не ме наричай така! — сряза го тя, разгневена от страх.

— Но ти наистина си хубава. Не, ти си красива! — Дойде и клекна до нея. Бързо си открадна целувка.

Сърцето й започна да бие отново, когато той се отдръпна и се заигра с един от кичурите й. Наблюдаваше как се вие около пръста му, преди да го пусне да падне надолу към кръста й. Очите му срещнаха нейните. Тя си спомни изминалата нощ съвсем живо.

— Главния?

Усетил сериозните й мисли, той поклати глава.

— Дяволски чудно ми беше колко са дълги косите ти — подметна той влудяващо небрежно. — Защо ги криеш в кок?

— Прекалено съм възрастна, за да ги нося спуснати.

— Възрастна? Какво значи „прекалено възрастна“?

— Не е модно вече, Главния.

— И ти си склонна да се придържаш към модата, дори в този далечен край?

Присмехулните пламъчета в очите му я притесниха. Както и голото й тяло под одеялото.

— Главния, едва ли сега е най-подходящото време да обсъждаме навиците ми. Трябва да се облека, така че ме остави сама за няколко минути.

— А, да — и нещо друго — продължи той, като повдигна корсета й от купчината дрехи. — Защо си навлякла тази отблъскваща измишльотина? Нямаш нужда от нея.

— Главния! — Напълно засрамена, тя сграбчи корсета. — Какво нося или не нося не е твоя грижа.

— Напротив. Как да гледам, когато съзнателно се тормозиш. Жените на запад…

— Точно в този момент не ми се слуша за жените тук, Главния. Моля те, остави ме да се облека.

— Добре, мила моя. — Той се надигна, видимо развеселен. — Просто мислех за удобството ти.

Щеше ли да я остави сама? Що за идея — да не носи корсет! Какво му ставаше!

Мхм, не знам защо но това ми напомня на "Правилата на капитулацията" на Кристина Дод. Честно си признавам, че налучквам на спомени, макар и да мисля, че греша понеже ми е много мъгливо.

Според мен е "Нежен вихър" на Джоана Линдзи

Според мен е "Нежен вихър" на Джоана Линдзи

Мдааа, точно тя е http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

Мдааа, точно тя е http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

Още нещо историческо:

"Без дори да осъзнава, че го прави, той наведе глава и притисна устни към нейните и усети тяхната мекота и сладостта им, когато тя разтвори устни. Прониза го огнена страст и той се наведе несдържано, като я притисна между себе си и дървото. Но дори така не бе достатъчно близо до нея. Искаше да бъде още по-близо…

— Лорд Главен, моля ви — успя да каже тя, задъхана. — Може да ни видят.

Той леко се отдръпна, точно толкова, за да успее да види лицето й.

— Не се дръж толкова официално, любов моя. Би трябвало да се обръщаш към мен на малко име, не смяташ ли?

Не долови ли някаква острота в гласа му?

— Ти не си… защо се съгласи да се ожениш за мен?

— А ти защо искаше да го направя? — тросна се той.

— Изглеждаше единственото решение.

— Можеше да го отхвърлиш най-нахално.

— Да го отхвърля ли? Защо да го правя? Аз те предупредих какво ще се случи, ако ни открият.

— Ти се шегуваше! — напомни й той дрезгаво.

— Е, да, защото не предполагах, че ще ни открият. О, не искам да споря. Станалото — станало.

— Не е така — рече той напрегнато. — Можеш да развалиш годежа.

— И защо да го правя?

— Защото не искаш да се омъжиш за мен, Главна — отвърна той с мек, почти заплашителен глас. — Не искаш! — Сетне се усмихна нежно, а очите му галеха лицето й. — Искаш да станеш моя любовница, защото аз ще те любя до забрава.

— За някое време, нали така, милорд? — попита кратко тя.

— Да.

— И после всеки ще поеме по пътя си, нали?

— Да.

— Няма да стане.

— Ще те имам, знаеш го — предупреди я той.

— Да, след като се оженим.

— Ние няма да се оженим, скъпа. Ще се осъзнаеш много преди сватбения ден. Но аз ще те имам, така или иначе. Знаеш, че това е неминуемо, нали?

— Очевидно ти мислиш така."

"Обичай само веднъж" (Джоана Линдзи)

Редактирано 13 септември 201015 г. от Lindsey (преглед на промените)

"Обичай само веднъж" (Джоана Линдзи)

Точно тя