Ако търсачката не ме е излъгала, то във форума няма нищо писано за Ву Вей.

"... Литературно Ву Вей значи „без правене, пораждане, създаване“. Но практически означава без двоумене, комбиниране или егоистично старание. Изглежда по ясно ако си представим символите на Вей разкрити чрез ръкавицата и маймуната, тъй като термина Ву Вей означава да не отиваме против природата на нещата, да не се опитваме да опитомяваме разума, никакви маймуни около нас!

Силата на Ву Вей е като реката, която минава през скалите и нейният път, който не е механичен, не е праволинеен, а е прекъснат криволичещ и подчинен на природните закони, и произхожда от скритата природа, от вътрешния ритъм на нещата.

Нека приведем пример от съчиненията на Чунг-дзе.

„За Горк от Лу — най-добрият гмуркач, за чиито подвизи се разказва надалеч. Той се гмуркал толкова надълбоко, колкото никой друг.

Един ден, докато Кунг-фу-дзе си седял на разстояние от басейна видял мятащ се във водовъртежа стар мъж. Извикал възпитаниците си и заедно почнали да спасяват давещия се. Но точно когато се приближили до водата видели старият мъж да излиза на брега и да тръгва надолу, пеейки си песничка.

Кунг-фу-дзе изтичал до него и казал:

— Ти трябва да си дух за да се изплуваш от там… Но изглежда си просто човек. Каква скрита сила притежаваш?

— Нищо особено! — отговорил старецът. — Почнах да се уча от много малък и пораствайки практикувах гмуркането. Сега съм близо до успеха! Гмуркам се под водата и излизам от нея. Следвам я и забравям за себе си. Оцелявам защото не се боря с огромната сила на водата. Това е всичко.“

Когато се научим да работим със своята собствена Вътрешна Природа и се научим да следваме законите и ние ще достигнем до нивото на Ву Вей. Тогава и само тогава ще се научим да използваме естествения ред и ще оперираме с принципите на минималното усилие. И тъй като светът работи по тези закони то ние никога няма да правим грешки. Грешките се правят или се измислят от онзи човек, който е с препълнен Мозък и който се мъчи да отдели себе си от естествените връзки в природата, който се мъчи да се намеси в тях или се престарава в действията си..."

откъс от "The Tao of Pooh" - Бенджамин Хоф

Интересно... с риск да изляза невеж, за първи път чувам за Ву Вей , но несъмнено е интересно Браво

Интересно... с риск да изляза невеж, за първи път чувам за Ву Вей , но несъмнено е интересно Браво

Привет! Не се притеснявай. Ако не знаеш нещо, това не е невежество. Мен ако питаш, невежество е да знаеш много неща и нищо от това(което знаеш) да не използваш в живота си.

Радвам ти се. Както е казал създателят на тази философия: Пътуването от хиляда мили започва с една стъпка. Лао Дзъ

Няма да говоря за Дао, нито за Лао Дзъ.

Ще копирам част от един текст и ще дам линк за останалата.

Преди години, когато го прочетох за първи път, ахнах. Това беше моята житейска философия.

Покрай тази философия започнах по съвсем друг начин да чета Библията и да разбирам учението на Христос, да го осезавам, да го чувствам.

ПЪТЯТ НА СТРАННИКА

УРОК ПЪРВИ

Ти би могъл да бъдеш месия, ако не избираше сложни пътища и беше постигнал яснотата и простотата. Ти си ослепен от суета, затова светът е сложен. Ти имаш малко сила, защото тя се изразходва напразно. Ти виждаш главното, но то е размито от днешния ден. Простотата е в яснотата. Това е главното, ако вярата е на нивото на увереност. Ти си по-слаб от съдбата, въпреки че я виждаш. Мъдростта е навсякъде, глупостта е в нас, защото ние сме слепи. Светът е прост, сложността е от слабостта, от стеснените възприятията. За да видиш, трябва да отвориш възприятието си. За да видиш, трябва да изостриш неговото внимание. Ти ще го направиш, когато вече нямаш друг избор.

УРОК ВТОРИ

Яснотата – това е проявлението на свободата. Силата – това е движението на волята. Интуицията - е усещането на времето. Съвестта определя правилността. Разбирането е сливане. Няма желания-има притегляне. Волята – това е притегляне на целта. Всичко необходимо е възможно и достатъчно. Няма сън, няма реалност -всичко е относително. Ти се учиш сам, аз съм измислен. Идеята за измислицата ще съхрани правото ти на индивидуалност. Силните ученици създават своите учители сами, както хората създават своите богове.

УРОК ТРЕТИ

Парадоксът само отстрани изглежда такъв. В своята цялостност той се затваря в самостоятелна система, равна на нула. Всяко самостоятелно създание в пределите на своето съвършенство се явява свой създател. И този процес е едновременен, т.е. във всяка точка съществуват и двамата. Гледай на времето като на условност. Плуващият по реката усеща течението, но това не му пречи да види цялата река отстрани. Истината е подобна на поглед отстрани на времето, въпреки че тя условно се намира в него. Всяка дреболия днес може да стане главна утре. Когато видиш такава дреболия, създай я. Ти винаги можеш да станеш ручейче, породило своята река на времето, вливаща се или изтичаща от основната.

УРОК ЧЕТВЪРТИ

Всички противоположности са по-слаби от нулата. Те са произлезли от нея и винаги ще се стремят към абсолюта. Нулата е абсолютна изначално. Винаги и никога - това не е ли нула. Ако ти не виждаш, това съвсем не значи, че го няма. Но ако не те разбират, това значи, че ти сам не разбираш. Смисълът изразява значимостта. Същността изразява главното. Изводът изразява смисъла и същността. Колкото повече от всичко, толкова всичко е повече. Невъзможно няма, има непознато. Затова да направиш откритие значи да откриеш направеното.

УРОК ПЕТИ

Ние сме такива, каквито се измисляме. Определяй всичко сам. Битието това е възприета определеност. Ограничения няма, ние ги измисляме. Главната цел е интересът, свободата е условие. Ние сме сън на Създателя. Ние сме негово подобие, негово "минало". Той е нашият стимул и бъдеще. Ние вървим към него в себе си. Той върви към себе си в нас. Следи за логиката на усещанията. Усещай логиката. Естеството на низшите е изкуството на външните. Главното не е фактът, а отношението към него. Външният свят е отражение на вътрешния. Всеки е създател в степента на усещане за това.

УРОК ШЕСТИ

Вечното определя срока на временното. Във всяко крайно можеш да създадеш своя вечност. Утвърждаването е пораждане на слабост. Реалността е определеност. Страхът винаги поражда или сила, или слабост. Небитието поражда и продължава Битието. Възприемай своето АЗ само като способ за определяне. Всичко е единно. За да бъдеш вечен, освободи се от временното. Всичко се създава от слабост. Ти нямаш нужда от яснота, не бъди зависим от нея.

УРОК СЕДМИ

Парадоксът е мъдростта на тишината. Силата ще те защити от слабото зло, мъдростта-от силното, ПАРАДОКСЪТ - от мъдрото. Тишина няма, нея я създават. Не се доверявай на авторитета, доверявай се на разбирането. Всичко променливо е неуязвимо. Всичко си има стопанин. Ти имаш право само на онова, което си създал. Създавай своя свят. Погледът от всички страни обяснява моята "противоречивост" и "непоследователност", приучавайки ме да разширявам и променям възприятието. Учението се дава на учениците, а не на любопитните. Всичко е равнозначно, просто и непостижимо едновременно. Само учението и ученикът създават цялостност. Аз се прекланям пред твоето разбиране. Всеки, който носи истина, е учител. Ти си странник навсякъде, както и в самия себе си. Светът учи всеки, който се учи.

УРОК ОСМИ

Нека работата стане спокойствие, нека спокойствието стане работа. Ти винаги правиш всичко неправилно, в това е успехът на твоето развитие. Спокойните са уверени. Няма главно, има твоето внимание. Където и да гледаш, ще видиш себе си. Определеността е забрана на свободата. Напред те чака само онова, което е било. Ние сме забрана на свободата. Съдбата е определеност на времето, реалността - момент на проявление на възприятието. Ти винаги взимаш чуждото. Остави всичко, бъди свободен. Вечни са само тези, които ги няма.

УРОК ДЕВЕТИ

Тялото не ти принадлежи, защото ти не принадлежиш на тялото. Безразличието и безделието сковават и спират, но без тях не може. Съответствието - е пълен комплект. Знанието за Битието и Небитието е истинското цялостно знание. Да подраниш или закъснееш винаги ще ти се удаде. Само този, който стои, отива най-далеч. Да се слееш с истината значи да станеш нейн роб. Освободи се от нея, пораждай я. Не се страхувай да останеш сам. Само този, който е встрани, е най-добре забележим. Всичко е лъжа. Така е замислено. Знай всички страни. Всяка истина крие лъжа, всяка лъжа крие истина.

УРОК ДЕСЕТИ

Главното винаги е неизказано - то е скрито казано. Трябва да гледаш това, което Е, и да виждаш онова, което го няма. То диктува правилността. Между съществуващото винаги има отсъствие. То разделя и свързва. То указва на главното, скривайки го. Това, което го няма, е най-тънкото свързващо звено на реалността. Не търси намереното, не прави направеното. Остави това за слабите. Неразбирането е твоят проводник към съкровеното. Вслушай се в тишината, само тя ще ти покаже пътя към свободата. Истината е безкрайно дълбока, но тя е само повърхността на знанието. Само нищото води до всичко. Колкото повече нямаш, толкова повече имаш от тази свобода. По-добре да не знаеш, отколкото да се съмняваш.

целият текст

и за желаещите да четат

Пътят на Пух

Редактирано 10 май 201016 г. от Нел (преглед на промените)

Дивите гъски летят над езерото. Езерото, разбира се, ги отразява. Гъските не молят "Отрази ни!" Езерото не казва "Благодаря, че се отразихте в мен."

Ако не се гмуркаш-няма да научиш,мда

Ако не се гмуркаш-няма да научиш,мда

Ву Вей е учение за простотата на нещата(не простотията).

Изглежда толкова лесно. Ще каже човек: ми кво? не ми пука от нищо и така...

Всъщност само така изглежда.

Защото най-простичките неща в живота се оказват най-сложни за много хора.

Например да овладееш и да живееш в единствения реален момент - сега.

Да затвориш вечността в един момент, да не си роб на миналото(спомени, разочарования и т.н), да не робуваш и на бъдещето, решавайки го и прекроявайки го в своите мисли и фантазии.

Или пък да оставиш някоя неприятна ситуация да "изтече", без да насилваш с нищо нещата.

За да го направим, трябва да овладеем мислите си, успеем ли, ще обладеем и емоциите си, успеем ли ще овладеем и действията си. При дълъг тренинг емоциите ни от взривно силни се укротяват и стават все по-лесни за овладяване.

Нататък остава едно много приятно, почти постоянно равновесие и спокойствие, което гарантира много по-лесно преминаване през трудностите на живота.

Но това овладяване не става силово. Става чрез разбиране и осъзнаване.

Иначе се получава ефектът на "тенджерата под налягане".

Уайти, де да можеха повече хора да разберат цитата ти...

Редактирано 12 май 201016 г. от Нел (преглед на промените)

...

Редактирано 12 май 201016 г. от WhiteHart
оффтопик (преглед на промените)

Доста сте се смахнали.

Казах, че Ву Вей е учение за простотата на нещата, не за простотията.

Ако имаш какво да кажеш по темата-кажи го.

Редактирано 12 май 201016 г. от Нел (преглед на промените)

Смахнати е много точна дума. Дори глуповати.

Трудно е за някой устремен към върхове, покоряващ мечти, следващ идеали, сравняващ, обвиняващ, знаещ хиляди нещо, от които просто няма нужда в обикновения живот, да усети Ву Вей.

Ако се отстрани "учеността", няма да има печал.

Каква е разликата между "да" и "не"?

Каква е разликата между добро и злото?

Онова, от което хората се страхуват

не могат да не се страхуват.

Колкото се е отдалечил (светът).

Кога ли ще се спре?

Лао Дзъ

сега разбирам защо не върви темата...

простите неща

и глуповато усмихнатите хора

някой съзерцавал ли е стръкче трева?

а мисили ли сте, че трева е имало винаги и дори залята с бетон, тя пак си намира местенце, за да се покаже на слънцето?

И така, пътят, който следва водата [в стремежа си към „най-ниското"], е и пътят на дао. На англосаксонските протестанти и ирландските католици всичко това им изглежда като леност, вялост, безхарактерност, изобщо пасивност. И когато заговоря на тази тема, все едно и също ме питат: „Ако хората правеха това, което предлагате, нямаше ли да станат ужасно пасивни?" Погледнато чисто формално, аз бих казал, че известна доза пасивност би се отразила чудесно на нашия тип култура, имам предвид като своеобразен коректив, защото ние винаги създаваме проблеми в стремежа си да направим добро на другите. Разпалваме цели войни - все за благото на други народи - и се опитваме да помогнем на онези, които живеят в т. нар. „неразвити" страни, без да си даваме сметка, че така можем да разрушим техния начин на живот. По този начин по целия свят се съсипват икономики и култури, съществували в хармония с околната си среда от хилядолетия насам, при това последиците често са катастрофални.

Та малко безделие би позволило на нещата да се поуталожат. А престанем ли да се щураме насам-натам, ще стане ясно, че пасивността е в основата на активността. В крайна сметка, откъде мислите, че се взема вашата енергия? Просто защото сте си едни такива енергични ли? Нищо подобно! По този начин само я изразходвате. За да се зареди с енергия, човек трябва да се наспи, но по-важното е, че сънят - това е пасивността на съзнанието. Нека го наречем психично безмълвие. Тези неща са важни за вас не защото имате кой знае колко полза от тях, а защото сте стигнали до извода, че няма какво друго да направите. За Бога, не приемайте пасивността като форма на прогрес: това е все едно да се забавляваш само защото забавлението било от полза за работата. Тъй че не насилвайте нещата -когато го правите, вие просто се самоизчерпвате. Ако насилите бравата, най-вероятно ще изкривите ключа, тъй че по-добре го завъртете малко по-нежно. Всеки, който знае как се прави бизнес, винаги завърта нееежно ключа, за да улучи подходящия момент, в който да отключи бравата и тогава всичко става по най-непринуден и естествен начин.

Освен идеята за „потока", има още една [важна] даоистка идея, онова, което Лаодзъ нарича у уей. У означава „не". Уей има цял сноп от значения: „действие", „стремеж", „напрягане", „правене". Но най-добрият превод е „усилие". Тоест у уей ще рече „без усилие". С други думи, дао извършва всички неща, без да насилва никое от тях. Тъкмо се канех да кажа: „А щом овладеете дао", но се сетих, че „овладявам" е неподходяща дума, тъй като предполага възможността да бъдеш по-висш от дао, което пък е невъзможно. Затова нека го кажем така: когато постигнете у уей, вие ще действате на същия принцип, както и дао. Този принцип може да се онагледи с метафората за върбата и бора в снежна виелица. Борът е едно такова твърдо и кораво дърво, затова снегът се трупа по неговите клони, докато накрая не ги прекърши. Виж, върбата е друго нещо - еластично и гъвкаво. Щом снегът прекалено натежи, клоните й се огъват надолу и снегът се изсипва на земята, след което отново отскачат като пружина нагоре. Ето това е у уей.

Джуандзъ разказва прекрасната притча за мъдреца, който се разхождал по брега на една река, близо до огромен водопад. По едно време видял как някакъв човек нагазил във водите току до ръба на водопада и си рекъл: „Този сигурно е стар и болен, та е решил да сложи край на живота си." Но само след броени минути старецът изскокнал от реката - малко по-надолу от водопада - и започнал да тича по отсрещния бряг. Мъдрецът и неговите ученици тутакси се втурнали след него и щом го настигнали, му казали, че той току що бил направил най-изумителното нещо, което някога са виждали. „Как така оцеля? - попитали го. - Ами то тук няма никакъв номер," отвърнал той. „Просто се оставих на водите. Спуснах се надолу с един въртоп и се издигнах със следващия. Уподобих се на водата, така че между мен и нея нямаше никакъв конфликт."

По същия начин при автомобилна катастрофа, ако в колата има бебе, то често остава непокътнато, понеже не се напряга, не се „стяга" при самия удар, за да се опази от него. Така е и в джудото - учат те да се извиваш плавно, когато падаш, но да пренасяш цялата си тежест в дланите - да ги „направиш много тежки", - та като докоснат земята, да се чуе оглушителен плясък. Когато ги правиш „тежки", ти пак постъпваш като водата, а и това абсорбира удара.

Ето защо трябва да разберете, че пътят на водата не е пътя на „пълната апатия" и „мекушавост". Водата си има тегло, както и енергия - гравитацията, следователно има и сила. Това е тайната на у уей. Ако Земята срещне някое препятствие по пътя си в космоса, ще последва едно огромно освобождаване на енергия, именно заради гравитацията. Земята се спуска, [кръжейки] около Слънцето, то пък се спуска, като кръжи около нещо друго, изобщо цялата вселена сама по себе си е едно [непрестанно] спускане. Но тъй като извън нея няма нищо, т. е. няма къде да се спусне, това не е спускане „към" нещо друго. Вселената просто се спуска около самата себе си и затова нейната енергия е гравитацията. Това пък е тайната на джудото.

Ако искате да намерите разумно разрешение на даден проблем, тази работа може да я свърши вашият мозък. Уверявам ви, вие разполагате с предостатъчно разум - там, във вътрешността на вашия череп. Само че повечето хора никога не използват мозъците си. Вместо тях напрягат умовете си и ги напрягат така, като че ли са мускули. Човек може да напрегне главата си като мускул и много здравата да се напъне, за да стигне до някакъв отговор, но, реално погледнато, тези неща не стават точно по този начин. Ако наистина искаш да намериш отговора на даден проблем, просто трябва да се вгледаш в него, да го съзерцаваш. Визуализирай, доколкото можеш, въпроса си и след това просто изчакай. Ако не го направиш, а се опиташ да откриеш решението с груба ментална сила, май ще се разочароваш, защото всяко решение, дошло по този начин, най-вероятно е погрешно. Но когато изчакаш за известно време, решението ще дойде от само себе си. Ето как трябва да използваш мозъка си и тогава той ще работи за тебе по същия начин, както стомахът ти смила храната, без да се налага да го „наглеждаш". Нашите опити да наглеждаме всичко със съзнанието си неминуемо водят до едни и същи последици, които не са особено приятни за стомасите ни, а причината е съвсем проста. Целенасоченото, „съзнателно" внимание, което борави с думи, не може да мисли за кой знае колко неща. Затова, докато мислим за нещо, сме принудени да игнорираме почти всичко останало. Така да се каже, мислим по един-единствен „коридор" на пистата, но светът не се движи само по един „коридор". Светът е всичко онова, което се случва едновременно и навсякъде, но човек не може да обмисли всяко нещо поотделно, просто защото няма време. Но нашият мозък може да го обмисли, защото е в състояние да отчита едновременно безброй варианти, нищо, че съзнанието ни не го бива за това. Словесните символи не могат да изразят нищо повече от един-единствен схематично очертан и простичък „коридор" и затова трябва да се уповаваме на мозъците си. Ние сме много по-интелигентни, отколкото си мислим. Ето защо, когато някой невролог каже, че едва сега започва да навлиза в дебрите на онова, което разбира под „нервна система", той всъщност иска да каже, че собствената му нервна система е по-умна от самия него. Тя го превъзхожда във всяко едно отношение, което е много показателно. Това, което си ти, по дефиниция се явява нещо повече от всичко онова, което можеш да разбереш, по простата причина, че един организъм не може да разбере напълно себе си, също както не можеш да целунеш собствените си устни или да се издигнеш над земята, като дърпаш кончовете на ботушите си. Тъй че този елемент на незнайното присъства във всеки познавателен процес. А ако пък ви притеснява самият факт, то спомнете си, че не е нужно огънят да се опари, нито пък светлината да освети самата себе си, [за да разберат какво са те]. Така де, ако светлината попита: „Какво съм аз?", как ще й отговорите?

Алън Уотс - "Даоизмът - пътят отвъд стремлението"

Ву-вей - изкуството на неправенето

„Неправене” не означава да не правим нищо. То означава напълно различен подход към „правенето”./В живота сме се научили и знаем как да правим нещата. Това е мъжкият подход към живота. Но има и друг подход – по-фин, по-женствен, по-елегантен. /През тези 4 дни ще бъдем в процес на отпускане и оставяне на нещата да се случват. Правенето на неща по този начин създава лекота и игривост, и всекидневните ни занимания могат да се превърнат в преживявания на медитация, изпълнени с удивление и наслада. И докато това се случва, ще забележите също, че нещо във вас остава недоскоснато – Тихият Наблюдател.

„Ву – Вей означава действие без действие. То означава правене без правене. То означава да позволиш това, което иска да се случи. Не го прави – позволи го да се случи….Пътят на сърцето, или пътят на любовта или пътят на Ву-Вей – те са едно и също. Те казват, че правещият трябва да бъде забравен и че ти трябва да живееш живота си не като извършител. Ти трябва да живееш живота си като Поток на Неизвестното. Не плувай срещу потока и не се опитвай да буташ реката. Пътувай с реката. Реката вече пътува към морето. Ти просто бъди едно с реката и тя ще те отведе при морето. Няма нужда дори да плуваш. Отпусни се… и остави реката да те поеме... Отпусни се... и остави бог да те притежава. Отпусни се... и нека Цялото се погрижи за частта.”

Редактирано 20 май 201016 г. от Гост (преглед на промените)

Като врабчетата...

ІІ Ву-Вей (Недеяние) - стих ІІ от Дао Де Дзин на Лао Дзъ

"Под Небето всички толкова добре знаят, че

красивото е ‘красиво’, че то се превръща в уродливост.

На всички е така добре известно, че ‘добротата’ е добро, че тя се превръща в зло.

Битието и Небитието се пораждат едно друго.

Трудното и лесното се създават едно друго.

Дългото и краткото се изравняват едно с друго.

Високото и ниското се съотнасят едно с друго.

Звук и тон се хармонизират един с друг.

"До" и "след" следват едно след друго.

Затова мъдрецът се отдава на Ву Вей /недеянието/, той разпространява Учението без думи.

Когато работата е завършена, мъдрецът не се привързва към нея

И защото той не се привързва към нея, нейните плодове остават с него."

Ву Вей, сиреч отказ от целенасочени усилия по хоризонтала в тази реалност, е крайъгълен камък за кандидата, насочил усилията си навътре, към истинската си същност, към Дао. Това е велик и възвишен процес, който няма нищо общо с хамериканските интерпретации на Ню Ейдж бозата, свеждаща всичко възвишено и чисто до това, което могат да си го наврат в...устата. Безкрайният им егоизъм и консумативизъм са достигнали до гротеска, която скоро ще се прояви и в масово физическо страдание.

От шибешкия ми ум - толкоз

Като врабчетата...

Да.

И не само.

„Ву – Вей означава действие без действие. То означава правене без правене. То означава да позволиш това, което иска да се случи. Не го прави – позволи го да се случи….Пътят на сърцето, или пътят на любовта или пътят на Ву-Вей – те са едно и също. Те казват, че правещият трябва да бъде забравен и че ти трябва да живееш живота си не като извършител. Ти трябва да живееш живота си като Поток на Неизвестното. Не плувай срещу потока и не се опитвай да буташ реката. Пътувай с реката. Реката вече пътува към морето. Ти просто бъди едно с реката и тя ще те отведе при морето. Няма нужда дори да плуваш. Отпусни се… и остави реката да те поеме... Отпусни се... и остави бог да те притежава. Отпусни се... и нека Цялото се погрижи за частта.”

Добре го е казал Ошо.

Остава само да разберем какво е любов

Защото определено е нещо много красиво, но трябва да го намерим.

И определено не е лигавене, биене на чело пред някой и нещо...

хем е нежност, хем суровост

нито е музика, нито са думи, нито...

Да му се не види...

търсенето продължава

НЕ ТЪРСИ - ПРОСТО ЖИВЕЙ.

Като птичките.

Изчетох го и все още не го разбирам. Не разбирам как пасивността може да бъде философия. И аз и един произволен труп можем да просто да си стоим, но само аз мога да дялам парче дърво 6 часа, да си разраня ръцете, а резултата да не ми хареса и да отиде за разпалка. Нима някой ще се усъмни, че това са 6 изгубени напразно часа? Та, аз тъкмо за тях мога убедено да кажа, че съм живял и че съм съществувал, докато имитирането на трупове...

НЕ ТЪРСИ - ПРОСТО ЖИВЕЙ.

Като птичките.

Как да живея без да търся?? Аз съм жив само докато търся.

И не съм птица...

Не търси навън. Погледни навътре в себе си.

Жив си докато се наслаждаваш на живота.

Разбира се - ти не си птица.

Изчетох го и все още не го разбирам. Не разбирам как пасивността може да бъде философия. И аз и един произволен труп можем да просто да си стоим, но само аз мога да дялам парче дърво 6 часа, да си разраня ръцете, а резултата да не ми хареса и да отиде за разпалка. Нима някой ще се усъмни, че това са 6 изгубени напразно часа? Та, аз тъкмо за тях мога убедено да кажа, че съм живял и че съм съществувал, докато имитирането на трупове...

Много добре разбираш, че не става дума за пасивност. Не и в най-прекия смисъл на "нищонеправене".

То просто няма такава бира. Дори и лежейки по гръб, правим нещо. Например мислим. И точно тук трябва да се осъзнае тази философия. Ако си спестим всички излишни мисли, упреци(към себе си и към всичко останало), ако си спестим онова "живеене" в някакъв предходящ или следващ момент и да успеем да изживеем всеки настоящ спокойно и с минимум излизане от равновесие... това вече е едно много по-приятно "плуване в реката на живота".

Например ще осъзнаем, че плюсовете и минусите(във форума) нямат никакво значение Че нищо извън нас не може да ни нарани, стига ние да не му позволим.

Лесно ли ти се струва?!

И не става въпрос за безразличие. Напротив-пълна гама емоции, но контролирани, разумни емоции.

Така разбирам пустотата на сърцето.

Пълен покой и емоции...

Като в природата...

Папароско, а птиците имат своята цел, макар и да ни се струва, че нямат.

И в хаоса има ред, макар да не го виждаме, но можем да го усетим.

Иначе си прав. Простоживеенето е нещо много приятно.

Нел,

Целта е цел, когато е осъзната, иначе е инстинкт.

Разбира се, хаосът е непроявения ред.

Целта е цел, когато е осъзната, иначе е инстинкт.

Точно.

Освобождавайки се от непотребните мисли и рамки и виждайки отвъд това ,което гледаме, може и да успеем да се върнем към естествените си заложености.

Може и да не успеем

Преди години моят Учител каза, че трябва да се науча да обичам себе си. Разбира се веднага реагирах, че се обичам и няма на какво да се уча, а той се засмя и ми каза: Влюбена си в себе си, обичането е доста различно.

И толкова.

много малко се казва във Ву Вей

думите са безсилни

И не става въпрос за безразличие. Напротив-пълна гама емоции, но контролирани, разумни емоции.

Така разбирам пустотата на сърцето.

Пълен покой и емоции...

Като в природата...

Да, разбирам че не става въпрос за пълна пасивност. Но ако правилно съм разбрал, става въпрос за пестеливост. Тя също мисля, не може да бъде цел, когато говорим за пълноценен живот. Говориш за контрол на емоциите, за разум над страстите, но за мен това е форма на робство - вътрешно, прието.

Замислял съм се, дали хора които не вземат нищо присърце и едно парче луканка ги прави щастливи, дали всъщност имат това към което всички се стремим? Не. Те са щастливи, но палитрата оцветяваща тази емоция е пошла и елементарна. "Непълноценна" е точната дума. Пестеливостта е ценност за немощният човек на преклонна възраст (според мен). Доколкото оптимизацията която се споменава - максимален резултат с минимум вложена енергия, това е пряко следствие от нещо което често се нарича "да си скъсаш г**а от работа". Това е подчертавам следствие, а не първопричина. Никой не се е родил научен. Нужно е да вложиш повече отколкото останалото население на земята, за да изпъкнеш после, че те бива в нещо и си позволиш да разчиташ на майсторлъка с изящни щрихи на четката/гаечния ключ/словото да свършиш нещо инак отнемащо повече труд на другите.

Да пестим? За кога? Това което желая днес утре няма стойност. Живея един живот, искам да имам бръчки и спомени когато съм на смъртният си одър. Най-голямото блаженство наистина е почивката, но тази за която изтощеното тяло и дух копнее. Останалото е лентяйство и други работи...

Оставяй нещата да се случват около теб.

Не се насилвай, не се състезавай, просто бъди, наблюдавай, радвай се на това, което се случва.

Прави това, което носи радост и щастие на другите, прави го с любов.

Приемай това, което ти носи радост и щастие, приемай го с любов.

Приемай това, което не ти носи радост и щастие, и го остави да отмине, така просто го игнорирай, сякаш не е било отнесено до теб.

Отнасяй се позитивно към всеки и всичко.

Бъди благословен!

Оставяй нещата да се случват около теб.

Не се насилвай, не се състезавай, просто бъди, наблюдавай, радвай се на това, което се случва.

Прави това, което носи радост и щастие на другите, прави го с любов.

Приемай това, което ти носи радост и щастие, приемай го с любов.

Приемай това, което не ти носи радост и щастие, и го остави да отмине, така просто го игнорирай, сякаш не е било отнесено до теб.

Отнасяй се позитивно към всеки и всичко.

Бъди благословен!

Човешкият живот е непрестанно съревнование и тъй нетачената черта агресия е онази която е избутала човека до лукса да живее дотолкова охолно, че да може дори да бъде състрадателен към околните си.

Не ми пречат да обичам нито стремежите ми, нито емоциите ми.

С приемането всеки си има проблеми, защото всеки има комплекси. Имам си тема за целта, в подробности не ми се навлиза.

Това с позитивното мислене е добро пожелание, макар и често непосилна цел.

Благословени са вярващите.

Но да си дойдем на думата. Какво значи Ву Вей? Аз изчетох написаното, но в това което прочетох не открих нито мъдрост, нито философия. Ако е чисто религиозно течение, тогава ще ми е по-лесно да го разбера и загърбя.

Да, разбирам че не става въпрос за пълна пасивност. Но ако правилно съм разбрал, става въпрос за пестеливост. Тя също мисля, не може да бъде цел, когато говорим за пълноценен живот. Говориш за контрол на емоциите, за разум над страстите, но за мен това е форма на робство - вътрешно, прието.

Не е точно контрол над емоциите и страстите, но няма как да се обясни. Говоря за Разум. Това е различно от мисленето.

Може да се каже, че вместо да си подчинен на момента, той е подчинен на теб.

Робия е тъкмо нашето подчинение.

Замислял съм се, дали хора които не вземат нищо присърце и едно парче луканка ги прави щастливи, дали всъщност имат това към което всички се стремим? Не. Те са щастливи, но палитрата оцветяваща тази емоция е пошла и елементарна. "Непълноценна" е точната дума.

слагането на каквито и да било определения и ограничения не пасва на Ву вей

не можеш да кажеш, че в природата от дърветата има нужда, но от храстите - не

Пестеливостта е ценност за немощният човек на преклонна възраст (според мен).

Говорех за пълна гама емоции, които ти служат, а не те правят роб, а ти споменаваш "немощ"

Огромна сила е... Огромна

Доколкото оптимизацията която се споменава - максимален резултат с минимум вложена енергия, това е пряко следствие от нещо което често се нарича "да си скъсаш г**а от работа". Това е подчертавам следствие, а не първопричина.

Когато владееш първопричините, можеш да направляваш следствията.

Никой не се е родил научен.

така си е.

Нужно е да вложиш повече отколкото останалото население на земята, за да изпъкнеш после, че те бива в нещо и си позволиш да разчиташ на майсторлъка с изящни щрихи на четката/гаечния ключ/словото да свършиш нещо инак отнемащо повече труд на другите.

Ако целта ти е да изпъкнеш...

но нали знаеш, че резултатът може и да непокрие очакванията ти

несъревновавайки се(не борейки се с цел)имаш доста голям шанс да успееш

Да пестим? За кога? Това което желая днес утре няма стойност. Живея един живот, искам да имам бръчки и спомени когато съм на смъртният си одър. Най-голямото блаженство наистина е почивката, но тази за която изтощеното тяло и дух копнее. Останалото е лентяйство и други работи...

Ами затова прегръщай това, което желаеш днес, днес. Не отлагай за утре.

Човешкият живот е непрестанно съревнование и тъй нетачената черта агресия е онази която е избутала човека до лукса да живее дотолкова охолно, че да може дори да бъде състрадателен към околните си.

доста често напълно излишна, показна и безсмислена състрадателност

Не ми пречат да обичам нито стремежите ми, нито емоциите ми.

Вярвам ти.

Но да си дойдем на думата. Какво значи Ву Вей? Аз изчетох написаното, но в това което прочетох не открих нито мъдрост, нито философия. Ако е чисто религиозно течение, тогава ще ми е по-лесно да го разбера и загърбя.

Най-общо казано е умение да живееш пълноценно.

И който както го разбере

Редактирано 24 май 201016 г. от Нел (преглед на промените)

Ако правилно съм разбрал, посланието е "мисли позитивно, не се ангажирай с нищо и живей безгрижно". Уважавам този избор, макар да съм реалист не изпадал в тази крайност. Искам да чувствам и болката и насладата, защото те са двете страни на монетата наречена живота ми. Не желая стерилизиран свят, а от безчувствеността имам фобия. Смятам, че има само един вид безразличие и то не се дели към хубаво или лошо, а към всичко или нищо. Как няма да ти пука към това, че детето ти е убито, пък може да се зарадваш на негова рисунка, не го побира главата ми. Безразличието е смърт. Не хората, а трупите ги влече течението, само дето същите тея трупи блъскат онези които решат да плуват за да излязат от този водовъртеж. С WhiteHart никога не сме били на едно мнение за това, но това да ме блъскат не ме е променило. Да си огледало е голямо бреме, но както вече написах болката не е нещо от което бягам. Тя е мой приятел, защото сме споделяли времето си дълго време.

Оптимистите пък, твърде често ми приличат на деца (което е комплимент) в това, че си измислят всевъзможни наивни оправдания и положителни страни за да не признаят или преживеят неуспехите и разочарованията си. Всеки има право да бъде нещастен, щом се отказват от него, това си е тяхна работа. Дано осъзнават само каква цена плащат. Няма нищо безплатно на този свят.

Не смятам, че съревнованието е желание да изпъкнеш. Един от признаците на интелект у живите организми е играта. Играта е съревнование ползващо средства като имитация, усложняване, логика. Няма как да си повече от амеба без да искаш и правиш нещо повече от амеба. Може егото да е мотив за желанието да превъзхождаш, но да се свежда стремежът към усъвършенстване до низки страсти е погрешно. Имам тема защо се ходи на училище, прочети я. Основна теза заложена в нея е, че няма такова понятие като излишно усилие. Никое усилие не е напразно, няма почивка която да е оправдана! Просто няма. Ще си почивам в гроба, така казвам когато ме пращат да гледам реката. И Буда го е разбрал.

* - "можеш да я прочетеш"... редакции не обичам да правя...