Нел, говори по темата. Защо когато отбивам неоснователни нападки към някого или нещо в крайна сметка се стига до "атака на личността" ми. Това е реторичен въпрос, няма въпросителна.

Така ли прие думите ми? Съжалявам, но съм далеч от мисълта да атакувам личността ти

Нямам нищо против нея. Но имам против слагането на етикети-значи ако някой не изпълнява порядките в дадена общност, той е психопат?

Казах понякога...

Виж... такъв "психопат" е бил и Иисус. Затова наблегнах, че забраните и ограниченията на социото раждат гении.

Пуснал си тема за Библията... Защитаваш Книгата. Това е похвално. Значи е време и да я прочетеш

... значи ако някой не изпълнява порядките в дадена общност, той е психопат?

Нел, държиш се гадно и определено думите ти са атака на личността, след като ми приписваш неща които всеки може да прочете, че не съм и използваш същите като аргумент, думите ми да имат по-малка стойност. В полемики няма да влизам. Отдавна съм казал, че не темата прави коментарите, а коментарите темата.

Нищо нямаше да стане, най-характерният белег за масите и техните религии и водачи е бързината, с която биват забравяни и заменени.

Самите религии съществуват още със зараждането на човечеството, първоначално хората са участвали в практики, просто за да измолят нещо от боговете - добър улов, хубаво време за реколтата и т.н.

След това с развитието на обществото и появяването на тарикатите довежда до това, на което сме свидетели.

Нел, държиш се гадно и определено думите ти са атака на личността

Гаднярка съм. Да. Така че няма проблем да класифицираш поведението ми(личността ми ) като гадно, но държа още веднъж да подчертая, че не приемам думите ти за всички онези през вековете, които са дръзнали да се опълчат на църковните догми, на свирепостта на някои духовници, на безмълвието на общата маса... Всички онези преследвани, горени, посичани, чиято единствена вина е била, че са "послушали" Библията, а не мазните, лицемерни брътвежи на духовния клир. Не. Няма да приема, че те са асоциални психопати, които нямат морал.

Защото Библията не е само книгата на християните, тя е и история на човечеството, една много интересна история, която се опитва да ни напомни, че всичко се повтаря(не точно, но приблизително) именно защото ние(хората) не се променяме.

Така че... и като е запазена и я има, проблемът не е в Книгата...

Редактирано 16 юли 201015 г. от Нел (преглед на промените)

Самите религии съществуват още със зараждането на човечеството, първоначално хората са участвали в практики, просто за да измолят нещо от боговете - добър улов, хубаво време за реколтата и т.н.

Много правилно. Вчера, т.е. снощи, което си е днес сутринта, гледах "Сблъсъкът на титаните". Опасявах се, че е холивудска боза, но го биваше, та ми направи впечатление една много хубава мисъл - че боговете се хранят с човешките молитви и поклонение. И наистина, когато много души се молят много на един бог, това го прави голям бог, а ако тъне в забрава, тогава той е никой и в днешни времена можем да се габаркаме с неща от които преди време бихме треперили. Не си мислете, обаче, че преди 5 века сме треперили, пък сега вече сме силни, свободни и не треперим. Подменило се е единствено от какво треперим. Ще дам един елементарен пример - сравнете два дена - единият работен, а другият от почивка някъде. Ако откриете разлика, знайте, че точно тя е това което е доброволно приетото робство и кланяне на "новите богове".

Аз си имам една хубава мисъл, че ако вярвам в Бог, значи съществува Бог, а ако не вярвам в него, значи не съществува. Мисля, че е доста изчерпателна в напъните вярващи да убеждават нещо атеисти и обратното. Тука ми изтриха едно изречение, но аз пак ще го напиша - моята истина не пречи на твоята истина, така както твоята на моята. Монополистичните въжделения на религиозни фанатици и безнравствени тарикати водят до едно и също. Затова и ме дразни противопоставянето на взаимонеизключващи се пътища които човек може да поеме. Жалко, че разделът е цензуриран, защато избирателното знание е просто форма на заблуда. Тези които са най-уверени в себе си, са глухи и слепи. Аз търся и вероятно ще си умра търсещ, затова не бързам да отричам нищо, както и да го приемам, а тези които знаят всичко ще ги "уважавам" за да скърцат със зъби нощем.

Защото Библията не е само книгата на християните, тя е и история на човечеството, една много интересна история

Чак пък на човечеството Да беше казала, че е история на част от човечеството или по-точно на еврейте, щях да се съглася. На теб ли да припомням за "Илиада" и "Одисея" (9 в. пр. н. е.), за асиро-вавилонските митове в "Енума Елиш" (10 в. пр. н. е.), староисландската "Еда" (3-то хил. пр. н. е.). "Риг Веда" (2-1-то хил. пр. н. е.)...

Чак пък на човечеството Да беше казала, че е история на част от човечеството или по-точно на еврейте, щях да се съглася. На теб ли да припомням за "Илиада" и "Одисея" (9 в. пр. н. е.), за асиро-вавилонските митове в "Енума Елиш" (10 в. пр. н. е.), староисландската "Еда" (3-то хил. пр. н. е.). "Риг Веда" (2-1-то хил. пр. н. е.)...

Даже за "Междузвездни войни" имаше поклонение което го отразяваха по всички медии... Интересно, че тъкмо причините заради които хората се скупчват заедно (концерти, кино и т.н.) са онези които които ни струват пари. За да изхвърлим боклука не даваме пари и ходим сами. Едва ли християнството, когато е било практикувано по-масово е било някакво бреме, аз си го представям като ходенето на концерт...

"Еволюцията" в ценностната система има много общо с израстването. Обикновено възрастните хора гледат пренебрежително на по-младите, а децата подминават като малки гари.

Разгъването на музикалният потенциал има сходна история - класическата музика е непопулярна, но всъщност това име е измислено сравнително скоро. Ако трябва да бъдем коректни, класическата музика всъщносте е поп(улярната) музиката преди 2-3 века. Мисълта ми е, че за да стъпиш на второто стъпало понякога е нужно да стъпиш и на първото първо.

Ако трябва да бъдем коректни, класическата музика всъщносте е поп(улярната) музиката преди 2-3 века.

Не цялата популярна музика е станала класическа, но разбирам какво имаш предвид. Една от крилатите мисли на Оскар Уайлд е: Що се отнася до религията истината е онова мнение, което е оцеляло.

За SW - бяха основали и джедайска религия. Не знам дали още съществува.

Редактирано 16 юли 201015 г. от scepsis (преглед на промените)

Чак пък на човечеството Да беше казала, че е история на част от човечеството или по-точно на еврейте, щях да се съглася. На теб ли да припомням за "Илиада" и "Одисея" (9 в. пр. н. е.), за асиро-вавилонските митове в "Енума Елиш" (10 в. пр. н. е.), староисландската "Еда" (3-то хил. пр. н. е.). "Риг Веда" (2-1-то хил. пр. н. е.)...

Малко буквално си го приел, но нищо Имам предвид повторяемостта на човешкото ни поведение и липсата на желание повече хора да се вгледат в миналото, за да не допускаме периодично едни и същи грешки.

Библията съдържа мъдрост, всичко около нас е изтъкано от мъдрост, но... ние(човечеството) сме все още самовлюбени глупачета, които не разбират колко много са свързани и помежду си и с всичко останало.

Затова много хора се възмущават като четат Вехтия завет и малко разбират какво казва той. Вярно е много дълбока вода и вярно е свързано със себепознанието, но по-често го използваме, за да кажем: виж какви са били...

... всъщност сме все още същите след няколко хиляди години. И дори не го разбираме.

Редактирано 17 юли 201015 г. от Нел (преглед на промените)

Я аз да питам. Това с губенето ми напомня на пътя към Обетованата земя. Мойсей (с й" ли се пише?) нали води (колко години бяха, да не се изложа?) цяла вечност (твърди се, че няма как да стане, ако не е обикаляно в кръг) и това се смята за нарочно, за да забравят нещо си... Дали ако се изгуби Библията би могло да се "спечели" нещо, след като се появи отново?

Имам предвид повторяемостта на човешкото ни поведение и липсата на желание повече хора да се вгледат в миналото, за да не допускаме периодично едни и същи грешки.

Така става

Я аз да питам. Това с губенето ми напомня на пътя към Обетованата земя.

Извинявай, но не разбрах въпроса. Но в повечето есхатологични доктрини (учения за спасението) има едно принципно противоречие. Ако някога сме били в някакво съвършенно, райско състояние и сме изпаднали от него, защо след като го дотигнем пак, да не можем отново да изпаднем надолу. Това е движение ad infinitum (до безкрай), в което не откривам смисъл.

В два смисъла.

Първият е, че оценяваме нещо едва когато го изгубим.

Вторият е, че е нужно да бъдат забравени някой предубеждения, както при безкрайният път през пустинята, докато се прехвърли едно поколение. Няма как да вървиш 20 години през пустинята без да излезеш от нея. Поправете ме за годините, но това съм слушал. И в изучаването на бойни изкуства има един такъв момент в който ти казват "а сега забрави всичко което ти казах". В съвремието може да открием прилика и в отделянето на мъжа от мама и заживяването отделно. Т.е. някаква форма на лишение позволява приемането на ново знание. Чували сте и за "не може да си пророк в собствената си страна", за най-популярната картина в света (благодарение на двукратното си открадване от Лувъра), както и че най-големите бестселъри са на починали хора...

Сега погледнах за Библията. Вече споменах, че е най-продаваната книга (3,88 милиарда в периода 1815-1999 г.), но се оказва и че е първата отпечатана книга в света (1456 г.). Освен това е най-скъпо продаваната книга и най-много превежданата.

Вече не съм сигурен какво щеше да стане, ако евангелията бяха изгорени примерно...

Първият е, че оценяваме нещо едва когато го изгубим.

В основата на всички духовни учения стои това да оценяваме каквото имаме в момента. Да живеем в/с момента.

Мойсей е правилно. И ги е водил повече от четиридесет години през пустинята. Пътят през пустинята е символ на стремежа към свобода. Защото не можем да бъдем истински свободни, докато спрем да робуваме на... себе си.

Свободата не е нещо, което някой може да ни подари или да ни продаде Тя е вътрешно състояние на духа.

И пак стигнахме до Свободата

Прав си, че за да сме свободни, трябва да се лишим от някои свои вродени, робски недостатъци, напричер товара на его-то си. Това е много труден, мъчителен и изпълнен с препятствия път. Това е и символът на кръста(най-общо казано)

Поне така аз разбирам нещата.

В два смисъла.

Първият е, че оценяваме нещо едва когато го изгубим.

Вторият е, че е нужно да бъдат забравени някой предубеждения, както при безкрайният път през пустинята, докато се прехвърли едно поколение. Няма как да вървиш 20 години през пустинята без да излезеш от нея. Поправете ме за годините, но това съм слушал. И в изучаването на бойни изкуства има един такъв момент в който ти казват "а сега забрави всичко което ти казах". В съвремието може да открием прилика и в отделянето на мъжа от мама и заживяването отделно. Т.е. някаква форма на лишение позволява приемането на ново знание. Чували сте и за "не може да си пророк в собствената си страна", за най-популярната картина в света (благодарение на двукратното си открадване от Лувъра), както и че най-големите бестселъри са на починали хора...

Сега погледнах за Библията. Вече споменах, че е най-продаваната книга (3,88 милиарда в периода 1815-1999 г.), но се оказва и че е първата отпечатана книга в света (1456 г.). Освен това е най-скъпо продаваната книга и най-много превежданата.

Вече не съм сигурен какво щеше да стане, ако евангелията бяха изгорени примерно...

---------------------------

много добре, съгласем съм!

Хайде сега следващата крачка - какво да забравим, за да видим и влезвем в Другото?

Защо са религиите?

Защо е копнежът по Отвъд хоризонта?

Защо Библията е мистерия, въпреки всичко?

---------------------------

Защото...

---------------------------

много добре, съгласем съм!

Хайде сега следващата крачка - какво да забравим, за да видим и влезвем в Другото?

Защо са религиите?

Защо е копнежът по Отвъд хоризонта?

Защо Библията е мистерия, въпреки всичко?

---------------------------

Защото...

Ох, усещам, че съм на изпит който няма да взема

Ами, виж например малоумните ми емотки. Някой първосигнално може да ги отдаде просто на инфантилност, но всъщност техният източник е друг. Имам достатъчно добре изградено мнение за себе си и мога да си ги позволя, под формата на ирония, сарказъм или просто разчупвайки момента, без да чувствам заплашена от това моето (в крайна сметка всичко опира до...) Его. Та и религията е нещо което е достатъчно, пълноценно, за да съществува независимо и неподатливо.

Религиите (без да отричам съществуването на който и да било бог), принципно задоволяват празнината от родители, да бъдеш под нечие крило и друг да взема решенията, респективно поема отговорността, вместо теб. Независимо за колко лоши цели може да бъде ползвана религията, както и ножа за мазане на масло, на света има твърде много въпроси без отговори. Бог е универсалният отговор. Неведими са пътищата божии. Вярата е много трудна за приемане. Всеки е вярвал в нещо от което е бил излъган - пари назаем, че някой ще дойде на среща на време, че на червено не бива да се минава. Как тогава да приемеш вярата? Като в онази детска книжка Алхимикът, където героят счупва 9 999 камъка в търсене на скъпоценният и спрял, а 10 000-ят бил този който търси. Търсенето неизбежно носи със себе си много печал и много разочарования. Толкова много, че понякога забравяме, че търсенето не е самоцел, а средство...

Редактирано 17 юли 201015 г. от am-am (преглед на промените)

Ох, усещам, че съм на изпит който няма да взема

Ами, виж например малоумните ми емотки. Някой първосигнално може да ги отдаде просто на инфантилност, но всъщност техният източник е друг. Имам достатъчно добре изградено мнение за себе си и мога да си ги позволя, под формата на ирония, сарказъм или просто разчупвайки момента, без да чувствам заплашена от това моето (в крайна сметка всичко опира до...) Его. Та и религията е нещо което е достатъчно, пълноценно, за да съществува независимо и неподатливо.

Религиите (без да отричам съществуването на който и да било бог), принципно задоволяват празнината от родители, да бъдеш под нечие крило и друг да взема решенията, респективно поема отговорността, вместо теб. Независимо за колко лоши цели може да бъде ползвана религията, както и ножа за мазане на масло, на света има твърде много въпроси без отговори. Бог е универсалният отговор. Неведими са пътищата божии. Вярата е много трудна за приемане. Всеки е вярвал в нещо от което е бил излъган - пари назаем, че някой ще дойде на среща на време, че на червено не бива да се минава. Как тогава да приемеш вярата? Като в онази детска книжка Алхимикът, където героят счупва 9 999 камъка в търсене на скъпоценният и спрял, а 10 000-ят бил този който търси. Търсенето неизбежно носи със себе си много печал и много разочарования. Толкова много, че понякога забравяме, че търсенето не е самоцел, а средство...

--------------------

Не, не приятелю, не с рациото, не с подреждането на феномените в някаква ментална система - това е порочна сфера без изход. Толкова пъти сме опитвали - все не става.

А що не пробваме с НЕ мислене, с Не подреждане, без страх от Неосмисленото...

Толкова ли е страшно ако към нещо подходим със сърцето си, без да ангажираме интелекта?

--------------------

Не, не приятелю, не с рациото, не с подреждането на феномените в някаква ментална система - това е порочна сфера без изход. Толкова пъти сме опитвали - все не става.

А що не пробваме с НЕ мислене, с Не подреждане, без страх от Неосмисленото...

Толкова ли е страшно ако към нещо подходим със сърцето си, без да ангажираме интелекта?

Тъй де, аз си казах, че по-лесно е да не се вярва, заради разочарованията които иначе нямат общо. Аз описах оправданието на тези които отричат с лека ръка. Те, същите, пак търсят, но заради търсенето, а останалите първо знаят какво търсят и второ си имат цел. Мисълта ми е по-бърза отколкото мога да пиша, та дори се наложи да редактирам предният пост, защото звучеше несвързано, а ненавиждам това съобщение "този пост беше бла-бла...". Примерът ми с емотките идеше да каже, че истинската свобода е да знаеш какъв си, а не да се озърташ за чуждото одобрение или да се страхуваш, че ще те нарекат някак си, заради своите убеждения. А религията... тя е окови, но само за атеистите. Религията е свобода, защото разчупва закостенелите закони на рациото. Тя е полет на духа, докато тялото пълзи там долу, на земята. Затова се възмущавам на влечуги които отричат с лека ръка, защото си въобразяват, че са спечелили нещо от поемането на лесният път - невежество и отрицание. После трият думите ми, защото тука не бива така да има толерантност, има по-равни. Религията е единственият обществен строй в който не само, че има истинско равенство, но и няма файда да си отгоре. И когато capnemo ми направи забележка, че видиш ли патриархалните ценности са далеч от християнството, разбрах, че наричаме едно и също, но с различни думи заради предрасъдъци и фобии като секти и прочие.

Такива ти ми работи. Почнах много често да завършвам постовете си с "и т.н."...

Тъй де, аз си казах, че по-лесно е да не се вярва, заради разочарованията които иначе нямат общо. Аз описах оправданието на тези които отричат с лека ръка. Те, същите, пак търсят, но заради търсенето, а останалите първо знаят какво търсят и второ си имат цел. Мисълта ми е по-бърза отколкото мога да пиша, та дори се наложи да редактирам предният пост, защото звучеше несвързано, а ненавиждам това съобщение "този пост беше бла-бла...". Примерът ми с емотките идеше да каже, че истинската свобода е да знаеш какъв си, а не да се озърташ за чуждото одобрение или да се страхуваш, че ще те нарекат някак си, заради своите убеждения. А религията... тя е окови, но само за атеистите. Религията е свобода, защото разчупва закостенелите закони на рациото. Тя е полет на духа, докато тялото пълзи там долу, на земята. Затова се възмущавам на влечуги които отричат с лека ръка, защото си въобразяват, че са спечелили нещо от поемането на лесният път - невежество и отрицание. После трият думите ми, защото тука не бива така да има толерантност, има по-равни. Религията е единственият обществен строй в който не само, че има истинско равенство, но и няма файда да си отгоре. И когато capnemo ми направи забележка, че видиш ли патриархалните ценности са далеч от християнството, разбрах, че наричаме едно и също, но с различни думи заради предрасъдъци и фобии като секти и прочие.

Такива ти ми работи. Почнах много често да завършвам постовете си с "и т.н."...

----------------

Е, и аз често завършвам с т.н.

щото има толкова много за казване, а няма думи...

----------------

Прави са, дето критикуват църквите и ги изкарват най - голямата измама и робия за хората. Изобщо всички са прави.

И това е гледна точка, която заслужава подкрепа. Щото е един от многото аспекти на религията.

Но,

Как така толкова векове в този капан /църквата/ са влизали милиони?

Как така е продължавало всичко това толкова дълго и толкова успешно?

Има един отговор, който се сещам.

Стръвта в капана.

Закачили са тякава стръв, че тя е теглила хората вътре непреодолимо. Въпреки всичко.На всяка цена.

Каква е тази стръв?

Това е Въпросът...

Хе хееее ... "Трудно е да бъдеш Бог"

Хе хееее ... "Трудно е да бъдеш Бог"

-------------------------------------------

Да, трудно е да бъдеш бог, понякога е невъзможно трудно...

... За да изхвърлим боклука не даваме пари и ходим сами....

Пари се дават - "такса смет" при това особено в София от тези такси се купува Бугати Вейрон..А това дали ходиш не е сигурно, може би си изхвърляш буклука от терасата върху главите на минувачите...

Хе хееее ... "Трудно е да бъдеш Бог"

Хората са богове - могат да създават и отнемат живот Живот.

Редактирано 18 юли 201015 г. от am-am (преглед на промените)

Хората са богове - могат да създават и отнемат живот.

Тогава и мравките са богове

Каква е тази стръв?

Това е Въпросът...

Ех, ама и ти. Църквата е посредник между бога и хората. Като такъв, тя си взема комисионна, облажва се дядо попа http://www.vbox7.com/play:8620bd09, "плаща се като на поп" за неща инак дадени изконно, като кръщене, сватба и други свещенодействия, па и цветарството в култури като мак и марихуана може да се развива в светата обител. Всичко това може да доведе до рекламации и няма лошо хората да го виждат, стига да правят разлика между религията и Цъквата, Инквизицията, Кръстоносните походи и ... т.н.

Каква била стръвта, викаш. Тя не е хапка за всяка уста , това е сигурно. При все това, не знам доколко четеш като спамя из Празните приказки, но аз съм пословично алергичен към мляко, жени, живота и ... т.н.

Сметките, къде без бакалин, къде и без бог, са че като си съкратиш удоволствието на Земята ще ти се върне нещо на оня свят. Какво точно, никой не се е върнал да каже. Колко е украсено от църквата е отделен въпрос, но честно казано никога не съм харесвам посредниците, заради спекулативната техника която ползват. Меда е сладък, това се знае , само дето медеца е направен от различни неща. Може да е от илюзии, може да е криворазбран мазохизъм, може да е дело на просветление. Мъдрост наричаме онова което е пред очите ни, но не можем да го видим. То е очевадно и в същото време далечно и непознато. Духовното развитие е форма на мъдростта. То дава някакви познания от рода на "бъди добър", които всеки е чувал, но малцина са практикували искрено. Даже масовото явление е обратното - да се присмиваш на някой който работи върху себе си, а не върху придобивките около себе си. Те ми се смеят, че съм различен, а аз им се смея че са еднакви... Тухлите градят комунизма и други готини неща, но едва ли водят до себеусъвършенстване. Иначе е готино да знаеш всичко и всичко да ти е ясно . За целта е нужно да не знаеш нищо, да си сляп и глух. Такива и из форумите пишат. Има това, няма това, точка. Няма напъни ентелектуални, няма копнежи, няма работа върху Себето. Такива обичат да раздават присъди, да слагат етикети, да опростяват, докато изпростият. Всичко е въпрос на избор. Не, по-скоро на вкус

Нещо за емотките щях да пиша, но не пиша достатъчно бързо...

Библията е ключовият момент в проявата на този вкус, мъдрост и себеусъвършенстване. Но не в това дали ще се чете, а как ще се чете. Грешният прочит също може да доведе до вяра, но крива. Това ми напомня на историята за Арджуна. Това е индийски принц, става после крал, ако не се лъжа. Има една недостъпна планина която никой не може да изкачи и всеки тръгнал по склоновете и е намерил своята гибел. Боговете обаче са обещали най-големите оръжия на този който успее. Сещате се, че нашият принц я изкачва. На върха той търси своята награда, а богът му казва:

- Какво търсиш, та ти вече го притежаваш, щом стигна до тук.

Та така и Библията. Изпитанието е да я прочетеш, но по правилният начин. Ако успееш, значи си достоен за някакви качества. То си е субективно, за някой и съвестта и хуманността са недостатъци, та пак си е въпрос на вкус. И т.н.

Тогава и мравките са богове

Те го правят несъзнателно. Дисквалифицирани са

Хората са богове - могат да създават и отнемат живот.

------------------

Много, много повече - хората създават и погубват богове.

Т.е. ние сме повече от богове - човекът е демиург.

Съгласен съм с горното, но ако напишеш Живот така, с главна буква