Май няма как да стане на следващото издание, премиерата на филма ще е на 1 февруари 2013 , a до последващите Оскари ще мине цяла година. Но не това е важно, Найтли и до тук направи няколко блестящи роли в много силни филми.

Не не, в официалната селекция за тази година е, вече е прожектиран. Както и да е вероятността наистина е много малка, дори и за номинация има други огромни фаворити поне 4 ( Jennifer Lawrence, Quvenzhane Wallis,Marion Cotillard, Emmanuelle Riva) почти сигурни. Въпроса е друг, че наистина е една от младите добри актриси.

Не не, в официалната селекция за тази година е, вече е прожектиран...

Да, грешката е моя.

Any human heart

Как е възможно млад мъж, в разцвета на младостта и сексуалната си жажда; стремящ се към писателска кариера да се превърне в старец - побелял, опърпан и заобиколен от купища кутии и хартия, остатъци от живота му? Отговорът е историята на Лоугън Маунтстюърт, който вярва, че "всяко човешко същество е събирателно от същностите си..ние никога не оставаме само един човек"

Филмчето е от 4 части и определено си заслужаваше няколкото нощи, които му отделих.

Hope springs – Любовна терапия

http://www.imdb.com/title/tt1535438/

Много хубав филм. Мерил Стрийп и Томи Лий Джоунс отново са невероятни. Действието е малко по-мудно от необходимото, но свежите диалози напълно го компенсират. Не ми се ще да вярвам, че отчуждението може да досигне до такива чудовищни измерения… и че само рутината и годините водят до там, защото ако е така – без да се усетим дните ни ще се изтърколят.

Един мноооооооого добър филм!

Горещо го препоръчвам...сигурен съм, че ще ви хареса!

Hope springs – Любовна терапия

http://www.imdb.com/title/tt1535438/

Много хубав филм. Мерил Стрийп и Томи Лий Джоунс отново са невероятни. Действието е малко по-мудно от необходимото, но свежите диалози напълно го компенсират. Не ми се ще да вярвам, че отчуждението може да досигне до такива чудовищни измерения… и че само рутината и годините водят до там, защото ако е така – без да се усетим дните ни ще се изтърколят.

Действително е засегната много сериозна тема, която, за щастие, все още ми е напълно чужда в личен, но и до болка позната в съседски план - рутинното безразличие е кошмарен бич, разрушил не едно и две семейства.

Но нещо ме подразни в тоя филм, макар че ми е малко трудно да обясня защо. Не става дума за мудността, защото според мен тя е умишлено търсена и сполучливо постигната. Диалозите наистина са добри, но сякаш прекалено изкуствени и прозрачни. Краят е на 100% предвидим, колкото и да не е уместно търсенето на изненади в подобен филм. А може би причината е в главната мъжка роля, защото Томи Лий Джоунс не е сред любимите ми актьори и не смятам, че е най-удачният патрньор за божествената и в тоя не дотам претенциозен филм Мерил Стрийп.

И не знам по каква причина филмът стана най-интересен в момента на появата на титрите в края му.

Действително е засегната много сериозна тема, която, за щастие, все още ми е напълно чужда в личен, но и до болка позната в съседски план - рутинното безразличие е кошмарен бич, разрушил не едно и две семейства.

Но нещо ме подразни в тоя филм, макар че ми е малко трудно да обясня защо. Не става дума за мудността, защото според мен тя е умишлено търсена и сполучливо постигната. Диалозите наистина са добри, но сякаш прекалено изкуствени и прозрачни. Краят е на 100% предвидим, колкото и да не е уместно търсенето на изненади в подобен филм. А може би причината е в главната мъжка роля, защото Томи Лий Джоунс не е сред любимите ми актьори и не смятам, че е най-удачният патрньор за божествената и в тоя не дотам претенциозен филм Мерил Стрийп.

И не знам по каква причина филмът стана най-интересен в момента на появата на титрите в края му.

Ето... Това, което аз съм нарекла мудност, пречупено през твоя поглед, е намерило друго обяснение.

Има нещо такова като дразнене и когато се опитах да си дам сметка какво точно е, така и не можах да си отговоря. Сега, като те прочетох, си дадох сметка, че това, което ме е подразнило и съм го свързала с мудността, може би повече е мисълта за неминуемия хепиенд по американски. А темата е достатъчно сериозна, за да ни оставят да допуснем поне и друга алтернатива. Не знам.

А го определям все пак като много хубав филм, защото ми въздейства, защото не го забравих след един час и защото Мерил отново е блестяща. А аз лично, за разлика от теб, харесвам и Томи Лий... Харесах си го от Звездни каубои...

Редактирано 23 ноември 201213 г. от Merryl (преглед на промените)

Hope Springs ме разочарова. Дори заспах на него, нещо почти нечувано за мен. Муден, предсказуем и леко скучноват. Нормално, таргетира една малка (или не съвсем) част от аудиторията.

********

За разлика от него, Снежанка и ловецът толкова много ми хареса, че въобще не съжалих за 40-те гигабайта, които предпочетох,за да го гледам с перфектно качество. Такива филми трябва да се гледат с добро качество!

Прекрасна интерпретация на приказката, уникална Скарлет! Браво!

Hope Springs ме разочарова. Дори заспах на него, нещо почти нечувано за мен. Муден, предсказуем и леко скучноват. Нормално, таргетира една малка (или не съвсем) част от аудиторията.

Иии... Стига деее... Мерил Стрийп и заспиване... Не знам. Не знам.

Иии... Стига деее... Мерил Стрийп и заспиване... Не знам. Не знам.

Гледам всички нейни филми, Томи Лий също много ми харесва. Просто този филм няма кой знае какъв сюжет, че да е интересен. След първите 30 минути вече трудно задържа вниманието. Поне моето. Но си мисля, че ако съм на 50 плюс години и някак ще мога да почувствам известно съпреживяване..не знам..определено въпреки добрата актьорска игра...не бих го препоръчала на никого.

Гледам всички нейни филми, Томи Лий също много ми харесва. Просто този филм няма кой знае какъв сюжет, че да е интересен. След първите 30 минути вече трудно задържа вниманието. Поне моето. Но си мисля, че ако съм на 50 плюс години и някак ще мога да почувствам известно съпреживяване..не знам..определено въпреки добрата актьорска игра...не бих го препоръчала на никого.

Наистина е въпрос на гледна точка. Аз например не свързвам отчуждението и невъзможността за нормален контакт между хората точно с годините. И това съм написала и в първото си мнение - че би било страшно, ако годините и рутината са единствената причина за това. Изводът би бил, че сценарият ще се случи на всички, навършили 50. Много е страшно.

Аз като човек, който вече е доста близо до там казвам съвсем отговорно, че последните 20 години от живота ми преминаха като едно премигване и младостта не е застраховка за никого.

..защото не го забравих след един час ...

Няма как да се забрави филм с Мерил Стрийп, а и темата е перманентно злободневна.

...Просто този филм няма кой знае какъв сюжет, че да е интересен....

...Но си мисля, че ако съм на 50 плюс години и някак ще мога да почувствам известно съпреживяване...

Тук има 2 момента, пораждащи разномислене:

1. Сюжетът е добър, смислен и реализиран подобаващо. Друг е въпросът, че прекалено захаросаният край замазва като с бояджийска баданарка почти всичко стойностно във филма.

2. Възрастта в никой случай не е причина и повод за охладняване и превръщане на живота в рутинност, показана много умело във филма.

Тук ще си позволя да поразтегля малко мисълта си, при това в чисто реалистична посока, макар че вероятно не е тук мястото за това. Най-общо семейният живот протича в 3 етапа*:

- от момента на влюбването и през брака (все едно дали е официален или не), та до увеличаването на семейството - чисти, често първични (това не е упрек) чувства, витаене из облаците, ненаситна интимност във всеки един възможен момент

- появата на децата е преломен момент в брака, особено в крехката им възраст - безсънните нощи, съчетани с напрегнати дни и житейските проблеми спомагат за ограничаване или свеждане до минимум на контактите между мъжа и жената. Но при желание винаги могат да се намерят няколко секунди за една нежна прегръдка, която да свали поне за кратко товара на ежедневието

- в един момент децата порастват и тръгват по своя си път, а "старците" остават сами - идваме вече до темата на филма. На пръв поглед може би е нелогично да се търси повторение поне на част от първия етап, но дали е така? Една ласка, един нежен поглед, дори и да не доведат до моменти на физическа близост (дозирането на секса от 3 пъти дневно до 3 пъти седмично е нормално, както се казва "когато човек навърши 40 г, разбира, че има и други органи), са форма на изразяване на чувствата към партньора. Но този акт не би следвало да е по инерция, а от нужда, пък дори и чисто инстинктивна, да докоснеш човека, с който вече си прекарал по-голямата част от живота си. Младежката любов е свършила своето си и е отстъпила място на далеч по-дълбоки чувства.

За съжаление, нарисуваната по-горе идилия често отсъства безнадеждно и в повечето случаи отчуждението в много по-драстично от описаното във филма.

-----

* разсъжденията са си мои и са без претенции за непременна достоверност

Редактирано 24 ноември 201213 г. от hlevoust (преглед на промените)

No reservations

Определено много ми хареса

Редактирано 24 ноември 201213 г. от Aragorn(Elesar) (преглед на промените)

Absolute Fear

Съвсем спокойно можете да прескочите този шедьовър на човешката глупост. Добре е замислен, но явно добрата идея е останала само в нечия глава..

Лопе http://www.imdb.com/title/tt1186357/

Total Recall / Зов за завръщане (версия 2012 г)

В масовия случай римейковете са абсолютни издънки спрямо първоизточника си, а изключенията се броят на пръсти. Затова и подходих към новата версия на филма от 1990 г на Пол Верховен с известни резерви, които бързо-бързо бяха забравени - много сполучливо са похарчени 125-те милиона американски пари за версията от 2012 г. Гледането си струва отвсякъде, интригата е налице, а екипа за спец ефектите е свършил много сериозна работа. Е, има и полъх откъм "Star Wars", но любителите на истинския екшън надали ще останат разочаровани.

Много висока оценка от мен.

Само ще кажа,че докато гледах филма псувах като каруцар от нерви и напрежение! По едно време дори скочих от леглото и удрях по него от напрежение на някои сцени

Искаше ми се това момиче да го хвана,да го пребия и да се гавря с него докато не пукне бавно.

Просто адски добре си играе ролята! Този филм е истинска психария,направен е по начин в който всяка една сцена,дори най-незначителна да ти въздейства.

Не съм гледал по-добър в жанра.

10/10

10/10

Подкрепям! Наистина доста напрежение изпитвах и аз докато гледах!

Premium Rush / Спешна пратка

Доста усилия се полагат за рекламирането на тоя филм, може би като отчаян опит да се възвърнат поне малко от, по моему, напразно похарчените 35 млн долара. Жалки опити за някаква интрига, която би предизвикала интерес в момчетата от началния курс, но нищо повече. Има някои зрелищни моменти, но като цяло оценка над 4 би била прекалено завишена.

...

Просто адски добре си играе ролята! Този филм е истинска психария,направен е по начин в който всяка една сцена,дори най-незначителна да ти въздейства.

Не съм гледал по-добър в жанра...

Много са се постарали авторите на филма да излязат от релсите на баналния предвидим хорър и са го постигнали - очакваната следваща сцена идва, но не така, както обикновено се случва в блудкавите клиширани аналози.

Много висока оценка от мен.

To Rome with Love - На Рим с любов

http://www.imdb.com/title/tt1859650/

Почти двата часа за мен минаха абсолютно неусетно. Не съм се и съмнявала, още щом прочетох името на Уди Алън. Толкова истински и толкова земен, че дори и абсурдите му идват напълно в реда на нещата. Поредният му филм, който не може да бъде забравен.

To Rome with Love - На Рим с любов...

Ох, откога се каня да се насладя и аз, а вече на линия е и следващият - "Париж-Манхатън"

Ох, откога се каня да се насладя и аз, а вече на линия е и следващият - "Париж-Манхатън"

Бях убедена, че ако споделя, ще кажеш нещо ценно. А ето, че не знаех за Париж-Манхатън и вече се тегли.

Благодаря.

La femme du Vème (The woman in the fifth) / Жената от номер пет

Не съм гледал други филми на Павел Павликовски, макар че името му не ми е непознато. А в случая ме заинтригува дуетът Итън Хоук - Кристин Скот Томас, а също и вече познатата ми от "Elles" полякиня Джоана Кулиг. Не ме разочароваха ни най-малко, особено Томас, тая жена е фантастична актриса, владееща и жестовете до съвършенство. Филмът не предлага кой знае каква интрига, видимо не е прицелен към масовия зрител, но в него доста умело се започват, но не се довършват линии на развитие, та зрителят неволно става участник с въображението си. Не съжалявам за 80-те минути, отделени за филма.

Ох, откога се каня да се насладя и аз, а вече на линия е и следващият - "Париж-Манхатън"

Париж-Манхатън

Изгледах го на един дъх. Много ми се иска ти да си този, който ще напише нещо за филма.

Единственото, което аз ще кажа е, че според мен тук Уди Алън е успял да се види отстрани... верно е успял...