Не старият "ти" а старият "аз" (((: Да, така..

Не старият "ти" а старият "аз"

Няма разлика - когато има аз, има и ти. Езикът е създаден от дуалистичния човешки ум като изразно средство между хората.

Но за хората на духовността, разликата между ти и аз е само езикова, не и екзистенциална. Те предават Истината на Бога, служеики си с езика като средство, което останалите могат да разберат.

Но духовният човек знае, че истина, която може да бъде изречена, не е цялата истина. Живият духовен човек е Живата истина.

Няма разлика - когато има аз, има и ти. Езикът е създаден от дуалистичния човешки ум като изразно средство между хората.

Но за хората на духовността, разликата между ти и аз е само езикова, не и екзистенциална. Те предават Истината на Бога, служеики си с езика като средство, което останалите могат да разберат.

Но духовният човек знае, че истина, която може да бъде изречена, не е цялата истина. Живият духовен човек е Живата истина.

Алия... думите ти звучат толкова правдоподобно, лесно би повярвал някой. Не зная заучени неща ли казваш, наистина ли ги живееш и разбираш, но инстинктивно усещам че нещо в тях липсва. Някак празни са... макар да са точни. Всичко което си написала тук е точно така но е изпразнено от съдържание, няма пулс. Не си го обяснявам. Но за мен е урок - как диалектиката може да си служи с някои... инструменти, за да спечели битка. Прощавай за отклонението... искаше ми се да споделя.

Успех, Алия.

Алия... думите ти звучат толкова правдоподобно, лесно би повярвал някой. Не зная заучени неща ли казваш, наистина ли ги живееш и разбираш, но инстинктивно усещам че нещо в тях липсва. Някак празни са... макар да са точни. Всичко което си написала тук е точно така но е изпразнено от съдържание, няма пулс. Не си го обяснявам. Но за мен е урок - как диалектиката може да си служи с някои... инструменти, за да спечели битка. Прощавай за отклонението... искаше ми се да споделя.

Успех, Алия.

=========================

В началото на постингите и изживях същото http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/sad.gif

Сега ме е срам от доста изписани от мен глупости...

Алия... думите ти звучат толкова правдоподобно, лесно би повярвал някой. Не зная заучени неща ли казваш, наистина ли ги живееш и разбираш, но инстинктивно усещам че нещо в тях липсва...

Понеже по никакъв начн не успя да обориш "правдоподобните" ми думи, макар че доста се опита, реши сега да го удариш на инстинкти....каквото и да значат те за теб

Това, което аз споделям, е мое изживяване на истината.

А за теб истината, казана от други, винаги ще е "втора ръка"... до момента, в който сама се осмелиш да я изживееш.

Ето защо зен учителите наричат истината "Първият принцип"! Този принцип можеш сам да изживееш, но не и друг да ти го каже. Ако друг го изрече, за теб неговите думи ще са вече "Втори принцип", не Първият. Дори и за другият Истината да е истината, за теб тя ще е лъжа, просто защото ти не си се превърнала в Истината, в Първия принцип.

Цената на Духовната истина си ти самата - ни повече, ни по-малко!

Редактирано 2 юли 201114 г. от Aliya (преглед на промените)

Понеже по никакъв начн не успя да обориш "правдоподобните" ми думи, макар че доста се опита, реши сега да го удариш на инстинкти....каквото и да значат те за теб

Под "инстинктивно усещане" Секретната Розичка е имала предвид "интуиция". А ти стига с твоите банални "Любови" и "сърца" - разбери най-после, че твоята "Любов" - това са феромони и хормони предизвикващи ритмично механично потъркване на органи един в друг за възникване на приятни дразнения на периферната нервна система. За сърцето вече знаеш - помпа за кръв.

Редактирано 2 юли 201114 г. от Magus Phantom (преглед на промените)

Под "инстинктивно усещане" Секретната Розичка е имала предвид "интуиция". А ти стига с твоите банални "Любови" и "сърца" - разбери най-после, че твоята "Любов" - това са феромони и хормони предизвикващи ритмично механично потъркване на органи един в друг за възникване на приятни дразнения на периферната нервна система. За сърцето вече знаеш - помпа за кръв.

Нали вече се разбрахме, че ти си този, който предпочита да е чанта от месо и хормони, помпи и прочие месни произведения на изкуството?!

Нали вече се разбрахме, че ти си този, който предпочита да е чанта от месо и хормони, помпи и прочие месни произведения на изкуството?!

Грешиш - аз съм безплътен фантом!

Понеже по никакъв начн не успя да обориш "правдоподобните" ми думи, макар че доста се опита, реши сега да го удариш на инстинкти....каквото и да значат те за теб

Това, което аз споделям, е мое изживяване на истината.

А за теб истината, казана от други, винаги ще е "втора ръка"... до момента, в който сама се осмелиш да я изживееш.

Ето защо зен учителите наричат истината "Първият принцип"! Този принцип можеш сам да изживееш, но не и друг да ти го каже. Ако друг го изрече, за теб неговите думи ще са вече "Втори принцип", не Първият. Дори и за другият Истината да е истината, за теб тя ще е лъжа, просто защото ти не си се превърнала в Истината, в Първия принцип.

Цената на Духовната истина си ти самата - ни повече, ни по-малко!

Вало, не е честно да пишеш от профила на Алия. Или Алия да пише като Вало.

Това, което аз споделям, е мое изживяване на истината.

"мое"... "твое"

"аз"/"ти"

"аз" де "аз", докато "ти"иии...

"мое"... "твое"

"аз"/"ти"

"аз" де "аз", докато "ти"иии...

Но в крайна сметка всички сме Негови - но това ще разбереш само когато Той е твоята лична опитност, в която да се разтопиш, да изчезнеш.

Защото Той е Блаженство и Благодат.

Понеже по никакъв начн не успя да обориш "правдоподобните" ми думи, макар че доста се опита, реши сега да го удариш на инстинкти....каквото и да значат те за теб

Това, което аз споделям, е мое изживяване на истината.

А за теб истината, казана от други, винаги ще е "втора ръка"... до момента, в който сама се осмелиш да я изживееш.

Ето защо зен учителите наричат истината "Първият принцип"! Този принцип можеш сам да изживееш, но не и друг да ти го каже. Ако друг го изрече, за теб неговите думи ще са вече "Втори принцип", не Първият. Дори и за другият Истината да е истината, за теб тя ще е лъжа, просто защото ти не си се превърнала в Истината, в Първия принцип.

Цената на Духовната истина си ти самата - ни повече, ни по-малко!

Точно етикирането и диагнозите които поставяш на всеки опонирал те ме накараха да мисля, че си неискрена...

Не ми се спори. Откровено написах каквото мисля. Но не за теб, за методите на диалектиката...

... когато Той е твоята лична опитност, в която да се разтопиш, да изчезнеш.

Защото Той е Блаженство и Благодат.

"в която да се разтопиш, да изчезнеш"... ако човекшкото его (аз) е изчезнало, след това няма "лично", няма "аз". Затова не може да се каже, че подобно преживяване и опитност могат да бъдат приписани към малката фалшива/илюзиорна личност, защото след такова преживяване такава личност не остава.

Ако човек говори от името на тази малка и фалшива личност, че видиш ли именно тя имала някакво по вид сливане с Бога, то излиза че сливането не е баш сливане, че разтапянето не е баш разтапяне, защото все пак е останало онова илюзиорно нещо наречено "аз", което счита разни неща от живота, опитности, преживявания... за лични.

Ето защо се говори за различни етапи на просветление, самадхи.

Когато аз-а напълно се разтвори и изчезне в Просветлението, тогава нищо лично не остава, защото няма в кого...

Редактирано 2 юли 201114 г. от rurk (преглед на промените)

Точно етикирането и диагнозите които поставяш на всеки опонирал те ме накараха да мисля, че си неискрена...

Не ми се спори. Откровено написах каквото мисля. Но не за теб, за методите на диалектиката...

Можеш да съдиш едиснтвено за себе си, но не и за другите - върху другите можеш да проектираш собственото си мислене, но то пак си е твое.

"в която да се разтопиш, да изчезнеш"... ако човекшкото его (аз) е изчезнало, след това няма "лично", няма "аз". Затова не може да се каже, че подобно преживяване и опитност могат да бъдат приписани към малката фалшива/илюзиорна личност, защото след такова преживяване такава личност не остава.

А кой друг го приписва освен теб?!

Aliya, Ти искаш да се представяш за много умна, знаеща и прозорлива, ама нещо не ти личи. Духовните ти идеи са една невъобразима синкретично-еклектична каша.

Aliya,

Ти искаш да се представяш за много умна,

Пази Боже! Аз съм просто още една без-ум дъщеря на Бога, и точно за това съм искрена и истинска.

Мислиш ли, че Исус е бил много умен, та се е остваил да бъде цар на бедните и прокажените, на отритнатите и обруганите?! Че накрая и умните и начетени книжници да го провесят на кръста?!

А кой друг го приписва освен теб?!

Ами то друг освен Мен не съществува, та няма как друг да приписва каквото и да е. С оглед на проявата на Моите форми, които съм Аз Самият, то чрез някои от тях върша въпросното приписване, докато чрез други не върша. Според както Ми е кеф.:-)

Точно етикирането и диагнозите които поставяш на всеки опонирал те ме накараха да мисля, че си неискрена...

Не ми се спори. Откровено написах каквото мисля. Но не за теб, за методите на диалектиката...

из Каббала:

Правило 12: Всички отрицателни черти, които забелязвате в другите, са просто отражение на собствените ви отрицателни черти.

Само като усъвършенствате себе си може да промените другите.

Правило 13: Обичай ближния си, както обичаш себе си. Всичко останало са само приказки.

Правило 12-сет е известно и с друго име - "Принципът на огледалото".

Да, Рурк... живеем в огледален свят. Посочвам някого с пръст а свитите три пръста сочат мен (: но важно е не да заглушаваш повика да посочиш някого или нещо, нито да се огледаш, а да разбереш, че си се огледал...

Пази Боже! Аз съм просто още една без-ум дъщеря на Бога, и точно за това съм искрена и истинска.

Мислиш ли, че Исус е бил много умен, та се е остваил да бъде цар на бедните и прокажените, на отритнатите и обруганите?! Че накрая и умните и начетени книжници да го провесят на кръста?!

Чела ли си това пророчество, което е написано повече от седем века преди Христовото въплъщение:

Моят сайт

но важно е не да заглушаваш повика да посочиш някого или нещо, нито да се огледаш, а да разбереш, че си се огледал...

Точно така си е.

До преди това да разбереш, че единствено се оглеждаш, до преди това, ако се опитваш да не посочваш, то ще си е нищо повече от напън на его-то, на аз-а, който цели да се докара като нещо повече в очите на "другите", чрез което да изкопчи от тях респект, уважение, и евентуално любов, а не отхвърляне и това да го считат за недостоен, за нещо незначително...

Когато човек разбере, че се оглежда, сиреч че всичко, което вижда е той самия, тогава отпада и желанието/мотива да посочва. Тогава се явява/остава Любовта, безусловната.

Защото, за да съществува мотив да се посочва, то ще трябва и другост, сиреч обект, съзнание различно от твоето, което да бъде посочено онова, което се цели.

С други думи, за да посоча нещо, то първо ще е нужно да пребивавам в света на разделенията, в дуалността, т.е. да виждам света в множественост и отделност. След като вече виждам, че има другост, освен мен, то ще имам и мотива да посочвам разни качества, или аспекти на/в тази другост и това посочване/разяснение ще отправем към други другости.

Демек аз ти (на теб) обяснявам, че той/тя/то/онова... е еди какво си...

Ако "някой" обяснява тези, а това е възможно само от позицията на индивидуалност (независимо дали тя е абсолютна, или относителна), с любов, то това ще е признак, че същия този "някой" е познал Себе Си, т.е. че "ти" и "той" сте Едно.

Ако обаче в обяснението присъства жлъч, грубост, жестокост, егоцентризъм, то това е признак, че познанието в обяснителя липсва.

Ако познанието е налице, тогава и нищо не може да спре светлината на Буда природата/на състрадателността:

Галатяни 5 глава

22 А плодът на Духа е любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосердие, вера,

23 кротост, въздържание: против таквиз нема закон.

Постепенно, ако оставим ума си открит и съсредоточен, с помощта на някои техники за все по-пълното му фокусиране, които ще обясня по-късно, негативното ще се разсее. Човек започва да се чувства добре в собственото си същество или както казват французите: etre bien dans sa peau (добре в кожата си). Това води до облекчение и дълбоко спокойствие. Трето, тази практика разкрива вашето вътрешно Добро сърце, защото разтваря или премахва злото у вас. Само когато отстраним злото от себе си, можем да бъдем истински полезни на другите. Чрез тази практика ние бавно отстраняваме злото и отрицателното и позволяваме на истинското си Добро сърце - фундаменталната доброта, която е наша същинска природа, да заблести и да се превърне в топлия климат, в който процъфтява нашето истинско същество.

...

Има една известна поговорка: „Ако оставим ума си в покой, той спонтанно достига до блаженство, точно както водата, ако се остави в покой, е естествено прозрачна и бистра." Често сравнявам ума в медитация с буркан мътна вода - колкото по-дълго оставим този буркан неподвижен, без да го клатим и разбъркваме, толкова повече от замърсяващите го частици ще се утаят на дъното и ще се прояви естествената бистрота на водата. Самата природа на ума е такава - ако оставите ума си в естественото му състояние, той ще намери същинската си природа, която е блаженство и яснота.

...

СПОКОЙНО ПРЕБИВАВАНЕ И ЯСНА ГЛЕДКА

При практиката Спокойно пребиваване трябва да дисциплинираме ума си така, че постоянно да се връща към обекта на медитацията, например дъха. Ако се разсеете, в момента, в който си дадете сметка за това, чисто и просто връщате дъха си към дишането. Нищо друго не е необходимо. Да се укоряваме - Как стана така, че се разсеях? - също е разсейване. Простотата на съсредоточаването, на връщането на ума към дишането постепенно ще го успокои. Умът постепенно ще се уталожи в ума.

С усъвършенстването на практиката Спокойно пребиваване, когато станете едно с дъха, дори самият дъх като център на практиката ще се разсее и ще установите, че се намирате в пълен покой, в сегашния момент. Тази целенасоченост е плодът и целта на шаматха или Спокойно пребиваване. Пребиваването в сегашния момент и покоя е отлично постижение. Да се върнем обаче към примера с буркана с мътна вода - ако го оставим в покой, водата ще се избистри, но мътилката все още ще бъде там, на дъното, и ако един ден разклатим буркана, тя отново ще се вдигне. Докато култивирате неподвижност, умът ви ще се наслаждава на покоя. При първото вълнение баче заблудените мисли отново ще се появят.

Пребиваването в сегашния момент при Спокойно пребиваване не може да доведе до просветление или освобождаване. „Сега" се превръща в много фин обект, а умът, който пребивава в „сега" - в много фин субект. Докато сме в дуалността обект/субект, умът продължава да е в обикновения концептуален свят на самсара.

Чрез практиката Спокойно пребиваване умът се отпуска в състояние на покой и открива стабилност. Както изображението става по-отчетливо, когато фокусираме обектива на фотоапарата, така и целенасочеността на Спокойно пребиваване позволява все по-дълбоко проясняване на ума. С отстраняването на пречките изгрява Ясната гледка, или „проникновението". На санскрит това се нарича „випашйана", а на тибетски - „лхактонг ". На този етап вече не ви е нужна котвата на преби­ваването в „сега" и можете да продължите нататък, дори отвъд себе си, в простора, какъвто е „мъдростта, която осъзнава липсата на его". Именно това ще изкорени заблудите и ще ви освободи от самсара.

Постепенното задълбочаване на Ясната гледка ни води към осъзнаване на присъщата природа на реалността и към природата на ума. Когато се разсеят облаците на нашите мисли и емоции, подобната на небе природа на нашето истинско същество ще се разкрие, а от нея ще заблести сиянието на нашата буда-природа, подобна на слънцето. И точно както слънцето ни облива със светлина и топлина, от най-вътрешната същност на ума струят мъдрост и любящо състрадание. Вкопчването във фалшивото его се разсейва и ние просто пребиваваме, колкото може по-дълго, в природата на ума, това най-естествено състояние, което не може да се сравни с нищо, за което няма понятия, в което няма надежда или страх, и все пак с тиха и извисена увереност - най-дълбоката форма на благосъстояние, която можем да си представим.

УМЪТ И ПРИРОДАТА НА УМА

Най-революционната идея на будизма е, че животът и смъртта са в ума и никъде другаде. Умът се смята за универсална основа на всички преживявания - създател на щастието и създател на страданието, създател на това, което наричаме живот, и на това, което наричаме смърт.

Умът има много аспекти, но два от тях изпъкват особено силно. Първият е обикновеният ум, наричан на тибетски сем. Ето как го дефинира един учител: „Това, което притежава различаващо осъзнаване, това, което притежава усещане за дуалистичност - което се вкопчва в нещо външно или го отхвърля - това е обикновеният ум. В основата си то е онова, което може да се асоциира с „друго", с всяко „нещо", което възприемащият възприема като различно от себе си." Сем е колебаещият се, дуалистичен, мислещ ум, който може да функционира само по отношение на проектирана, но погрешно възприета външна отправна точка.

И така, сем е умът, който мисли, крои планове, желае, манипулира, който избухва в гняв, който създава и се потапя във вълни от отрицателни емоции и мисли, който непрекъснато трябва да се уверява в своето „съществуване", да го потвърждава и да го доказва чрез фрагментиране, концептуализиране и затвърждаване на жизнения опит. Обикновеният ум е непрекъснато променяща се и неизбежна плячка за външните влияния, за навиците и условностите. Учителите го сравняват с пламък на запалена свещ, поставена на прага на пътната врата. Той е уязвим за всички ветрове - според обстоятелствата.

Погледнат от един ъгъл, сем трепка, непостоянен е, вкопчва се и непрекъснато се интересува от чуждите работи, а енергията му се изразходва, за да проектира себе си навън. Понякога мисля за него като за подскачащо топче или като за маймуна, която непрестанно скача от клон на клон. Погледнат от друг ъгъл обаче, обикновеният ум притежава една фалшива стабилност - удобна самозащитна инерция, наподобяващо камък спокойствие, съставено от вкоренени навици. Сем е хитър като корумпиран политик, скептичен, недоверчив, експерт в заблудите и измамите, „гениален - пише Джамянг Кхиентсе - в нечестните игри". Именно в рамките на хаотичните, объркани, недисциплинирани и повтарящи се преживявания на този обикновен ум - сем, ние се променяме и умираме.

Освен това съществува и същинската природа на ума, неговата най-съкровена същност, която е неподвластна на смъртта и промените. Понастоящем тя е скрита в собствения ни ум, в нашия сем, обвита и обгърната от потока на нашите мисли и чувства. Точно както силният порив на вятъра може да разнесе облаците и да открие светещото слънце и синьото небе, така при определени обстоятелства, в момент на вдъхновение, можем да зърнем природата на ума. Това „зърване" може да е различно по дълбочина и продължителност, но при всички случаи ще ни донесе известно просветление, разбиране и свобода. Това е така, защото природата на ума е самият корен на разбирането. На тибетски ние наричаме това Ригпа - първично, чисто и непроменящо се осъзнаване, което в същото време е интелигентно, осведомено, лъчисто и винаги будно. Може да се каже, че това е знание за знанието.

Не правете грешката да смятате, че природата на ума е свойство, присъщо единствено на нашия ум. Всъщност тя е природа на всичко. Няма да сгрешим, ако кажем, че да разберем природата на ума означава да разберем природата на всичко.

Светците и мистиците на всички времена са украсявали проникновенията си с различни имена, давали са им различни лица и тълкувания, но това, което са преживявали, по същество е основната природа на ума. Християните и евреите наричат това нещо „Бог", хиндуистите го наричат „Аз", „Шива", „Брама" и „Вишну", мистиците Суфий го наричат „Скрита същност", а будистите - „буда-природа". В сърцето на всички религии лежи убеждението, че съществува фундаментална истина и че този живот е една свещена възможност тази истина да бъде разкрита и осъзната.

Когато чуем „Буда", ние, естествено, мислим за индийския принц Гаутама Сидхарта, който постигнал просветление през VI столетие преди Христа и посочил духовната пътека, следвана от милиони хора в цяла Азия, известна като будизъм. „Буда " обаче има много по-дълбок смисъл. Това означава човек, всеки човек, който напълно се е пробудил от неведението и е открил огромния си потенциал за мъдростта. Буда е този, който е довел до окончателен край страданията и мъките и е открил вечните и безсмъртни щастие и духовен мир.

За много от нас в този век на скептицизъм това състояние може да изглежда като сън или фантазия или пък постижение извън нашите възможности. Никога не бива да забравяме, че Буда е бил човешко същество - като вас, като мен. Той никога не е претендирал за божественост, а просто е знаел, че притежава буда-природа, семенцето на просветлението - така, както и всеки друг. Буда-природата е рождено право на всяко чувстващо същество и аз винаги казвам: „Нашата буда-природа с нищо не е по-лоша от буда-природата на всеки буда." Ето това е радостната вест, която Буда ни носи от просветлението си в Бодхгая - вестта, която много хора смятат за толкова вдъхновяваща. Неговото послание, че просветлението е у всекиго от нас, ни дава огромна надежда. Чрез практика всички ние можем да се пробудим. Ако това не беше така, не би било възможно през вековете, а и чак до наши дни, да има толкова много просветлени индивиди.

Говори се, че когато Буда постигнал просветление, единственото, което искал, било да покаже на всички нас природата на ума и да сподели напълно нещата, които е осъзнал. Но той също така е виждал - с тъга и безкрайно състрадание - колко трудно би било за нас да разберем това осъзнаване.

Защото макар и да имаме същата вътрешна природа като Буда, ние не сме я разпознали, тъй като тя е скрита и „опакована" в обикновения ни индивидуален ум. Представете си една празна ваза. Пространството вътре по нищо не се отличава от пространството вън. Единствено крехките стени на вазата отделят едното от другото. Нашият буда-ум е скрит зад стените на обикновения ни ум. Когато постигнем просветление, все едно че тази ваза се е счупила. Пространството „вътре" мигновено се смесва с пространството „вън". Те стават едно. Тогава ние осъзнаваме, че те никога не са били отделени или различни; те винаги са били еднакви.

...

Въпреки че това, което се нарича „ум",

се преценява по всевъзможни начини и много се обсъжда,

то не се разбира или се разбира погрешно или едностранчиво.

Тъй като не се разбира правилно - такова, каквото е,

раждат се безброй философски твърдения и идеи.

Нещо повече - тъй като обикновените хора не го разбират, те не познават собствената си природа и поради това продължават да блуждаят сред шестте съдби на прераждането е трите свята и да преживяват страдания. Ето защо да не разбираш собствения си ум е много тъжен недостатък.

Падмасамбхава

...

Гаутама се чувствал така, сякаш затворът, в който е лежал хиляди години, изведнъж: се отворил. Надзирател там било неведението. Заради това неведение умът му бил скрит, точно както буреносните облаци скриват луната и звездите. Замъглен от безкрайните вълни на заблудените мисли, умът погрешно разделил реалността на субект и обект, на аз и другите, на съществуване и несъществуване, на раждане и смърт, а от тези различия дошли и погрешните възгледи '- затворите, каквито са чувствата, копнежите, привързването и усещането, че нищо не върви както трябва. Страданията на раждането, старостта, болестите и смъртта само направили тези затворнически стени по-дебели. Единственият възможен изход бил да се улови надзирателят и да се погледне истинското му лице. Този надзирател е неведението... В мига когато то изчезне, изчезва и затворът. Той никога повече не може да бъде построен.

източник: "Тибетска книга за живота и смъртта" Согиал Ринпоче

Редактирано 4 юли 201114 г. от rurk (преглед на промените)

Единственият възможен изход бил да се улови надзирателят и да се погледне истинското му лице. Този надзирател е неведението... В мига когато то изчезне, изчезва и затворът. Той никога повече не може да бъде построен.

Абсолютно..

Но днес бих казала - човекът не може да постигне това сам.

Или може...? Навярно може да постигне но не и да достигне..

Редактирано 4 юли 201114 г. от secret_rose (преглед на промените)

Абсолютно..

Но днес бих казала - човекът не може да постигне това сам.

Или може...? Навярно може да постигне но не и да достигне..

Зависи, относно това дали човек може сам, или не, от гледната точка, или с други думи - от вярата, от възгледа.

Зависи и от това с какво/кое човек се отъждествява, с какво се индентифицира.

Според Будизма не съществува нищо друго освен ум и всичко останало е негова проява/изява/изображение.

И Нирвана, и Сансара и Бърдо, и ... всичко останало, е нищо друго освен аспекти на ума. Тоест няма нищо външно на ума. От тази позиция няма кой друг да ти помогне, освен ти самия. Всичко зависи само от теб, от твоя ум.

Подобно е и в Дао.

Според Християнството, Исляма, Юдаизма бива да чакаш помощ от вън в лицето на Бог, чрез една от трите Му природа (изключае вярата представена, чрез Исляма, където само Аллах Е, но въпреки това пак Той се явява външно на човека), разбира се, ако буквално се гледа върху Писанието.

Обаче Писанията имат и други значения, които разкриват това, което се разкрива в Хиндуизма, в Дао, в Будизма.

Ако човек се има за Атман, за Брахман, за Пуруша, за Буда природа, за Пустотата (Безпределното - У-Дзи), за... , то само от Него зависи всичко.

Сем (тиб. термин), обусловеният ум, не може да се избави сам и да погледне отвъд себе си, но затова на негова помощ се притичват други аспекти на ума, наречени будност, проницателност, мъдрост и пр.

Редактирано 4 юли 201114 г. от rurk (преглед на промените)

Един много внимателен и претеглен отговор, благодаря за него Ще питам още.

Абсолютно..

Но днес бих казала - човекът не може да постигне това сам.

Или може...? Навярно може да постигне но не и да достигне..

عبد الله (ʕabd-Аллах ", служител на Бога") от عبد (ʕabd "слуга") + الله ("Аллах", на всички най-висок "," Бог ").

Всъщност буквалното тълкувание на името достигаме до извод какво казваш чрез горния си пост - може да се постигне само чрез служене на Бога, ам ?

p.s. само не ме бий

عبد الله (ʕabd-Аллах ", служител на Бога") от عبد (ʕabd "слуга") + الله ("Аллах", на всички най-висок "," Бог ").

Всъщност буквалното тълкувание на името достигаме до извод какво казваш чрез горния си пост - може да се постигне само чрез служене на Бога, ам ?

p.s. само не ме бий

Ако поровиш в произхода на думичката Аллах и в цялостната и структура, (която в познатото ни "Аллах" е непълна), ще видиш как се опитах да бъда максимално точна ползвайки и двете значения на постигам/достигам.

Най-простичко казано би следвало да кажа: излизаш от определителния член - следователно и от "постигам" и попадаш в непознати води, които не се достигат от гледна точка на излезлия... ((:

Само не ме бий :р