Тези дни прочетох третата книга от Братството. Момичета, може ли да ми задоволите любопитството и да ми кажете дали в някоя от следващите книги се разбира какво се случва с Тормент Той ми е много симпатичен и много ме хвана яд, че му "взеха" жената

Да, връща го в 6-та, а 10-та, която излиза в края на месеца в щатите е за него и новата му любов.

Радвам се Макар, че...10 книги...има ли наистина какво да се пише още...Някой чел ли е последните книги на английски, интересни ли са?

Ами тя всяка книга е за различен брат и неговата шелан. Така че, има за какво да се пише. Според мен, 6-та и 9-та са по-слаби, 7-ма и 8-ма ми харесаха. В 9-та вкара цял нов клан вампирски войни, ще има още доста книги, ако опише историята им както и тези на избраниците. За съжаление пише по една на година .

6-тата за Фюри ли беше? Той попринцип не ме кефи особено, малко ми е безличен. След неговата история как се подреждат останалите издадени книги Ами тя, ако тръгне да издава наистина за всеки персонаж, който се появи книга, може и до 30 да ги докара Но мисля, че не е лошо, че се издава по една на година. Хубава книга се пише по-бавно, поне според мен. Трябват си проучвания, консултации и най-вече вдъхновение Като са по-нарядко, се надявам да са по-хубави.

Да, 6-тата е за Фюри. После са за Ривендж, Джон-Матю, Пейн (близначката на Ви) и чаканата за Тор. Между 6-та и 7-м има новела за Зи и Бела, а авторката твърди, че ще напише още 2 новели съответно за Рот-Бет и Рейдж-Мери.

А какво точно се разказва с тази новела? Много ще се радвам на нещо такова, защото Зи ми е слабост още от началото Но не съм чувала да е преведена май

Момичета от този форум научих за Братството и много яхаресах .Вече имам всички издадени до тук книги .Най ми хареса за Бъч и Мариса .Всъщност всички ми харесват.Чела съм ги по няколко пъти.

А какво точно се разказва с тази новела? Много ще се радвам на нещо такова, защото Зи ми е слабост още от началото Но не съм чувала да е преведена май

Новелата се казва Татко мой (Father Mine) - Ибис трябва сега да я издават. Разказва се за първите месеци от раждането на Нала. Има фен-превод - http://bgworld.forumotion.com/f81-forum

Новелата се казва Татко мой (Father Mine) - Ибис трябва сега да я издават. Разказва се за първите месеци от раждането на Нала. Има фен-превод - http://bgworld.forum...n.com/f81-forum

Мерси В този форум има много интересни неща за Братството. Любопитни ми бяха интервютата с Дж.Р.Уорд и тези с братята. Винаги съм се чудила що за въображение трябва да имаш, за да може да сътвориш цял един свят. От всичките му обичаи, религии и т.н., до самото действие в една очертаваща се доста дълга поредица. И като прочетох тези интервюта /особено интервютата, които авторката прави със собствените си герои/, ми стана ясно че до някаква степен, човек се преселява във фантазиите си и живее друг живот Дори може да каже,че не харесва някой от героите, който сам е създал и определил да бъдат такъв какъвто е...

Редактирано 27 март 201214 г. от veselina_s_p (преглед на промените)

Можели да ми кажете къде да намеря Ловците на Шерилин .Ама да го обясните като на индиянец.

Можели да ми кажете къде да намеря Ловците на Шерилин .Ама да го обясните като на индиянец.

Ами, като за начало, пробвай в някоя по-голяма книжарница Аз пазарувам основно от Booktrading, он-лайн или "на крак" Там съм намирала всички книги. Има я и тази поредица.

Ееее не чак такъв индианец .Първата или както някои каза нулева Мечтан любовник си я купих преди месеци.Тъй като много ми хареса нямам търпение да изчакам издателството за следващата.Просто питам за фен преводи.

Доколкото знам, издателството е помолило да се спре с фен преводите на техните поредици и момичетата се съобразяват с това. Така, че ще си чакаме официалните издания

Ами,да си призная книгите с вампири и други подобни същества,най-много ме изкушават ,като вляза в книжарница. А вампирите на Дж.Р.Уорд ми допадат най-много,защото са описани като различен биологичен вид, а не кат "живи мъртъвци". Чакам с нетърпение края на месеца,за да разбера,какви ще ги върши Ривендж

Аз вчера подхванах книгата за Бъч. Трябваше да започна серията за Среднощния ловец. Но в Карфур имаше 25% намаление на книгите и се обзаведох с 4-тата от Братството. И докато "само поглеждах" как започва книгата, бях пресушила 100 стр Бъч ми е много симпатичен, но Мариса нещо ме дразни още от първата книга. Доста безхарактерна ми се струва. Особено на фона на готините мацки Бет, Мери и Бела от предишните книги

В грешка си.... Ще си промениш мнението. Аз много я харесах.

В грешка си.... Ще си промениш мнението. Аз много я харесах.

Аз все съм в очакване за тая дама - в коя книга се проявява по-така?

Аз все съм в очакване за тая дама - в коя книга се проявява по-така?

Точно в книгата за Бъч. Тя все пак е аристократка.

Аз вчера подхванах книгата за Бъч. Трябваше да започна серията за Среднощния ловец. Но в Карфур имаше 25% намаление на книгите и се обзаведох с 4-тата от Братството. И докато "само поглеждах" как започва книгата, бях пресушила 100 стр

Бъч ми е много симпатичен, но Мариса нещо ме дразни още от първата книга. Доста безхарактерна ми се струва. Особено на фона на готините мацки Бет, Мери и Бела от предишните книги

Определено книгата е страхотна и не знам, но от всички тя беше най-различната заради историята за Бъч и ми хареса страшно много. Мариса не е лош човек, тоест вампир ;д, и ще видиш по-нататък едно развитие от нейна страна. Все пак да не забравяме, че е аристократка и е научена на едни принципи и държане. Това колкото и да искаме трудно се изкоренява. Но както и да е... Относно книгата. През цялото време има екшън, нещо което при Братството не може да липсва, освен това виждаме между страниците много любов и нежност, отчаяние, болка, несигурност, неспособност в героите да променят нещата. Ставаме свидетели на това, на какво е способен един арогантен герой, който не подбира и уважава този, който заслужава. Също така хубавото е, че писателката ни преплита малко или много и с другите герои от Братството и виждаме техните дейстия, моменти.

Мен тези, които ме дразнеха бяха семейството на Бъч. Аууууу, сестра му по-отвратително същество не можеше да бъде. Тя явно не знае, че думата прошка не съществува и макар да имаше разлики между тях, той й беше брат! Нормално е той да не иска да ги види... с такива ужасяващи същества, които мразят и тъпчат... Пуф! Все той им бил виновен горкият... :/

Аз също много харесах книгата за Бъч и Мариса .В първата книга на Рот Мариса изобщо не ми хареса .Но тук образа е някак по пълен и като че тя израства и се променя.За добро разбира се.Не знам дали тук е мястото но искам да питам за една книга.Тайния кръг на Л Дж Смит тъи като до сега нищо не съм чела от нея .Заслужава ли си да се купи.

Еми може и да си променя впечатлението. Все пак още съм в началото на цялата история. Просто от предишните книги съм със същото отношение към нея, както и Вишъс

Така... Най-сетне реших да си подхвана книгата за Ви, защото нямах търпение, а пък свободното ми време в момента е много малко и едва намирам моменти да прочета поне една глава. Като за начало в мнението има малко спойлери, така че който не иска да ги чете, да не чете по-надолу. Първото нещо, което искам да спомена е, че книгата е просто уникална. Макар Ви и Зи да са ми любимите герои и изглежда, че везните се накланят в полза на Вишъс, имам чувството че книгата е по-добре и от четвърта, а историята за Бъч и Мариса е спираща дъха, както и предните, но както подобава книгата е по-силна от първите три и най-вече много различна.

Ви е невероятен! Толкова е секси в съзнанието ми и така мъжествен. Но оставяйки това настрани, като персонаж той е силно наранен и това го е накарал от три века да се затвори в себе си и да не споделя с никой. Единственият, който знае нещо, но не всичко е ченгето, а когато се появи Джейн той просто... се отпусна, довери й се инстинктивно. Собственикът и защитникът в него се обадиха и я маркира като негова.

Джейн като персонаж много ми допада, защото е силна, упорита и хич не си поплюва. Невероятно директна е и така си приличат с Ви, че тя е негово (кажи-речи) огледално „аз”. Когато прочетох пролога се отвратих от семейството й. Да ти имам бащата, да ти имам майката. Колко грубо и студено се държаха с нея, а от всичко това останах с впечатлението, че сестра й са я къткали много, макар и да е била вятърничева.

Междувременно, както винаги, много ми допада това, че писателката разказва малко и за останалите герои от Братството. Зи, горкичкият, направо не знам как не е полудял. Той е на косъм да откачи покрай Бела. Както е бременна на него малко му трябва да рухне докато всичко това не приключи. А Фюри... жал ми е за него, защото иска нещо, което не може да има, а когато снаха му се държи мило и нежно с него, това го съсипва още повече. Тъй като тя си е добра по душа, пък и той е близнака на мъжа й, някак си това го кара да се чувства още по-зле. Бела винаги е над главите и на двамата, притеснява се постоянно за тях. Въпросът е в това, че тя приема Фюри може би... като брат, защото винаги е близо до него и макар той да е влюбен в нея, тя сякаш пренебрегва напълно тази част (прави добре, защото ако подхване темата, ще е доста неудобно и за двамата), пък и тя обича Зи. Обаче той, направо е откачил с темата с бебето. Просто не може да си намери място, опитва се да държи жена си колкото се може по-отпочинала и на място, но май едва-едва излиза на глава с нея, хихи.

Блей и Куин много ми допадат. Големи приятели станаха на Джон и то не заради това, че той е брат на братята. Просто те го оцениха такъв какъвто е и дори искаха да го закрилят. Пък и, което е още по-важно, дори Куин е дефектен така да го кажа, и знае какво е да се отрекат от теб, да те смятат за несъвършен, непълноценен, боклук. Това също оказа влияние върху приятелството им, защото самотата ги събра и тримата.

Аууу, жертвата на Фюри за Ви. Майчице, направо ми се доплака. Как поиска да се пожертва само и само брат му да бъде с жената, която обича. Фюри е абсолютно съкровище! За всичките си братя би направил това, а и го е правил ако трябва да сме точни. Но просто... това е голяма жертва от негова страна. Макар и да знам, че неговата история е с Кормия, фактът че жертва своя живот ставайки Примейл още преди да се е влюбил... това говори много за него, колко обича и цени братята си, а да не говорим за жертвите, на които е готов заради тях.

Грррр, тая Директрис между другото е отвратителна! Толкова студена, надменна и ужасяваща е, че вместо да вдъхне доверие на Избраниците, тя се радва да ги наплаши. Горката Кормия... Как можаха да я вържат така, сякаш е животно, което върши работа само за разплод. По-лесно щеше да е да заключат вратата и да няма къде да избяга, а те я овързали като че ли е някоя похитена и дивачка. Майчице... толкова жал ми стана и направо се отвратих от тези Избраници. И най-вече от Директрис, защото сто на сто тя е в дъното на всичко това. Тези първобитни ритуали са просто... прекалено жестоки и даже унижаващи!

Краят на книгата е... не такъв какъквто очаквах. Между Мери и Рейдж ми се стори много по-хубав, а този за Ви беше непълен. Освен, че ми се доплака когато Джейн умря, не можех да търпя болката на Вишъс. Толкова тъжно и мрачно беше всичко... Но честно да си призная писателката се оля. Джейн като дух? Ето това е наистина паранормално и прекалено такова дори за сагата. Според мен ако Скрайб Върджин беше помолила Баща си или имаше някаква връзка с него... убедена съм че той може да върне мъртвец, но пък и щеше да е по-нормално и пълно. Ви може да я докосва само заради магията в ръката си. Не знам... на мен краят не ми хареса, защото да ме извините дух не може да прави секс и да се храни. Какво се казва с това? Че тя е като подобие на Скрайб Върджин ли? Честно да си кажа, Ви ми е любимеца и той ми е най-на сърце, но краят за мен беше просто... нескопосано написан. Джейн, призрак? Пф... А иначе това, че Скрайб Върджин е майка на Вишъс ме изненада. Кой да очаква, че богиня може да бъде майка на едно опрделено дете?! Две, ако трябва да сме точни (и сестра му). А иначе жертвата, която направи за него за да му върне любимата и изгуби птичетата си... нейната утеха. Той си даде сметка, че се държи прекалено жестоко с нея и жеста с папагалчето беше просто невероятно красив, мил и нежен.

Така... Най-сетне реших да си подхвана книгата за Ви, защото нямах търпение, а пък свободното ми време в момента е много малко и едва намирам моменти да прочета поне една глава. Първото нещо, което искам да спомена е, че книгата е просто уникална. Макар Ви и Зи да са ми любимите герои и изглежда, че везните се накланят в полза на Вишъс, имам чувството че книгата е по-добре и от четвърта, а историята за Бъч и Мариса е спираща дъха, както и предните, но както подобава книгата е по-силна от първите три и най-вече много различна.

Ви е невероятен! Толкова е секси в съзнанието ми и така мъжествен. Но оставяйки това настрани, като персонаж той е силно наранен и това го е накарал от три века да се затвори в себе си и да не споделя с никой. Единственият, който знае нещо, но не всичко е ченгето, а когато се появи Джейн той просто... се отпусна, довери й се инстинктивно. Собственикът и защитникът в него се обадиха и я маркира като негова.

Джейн като персонаж много ми допада, защото е силна, упорита и хич не си поплюва. Невероятно директна е и така си приличат с Ви, че тя е негово (кажи-речи) огледално „аз”. Когато прочетох пролога се отвратих от семейството й. Да ти имам бащата, да ти имам майката. Колко грубо и студено се държаха с нея, а от всичко това останах с впечатлението, че сестра й са я къткали много, макар и да е била вятърничева.

Междувременно, както винаги, много ми допада това, че писателката разказва малко и за останалите герои от Братството. Зи, горкичкият, направо не знам как не е полудял. Той е на косъм да откачи покрай Бела. Както е бременна на него малко му трябва да рухне докато всичко това не приключи. А Фюри... жал ми е за него, защото иска нещо, което не може да има, а когато снаха му се държи мило и нежно с него, това го съсипва още повече. Тъй като тя си е добра по душа, пък и той е близнака на мъжа й, някак си това го кара да се чувства още по-зле. Бела винаги е над главите и на двамата, притеснява се постоянно за тях. Въпросът е в това, че тя приема Фюри може би... като брат, защото винаги е близо до него и макар той да е влюбен в нея, тя сякаш пренебрегва напълно тази част (прави добре, защото ако подхване темата, ще е доста неудобно и за двамата), пък и тя обича Зи. Обаче той, направо е откачил с темата с бебето. Просто не може да си намери място, опитва се да държи жена си колкото се може по-отпочинала и на място, но май едва-едва излиза на глава с нея, хихи.

Блей и Куин много ми допадат. Големи приятели станаха на Джон и то не заради това, че той е брат на братята. Просто те го оцениха такъв какъвто е и дори искаха да го закрилят. Пък и, което е още по-важно, дори Куин е дефектен така да го кажа, и знае какво е да се отрекат от теб, да те смятат за несъвършен, непълноценен, боклук. Това също оказа влияние върху приятелството им, защото самотата ги събра и тримата.

Аууу, жертвата на Фюри за Ви. Майчице, направо ми се доплака. Как поиска да се пожертва само и само брат му да бъде с жената, която обича. Фюри е абсолютно съкровище! За всичките си братя би направил това, а и го е правил ако трябва да сме точни. Но просто... това е голяма жертва от негова страна. Макар и да знам, че неговата история е с Кормия, фактът че жертва своя живот ставайки Примейл още преди да се е влюбил... това говори много за него, колко обича и цени братята си, а да не говорим за жертвите, на които е готов заради тях.

Грррр, тая Директрис между другото е отвратителна! Толкова студена, надменна и ужасяваща е, че вместо да вдъхне доверие на Избраниците, тя се радва да ги наплаши. Горката Кормия... Как можаха да я вържат така, сякаш е животно, което върши работа само за разплод. По-лесно щеше да е да заключат вратата и да няма къде да избяга, а те я овързали като че ли е някоя похитена и дивачка. Майчице... толкова жал ми стана и направо се отвратих от тези Избраници. И най-вече от Директрис, защото сто на сто тя е в дъното на всичко това. Тези първобитни ритуали са просто... прекалено жестоки и даже унижаващи!

Краят на книгата е... не такъв какъквто очаквах. Между Мери и Рейдж ми се стори много по-хубав, а този за Ви беше непълен. Освен, че ми се доплака когато Джейн умря, не можех да търпя болката на Вишъс. Толкова тъжно и мрачно беше всичко... Но честно да си призная писателката се оля. Джейн като дух? Ето това е наистина паранормално и прекалено такова дори за сагата. Според мен ако Скрайб Върджин беше помолила Баща си или имаше някаква връзка с него... убедена съм че той може да върне мъртвец, но пък и щеше да е по-нормално и пълно. Ви може да я докосва само заради магията в ръката си. Не знам... на мен краят не ми хареса, защото да ме извините дух не може да прави секс и да се храни. Какво се казва с това? Че тя е като подобие на Скрайб Върджин ли? Честно да си кажа, Ви ми е любимеца и той ми е най-на сърце, но краят за мен беше просто... нескопосано написан. Джейн, призрак? Пф... А иначе това, че Скрайб Върджин е майка на Вишъс ме изненада. Кой да очаква, че богиня може да бъде майка на едно опрделено дете?! Две, ако трябва да сме точни (и сестра му). А иначе жертвата, която направи за него за да му върне любимата и изгуби птичетата си... нейната утеха. Той си даде сметка, че се държи прекалено жестоко с нея и жеста с папагалчето беше просто невероятно красив, мил и нежен.

В началото и аз си мислех, че края на книгата за Ви нещо не е наред. Обаче после седнах и помислих малко- при тях двата свята са равностойни. Още повече, че когато Ви и Джейн са заедно тя си е напълно нормална. Дух е за останалите. Ви не иска да има деца, така че и този проблем е решен, а тя със сигурност както и Мери с Рейдж ще си го чака когато му дойде времето. Общо взето краят е нетрадиционен, но при условие, че тия пичове живеят по хиляда години един дух на мен не ми идва в повече. Пък и още един хепи енд между вампир и човек щеше много да сладни. Според мен краят е идеален за тях двамата.

И за мен края си е съвсем на място И двамата се притесняваха как ще преживеят доооста ограниченото им време заедно, ако се погледне продължителността на живот при хората и вампирите. Това реши проблема, както стана с Мери. Ви може да я докосва и усеща. Тя него също. Доколкото си спомням, се пишеше, че разлика и в секса нямало, така че всичко е тип-топ Освен това, тя като се съсредоточи, има плътност, може да пипа предмети и други хора. Доколкото знам, започва да играе ролята на личен лекар на Братството, така че може и да работи. Животът й си е напълно пълноценен Книгата наистина е страхотна! От трета до пета книгите са върхът, четат се на един дъх И на мен Зи ми е любимец. Беше ми много странна тази еуфория около Вишъс навсякде из нета, след като бях прочета третата книга. Сега вече разбирам, но въпреки това Вишъс отстъпва крачка назад от Зи за мен И аз много харесвам това, че историите на другите герои продължават да се развиват. Вървят паралелно и нови. Сега съм на шестата книга, но както и предполагах, не ми е много присърце. Да, Фюри много се жертва за другите, но ми е малко безличен. Не съм напреднала въобще с неговата книга, но за момента съм с такова очакване и за книгата...