"тичам" да споделя че Среднощна целувка е преведена цялата!!!

Нямам търпение да я "изям".

Редактирано 15 януари 201214 г. от Тор (преглед на промените)

Аз да си кажа тук имам едно предизвикателство за един Боунс и понеже, защото, по правила съм си апашуля ша го скрадна ама да кажете от де. Га ша спя нинам ама тя проклетията не спи.

Ееее,най-после Почна ли ги вече? Пиши,де

Ееее,най-после Почна ли ги вече? Пиши,де

Утре заминавам са плацикам по моренце ама като се върна ша я метна. Не че я дръпнах от линка. Отплеснах са си пиша текста на любимата песен хихи. Ама тържествено обещавам след морето да ги... хихи изчета. Днес трябва си довърша проекта и да спретна катуна, че ние одим на палатка.

Приятна ваканция

Прочетох "Среднощна целувка", книга първа от поредицата "Среднощна порода". Първо преводът е страхотен и му се насладих невероятно много и второ ще си копирам коментара от форума, защото все още съм в някакъв странен транс и не мога да мисля нищо друго освен, че трябва да почна "Пурпурна целувка"! ;д

Тъкмо прочетох книгата и искам да кажа, че беше просто страхотна. Първо преводът е невероятен, на много високо ниво и това го казвам, защото жаргонните изрази са преведени много правилно и добре, а като си помисля, че българските издателства правят по-бозави и нескалъпени преводи лошо ми става. Второ, редакцията е много добра. Естествено, има някои пропуснати неща, като изпуснати букви, объркани времена, незавършени думи, но това е абсолютно нормално, защото винаги се случва да се изпуснат такива незначителна неща, пък и редакторите нямате по четири чифта очи, с които да наблюдавате постоянно всичко.(: Това, което до момента написах, не е критика към никого, а просто първоначалните впечатления, как да се изразя по друг начин. Погледнах първо лицето на историята.

Нека сега се насоча към сърцевината, която всъщност е важната част. Обожавам Породата! Страхотни, силни мъже, които си струват всяко препятствие. Много ми е жал, че Конлан умря, защото той наистина изглеждаше много жив, радостен и весел. Беше натура, която е един вид душата и разнасящото се спокойствие в компанията. Относно Ева... ами освен, че я намразих и се зарадвах, че се самоуби когато Рио се отрече от нея, ми беше някак си безлична и наистина прекалено дразнещо луда.

Савана е много забавна и би била страхотна приятелка, с която освен че Габриел може да се смее, но и да говори сериозно и да споделя. Гидиан е... уау! Чаровник!

Все пак Данте и Теган ми направиха по-голямо впечатление, хихихи. Може би поради простата причина, че са свободни, не знам. Данте доста прилича на Лукан по натура, по държание и изобщо като цялостно изградена личност. Те двамата са заплашителни, готови на всичко и са с вродена властност. Теган по държание, отдалеченост и изобщо цялата му отчужденост от войните (като чувства, емоции) ми напомня много на Зи от Братството, защото Зейдист също бе толкова верен и лоялен към останалите, но бе далечен, студен, груб без да допуска никой до наранената си душа. Историята на Теган е тъжна, но все пак Лукан е направил правилния избор, защото тази ситуация е унищожавала малко по-малко другия войн.

Да не забравя Николай. Той е определено, ами различен. Напомня ми на Вишъс. Привлечен от точно определени неща, в случая оръжията, но е опасен и освен, че може да бъде забавен и да си сложи маската на леко държание, той може да бъде напълно брутален.

Извинявам се, че сравнявам тези войни с Братството, но просто докато четях, характерите на някои ми напомниха страшно много за братята, макар и историите да не са свързани по никакъв начин и изобщо да нямат нищо общо.

Габриел е страхотна. Много ми допадна това, че е фотограф, защото на мен фотографията винаги ми е била слабост и някак си... ами друга гледна точка е всичко това. Тя е силна, борбена и волева личност, която е готова на всичко за любовта и за приятелите си.

Книгата ми хареса страшно много и съвсем скоро смятам да подхвана "Пурпурна целувка", защото нямам търпение да прочета за Данте.(:

Благодаря за страхотния превод!

Копирах си коментара дословно, защото иначе ако копирам само определени части, май се губи ефекта. ;д

Оказва се, че и "Пурпурната целувка" и "Среднощна целувка" не са достъпни за мен. Явно и тук трябва да направя определен брой мнения. За съжаление съм в планината и нета меко казано е отвратителен. Отваря страницата по 10 мин и трябват здрави нерви за да мога да прочета каквото и да било. Stasungera, можеш ли да ми свалиш книжките и ще се разберем как да ми ги пратиш? Ако изобщо могат да се копират главите. Кои други книжки са завършени вече? Благодаря ти, предварително!

Оказва се, че и "Пурпурната целувка" и "Среднощна целувка" не са достъпни за мен. Явно и тук трябва да направя определен брой мнения. За съжаление съм в планината и нета меко казано е отвратителен. Отваря страницата по 10 мин и трябват здрави нерви за да мога да прочета каквото и да било. Stasungera, можеш ли да ми свалиш книжките и ще се разберем как да ми ги пратиш? Ако изобщо могат да се копират главите. Кои други книжки са завършени вече?

Благодаря ти, предварително!

Честно да ти призная книжките (и двете) тежат доста и няма да мога да ти ги пратя по никакъв начин в мрежата. В смисъл едната е 200мг и нещо, а другата е около 400 и гледайки практично ще ти е по-лесно да направиш мненията, които май бяха около 40 или нещо такова и ти да си ги свалиш през браузъра, на който са качени. Ако ли не, кажи как ти е по-удобно. Между другото, преди да разпространявам един превод на форума чрез мрежата, първо трябва да се консултирам с админката на форума, защото превода на книгата не е мой и правата не са мои.

Освен това, други преведени книги няма, в процес на превод са няколко като едната от тях е "Ахерон" на Шерилин Кениън и още няколко. Принципно ще ти е по-лесно да си направиш мненията, което става в много кратък период от време и да избереш да четеш това, което ти допадне като резюме, защото пълните преводи са само тези двата до момента.

Аз прочетох "Освободена любов" и просто съм тотално разтърсена от поредната доза Братство. Коментарът ми ще бъде дълъг и подробен, за това предупреждавам предварително, който не иска спойлери да не чете. Много, ама безобразно много ми хареса книгата. На 90% знаех какво ще случи и въпреки всичко не можах да се отлепя от нея, докато не свърши. И това ако е работа - 4 месеца зверско чакане, следват 8-9 часа наслаждение и отново 4 месеца очакване. Но си заслужава. Любовната история на Ви и Джейн ми въздейства много. Чувствата и емоциите им бяха толкова силни, така добре описани, че не успях по никакъв начин да остана безучастна. Отделно като персонажи също ми направиха страхотно впечатление, а специално Ви - трогна ме с отношението и страданието си, с личната си история, изобщо доста поревах и за него. Първоначално, когато се терзаеше че май изпитва нещо към Бъч очаквах да се подразня, но всъщност колкото повече четях толкова повече се убеждавах че тази привързаност се дължи на две неща - първо на обичта към най-добрия му приятел, с която тепърва свикваше и на копнежа, който изпитваше като ги гледаше заедно с Мариса - просто желание да изживее същото с подходящия човек. И когато я срещна Джейн - държеше се по толкова страхотен начин - мил, грижовен, обвързан...Всеки път когато си помислеше как се държи като обвързан вампир - обвързаният вампир това или обвързаният вампир онова и се разтапях. Харесаха ми интимните сцени между главните, малко бях в ужасено очакване след всички намеци и приказки за миналото, а и настоящето на Ви, но всъщност всичко си беше съвсем в реда на нещата, премерено и на едно място леко по ръба, но въпреки всичко не се прекрачваше тънката граница. Изобщо много красиви отношения имаха главните във всеки един аспект, супер двойка и мисля че се допълваха перфектно. Относно смъртта на Джейн, авторката много добре си го е измислила - да не кажа голяма дума, ама точно тези неща придават един много реалистичен вид на поредицата, доколкото може да се говори за някаква реалност във вампирска поредица. Та въпросната случка, както с Уелси, адски добре написано - достатъчно емоционално за да те разплаче, но не по дотягащ и гаден начин, просто е вложила точната доза чувство. Нужна беше тази нишка от историята, за да може останат заедно двамата по другия начин, не случайно след като се събраха първия път непрекъснато се наблягаше на това колко са различни и как няма да успеят да напаснат ежедневието си. Може би най-любимо, ревливо и емоционално ми беше за четене периода, в който Джейн беше с изтрити спомени. Късаше ми се сърцето, но в същото време се разтапях - Вишъс просто умираше от обич, а Джейн и емоционалната й разруха от забравата - ето на това му казвам любов. И в същия този период - когато преспаха и когато се събраха - моменти за милиони, най-любимите ми от целия роман. Като цяло книгата ми се видя малко по-различна от предходните, най-малкото защото отсъстваха лесърите и тяхната гледна точка, което си беше добре дошло. Не че преди имах проблем да чета една страница на всеки 50 за техните работи, но явно може и без тях и така по ми харесва., както и това че бе обърнато доста внимание на останалите герои. Като например Фюри, който ме дразни неимоверно много от втората книга още, но тук вече доста се издигна в очите ми, направо се реабилитира. Преди ме нервеше, защото нещо не го разбирах, гледах на него сякаш иска да отмъкне Бела от Зи, но мисля че вече осъзнах колко му е трудно да се пребори с чувствата си и че в крайна сметка човек на сърцето си не може да заповядва. Пък и се държи добре, не прави нищо срещу брат си Бела, даже напротив, така че коя съм аз да го съдя. За новата му половинка Кормия - от типа героини които харесвам е, много са ми сладки двамата и направо ще си умра от кеф, ако в "Свещена любов" се насладя на сюжет ала брак по неволя, гарниран по вампирски. Да кажа и две думи за вечните ми любимци - Бела и Зи, общо взето мога да си чета за тях нон стоп и бях възнаградена с два мига на нежност по межуду им, траещи около 3 секунди, но по отделно мисля че им беше обърнато подобаващо внимание. Бела се държеше по страхотен начин с Фюри и сякаш авторката показваше един друг неин образ. А това, което ми прави супер впечатление при Зи е, че дори след като се обвърза с Бела запази страшния образ, вярно че омекна малко, но не както в други поредици ми се е случвало (особено исторически) да чета за някое страшно гризли и в следващата книга вече е представен като добродушна овца, която гледа влюбено жена си. И друго нещо за Зи - отношенията му с Джон Матю, тази мълчалива подкрепа, леките стъпки които сигурна съм ще ги отведат до приятелство на един по-късен етап бяха страхотни за четене. Като казах приятелство, имаше нещо страшно трогателно в това как братята милеят за Дариъс, а той вече в ролята на Джон Матю във всяка книги ме разтърсва все повече. Тези негови мисли, страдания, желания, всичко което изпитва е описано така че съпреживявам на 100 процента. Исках малко повече подробности да прочета за самото му преобразяване, на този момент бях малко разочарована, но пък и възнаградена с първата среща на Джон и Хекс, на която вече изобщо не гледам, както в предната книга. Вече не е охранителката, тя си е момичето на Джон. Това са нещата, които ми направиха най-силно впечатление, освен разбира се страхотния сюжет и диалог, в това отношение авторката до сега не ме е разочаровала. Просто книга, в която има огромно доза от всичко което ми харесва в романите, съчетано по невероятен начин. Давам й десятка, нямам абсолютно никакви забележки и ще добавя нещо, което видях като рецензия на една книга - П-Е-Е-ЕЕЕ-РФЕКТНО, и за книгата и за цялата поредица. Нямам търпение за следващата книга, но какво са 4 месеца за истински фен като мен.

Уау,hol_back_girl Много добре го каза,можеш и още да напишеш

Абе хора, а за брата на Бела/дет хранеше иж Мариса/ няма ли книга?

Абе хора, а за брата на Бела/дет хранеше иж Мариса/ няма ли книга?

Неговата книга е след тази на Фюри, ако не бъркам хронологията.

Неговата книга е след тази на Фюри, ако не бъркам хронологията.

Хихи, а кога е за Фюри?

Хихи, а кога е за Фюри?

След 4 месеца, т.е. след книгата за Ви. Хммм, с малко късмет пролетта ще се радваме и на Ривендж.

Уф,чак пролетта.....Ривендж ще ме изненада,сигурна съм

Силно се надявам книгата за Фюри да излезе ноември..че дори и по-рано Просто нямам търпение!! А чакам и "Мрачните ловци"..

Силно се надявам книгата за Фюри да излезе ноември..че дори и по-рано Просто нямам търпение!! А чакам и "Мрачните ловци"..

О, не си сама за "мрачните...", меко казано нямам търпение...

Трети глас за "мрачните" в лицето на моя милост. От това, което съм чела, мога да кажа, че поредицата е треееепаааач!!! А иначе да се отчета и аз, че прочетох книгата за Вишъс. Еле, от първия момент, в който я докопах и не можах да й простя. Идеята беше да разлистя малко, защото същия ден /дам, за по-малко от 24 часа я изхрусках/ имах и друга работа, ноооо... така де, останалото е история. Не бих могла да напиша коментар-убиец като този на Петето /такива висоти са далеч от моите и без това закърнели способности/, затова ще драсна с няколко думи личните си впечатления. Трябва да призная, че паметната сцена в пентхауса на Ви /които са чели, ще се досетят/ леко не скандализира, в смисъл, вярно, че съм родена в зората на демокрацията, но съм си старомодно чадо, любител на историческите романси и пълно дърво що се отнася до пикантериите /нека така ги наречем/. Това е може би единственото, което не ми допадна, но пък си върви с образа, който авторката е създала за главния герой, та нямаше как да се избегне. И дотук бяха критиките към книгата. Останалото се събира в две думи: уникално яка. Началото си беше точно в стил Уорд, Бъч и кожените панталони, докато четях на лицето ми се беше лепнала една идиотска усмивка. Не че беше нещо страшно уникално, но на мен ми въздейства. Джейн много ми допадна като персонаж, беше уверена в себе си, силна, но не инатлива, перфектна от моя гледна точка. Особено очарована бях докато четях предложението за брак, едно такова ненадейно и шегата със скалпела си беше доста добро попадение. Там се хилих, но после какво реване беше... Интересно бе да се види Скрайб Върджин в друга светлина, на майка, уязвима, самотна, а птичките... уау, кой да знае, че ще рева заради някакви птички във вампирска книга! В заключение, авторката затвърди стила си, отново ни поднесе коктейл от емоции, от които не успях да се отлепя докато не стигнах края на книгата. Ще видим сега за Фюри какво се готви, така се надъхах, че още няколко дни ще трябва да си обуздавам нетърпението, но аз съм желязна /има кой да потвърди/ и ще изтикам вълнението до пълен непукизъм за следващите няколко месеца.

Имам, питане към върлите фенове на Братството/щом не помня явно не съм такава/. Но, със сигурност помня един момент, когато Джон наблюдаваше Зи в тренировъчната зала и дойде Бела с малката, а Зи се "разля" - това много впечатли и озадачи малкия. Този момент беше или в Епилога на книгата за Зи или от тази за Бъч. Но детето беше родено, а сега в последната, Бъч и Мариса за женени, а Бела все още е бременна. Какво става аз ли се смахнах или.....наистина има несъответствие.

Редактирано 5 август 201114 г. от Plqsak (преглед на промените)

В книгата за Зи в епилога един от учениците си забравяше нещо в съблекалнята и се връщаше. И когато излизаше виждаше Зи да тренира и му се възхищаваше колко е бърз или нещо такова. И в следващия момент влиза Бела и малката и ученикът много изумен..и виждше имената Бела и Нала написани на гърба му. Мисля че така беше - говоря по спомени. Но съм сигурна че беше в книгата за Зи в епилога

Плясъче,напълно си наред с главата,нИ сЪ стресирай

Епилогът ни "прехвърля"напред във времето.

Сега ще изчакаме още книга-две и ще стигнем до споменатият от теб момент.

Ох,успокоих се.Първо, че съм с всичкия си и второ, че това не е поредния случай кога авторката се оплита в дългата сага. За мен детайлите са много важни /явно/, щях да си проверя, ама тази поредица я купува колежката и книгите са в нея.

Момичета някой да знае къде мога да си намеря трета и четвърта книга на Братството в електронен вариянт. Купих си първите 2 от М-тел, но тези ги няма никъде. За съжаление след инсулта не мога да им се радвам в книжен. Надявам се някой да може да помогне.

Ох, мила гледах, питах, но пио-вероятно в електронен вариант да се намерят на английски.Ибис са от тия издателства дет дебнат и техни книги не се сканират съответно преработват. Освен да изчакаш, друго не знам-има разни форуми, но там са фен преводи и трябва да си писал мнения и т.н.много сложно.Аз не съм там, че нямам нерви.

Момичета някой да знае къде мога да си намеря трета и четвърта книга на Братството в електронен вариянт. Купих си първите 2 от М-тел, но тези ги няма никъде. За съжаление след инсулта не мога да им се радвам в книжен. Надявам се някой да може да помогне.

Всъщност и аз не съм много наясно как точно стоят нещата, но предполагам, че по-нататък ще ги изкарат като електронни книги, просто най-вероятно ще изчакат да им се изчерпа тиража.

НЕ ЧЕТИ, АКО НЕ СИ ЧЕЛ 5-та КНИГА ОТ ПОРЕДИЦАТА:

''БРАТСТВОТО НА ЧЕРНИЯ КИНЖАЛ - ОСВОБОДЕНА ЛЮБОВ''

Добър вечер дами,

не знам дали за вас, моят коментар би имал някакво значение,

но реших да го споделя.

Става дума за книга 5 от поредицата ''Братството на черния кинжал - Освободена любов''

Макар, че не съм чел другите 4 части, горе долу разбрах за какво става въпрос,

а и сестра ми (BlackRose) така благородно ми обясни набързо нещата.

Книгата е много хубава. Прочетох я за около 2 дена и нещо.

Образите са доста добре изпипани и представени на читателя.

Макар, че имаше и неща които лично мен ме подразниха, но има време да ги споделя.

Първо да започна с началото.

Много се натъжих когато сестрата на Джейн, Хана почина толкова малка.

Веднага след като почнах да чета за Ви, нещата се промениха.

Не му пукаше за никого освен за братята му и за самите негови сексуални нужди и преживявания.

Той е гневен, изпълнен с омраза заради случилото се с него. Не го виня и аз бих се чувствал така.

Извращенията му и странностите в секса не ме интересуваха. По-точно не исках да знам какво

точно прави с апартамента си, но след като разбрах, че е бил и с мъже и че мечтае за Бъч,

мнението ми леко се промени.

Но да се върна по-назад. Някак си ми беше странно така изведнъж след прострелването

да се влюби..Вампир на 303 години живял с омразата си и просто така изневиделица

да се преобърне на 180 градуса за мен е немислимо.

А и Джейн уж твърда и самостоятелна много бързо му се отдаде. Даже след като изтри спомените й

и когато пак ги върна... нещата се развиха още по-бързо..предложение за брак..какво по дяволите????

Но все пак продължих да чета. Когато, Джейн беше простреляна ми стана много по-интересно,

знаех, че тази история няма да завърши така, но не знаех и как ще завърши. Мислех си нещо

за съживяване, но би било много постно. За това се зарадвах когато разбрах как всъщност щяха да бъдат

заедно и как ''прокълнатата'' му ръка щеше да му помогне да бъде със своята любима.

Зарадвах се на края когато той отиде да занесе папагалчето в Другата страна на майка си като подарък.

Беше много мил жест

Други неща, които не ми допаднаха бяха Фюри с неговата обсебеност от Бела и също така историята с избраницата Кормия. Тази малка невеста (ако мога така да я нарека), не знае какво иска. От една страна се страхува

и иска да се махне, но от друга страна когато отива в къщата с Фюри иска да се върне от Другата страна.

Но най-интересно от цялата книга ми беше развитието и преживяванията на Джон

Това момче просто ми влезе под кожата.

Толкова несръчен и изпълнен с тъга и съмнения за самия себе си...

Толкова наранен (този който му е причинил тези неща заслужава най-мъчителните изтезания)

Тъжно ми беше когато той искаше да премине преобразяването, но не знаеше кога това ще се случи.

Също така ми идваше да извадя очите и да отрежа езика на Леш...този мазен долен плъх...надявам се да си го получи.

Но когато Джон се преобрази...лол...зарадвах се адски много че той получи това което искаше...,

но отново се натъжих заради ситуацията в банята с Лейла, защото той заслужаваше това...заслужаваше поне малко щастие след всичката болка.

Дано намери щастието и да проговори отново.

Много ми бяха любими всички моменти когато Зи, говореше с Джон и му помагаше.

А когато преди преобразяването Джон уби и двамата лесъри, направо настръхнах...

Сигурен съм, че този малък-голям човек ще постигне много в братството и ще бъде достоен да го наричат ''БРАТ''

P.s. извинявам се, че коментара ми е малко хаотичен, но гледах да напиша всичко което мисля и исках да не забравя нещо.

Редактирано 12 август 201114 г. от Maliciouz (преглед на промените)