Реших да пусна нова тема, защото изведнъж ме озари прозрението. Зачудих се , какво щях да променя в любимия си роман.

Примерно, аз харесвам романа "Пантерата и Перлата". Но имаше неща, които исках да променя.

(За тези, които не са чели този роман, ще го разкажа с няколко изречения: Американката Сара отива в Истанбул, но попада в харема на шах Калид. Там тя не иска да му се отдаде. Но после разбира, че е бременна и влюбена в Калид. И така, мого ме хубав романа, препоръчвам ви го!)

Така... Увлякох се малко Искаше ми се Сара да е влюбена в едно момче Стас, който идва и я спасява. Така любовта им става по-силна.

Дааам, не е много интересно, но исках да го споделя с вас. Очаквам коментарите ви.

Реших да пусна нова тема, защото изведнъж ме озари прозрението. Зачудих се , какво щях да променя в любимия си роман.

Примерно, аз харесвам романа "Пантерата и Перлата". Но имаше неща, които исках да променя.

(За тези, които не са чели този роман, ще го разкажа с няколко изречения: Американката Сара отива в Истанбул, но попада в харема на шах Калид. Там тя не иска да му се отдаде. Но после разбира, че е бременна и влюбена в Калид. И така, мого ме хубав романа, препоръчвам ви го!)

Така... Увлякох се малко Искаше ми се Сара да е влюбена в едно момче Стас, който идва и я спасява. Така любовта им става по-силна.

Дааам, не е много интересно, но исках да го споделя с вас. Очаквам коментарите ви.

Първо, хубава тема и второ УУУУУУУУУУ аз си харесвам така, Калид ми беше много сладък. http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

Първо, хубава тема и второ УУУУУУУУУУ аз си харесвам така, Калид ми беше много сладък. http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

Извинявай Ине. Аз също харесвам Калид, но просто това ми се пръкна в главата и още не може и не може да излезе.

Моето не е любовен роман , Хари Потър , и във седмата част там където беше :

От 20 години не го беше болял белегът...

От 20 години не го беше болял белегът...Последва невероятна болка.Той се беше събудил, отново...

Щеше да има още поне една книга...

Веднага мога да ти отговоря и аз. В "Мъжът на моите мечти" щях да сложа още 400 строници продължение с история за синът на главните герои.

Да ни е честита новата тема, както се казва. Има резон в написаното, но поне за мен, когато един роман ми е харесал адски много (да не говоря за любимият ми "Пламъкът и цветето") то значи, че нямам никакви забележки. Но ако трябва да съм честна има доста книги, който много са ми харесали, но е имало малък момент, с който с удоволствие бих се разделила. Трябва да помисля малко, за да дам примери. Но нещо, което ме нерви във всяка една книга - сякаш авторките не обичат да пишат за щастието на героите си, аз лично нямам нищо против едни 50 страници голямо безоблачно щастие след епилога.

Момичета и момчета ( да не забравям господата ) Предлагам да напишете малки измислени пасажи с продължението или редактиране на романа.

Моето не е любовен роман , Хари Потър , и във седмата част там където беше :

Щеше да има още поне една книга...

Хихи, представям си заглавието "Хари Потър и ударът на критическата възраст"...

По темата сетих се нещо, което бих променила в книга, която харесвам - краят на "Ти не си за мен" на Джейн Фийдър, според мен Антъни и Оливия трябваше да се оженят. Едва ли беше чак такъв проблем, при условие че Фийби и Порция не спазиха своята част от уговорката. Дори не държа на подробности, просто във финалната сцена да се спомене, че вече "не живеят в грях" или нещо подобно

Хари Потър 8
Завръщането му

Хогуъртс експрес потегляше , докато Хари падаше на земята от болката.До преди половина час , си мислеше , че не е възможно да е жив.Каква магия беше направена?
-Господарю , радвам се да ви видя жив отново. - каза Драко , преди часове беше изпратил сина си , най-младия смъртожаден.
-Изглежда имам живви посследователи , посследните .Трябва да направя армията сси отново... - Каза лорд Волдеморт със съскащият си глас.Оглеждайки змийското си тяло.Явно 7-ия хоркрукс беше успял да се измъкне от тялото на Хари.Този път знаеше , че няма да може да се възроди отново, освен ако не направи още хоркрукси , които да скрие на сигурни места.Тялото му беше змийско , усещаше люспите по тялото си . Взе магическата пръчка която Малфой му беше донесъл , и измагьоса едно огледало.Погледна ужасното си тяло.Вече главата му беше змийска , беше станал много висок , пръстите на краката му се бяха слепили.Погледна на зад и видя три тела сияещи във зелено:
-Трябваше ми енергията им за да мога да ви върна сред живите. - Гледайки със презрение към трите тела каза Драко .
Хари се съвземаше , влака се отдалечаваше ,а Рон джини и Хърмаяни го гледаха притеснени , белега кървеше .Хари се изправи , и си мислеше същото като тях.Той беше жив... отново.

Останалото може само Роулинг да го напише ...Нямам такава дарба...

Ааааа,интересно,интересно.На прима виста се сещам за "Златната невеста".Винаги съм мразела, че Иърин,прости предателството на баща си.Приемам,че не се сърдеше на сестра си,все пак тя е монахиня и значи безгръбначно,но бащата.....Това не се прощава,поне първите десет години.С една дума можеше да си признае любовта към нейния,да посреща баща си,защото и е задължение като кралица,но да е ледено дистанцирана.

Аз за момента нямам въобще голяма база за излагане на някакво по-генерално заключение. Но ще напиша това, което не ми хареса основно в романите до момента. След Шана и Роза през зимата, определено не ми харесват особено някои от описанията на Катлийн Удиуиз. На моменти ми идваха мноого подробни пейзажите. Директно прескачах абзаци. Някои от описанията на взаимоотношенията между Ирайн и Кристофър, след като тя разбра че й е съпруг, ми дойдоха твърде сладникави. И диалога им сната много претрупан от захаросани обяснения и обръщения по едно време...Освен това много ме идразни, че почти всички мъже виждаха в Иърин единствено сексуален обект и си губеха ума само, като я видят. Еми то вярно, че като видят красива жена и повечето им акъл се спуска малко по-надолу Но там авторката малко прекали с това си влияние на жените. ОК, нека да има влечение и от "лошите" Ама те се надпреварваха да й предлагат чия любовница да стане. Можеше да им вложи още малко акъл и горе Освен това Ирайн много лесно прости на Кристофър, че я беше подложил на този психически тормоз с маскарада. Ако някой ме накара да се тормозя толкова и после да ми се усмихне с едно "Извинявай, айде сега в леглото", еми сори ама първо ще му издера очите и после ще трябва доста да се потруди, за да конпенсира поне малко неразположението ми. И тогава ще си получи наградата Еми така де... В Шана пък втората половина на първата част въобще не ми хареса. Спокойно можеше да се мине без нея. Общо взето цялото впечатление от романа остава от втората част, която е доста по-динамична и от към действия, и от към развитие в отношенията между двойката. Другите няколко романа, които четох ми харесаха в общи линии...

Извинявай Ине. Аз също харесвам Калид, но просто това ми се пръкна в главата и още не може и не може да излезе.

А няма защо да се извиняваш мило, всеки с мнението си

Аз навпрочем бих искала още поне 300 страници добавка към "Съвършенство" на Джудит Макнот, защото толкова претупана книжка, и то за Ники, направо сърцето ме сви. В историята има толкова много хляб, но при положени че са й отделили 30 странички, сбит преразказ и тук таме някоя реплика, направо си е кощунство. Ако тая книга беше първата, която бях прочела на авторката нямаше никога да прочета нещо нейно повече. Като се има предвид колко описателни са останалите книги, дето ги започва още от детските години на главните и разтяга едни локуми, чак да ти омръзне да четеш описанията, тази й книга е толкова голямо разочарование, че просто нямам думи.

Редактирано 25 октомври 201015 г. от Ralna (преглед на промените)

Хммм ,ами аз знай-любима книга нямам.имам много,които и харесват. Бих променила например "Нежен бунт"..много кратка ми беше...някак "претупана".В "Покоритялят" например хиляда неща се случваха и ми се видя ужасно дълга..да не говорим за "Подаръкът",която ми е напълно излишна.Джоана можеше да направи "Нежен бунт" по-дълга и заплетена. В "Роза през зимата"..понякога и на мен ми идваше твърде сладникаво всичко.Много се лигавеха в приказките си понякога. В трилогията"Никол","Рийган" и "Лея" в първата бих направила главната малко по-твърда..много се даваше и направо ми идваше да я удуша.Във втората...на мен ми беше тъпо,че Рийган избяга и се заби някъде си.Исках да остане и да се бори на място...точно заради това "Рийган" ми е най-безинтересната книга от трилогията. "Лея"...в нея май не бих променила нищо.Само малко ми беше досадно цялото им пребиваване в гората..но се преодолява. В "Черната роза" на Кристина Скай малко ем дразнеше,че главната горката все и вървеше са е в безсъзнание/упоена като прави секс.Всеки искаше да "бъде с нея"...и това постоянно се изразяваше с някакви ужасно вулгарни думи.Направо не знам таиз женица как издържа..то не бяха изнасилвания,все я упояваха,държаха я в плен..какво ли не беше.

Хммм ,ами аз знай-любима книга нямам.имам много,които и харесват.

Бих променила например "Нежен бунт"..много кратка ми беше...някак "претупана".В "Покоритялят" например хиляда неща се случваха и ми се видя ужасно дълга..да не говорим за "Подаръкът",която ми е напълно излишна.Джоана можеше да направи "Нежен бунт" по-дълга и заплетена.

В "Роза през зимата"..понякога и на мен ми идваше твърде сладникаво всичко.Много се лигавеха в приказките си понякога.

В трилогията"Никол","Рийган" и "Лея" в първата бих направила главната малко по-твърда..много се даваше и направо ми идваше да я удуша.Във втората...на мен ми беше тъпо,че Рийган избяга и се заби някъде си.Исках да остане и да се бори на място...точно заради това "Рийган" ми е най-безинтересната книга от трилогията.

"Лея"...в нея май не бих променила нищо.Само малко ми беше досадно цялото им пребиваване в гората..но се преодолява.

В "Черната роза" на Кристина Скай малко ем дразнеше,че главната горката все и вървеше са е в безсъзнание/упоена като прави секс.Всеки искаше да "бъде с нея"...и това постоянно се изразяваше с някакви ужасно вулгарни думи.Направо не знам таиз женица как издържа..то не бяха изнасилвания,все я упояваха,държаха я в плен..какво ли не беше.

На мен пък ми се иска да имаше още повече и от Покорителят, да не говорим, че Подаръкът можеше да я направи поне два пъти по-голяма. Хем да има достатъчно подробности за Кристофър и Анастасия, хем да има достатъчно за останалите двойки от предишните книги. Даже като се замисля, може и три-четири пъти по-голяма да е.

Хммм ,ами аз знай-любима книга нямам.имам много,които и харесват.

Бих променила например "Нежен бунт"..много кратка ми беше...някак "претупана".В "Покоритялят" например хиляда неща се случваха и ми се видя ужасно дълга..да не говорим за "Подаръкът",която ми е напълно излишна.Джоана можеше да направи "Нежен бунт" по-дълга и заплетена.

В "Роза през зимата"..понякога и на мен ми идваше твърде сладникаво всичко.Много се лигавеха в приказките си понякога.

Аз точно пък в тези книги не бих пипнала нито едно изречение - просто защото са прекрасни именно такива каквито са. :wors: :wors:

Често като чета даден любовен роман, който здраво ми влиза под кожата и толкова ме покорява, че още докато го поглъщам решавам, че ми влиза в категорията "за препрочитане" и ... изведнъж се натъквам на някоя по-брутална сцена. http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/sad.gif В такъв момент ми иде да вия от бяс и разочарование Защото като се тропна да чета любовен роман се настройвам за нещо романтично, нещо нежно и прекрасно, което да докосне с най-финна пръчица позадрямалото чувство за красота в душата ми. И както си плувааам на вълните на романтиката, наслаждавайки се на завладяващата любовна история, изведнъж грубо и безпардонно ми се стоварва на тиквата като кофа ледена вода, някакво изнасилване или гаднярско,до садизъм жестоко държане между главните. Ей това много трудно го преглъщам

Веднага се сещам за следните подобни страшно любими мои романи:

"Уитни, моя любов" - имаше една сцена, в която Клейтън направо грубиянски завлече Уитни в имението си в провинцията и почти я изнасили. Винаги, когато препрочитам романа, тази сцена я прескачам с овчарски скок

"Страст" на Катрин Харт - ужасно много обичам тази книга, но ми се щеше тежката сцена, с която започва романа да беше мааалко по- неглиже пресъздадена. Но пък от друга страна точно тази брутална сцена дето преобръща живота на главната на 180 градуса, я мотивира в неистовото търсене на отмъщение.

"Циганката" на Шърли Бъзби - страхотно любима авторка и разкошен роман, но, ооо,Боже, не можа ли да пропусне това изнасилване на главната в края на романа и ако не ме лъже паметта май и бебенцето губеше

Да, вярно, с тези сцени романите са по-силни, по-истински, направо по-тежки за преглъщане, но чета любовни романи за разтоварване, за отмора и почивка, те са най-добрия ми релакс след тежък и натоварен ден. Или поне при мен усещането е такова

Редактирано 26 октомври 201015 г. от bobych (преглед на промените)

Боби, много си права за подобни престъпни криввания към садистичност от страна на някои авторки. Направо вия с глас, когато се случи някоя от гореспоменатите от теб случки, особено, когато главната загуби дете... ех, значиииии, за какво не гледам турски сериали, то докато не убият минимум две бебета не мирясват. Но да не се отклонявам, бих добавила към написаните заглавия и "Цената на рая" на Катрин Каултър(не мисля, че спонтанния аборт беше голяма необходимост, за да се подсили действието), "Розовата кула" на Валери Лорд (имаше една леко перверзна и гнусна сцена с гадняря в книгата, добре, че си падам темерутче, че иначе да съм я отписала книгата, а си е хубава иначе), "Лудетина" на Вирджиния Хенли (страхотен роман, но пак загуба на бебе, аман), "Вихрената годеница" на Ирис Йохансен (също много добра книга, но брутализма, с който започва...) и да не продължавам, че май много ще излязат.

Като човек, който много държи на семейството и приятелите си, ми става тъжно, когато се окаже, че лошият е или от семейството на някой от главните, или пък някой особено близък приятел. Понякога направо си се чувствам лично обидена. http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/sad.gif

Това, което бих променила не се отнася за конкретен роман, а като цяло. Искам краят да не се претупва. В много от случаите ми се е случвало супер интересен сюжет, действието не те оставя дъх да си поемеш и в един момент идва претупаният финал, който просто ти идва като гръм от ясно небе...

Редактирано 9 ноември 201015 г. от BlackRose (преглед на промените)

Това, което бих променила не се отнася за конкретен роман, а като цяло. Искам краят да не се претупва. В много от случаите ми се е случвало супер интересен сюжет, действието не те оставя дъх да си поемеш и в един момент идва претупаният финал, който просто ти идва като гръм от ясно небе...

Тук съм напълно съгласна,за това Макнот ми е една от любимките при нея всичко става постепенно.

Аз лично не харесвам когато в даден роман е наблегнато повече на страничната сюжетна линия,,примерно дадено престъпление е обърнато повече внимание отколкото на самата любовна история.

Тук съм напълно съгласна,за това Макнот ми е една от любимките при нея всичко става постепенно.

Аз лично не харесвам когато в даден роман е наблегнато повече на страничната сюжетна линия,,примерно дадено престъпление е обърнато повече внимание отколкото на самата любовна история.

Финалите на Макнот просто са уникални, разтреперват те и те оставят бушуващ от емоции. И на мен ми направи впечатление, че Джудит Макнот пише едни от най-страхотните финали, които съм чела.

Момичета, реших отново да дам отдушник на аматьорските си мисли.

Реших да ви споделя, как промених романа "Пантерата и перлата"

Моля коментирайте, кажете какво не ви харесва. ( на бас, че нищо няма да ви хареса ) Вашето мнение е много важно за мене.

Такаа. Започвам....

П.С. СПЕЦИАЛНО за Ина §§§ Миличка, не го чети, защото после ще замахнеш с ятаган ме убиеш! http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/sad.gif

"...Сара започна да оглежда пазара за някакъв изход. Тя искаше да избяга. Тя трябваше да избяга! Инак... Стас щеше да се ожени за глупавата крава Виктория. Сара искаше да го зърне само за миг! Да види очите му,с цвят досъщ, като небето. Да чуе думите му, които галеха сърцето й. Сара докосна роклята, в която беше облечена.

– Харесва ли ти това? - попита Козем (майката на Калид) Гласът й я стресна много. Изведнъж оня Стас, който тя си представи изчезна. Замълча, прехапала устни, в очите й пареха сълзи. Козем се ядоса и я ощипа през фереждето.

Сара се стресна и машинално изстреля отговор:

– Да-а.

Козем я изгледа проницателно, а после продължи да гледа пурпурно червения плат.

– Знаеш ли момиче, колко по- лесно ще ти бъде просто да родиш син на внука ми и аз ти се заклевам: ще бъдеш свободна!

Сара зяпна

- Вие как смятате?! да родя дете, да стана майка и да оставя отрочето си на Фатма?!Вие не ме познавате! - изкрещя яростно момичето. Старата жена не каза нищо.

Битките на американката с турските норми, нямаха край.

Първо беше, че не може да носи кринолина и огроимните си фусти, които тя обожаваше. Те бяха много неудобни, но и много красиви. Сара би умряла, ако насила я принудеха да носи разголени туники, които бяха почти прозрачни! Със всички кръсъци, викове и истерични пристъпи, Сара успя да издейства позволението да си носи кринолина и полите!

После бяха огромните й битки с Калид! Тя не го искаше, не го желаеше. Да, признаваше, красив е, но е арогантен и същ демон! А и тя обичаше Сташек, само нейния Стас! Калид по всякакви начини се опитваше да я изкуши, но тя не му се даваше. Хапеше, викаше, дереше, крещеше!

До тук - добре, ако беше само това... Една от наложничките - Фатма, жената, която беше любимката на Калид в харема (преди да дойде тя) едва не се опита да я убие с нож. Американката едва успя да задържи положението, защото туркинята беше необичайно силна, докато прислужничката й - Мемтаз, дойде и я спаси.

Сара се опитваше и по всякакви начини да избяга от Двореца на орхидеята. Най-успешният й (досега беше, когата Калид щеше да я учи да язди кон. Сара знаеш как, защото Стас я бе учил.След урока, те галопираха до един пуст оазис и точно, когато Калид седна да се мие, Сара скочи върху коня, но той се изперави на задните си крака. Тя не успя да го укроти, въпреки всичките уроци, които Стас й беше давал. Та... Калид скочи и ведна успя да окроти проклетото добиче и се скара жестоко на Сара, а тя съвсем се отчая...

Сега или никога, помисли тя. Въздъхна тежко и...

...И тогава се случи. Сара блъсна нещата от една сергия, откачи от друга. Възцари се хаос, който щеше много да й помогне.

Тогава Сара побягна, като луда. Първото нещо, което направи беше, да свали фереджето. Хвърли го на пътя и продължи да бяга, колко й крака държаха. Обърна се едвам и видя, евнусите бяха по петитей. Това я уплаши, но не я спря. За миг тя усети свободата. Тази, на която се радваше преди месец и половина. Беше дигнала леко полите си, с които беше и тичаше. Сърцето й щеше да изскочи. Усети остра болка в гърдите си. По - дяволите, сега трябваше да се облечена в туника, от колкото в тези фусти... "

И така. Не го дописвам до края, защото ще ви стане много скучно. Чакам с много нетърпение вашите коментари :baby:

Редактирано 15 ноември 201015 г. от The_young_girl (преглед на промените)