преди 3 часа, bobcho_1 написа:

 

Отново се връщаме на същото - ако нещо е неизменно, по какъв начин поражда нещо, което се изменя? Откъде идва "импулсът" да се развие нещо? Не знам дали разбираш, че ако нещо е постоянно и неизменно, то ще се проявява завинаги по един и същ начин?

 

А то по колко начина се проявява? Имаме една вселена. Многообразието във вселената съществува, защото същността не може да се ограничи до една форма. Не може да се ограничи и до множество статични форми. Развитието на формите е необходимост. Когато същността успее да се изрази изцяло чрез формите тогава може би и промените в последните няма да са необходими и ще се прекратят. Крайното обаче няма как да стане безкрайно - поне така предполагам.

преди 3 часа, bobcho_1 написа:

Ето, тук казваш, че духът предизвиква вибрация в материята и в същото време твърдиш, че е неизменен. Как е възможно тогава да прояви вибрация? Нали разбираш, че то означава промяна?

Между другото въпреки въпросите, които ти задавам, идеята ти за неизменна същност не е лоша. Проблемът е, че поне според мен интелектуалните разсъждения по въпроса не водят кой знае къде. Много по-важно би било да се установи практически за каква същност точно става дума.

Това е просто език, който използвам. Преди да е постигнал човек панеонно безсмъртие, т.е. запазване на будното съзнание през цялата махакалпа, няма как да разбере какво всъщност се случва с космоса по време на космическите периоди на разстваряне (пралайя).

преди 7 часа, Shiniasu написа:

А то по колко начина се проявява? Имаме една вселена. Многообразието във вселената съществува, защото същността не може да се ограничи до една форма. Не може да се ограничи и до множество статични форми. Развитието на формите е необходимост. Когато същността успее да се изрази изцяло чрез формите тогава може би и промените в последните няма да са необходими и ще се прекратят. Крайното обаче няма как да стане безкрайно - поне така предполагам.

Това е просто език, който използвам. Преди да е постигнал човек панеонно безсмъртие, т.е. запазване на будното съзнание през цялата махакалпа, няма как да разбере какво всъщност се случва с космоса по време на космическите периоди на разстваряне (пралайя).

Енергията във вселената е ограничена, формите също, следователно безсмъртието е невъзможно, понеже противоречи на непостоянството, еволюцията и на това което пишеш, че многообразието не може да се ограничи в една форма, крайното не може да стане безкрайно.

Проявената вселена е крайна - поне така съм чувал. И това има своето разумно обяснение. Предполагам, че и проявената енергия е крайна. Отвъд проявлението обаче няма как да има ограничения, а непроявеното очевидно притежава способността да се проявява. Съществуването на обективната вселена най-малкото насочва към подобно заключение. 

Колкото до безсмъртието, зависи какво разбираш под безсмъртие. От абсолютна гледна точка всяко прекъсване на съзнанието е умиране. Т.е. заспивайки вечер, загубвайки съзнание при смъртта, в промеждутъците между различните планетарни и слънчеви манвантари ние умираме, тъй като потока на будното ни съзнание се прекъсва. С развитието човек може да се научи да запазва будното си съзнание през всичките споменати периоди, но така или иначе от една абсолютна гледна точка това е относително безсмъртие, т.е. прекъсвания винаги ще има, но също така и нова поява.

преди 18 минути, Shiniasu написа:

 

Отвъд проявлението... нова поява... ти си голям фантазьор. Приказки на кило. Толкова ли те е шубе да умреш, като нормалните хора?

Редактирано 23 май 201610 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

Как да се свържете със своя Висш Аз

Вашият Висш Аз е вашата духовна част, за която се казва, че "пребивава" в нефизическия свят. Това е вашата Божествена искра. Тази ваша част ви помага да разпознаете и да следвате своята житейска мисия, както и да оставате в досег с онова, което ви изпълва с ентусиазъм и радост.

Едно и също нещо ли са моят Висш Аз и моята Душа?
Да, това е онази част от вас, която има достъп до цялата мъдрост, натрупана в продължение на многото животи, които сте преживели – минали, настоящи и бъдещи. Някои хора обичат да прокарват разграничение между Висшия Аз, Душата и Духа, но според мен от практическа гледна точка това не е толкова наложително.

Какво точно прави моят Висш Аз?
Вашият Висш Аз е нещо като чисто съзнание, стоящо в основата на вашия интелект, което ви предлага своята мъдрост и насока в живота. Понякога е нужно да мине известно време, преди неговите напътствия да могат да достигнат умственото ви съзнание. Но съществуват начини за заобикаляне на ума и за получаване на директен достъп до мъдростта на вашия Висш Аз.
Вашият Висш Аз не е някъде "там навън" в нефизическия свят. Вашият Висш Аз това сте вие, вашето съзнание, във вашето тяло.
Вие сте тези, които, преди още да дойдете в този свят, задавате курса на своя живот и определяте кои са нещата, които идвате да научите тук. Вие сте тези, които нашепвате на самите себе си напътствия за това кой е вашият най-висш житейски път и каква е житейската ви мисия. Вие сте тези, у които се пораждат емоции в отклик на вашите мисли, които творят вашата реалност. Вие сте тези, които сте установили този процес като механизъм, чрез който да можете да използвате емоциите и мислите си като духовна обратна връзка, чрез която да се ориентирате накъде сте се запътили в живота си.

Възможно ли е човек някога изобщо да се отдели от своя Висш Аз? Понякога се чувствам откъснат от Духа си.
Понякога може да се почувствате отчуждени и отдалечени от своя Висш Аз – особено когато гледате на себе си като на някакво нисшо или недостойно същество или когато храните вярвания, които ви правят слепи за това кои наистина сте като духовни същества.
Случвало ли ви се е да изживеете вълнуващото усещане, че сте тук, за да извършите велики дела? Обземало ли ви е смиряващото чувство, че сте наистина специални, притежаващи уникална перспектива, която можете да дарите на света? Тези усещания идват от дълбините на вашия Висш Аз. Ние често заглушаваме тези усещания със своите мисли и страхове, а когато слушаме страховете си, се чувстваме откъснати  от своя Дух.

Как мога да стана по-свързан със своя Висш Аз?
Да сте във връзка със своя Висш Аз означава да живеете своя Дух. Това включва три неща:
1. Изпълване със сила – спомняне, че сте деца на Вселената, притежаващи силата да творят своя свят
Вие сте дошли тук, за да се въплътите във физическото и да поддържате връзката си със своя Дух непокътната. За вас е важно да поддържате връзка със своя Висш Аз, тъй като това е онази част от вас, която знае къде иска да отиде, какво е нужно да вземе със себе си за пътуването и какво да направи, за да стигне дотам. Много от въплътените тук души вече нямат тази връзка. Те са я изгубили, тъй като се възприемат като отделени от Бога, или от Божествената енергия, която е Създателят на всички неща. Хората често се държат така, сякаш са на произвола на някаква външна сила, която контролира курса на живота им. Това се счита за "нормалният" начин, по който човек да живее и да се държи.
Да живеете своя Дух означава да си спомните, че вие сте енергията на Бога, или на Източника, във физическо тяло и Творци на своя свят. Силата във вас, която ви позволява да творите своя свят, е същата сила, която твори светове. Целта на живота ви е да я използвате, за да сътворите света, който вие искате.
2. Интуиция – разговаряне със себе си
Няма нужда да се свързвате със своя Висш Аз като с някаква намираща се извън вас същност – Той, това сте вие! И няма нужда да плащате на екстрасенси, за да осъществите контакт със своя Висш Аз (въпреки че бихте могли да го направите, ако се чувствате особено отчуждени от Себе Си и не знаете накъде върви животът ви или какво искате). Мъдростта е вътре във вас – ако се постараете да достигнете до нея.
Вслушвайте се в желанията си
Най-вече, обръщайте внимание на желанията си. Вашите най-истински, извиращи от сърцето ви желания са обратна връзка от вашия Висш Аз относно нещата, които искате да направите сега.
Да живеете от позицията на своя Висш Аз означава да не жертвате и да не пренебрегвате тези желания. Това също така означава да се вслушвате в тези желания ежедневно.
Аз организирам деня си, като си задавам въпроса: "Какво наистина искам да направя сега?" Бихте могли да предположите, че в резултат на това, че си задавам този въпрос нещата, които не ми се правят, никога не биват свършвани, но това не е така. В действителност аз редовно получавам вдъхновение да се справя също така и с предизвикателствата и трудните задачи в живота си, в подходящото за това време, или проявявам някого, който да ми помогне с тях. Гледам на желанията си като на обратна връзка относно посоката, в която желая да вървя. И когато се вслушвам в желанията си и ги следвам, имам възможността да живея по един вдъхновен начин.
Медитирайте и успокоявайте ума си
Най-бързият начин да се упражнявате да получавате достъп до своя истински аз е медитацията. Тя успокоява ума, прекратява вътрешния ви диалог, който постоянно ви внушава кои сте и какво можете или не можете да направите или да бъдете, и ви пренася директно в тишината и покоя, които са вашият Висш Аз. Започнете да медитирате, като просто се фокусирате върху дишането си.
3. Изцеляване – разчистване на натурията, която стои между вас и вашия истински аз
Повечето хора не осъзнават, че имат нужда от изцеление – просто осъзнават, че се чувстват зле. Какво можете да направите, ако през повечето време се чувствате зле? Как да постъпите, ако не знаете какво да направите, за да се изцелите от това? Можете просто да излъчите намерението да бъдете в колкото се може по-голям синхрон със своя Висш Аз. Излъчването на това намерение ще организира реалността ви по такъв начин, че вие да поемете на изцеляващо пътуване назад към този, който наистина сте.
Ако имате достатъчно енергия, за да проявите инициатива, превърнете в своя работа това да изчистите всичко, което не е в синхрон с този, който наистина сте. Вашият Висш Аз представлява чиста радост. Можете да разберете кое не е в синхрон с вашия Висш Аз по това как то ви кара да се чувствате. Ако нещо ви кара да се чувствате добре, значи е в синхрон с Висшия ви Аз. Ако ви кара да се чувствате зле, значи не е в синхрон с Него.
Натурията, която имам предвид, включва безполезни вярвания от рода на: "Не съм достатъчно добър", всякакви асоциации или събития от миналото, които ви карат да се чувствате зле, всякакви неприятни чувства. Всичко онова, което ви кара да се чувствате зле, е извън синхрон с вашия Висш Аз и ще ви бъде от голяма полза да откриете и премахнете неправилното вярване или отношение, което стои в основата му и го предизвиква.
 
Анна Сейс
Превод: Мария Казакова

virtualobitel.alle.bg

"...Мисълта тече като вълните на реката на живота, но Аз Съм над нея, над мисълта. Всичко тече, но Аз Съм, и ти си в Мен. Единни, неподвижни на брега на носещия се поток. Потокът - това е светът, а ти си Свидетелят. Ако отъждествяваш себе си с преходното, с него и ще пребъдеш, тъй като човекът е процес. Но Аз, съществуващият в теб съм извън преходността и ти си в Мен. Трябва, трябва да се разбере основата, стълбът на своята непреходна същност. Всичко е в движение. Но Аз Съм центърът, Аз Съм в центъра на движението, неподвижен. Всичко е временно, всичко се изменя, но не Аз. Съзнанието се разширява, разкрива се Безпределността, но всичко е в Мен и Аз Съм във всичко. Съзнанието расте в разбирането на Моята всеобхватност, но не Аз, тъй като Аз Съм всичко. Ти си центърът на собственото растящо съзнание. Съзнанието расте, центърът остава. Расте около центъра, разширява се от центъра. Нужно е да се разбере непреходното в преходното, вечното във временното. Всичко, което ти можеш да кажеш, това е “Аз съм”. Това е всичко, което ние знаем за своето “Аз”. Ти и извън теб - светът във вечно движение и растеж - микро- и Макросветът, Зърното и обвивката, Зърното, Зърното в центъра на зърното. Ти можеш да се заловиш за Мен като за дъска, иначе вълните на океана на преходното ще те отмият и ще потопят съзнанието в откъслеците на битието. Всичко, което живее съзнателно или несъзнателно, се държи на такъв център. Този център е Тайната на индивидуализацията на всички същности и видове, на това, което съществува. Дървото, птицата, човекът, атомът - всички имат свой център, неизменен при всички трансформации, видими и невидими. Трябва да се разбере това неподвижно  във вихрите на вечното движение. И ако човекът е процес, то това, около което или в което се извършва този процес, е неизменно. Възможно е да се види веригата на своите животи даже до бездната. Кой ще види? Аз! Може да се види историята на Земята от началото. Кой ще види? Аз! Или на Световете. Разбери! Преди началото на всичко Аз Съм. Затова и Казвам: Аз Съм Съществуващият от векове - Съществуващият в теб, и ти си в Мен. Не вън, а в Мен съществуващ, вън си временен, както и всичко външно. Аз и Отец Сме едно; Отец, Който Ме е породил и Аз, произлезлият от Него. Ние: ти, Аз и Той сме едно. Той е в Мен, Аз съм в теб. Ето втората Тайна на Сина. "

"Ще завършим победно Моето Дело. Храмът ще бъде достроен. Ние сме гости в този свят и нищо не ни принадлежи. А там ние сме стопаните. Всичко е наше. Тук сме временни, а там - завинаги. Там е домът ни. Сънаследници сме на щастието. В този свят свършва всичко, всичко е обречено в кръга на завършека. Затова и се разрушиха царства и изчезнаха народи, и морето покри делата им. Докосването до Надземния Свят донася прозрение в Моя Свят. Цветята от Моята Градина - цветя на Вечността не увяхват и не умират. Не фантасмагориите на  астрала и неговите преживявания, а огнено великолепие. И ако земната Твърдина на Светлината стои хилядолетия, то огнените Твърдини са вечни и нерушими. Законът е: пребиваваме и се привличаме към обекта на устременост. Устремява се сърцето, а то е вечно. Реката на Света тече в подножието на огнената Твърдина. На Земята имаме прообраз на Висшия Свят. Аз Съм този прообраз на бъдещия облик на човека. Ашрамите са прообрази на бъдещите постройки на човечеството. И две начала се полагат в основите: красота и устременост."

"Аз Сея, а ти жънеш семената на Моите знания в твоята градина.

Из Учението: “Космическото Око съзерцава и наблюдава мисълта - потока на световната мисъл”.

Сливането с Него, с Отеца, е най-голямата мистерия на живота. И ако Аз Сам по себе си съм нищо и Твори Той, Отецът в Мен, то какъв ли ще е Той? Не Аз, а Отец в Мен е всичко. Приближаваме до Началата. Учението е Дар на Безпределността. И тъй, бъдещето е ключът на живота, изворът на жива вода, неизчерпаемата съкровищница на Безпределноста. От тази съровищница човек може да черпи всичко, но в съответствие с устрема. Законът съизмерва. Законът е точен. Според вашия устрем и в съответствие с него ще ви бъде дадено. Зовът и откликът са закон на магнита. Няма да Замлъкна, няма да Престана да отговарям. Съизмервам винаги. Трябва, трябва да се приложи усилие, за да се устремиш. А след това е получаването. Законът е ненарушим."

- Грани Агни Йоги 1952 г.

Представата за аз ни отделя от света. Тя замъглява погледа. Замъглява съзнанието и мисълта.

Представата за аз е излишна. Ние държим на нея, но ако я разгледаме внимателно, ще видим, че е ненужна и обременяваща.

Казваме: аз чух, аз видях, аз разбрах, аз помислих, аз почуствах, аз разбрах... И защо е този аз? С какво добавянето му променя чутото, видяното, разбраното, помисленото, почустваното или разбраното? Прави ли възприетото по-чисто или напротив - замърсява го. Моите предмети, моите пари, моите мисли, моята памет и какво ли не още "мое". И какво променя това мое, освен добавяйки една погрешна представа по отношение на нещата около себе си. Нима предметите ще станат по-различни, защото ги определяме като "мои"? Или паметта? Да, можем да си спомнем отминало събитие. И какво мое има в това? Ако съм го запечатал на видео, след 10 години сигурно ще мога да видя много по-подробно какво се е случило, отколкото ако разчитам на спомените. Това е просто минало. Нито едно от трите - минало, настояще или бъдеще не мога да нарека мое. Нито нещо намиращо се в тези три. Има събития, протичащи наоколо, усещания докосващи съзнанието и защо трябва да прибавяме нещо, което наричаме "аз" във всичко това?

Имаме определени схващания за действителността. Искаме да ги съхраним, за да не би случайно да ги изгубим. Същото с чувствата, спомените, познанията. Но това е като картина, която колкото и да е красива, представя твърде малка част от живота. Безпределното не може да се побере в една картина. Но ние държим на картината, която наричаме "аз". Не могат да бъдат нарисувани безброй картини в които да бъдат вложени множество красиви идеи, но нищо от това няма да е "аз", нито ще изчерпи безкрайността от възможности.

Някой е християнин, друг будист, трети езотерик... Това са картини. Някой е чел пет или десет книги, или 500 и очаква някаква изерпателност от тях. Да, в тях може да има много ценни идеи, които да разкриват красотата на действителността. Но с тях тя не се изчерпва. И нито в безпределността, нито в ограничената представа за нея има нещо "мое". Не е и необходимо да има. Какво може да се добави към безкрайността от възможности?

Поставяйки тези възможности в рамки, ние можем да сътворим нещо красиво и вдъхновяващо. Но нека не забравяме, че то е само отправна точка към следващото. Нека не възприемаме нещата като завършени, вкл. и себе си. Наблюдавайки промените и участвайки в тях ние сме самия живот, а не нещо крайно и отделно. Да бъдеш любовта, а не изпитващия любов; да бъдеш мисълта, а не мислещия; да бъдеш едно с живота и нещата от живота, а не този, който ги разбира...

Следващото по принцип е дадено като инструкция за четене, но като се замисля разглеждайки нещата от различни гледни точки, всъщност намалява вкопчването ни в това, което наричаме "аз". В случая са дадени три перспективи всяка включваща своите две крайности.

"...

In moments of silence store up the teaching on the shelf of experience.

How should one read the writings of the Wise Ones? One must isolate oneself and apply what is read to one’s different moods.

Here am I, newborn.

Here am I, an old man.

Here am I, an exile.

Here am I, a sovereign.

Here am I, blind.

Here am I, one who has cognized worlds.

To all sources apply all the conceivable greatness of the Lotus."

[LMG II]

на 7.06.2016 г. в 22:29, haidukpikaso написа:

Можете да разберете кое не е в синхрон с вашия Висш Аз по това как то ви кара да се чувствате. Ако нещо ви кара да се чувствате добре, значи е в синхрон с Висшия ви Аз. Ако ви кара да се чувствате зле, значи не е в синхрон с Него.

 

Всичко онова, което ви кара да се чувствате зле, е извън синхрон с вашия Висш Аз и ще ви бъде от голяма полза да откриете и премахнете неправилното вярване или отношение, което стои в основата му и го предизвиква.
 

Това е самата истина и е абсолютно вярно.

Не правя нищо, което не ми се прави. А щом не ми се прави - значи и висшия ми Аз не го одобрява.

 

А не ти ли се е случвало да искаш да направиш нещо и в същото време да имаш вътрешното усещане, че то не е правилно? Или обратното: да имаш вътрешното усещане, че нещо е правилно, но в същото време да нямаш желание да го направиш? Кое е в синхрон с висшия ти Аз в тези случаи?

Примери могат да се дадат много, като пушенето на цигари. Почти всички пушачи знаят, че цигарите са вредни. Почти всички пушачи вътрешно усещат, че са зависими и не са свободни с навика си, но в същото време не могат да потушат импулса за пушене. Две противоположни усещания едновременно, с различен източник - кое да изберем?

преди 4 минути, Shiniasu написа:

 

А не ти ли се е случвало да искаш да направиш нещо и в същото време да имаш вътрешното усещане, че то не е правилно? Или обратното: да имаш вътрешното усещане, че нещо е правилно, но в същото време да нямаш желание да го направиш? Кое е в синхрон с висшия ти Аз в тези случаи?

Примери могат да се дадат много, като пушенето на цигари. Почти всички пушачи знаят, че цигарите са вредни. Почти всички пушачи вътрешно усещат, че са зависими и не са свободни с навика си, но в същото време не могат да потушат импулса за пушене. Две противоположни усещания едновременно, с различен източник - кое да изберем?

Щом пушиш, значи и Висшият ти Аз го желае! Няма нужда да избираш или да се замисляш кое е правилно или неправилно, полезно или вредно.

(Иронична съм)

Да, но като оставим иронията на страна, то може да си представим себе си в следната ситуация: като пушач, който в същото време изпитва желание да е здрав. Тук също имаме едновременно две желания, които частично се изключват. Или пък някой е шеф във фирма и някой негов служител, който в същото време му е добър приятел, постоянно се издънва. Възникват две желания - да се уволни приятеля, защото той пречи на работата; или да не се уволни, защото ще се почустваме зле поради това, че сме го уволнили.

И ако се замислим, ще забележим, че животът нерядко ни поставя пред подобни дилеми, в които няма лесно решение. Никой не на пита дали искаме да се научим да избираме или не искаме. Щем не щем на този етап ще трябва да се научим, дали по лесния или по трудния начин.

преди 5 часа, Shiniasu написа:

 

А не ти ли се е случвало да искаш да направиш нещо и в същото време да имаш вътрешното усещане, че то не е правилно? Или обратното: да имаш вътрешното усещане, че нещо е правилно, но в същото време да нямаш желание да го направиш? Кое е в синхрон с висшия ти Аз в тези случаи?

Примери могат да се дадат много, като пушенето на цигари. Почти всички пушачи знаят, че цигарите са вредни. Почти всички пушачи вътрешно усещат, че са зависими и не са свободни с навика си, но в същото време не могат да потушат импулса за пушене. Две противоположни усещания едновременно, с различен източник - кое да изберем?

Не. Никога не ми се е случвало - нито едното, нито другото.

И Висшето ми Аз няма нищо против нито да пуша, нито да пия. Защото не го вълнува МПС-то ми изобщо.

Тъй или иначе е само едно МПС.

Висшият аз, за това е висш, защото обхваща всичко и всички. Както слънцето даравя живот оставяйки лъчите си да се носят свободно в пространството. То е видимо за всички, без да осветява само себе си.

Иначе себе си и сега можем да осъзнаем. Капки в океана - неразбиращи, че Океанът ги е породил, Океанът ги пази и Неговите тайни и богатства всъщност са за тях.

Така спреведливият родител дава своята любов на всичките си деца, а не само на избрани. Дава, без да очаква от никое дете да му отвърне със същото. Дава, без да очаква благодарност. Но в същото време изпитва радост, когато това се случи.

"Дванадесете Знака на Зодиака, дванадесете космически подразделения, символично представени от свързаната с Христос група от Аватари, както и от Исус и неговите ученици (в това число Юда и този избран да заеме неговото място по-късно), както и всички други групи символизиращи това разделение на космоса, дванадесете подразделения на Храмовете, Пирамидите, човешкото тяло, всичките тези и много други символи като цяло символизират определени характеристики, атрибути и сили на индивидуалното въплътена душа.

Те са изцяло пасивни на суб-плана вътрешен спрямо физическия и стават активни с израстването и развитието на органите или центровете в човешкото тяло. Те са фиксирани, непроменими по своята същност във висшия духовен план и подчинени на определени закони.

Негативните аспекти на тези принципи нямат проявени носители или центрове в сферите на реалния живот - духовните сфери. Тяхната сила на изразяване и влияние е ограничено до менталността на оргинизирания физически живот.

За да бъдат изразени с разбираеми за средния интелект думи споменатите принципи с техните качества и атрибути, сме принудени да използваме общи изрази, които в действителност изразяват само малка част от цялото. Въпросните принципи включват много повече от това, което може да бъде изразено с думи. Тези принципи могат най-общо да се нарекат Любов, Воля, Мъдрост, Знание, Вяра, Надежда, Истина, Справедливост, Лоялност, Честност, Служба и Подчинение.

Всички характеристики свързани с всеки един от тези принципи са вибрации на определен вид движение. Всички характеристики израз на отрицателния аспект на тези принципи са израз на вибрациите на техните отражения или изкривяване. Защото не може да съществува принцип на злото. Например отрицателния аспект на Знанието е Невежеството. Невежеството е неактивно, то е нищо. Същото е с отрицателния аспект на Справедливостта. Несправедливостта като противоположност на Справедливостта е временна. Нелоялността, негативният аспект на Лоялността, сама по себе си е нищо, но заредена с енергията от активния принцип свързан със Служенето примерно, може да предизвика предателство, което да подкопае положителния атрибут. Когато един активен принцип е подкопан или застрашен, триадата от принципи с които той е свързан е засегната в същата степен.

...

Което е вярно що се отнася до ефектите от отрицателните или опозиционни аспекти на всяко едно от 12-те подразделения, е вярно и за всички останали. И за да разберете себе с и за да си изградите картина за своя Висш Аз, като противоположност на нисшия аз, трябва да разберете, че до каквато степен тези принципи или атрибути са активни и способни да произведат контролиращо въздействие върху силите, които са тяхна противоположност и които са преобладаващо активни в материята - до тази степен вие имате индивидуален Висш Аз и съответно независимо вечно съществуване. Защото Висшият Аз е комбинаия от тези принципи.

Постепенното убиване на тези принципи посредством злоупотреба с тях и тяхното пренебрегване води до т.нар. бездушни същества. ..." /TT-119/

 

THE CENTER OF BEING

"... The true center of Being is neither sensation, thought, will, nor consciousness; but behind, within all these, in the I or the Ego, the "I and my Father are one" of the Master Jesus, the God within all men, all things. From every point in the Universe we are equally near that Center which the Eastern mystics designate "Beness." It is a difficult thing for the untrained mind to grasp this great truth. Some one attribute is defied at the expense of the others, when in reality in the last analysis all are equal, and it is only the use to which any one attribute is put which determines its position as high or low. Until a soul has arrived at a certain evolutionary point and the brain mind has made a correlation with the same or a corresponding state of soul-evolution (for remember what I have told you before, you cannot rightly consider these metaphysical truths without using the Triple Key), it is impossible to grasp the one great reality, the source of all true peace and happiness.

To the careless student it would seem that each being has in himself a separate center. But such students have either forgotten or never knew, that as the moon has as many reflections as there are reflectors so the one great Reality has its reflection in every created thing or person, and the cause of all difference of opinion lies in the fact that the I or Ego of each has identified itself with some one of the reflections instead of with the Central Spiritual Sun, the Real I or Ego of all, and is exerting itself to further the power of separation instead of the power of aggregation of souls." /ТТ-3/

ETERNAL SILENCE

Be still, thou shell; thou imaged form of music; thou vase of withering flowers; thou noisy wieldrer of the baton; thou blindest of all leaders of the blind.

Be still and know - know, for I that speak to thee am Knowledge; and if thou wilt but hold thyself from noise, thine ear from fell confusion, even thou mayest hear the Word, and therewith learn to find that which thou seekest.

Be still, and know that "I AM . . . I am the Way, the Truth and the Light". I am Alpha and Omega. I am Creator and Created, I and Mine art thee and thine. Without me nothing is. I am all the past, the present and the future. If thou wouldst find Me, thou must find Eternal Silence first; for not in thunder nor in storm, not in whirlwind nor in tempest, shines the Light which thou must follow.

Be still, and know that I, thy Higher Self, am God, thy God, thy Father, Mother, Son, in One. Thy Lover, Friend, Creator - all that thy poor bound and tortured soul may ask. /MT-2/

"1970 г. 174. От една страна е ограничеността на личния „кокошарник“ на еснафа, от друга - неповторимостта на индивидуалните натрупвания на духа, именно на индивидуалните, тъй като само при условието на индивидуалност тези натрупвания не се разтварят в пространството. Индивидуализацията на духо-монадата ѝ позволява да еволюира, натрупвайки опит. В Дома на Отца има безброй форми на живот и всички те са индивидуализирани в нея, и няма сходни и повтарящи се, тоест напълно еднакви. Всеки Планетен Дух Има своя ярко изразена Индивидуалност, което не Му пречи да бъде част или бисер от Венеца на Космическия Разум, неразривна, неотделима част, член на Великия Небесен Колектив, съхранявайки при това своята Индивидуалност. Тайната на единството в множествеността представлява Основа на живота. Отчасти тя се изразява във формулата „Аз Съм във вас, вие сте в Мен, Аз Съм в Отца и Ние сме едно“. Това обединение се осъществява без загуба на индивидуалността. Още веднъж ще прокараме определена граница между понятията за личност и Индивидуалност. Животът на личността се разпростира в едно въплъщение, после тя като такава престава да съществува и всички нейни обвивки се разпадат, докато в същото време Индивидуалността, от същността на която, подобно на многогодишно цвете, се е разтворила и живяла определената личност, продължава да съществува, пораждайки от време на време нови цветове. Цветовете загиват, растението остава. Цветовете са личностите, растението е Индивидуалността. Затова Великите Индивидуалности, идвайки на Земята във вид на определена личност, толкова малко са се Съобразявали именно с интересите на своята личност, отдавайки я на разкъсване от хората, стига само да запечата възможно по-дълбоко в човешките умове донасяния на Земята Завет. Величието на човека лесно може да се определи по забравянето на самия него и на своите лични интереси и отдаването на себе си в служене на хората. Личността обикновено служи на себе си, побеждаващата или победилата в нея Индивидуалност - на хората. Личността умира, Индивидуалността е безсмъртна. Безсмъртието се утвърждава чрез пренасяне на съзнанието в сферата на Безсмъртната Индивидуалност."

Грани Агни Йоги

"12. Аз, твоят Владика, Казвам: „Приведи в мълчание своето его. Нека то да замлъкне”. То крещи: „Аз искам, аз мисля, на мен ми харесва”. Аз, аз, аз; аз на всяка крачка. А къде е „Аз” и къде сме „ние”? Трябва да се премине дисциплината на отвръщане от своето „аз”. Не трябва да се дава храна на малкото „аз”. То е малко, но ненаситно и алчно. И колкото повече му се дава, толкова повече иска. То трябва да се отнеме, трябва да се съкрати. Не трябва да се мисли за него, не трябва да му се дава храна. Може даже да се радваш на неговото притесняване и на ударите, нанасяни по него, за да знае, че малките земни чувства, които са му присъщи, не са необходими на голямото безсмъртно „Аз”. Някога вибрациите на малкото „аз” и на неговите обвивки са били нужни за растежа на духа, а сега те са излишни, тъй като пречат на живота на висшето съзнание. Двама се борятза живот: този, предишният, обречен на смърт - вехтият човек, лунното отродие и другият – който е от Светлината, слънчевият принцип на живота. Както мракът на разсъмване се бори със светлината, така твоят предишен се бори с отново родения в теб, за да бъде победен и да отстъпи своя път на Светлината. Гледай внимателно вътре и ще го видиш – предишния, вкопчил се за властта над твоето съзнание. Ще видиш отпечатък от неговата сянка във всичко. Той е още силен. Той се бори, но знаейки своята обреченост. Различавай зорко в себе си наличието на двете начала: тъмното - от миналото и светлото - от бъдещето. Недавай пощада на отзвуците и отблясъците от миналото. Нека в лъчите на новото съзнание изгорят парцалите на предишното „аз”. Семето е прорасло и черупката, която го е породила, се отхвърля. Нужно е очистване на съзнанието от остатъците на ненужните обвивки. В думите, в движенията, в мислите, в постъпките ще видиш него – предишния твой носител, роден отново. Отстрани с твърда ръка от своя микрокосмос материята на отживелите образувания. Тя пречи на растежа на духа, както саждите на горенето. Процесът на живота е огън. Той трябва да бъде чист. Преразгледай своето съзнание и отхвърли всичко, което е отминалото. Ако не бъдете като деца, няма да станете носители на висшите енергии. Всичко ново се приема в съзнанието. За стария боклук няма място в сферата на фокуса на отново проявяващите се лъчи. Нов, обновен върви в живота, оставил старите привички на изживяното вехто съзнание. Бъди нов във всеки миг. В него, в новото е сферата на твоите находки. Крилатото дете в Чашата – това си ти, отново роденият. Това си ти, два пъти роденият за живот в живота, от живота на смъртта в живота на безсмъртието."

/Грани Агни Йоги 1953 г./

ЖИЗНЕНИТЕ ИСКРИ

НАСТАВЛЕНИЕ 183

....

Човекът може да съединява съставните елементи, химичните вещества и реактивите, а също и други форми на субстанцията, които вече са създадени от природата. При абсолютно точно съблюдаване на необходимите условия за топлина и влажност, той може да преуспее в създаването на някакво живо същество, но трябва да запомни: всичко, което той практически може да направи, е да създаде условията, при които по-рано създадените елементи, химични вещества и т.н. ще продължават да се развиват. Основните жизнени сили, активни във всеки атом и молекула, вече са се намирали в съединяваните от тях материали, и в действителност той няма никакъв принос в създаването на тези основни материали. Ако той би бил способен да вземе само една молекула от всички събрани от него форми на субстанцията и при това да е достатъчно осведомен, за да създаде точно същите условия, които използва природата при развитие на искрите на живота, то от една единствена молекула биха се развили всички други съставни молекули, необходими за формиране на същото това тяло, както и това, за създаването на външната форма на което той е способствал. Обаче природата би отишла още по- далеч, тъй като докато човекът се е спрял на създаването на форма, една от тези молекули би образувала органичен проводник, чрез който би могла да действа електрическата енергия на Манас. И това, което би могло да се нарече рудиментарен мозък, би се проявило във форма, развила се от същата тази единствена молекула. Но природата не би могла да извърши нито едно от тези чудеса, ако я нямаше тази основа на живота, или „искра“, която се намира в самия център на всеки атом, от които тази молекула се състои.

Нашите усилия да изразим поне отчасти идеята за четворното съществуване на егото на четирите плана на живота не винаги завършват успешно, а затова Ние можем само отново и отново да се опитваме да направим това, докато Нашата цел не бъде достигната. Многословните разсъждения още повече объркват същината на въпроса и нерядко твърде затъмняват това, което в действителност се явява очевидна истина.

Животът и действието на егото на четирите низши от седемте нива на съзнанието; формите, чрез които това съзнание функционира; състоянията на материята, съдържащи в себе си тези форми, а също движението (или времето), управляващо проявата и изчезването на формите в едно или във всички тези състояния на материята, - това са основните факти, които единствено могат да помогнат да се разбере процесът на поява и изчезване на астралните и физическите тела от полезрението в съзнанията едно на друго.

За начало си представете люлеенето на махалото на часовник, пружината на който е навита точно за 24 часа. Спиралата на пружината, привеждаща махалото в движение, съответства на фохатичната енергия, проявена за Века, съответстващ на споменатите 24 часа. Тази енергия привежда в действие и поддържа в движение цялата субстанция, която преди това е пребивавала в сън в продължение на Нощта на Времето и я премества в ритъма и времето, точно съответстващи на движението на часовниковото махало. (Ние сега нямаме предвид трите висши от седемте състояния на съзнанието). После си представете, че съществуват четири градации на тази субстанция и всяка от тях е по-изтънчена, по-разредена и по-еластична от предходната, ако вземем за точка на отчитане физическия план (или обратно, ако започнем отчитането от манасичния план).

Именно на тези четири плана, или състоянията на субстанцията егото, тоест непроявеното духовно „Аз“ на трите висши от седемте принципа, трябва да действа в продължение на всеки Век, когато цикличният закон – махалото на часовника на живота люлее тази субстанция около централната точка в течение на един Голям (Велик) век, за да може то да получи непрекъснат индивидуален живот, когато стрелките на часовника завършат своите обиколки, тоест когато завършат седемте Големи (Велики) века.

За да си осигури индивидуална форма, чрез която може да действа на всички планове и във всички области на живота, егото трябва да развие отделен проводник от всяко състояние на субстанцията – акашова, ефирна, астрална и физическа, които в съвкупност образуват сложния план на манифестация. Тази страна на въпроса може да се опрости ако се използват по-привични термини, опитвайки се да запомните това най-важно положение. Електрическото, атомното, молекулярното и клетъчното нива на материята във физическата наука са твърде сходни с по-рано приведените диференциации на окултната наука.

Ако читателят успее да приеме истината, че едната Вселена съществува вътре в другата и всяка от тях се състои от субстанция точно от такъв разред вибрации, на които бяха дадени гореспоменатите названия, и че в съвкупност те образуват и външната Вселена, възприемана с нашите физически чувства, то това ще помогне при създаването на хипотеза, способстваща за разбирането на това, което се нарича понякога “стълба на живота”, по стъпалата на която странникът, или индивидуалното его се спуска, а после отново се издига към духовния живот.

Тъй като всяко индивидуално его трябва да създаде за себе си от субстанцията на всяка Вселена форма или проводник, в който и посредством който той ще може да живее, да придобива опит и в края на краищата да управлява субстанцията на всяка Вселена. Например, ако егото иска да има индивидуално съзнателно съществуване на всичките четири плана, то трябва да развие една форма от електрическата субстанция, друга - от атомната, още една - от ефирната и по-нататък форма от молекулярния живот на нашата външна материална Вселена.

Обаче при своето изкачване от по-ниското стъпало на тази стълба то губи съзнанието за всяка Вселена като отделна и обективна област на живота, удържайки само това, което е било придобито от опитите, преминати в тялото, построено от субстанцията на тази Вселена.

Когато по тази стълба егото прави последната крачка нагоре, то губи всяко чувство за обособеност. Предишните четири Вселени с техните разединени форми повече не съществуват в неговото съзнание, но той удържа всичко, което му е донесло опит чрез тях. /Уч. Храма, т 1/

" ...Истинският център на съществуването [ни] не е нито усещане, нито мисъл, нито воля, нито съзнание; но е зад всичко това, в Аз-а или Егото, „Аз и моят Отец сме едно“ на Учителя Исус, Богът във всички хора, във всички неща. От всяка точка на Вселената ние [87] сме еднакво близо до този Център, който източните мистици обозначават като "Битийност" [Sat].  Трудно е за нетренирания ум да схване тази велика истина. Някои [проявени] атрибути се противопоставят на другите, докато в действителност при последен анализ всички са равни и само използването на даден атрибут определя неговата позиция като висока или ниска. Докато една душа не е достигнала определена еволюционна точка и умът не е направил корелация със същото или съответстващо състояние на еволюцията на душата (запомнете какво ви казах преди, не можете правилно да разгледате тези метафизични истини, без да използвате Тройния Ключ), невъзможно е да се разбере единната велика реалност, източникът на всеки истински мир и щастие.

За невнимателния ученик би изглеждало, че всяко същество има в себе си отделен център. Но такива ученици или са забравили, или никога не са знаели, че както луната има толкова отражения, колкото и отражаващи повърхности, така и една велика Реалност има своето отражение във всяко създадено нещо или човек, и причината за всички различия в представите се крие във факта, че Азът или Егото на всеки се е идентифицирал с някое от отраженията вместо с Централното Духовно Слънце, Истинското Аз или Егото на всички, и така подхранва силата на разделение вместо тази обединяваща душите. ..." 

/Учението на Храма, т.3/