Фройд не знам какво казва, но да чуваш гласове на Висше същество ( па дори и Висш Аз да го наричаш) си е симптом на сериозна психоза. Едни от основните психотични симптоми са халюцинациите, а те могат да бъдат зрителни, слухови, обонятелни, тактилни и т.н.Тук влизат чуването на гласове, заповедите и коментари, визии и образни халюцинации, параноични тактилни халюцинации-усещания за допир, усещане на мирис - най-често лоши миризми ( миазми), но може пък да са хубави

---------------

Тъй де, и аз т`ва казвам - с тиа си гласове тук, у главата

съм само за 4-тия, че и за Карлуково, и за Сухиндол,и изобщо със си добре тук горе, на палмата

И моооогу искам Банан, ма само Иво ми дадееее

----------------

Психиатрията е велика наука, тя сичку обяснява,

само дето не може да предвиди к`во ша става

докъде шебека е шебек и от къде започва да става човек.

Е, в моа случай си е ясно - далеко, далеко е този момент

- да стана кръчмарски шеф - деригент

Редактирано 11 декември 201015 г. от valentinus (преглед на промените)

---------------

В този аспект Свръх аза на Фройд / морал, общ. мнение, закони, възпитание, идеологии, религии и прочие външни, натрапени на психиката ни.../ се явява само едно вулгаризиране, безпринципно опростяване и едностранчиво представяне чак до нивото на целенасочена спекулация на един мащабен процес на взаимно влияние и въздействие на множество финоматериални фактори в планетарен мащаб и съответно отражението им в човешките системи и от там и в психиката ни.

Ето защо намерих за пореден ракурс Свръх аза от психологията на Висшия аз от езотериката.

Добре така го приемам, но нека не забравяме, че свръх-Азът (на Фройд) ни помага да подтискаме и сублимираме нагоните, което е в основата на културата, науката и изкуството. Без съответната култивация, ако просто премахнем, изличим, разградим този свръх-Аз, ще настъпи анархия и хаос... Но в дискурса, в който говориш си напълно прав. Пък, дядо Фройд кво да го праиш - кат е бил млад в главата му се въртял само Ерос, а кат поостарял му светнало, че има и Танатос.

Висшият аз в езотериката, предполагам, че се разглежда по различен начин от множеството езотерични школи. Ако трябва да изложа своя възглед ще ми е малко трудно, защото преди това трябва по необходимост да изложа доктрината отнасяща се до седемте принципа на които се разделя човек в теософията. Те са :

1. Атма и 2. Будхи - двете заедно представляващи монадата. Това е човешкия дух, който е относително безсмъртен, т.е. връща се в Парабрахман по време на пралайя и се появява неизменно с началото на всяка манвантара. Това разглеждано от абсолютна гледна точка не е безсмъртие тъй като безсмъртието в абсолютен смисъл изисква несътворимост, неунищожимост, неиземенност и непрекъснатост в съществуването. Само животът разглеждан в неговата цялост и неделимост е абсолютно безсмъртен.

3. Манас - това е най-общо умът, който може да се раздели на две - висш и нисш. Нисшия е нашия настоящ ум. Тук се намира и разделителната линия между висшия и низшия аз.

4. Кама рупа, 5. Прана, 6. Линга Шарира, 7. Стхула Шарира - Желания и емоции, прана, т.е. жизнена сила, енергийно тяло и грубо-физическо тяло.

Това е най-общо изложение. Нисшият аз се състои от четвърти, пети, шести и седми принцип плюс долната половина от третия. Висшия аз от своя страна се състои от първия и втория, които образуват монадата, която така представена е несъзнателна, плюс висшия ум, който единствено дава на монадата съзнателност.

При смъртта на човека петият, шестият и седмият принцип се разтварят веднага. Ако висшите, духовни несебични мисли, стремежи и желания са били достатъчно през изминалия живот то първият и втори принцип привличат към себе си есенцията от трети и четвърти принцип, която натрупват като опитност. Трети и четвърти принцип лишени от своята духовна част остават в кама-лока като празна обвивка известен брой години, докато се изчерпи енергията й. Първи и втори принцип обогатени с духовната част от четвърти и трети биват потопени в блаженството на девачан, където могат да прекарат от няколко до хиляди години според натрупаната положителна карма. След това започва наново създаване на нисшите принципи и ново въплъщение във физическо тяло. Т.е. нисшия аз се изгражда наново.

Освобождение от този кръг е възможно когато още докато е на земята човек успее да обедини третия, четвъртия и първия принципи във втория, което реално е постигането на нирвана. Тогава вече не е необходимо създаване на нови низши азове, чрез които човек да трупа опитности.

преди 1 час, Shiniasu написа:

Освобождение от този кръг е възможно когато още докато е на земята човек успее да обедини третия, четвъртия и първия принципи във втория, което реално е постигането на нирвана. Тогава вече не е необходимо създаване на нови низши азове, чрез които човек да трупа опитности.

А как става това обединение?

Някаква техника, практика или нещо друго е?

Може ли човек сам да го направи и как става?

Трупай морални качества и знания. После ще дойдат въплъщения в които ще имаш учител, който да те ръководи. Общо взето нищо различно от това, което вече знаеш.

преди 15 минути, Shiniasu написа:

После ще дойдат въплъщения в които ще имаш учител, който да те ръководи.

при всяко прераждане сме с духовния си водач

Как човек и топлоКръвните животни генерират топлина в тялото си? Кои органи генерират топлина?Митохондриите, които са органели в специфични клетки, се смятат за източник на биологична енергия. Вътре е тях ДНК са навити като реотани и почти цялото вътрешно пространство на митохондрията е запълнено с този реотан. До тук добре, но същите митохондри имат и студенокръвните животни и растенията, защо те не генерират топлина? И защо се казва топлоКРЪВНИ, като еритроцитите нямали митохондрии?

 

Чрез движението, което от своя страна - с помощта на храненето и дишането. Температурата се регулира основно от кожата, която е наситена на кръвоносни съдове, също чрез потните жлези. Температурата е различна в различните части на тялото. Механизмът е доста сложен, но той е добре известен на науката. Поне що се отнася до биологичната част, енергийната все още не е.

 

Цитат

 

(Anātman, Pāli: Anātta). The doctrine that there is no permanent, unchanging Self (Sk. atman) and that the human experience of selfhood is composed of impermanent, constantly changing factors and hence is illusory. The anatman (or anatta) doctrine is a central tenet of Buddhism, which states that the sense of self is actually the result of the activity of five aggregates (Sk. skandhas; Pali khandhas), all of which are impermanent. They are form (rupa), sensation (vedana), perception (Sk. samjña; Pali sañña), latent tendencies or personality characteristics (Sk. samskaras; Pali sankaras), and conditioned consciousness (Sk. vijñana; Pali viññana). In the Mahayana Mahaparinirvana Sutra, however, the Buddha taught that there is an enduring Self (Atman) which is the Buddha- Nature (Buddha-dhatu) in all beings. Thus Buddhist literature teaches both the existence and non-existence of Self or Atman. By contrast, Hindu philosophy, especially Vedanta, postulates an unchanging atman as the true Self of each human being.

Theosophy states that there are two manifestations of self: the personal ego (usually termed jiva in Hindu philosophy) and the real Self (atman), which manifests as atma-buddhi. Theosophy clearly agrees with Buddhism that the personal ego is transitory, therefore is in some sense illusory. It has to be transcended. In her Voice of the Silence, Helena P. BLAVATSKY states that when the soul says “This is I,” it is caught in the web of the delusion of personality (called in Pali sakkayaditthi). In The MAHATMA LETTERS TO A. P. SINNETT, the Mahatma KOOT HOOMI similarly considers sakkayaditthi and the doctrine of a Self (atma-vada) as leading to illusion or maya. What brings this sense of selfhood about is called ahamkara or the “I-making” faculty, sometimes translated “egoity.”

As to the doctrine that atman is the real or “highest Self,” theosophical literature appears to affirm its existence. However, a deeper analysis of the Mahatma Letters and the writings of Blavatsky shows that this is not exactly the case. Blavatsky explains that atman is non-personal or non-individual. In the Key to Theosophy, she says that atman “is no individual property of any man, but is the Divine essence which has no body, no form, which is imponderable, invisible and indivisible, that which does not exist and yet is, as the Buddhists say of Nirvana” (Key, sect. 7). While atman is commonly assumed to be the human Spirit or Self, Blavatsky stressed in her writings that in fact atman cannot even be considered a human principle. She says that it “becomes the HIGHER-SELF of man only in conjunction with Buddhi, its vehicle. . . .” (idem.) Again,

We include Atma among the human “principles” in order not to create additional confusion. In reality it is no “human” but the universal absolute principle of which Buddhi, the Soul-Spirit, is the carrier. (Key, sect. 6, fn.)

The inclusion of atman as a seventh principle is, therefore, an exoteric classification. In a strict sense it is not a self (or a Self), not a unity of individuality, but rather is equivalent to the universal consciousness:

Atma, the “Higher Self,” is neither your Spirit nor mine, but like the sunlight shines on all. It is the universally diffused “divine principles,” and is inseparable from its one and absolute Meta-Spirit, as the sunbeam is inseparable from sunlight. (Key, sec. 8) For Atman or the “Higher Self” is really Brahma, the ABSOLUTE, and indistinguishable from it. . . . It is the God above, more than within us. (Key, sec. 9)

The Secret Doctrine further elucidates on this point based on “the Eastern Esoteric teaching,” quoting which, Blavatsky says:

“A Dhyani has to be an Atma-Buddhi; once the Buddhi-Manas breaks loose from its immortal Atma of which it (Buddhi) is the vehicle, Atman passes into NON-BEING, which is absolute Being.” This means [she continues] that the purely Nirvanic state is a passage of Spirit back to the ideal abstraction of Be-ness which has no relation to the plane on which our Universe is accomplishing its cycle. (SD I:193)

 

 

Още тук

 

Това, като цяло го публикувам за да стане ясно твърдението за тъждествеността между атман и Брахман, което имам чувството, че не се разбира достатъчно.

на ‎2‎.‎5‎.‎2016‎ г. at 11:36, Shiniasu написа:

Това, като цяло го публикувам за да стане ясно твърдението за тъждествеността между атман и Брахман, което имам чувството, че не се разбира достатъчно.

Хубаво това, но не става ясно как въобще си го представяш - значи или е променливо и тогава не е никакъв аз, защото какъв аз може да бъде нещо, което днес е едно, а утре - друго; или пък е постоянно, но пък тогава как ще се прояви, като не се променя? Всичко щеше да е застинало, а знаем много добре, че всички неща наоколо непрекъснато се променят.

Има някакъв проблем с тоя атман и брахман.

преди 3 часа, bobcho_1 написа:

Хубаво това, но не става ясно как въобще си го представяш - значи или е променливо и тогава не е никакъв аз, защото какъв аз може да бъде нещо, което днес е едно, а утре - друго; или пък е постоянно, но пък тогава как ще се прояви, като не се променя? Всичко щеше да е застинало, а знаем много добре, че всички неща наоколо непрекъснато се променят.

Има някакъв проблем с тоя атман и брахман.

Първо е необходимо да разбереш, че пространство и материя са едно. Ако можеш да приемеш, че пространството е необусловено (което се приема от някои будистки школи), то вече ще имаш поглед върху един от основните непроявени фактори обуславящи битието. Казвам непроявен, защото пространството/материята неорганизирана във форма е неосезаемо за нас - нито за мислите, нито за сетивата ни. Ние наричаме материя атомите, електроните и други неща, но те строго погледнато са форми представляващи организирана материя. Ако можеш да различиш организиращия фактор, ще имаш поглед върху още един необусловен и (сам по себе си непроявен отделно от материята, която организира) фактор. Проявлението започва едва с комбинацията от двете и в този смисъл е вярно твърдението на будизма, че всичко проявено е обусловено и съставено. Пуруша е организиращият фактор - активния принцип, пракрити е материята - пасивният принцип. Проявената вселена е и двете едновременно, т.е. всичко проявено е двуполюсно. Отвъд активния и пасивния принципи е това, което не е нито едното, нито другото, но което е в основата и на двете. То е това за което нищо не може да се каже.

Моята същност не е различна от същността на всичко останало във вселената. Самата същност е непроявена и в същото време проявена, защото се проявява във всичко. Всичко, което виждаш са различни аспекти и форми на проявление на една и съща вечна, неизменна и безгранична същност. Промените, които наблюдаваме... всъщност това, което наблюдаваме е разгръщането на същността в нас и във всичко около нас. Ние няма как да проявим нещо, което не притежаваме като потенциал.

Азът и атман. Азът е различен във всеки един момент и в същото време не е различен. Никой не възприема себе си преди пет минути като различна личност, въпреки че той не е същата личност. Атман сам по себе си винаги е един и същ и не притежава индивидуалност. Индивидуалност притежава атман в комбинация с тази част от ума, която отговаря на същността на всичко съществуващо (не знам какви други думи да използвам). Това са тези наши опитности и знания, които могат да се нарекат духовни. Останалата част от знанията и опитността на аз-а създава карма, която го принуждава да се въплъти отново, но не остава като спомен за духа (комбинация от атман, част от ума, а също и от интуицията). Основата на индивидуалността е атман, който е вечен и неизменен. Това, което добавяме като духовни опитности и познания, веднъж свързано с атман също става неизличимо. За точния механизъм как става това, имам някои смътни предположения, но така или иначе няма да ги споделя. Все пак разполагам със свидетелства на които вярвам, че такъв механизъм съществува. Рано или късно всеки стига до позиция в разсъжденията си, отвъд която за момента не може да премине и тук аз виждам една подобна моя лична граница.

преди 13 часа, Shiniasu написа:

Първо е необходимо да разбереш, че пространство и материя са едно. Ако можеш да приемеш, че пространството е необусловено (което се приема от някои будистки школи), то вече ще имаш поглед върху един от основните непроявени фактори обуславящи битието. Казвам непроявен, защото пространството/материята неорганизирана във форма е неосезаемо за нас - нито за мислите, нито за сетивата ни. Ние наричаме материя атомите, електроните и други неща, но те строго погледнато са форми представляващи организирана материя.

Моята същност не е различна от същността на всичко останало във вселената. Самата същност е непроявена и в същото време проявена, защото се проявява във всичко. Всичко, което виждаш са различни аспекти и форми на проявление на една и съща вечна, неизменна и безгранична същност. Промените, които наблюдаваме... всъщност това, което наблюдаваме е разгръщането на същността в нас и във всичко около нас. Ние няма как да проявим нещо, което не притежаваме като потенциал.

Азът и атман. Азът е различен във всеки един момент и в същото време не е различен. Никой не възприема себе си преди пет минути като различна личност, въпреки че той не е същата личност. Атман сам по себе си винаги е един и същ и не притежава индивидуалност. Индивидуалност притежава атман в комбинация с тази част от ума, която отговаря на същността на всичко съществуващо (не знам какви други думи да използвам). Това са тези наши опитности и знания, които могат да се нарекат духовни. Останалата част от знанията и опитността на аз-а създава карма, която го принуждава да се въплъти отново, но не остава като спомен за духа (комбинация от атман, част от ума, а също и от интуицията). Основата на индивидуалността е атман, който е вечен и неизменен.

Пространството не е необусловено - ако говориш за празното пространство, то съвсем очевидно е обусловено от границите си т.е. например празното пространство в една стая е обусловено от стените, пода и тавана.

За материя в неорганизирана форма наистина не може нищо да се каже, аз дори не мисля, че има такова чудо. Ако наричаш нещо "материя", то със сигурност вече е проявено, иначе какво точно наричаш "материя"?

Откъде знаеш каква е твоята същност и че е същата като на всичко друго във вселената? Ако имаш предвид, че си изграден от атоми, добре, но защо тогава ти се държиш по един начин, съседът ти по друг, неговото куче по трети и т.н. Дори не споменавам неодушевените предмети като един стол например, защото той пък въобще не се държи по никакъв начин.

Ако приемем, че има някаква същност какво я кара да се разгръща? Сама ли решава или някой друг? И пак се връщаме на неизменността - по какъв начин нещо неизменно изобщо проявява нещо? Как е възможно?

преди 5 часа, bobcho_1 написа:

Пространството не е необусловено - ако говориш за празното пространство, то съвсем очевидно е обусловено от границите си т.е. например празното пространство в една стая е обусловено от стените, пода и тавана.

 

Какво значи празно пространство? Няма такова нещо. Стаята е една форма намираща се в пространството. Разбирай в океана от непроявена материя. Изглежда ни празно, защото сетивата ни не улавят различните видове материя.

Цитат

Откъде знаеш каква е твоята същност и че е същата като на всичко друго във вселената? Ако имаш предвид, че си изграден от атоми, добре, но защо тогава ти се държиш по един начин, съседът ти по друг, неговото куче по трети и т.н. Дори не споменавам неодушевените предмети като един стол например, защото той пък въобще не се държи по никакъв начин.

Ако всички се държахме по един и същ начин, това би означавало ограниченост на потенциала, който може да бъде проявен. Всеки обаче минава по различен път, през различно време и обстоятелства, взема различни решения, което предопределя разликите в това като какво се проявява. Същността включва всички възможности - моментни и бъдещи. Ние можем да избираме, защото притежаваме мисъл, която ни позволява да осъзнаем себе си. Атомите съставящи стола проявяват механически и почти несъзнателно своята същност (една ограничена част от нея). Преминавайки през минералните, растителни и животински форми всяко същество развива необходимите форма и сетива, инстинкти и навици, емоции и т.н. за да може да достигне до човешката форма в която се развива и ума. При хората той все още е в етап на развитие, но все пак е достатъчно развит за да имаме самоосъзнаване и обмислено, а не чисто инстинктивно вземане на решения като при животните. Следствието е носене на кармична отговорност за взетите решения.

Цитат

Ако приемем, че има някаква същност какво я кара да се разгръща? Сама ли решава или някой друг? И пак се връщаме на неизменността - по какъв начин нещо неизменно изобщо проявява нещо? Как е възможно?

Такава е природата й. Нищо не я кара. Това не е процес започнал някога във времето, а се е извършвал винаги и навсякъде.

 

Може ли едно растение да достигне просветление? Не, няма как да стане. Това противоречи на природата на нещата. Животното може ли? Според будизма да, но аз не виждам подобна възможност. Може и да греша. Важното е, че човекът вече може със сигурност да постигне просветление. Без напълно развит ум това е невъзможно. Същността на нещата е тази, която определя границите на възможното. Светът е изграден върху строго-определени неизменни принципи и правила, които възможно най-пряко и ясно изразяват неговата същност. По съществуването и неизменността на тези принципи съдим за съществуването на единна същност на всичко съществуващо. А тези принципи са нещо, което може да бъде наблюдавано от всеки и навсякъде.

на ‎20‎.‎5‎.‎2016‎ г. at 15:23, Shiniasu написа:

Такава е природата й. Нищо не я кара. Това не е процес започнал някога във времето, а се е извършвал винаги и навсякъде.

Може ли едно растение да достигне просветление? Не, няма как да стане. Това противоречи на природата на нещата. Животното може ли? Според будизма да, но аз не виждам подобна възможност. Може и да греша. Важното е, че човекът вече може със сигурност да постигне просветление. Без напълно развит ум това е невъзможно. Същността на нещата е тази, която определя границите на възможното. Светът е изграден върху строго-определени неизменни принципи и правила, които възможно най-пряко и ясно изразяват неговата същност. По съществуването и неизменността на тези принципи съдим за съществуването на единна същност на всичко съществуващо. А тези принципи са нещо, което може да бъде наблюдавано от всеки и навсякъде.

Да кажеш, че това е природата й, не отговаря на въпроса защо и как се извършва процесът. Каква е причината?

Ако вярваш, че камъните могат да се развият в растения, а после в хора, ще трябва да си изясниш как става това и дали изобщо е възможно.  Всъщност тук отново се проявява някаква вяра в безпричинността т.е. че нещо се случва без причина.

Има и нещо друго - ако процесът, както казваш, се е извършвал винаги и навсякъде, то не би трябвало да ни е останал и един-единствен камък, а всички вече да са станали поне хора. Както можем да видим обаче, около нас има доста камъни.

Никога не съм чувал, че животно може да се просветли.

Що касае принципите, те съвсем не са еднакви навсякъде и търпят промяна т.е. няма как да са доказателство за единна същност.

преди 7 часа, bobcho_1 написа:

1) Да кажеш, че това е природата й, не отговаря на въпроса защо и как се извършва процесът. Каква е причината?

2) Ако вярваш, че камъните могат да се развият в растения, а после в хора, ще трябва да си изясниш как става това и дали изобщо е възможно.  Всъщност тук отново се проявява някаква вяра в безпричинността т.е. че нещо се случва без причина.

3) Има и нещо друго - ако процесът, както казваш, се е извършвал винаги и навсякъде, то не би трябвало да ни е останал и един-единствен камък, а всички вече да са станали поне хора. Както можем да видим обаче, около нас има доста камъни.

4) Никога не съм чувал, че животно може да се просветли.

5) Що касае принципите, те съвсем не са еднакви навсякъде и търпят промяна т.е. няма как да са доказателство за единна същност.

1) Причина можеш да търсиш за нечие действие, но не и за съществуването.

2) Схемата на еволюцията отнасяща се до камъните, растенията и животните ми е в общи линии ясна. Тези процеси си имат своя смисъл, тъй като във всяка една от споменатите еволюции, човек развива по определен начин телата и съзнанието си, така че в крайна сметка да може да достигне до самоосъзнаващо съществуване като човек.

3) Сегашните камъни ще са растения на друга планета след милиарди години. Въпроси могат да се зададат много и винаги ще могат. Но отговорите им могат да дойдат само с развитието на съзнанието. Някои дори ще изискват съзнание надхвърлящо човешкото. Така стоят нещата и бих казал, че е логично и нормално.

4) Щом имат буда-природа, значи могат. 5) Дай пример

на 20.05.2016 г. at 16:23, Shiniasu написа:

Може ли едно растение да достигне просветление? Не, няма как да стане. Това противоречи на природата на нещата. Животното може ли? Според будизма да, но аз не виждам подобна възможност. Може и да греша. Важното е, че човекът вече може със сигурност да постигне просветление.

За да постигне едно съзнание просветление първо трябва да е не-просветлено или в капана на невежеството, тоест да си мисли че е не-просветлено. Растенията и животните не ги безпокоят такива мисли, защото не могат да говорят и оформят представи, те действат спрямо заложената им програма от еволюцията. Например на една котка никога няма да и дойде на акъла да направи тухла, ако я замерят с тухла тя ще я осъзнае, ще издаде звука мяууу и ще продължи по пътя си.

Редактирано 22 май 201610 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

преди 2 часа, Shiniasu написа:

1) Причина можеш да търсиш за нечие действие, но не и за съществуването.

2) Схемата на еволюцията отнасяща се до камъните, растенията и животните ми е в общи линии ясна. Тези процеси си имат своя смисъл, тъй като във всяка една от споменатите еволюции, човек развива по определен начин телата и съзнанието си, така че в крайна сметка да може да достигне до самоосъзнаващо съществуване като човек.

3) Сегашните камъни ще са растения на друга планета след милиарди години. Въпроси могат да се зададат много и винаги ще могат. Но отговорите им могат да дойдат само с развитието на съзнанието. Някои дори ще изискват съзнание надхвърлящо човешкото. Така стоят нещата и бих казал, че е логично и нормално.

4) Щом имат буда-природа, значи могат. 5) Дай пример

1. Че защо? Откъде накъде съществуването ще е безпричинно? Освен това в случая питах защо изобщо има процес на развитие, какво го предизвиква?

2. Тук пак е като в точка 1. Защо един камък би еволюирал в растение, а то в животно? Ако камъкът действа автоматично, както си писал по-горе, и което звучи разумно, защото трудно бихме допуснали, че мисли и чувства, как този камък изведнъж ще стане растение? Каква е причината?

3. Аз смятам, че човек трябва да потърси отговор на всеки въпрос, който му хрумне и че докато има въпроси по отношение на дадена теза, на които няма отговор, то няма как да твърди, че тезата му е правилна. Дори една малка неяснота или несъответствие може да е признак, че цялата схема е погрешна.

В случая си приел, че камъните еволюират в растения, а те - в животни и т.н., но това спокойно може и да не е вярно. Включително може да не е вярно, че има различни тела. Възможно и да е вярно, но, както вече казах, първо трябва например да изясним какво би предизвикало подобен процес.

4. А, да, разбрах какво искаш да кажеш. В същото време наистина никога не съм чувал или чел, че животно би могло да се просветли.

Може би имаш предвид, че то има потенциал да се просветли, което, без съмнение, е така? Иначе би било интересно да представиш будистки текст, в който се твърди, че животно би могло да се просветли без преди това да се е преродило като човек.

5. Не съм сигурен какъв точно пример да дам. Всъщност, сега си давам сметка, че не знам за какви принципи говорим. В същото време, ако говорим за принципи, очевидно става дума за нещо, което сме извели, наблюдавайки заобикалящата ни среда. И мисля, че много добре знаеш колко трудно се прилагат обратно тези принципи към същата тази заобикаляща среда, защото все се оказва, че нещо не сме взели предвид и крайният резултат често ни изненадва.

преди 2 часа, Śūnyatā написа:

За да постигне едно съзнание просветление първо трябва да е не-просветлено или в капана на невежеството, тоест да си мисли че е не-просветлено. Растенията и животните не ги безпокоят такива мисли, защото не могат да говорят и оформят представи, те действат спрямо заложената им програма от еволюцията. Например на една котка никога няма да и дойде на акъла да направи тухла, ако я замерят с тухла тя ще я осъзнае, ще издаде звука мяууу и ще продължи по пътя си.

Всъщност терминът "просветление" е точен донякъде, но е по-удачно да се замени с "пробуждане". Нашето състояние по отношение на състоянието на съзнанието на Буда е подобно на сънното състояние спрямо будното. Не можеш да кажеш за спящия, че е буден. Ние тук и сега сме обусловени от няколко скандхи и извън комбинацията от тези скандхи съзнанието ни е в спящо състояние. Какво знаеш за дхармакая? Тя обусловена ли е от нещо? Мислиш ли че я притежаваш в момента? Ако да, тя развита ли е или е само като потенциал? Защото дори и да осъзнаваш, че спиш, ако нямаш тяло с което да се проявиш необусловен от скандхите, няма как да се получи. Някъде даже добавят допълнително още тела, просто защото ако не друго, са наясно, че съзнанието не може да съществува без тяло.

преди 1 час, bobcho_1 написа:

1. Че защо? Откъде накъде съществуването ще е безпричинно? Освен това в случая питах защо изобщо има процес на развитие, какво го предизвиква?

2. Тук пак е като в точка 1. Защо един камък би еволюирал в растение, а то в животно? Ако камъкът действа автоматично, както си писал по-горе, и което звучи разумно, защото трудно бихме допуснали, че мисли и чувства, как този камък изведнъж ще стане растение? Каква е причината?

3. Аз смятам, че човек трябва да потърси отговор на всеки въпрос, който му хрумне и че докато има въпроси по отношение на дадена теза, на които няма отговор, то няма как да твърди, че тезата му е правилна. Дори една малка неяснота или несъответствие може да е признак, че цялата схема е погрешна.

В случая си приел, че камъните еволюират в растения, а те - в животни и т.н., но това спокойно може и да не е вярно. Включително може да не е вярно, че има различни тела. Възможно и да е вярно, но, както вече казах, първо трябва например да изясним какво би предизвикало подобен процес.

4. А, да, разбрах какво искаш да кажеш. В същото време наистина никога не съм чувал или чел, че животно би могло да се просветли.

Може би имаш предвид, че то има потенциал да се просветли, което, без съмнение, е така? Иначе би било интересно да представиш будистки текст, в който се твърди, че животно би могло да се просветли без преди това да се е преродило като човек.

5. Не съм сигурен какъв точно пример да дам. Всъщност, сега си давам сметка, че не знам за какви принципи говорим. В същото време, ако говорим за принципи, очевидно става дума за нещо, което сме извели, наблюдавайки заобикалящата ни среда. И мисля, че много добре знаеш колко трудно се прилагат обратно тези принципи към същата тази заобикаляща среда, защото все се оказва, че нещо не сме взели предвид и крайният резултат често ни изненадва.

1. От гледна точка на същността има процес на разгръщане, не на развитие. Развива се формата и съзнанието за да може чрез тях да се разгърне във все по-голяма степен същността. Защо се случва това мога само да предполагам.

2. Не е изведнъж. Камъкът става растение за милиарди години. Има множество междинни звена, които позволяват на живота все по-пълно да се прояви чрез развиващата се форма, като при растенията  започва сформирането на сетивни чувства, които при животните прерастват в желания и т.н.

4. https://nichiren.info/buddhism/lotussutra/text/chap12.html

 

преди 1 час, Shiniasu написа:

Всъщност терминът "просветление" е точен донякъде, но е по-удачно да се замени с "пробуждане". Нашето състояние по отношение на състоянието на съзнанието на Буда е подобно на сънното състояние спрямо будното. Не можеш да кажеш за спящия, че е буден. Ние тук и сега сме обусловени от няколко скандхи и извън комбинацията от тези скандхи съзнанието ни е в спящо състояние. Какво знаеш за дхармакая? Тя обусловена ли е от нещо? Мислиш ли че я притежаваш в момента? Ако да, тя развита ли е или е само като потенциал? Защото дори и да осъзнаваш, че спиш, ако нямаш тяло с което да се проявиш необусловен от скандхите, няма как да се получи. Някъде даже добавят допълнително още тела, просто защото ако не друго, са наясно, че съзнанието не може да съществува без тяло.

1. От гледна точка на същността има процес на разгръщане, не на развитие. Развива се формата и съзнанието за да може чрез тях да се разгърне във все по-голяма степен същността. Защо се случва това мога само да предполагам.

2. Не е изведнъж. Камъкът става растение за милиарди години. Има множество междинни звена, които позволяват на живота все по-пълно да се прояви чрез развиващата се форма, като при растенията  започва сформирането на сетивни чувства, които при животните прерастват в желания и т.н.

4. https://nichiren.info/buddhism/lotussutra/text/chap12.html

 

Ще си позволя да питам нещо и за горното, което не е към мен:

Защо смяташ, че е възможно да се прояви нещо извън скандхите? Та нали и тялото е част от скандхите?

И сега за това към мен:

1. Тук не разбирам - какво означава разгръщане? То не е ли развитие?

2. Да, ясно, под "изведнъж" имах предвид каква е причината за промяната? Например, ако вземем една перчица, закрепена навън на земята, то тя ще се завърта, когато духне вятър и ще спира, когато не духа вятър. И нищо повече - това е нейната "програма" и тя никога няма да прави нищо друго, което е и разликата с едно живо същество. В този смисъл, не виждам по какъв начин може да протече "еволюцията" на един камък.

4. Не видях нищо за животно, постигнало просветление. Вероятно имаме различна концепция за това, какво е животно. За мен животното, като например едно коте или куче, има ограничена интелигентност и с трудност научава най-елементарни неща. В този случай е изключено едно животно да говори пред аудитория или нарочно да практикува нещо например.

преди 5 часа, bobcho_1 написа:

Ще си позволя да питам нещо и за горното, което не е към мен:

Защо смяташ, че е възможно да се прояви нещо извън скандхите? Та нали и тялото е част от скандхите?

И сега за това към мен:

1. Тук не разбирам - какво означава разгръщане? То не е ли развитие?

2. Да, ясно, под "изведнъж" имах предвид каква е причината за промяната? Например, ако вземем една перчица, закрепена навън на земята, то тя ще се завърта, когато духне вятър и ще спира, когато не духа вятър. И нищо повече - това е нейната "програма" и тя никога няма да прави нищо друго, което е и разликата с едно живо същество. В този смисъл, не виждам по какъв начин може да протече "еволюцията" на един камък.

4. Не видях нищо за животно, постигнало просветление. Вероятно имаме различна концепция за това, какво е животно. За мен животното, като например едно коте или куче, има ограничена интелигентност и с трудност научава най-елементарни неща. В този случай е изключено едно животно да говори пред аудитория или нарочно да практикува нещо например.

 

"Откъде накъде съществуването ще е безпричинно?"

 Единствената идея, която ми е дала отговор на този въпрос е следната (съвсем накратко):

Духът се диференцира и се проявява в материя, като кристализира от себе си тела С ЦЕЛ да се отдели, чрез материята като преграда, от Универсалното (или всеобщо) Съзнание, обръща се навътре и става Себесъзнание. ЦЕЛТА е СЪЗДАВАНЕ на ДОБАВЪЧНО СЪЗНАНИЕ. Следва еони време през което Духът еволюира телата си, чрез различни форми през много животи в различни условия, и когато материята е достигнала етап на съвършенство, например мозък, МАТЕРИЯТА се ОДУХОТВОРЯВА, превръща се обратно в духовна субстанция. Това е ДУШАТА. Тук е повратната точка, процесът тръгва обратно нагоре, накрая всички души се въщат в Духа, НО в тях се съдържа Целия жизнен опит от всички животи.

преди 18 часа, bobcho_1 написа:

Ще си позволя да питам нещо и за горното, което не е към мен:

Защо смяташ, че е възможно да се прояви нещо извън скандхите? Та нали и тялото е част от скандхите?

И сега за това към мен:

1. Тук не разбирам - какво означава разгръщане? То не е ли развитие?

2. Да, ясно, под "изведнъж" имах предвид каква е причината за промяната? Например, ако вземем една перчица, закрепена навън на земята, то тя ще се завърта, когато духне вятър и ще спира, когато не духа вятър. И нищо повече - това е нейната "програма" и тя никога няма да прави нищо друго, което е и разликата с едно живо същество. В този смисъл, не виждам по какъв начин може да протече "еволюцията" на един камък.

4. Не видях нищо за животно, постигнало просветление. Вероятно имаме различна концепция за това, какво е животно. За мен животното, като например едно коте или куче, има ограничена интелигентност и с трудност научава най-елементарни неща. В този случай е изключено едно животно да говори пред аудитория или нарочно да практикува нещо например.

Дхармакая не е тяло в обикновения смисъл на думата.

Същността няма какво да развива. Тя съдържа всички възможности в себе си. Развиваш се ти като индивидуалност (както и всеки друг) - развива се формата, развива се и съзнанието. Духът не се развива - той е неизменен.

Еволюцията на камъка е свързана главно с физическото и жизненото тяло. Трудно може да се каже нещо повече и е безсмислено - няма как да си представим състояние на толкова ниско съзнание. Еволюцията на камъка е част от еволюцията на всички останали същности на планетата, а еволюцията на планетата е част от еволюцията на космоса. Самата промяна на условията на живот на планетата кара минералните форми да се развиват. Във вселената всичко се развива. Имаме една съвършена безгранична същност и един външен свят от крайни и несъвършени форми чрез които тази същност се проявява. Всичко опира до това същността да се прояви все по-пълно за което е необходимо формите да се развиват. Съзнанието е резултат от взаимодействието на същността и формата. Затова, че то също се развива. Като цяло се извършва един процес на уравновесяване между проявеното и непроявеното, между крайното и безкрайното, който разбира се няма как да завърши - поне аз така виждам нещата.

Дъщерята на краля дракон е животно.

 

преди 1 час, Shiniasu написа:

Дхармакая не е тяло в обикновения смисъл на думата.

Същността няма какво да развива. Тя съдържа всички възможности в себе си. Развиваш се ти като индивидуалност (както и всеки друг) - развива се формата, развива се и съзнанието. Духът не се развива - той е неизменен.

Дъщерята на краля дракон е животно.

Е добре, как като духът е неизменен и не се развива контактува с формата и съзнанието? Ако не можеш да отговориш смислено, чрез доказателства и личен опит е все едно да твърдиш че съзвездието Голяма Мечка има същност. Не осъзнаваш ли че абстрактните понятия с които боравиш в сферата на метафизика, винаги ще си останат абстрактни понятия, и никога няма да имат реална същност, защото са виртуални имена и представи, които ние даваме на променящите се фантоми за наше улеснение, но което улеснение се превръща в проклятие, ако вярваме в реалността му и не осъзнаваме действителността като обозначена и симулирана от съзнанието ни, което също е обусловено, пусто и симулирано.

преди 26 минути, Śūnyatā написа:

Е добре, как като духът е неизменен и не се развива контактува с формата и съзнанието? Ако не можеш да отговориш смислено, чрез доказателства и личен опит е все едно да твърдиш че съзвездието Голяма Мечка има същност. Не осъзнаваш ли че абстрактните понятия с които боравиш в сферата на метафизика, винаги ще си останат абстрактни понятия, и никога няма да имат реална същност, защото са виртуални имена и представи, които ние даваме на променящите се фантоми за наше улеснение, но което улеснение се превръща в проклятие, ако вярваме в реалността му и не осъзнаваме действителността като обозначена и симулирана от съзнанието ни, което също е обусловено, пусто и симулирано.

Доказателство няма кой да ти даде. Подобен опит може да има човек достигнал края на човешката еволюция. Твоята позиция спрямо Будите и Бодхисатвите не е по-различна - приемаш състоянието им без да си ги преживял лично.

Остава само възможността да ти отговоря смислено. Ти обаче вероятно няма да разбереш нищо, не заради друго, а защото не си свикнал с начина по който използвам определени термини и смисъла който влагам в тях.

Въпросът ти е как духът контактува с материята. Съзнанието и формата са резултат от взаимодействието между двете. Проявлението започва със съзнанието и формата. Духът и материята взети по отделно са непроявени. Обикновено символиката която използват някои религии е за духа, който се носи над водите. Отвъд тях е това, което е дух и материя едновременно и нито едно от двете, и за което нищо не може да се каже (това е нулата, ако трябва да говоря с числа). Проявлението започва със Словото, което е действие от страна на духа предизвикващо движение (вибрация) в материята, каращо я да се прояви. Импулсът за проявление може да се разглежда като вътрешно присъщ за духа, за част от природата му. Взаимодействието е възможно, защото духа и материята реално не са нещо различно. Дори в проявения свят те не могат да бъдат отделени, а са по-скоро двата полюса на едно и също нещо. Те са активния и пасивен принцип на съществуването. Ние можем да наблюдаваме действия и форми, и взаимодействието им като процеси. Духът и материята могат да се изведат като логическа необходимост, като това се потвърждава и от по-съзнателни от нас хората същества в голяма част от древните религиозни текстове, както и в някои съвременни учения.

Колкото до необходимостта от абстрактни понятия, тя е очевидна ако човек иска да си обясни някои неща. Колкото по-голям обхват има едни принцип, толкова по необходимост той е по-абстрактен.

За реалната същност. Да разгледаме едно твърдение: Всички хора имат потенциала да постигнат просветление. Това какво е? Да оставим настрана многократно повтаряния от мен парадокс, че нямането на същност, ако е неизменно и вярно само по себе си вече е същност. Мога да дам десетки примери от мненията на будистите тук във форума в които се утвърждава някаква неизменна характеристика на нещата, а това си е точно същност/природа. От това не може да се избяга.

преди 2 часа, Shiniasu написа:

Дхармакая не е тяло в обикновения смисъл на думата.

Същността няма какво да развива. Тя съдържа всички възможности в себе си. Развиваш се ти като индивидуалност (както и всеки друг) - развива се формата, развива се и съзнанието. Духът не се развива - той е неизменен.

Еволюцията на камъка е свързана главно с физическото и жизненото тяло. Трудно може да се каже нещо повече и е безсмислено - няма как да си представим състояние на толкова ниско съзнание. Еволюцията на камъка е част от еволюцията на всички останали същности на планетата, а еволюцията на планетата е част от еволюцията на космоса. Самата промяна на условията на живот на планетата кара минералните форми да се развиват. Във вселената всичко се развива. Имаме една съвършена безгранична същност и един външен свят от крайни и несъвършени форми чрез които тази същност се проявява. Всичко опира до това същността да се прояви все по-пълно за което е необходимо формите да се развиват. Съзнанието е резултат от взаимодействието на същността и формата. Затова, че то също се развива. Като цяло се извършва един процес на уравновесяване между проявеното и непроявеното, между крайното и безкрайното, който разбира се няма как да завърши - поне аз така виждам нещата.

Дъщерята на краля дракон е животно.

Никъде не съм си позволил да кажа какво е Дхармакая, не мисля, че ти самият знаеш какво е, и да, "тяло" е метафора.

Отново се връщаме на същото - ако нещо е неизменно, по какъв начин поражда нещо, което се изменя? Откъде идва "импулсът" да се развие нещо? Не знам дали разбираш, че ако нещо е постоянно и неизменно, то ще се проявява завинаги по един и същ начин?

Откъде идва промяната в условията на живот на планетата? (това е част от предишния въпрос всъщност)

Ами не, дъщерята на краля-дракон определено не е животно. Вече ти обясних какво е животно и, разбира се, не е нужно да си съгласен.

преди 2 минути, Shiniasu написа:

Проявлението започва със Словото, което е действие от страна на духа предизвикващо движение (вибрация) в материята, каращо я да се прояви. Импулсът за проявление може да се разглежда като вътрешно присъщ за духа, за част от природата му. Взаимодействието е възможно, защото духа и материята реално не са нещо различно. Дори в проявения свят те не могат да бъдат отделени, а са по-скоро двата полюса на едно и също нещо. Те са активния и пасивен принцип на съществуването. Ние можем да наблюдаваме действия и форми, и взаимодействието им като процеси. Духът и материята могат да се изведат като логическа необходимост, като това се потвърждава и от по-съзнателни от нас хората същества в голяма част от древните религиозни текстове, както и в някои съвременни учения.

Колкото до необходимостта от абстрактни понятия, тя е очевидна ако човек иска да си обясни някои неща. Колкото по-голям обхват има едни принцип, толкова по необходимост той е по-абстрактен.

За реалната същност. Да разгледаме едно твърдение: Всички хора имат потенциала да постигнат просветление. Това какво е? Да оставим настрана многократно повтаряния от мен парадокс, че нямането на същност, ако е неизменно и вярно само по себе си вече е същност. Мога да дам десетки примери от мненията на будистите тук във форума в които се утвърждава някаква неизменна характеристика на нещата, а това си е точно същност/природа. От това не може да се избяга.

Ето, тук казваш, че духът предизвиква вибрация в материята и в същото време твърдиш, че е неизменен. Как е възможно тогава да прояви вибрация? Нали разбираш, че то означава промяна?

Между другото въпреки въпросите, които ти задавам, идеята ти за неизменна същност не е лоша. Проблемът е, че поне според мен интелектуалните разсъждения по въпроса не водят кой знае къде. Много по-важно би било да се установи практически за каква същност точно става дума.

преди 3 часа, bobcho_1 написа:

Никъде не съм си позволил да кажа какво е Дхармакая, не мисля, че ти самият знаеш какво е, и да, "тяло" е метафора.

Отново се връщаме на същото - ако нещо е неизменно, по какъв начин поражда нещо, което се изменя? Откъде идва "импулсът" да се развие нещо? Не знам дали разбираш, че ако нещо е постоянно и неизменно, то ще се проявява завинаги по един и същ начин?

Откъде идва промяната в условията на живот на планетата? (това е част от предишния въпрос всъщност)

Ами не, дъщерята на краля-дракон определено не е животно. Вече ти обясних какво е животно и, разбира се, не е нужно да си съгласен.

Ето, тук казваш, че духът предизвиква вибрация в материята и в същото време твърдиш, че е неизменен. Как е възможно тогава да прояви вибрация? Нали разбираш, че то означава промяна?

Между другото въпреки въпросите, които ти задавам, идеята ти за неизменна същност не е лоша. Проблемът е, че поне според мен интелектуалните разсъждения по въпроса не водят кой знае къде. Много по-важно би било да се установи практически за каква същност точно става дума.

Грешка,  духът не предизвиква вибрации в материята. Чрез вибрации или вибрирайки или завихряйки се духът СТАВА материя. Духът и материята не са двете страни на проявлението, което е доколкото знам един от принципите в теософията, материята е проявен Дух (manifested) едно и също нещо са. Науката Квантова  механика и в най-дълбоката същност на материята не е открила нищо подобно на плътност. Въпреки това, Духът е неизменен, трудно е да си го представи човек, и едновременно с това проявен в материя той еволюира.

Редактирано 23 май 201610 г. от Sleda (преглед на промените)