Здравейте, Поставям тази тема, защото смятам, че е коректно,първо да се опитаме с общи усилия да създадем определение за бога и след това да търсим аргументи в посока, той съществува ли като обективна реалност, т. е. отделно и независимо от човешкото съзнание или, единствено и само, като идеална реалност, сиреч - плод на нашата фантазия .

ПЕТА КНИГА МОИСЕЕВА – ВТОРОЗАКОНИЕ 5, 7-22

* [5:7] да нямаш други богове пред лицето Ми.

* [5:8] Не си прави кумир и никакво изображение на това, що е на небето горе, и що е на земята долу, и що е във водите под земята,

((:

((:

С този цитат ни казваш, че не трябва да изграждаме образ ( изображение ) на бога, защото той няма такъв.

Но защо си тъжна ? Това не означава, че не можем да търсим негови характеристики, ти току що даде една ... , не означава и, че няма, и други... . И любовта, красивото, животът и т.н. нямат образ, но това не ни пречи да ги оределяме като понятия, чрез техните особености.

С този цитат ни казваш, че не трябва да изграждаме образ ( изображение ) на бога, защото той няма такъв.

Но защо си тъжна ? Това не означава, че не можем да търсим негови характеристики, ти току що даде една ... , не означава и, че няма, и други... . И любовта, красивото, животът и т.н. нямат образ, но това не ни пречи да ги оределяме като понятия, чрез техните особености.

Заради разочарованието, което неминуемо следва...

Дали някой някога се е запитвал защо ги има тези десет... напътствия. Аз не бих ги нарекла заповеди понеже не са такива.

Когато търсим първообраза ние се лутаме в диалектичното ни съзнание, където Той липсва. И това ни носи тъга, разочарование. Както всичко от десетте пункта, които непрекъснато прескачаме.

Идеята за един по-мек начин на възприемане би била подходяща. Подход към Словото без страх, но и без категоричност.

И все пак, всичко, което ни е повело към търсене на истината винаги ни е носело само тъга. Иначе отдавна да сме я открили.

С това "не си прави кумир" Той е искал да ни предпази от нас самите.

Редактирано 5 февруари 201115 г. от secret_rose (преглед на промените)

Бог (Господ) се пишат с Главни букви.

Бог (Господ) се пишат с Главни букви.

Аз вярвам че има няколко... такива и повечето от тях не заслужават главната буквичка.

А онова, което аз бих нарекла Бог няма място тук... То не присъства в човешката мисъл.

Редактирано 5 февруари 201115 г. от secret_rose (преглед на промените)

Здравейте,

Поставям тази тема, защото смятам, че е коректно,първо да се опитаме с общи усилия да създадем определение за бога и след това да търсим аргументи в посока, той съществува ли като обективна реалност, т. е. отделно и независимо от човешкото съзнание или, единствено и само, като идеална реалност, сиреч - плод на нашата фантазия .

Искаш да дефинираш що е това Бог? Не си ли чувала за апофатическото богословие? Според Псевдо-Дионисий Аеропагит, както и според Адвайта Веданта да речем (за да прокараме някакъв паралел между Изтока и Запада), ние се доближаваме до бог само чрез отрицанието на всички качества. Защо? Защото представата ни за тези качества идва от сътворената реалност или от това, което Розичката нарича "свят на диалектиката". С други думи, доколкото тези понятия са породени от ежедневния ни опит, те не могат да се прилагат към бог. Следователно, не знаем и не можем да кажем какво е бог, а можем да кажем само какво не е. Разбира се, в христянската си форма този подход има и положителен аспект, защото става дума не за просто отрицание, а за утвърдително отрицание. Не можем например да кажем, че бог е "благ" в смисъл, че това качество определя неговата природа, но можем да кажем, че понеже е източник на всяка благост, той е "свръхблаг". Не можем да кажем, че "съществува" в обичайния смисъл, но понеже е източник на всяко битие, той е "свръхсъществуващ". Следователно, първопричината превъзхожда всички утвърдителни и отрицателни твърдения, твърдят богословите.

Редактирано 5 февруари 201115 г. от scepsis (преглед на промените)

Аз вярвам че има няколко... такива и повечето от тях не заслужават главната буквичка.

А онова, което аз бих нарекла Бог няма място тук... То не присъства в човешката мисъл.

Няколко ли ?

И кои са останалите-че не ги знам

Няколко ли ?

И кои са останалите-че не ги знам

Ми... писали сме ги в няколко теми вече.

Но това е до личностно възприятие и възможности. Ако за теб всички те (мое мнение) са събирателен образ на един, когото приемаш за Бог, това е твое право и не бих желала да го оспорвам. Но аз винаги допускам че има и други възможности, а ти?

И кои са останалите-че не ги знам

Чела ли си "Пари" на Е. Зола? Ето ти един бог - парите, властта и други такива.

Редактирано 5 февруари 201115 г. от scepsis (преглед на промените)

Чела ли си "Пари" на Е. Зола? Ето ти един бог - парите, властта и други такива.

Чела съм.

Ама това няма нищо общо с Бог.

А с оня рогатия.

Чела съм.

Ама това няма нищо общо с Бог.

А с оня рогатия.

Или "Малки богове" на Пратчет.

Как ги различаваш, кой е рогатия и кой не е?

Чела съм.

Ама това няма нищо общо с Бог.

А с оня рогатия.

Той също е Бог

Или "Малки богове" на Пратчет.

Как ги различаваш, кой е рогатия и кой не е?

Това не съм чела.

Душата ми ги различава и разпознава.

Той също е Бог

Мда,сега вече се пише с малка буква и се слага в кавички.

Пък ще видим кой ще победи.

Борбата е много оспорвана ъхъм.

А с оня рогатия.

Да ти кажа, всичко, което ни заобикаля няма нищо общо с бог. До това разбиране са стигнали не само гностиците и другите представители на западните мистерийни школи, но и ортодоксалните христяни. В потвърждение ще приведа думите на един от водещите представители на католицизма през 19 в. кардинал Нюман:

"Светът сякаш просто опровергава тази велика истина, с която е изпълнено цялото ми същество. Това ме хвърля в не по-малко смущение, отколкото ако се отричаше моето собствено съществуване. Ако, като погледна в огледалото, аз изведнъж не видя в него собствреното си лице, бих усетил същото чувство, което ме обхваща, когато гледам този жив пълен със суета свят и не виждам в него отражението на неговия Творец... Светът подобно на дрехата на пророка е пълен със "стон, плач и мъка".

Погледнете целия свят, неговата многообразна история, неизброимите човешки племена, техните начинания, изменчивите им съдби, взаимните им отчуждения, разприте им. Погледнете бита на хората, навиците им, различните форми на тяхното управление и изповедание, техните предприятия, безцелните им усилия, случайността на постиженията и делата им, немощния завършек на отдавнашни начинания, тъй слабите и откъслечни признаци на върховния замисъл, слепия растежна онова,което в крайна сметка се оказва велика сила и истина. Погледнете общия прогрес предизвикан сякаш от неразумните стихии и не водещ към някакъв окончателен завършък, величието и нищожността на човека, гордите му замисли, мимолетния му живот, тайната, която обгръща неговото бъдеще, жизнените му разочарования, поражението на доброто, тържеството на злото, физическите страдания, идолопоклонството навсякъде, разврата, унилото безнадежно неверие, общото състояние на целия човешки род, за което така зловещо и точно казва апостолът: 'Без надежда и без Бог в света'. Погледнете всичко това и това зрелище ще ви хвърли в ужас и смущение, и вашият разум ще бъде обхванат от съзнанието за най-дълбоката тайна, съвършено неразрешима за човека.

Какво да се отговори на всичко това,което разтърсва и хвърля в смущение разума? Аз мога да отговоря само едно: или го няма Творецът, или това живо човешко общество действително е отхвърлено от неговото лице... Затова аз казвам за този свят: ако Бог съществува, тъй като Бог съществува, човешкият род очевидно е хвърлен в някакво страшно първородно бедствие. Човешкият род се е откъснал от замисъла на неговия Творец. Този факт е също така неоспорим,както и фактът на самото му съществуване..."

Разбира се, по-просто би било да приемем, че няма бог, но пък тази перспектива е още по-безнадежна.

Затова аз казвам за този свят: ако Бог съществува, тъй като Бог съществува, човешкият род очевидно е хвърлен в някакво страшно първородно бедствие. Човешкият род се е откъснал от замисъла на неговия Творец. Този факт е също така неоспорим,както и фактът на самото му съществуване..."

Разбира се, по-просто би било да приемем, че няма бог, но пък тази перспектива е още по-безнадежна.

Дойдохме си на думата.

И бедствието стана вече катаклизъм.

Прощавай, но не разбрах какво искаш да кажеш. Прочете ли внимателно казаното от кардинал Джон Хенри Нюман, който през септември миналата година папа Бенедикт XVI^-ти обяви за "Блажен", т.е. за потенциален светец, според каноните на католическата църква? Ако не си, моля направи го и след това коментирай, щото инак не виждам смисъл.

Редактирано 5 февруари 201115 г. от scepsis (преглед на промените)

Борбата е много оспорвана

Нямаш представа колко много...

за душите на хората

Прощавай, но не разбрах какво искаш да кажеш. Прочете ли внимателно казаното от кардинал Джон Хенри Нюман, който през септември миналата година папа Бенедикт XVI^-ти обяви за "Блажен", т.е. за потенциален светец, според каноните на католическата църква? Ако не си, моля направи го и след това коментирай, щото инак не виждам смисъл.

Това не е ли парадоксално? Нали ролята на църквата е да посредничи между Бога и човека. От казаното от Нюман се разбира, че човечеството очевидно е изхвърлено извън лоното на божествената закрила. Тогава ролята на църквата се обезсмисля. А и нали поначало Бог се грижи за творението си?

Колкото до това що е Бог, съм съгласна с вас, че божествената същност е по-логично да се описва апофатично, защото разумните ни словесни форми нямат трансцедентална стойност.

НО...

Оставяйки философията и разума настрана, можем да вярваме, че Бог е онова, което вътрешната интуиция ни подсказва. И на това ниво всичко казано дотук няма никакво значение, защото става дума за вътрешна ирационална убеденост, основана на вяра.

Редактирано 5 февруари 201115 г. от Regina Mortua (преглед на промените)

Това не е ли парадоксално? Нали ролята на църквата е да посредничи между Бога и човека. От казаното от Нюман се разбира, че човечеството очевидно е изхвърлено извън лоното на божествената закрила. Тогава ролята на църквата се обезсмисля. А и нали поначало Бог се грижи за творението си?

Защо трябва да има посредник между Бога и човека? Казаното от Нюман е дълбоко изстрадано и трудно може да не се съгласи човек с него. И наистина ролята на църквата отдавна е обезсмислена. А грижата на Бог за творението си съвсем не е задължително да съвпада с нашите представи за грижа. То ест може да изглежда и така - да бъде дъдена възможност на хората да осъзнаят че са излязли от лоното на божествената закрила.

Защо трябва да има посредник между Бога и човека? Казаното от Нюман е дълбоко изстрадано и трудно може да не се съгласи човек с него. И наистина ролята на църквата отдавна е обезсмислена. А грижата на Бог за творението си съвсем не е задължително да съвпада с нашите представи за грижа. То ест може да изглежда и така - да бъде дъдена възможност на хората да осъзнаят че са излязли от лоното на божествената закрила.

Става въпрос за чиста формалност. Съвсем ясно е това, че връзката Бог - човек не се осъществява от църквата, а по инициатива на самия човек и от самия него. Но поначало, струва ми се, църквата се нагърбва с обяснението на божието присъствие и естество. И специално в католицизма папата се явява пряк наместник на Бога, което го прави по своему посредник.

Защо да е трудно несъгласяването с него, ако думите му по един или друг начин променят статута и ролята на църковната институция?

Не казвам, че не е прав. Всъщност съм съгласна с всяка думичка на Нюман. Интересен ми е фактът, че е е обявен за "Блажен".

От казаното от Нюман се разбира, че човечеството очевидно е изхвърлено извън лоното на божествената закрила.

Точно така. Великият инквизитор на Достоевски казва следното: "Няма по-неспирна и по-мъчителна грижа за човека от тази - като остане свободен, да намери по-скоро онзи, пред когото да се прекланя. Но човекът търси да се преклони пред това, което вече е безспорно."

тая е поредната тема за бог. пак да повторя правете разлика между създател и бог. първото е всеки, който създава нещо, даже аз като напишя sms съм създател. мога и бог да бъда, примерно такъв съм за моето куче - храня го, разхождам го, къпя го... тоест то е тотално зависимо от моята воля и нищо не може да направи. такива богове като мен колкото щеш и създатели също... "другия" бог или не съшествува или му е все тая за каквото и да било, ако ще пък и той да го е създал. бог няма, ако все пак има то той е зъл - все пак човек е "създаден по него образ и подобие"

Заради разочарованието, което неминуемо следва...

Дали някой някога се е запитвал защо ги има тези десет... напътствия. Аз не бих ги нарекла заповеди понеже не са такива.

Когато търсим първообраза ние се лутаме в диалектичното ни съзнание, където Той липсва. И това ни носи тъга, разочарование. Както всичко от десетте пункта, които непрекъснато прескачаме.

Идеята за един по-мек начин на възприемане би била подходяща. Подход към Словото без страх, но и без категоричност.

И все пак, всичко, което ни е повело към търсене на истината винаги ни е носело само тъга. Иначе отдавна да сме я открили.

С това "не си прави кумир" Той е искал да ни предпази от нас самите.

Кое е това "всичко", което ни повежда към търсене на истината и ни носи винаги тъга ? Научните открития и техните приложения, които човечествето прави и, които са ме донесли и радосто и болка, това ли ?

Мисля, че ти изказа още една характеристика на Бога в цитата, който написа " Той е искал да ни предпази от нас самите."

Бог (Господ) се пишат с Главни букви.

Да, права си и аз мисля като теб. Думата " бог " трябва да се изписва с главна буква, както и думата "човек". По-често изписвам последната дума и там не пропускам... Форумът ме провокира да изписвам и думата "бог" и ... съм сгрешила.

Кое е това "всичко", което ни повежда към търсене на истината и ни носи винаги тъга ? Научните открития и техните приложения, които човечествето прави и, които са ме донесли и радосто и болка, това ли ?

Мисля, че ти изказа още една характеристика на Бога в цитата, който написа " Той е искал да ни предпази от нас самите."

Да, права си и аз мисля като теб. Думата " бог " трябва да се изписва с главна буква, както и думата "човек". По-често изписвам последната дума и там не пропускам... Форумът ме провокира да изписвам и думата "бог" и ... съм сгрешила.

гледам че много разбираш...

Я ми обясни защо бог е предпочел Авел пред Каин и е приел неговия дар? все едно един родител да обича само едното си дете (и да кара другото да завижда)... от къде Каин е знаел как се убива като е земеделец? защо Авел е направил кръвосмещение като се е оженил за сестра си? тоя бог себе си не може да предпази от скрупули ти искаш тебе да предпази...